Протокол по дело №4789/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 593
Дата: 24 април 2024 г. (в сила от 24 април 2024 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20232230104789
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 593
гр. Сливен, 19.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20232230104789 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът П. С. Х., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се
явява лично и с процесуални представители по чл. 32, т. 1 ГПК - адв. М. от
АК – Сливен и адв. С. от АК - Сливен, редовно упълномощени с
пълномощни, приложени по делото.
Ответницата С. Е. Е., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК -
адв. Н. от АК – Търговище, редовно упълномощена с пълномощно,
приложено по делото.
Вещото лице Н. Т. П., редовно призовано, се явява лично.
Вещото лице М. Н. М., редовно призовано, се явява лично.
Вещото лице М. С. Б., редовно призовано, се явява лично.
АДВ. М.: Няма процесуални пречки, за да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

1
ДАВА ход на делото.
Производството е във фаза съдебно дирене.
Отложено е за днес, с оглед изслушване на заключение по допусната и
назначена комплексна съдебно-психологична експертиза и събиране на други
доказателства.
Съдът констатира, че по делото е постъпил социален доклад от ДСП -
Търговище, който следва да бъде приобщен.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателствено средство Социален доклад на
ДСП - Търговище от 10.04.2024 г.
Съдът констатира, че по делото е постъпило и заключение на
комплексната съдебно-психологична експертиза, и тъй като вещите лица се
явяват, съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица, като снема
самоличността им, както следва:
Н. Т. П. - 40 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан,
неженен, висше образование, без родство със страните по делото;
М. Н. М. - 37 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, женен,
висше образование, без родство със страните по делото;
М. С. Б.- 50 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана,
омъжена, висше образование, без родство със страните по делото;
Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която
носят по чл. 291 НК. Обещават да дадат заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНИ КАЗАХА: Поддържаме представеното заключение.
Децата и двамата им родители са обследвани както поотделно, така и
заедно в присъствието на трите вещи лица заедно, както и поотделно. Бащата
е присъствал при обследване на децата както заедно, така поотделно. Той е
присъствал в няколко срещи, когато са били той и двете деца, и е присъствал
на срещи, когато сме обследвали само децата без бащата.
Инструментариумът, който сме използвали при изготвяне на експертизата сме
го посочили на стр. 10 в раздел „Данни от прегледа“, втори раздел. Има
разлика между психиатрично интервю и обследване и психологично такова,
2
доколкото това са отделни специалности и целите, които имат в крайна
сметка да уточнят са различни. Аз съм компетентен да извършвам
психологично обследване като психиатър. Първо в част от образованието ми
се включва като задължителен модул подобни неща и съм ментор на
специализанти по клинична психология, т.е. и законово и юридически
държавата е преценила, че мога да бъда наставник и ментор. С целия
доказателствен материал сме се запознали и той е отразен към заключението.
Това писмо сме го посочили, защото представлява поведението на родителя,
което е изводимо от онова, което са написали колегите от КСУДС - Стара
Загора на л.7 от заключението. Това поведение на бащата описано в това
писмо ние сме го взели предвид при изготвяне на заключението, а
психологията го нарича „избягващо поведение“. Изготвените оценки от ЦОП
са описани и са взети предвид в експертизата. Те са и анализирани на стр. 10
сме посочили, че същите не се вземат под внимание, тъй като там е поставен
акцент единствено в контекста на грижата на бащата, което не е обхватно към
цялото семейство. Ние не оспорваме уменията на бащата да се грижи за
децата, не е необходимо да се обръща допълнително внимание на изготвените
от ЦОП оценки. Обсъдени са особеностите на детето Сияна, които са част от
оценката и по-конкретно формирането на нейния „Аз“ образ.
Анамнестичните данни са такива снети от съответния човек пред нас.
Анамнезата е информация, която ние получаваме от съответния човек.
Анамнезата е нещо, което описва онова като данни, което човека съобщава и
тя следва да бъде такава каквато е съобщена, независимо дали е истина,
неистина, преувеличена или не.
На стр. 11 сме посочили обективно състояние на майката. Ако се
приеме, че Сияна отбягва срещите с майка си, така както твърди ищцовата
страна, то трябва със сигурност да заключим, че това поведение на детето не
може да се дължи на един единствен фактор, независимо той дали е
личностните характеристики на майката, или ситуацията, или друго. Това
поведение не се дължи на един фактор. Личностите особености на майката не
са фактор, който води до конкретното поведение на детето. Тези
характеристики на майката не са променяеми, те са стабилни. Не следва
поведението на детето да се прояви след време.
На практика доказателствата по делото сочат, че майката е ограничена
от контакта както със съпруга си, така и с двете деца. Предвид обективното
3
ограничаване не можем да датираме конкретно силата и влиянието на
факторите, които са довели до началото на поведението. Още повече полето
на конфликта на лоялност, който е подробно описан в експертизата и
независимо от това, че едната страна е държала децата да присъстват на
конфликтните ситуации в семейството, това не означава, че децата правилно
са възприемали какво всъщност се случва между двамата родители. Това
става причина за чувство за вина в децата, свързана с неясната загуба на
единия родител, който е ограничен, съответно поведение, което се стреми към
по-висока близост с другия родител, с цел избягване и на неговата загуба. Ето
защо като експерти не можем да посочим конкретна дата и момент, в който
поведението, в което детето иска да задържи единия родител, води до това да
не инициира контакт с другия родител.
Думите на едно дете казани по този начин в ситуацията, в която се
намира, будят изключително съмнение за начина, по който те са стигнали до
неговите разсъждения към майката за приема на алкохол, за тежко
негативната страна на взаимоотношенията между нея и майката. Не отричаме
истинността на това нещо, а поставяме под съмнение изказа на детето. Една
ситуация има негативна и позитивна страна. Човек е склонен да вижда повече
негативната или повече позитивната, особено едно дете, което се намира в
текущата ситуация. Склонно е да не вижда изобщо позитивната страна, а да
преувеличава негативната страна. Всъщност заключението на експертизата по
същество казва това и основата на родителското отчуждение е точно това.
Волен или неволен стремеж на единия от родителите да промени виждането
на детето не само към определена ситуация, към цялостното отношение на
другия родител и към личността на другия родител. За това има повече от
неоспорими доказателства. Когато родителите и цялото семейство са живели
заедно, е имало известно отдръпване на голямото дете от майката,
продиктувано от раждането на второто дете, но това не е родителско
отчуждение, защото, за да съществува по определение родителско
отчуждение, този процес на отчуждаване трябва задължително да бъде
иницииран от другия родител, и ако отчуждение се е случвало в него момент,
е трябвало да участва и другия родител. Не може да се каже, че преди
майката да бъде отстранена от семейното жилище, бащата е имал
тенденциозно поведение към отчуждаване на детето от майката.
4
На стр. 24 сме посочили определение за истинско отчуждение и на
синдром на родителско отчуждение. Поведението на по-голямото дете Сияна,
преди майката да напусне семейното жилище, не отговаря напълно на
истинското отчуждение. Отношението на майката и нейните личности
характеристики са една добра основа на фона на развитието на един
тийнейджър, който не желае да има ясни, строги, твърдо спазвани правила, е
добра почва да започне родителското отчуждение. Тук е ключа на решението
на въпроса на експертизата дали отчуждение е съществувало преди това.
Няма един сигурен критерий извън думите на детето, но казани от днешна
гледна точна по време на вече съществуващото родителско отчуждение, т.е.,
ако ние съдим по думите на детето тук и сега в момента, в който знаем, че има
родителско отчуждение, то със сигурност това дете би давало и би виждало
предходната ситуация в тежко отчуждаващо цвят и форма. Съжденията на
детето за предходни ситуации от сегашната гледна точка на вече отчуждено
дете, превръща виждането им за предходните ситуации и усещането й към
майката като отчуждено, затова думите й са такива, но няма нито едно
истинско доказателство, че Сияна е казала, направила нещо в периода преди
отчуждението, че вече е съществувало отчуждение, за да кажем, че онова,
което детето е преживявало тогава, е истинско отчуждение. Сегашното
състояние на детето е в родителско отчуждение. Критерий за родителско
отчуждение, че всичко назад във времето, ако питате сега Сияна, би казала
много неща назад вече оцветени, преувеличени. Ако детето се пита няколко
месеца след раздялата на родителите, то би казало същите неща вече
оцветени.
На стр. 15 е дадена характеристика на детето Сияна и е посочено, че тя
е трудно дете. Томас и Чес правят изследване, относно детския темперамент,
в който се установява определени поведенчески характеристики, свързани с
темперамента на детето и формират три категории – „лесно дете“, „трудно
дете“, „слабо чувствително дете“. Описаното поведение на Сияна попада в
рамките на „трудно“ дете. По думите на майката ние сме отсъдили, че детето
има такъв темперамент и сме го определили като „трудно“ дете. Моля да
имате предвид, че „трудно дете“ е клъстър /сбор от характеристики/, които
водят до липса на подходяща прогноза за това кога детето ще спи, кога ще е
будно, кога ще се храни, причините за плача. Ние не твърдим, че детето
Сияна е „трудно дете“, което да формира сложни взаимоотношения с
5
устойчивата личност на майката, а и темперамента е нещо, което се сблъсква
със средата, за да се формира като характер. Характерът на Сияна е
достатъчно добре описан, за да може, както сме извели твърдението да
стигнем до заключението, че тя е израснала в среда, която е посрещала по
подходящ начин нейните потребности. Ако средата или личностите на
двамата родители бяха по различни, то Сияна би била девиантна.
В нито един момент от интервютата бащата не отрече това, че Сияна е
имала необходимост от внимание в своето ранно детство, дори подценихте
твърдението на майката, че по цели нощи е била със Сияна, казвайки: „Ехе, тя
ли е била с нея по цели нощи“, това не приемаме като различна от майчината
гледна точка, относно детето и нейните особености в ранната й детска
възраст. Всъщност бащата твърдеше, че той е бил със Сияна по цели нощи,
когато тя е била бебе, но това никак не звучеше като лесно за гледане дете.
Разбира се, че сме обсъждали представените по делото ограничителни
заповеди. Събитието, което се описва се случва в петък срещу събота или
четвъртък срещу петък / не помня точно/, непосредствено след това бащата,
майката и едното дете заминават за гр.Пловдив заедно. Ако един човек
наистина се чувства заплашен и иска да защити детето си, защо на следващия
ден, в същата обстановка на заплаха, тръгва заедно със заплашителя си
някъде.
На стр. 12, където е посочено поведението на Сияна, че се е променила,
когато майката е влязла в стаята, и Сияна е станала по-враждебна и е склонна
да противоречи, това поведение на Сияна може да е проява на страх от
ситуацията. Може поведението на детето при влизането на майката в стаята
да се дължи на страх. Може този страх да е част от родителското отчуждение,
за което говорим. И да, част от проявите на поведение на детето при
съществуването на майката в стаята, е доказателство за родителско
отчуждение. Категорични сме на 100 % в заключението си.
Без да викаме бабата на децата по бащина линия, тя се появи в деня на
експертизата, и поради тази причина, използвайки ситуацията аз я помолих да
влезе в кабинета и косвено да участва в експертизата. Първо бабата отказа,
после се съгласи и по време на краткото време, което имаше с децата не
пряко, не с ясен текст разказваше думи, които искат да вменят на мен като
експерт, че детето е в много тежко състояние веднага след напускане на
6
майката, и че това се дължи на майката. И да веднага, когато отнемете един
ценен за мен човек, несъмнено едно дете ще започне да реагира по някакъв
начин, но интерпретацията както на бабата така и на бащата, така и на част от
психологическите данни в делото е, че това по повод на родителското
отчуждение се дължи на майката, на нейното отношение, а не на нейната
липса. Всъщност то се дължи на липсата на майката. И да разбира се, когато в
живота един ценен човек внезапно по неясни причини изведнъж изчезне и аз
съм на възраст, в която нямам добра логика, която по същество не мога
цялостната картина да обсъждам, да започвам да реагирам и реакцията
обикновено е реакция на биологично недетерминирани механизми, като сън,
хранене, емоции, в частност, водейки до конкретно поведение, поради
липсата на майката.
Казаното от детето Сияна пред съдебния състав в предходното съдебно
заседание е повлияно от съществуващото вече родителско отчуждение.
Режимът, който е определен в момента на свиждане между майката и децата
няма да помогне да се превъзмогне родителското отчуждение.
Поредната промяна за децата каквато и да е тя, ще бъде проблем, ще
причини проблем. Моето виждане е, че има някаква възможност режима на
свиждане, правата, живеенето на тези деца да бъде много равнопоставено,
така че нито единия родител, нито другия родител да има възможност да
въздействат върху психиката на децата, независимо дали ще доведе до
родителско отчуждение или психически промени в състоянието на детето.
Трябва да бъде направен такъв режим и такъв начин на живеене на тези деца,
че единия родител да бъде много равнопоставен, защото опасността е, ако
сега децата отидат при сходни привременни мерки, но в отсрещната страна,
т.е. при майката - да се случи същото към другия родител, и тези две деца да
останат и без двамата родители. Съществува тази опасност и съм
категоричен, че личностните характеристики на майката, нейната твърдост,
убеденост в нещо, ще й дадат възможност да се възползва от вече
печелившата за нея ситуация, да направи същото в отклик на действията на
бащата, т.е., да е отчуждаващ родител на децата спрямо бащата.
Позволявам си една кратка извадка от експертизата, цитирам думи на
майката: „Този човек унищожи живота ми“, т.е. възприемането за готовност
за отмъщение все още съществува в нея и децата са най-лесния инструмент
7
това да бъде направено. За жалост настоящото дело и вече започналите
дълбочинни процеси на взаимоотношения между страните са свършили
работа в психиката на децата, от друга страна са достатъчна почва, каквото
решение да вземете, те да продължат.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме
експертизата.
На осн. чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателствено средство по
делото заключението по допусната комплексна съдебно-психологична
експертиза, изготвено от вещите лица Н. П., М. М. и М. Б., изслушани в
днешното съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за всяко едно и трите вещи
лица в размер на 1251.80 лева.
На вещите лица ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
1251.80 лева, като по 500 лева на всяко вещо лице, платими от внесения по
делото депозит, а останалите суми, след постъпване по делото от страна на
ответницата.
УКАЗВА на ответната страна, че следва да внесе окончателно
възнаграждение за вещите лица в размер на 2255.40 лева, в 10-дневен срок,
считано от днес по сметка на СлРС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответната страна в случай, че не внесе указаната
сума, същата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77 ГПК.
АДВ. М.: Искаме време да проведем разговор с насрещната страна за
сключване на споразумение.
АДВ. Н.: Съгласни сме да ни се даде време за сключване на
споразумение. Поддържам молбата за изменение на привременните мерки.
АДВ. М.: Не възразяваме да бъде уважена молбата на ответницата.
Молим, съдът на не дава възможно приспиване на децата да се осъществи в
Търговище, предвид обстоятелството, че спрямо бабата на децата по майчина
8
линия Рени Василева Енева има издадена заповед за незабавна защита,
действаща и към момента, предвид обстоятелството, че производството не е
приключило. Представям заповедта и моля да бъде приета като доказателство
по делото, с препис за другата страна.
АДВ. Н.: Първият факт е, видно от социалния доклад, че майката не
живее в едно жилище с бабата. Второто ми основание е, че това е
обезпечителна заповед по неприключило дело, което продължава и към
настоящия момент, поради което тази заповед няма сила на присъдено нещо,
и е едностранно изявление на заявителя, който е подал молбата за образуване
на производство за домашно насилие.
Съдът счита, че следва да приеме представената в днешното съдебно
заседание заповед за незабавна защита, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото Заповед за незабавна защита № 3 от 15.06.2023 г.
по гр.д. 540 от 2023 г. по описа на РС - Нова Загора.
Съдът счита, че следва да предостави време на двете страни, с оглед
постигане от тях на споразумение по делото.
Тъй като е представена молба от ответната страна за постановяване на
привременни мерки и по-конкретно за изменение на режима на лични
отношения на майката с двете деца, съдът намира тази молба за основателна,
базирайки се на изслушаната днес съдебна експертиза, както и на постъпилия
социален доклад от ДСП – Търговище, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА следните привременни мерки по режима на лични
отношения на С. Е. Е. с двете деца Сияна Петрова Х.а и Бела Петрова Х.а,
както следва:
Майката да взема и се вижда с децата всеки месец – всяка събота и
неделя през седмица, считано от 27.04.2024 г. от 10:00 часа на съботния ден
до 19:00 часа на неделния ден, с приспиване на децата при майката, и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. В
останалата част, постановените с Протокол от 22.12.2023 г. привременни
мерки, касаещи рождени дни, Коледни, Новогодишни и Великденски
празници остават в сила.
9
Тъй като страните искат отлагане на делото, с оглед постигане на
споразумение, съдът намира, че следва да даде последен опит за това.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.05.2024 г. от 10:00 часа , за
която дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 12:22 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10