№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 979 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба на А.Т.В., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Д.Х., против решение № 852/28.02.2019г. по
гр.д. № 429/2018г. на ВРС-41-ви състав, в
частта, в която е прието от съда, че той, наред със С.И.В. носи вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а не както е твърдял, че вината
е изключително нейна; в частта в
която е осъден да заплаща в полза на детето Л А В., родена на ***г., чрез
неговата майка и законен представител С.И.В., с ЕГН ********** месечна издръжка
за разликата над 200.00лв. до присъдените
600.00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 09.01.2018г., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката и в частта,
в която е предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна,
ул. „Петко Т.“ № 45, ет. 6, ат. 4 на С.И.В., с ЕГН **********, на основание
чл.56, ал.5 от СК.
Считайки
първоинстанционното решение в обжалваните части за необосновано, неправилно,
постановено в противоречие със задължителната съдебна практика и при непълнота
на доказателствата, по подробно изложените за това съображения, се моли да бъде
отменено и постановено друго решение, с което бъде прието, че вината за
разстройството на брака е само на С.И.В., да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка от 200.00лв. за детето Л, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него,
т.к. майката има задоволена по друг начин жилищна нужда, а той не разполага с
друго жилище, в което да отсяда при завръщането си в България. Претендира
присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК С.И.В., ЕГН ********** *** ,чрез адв.
Т.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска решението в обжалваната
част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 25.06.2019г. въззивникът А.Т.В., чрез процесуалния си представител адв.
Д.Х. поддържа въззивната си жалба, становище изразено и в представените по
делото писмена защита. Въззиваемата С.И.В. лично и чрез адв. Т.А. поддържа от
своя страна писмения си отговор. Лично и чрез пълномощника си представя писмени
бележки по спора.
ДСП-Варна не е отговорила писмено на
постъпилата въззивна жалба. Въпреки редовното си призоваване, не изпраща
представител, не взема становище.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба С.И.В., ЕГН **********
***, действаща чрез адв. Д.М. излага, че ответникът А.Т.В.
е неин съпруг, като са сключили брак на 07.04.2012г. От брака си имат родено
едно ненавършило пълнолетие дете Л, р. 21.08.2013г. Отначало отношенията им се
развивали нормално. Съпругът работел като механик в екипаж на кораб. В началото
на 2013г. двамата решили да закупят по-голямо жилище, а ответникът очаквал да
го качат всеки момент на рейс. За покупката на жилището дали всичките си
спестявания, изтеглили и кредит от 50000 евро, а оставала голяма сума и за
доплащане до 30.09.2013г. Той обаче не харесвал направените предложения за
работа. Скоро тя разбрала, че той е сключил, без да я уведоми едногодишен
договор за работа на брега, с място на работа Република Доминикана. На
31.03.2013г. заминал, въпреки нейното неодобрение. Първоначалният договор със
срок от една година бил продължаван за неограничено време. Налагало се всяка
година да ходи там, понеже той имал само един месец отпуск, в който можел да се
връща в България. Живеели с детето в Република Доминикана от 4 до 7 месеца,
като тя следвало да е в България от м.февруари до м.май всяка година, поради
естеството на работата си като управител на търговско дружество. В останалото
време можела да работи и дистанционно от там. Семейният им живот не се развил
добре. Въпреки нежеланието си, за дълъг период се налагало да живее с детето в
чужбина. Съпругът й, упражнявайки тежък труд, се връщал изморен, заяждал се с
нея, искал да пазят тишина, даже и през деня, когато навън било 38-40 градуса
температера и не е било добре за толкова малко дете да излиза на открито. Постоянно
й отправял обиди, позволявал си да псува пред детето, не проявявал никакво
уважение към нея. Гонел я непрекъснато да си ходи. От началото на 2015г.
преустановили интимните си отношения. Въпреки това в края на 2015г. двамата
решили, че може да се подобрят отношенията им, ако заживеят съвместно в
Република Доминикана, заедно с детето за постоянно. При поредното им отиване,
отношението на съпруга й към нея обаче не било променено. Многократно я гонел и
заплашвал, че при развод детето оставало само нейно. Отказал я от идеята да
напусне България. В началото на 2017г. се прибрали с детето в България, като
двамата решили да го запишат да учи в Международно френско училище в гр. Варна
„Шарл Перо”, понеже в Република Доминикана имало филиал на същото училище, като
направила постъпки да учи 6 месеца в България и 6 месеца там. В периодите
когато й се налага да бъде в България, а детето е там, нямало кой да се грижи
за него, поради характера на работата на бащата на три смени, включително
нощем. По тази причина детето следвало да пътува с нея. В момента детето учело вече
втора година в Международното френско училище „Шарл Перо” –Варна, като се
справяло отлично. При завръщането на съпруга й през м.февруари в България се
договорили с него той да заплаща годишната такса от 6600.00 лева, а тя да поеме
изцяло грежите и издръжката на дъщеря им. Съпругът й, дори от разстояние
продължил да се държи агресивно с нея, да я тормози емоционално и психически,
да я обижда и заплашва. При един от последните им разговори, когато тя му
намекнала, че може да дойдат през лятото, той я уведомил, че до тогава няма да
е вече сам. От месец не е търсил детето и не се е интересувал от него, не е
давал издръжка. Грижите по отглеждането му били поети изцяло от нея.
Моли бракът да бъде прекратен с
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга й,
изразяваща се в неоказване на съдействие и помощ в отглеждане на детето и
домакинството, неплащане на издръжка в полза на детето, неуважение и незачитане
на личната свобода и достойнство, словесен, емоционален и психически тормоз,
напускане на семейното жилище без съгласието й. Иска да й бъдат предоставени
родителските права по отношение на детето Л, като бъде определено
местоживеенето му при нея. На бащата иска да бъде определен режим на лични
отношения с детето, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от
10.00ч. до 19.00ч. без преспиване и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Разбрала, че бащата
печели над 5000щ.д. в Република Доминика. Иска да бъде осъден да заплаща за
детето месечна издръжка от 800.00 лева., считано от датата на завеждане на иска
и за период от една година до завеждането на иска. Иска още да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „П.Т.”,
№ 45, ет. 6, ат. 4 и паркомясто № 5 в приземния паркинг на сградата, след като ще
упражнява родителските права. Иска да носи брачното си фамилно име В..
В срока за писмен отговор по реда на
чл. 131 от ГПК, А.Т.В., ЕГН ********** ***3, чрез адв.
Д.Х. предявява насрещан иск за развод, но по вина на С.И.В.. Когато заминал на
работа в Доминиканската република през
2013г., съпругата му отказвала често да идва при него. Тази отдалеченост на
членовете на семейството създала нестабилност и отчуждение помежду им. Освен
това съпругата му се държала неразумно и безотговорно при разходване на
средствата, като постоянно демонстрирала пренебрежение и незаинтересованост към
него. Тя самостоятелно вземала решения за отглеждането и възпитанието на дъщеря
им, не се допитвала до него, не зачитала мнението и желанията му. Записала Л на
френска детска градина, която е безумно скъпа и по негово мнение излишен лукс и
разточителство. Само тя е сключила договора, защото той е бил в Доминикана. Той
редовно пращал средства за издръжката на семейството си в България и С.,
разполагайки с пълномощно и кодовете му за банкиране се разпореждала с тях. Тя
е нареждала пари от банковата му сметка по сметка на детската градина. Не е
давал съгласие и за това детето да учи във филиала на Френското училище в
Доминикана, затова и не е проучвал възможностите за това, въпреки, че училището
било близо до дома му. Майката умишлено го дистанцирала от детето. За
последните две години години е виждал детето само за няколко месеца.
Поведението на съпругата му било противоречиво и често била агресивна без
основателна причина. При пребиваването й в Домоникана, когато на гости бил и
синът му от предходен брак, тя го наричала с груби и обидни думи, ругаела и
обиждала майка му. Синът му бил много разстроен и огорчен. Същото поведение
имала към родителите му. Забранявала им да се виждат с дъщеря им и посещават
новия им апартамент. Те успели да дойдат само веднъж, защото сина му К. бил
абитуриент. Разказва и за инцидент, когато майка му била болна и настанена в
Окръжна болница, сестра му, която е лекар спешно пристигнала от Франция и
отседнала в дома, който живеели на ул. „Македония”, № 129, в близост до
болницата. С. искала от него да изгони сестра си в Аксакова и само защото
изписали мака му на другия ден, не се наложило да я гони. Появило се
непрекъснато напрежение между тях, а разговорите им се превръщали в разпри и
скандали. Не били в състояние да постигнат съгласие по никой въпрос. Съпругата
му отдала под наем другия им апартамент, находящ се в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, №
47, ет. 4 през 2016г. за наемна цена от 450.00лв. месечно, която разходвала
сама. Когато се завърнал от Доминикана през м.февруари 2018г. му се налажило да
отседне при родителите си в Аксаково, тъй като и другите й апартаменти били
отдадени под наем.
Иска да бъде прекратен брака му със С.В.,
като бъде прието, че това е по нейна вина.
Не възразява родителските права по отношение на детето Л да бъдат
предоставени на майката. Моли да му бъде определен разширен режим на лични
отношения с дъщеря му: всяка седмица от 10ч. в събота до 16ч. в неделя, един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, всяка Коледа
на четна година, на Нова година на нечетна година, първата половина от
пролетната ученическа ваканция, на рождения му ден всяка четна година, а на
нечетна в деня, следващ рождения ден на детето, както и всяка година на неговия
рожден ден, като подробно посочва часовия диапазон на срещите. Изказва готовност
да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200.00лв., което е съвсем достатъчно
за 4-годишното дете. Смята, че двамата родители поддържат висок стандарт, но
това не означава, че детето следва да се приучава към лукс, нещо което е
разяснено н ППВС № 5/1970г. и нама нужда то да посещава Френска детска градина,
още повече, че това решение е взето еднолично от майката след фактическата им
раздяла. Освен това макар и да няма законово задължение за издръжка към
пълнолетния си син, има морално задължение и той го подпомага финасово всеки
месец, защото е безработен. Подпомага родителите си и сам има големи разходи,
които се налага да покрива във връзка с престоя си в Доминикана. Иска да бъде
отхвърлена исковата претенция на С.В. за разликата над 200лв. до претендираните
800лв. месечна издръжка за детето Л. Майката е имала неограничен достъп до
банковата му сметка до отттегляне на пълномощията й през 2018г. и е теглила
средства, така, иска й за издръжка за минал момент е изцяло неоснователен. Иска
да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Варна, ул. „П.Т.”, № 45, ет. 6, ат. 4, т.к. съпругата му няма жилищна нужда.
Притежава друг апартамент в гр. Варна ,ул. „Македония”, № 129, който отдава под
наем, апартамент в гр. Варна, на ул. „Екатерина Симидчиева”, № 9, който отдава
под наем и апартамента в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, № 47, също отдаден от нея под
наем, докато той не притежава друг жилищен имот. По отношение на дареното от
родителите му жилище в Аксаково, те са си запазили право на ползване. При
завръщане в България се налага да отсяда при тях. В условието на евентуалност
иска да му бъде предоставено ползването на апартамнт № 5, находящ се в гр.
Варна, ул. „П.Т.”, № 47, придобит по време на брака им, но отдаван от С.В. под
наем.
В писмен отговор на насрещния иск С.И.В.,
чрез адв. Д.М. възразява срещу изложените от
ответника обстоятелства относно разстройството на брачните отношения и
причините за това. Повторила е изложеното в исковата молба в по-голямата си
част, като свое становище за настъпилия разрив между съпрузите. Допълнила е изложението
си за брачните провинения на съпруга си. Споменала е за скандал, при който той
взел нож и го насочил към нея в присъствието на детето, което изпаднало в шок от
видяното и дълго не могла да успокои. Навела е твърдения още, че при престоя си
в България А.В. злоупотребявал с алкохол и бил постоянно в нетрезво състояние.
Отказвал съдействие в домашната работа, под предлог, че е в отпуска и трябва да
си почива. Настояла е ,че съпругът й сам е напуснал семейното жилище, решавайки
да се установи в Доминиканската република и по негови изявления нямал намерение
да се прибира в България. Поддържа, че със съпруга й съвместно са решили детето
Л да учи в Международното френско училище, каквото има както в Доминикана, така
и в България. Заявявила е обаче, че след 2015г. по тази сметка на А.В., от
която са преведени двете такси за училището, не са постъпвали суми от работата
му в Доминиканската република. До м.януари 2014г. по сметката му в България
постъпвали трудовите му възнаграждения в пълен размер, а до м.април
2015г.-половината. След това суми от трудово възнаграждение по българската му
сметка не са постъпвали, а само такива, които тя е внесла. Тя сама е издържала
детето Л, покривала всички кредити, разходите за домакинството. Издържала и
сина на съпруга си от предходния му брак за няколко години до 2015г. Продала
два свои имота, придобити преди брака, за да обслужва и погаси задължението по
теглените за строителството на апартаментите кредити. А.В. доброволно е
направил двете вноски от собствената си сметка в България към френското
училище. Докато са постъпвали суми по сметката му, те били от порядъка на
5000.00щ.д. Понастоящем вероятно получава поне 3000.00щ.д., а претенцията за
издръжка от 800лева била по силите му да заплаща. Възразява срещу искания от
бащата режим на лични отношения с детето, намирайки го за неизпълним, поради
голямото разстояние между България и Доминиканската република, ниската възраст
на детето и в нейно отсъствие. Той нямал емоционална връзка с Л, не й давал
нужните грижи и внимание, държал се неподобаващо с нея, употребявал нецензурни
думи, обиждал майка й пред нея и самата нея. Възразява и срещу искането да му
бъде предоставено ползването на семейното жилищев гр. Варна, ул. „П.Т.”, № 45,
ет. 6, ат. 4. То цялото е ремонтирано и обзаведено от нея, като от 2014г. до
2018г. влагала непрекъснато средства за неговото дообзавеждане и модернизиране.
Имало обзаведена самостоятелна стая за детето Л, с всички удобства. Имало инсталирано
локално парно и удобствата за отглеждане на едно дете. По време на брака е бил придобит
още един апартамент, находящ се в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, № 47. Освен това
ответникът притежавал апартамент в Аксаково, с два отделни входа. Едината част
се ползвала от родителите му, а в другата бил обособен собствения му самостоятелен
тристаен апартамент, който бил след основен ремонт, модерно и уютно обзаведен.
Родителите обитавали огромната самостоятелна боксониера с отделни баня и
тоалетна в другата част.
За
да се произнесе съдът им предвид следното от фактическа страна:
Няма спор и се установява от приложеното
по първоинстанционното дело удостоверение за сключен граждански брак, че А.Т.В.
и С.И.В. са сключили граждански брак на 07.04.2012г. за което издаден акт № 0051/07.04.2012г. на
длъжностното лице по гражданско състояание в гр. Велико Търново. Видно от
удостоверение за раждане на детето Л А В., то е родено на ***г., за което е
съставен акт за раждане № 2547/31.12.2013г. на длъжностното лице по гражданско
състояние в гр. Варна и нейни родители са страните по спора- А.Т.В. и С.И.В..
Няма спор и за това, че страните по делото
са обитавали до раздялата си жилището, находящо се в гр. Варна, ул. „П.Т.”, №
45, ет. 6, ат. 4, съсобствено на А.Т.В. и С.И.В.,
придобито от тях в режим на СИО, което е семейното им жилище.
ДСП-Варна е изготвила социален доклад,
видно от който за детето Л се полагат много добри грижи. Негов основен
обгрижващ родител е майката. Тъй като бащата работи в чужбина, детето по-рядко
контактува с него и са налице явни предпоставки за отчуждаване между двамата.
Социалният работник счита, че режимът на лични отношения следва да е с
преспиване. Когато баща е в България, ще може да се ползва от него, както и ако
се установи тук трайно.
Пред ВРС са разпитани две групи свидетели: Светла И.
Василева, без родство и дела със страните и В.Великова И.-майка на ищцата,
водени от нея и Славчо Стефанов Попов, без родство и дела със траните и К.
Атанасов В.-син на ответника, водени от него.
В показанията си св. В.И.-майка на ищцата, твърди, че
ответникът е много труден човек, който няма изказ, няма уважение. Когато дъщеря
й била с детето в Доминикана се чували по скайп. Ответникът вечно бил по
слипове, минавал, заминавал и не казвал „добър ден“. Когато се върнали от
Доминикана детето говорело само глупости и свидетелката умирала от срам по
площадките. Голяма борба била и голям период от време минал за да се отучи
детето да говори глупости. Ответникът знаел, че Л учи във френското училище и
казвал, че това е престижно училище. Сочи, че дъщеря й живее с приятел.
Пояснява, че не се е нанесъл при нея, а ходи в събота и неделя. Веднъж ходила с
дъщеря си и детето при майката и бащата на А., защото искали да го видят. Друг
път тя ходила само с внучката си в Аксаково „и това беше”.
Свидетелката С.В. заявява, че ответникът не се отнася добре с
детето. Когато се чували по скайп му говорел нецензурни неща, а след като
детето избягало от стаята се обръщал към ищцата и започвал да я обижда.
Свидетелката твърди, че познава детето и знае езика, който ползва. След
връщането му от Доминикана, свидетелката не можела да познае детето- то
говорело вулгарно и псувало. Детето учи във френско училище, като решението за
записването му там било взето и от двамата съпрузи. Ответникът се хвалел, че
детето е във френско училище и той дори направил забележка на родители на друго
дете, защо не са го записали в това училище. Синът на ответника живеел при С.
докато завърши училище. Тя му помогнала да си намери работа в чужбина и да учи
и работи там. Свидетелката заявява, че ответника се отнася лошо и със сина си,
както и с неговата майка. През м. май 2017г. ответникът се прибрал за
двайсетина дена и съпрузите живели заедно. Свидетелката не е чувала да е имало
караници и ответника да си е събирал багажа и да е напускал жилището. В края на
м. февруари 2018г. и началото на м.март 2018г. ответникът се прибрал и завел
детето на почивка на „Терма палас“. То се разболяло и трябвало да пие
антибиотици. От лятото на 2018г. ищцата се вижда с друг мъж, но той не живе при
нея. На свидетелката е известно, че през лятото на 2018г. ищцата е правила
инвитро процедура, но не знае дали съпрузите са разговаряли за това и дали ответникът
изрично е давал съгласие или е възразил да ползва неговия материал.
В показанията си св. Славчо Попов твърди, че не е чувал
ответника да говори нецензурни думи на детето или да се е държал лошо с ищцата.
Ответникът не е скандалджия и никога не злоупотребява с алкохол. През м. май
2017г. ответникът се прибрал от Доминикана и тогава го срещнал да се разхожда
заедно с ищцата и детето им в Морската градина. През 2018г. ответникът се
прибрал през м. февруари и споделил на свидетеля, че е изненадан от започналото
дело за развод. Свидетеля не е чувал ответника да се кара с ищцата, да си е
събирал багажа и да е напускал семейното жилище. През февруари 2019г. приятелят
му споделил, че ищцата иска да запише детето да учи във Френското училище.
Споредели още и за това, че С. искала да прави инвитро с негов материал, но той
не е бил съгласен. Бил ядосан от това.
Свидетелят К. В.-син на ответника, заявява, че отношенията
между съпрузите били добри след сключване на брака и при първите две посещения
на ищцата в Доминикана. Ищцата работела на компютъра, а Л ходела на детска
градина. Ответникът плащал за детската градина и за частен учител по тенис за
ищцата. Едната причина, поради която съпрузите започнали да се карат било
отношението на ищцата към свидетеля. Тя казвала, че е мързелив, а баща му
застанал на негова страна. Обиждала майка му. Друга причина да се карат, била,
че според ищцата ответникът бил винаги уморен, прибирал се късно от работа,
вдигал шум и ги събуждал. Баща му не искал Л да ходи във френско училище,
защото го намирал за твърде скъпо, а предпочитал семейството да заживее в
Доминикана и детето да ходи на детска градина там. Ищцата имала достъп до
банковите сметки на ответника до последното му прибиране. Свидетелят твърди
още, че учи в Икономическия университет и ответникът му помага за издръжката
му. През 2018г. ответникът се видял с Л за около 7дни. Първо отишли в МОЛ-а,
където беще им им купил дрехи, а на следващия ден отишли на почивка в Кранево
за 5 дни. Л била на хомопатия. Водили я на басеин.
Върнала се болна. При завръщането си през 2018г. баща му отседнал в Аксаково при
родителите си. Спял на едно легло с баща си. Апартаментът на баба му и дядо му
бил с площ от около 120 кв.м., но те също живеели там, като дядо му бил с парализирани
дясна ръка и крак. Според свидетеля, баща му не употребява алкохол в големи
количества и няма вулгарен речник, а понякога изтървал по някоя лоша дума, но
не го правел нарочно. Не знае баща му да е правил забележки на С., че харчи
неразумно и безотговорно. Тя се държала зле с родителите на баща му и не ги
допускала в апартамент а в гр.Варна. През 2017г. ответникът се прибрал около м.
май и тогава живял заедно с ищцата като семейство. През 2018г. свидетелят бил в
Доминикана при баща си от 19 юли до 15 септември. На 20 юли се обадил В.,
новият приятел на С. и казал на баща му, че тя е правила инвитро и е
забременяла с негов материал. Баща му бил шокиран, вдигнал кръвно, не можел да
спи няколко дни, било му зле и вземал хапчета. Сочи, че е живял при С. 7-8
месеца. Тя се грижела за него.
По първоинстанционното дело са представени договори за
обучение №№ 195/03.04.2016г., 149/01.09.2017г. и 165/17.07.2018г., както и финансовите
правилници за 2018/2019г., 2017/2018г. и за 2016/2017г. към договорите за
обучение. С посочените договори сдружението с обществено полезна дейност с
наименование „Шарл Перо“ се задължава да обучава и възпитава детето Л А В. в
духа и ценностите на френското светско училище, спазвайки с предимство
френските нормативни изисквания за обучение. Представените договори са
подписани от ищцата С.И.В. за възложител и липсва подпис за възложител от
страна на ответника А.Т.В.. Според финансовия правилник за 2018/2019г.
годишната училищна такса е в размер на общо 7200 лева, като отделно от нея се
заплащат такси за училищен транспорт, храна, ателиета и ваканционни занимални,
за ползването на каквито са представени издадените фактури. По въззивното дело
са приложени удостоверение за проследяване обучението на Л В., информация за
френското образование в чужбина за 2015/2016г., акредитация на училището,
справка за мрежата от френски училища по целия свят, Френско образование в
чужбина, списък на училищата и учебните заведения.
По отношение на възможностите на двамата родители да
осигуряват издръжка на детето и жилищните им нужди са приобщени към
доказателствата по делото удостоверение за изплатени на ищцата трудови
възнаграждения от „Емфрейм“ ЕООД за периода от 01.07.2017г. до 01.11.2017г.,
справки от ТР, писма и информация от ТД на НАП-Варна за декларираните доходи от
страните, включително за 2018г., подадените от С.И.В. годишни данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г. и 2017г.,
удостоврение за декларирани от А.В. данни за доход за 2018г. и
удостовение за пратени от него данци, справка за осигуряването на С.В. за
периода от 01.06.2015г. до 30.06.2018г., както и доказателства за трудовите
възнаграждения на А.В., изд. от Доминиканска република и за С.В., като
управител на „Делта Ейджънси” ООД.
А.В. е представил договор за наем на апартамент в гр.Санто
Доминго, Доминиканска република, като дължимата по договора месечна наемна цена
от ответника е в размер на 30000 доминикански песо.
Справки от Имотен регистър свидетелстват за наличните
вписвания по партидите на съпрузите и на детето Л А В..
По първоинстанционното дело са представени извлечения от
банковата сметка на А.В., както и пълномощно и оттегляне на пълномощно в полза
на С.В. на 08.03.2018г., с което е имала
право да извършва всички операции, разрешени за сметките му в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като са съединени за съвместно
разглеждане и небрачните искове по чл. 59, ал. 2, чл. 56, ал. 5 и чл. 53 от СК.
Относно
вината.
Видно, страните са били съпрузи по
силата на сключения на 07.04.2012г. от тях граждански брак, прекратен с развод,
съгласно влязлото в сила, като необжалвано в тази част решение № 852/28.02.2019г.
по гр.д. № 429/2018г. на ВРС
Не е спорно също, че от м.февруари-март
на 2018г., когато се върнал в България А.В., потвърдено с показанията на св. К.
В., и в момента съпрузите не живеят съвместно и не поддържат общо домакинство,
нямат и финансова общност.
В настоящото производство предмет на
изследване е виновното поведение на страните, допринесло за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Наведените от ищцата твърдения за това са, че брачните провинения
на съпруга й се изразяват в неоказване на съдействие и помощ в отглеждане на
детето и домакинството, неплащане на издръжка в полза на детето, неуважение и
незачитане на личната свобода и достойнство, словесен, емоционален и психически
тормоз, нанасяне на обиди и заплахи, използване на нецензурни изрази, напускане
на семейното жилище без съгласието й. Наведените от ответника твърдения от
значение за определяне на брачната вина са за неразумно и безотговорно разходване на средствата от страна на
съпругата, демонстрирано от нейна страна пренебрежение и незаинтересованост към
него, самостоятелно вземане на решения за отглеждането и възпитанието на дъщеря
им, без да се допитва до него и без да зачита мнението и желанията му, умишлено
дистанциране на детето от него, прояви на противоречиво и често агресивно поведение
без основателна причина, това, че нарича с груби и обидни думи сина му от
предходен брак, използва ругатни и обиди по адрес на майката на сина му, има същото
поведение и по отношение на родителите му, на които забранява да се виждат с
детето и посещават новия им дом, както и в хода на брачния процес, без негово
съгласие тя провела инвитро процедура с негов биологичен материал.
От събраните по делото доказателства и
съвкупния им анализ се налага извода, че действително съпружеските отношения са
дълбоко и непоправимо разстроени. Дори свидетелката С.В. да е присъствала на
разговор по телефона, провеждан между съпрузите, когато А. говорел нецензурни
думи, детето бягало от стаята, а той се обръщал към С. и я обиждал, дори и св. К.
В. да свидетелства, че С. го обиждала, когато мързелувал и не полагал усилия да
си вземе изпита, във връзка с работа, която тя му осигурила и говорела против
майка му, причините за разстройството на брачните отношения се коренят в
поведението на двамата съпрузи, както е приел и първоинстанционния съд.
Настоящият състав установява, че отношенията
между съпрузите са обострени, липсва топлина, близост, разбирателство,
взаимно уважение и желание за полагане на общи грижи за семейството, стремеж да
бъдат преолени възникналите противоречия, като следствие от поведението на
двамата съпрузи. Причините са субективни-поведението на двамата съпрузи, което
е разрушило доверието, уважението и привързаността им един към друг. От
значение при определяне на брачната вина е съвкупността от причините, а не само
поведението на единия съпруг и не само това по конкретен повод. Съпругът дълго
е отсъствал от дома, вярно по причина на работата си в Доминиканската
република, а престоят му в България е бил не повече от месец, годишно.
Съпругата пък е отказвала да се установи при него с детето, вярно пак пореди
естеството на трудовата й дейност. Двамата не са положили необходимите усилия за преодоляване на
създалите се неприязнени отношения, на възникналите противоречия и от там за
възстановяване на нормален семеен живот. Това поведение, за което не са могли да
не осъзнават, че причинява сериозна криза в семейните отношения, безусловно
ангажира и тяхната вина и следва извода за съпричиняване на разстройството на
брачните отношения. Този извод се налага, доколкото сами страните сочат, че
отношенията в семейството са влошени от неразрешими противоречия между тях,
довели до пълното им отчуждаване един от друг, без поддържане на физическа
близост.
Недоказано остава, че съпругът сам е
взел решение и е напуснал дома си, отпътувайки за Доминиканската република на
31.03.2013г. Страните са били притиснати от финансови проблеми по повод
строителството на семейното жилище и след това, другото придобито от тях в
съседство жилище и нуждата им от пари. Дори и да се приеме, че е било така, то
години по-късно са имали нормални съпружески отношения. Проблем е възникнал при
многократното продължаване на едногодишния срок на престой от съпруга и нежеланието
на съпругата да живее в чужбина. Недоказано остава твърдението на В., че
съпругът не й оказвал съдействие и помощ в отглеждане на детето и
домакинството, не плащал издръжка в полза на детето, отнасял се с неуважение
към нея, проявявал и незачитане на личната свобода и достойнство, причинявал й словесен,
емоционален и психически тормоз, нанасял й заплахи, използвал нецензурни
изрази, като причина за разстройството на брачните отношения, за което
отговаря. Дори и А.В. да е имал вулгарен език и употребява цинизми, това не
може само по себе си да бъде окачествено като брачна вина, както е прил и ВРС.
Недоказани остават обаче и неговите твърдения, че неразумно и безотговорно С.В. е разходвала средствата, с които
разполага семейството, демонстрирано от нейна страна пренебрежение и
незаинтересованост към него, което да е причина за настъпилото разстройство на
брачните отношения, а не като следствие от това, самостоятелно вземане на
решения за отглеждането и възпитанието на дъщеря им, без да се допитва до него
и без да зачита мнението и желанията му, умишлено дистанциране на детето от
него, прояви на противоречиво и често агресивно поведение без основателна
причина, това, че използвала ругатни и обиди по адрес на майката на сина му, проявявала същото поведение и по отношение на родителите
му, на които забранявала да се виждат с детето и посещават новия им дом, както
и, че без негово съгласие е провела инвитро процедура с негов биологичен
материал. Свидетелят К. В. е посочил, че майка му е била обиждана и ругана от С.,
но показанията му ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК остават
неподкрепен от други доказателства по делото. Същото може да се каже по
отношение на твърденията му, че С. не се държал добре с баба му и дядо му по
бащина линия и не ги допуска в апартамента във Варна. Освен това е казал това, но
не е изложил факти, при преценката на които, съдът да е в състояние сам да
достигне до такива изводи. Няма спор, че В. е дал биологичен материал през 2015г.
в случай на инвитро-процедура и В. е провела такава през лятото на 2018г., без
знанието на В.. От една страна В. не е представен договора „Информирано
съгласие за партньорско даряване на сперматозоиди”, за да е ясно какви са условията
за ползване на материала, а от друга изобщо не е доказал необходимостта от
съгласието си за провеждането на всяка процедура, доколокото не е в тежест на В.
до установява отрицателния факт, с обясненията от нейна страна, че след
подписването на договора, не е било нужно съгласието му. Следва да бъдат
споделени и мотивите на ВРС, че ако и С.В. да е престъпила правилата, то това
се е случило през лятото на 2018г., когато вече отношенията в семейството са
били разстроени.
Първоинстанционното решение в тази
част следва да бъде потвърдено.
Относно
размера на издръжката.
В решението си ВРС е определил месечен
размер на издръжката от бащата в полза на детето Л, р. 21.08.2013г. в размер на
600.00лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска в съда. Съдът се
произнася, като има предвид възможностите на родителите и нуждите на самото
дете.
Двамата
родители работят и имат значителни месечни доходи, в размер далеч над средната
за страната работна заплата. Бащата А.В. работи като механик в Доминиканска
република като има, според представеното от него писмено доказателство-л. 202
от първоинстанционното дело, брутно основно месечно трудово възнаграждение от 3245.75щ.д.
По данни на НАП-л. 240 от първоинстанционното дело той е декларирал плучения от
него от дейността на „Делта Ейджънси” ООД годишен доход за 2016г. от
102625.00лв. и получения от него годишен доход за 2017г. от 60110.00лв. За
2018г. е декларирал доход от наем в размер на 200.00лв., видно от
удостовереното в писмо на л. 118 по делото и още доход от 180.00лв. за 2018г.,
съгласно удостоверението, изд. от НАП на л. 148 от делото. Отрича да е получил доход
от 65000.00лв. от дружеството „Стомастрой”, ЕИК *********, както дружеството само
е декларирало пред НАП, за извършените от А.В. консултантски услуги. Майката С.В.
е представила удостоверение, изд. от „Емфрейм” ЕООД, че в периода от
м.07.2017г. до м. 12.2017г. е получила средно брутно месечно трудово
възнаграждение от 1411.92лв. Съсобственик и управител е на „Кантора Варна” ООД,
ЕИК 103787921 и
„Делта Ейджънси” ООД, ЕИК ********* и едноличен собственик и управител на
„Емфрейм” ЕООД, ЕИК *********. Тя
е декларирала пред НАП доходи за 2016г. в размер на 31069.20лв., доходи за
2017г. в размер на 31022.52лв., а за 2018г.-19154.55лв. от трудово
правоотношение и 22000.00лв. от наеми. Получила е доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове от „Делта Ейджънси“ ООД за 2016г. в размер на сумата от
общо 102625.00 лева, а за 2017г. в
размер на общо 60110 лева, от „Емфрейм” ЕООД за 2016г.-72015.32лв., а за
2017г.-16000.00лв. и още 145460.00лв., а от „Кантора Варна” ООД за
2016г.-14000.00лв., съгласно одкумента на л. 94 от настоящото дело.
Родителите нямат, според ангажираните
доказателства и личното изявление на С.В. в с.з. на 25.06.2019г., други
ненавършили пълнолетие деца. Няма данни за заболяванияи на двамата родители,
нещо което би ограничавало възможностите им да дават издръжка. А.В. не
установява за лечението на какви болести са му назначени закупените с рецептата
от 08.01.2018г. медикаменти, още по-малко, че страда от хронично заболяване,
установено с надлежни медицински документи. Детето им Л е родено на ***г. или
към датата на приключване на устните състезания пред ВОС е на 6 години и 10 месеца.
От 2017г. посещава Международно Френско училище „Шарл Перо”-Варна. Годишната
такса е била в размер на 6600.00лв., а понастоящем-7200.00лв.
Размерът на издръжката на детето от
родителите след развода, следва да му осигурява възможност да води живот, като този,
който е водило когато е живяло съвместно с двамата си родители.
Спор тече за това знаел ли е и дал ли
е съгласито си бащата, детето Л да посещава детската градина към
Междунарлодното френско училище и се обучава там. Той твърди, че не е давал
съгласие, не е плащал сумите за таксата, защото не е бил съгласен, въпреки, че
парите са преведени от неговата сметка.
С.В. признава, че детето посещава
френската детска градина по нейна инициатива. Тя е подписала и подала
заявлението, докато бащата е отсъствал, но той е знаел, бил е съгласен и не се
е противопоставял. Това се установява от разпита на свидетелката В.И., която
установява, че А.В. е разговарял със сина си, когато е живял в дома на С., като
му казвал: „Виждаш ли, Л ще учи в престижно училище”. Той се радвал и одобрявал
това. Показанията на тази свидетелка се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, но като непосредствени и убедителни, подкрепени от показанията на другата
водена от ищцата свидетелка-С.В.. Тя излага, че идеята е била на С., но след
обсъждане, двамата съпрузи взели решението къде да се обучава детето. А. се
хвалел, че Л ще учи във френското училище. Направил забележка на родителите на
приятелче на дъщеря си, защо не са записали и те детето си във френското
училище. Дори и да се приеме, че С. е наредила парите за таксите от сметката на
съпруга си с помощта на предоставения й от него токен, то недостоверно звучи
твърдението му, че не е знаел. Няколко пъти още от 2017г. са превеждани от
сметката му по сметка на френското училище във Варна големи суми пари и това не
е могл да е останало незабелязано. Няма данни и не твърди да се е противопоставял,
да е поискал обяснения от съпругата си или оттегли пълномощията й да тегли суми
от сметката му. Това е сторил чак на 08.03.2018г., след като е бил получил
преписа от исковата молба. Като е знаел
и не се е противопоставял на това, детето да посещава френската детска градина
във Варна, а детето е имало сравнително висок стандарт на живот, осигуряван му
от двамата родители, няма причина да търпи промяна след развода. В негов
интерес е да продължи да се обучава в престижното училище.
Детето Л има обучителни нужди, които
следва да бъдат задоволени, а родителите й имат големи материални възможности и
могат да ги задоволят. Месечният общ
размер на издръжката на детето Л следва да бъде определена на 1100.00лв., от
който бащата заплаща 600.00лв., а майката 500.00лв. Месечният размер от
600.00лв. покрива точно дължимата годишна такса за обучение на детето. Приоритетното
участие на бащата се определя от това, че тежест на майката са ежедневните
грижи по отглеждане и възпитание на детето. Неоснователни са оплакванията на А.В..
Задължението за издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно
и се дължи приоритетно, дори преди задоволяване на собствените нужди на
родителя. Вярно, че бащата заплаща наем за ползваната от него квартира в Санто
Доминго, но предвид казаното непосредствено по-горе е без решаващо значение. Освен това размерът не е така висок
в сравнение с доходите му. Размерът на
издръжка в полза на ненавършилите пълнолетие деца не може да се постави
в зависимост от плащането на издръжка на навършилия пълнолетие син на същото задължено лице. Моралното
задължение за това, както и задължението за издръжка към родителите му следва
да се изпълняват след задоволяване нуждите на детето Л. Издръжката се дължи
считано от датата на подаване на исковата молба-09.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване.
Първоинстанционното решение, с което
бащата е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 600.00лв. месечно
следва да бъде потвърдено.
Относно
ползването на семейното жилище.
Няма спор, че семейното жилище е това,
находящо се в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, № 45, ет. 6, ат. 4, придобито по време на
брака на страните в режим на СИО.
Когато съдът се произнася по
ползването на семейното жилище има предвид насоките, дадени в ППВС №
20/16.12.1963г., съобразявайки се с това, че следва да бъде предоставено на
родителя, който упражнява родителските права по отношение на малолетни и
непълнолетни, на болния от тежка болест съпруг, на невиновния съпруг, на този,
който няма друго жилище и други обстоятелства.
В конкретния казус виновни са двамата
съпрузи, нямат заболявания, а майката ще упражнява родителските права по
отношение на детето Л, р. 21.08.2013г. Вярно, че С.В. е имала и друго жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Македония”, № 129, ет. 6, ап. 23, но от
извлечението от Сл.по вписванията-Варна по нейната партида е видно, че на
25.01.2018г. го е продала, по думите й за да погаси кредита, който е теглен за
строителството на семейното жилеще и това в съседната сграда. Има и друго
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „Ек.Симидчиева”, № 9, ет. 2, ап. 5, но там
се помещава офиса на трите й дружества, видно от справка в ТР. Да още едно
жилище притежава С.В., което отдава под наем за сумата от 450.00лв. месечно, но
то е съсобствено със съпруга й А.В., придобито по време на брака им в режим на
СИО, находящо се в гр. Варна, ул. „П.Т.”, № 47. След като и той има собствено
жилище, като не се брои това в Аксаково, чието дарени е върнал на родителите
си, защото те са поискали, обяснявайки това с разрива в отношенията му със С.В.,
не следва да му бъде предоставено ползването на семейното такова. Ползването му
следва да бъде предоставено на В., в което да отглежда детето Л, тъй като
жилището е обзаведено за нуждите на детето, то има самостоятелна детска стая с
удобства и е привикнало там. Няма спор, че не може да бъде разпределяно
ползването на семейното жилиещ между вече бившите съпрузи. А.В. пребивава в
България за не повече от месец в годината. Следва да задоволи жилищната си
нужда по друг начин. Няма правна възможност с решението по прекратяване на
брака, в специалнотото производство по брачни искове, да се произнася съдът по
ползването на различно от семейното жилище, ако и да е другото съсобствено
между страните такова, находящо се в гр. Варна ,ул. „П.Т.”, № 47, ет. 4, ап. 5.
Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено и в тази си обжалвана част.
По
разноските
И двете страни са поискали да им бъдат
присъдени сторените разноски. С оглед
изхода на спора, не се следват такива в полза на въззивника.
Той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 600.00лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 86 по делото, на осн. чл. 329, ал. 2, предл. 2, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
852/28.02.2019г. по гр.д. № 429/2018г. на ВРС-41-ви състав, в частта, в която е прието от съда, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи; в частта в която А.Т.В., ЕГН ********** ***8 е осъден да заплаща в
полза на детето Л А В., родена на ***г., чрез неговата майка и законен
представител С.И.В., ЕГН ********** месечна издръжка за разликата над 200.00лв. до присъдените 600.00 лева,
платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 09.01.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване
на издръжката и в частта, в която е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул. „Петко
Т.“ №45, ет.6, ат.4 на С.И.В., с ЕГН **********, на основание чл.56, ал.5 от СК.
В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в законна сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН ********** ***8 да
заплати на С.И.В., с ЕГН **********, сумата от 600.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 329, л. 2, предл. 2, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при
условията на чл. 280 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: