№ 120
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500110 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6/07.01.2025г., постановено по гр.д.№ 771/2023г. по описа на Районен съд –
С. е допусната съдебна делба между Й. Н. Т., ЕГН **********, Е. Н. Т., ЕГН ********** и Н. Н. Б.,
ЕГН ********** - и трите с постоянен адрес гр. С., ул. „К.П.“ № 2 и М. В. Т., ЕГН **********; В.
Д. Щ., ЕГН ********** и Е. Д. Щ., ЕГН ********** - и трите с постоянен адрес гр. С., ул.„К.П.“ №
4, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 по КККР на гр. С.,
одобрени със заповед № 300-5-66/11.10.2004 на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо
поземления имот със заповед № КД-14-21-510/24.10.2012 на началника на СГКК – С., с площ 1257
кв.м., с адрес гр. С., ул.„К.П.“ № 2, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и
начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, с номер по предходен план 250, при съседи
67653.924.265, 67653.924.263, 67653.924.256, 67653.924.544, 67653.924.267 и
67653.924.576,съгласно скица на поземлен имот № 15-1301847-08.11.2022 г., издадена от СГКК – С.,
при квоти: по 256,33/1257 идеални части за Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. за всяка от тях; 244/1257
идеални части – за М. В. Т., и по 122/1257 идеални части за В. Д. Щ. и Е. Д. Щ. за всяка от тях.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 981/31.01.2025г. от Е. Д. Щ. и М.
В. Т. чрез пълномощника им адв.Н.я М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд не е
възприел възражението, че делбата е недопустима, тъй като поземленият имот е обща част към
сградите,позовавайки се на Решение № 227/16.05.2011г. по гр.д.№316 на І г.о на ВКС, без да има
предвид, че то касае различна хипотеза. В случая са приложими разпоредбите на ППВС 2/82г.,
т.1,б., на което ВКС се позовава в Решение № 59/12.03.2012г. по гр.. № 911/2011г. на ІІг.о., съгласно
1
което делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, е недопустима. Когато
обаче в съсобствения поземлен имот има една сграда, която също е съсобствена между
собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална суперфициарна собственост на
съделител, то цитираното разрешение на т.1, б."д" от ППВС №2/82г. не намира приложение и е
допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда.
Това е така, защото в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си
характер и е придобил обслужващо значение спрямо сградите, т.е. че е станал обща част. В този
смисъл е и Решение №87/07.07.2011г. по гр.д. № 825/2010г. на ІІг.о. съгласно което- делбата на
съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост
на собствениците на терена, тъй като в случая земята е обща част.Районният съд не обсъдил
възражението за недопустимост на делбата, още повече че ПИ с идентификатор 67653.924.266 с
площ от 1288 образува по плана на гр. С., кв. У. от 1980г. две УПИ-та- УПИ 11-250 и УПИ III -250
,кв.46, при което поземления имот е поделен на 2 УПИ-та и няма какво повече да се дели. Тези 2
УПИ-та са по плана от 1980г. и при условие, че наследодателят на ищците е считал, че част от УПИ
ІІІ-250 е негова собственост е могъл да обжалва плана, но той не е сторил това, т. е съгласил се е ,че
УПИ ІІІ-250 не е негова собственост, като плана и до днес е действащ. Това, че УПИ ІІІ-250, кв.46
е собственост на Е. Щ. и наследодателят на М. и В. е изрично посочено и в нот. акт № 456, том
трети, н.д. № 1193/1994г. и в Решение №522/04.02.2005г. по гр.д. № 931/2003г. на РС -С., с което е
допусна делба между Е. Щ. и покойния Д.Щ. при равни квоти на УПИ III - 250 кв.46 по плана на
гр. С., кв. У. с неуредени регулационни сметки, като на 02.05.2007г. по същото дело е постигната
спогодба, по силата на която 2/3 от УПИ ІІІ-250 с площ 870 кв.м. се предоставят на Е., а 1/3 от него
на Д.Щ.. След като исковите молби за делба се вписват, неясно как наследодателят на ищците се е
снабдил с нот. акт №82/2009г. за 788/1288 ид.части от ПИ 67653.924.266,образуващ парцели II -250
и ІІІ-250, кв.46 по плана на гр. С., кв. У., който е оспорен от жалбоподателите с молба да бъде
отменен за разликата му над 418 до 788 ид.части,като в с.з. от 03.10.2024г. е оспорена и скица №
609-/30.03.2006г., съдържаща се в нотариалното дело като манипулирана и върху нея правени
добавки и то с черен молив, с какъвто не се чертае върху скици, за да се покаже, че парцел и ІІІ-250
е с по-малка площ. По това оспорване Районният съд не се е произнесъл в нарушение на
чл.236,ал.2 ГПК. Ако се има предвид, че Н.Т. с н.а № 132/1975г. е прехвърлил на наследодателя на
ответниците дворно място от около 500 кв.м., което съставлява парцел ІХ-250, кв.12, т.е прехвърля
му парцел, който по действащия план е с номерация III- 250,чиято площ съгласно СТЕ и скица № 1
към нея е 876 кв.м. , а по съдебното решение 870 кв.м. ,то без основание наследодателят на ищците
се е снабдил с нот. акт за разликата над 417 до 788 кв.м. Видно от СТЕ по всички планове УПИ ІІ-
250 е с площ от около 400 кв.м. С оглед посоченото, при условие, че на наследодателя на ищците е
продаден парцел, който Н.га не е бил с площ по-голяма от около 400 кв.м. да претендират площ от
788 кв.м. е некоректно. За да допусне делбата, районният съд необосновано е приел, че ПИ
67653.924.266 е съсобствен между ищците като наследници на Н.В.Т. и ответниците, като
наследници и бивша съпруга на Д.А.Щ., като не е взел предвид обстоятелството, че този ПИ е
образуван от 2 парцела,които по документи за собственост/н.а 70/1961 и н.а № 132/1975г. , нот. акт
№ 456, том трети, н.д. № 1193/1994г и съдебно решение по гр.д. № 931/2003г. на PC С./ парцел ІІ-
250 е собственост на Н.Т., а парцел ІІІ-250 е собственост на Д.Щ. и М. Т.. След като поземления
имот е образуван от 2 парцела, той на практика е поделен и липсва съсобственост, поради което
делбата е недопустима. По това възражение ,направено още с отговора на исковата молба
районният съд не е изложил мотиви, а е направил извод, че делбата е допустима, за да се
2
разграничат отделните урегулирани поземлени имоти,обслужващи сградите и всеки съделител
съобразно притежаваната от него собственост в обектите в сградите да се ограничи в ползването на
урегулирания поземлен имот, обслужващ неговата собственост. Този извод е необоснован.
Отделните УПИ-та, обслужващи сградите отдавна са разграничени на парцел II-250,обслужващ
сградата на Н.Т. и парцел III- 250,обслужващ сградата на Д.Щ., като всеки съобразно
притежаваната от него собственост в обектите в сградите се ограничава в ползването на УПО-то,
обслужващ неговата собственост.Районният съд е посочил, че по същество спорът се свежда до
това дали и на какво основание съделителите са съсобственици на поземления имот и на какви
части от него, като изводите за съсобственост между страните съдът е направил, обсъждайки
нотариалните им актове и свидетелските показания. В разрез със записванията в нот. Акт №
70/1961г. съдът е приел, че по този нот. акт Н.Т. е придобил собствеността на парцел ІІ-727,кв. 19а
по плана от 1933г. с площ 482 кв.м.,въпреки, че в нотариалния акт площта на парцела изрично е
посочена 150 кв.м.. Съдът е обосновал извода си за това, че площта е функция на границите , като
според него съгласно заключението на назначената СТЕ тези 482 кв.м. са заключени между
описаните в нотариалния акт граници , които съответствали на границите на парцел ІІ-727,кв.19а
по плана от 1933г.Твърди се, че този извод е необоснован, тъй като по н.а № 70/1961г. посочени
граници са:дере,Н.Х., път,М.Т. и С.К..Правейки извода си за идентичност по граници, съда не е
взел предвид, устните обяснения на в.л. М., дадени в с.з. от 27.06.2024г., в които сочи:"Дере няма
като граница по отношение на парцел XIV по плана от 1965г.(по плана от 1933г- парцел ІІ-
727,кв.19а ).След като няма толкова характерна граница като дере,очевидно е,че изводите на съда,
че Н.Т. е придобил парцел с площ 482 кв.м. са произволни,още повече, че СТЕ не е дала
заключение за идентичност по граници. Районният съд не е взел предвид, че в уточняващата
искова молба ищците сочат, че по силата на н.а №70/1961г. на Н.Т. е продадено дворно място -
застроено и незастроено цялото от 150 кв.м., т.е спор за площта няма, поради което съдът без да е
сезиран е приел, Н.Т. е придобил собствеността на парцел ІІ-727,кв.19а с площ 482 кв.м.
Неправилен е и извода на съда , че Д.Щ. не могъл да придобие собствеността върху парцел XV-250,
тъй като сделката по н.а № 132/1975г. не е породила вещно-прехвърлителен ефект , понеже Н.Т. не
е придобил собствеността върху парцел XV-250, респ. не бил придобил целия имот № 250, за да
може да го продаде на Д.Щ.,още повече че по н.а № 132/1975г. на Д.Щ. е описан парцел XI-
250,какъвто в кв.12 няма. Този извод на съда не почива на доказателствата по делото. В нарушение
разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК съдът не е обсъдил представеното удостоверение за идентичност
N9 1023/27.09.2023г. на Община С., в което изрично е посочено, че ПИ с идентификатор
67653.924.266 е идентичен с част от УПИ XI-250, в кв.12 по плана от 1965г.,т.е такъв парцел
съществува. В този смисъл са и обясненията на в.л. М. в с.з. от 27.06.2024г., според които „по
плана от 1965г. такъв парцел XI-250, в кв.12 няма.Или акта е сгрешен, или скицата е сгрешена“ .
Следва да се отбележи, че Д.Щ. е собственик не само по силата на нот.акт, но и по силата на
упражнявано от него давностно владение повече от 10 години от 1975г. до сега. От Решението по
гр.д. № 931/2003г. и от протокола за съдебна спогодба по същото дело от 02.05.2007г. , в които е
описан УПИ III- 250, кв.46 по плана на гр.С., кв.У. с площ от 870 кв.м. се доказва, че и към 2007г.
Д.Щ. и М. Т. са били във владение на имота,а разпоредбата на чл.83 от 3C е категорична, че който
докаже, че е владял в различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се
установи противното. В случая противно не е установено. От данните по делото е видно, че УПИ
III- 250, кв.46 по плана на гр.С., кв.У. е с площ от 870 кв.м. Свидетелката М. Б. установява, че М. Т.
и Д.Щ. заедно са сеели дворното място -приблизително от 800-900 кв.м.,като от 1977 до 2001г.
3
непрекъснато им носела семе за картофи и те сеели целия имот, т.е установява давностно владение
от около 24 години, предостатъчно, за да се придобие имота по давност.Свидетелката сочи още, че
след 2001г. Е. Щ. и съпругът й Е.Н. са продължили да вземат от нея семе за картофи, т.е
продължили са да владеят имота.В същия смисъл са и показанията на св.Я.. В мотивите на
решението си съдът е приел, че Н.Т. е собственик на 788/1288 ид.ч. от целия поземлен единствено
въз основа показанията на свидетели М. и П. . В случая обаче са разпитани 2 групи свидетели,
като съдът не е посочил защо е дал вяра на показанията на св.М. и П. и защо не е възприел за
достоверни показанията на св.Б. и Я.. Молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде
отхвърлен предявения иск, респективно да се допусне делбата при квота 870/1288 кв.м. за
наследниците на Д.Щ.. Претендират за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2026/05.03.2025г. от въззиваемите Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. чрез пълномощника им адв. М.М., в
който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на
оплакванията в жалбата за недопустимост на иска за делба. Съгласно разписния лист към плана на
гр. С., кв. У. от 1933г., М.В.Н. е собственик на поземлен имот пл. № 727, кв. 19а, с площ съгласно
заключението на СТЕ 1298 кв.м. и участва в УПИ II-727 с площ 482 кв.м., в УПИ III-727 с 339
кв.м., в УПИ IV-740 с 19 кв.м., трите парцела в кв. 19а, и в УПИ I738 със 187 кв.м. и в улична
регулация с 246 кв.м. Собствеността върху целия имот на М.Н. не е оспорена. Регулационни сметки
не са уреждани.С нотариален акт № 70 от 03.08.1961 г., т. VII, д. № 214/1961 г. М.Н. е продал на
Н.В.Т. следните имоти: къща, плевня с дворно място - застроено и незастроено с площ 150 кв.м.,
съставляващи парцел II-250, кв. 19а по плана на кв. У., при граници: дере, Н.Х., път, М.Т. и С.К..
Описаните в нотариалния акт граници и съседи, отговарят на границите и съседите на имота и към
настоящия момент - на север Л.К. - осиновен от М.Т. (М.) и негов наследник, на изток - дере, на юг
- А.М. (М.), придобил имота от Й. Д. (а тя от дядо си С.К.), на югозапад - наследници на Н.Х. (Ц.Х.)
и север и северозапад - път. Освен това, безспорно е, че двете продадени сгради се намират в един
имот, но в различни парцели, къщата е разположена в УПИ ІІ-250, а плевнята в УПИ ІІІ-250 в кв.
19а по плана на У..Според показанията на св. М. М., внучка на М.В.Н. дядо й е оставил целия имот
в описаните граници на най-малкия си внук Н.В.Т.. Описаните в нотариалния акт граници на имота
са определили и неговата площ, защото имотът е владян от М.Н., а след продажбата от Н.Т..
Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на
имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за
собственост, което може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно
изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за
собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези
граници, а не отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и разпоредбата
на чл.20, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която разликата между
записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа за собственост не се счита
за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта.Според разписния лист към плана
на гр. С., кв. У. от 1965г., поземления имот е с пл. № 250 в кв. 12, името на собственика по
предходния план М.В.Н. е задраскано и на негово място като собственик е записан Н.В.Т. въз
основа на нотариалния акт от 1961 г. Съгласно заключението на СТЕ, са посочени площта на имота
и в кои УПИ-та участва, както и по КККР от 2004г. С нот. акт № 132 от 19.05.1975г., т. XVII, д.
1618/1975г. Н.В.Т. е прехвърлил на зет си Д.А.Щ. дворно място от около 500 кв.м. съставляващо
4
парцел УПИ XI-250, кв. 12 по ЗРП на гр. С. от 1965г., при граници: улица, Л.К., дере и собствено
място. Предполага се, че е допусната фактическа грешка относно номера на парцела, защото както
площта, така и границите отговарят на границите на УПИ XV-250 в кв. 12 по ЗРП на гр. С. от
1965г показан на приложената скица №3 от СТЕ. Безспорна е и волята на страните, изразена в
нотариалния акт Д.Щ. да придобие дворно място около 500 кв.м.След продажбата на описаната по-
горе част от поземления имот, възниква съсобственост върху поземления имот, като частта от
имота, попадаща в УПИ I - 251 и УПИ II-250, кв. 46 по ЗРП на гр. С., кв. У. се ползва изцяло от
ищците, а частта от имота, попадаща в УПИ III-250, УПИ IV-145, УПИ V -Озеленяване и УПИ XI-
248, 249, кв. 46 по ЗРП на гр. С. се ползва съвместно от страните.С нот.акт №456, том III, дело
№1193/20.10.1994 г. на СмРС, Д.А.Щ. и М. В. Щ. са признати за собственици на двуетажна
жилищна сграда с таван с разгърната площ от 137 кв.м., построени в имот план.№250, образуващ
УПИ III-250, кв.46 по ЗРП на гр. С., имота и парцела собственост на молителите по нот. акт №132,
том XVI, н.д. №1618/1975г. при граници: от две страни-улица, Й. Д. Д., М. Х.М., М.Х.М., М. Т. Т. и
Г. М. Т.а. По описания нотариален акт Д.Щ. и М. Щ. са станали собственици на дворно място от
около 500 кв.м. от УПИ III-250, кв.46 по ЗРП на гр. С., а не и на целия УПИ.Ответниците твърдят,
че по гр.д. № 931/2003г. по описа на PC С. е допусната делба на УПИ III-250, кв. 46 по ПУП на гр.
С. от 1980г. с площ от 870 кв.м., и впоследствие е поделен в съотношение 2/3 за М. Т. и 1/3 за
Д.Щ.. С посочената площ от 870 кв. м. е описан УПИ III-250, кв. 46 по ПУП на гр. С. и в скица №
1175/04.10.2003г. Н.Т. не е участвувал в съдебното производство по гр. д. № 931 /2003г. Правото си
на собственост те са установили с нот. акт № 132 от 19.05.1975г., т. XVII, д. 1618/1975г. и нот.акт
№456, том III, дело №1193/20.10.1994 г. на PC С., според които празното дворно място е с площ
около 500 кв.м., колкото е и площта на парцела, в който е построена жилищната сграда на
ответниците. Неясно как С.ският районен съд е одобрил съдебната спогодба за делба целия УПИ
ІІІ-250, кв. 46 по ПУП на гр. С. от 1980г. с площ 870 кв.м. Ако някой съсобственик не е участвал в
делбата тя е нищожна съгласно чл.75,ал.2 ЗН и след като Н.Т. не е участвал в делбата тя е
нищожна. Обект на делбата е поземления имот, за който по различните планове са отреждани два,
дори три УПИ, но Н.й от тях не е приложен, защото по Н.й от тях не са уреждани регулационни
сметки, в т.ч.по плана гр. С. от 1980г. Неправилно се твърди в жалбата, че „поземления имот е
образуван от два парцела“, съответно че се иска делба на УПИ. Площта на имота позволява от
него да се образуват два УПИ в съответствие с правата на страните в съсобствеността, които
отговарят на изискванията на ЗУТ за лице и площ, поради което правилно е допуснат до съдебна
делба. По делото не е спорно, че имот пл. № 727 в кв. 19а е бил собственост на М.В.Н., който
приживе го е оставил, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради на най-малкия си
внук Н.Т., според показанията на св. М.. Посоченият имот и сгради са владяни от Н.Т.
първоначално чрез родителите му , а след това от него в границите, описани в нотариалния акт до
1975г. , поради което в негова полза е изтекла придобивна давност. Бракът на Д.Щ. с М. Т. е
сключен на 09.11.1966г. След женитбата те се установяват на първия етаж в жилищната сграда на
Н.Т.. През 1967г. се ражда дъщеря им В., а през 1973 - дъщеря им Е.. Н.Т. решава да прехвърли на
зет си част от имота си, за да си построи своя къща с нот. акт № 132 от 19.05.1975г., т. XVII, д.
1618/1975г. от около 500 кв.м. съставляващи парцел УПИ XI-250, кв. 12 по ЗРП на гр. С. от 1965г.
Предполага се, че е допусната фактическа грешка относно номера на парцела,който е УПИ XV-250
в кв. 12 по ЗРП на гр. С. от 1965г., показан на приложената скица №3 от СТЕ. Недоказано е
твърдението в жалбата, че Д.Щ. и М. Т. ,въз основа на посочения нот. акт и решението за съдебна
делба след развода, са придобили парцел с площ 870 кв.м. въз основа на давностно владение.
Неоснователно е и твърдението в жалбата, че скица № 609/30.03.2006г., съдържаща се в
5
нотариално дело № 268/30.03.2009г. е манипулирана. Неоснователно е и твърдението във
въззивната жалба, че липсва идентичност на границите, описани в посочения нот. акт.
Ответниците нито твърдят, нито установяват някога да са имали фактическа власт върху
стопанската сграда, да са я владели като своя собствена, да са я декларирали и плащали данъци за
нея, да е била обект на делба между бившите съпрузи. Няма съмнение, че Н.Т. е помагал при
строителството на къщата, възможно е Д.Щ. да е помагал в поддържането на двора, но това са
търпими действия между роднини, а спорове за собственост между тях Н.га не е имало.
Неоснователно е и твърдението за заинтересованост на св. М. и П.. Показанията и на двете
напълно съответстват на показанията на свидетелите, разпитани от нотариуса. Ответниците В. и
К.Щ. не доказват, че техния наследодател Д.Щ. е владял явно, непрекъснато и безспорно целия
УПИ III - 250 в кв. 46, още повече, че съгласно представеното споразумение във втората фаза на
съдебната делба той е получил 1/3 идеална част от него. Що се отнася до М. Т., до 2010г. тя е
живяла в къщата на Н.Т. и са били едно домакинство. През същата 2010 година М. Т. е продала
жилището си, заминала е за морето, после за Гърция и Н.й не я виждал в имота. Молят да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендират за разноски.
В съдебно заседание от жалбоподателите Е. Д. Щ. и М. В. Т. лично се явява Е. Щ. и чрез
пълномощника им адв.М. поддържат въззивната си жалба.
От въззиваемите Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. лично се явяват Й. Н. Т. и Е. Н. Т., за всички
адв. М. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
Въззиваемата В. Д. Щ., редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззиванат жалба, възраженията
в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран от ищците Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. с иск за съдебна делба
с правно основание чл.34 от ЗС на съсобствен недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение, представляващ поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 срещу
ответниците М. В. Т., В. Д. Щ. и Е. Д. Щ..
По делото от фактическа страна се установява следното:
Не е спорно, че ищците Й. Н. Т., Е. Н. Т. и Н. Н. Б. са наследници на Н.В.Т., починал на
01.06.2020г., като Й. Т. е негова съпруга, а Е. Т. и Н. Б. са негови дъщери,видно от Удостоверение за
наследници изх.№ ГРАО001743/25.05.2022г. Не е спорно също, че ответницата М. В. Т. е бивша
съпруга на Д.А.Щ., починал на 30.05.2021г., а ответниците В. Д. Щ. и Е. Д. Щ. са негови дъщери и
законни наследници, което се установява от удостоверение за наследници изх.№
ГРАО004253/11.11.2021г. М. В. Т. и Д.А.Щ. са сключили граждански брак на 09.11.1966 г., който е
прекратен с Решение № 30/22.02.2002г., постановено по гр.д. № 295/2001г. по описа на Районен
съд- С..
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 118, том VI, дело №
189/1961 г. М.В.Н. е признат за собственик на къща, плевня, с дворно място - застроено и
незастроено, цялото с площ от 150 кв.м., в гр.С., кв. У., при граници: дере; Н.Х., път, М.Т. и С.К.,
съставляващи парцел II-727, кв. 19а по плана на У., както и ливада от 800 кв.м., находяща се в гр
6
.С., кв. У., при граници: дере, И.М., Р.Б., път, н-ци Г.З. съставляващо парцел II-825, кв. 26 по плана
на кв. У..
От представеното удостоверение за наследници на М.В.Н. е видно, че е починал на
10.05.1962г. като е оставил за свои наследници съпруга М. Т.Н., починала на 22.06.1967 г. и три
деца – С. М.ева К., починала на 18.02. 2002 г.; Ш. М.ева И., починала на 22.02.2004 г. и Е. М.ева Т.,
починала на 16.02.1978 г. и наследена от съпруга й В.Н.Т., починал на 18.07.2008 г. и двете й деца –
ответницата М. В. Т. и наследадателя на ищците Н.В.Т..
С нотариален акт за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне на
вещни права върху някои недвижими имоти № 70, том VII, дело № 214/03.08.1961г. от
03.08.1961 г. М.В.Н. е продал на внука си Н.В.Т., роден на 17.12.1951г. към този момент малолетен,
представляван от баща му В.Н.Т., къща, плевня и застроено и незастроено дворно място с площ
от 150 кв.м., в гр. С., кв. У., при граници: дере; Н.Х., път, М.Т. и С.К., съставляващи парцел II-727,
кв. 19а по плана на У., както и ливада от 800 кв.м., находяща се в гр. С., кв. У., при граници: дере,
И.М., Р.Б., път, н-ци Г.З. съставляващо парцел II-825, кв. 26 по плана на кв. У..
След като сестрата на Н.В.Т. –ответницата М. Т. сключила брак с Д.Щ. с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 132, том XVII, дело № 1618/1975г. Н.Т. прехвърлил на своя зет
Д.Щ. дворно място от около 500 кв.м., съставляващи парцел ХI-250, кв. 12 по ЗРП на гр. С., кв. У.,
при граници: Л.К., дере и собствено място.
По време на брака си Д.Щ. и М. Т. построили в собственото си място нова жилищна
сграда със застроена площ 116,20 кв.м. в парцел XV-250, кв. 12 по плана на кв.У., въз основа на
строително разрешение № 1/10.01.1978 г. С констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 456, том III,дело № 1193/1994 г. на РС – С. Д. и М. Щ. са признати за
собственици на двуетажна жилищна сграда с таван, построена в имот пл. № 250, образуващ парцел
III-250 по ЗРП на кв. У. – тяхна собственост, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 132, том XVII, дело № 1618/1975г.
Наследодателят на ищците Н.В.Т. се е снабдил с нотариален акт за признаване право на
собственост върху недвижим имот № 82, том II, рег. № 3947, дело № 268/ 22.06.2009г. , с който е
признат за собственик на основание покупка и давностно владение на 788/1288 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 с площ 1288 кв.м.,образуващ УПИ II-250 и УПИ III-
250, кв. 46 по ЗРП на гр. С., кв. У., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 67653.924.266.1. със застроена площ 115 кв.м и стопанска сграда с идентификатор
67653.924.266.3 със застроена площ 57 кв.м., при съседи на поземления имот: имоти 67653.924.265;
67653.924.263; 67653.924.256; 67653.924.544; 67653.924.267 и 67653.924.576 по КККР на г р.С.,
одобрени със Заповед № 300-5-66/11.10.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София. Видно
от приложената към нотариалното дело скица на поземления имот № 7348/29.10.2008г. имот с
идентификатор 67653.924.266 по КК, с последно изменение засягащо имота от 24.03.2006 г.,
(стр.140) , същият е с площ от 1288 кв.м. Към настоящият момент с последното изменение на КК,
засягащо поземления имот от 24.10.2012г. площта му е 1257 кв.м. Като доказателства да правото
но собственост при съставянето на нотариалният акт по обстоятелствена проверка са представени
нотариален акт № 70, том VII, дело № 214/1961 г. и нотариален акт № 132, том XVII, дело №
1618/19.05.1975 г. на РС-С..
С оглед оспорването от страна на ответниците на положените подписи на разпитаните от
нотариуса свидетели Л.К. и Ш. П. в протокола, е назначена СГЕ, вещото лице по която след
7
изследването на оригинала на протокола от 22.06.2009 г., намиращ се в нотариално дело №
268/2009 г., съхранявано в кантората на нотариус №366-А.С., е дало заключение, че подписът за
Свидетел № 1 /Л.К./ е положен от Л. М.ов К. и подписът за свидетел № 2 / Ш. П./ е положен от Ш.
Б.С.-П.. В съдебно заседание вещото лице категорично е заявило, че и в двата подписа има
характерни индивидуализиращи признаци, които по безспорен начин показват, че те са на лицата,
които са ги положили.
От изисканата от нотариус А.С. оригинална скица на Община С. (стр.246), приложена
по нот.дело № 268/2009г. е видно, че нанесена върху скица № 609/30.03.2006 г. на СК-С. е нанесен
поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 по КККР, както и имот пл. № 250 по регулационния
плана от 1980 г., одобрен със заповед № РД-1002/06.10.1980 г., изменен със заповед 41/07.03.1986 г.
и заповед № 141/24.08.2000 г., както и са нанесени УПИ II-250 и УПИ III-250 и улична регулация.
От представената по делото Заповед № 41/07.03.1986г. (стр. 176) е видно, че одобреното с
нея изменението засяга заснемане и нанасяне на жилищна сграда в парцел III-250, кв. 46 и
предвиждане на ново петно за жилищна сграда в имот 250, продължаване на улица от о.т. 150 до
о.т. 150а /нова/ и промяна на дворищната регулация за парцели XI-249 и III-250 по синьо, червено и
виолетово, съгласно приложената към заповедта скица. С друга Заповед № 141/24.08.2000г. (стр.
202) е променена уличната регулация между о.т.148 и о.т. 127, о.т. 149 и 150 отпадат измества се
о.т. 144 и се поставят нови о.т. 150а, 150б,…150д, 144а и 144б, намалява се габарита на улицата от
6 м. на 3,5 м. , като промяната касае улично-регулационните линии на парцели XIII-238,239, XII-238
XI-249, III-250, IV-145, XX-Озеленяване, VI-234, VII-235, VIII-236, IX-237, X-237 в кв. 46 по плана
накв. У., по синьо нанесеното на приложената към заповедта скица.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 3419, дело
№ 169/03.09.2010 г. М. В. Т. е продала на М.Ч.В. сутеренен етаж с идентификатор
67653.924.266.2.1, съсзастроена площ от 101.15 кв.м., по КККР на гр. С., одобрена със Заповед №
300- 5-66/11.10.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с предназначение
жилище,апартамент, при граници и съседи: на същия етаж-няма, под обекта-няма и над обекта -
обект № 67653.924.266.2.2, находящ се в масивна жилищна сграда с идентификатор
67653.924.266.2, състояща се от сутеренен етаж, един жилищен етаж и таван, ведно със
съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, където е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 67653.924.266 по КККР на гр. С. от 2004 г., с трайно предназначение на територията
- Урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване до 10 м., при граници и съседи на имота: имоти 67653.924.265; 67653.924.263;
67653.924.256; 67653.924.544; 67653.924.267 и 67653.924.576, който имот образува УПИ II-250,
УПИ III-250, УПИ V-За озеленяване и УПИ ХI-249,248, находящи с в кв. 46 по действащия план на
гр. С., кв. У., идентичен с имот пл. № 727, кв. 19 по плана на гр. С. от 1930 г. и с имот пл. № 250,
образуващ УПИ ХIV-250 и УПИ ХI-250, находящ се в кв. 12 по плана на гр.С. от 1960 г.
Видно от приложената към исковата молба скица № 15-1301847-08.11.2022г. стр. 8) на
поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 по КККР на гр. С., одобрени със заповед № 300-5-
66/11.10.2004 на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот със заповед №
КД-14-21-510/24.10.2012 на началника на СГКК – С., имотът е с площ от 1257 кв.м., с номер по
предходен план 250 и съседи: 67653.924.265, 67653.924.263, 67653.924.256,
67653.924.544,67653.924.267 и 67653.924.576. Като собственици в скицата са посочени Д.Щ. на 1/3
8
ид.част от площ 870 кв.м. и М. Т. на 1/3 ид.част от площ 870 кв.м. на основание спогодба № 120/
02.09.2010 г. и Н.Т. на 788/1288 на основание нотариален акт № 82/2009 г. В имота попадат три
сгради – сграда с идентификатор 67653.924.266.1 със застроена площ 115 кв.м. на 2 етажа, с
предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 67653.924.266.2 със
застроена площ 105 кв.м. на 2 етажа, с предназначение – друг вид сграда за обитаване и сграда с
идентификатор 67653.924.266.3 със застроена площ 57 кв.м., 1 етаж, с предназначение –
селскостопанска сграда.
От представената по делото Скица № 198/07.03.2023г. (стр.10), с която върху издадена от
СГКК-С. скица на ПИ с идентификатор 67653.924.266 № № 15-1301847-08.11.2022 г. е нанесена
регулацията, съгласно регулационния план на кв.У., одобрен със заповед № РД-1002/06.10.1980 г.,
изменен със заповед № 141/24.08.2000г., се установява, че в ПИ с идентификатор 67653.924.266
попадат УПИ II-250 и УПИ III-250.
След прекратяването на брака на ответницата М. Т. с Д.Щ. с Решение № 30/22.02.2002г.,
постановено по гр.д№ 295/2001г. на Районен съд-С. от М. Т. е предявен иск за делба на СИО, по
който е образувано гр.д. № 931/2003г. С Решение № 522/04.02.2005г., постановено по същото дело
е допусната съдебна делба между бившите съпрузи М. Т. и Д.Щ. на УПИ III-250, кв.46 по ПУП на
гр. С., кв. У., с площ 870 кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него
жилищна сграда, състояща се от сутерен с площ 101,15 кв.м.,жилищен етаж с площ 123,12 кв.м. и
таван с РЗП 224,27 кв.м. и гараж с площ от 20 кв.м.,построен в гаражно петно № 2 в УПИ III-
Озеленяване и гаражи, кв. 43 по ПУП на гр.С., както и на множество движими вещи при квоти по
1/2 идеални части за всеки от тях. Делбата е приключила с одобрена от съда спогодба от 02.05.2007
г., по силата на която М. Т. е получила в дял и е станала изключителен собственик на 2/3 ид.части
от допуснатото до делба дворно място - УПИ III-250, кв. 46 по ПУП на гр. С., кв. У., с площ 870
кв.м., с неуредени регулационни сметки, при граници на парцела: от две страни улица, парцел IV-
145 М.Т. Т. и П. М.ова Т.а, парцел УПИ ХI-249 – Й. Д. Д., имот пл.№ 248 – М.Х.М. и парцел II-250 –
Н.В.Т., като спогодбата се отнася за квадратурата в рамките на регулационните линии, а площта на
частите, за които е необходимо уравняване на сметките със собствениците на съседните парцели, не
са предмет на делбата, ведно със сутеренния етаж от жилищната сграда и с правото на
надстрояване на жилищната сграда с втори жилищен етаж…, а Д.Щ. е получил в дял и е станал
собственик на 1/3 ид.част от допуснатото до делба дворно място,ведно с първия жилищен етаж и
тавана от жилищната сграда.
От представеното по делото Удостоверение за идентичност № 1023/27.09.2023 г.,
издадено от Община С.,(стр.43) поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 по КККР на гр. С.,
участващ в УПИ II250, УПИ III-250 и улична регулация, кв. 46 по сега действащия план на гр. С.,
одобрен със заповед № 1002/06.10.1980 г. и регулационни промени със заповед № 141/24.08.2000 г.
е идентичен с част от УПИ II-727, кв. 19а по стария план от 1933 г. на гр. С., кв. У., описан в НА №
70, том VII, дело № 214/1961 г. и е идентичен с част от УПИ XI-250, кв. 12 по стария план от 1965
г., описан в НА № 132, том ХVII, дело № 1618/1975 г. и е идентичен с част от УПИ III-250 и улична
регулация, кв. 45 по плана на гр. С., кв. У., описан в съдебната спогодба, обективирана в протокола
от 02.05.2007 г. по гр.д. № 931/2003 на РС –С..
От представения по делото разписен лист към плана на кв. У.,гр. С. от 1933 г. (стр. 98 и
130) имот № 727, в кв.19-а, от който са образувани парцел II и III е записан на М.В.Н..Съгласно
разписния лист към плана за дворищна регулация на гр. С., кв. У. по заповед № 1002/06.10.1980 г.,
отнасящ се и за 1965 г. (стр. 97 и 131), имот пл. № 250, кв. 46, е бил записан на М. В.-Н. ,като
9
името е зачертано и под него е записано Н.В.Т. въз основа на нотариален акт № 70, нот.дело №
214/1961 г. ,като от него и от него са образувани парцел III, V-озеленяване и II и придаваеми части.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че по плана на гр.С.,кв.У. от 1933г. имот пл.№ 727 (повдигнат в сиво на приложената
към заключението скица № 4,) е с площ от 1298 кв.м. , като части от имота са включени в
отредените за него парцел II-727- 482 кв.м. и парцел ІІІ-727-339 кв.м. в кв.19а, а друга част от
имота с площ от 19 кв.м. е придаваема към парцел ІV-740 в кв.19а. В парцел ІІ-730 в кв.29 са
включени 22 кв.м. от имот пл.№ 727, а в парцел І-738 в същия квартал са включени 187 кв.м.. В
улична регулация попадат 246 кв.м. от имота. Парцел ІІ-727 е с площ 488 кв.м., а парцел ІІІ-727 е с
площ от 368 кв.м. И за двата парцела няма данни за уредени регулационни сметки за придаваемите
към тях части от съседните имоти. В разписната книга към плана от 1933г. имот пл.№ 727 в кв.19а
е записан като собственост на М.В.Н..
По плана на гр.С. от 1965г. имотът е с пл.№ 250, показан на скица № 3 и е с площ от 1230
кв.м. графично измерена. Части от имота са включени в отредените за него парцели ХІV-250 -465
кв.м. и ХV-250 -458 кв.м., а друга част от него с площ от 6 м е придаваема към парцел ХІІІ-251 в
кв.12 В парцел ІІ-Озеленяване са включени 301 кв.м. от имота.Площта на парцел ХІV-250 у 536
кв.м.,като към него се придават 74 кв.м. от имот пл.№ 247 и 57 кв.м. от имот пл.№ 248. Площта на
парцел ХV-250 е 480 кв.м.,като към него се придават 22 кв.м. от имот пл.№ 145.Няма данни, че
парцелите са с уредени регулационни сметки по този план. Парцел ХI-250 в кв. 12 по плана на гр.
С., кв. У. от 1965 год., описан в нот.акт № 132, том XVII, дело № 1618/19.05.1975 год. на СмРС, е
показан на скица № 3. Вещото лице при изслушването му в съдебно заседание сочи, че в плана от
1965г. няма парцел ІХ-250 и счита, че или в нотариалния акт или скицата е допусната грешка. В
разписната книга към плана от 1965г. имот 250 е записан като собственост на М. В.-Н.,като имете е
зачертано и отдолу е записано Н.В.Т. –нот.акт № 70 ,т.VІІ,д.№ 214/1961г..
По плана на гр.С., кв. У. от 1980 имотът е с пл.№ 250 и е повдигнат в сив цвят на
приложената към заключението скица № 2. Имотът е с площ от 1229 кв-м. графично измерена.
Части от имота са включени в отредените за него парцели ІІ-250-355 кв.м. и ІІІ-250-787 кв.м., а
други части са придаваемикъм парцел І-251-46 кв.м. и ХІ-249-30 кв.м. в кв.46. Площта на парцел
III-250 е 864 кв.м., като към него се придават 76 кв.м. от дере. Няма представени данни, че
парцелите са с уредени регулационни сметки. По разписния лист към плана от 1980г. записването е
същото като към плана от 1965г.
По действащата КККР от 2004г. имотът е с идентификатор 67653.924.266, с площ от 1257
кв.м., показан на скица № 1 към заключението в сив цвят .От него са образувани парцели ІІ-250 и
ІІІ-250 в кв.46 по плана от 1980г. 364 кв.м. от имота са включени в УПИ ІІ-250, 844 кв.м. от имота
са включени в УПИ ІІІ-250 , 34 кв.м. от имота са включени в УПИ І-251, 4 кв.м. –в УПИ ІV-145 в
кв.46 и 14 кв.м. от имота са включени в улична регулация. Площта на УПИ ІІ-250 е 417 кв.м.,като
към него се придават 59 кв.м. от ПИ с идентификатор 67653.924.265. Площта на УПИ ІІІ-250 е 876
кв.м.,като към него се придават 32 кв.м. от ПИ с с идентификатор 67653.924.544. Няма данни, че
парцелите са с уредени регулационни сметки.
В съдебно заседание вещото лице инж. М. допълва, че с оглед погрешното записване на
парцел ХІ-250 в нотариален акт № 132/75 г. , какъвто в плана от 1965 г. няма, четейки границите
на УПИ XI -250 по начина, по който са описани в нот.акт 132/1975 г. може да се заключи, че става
въпрос или за парцел XIV или за парцел ХV. Само празно дворно място в двата парцела няма.
10
Имало е друга стопанска сграда към горната улица „К.П.“. Вещото лице сочи още, че
кадастралният план, одобрен през 1965 г. е изработен през 1959 г., т.е. през 1961г., когато е първият
нотариален акт, е възможно тази стопанска сграда да е съществувала, затова е нанесена в плана от
1965 г. Планът от 1980 г. е трансформиран по плана от 1965 г. от мащаб 1:1000 в 1:500, като са
запазени номерата и съдържанието. Преди 1980 г., преди трансформацията са извършили
заличаване на имоти, които са били отчуждени, коригирали са имоти, които са с уредени
регулационни сметки, нанасяни са сгради, които са направени в този интервал и планът от 1980 г. е
изцяло на основата на плана от 1965 г. УПИ XIV и ХV се индивидуализират на база граници.
Независимо, че има парцел II- озеленяване, той е собствено място. Дере няма като граница по
отношение на парцел XIV. Имайки граница озеленяване към дерето, свързвайки УПИ XIV –
озеленяване, означава, че и парцел ХV има граница дере. Озеленяването и в двата случая има
граница дере. Номерата на парцелите се вписват допълнително, след като се изработи
регулационния план. Без номерата на парцелите всичко в разписната книга е към момента на
одобряване на кадастралния план. Възможно е тези номера да бъдат по плана от 1965 г. и като
видим следващия запис, който е направен за собственост, е вписан акт изработен след 1980 г. В
представения разписен лист данните са от рег.план от 1980 г., а не от 1965 г. Тази разписна книга е
започната не от 1965 г., защото номерата на парцелите не са по плана от 1965 г. Номерата на
парцелите са по плана от 1980 г. Номера на кв. 46 също е от плана от 1980 г., а по плана от 1965 г. е
кв. 12. Пунктирът, означен по плана от 1965 г. и плана от 1980 г. представлява навес между
жилищната и стопанската сграда. Относно скицата по плана от 1933 г. придаваемата част към
улична регулация от 246 кв.м. касае улица, която не е реализирана и улица „К.П.“. Площта на
парцел II-250 е 430 кв.м., като към него се предават 5 кв.м. от имот пл.№ 248 и 50 кв.м. от имот пл.
№ 251. На скица № 2 грешно е нанесъл в син цвят имотната граница между имот № 251 и имот №
248, трябва да е в черен цвят и заключената в малкия триъгълник площ са придаваемите 5 кв.м. от
имот №248. Построеното в имота стълбище не е по регулация, то е направено от страните.
С допълнителното заключение вещото лице е изготвило комбинирана скица № 5
(стр.149), н която с кафяв цвят са показани заснетите стълбища (процесното е повдигнато в жълт
цвят), подпорни стени и ограда. Стопанската сграда с идентификатор 67653.924.266.3 е двуетажна.
Външните стени на първия етаж са изпълнени с тухли и бетонови блокчета под нивото на терена.
На това ниво има врата от южната страна. Вторият етаж представлява дървена конструкция, която е
обшита с дъски и частично с ламарина.Покривната конструкция също е дървена и е покрита с
керемиди. Западната половина всъщност представлява навес, тъй като от южната страна (между т.
5 и т. 6 на скицата) е отворена. На това ниво от западната страна има две врати. Едната е към
плевнята, а другата между стълбището и навеса. На границата на ПИ с идентификатор
67653.924.266 между т.1- т.2 и т.3 - т.4 няма поставена ограда, т.е. достъпът от север и юг до
сградата не е ограничен. В имота (по карта) има изпълнена ограда от мрежа, захваната за бетонови
колове между обозначените на скицата т. 1 и т. 8, и метални рамки между т. 8 и т. 7. От изток
сградата граничи с покрито дере, което попада в улична регулация.
От приложената към допълнителното заключение на вещото лице по приетата СТЕ скица
№ 1 се установява, че процесното стълбище, повдигнато в жълт цвят е изградено в УПИ II-250като
в началото тангира с източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 67653.924.266.1 и
продължава на юг до мястото, пресичащо парцелната граница, след което продължава в УПИ IІI-
250 и достига до стопанската сграда с идентификатор 67653.924.266.3. От мястото на пресичане на
парцелната граница, от двете страни на стълбището започват подпорни стени в двата УПИ. В УПИ
11
III-250 има изградено и друго самостоятелно по-малко стълбище, което започва от навеса между
двете сгради - с идентификатори 67653.924.266.1 и с идентификатор 67653.924.266.2 и обслужва
сграда с идентификатори 67653.924.266.2.
От представената скица № 188/02.05.2011 г., издадена от Община С. по плана на кв. У.
от 1933г., утвърден със Заповед № 1862/26.03.1933г. (стр.86) за имот пл. № 727, в кв. 19а е видно,
че имотът е записан на М.В.Н., като на скицата е нанесена селскостопанската сграда в
североизточния край на имота, попадаща в парцел III-727, навеса, свързващ стопанската сграда с
жилищната сграда и жилищната сграда в западната част на имота, попадащ в парцел II-727. От
скица № 186/02.05.2011г., издадена от Община С. (стр.87) по плана на кв.У., утвърден със Заповед
№ 69/12.01.1965г. за имот пл. № 250, в кв. 12 се установява, че имотът е записан на Н.В.Т., като на
скицата е нанесена селскостопанската сграда в североизточния край на имота, попадаща в парцел
XV-250, в който парцел е означена с прекъснат червен контур и новопостроената сграда, както и
навеса, свързващ стопанската сграда с жилищната сграда в западната част на имота, попадащ в
парцел XIV-250, както и една по-малка паянтова сграда, долеП. до жилищната сграда в същия
парцел.
Свидетелката М. Н. М. твърди в показанията си, че майка й е дъщеря на М.Н. и е като
дете е живяла при баба си и дядо си. Твърди, че Н.Т. е бил много трудолюбиво дете и дядо й М.
често казвал, че разчита само на него, затова решил със съгласието на майка й, да даде имота си на
него. Тогава Н. бил малолетен, затова баща му В. го представлявал при сделката. Така целия имот
на дядо й, който мисли че е около един декар останал на Н.Т.. Границите на имота били от една
страна М.чека и жена му Е. който осиновил Л.К., така че едната граница е Л.К., другата граница е
М.- К., а отдолу е дерето. През ноември 1967 г. станал пожар в плевнята, която отдолу била
изградена от камъни, а отгоре с дървен материал. След, кравата, която била отглеждана в плевнята
трябвало да отиде някъде, затова Н. и баща му направили плевня в долната част на градината до
дерето. По това време сестраму -ответницата М. Т. и съпруга й Д.Щ. живеели в старата къща
заедно с баща й В. Т. Горният етаж на къщата не бил още довършен. Н. се грижел и за болната си
майка. Тогава решили Н. да даде на Д. 500 кв.м. от имота си да си построи къща на мястото на
изгорялата плевня. Иначе Н. си ползвал цялата градина.От къщата до плевнята било градина.
Направил пътечките, подпорни стени, направил си и много хубава вила. Стълбището, бетони,
подпорни стени всичко било направено от Н.. Пътеката стигала от къщата до плевнята. Откъм
дерето направил подход, за да влизат колите от там. Свидетелката не знае Д. да е ползвал нещо
там. В частта на Н., която той заградил, до Ц., имало фасул,царевица, кочан, овощни дървета. Той
заградил по права линия до ореха, който бил в неговата част.Свидетелката смята, че след като дал
на Д. 500 кв. м., за да си построи къща и за него останали също 500 кв.м. Д. Н.га не е гледал
животни там. Д. работил в посока Соколовци и на един завой си направил една барачка и там
гледал прасета и ги продавал. В двора на къщата на дядо му и кокошка не е гледал. До 2011 година
М. живяла в долния етаж на родителите й. След като Н. решил да рЕ.нтира долния етаж М. не
отишла да живее в новопростоената къща, а отишла да работи на морето, а след това отишла да
работи в Гърция и повече не се е връщала. До развода й с Д. М. е живяла в старата къща на Н. до
2011г. и тогава е напуснала долния етаж на Н..
Свидетелката Н.П. П. установява в показанията си, че живее на горната улица и от
терасата вижда почти целия имот Сочи, че дъщеря й е приятелка с дъщерята на Н.Т. и често е
посещавала имота. На предявената й скица № 5 към заключението на СТЕ свидетелката посочва,
че в УПИ II–250, къщата означена с 1 е на Н.Т., а в УПИ III-250, къщата означена с 2 е на Д.. Н.
12
владее имота по черната линия на запад от къщата, преминава през УПИ и продължава в частта,
която е под стълбището до имотната граница с УПИ XI-249 и продължава след подпорната стена
към стопанската постройка.Това пространство се владее от Н. и сега от наследниците му. Така е от
край време. Освен това владеят частта заключена между означеното с кафяв цвят стълбище между
двете къщи под навеса до долната подпорна стена и до долното стълбище с пътека. Преди Н. имали
стар парник от стъкло, сега няма парник, имат лехи. Д. обработвал останалото. В първите години,
когато дошла в У., от балкона виждала Н. и съпругата му да копаят в частта от УПИ III-250
заключена между долната подпорна стена и оградата от бетонови колове и мрежа. Ц.Х. е
собственик на УПИ I-251, а М. – Н. М. е собственик на УПИ XI-249 и УПИ XIX. Л.К. е собственик
на УПИ IV–145. От съпруга й знае, че Л. е осиновен от много буден човек - М.чека. Д. и М. имали
жилищна сграда, като М. излизала от долния етаж на Н., като в някакъв момент тя и съпругът й
живели заедно в тяхната къща. Н. искал да рЕ.нтира долния етаж за малката си дъщеря и М. била
недоволна, че трябва да напусне етажа. След 2010 г. повече от 10 години не е виждала М.. Познава
двете й дъщери. Е. живее в къщата на баща й.Под навеса имат парник на север, който е в лявата
част, гледайки от горната улица към имота и лехи до къщата. Надолу е трева, но не знае дали я коси
някой.
Свидетеля В. Я. Я. твърди в показанията си, че познава страните и имота им, тъй като
живее на около 200 метра от имота. На времето имотът бил ливада, къщите били на горната улица,
другото било стръмна ливада, която стигала до дерето и друг имот на Й. Й.. Не знае точно кога е
изгоряла плевнята, защото е работил в Мадан, но било между 1960-1966г. Преди да изгори
плевнята Д. и М. се оженили, Д. в долния край на имота направил свинарник. По една пътечка през
ливадата нагоре, излизал до къщата. Този свинарник попадал в имота, бил до дерето. Не си спомня
дали Д. е гледал животни в плевнята. Той гледал прасета в долния край, където си направил
свинарника. Не си спомня кога Д. построил къщата. Преди да построи новата къща, той живеел в
старата къща, заедно със съпругата му и децата му, заедно с бабата и дядото. Дворното място Н. и
Д. ползвали заедно. Ливадата била голяма, цяла. Тогава имало пътечка, сега има стълби. Най -вече
Д. ползвал стълбите. Познавал ги и Н.. Не го е виждал да строи и да прави нещо по двора. Целият
имот от къщата надолу бил ливада. И двамата ползвали ливадата, но не може да каже кой е косил,
кой е прибирал. Д. и М. живели като семейство в старата къща, а след като направили новата къща,
се преместили. Двете къщи са една до друга. М. и Д. се развели и М. отишла в Гърция. Пътеката
била по средата на ливадата и слизала до плевнята. В момента има и стълби. От преминаването
пътеката сама си е станала. От две-три години пътеката станала път. Имотът, погледнато от улицата
отдолу, е горе-долу от дясната страна на Д. около декар, а от другата страна по-малко. Не знае кога
е починал Д..
Свидетелката М. И. Б. твърди в показанията си, че не познава ищците, познава само
ответниците. Знае какво представлява имота им. От горната страна на имота е ул. „Хан
Петър“.Надолу е старата къща. Д. и М. са живели в старата къща и след като между 1968-1975 г. Д.
построил новата къща, се преместил с децата в нея, а М. не се преместила с тях , а останала да
живее в старата къща. Като се влезе в имота отдолу, от пътя, чакълираното от дълбокото дере, има
постройка, направена от Д., когато изгоряла плевнята. М. и Д. са й казвали, че пътеката, която е
направил Д., не е имотна граница. Те са минавали от там да носят вода и храна за животните.
Гледали прасета или телета в долната постройка. След това построил навес от каросерии и там
имал фуражомелка. От другата страна, по-нагоре, е имотът на И.С., срещу плевнята и постройката,
над дерето. Къщата на Д. граничи с бай Л.. От ляво е старата им къща. Пътеката не е имотна
13
граница. Там било ливада, а преди да бъде ливада М. и Д. засявали мястото над плевнята,
приблизително 800 – 900 кв.м. с картофи, фасул, тикви. Давала семе за картофи на М. от 1977/1978
г. до преди да се разведат през 2001 г., те сеели целия имот. Твърди, че Н.Т. бил инструктор и не го
е виждара да работи имота. Твърди, че е посещавала М.веднъж на три месеца. Познава я от пощата ,
където работели заедно. През 2010 г. М. заминала за Гърция. Дъщеря й К. и съжителят й - Е.Н.
продължили да вземат от нея картофи за семе. На комбинирана скица № 5 към заключението на
вещото лице свидетелката посочва къщата означена с № 2 в имот III-250, че е на ответницата К..
Показва двете подпорни стени. и пътеката, за която твърди, че не е имотна граница и по която Д. и
М. докато живели в старата къща носили вода. Означеното с № 3 е плевнята, като имотът граничи с
открито дере и А.М. /М./. /Свидетелката сочи ливадата на скицата в УПИ III-250 под долната
подпорна стена до имотната граница с УПИ XIX-249, като твърди, че К. и Е. косят ливадата,
защото имат зайци. Между двете къщи има една плоча и там те си гледат зайци в клетки.
Свидетелката посочва, че косят мястото под жилищната им сграда до горната подпорна стена и
между двете подпорни стени и там ответницата К. и Е. са сели картофи. От 14 години К. гледа
зайци и косят посочената ливада.К. Н.га не е гледала зайци в плевнята. Свидетелката сочи сградата
означена с № 3 и казва, че представлява плевня и върху нея има навес с каросерии. Сграда с № 3 е
около 28 кв.м., а навесът до нея означен с „х“ има най-много 20 кв.м. Сега плевнята и навесът са
заключени. Във времето ги ползвал Д., когато хранел прасета. Няма спомен, нито е виждала Н.Т.
да гледа животни. Твърди, че Д. и М. са й казвали, че плевнята, означена с № 3, е строена от Д..
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.34 от ЗС ,като иск за съдебна делба в първа фаза по допускане на делбата.
Правилно също районният съд е приел, че искът е допустим и го е уважил.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за недопустимост на иска за делба, с
твърдението, че поземления имот е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават
самостоятелно сгради, като жалбоподателят се е позовал на 1б.“д“ от ППВС № 2/1982г. Според
посочената разпоредба е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни
собственици. В посочената разпоредба се има предвид недопустимост на делбата на съсобствен
парцел, а в настоящия случай се иска да се допусне делба на съсобствен поземлен имот с
идентификатор 67653.924.266, в който има построени две жилищни сгради собственост на
страните по делото и една стопанска сграда, собственост на ищците. По принцип делбата на
дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗС е недопустима, но ако
дворното място бъде разделено на нови УПИ, във всеки от които да попадат сгради, индивидуална
собственост на отделни съделители, в тази специфична хипотеза делбата на дворно място е
допустима, тъй като чрез нея собствениците на отделните сгради ще концентрират собствеността
си само върху онзи УПИ, в който попада сградата им, като по този начин се изключи
съсобствеността им в другия УПИ, в който не притежават сграда. В този смисъл е и съдебната
практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 227/16.05.2011г. по гр.д.№
316/2010г. на І г.о., Решение № 504/24.09.1996г. по гр.д.№ 376/1996г. на І г.о., Решение №
476/07.03.2013г. по гр.д.№ 56/20212г. на І г.о.
В случая поземления имот е с достатъчно голяма площ от 1257 кв.м., която площ би
позволила да се раздели на два парцела, съобразно правото на собственост на всяка от страните,
които да отговарят на изискванията на чл.19,ал.1 от ЗУТ. Съгласно действащия регулационен план
от 1980г. поземленият имот е разделен на два парцела- УПИ ІІ-250 и УПИ ІІІ-250 , така че може да
14
се приеме, че е налице и необходимото лице, според изискванията на чл.19,ал.1 от ЗУТ, само че
както са разделени парцелите не отговарят по площ на правата на собственост на страните.
Процесният поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 съгласно СТЕ участва с 364
кв.м. в УПИ ІІ-250 в кв.46 и с 844 кв.м.в УПИ ІІІ-250 в кв.46 , както и с 34 кв.м. в УПИ І-251, с 4
кв.м. в УПИ-145 и с 14 кв.м. в улична регулация, като няма данни за уреждане на регулационни
сметки.
В УПИ ІІ-250, в кв.46 по действащия регулационен план от 1980г. е построена жилищната
сграда с идентификатор 67653.924.266.1, собственост на ищците, която сграда те притежават по
наследство от Н.В.Т., починал на 01.06.2020г., който от своя страна е станал собственик на
основание нотариален акт № 70,том VІІ, дело № 214/1961г. , с който имотът, ведно с жилищната
сграда му е прехвърлен от дядо му М.В.Н., което не се оспорва от ответниците и за която жилищна
сграда Н.Т. се е снабдил с нот.акт № 82,том ІІ, рег.№ 3947, д.№ 268/2009г.
В УПИ ІІІ-250 в кв.46 е построена жилищната сграда с идентификатор 67653.924.266.2,
собственост по наследство от Д.Щ. на дъщерите му-ответниците В. Щ. и Е. Щ. на първи и
тавански етаж и собственост на М. В.ев- трето неучастващо в настоящето дело лице, който е
собственик на сутеренния етаж, прехвърлен му от М. Т. с нот.акт № 181,том І, рег.№ 3419,д.№
169/2010г.
В УПИ ІІІ-250 в кв.46 е построена и стопанска сграда с идентификатор 67653.924.266.3,
собственост на ищците по наследство от Н.Т., съгласно нот.акт № 82,том ІІ, рег.№ 3947, д.№
268/2009г.
Съгласно посоченото Решение № 227/16.05.2011г. по гр.д.№ 316/2010г. на І г.о. на ВКС в
настоящият случай е налице специфичната хипотеза, в която да е допустима делбата на дворно
място, представляващо процесния поземлен имот с площ от 1257 кв.м., в който има построени две
жилищни сгради и една стопанска сграда, които са собственост на отделни съделители, тъй като
чрез нея собствениците на отделните сгради ще концентрират собствеността си само върху онзи
парцел , в който попада жилищната им сграда и така ще се изключи съсобствеността им в другия
парцел, в който не притежават сграда. В тази връзка неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че посочената съдебна практика касае друг казус.
По делото не е спорно, че наследодателят на ищците Н.Т. още като малолетен,
представляван от бащи си В. Т. е придобил чрез покупко-продажба от своя дядо М.Н. през 1961г.
собствеността върху парцел ІІ-272 в кв. 19а по плана на кв.У., гр.С. от 1933г. с площ от 150 кв.м.,
ведно с къща и плевня, която от показанията на свидетелите се установява, че е изгоряла през
1967г. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че площта на парцел ІІ-727 в кв. 19а
по плана от 1933г. е 488 кв.м., като имот пл.№ 727 участва в парцела с 482 кв.м., а площта на целия
имот 1298 кв.м. От показанията на свидетелката М., която също е внучка на М.Н. и е братовчедка
както на Н.Т. така и на ответницата М. Т., се установява, че дядо й е разчитал много на Н.Т., тъй
като е бил много трудолюбив и се е справял с всякаква работа и затова е решил да му прехвърли
целия имот, който е бил около декар, като описва границите му от една страна Л.К., от друга К. М.
и от долу детето. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка като обективни, тъй като тя е в
еднаква степен на родство и с двете страни , а освен това като дете е живяла в къщата на дядо си и
има преки впечатления. От представените по делото скици, издадени от Община С. по плана от
1933г. и по плана от 1965г. е видно, че прехвърлената с нотариален акт № 70,том VІІ,д.№ 214/1961г.
плевня, изгоряла през 1967г., според показанията на свидетелите, се намира в северозападната част
15
на парцел ІІІ-727. По разписния лист към плана от 1933г. на М.Н. е записан имот пл.№ 727, за който
са отредени парцели ІІ и ІІІ в кв19а., като е отбелязано, че двора служи за нова къща, плевня и
градина. По разписния лист към плана от 1965г. имот 250 е записан на М.В.Н., като името е
задраскано и под него е записан Н.В.Т. на основание нот.акт № 70 том VІІ, дело № 214/1961г., като
имотът попада в парцели ІІ, ІІІ и V-озеленяване в кв.46. От разписните листове се установяват и
границите на имота, които съвпадат с посочените граници от разпитаните свидетели М., П. и Б.,
както и с показанията на свидетелите, разпитани от нотариуса по приложеното нот.дело 268/2009г.
по протокол от 22.06.2009г. Действително записването в разписния лист към плана има
информационно-оповестителна функция и не доказва и не създава вещни права, но в съдебната
практика се приема, че записванията в редица случаи могат да бъдат отчетени като косвени
доказателства за собствеността, за установяване идентичността на имота чрез съпоставка със
съседите, наред с другите доказателства по делото. Макар в нот.акт № 70, том VІІ,д.№ 214/1961г.
да е посочено, че се прехвърля дворно място от 150 кв.м. , след смъртта на М.Н. през 1962г., от
показанията на св.М. и от записванията в разписния лист се установява, че Н.Т. първоначално чрез
родителите си, а впоследствие и сам е осъществявал фактическа власт върху целия имот, като се
има предвид разположението на прехвърлената му с посочения нотариален акт плевня, която се
намира в северозападната част на имота в парцел ІІІ-272. Следователно до 1975г. той е придобил
по давност, освен прехвърлена му част от 150 кв.м. и останалата част от имота, поради което с
нот.акт № 132,том,том ХVІІ,дело 1618/1975г. е продал на Д.Щ. 500 кв.м. от целия имот, за да си
построи нова къща. От показанията на св.М. се установява, че продадените 500 кв.м. се намират в
северната част на имота, като новата къща Д.Щ. е построил на мястото на изгорялата през 1967г.
плевня, като е използвал камъните от плевнята. От представеното по делото строително
разрешение № 1/10.01.1978г. е видно, че на Д.Щ. е разрешено да построи жилищна сграда в парцел
ХV в кв.12 по плана от 1965г. От удостоверение за идентичност № 98/03.02.2009г.(стр.147) се
установява, че част от процения поземлен имот с идентификатор 67653.924.266 по КККР от 2004г.
е идентичен с УПИ ІІІ-250 в кв.46 по плана от 1980г. и с УПИ ХІ-250 в кв.12 по плана от 1965г.
описани в нотариални актове № 456/1994г. и 132/1975г.
Правилно районният съд е приел за неоснователно оспорването от ответниците на
нотариален акт № 82/2009г., с който Н.Т. е признат за собственик на 788/1288 ид.части от ПИ с
идентификатор 67653.924.266 на основани давностно владение по изложените по-горе
съображения. Въззивният съд счита, че неправилно районният съд е приел, че покупко продажбата,
извършена с нот.акт № 132/1975г. не е породило вещно-правен ефект и Д.Щ. не е станал
собственик на прехвърлените му 500 кв.м., тъй като не се установява Н.Т. да е станал собственик на
целия имот. От изложеното по-горе въззивният съд счита, че Н.Т. е станал собственик по
давностно владение на целия имот.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ответниците са придобили по
давност целия УПИ ІІІ-250 в кв.46, тъй като не установяват, че са осъществявали владение върху
целия парцел с площ от 870 кв.м. От показанията на св. М. и П. се установява, че след като старата
плевня изгоряла през 1967г. Н.Т. и баща му построили нова плевня, в която да отглеждат кравите,
която в действащата КК е означена като сграда с идентификатор 67653.924.266.3. В тази плевня
отглеждал животни , купувал фураж и събирал сено. Посочените свидетели установяват, че Н.Т. и
съпругата му, а след смъртта му и наследниците му ползват мястото на юг от жилищната му сграда
до границата на имота с имоти 265 и 256 , както и пространството на юг от стълбището,
повдигнато в жълто на скица № 5 към заключението на вещото лице , както и пространството от
16
долната подпорна стена до плевнята и пространството под стълбите между двете жилищни сгради,
означени с кафяво на скица № 5. Дори свидетелката на ответниците М. Б. сочи на показаната й
скица №5, че ответницата К. и съжителят й Е. косят ливадата на юг от жилищната им сграда и
между двете подпорни стени. Описаната от свидетелите площ съответства и на представената по
нот.дело 268/2009г. скица № 609/30.03.2006г., на която с молив е отбелязан УПИ ІІІ-250 , което
съответства на изводите на нотариуса, но не променя регулационните линии и не е определящо за
правото на собственост.
В тази връзка невярна е констатацията на нотариуса в издадения констативен нот.акт №
456,том ІІІ, д.№ 1193/1994г., с която е признал Д.Щ. и М. Т. (Щ.) освен за собственици на
двуетажната жилищна сграда, построена в имот пл.№ 250,образуващ парцел ІІІ-250 в кв.46 по ЗРП
на гр.С., че имотът и парцела са собственост на молителите по нот.акт 132/1975г., тъй като с този
нотариален акт са прехвърлени само 500 кв.м, а за разликата до 870 кв.м., каквато е площта на
парцела не е налице основание за издаване на констативен нот.акт. С оглед на това и М. Т. не би
могла да придобие с извършената съдебна делба на СИО по спогодба 2/3 ид.части от целия УПИ
ІІІ-250 и съответно Д.Щ. да придобие 1/3 ид.част от същия УПИ, поради което в тази част делбата
на СИО е недействителна.
Ищците като наследници на Н.Т., починал през 2020г., съответно съпругата и две
дъщери наследяват по равни части по 1/3 ид.част от притежаваните от него 788/1288 идеални части
от поземления имот, които идеални части приравнени към площта на имота по последното
изменена засягащо процесния имот по формулата 788/1288=Х/1257 се равняват на 769/1257
идеални части общо за трите ищци или по 256,33/1257 идеални части за всяка от ищците.
М. Т. и Д.Щ. са придобили част от 500 кв.м. от процесния имот в режим на СИО и
след прекратяването на брака съсобствеността от бездялова е превърната в обикновена
съсобственост при равни права по 250/1288 идеални части всеки от тях от поземления имот. Със
смъртта на Д.Щ. през 2021г., след развода неговата част е наследена от двете му дъщери при равни
права по 125/1288 идеални части всяка от тях. Приравнени към площта на имота по действащата
кадастралната карта, по формулата 250/1288=Х/1257 се равняват на 244/1257 идеални части за М.
Т., а 125/1288=Х/1257 се равняват на по 122/1257 идеални части за Е. и В. Щ..
Като е допуснал съдебна делба на процесния имот по посочените квоти районният съд е
постановил правилно решение, което ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще следва да
бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на въззиваемите направените разноски за въззивна
инстанция в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6/07.01.2025г., постановено по гр.д.№ 771/2023г. по описа
на Районен съд –С..
ОСЪЖДА Е. Д. Щ., с ЕГН ********** и М. В. Т., с ЕГН ********** –и двете с постоянен
адрес гр. С., ул.„К.П.“ № 4 да заплатят на Й. Н. Т.,с ЕГН **********, Е. Н. Т., с ЕГН ********** и
Н. Н. Б.,с ЕГН ********** - и трите с постоянен адрес гр. С., ул. „К.П.“ № 2 направените по
делото разноски за въззивна инстанция в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18