Р Е Ш Е Н И Е №262/17.4.2019г.
17.04.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, ХVІ – ти състав
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ив.Г.
като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев
гражданско дело № 1161 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.»Васил Левски» № 114,етаж Мецани,представлявано от законен представител Р.Г.А. и Т. Я. К. чрез пълномощник Н. А. С. -юрисконсулт, съдебен адрес:***»*** против Ф.А.Л. *** обективно съединени искове, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумите от 446,52 лв. – главница, 24,47 лв. – договорна лихва за периода 21.02.2017 г. – 11.07.2017 г.,211,98 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение,45,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 18,90 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 12.07.2017 г. – датата,следваща деня на последната вноска на паричния заем до 30.11.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че на 13.02.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател, е бил сключен договор за паричен заем № *** г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт” АД предоставило на заемателя заемна сума в размер на 700.00 лв.по продукт EasyCredit.Било уговорено,заемът да се издължи в срок от 21 седмици,на 21 бр.вноски,всяка в размер на 36,23 лв.,при фиксиран годишен лихвен процент 40,00 %. Годишния процент на разходите бил 48,42 %,както общия размер на всички плащания бил в размер на 760,83 лв. Датата на плащане на първата погасителна вноска бил на 21.02.2017 год.,а на последната на 11.07.2017 г.,съгласно чл.2,т.5 от договора. Последния имал силата на разписка за предадена,съответно получена сума,като според условията на чл.3,с подписването на договора заемателя удостоверявал,че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума.
С подписването на договора за паричен заем *** г. ответника в качеството си на заемател по посочения договор се задължил в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави на кредитора едно от обезпеченията посочени изчерпателно в чл.4,ал.1 от договора,а именно две физически лица-поръчители,всяко от които да отговаря на следните изисквания : да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение,нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000 лв.,да работи по безсрочен трудов договор,да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,да няма неплатени осигуровки за последните две години,да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по лош 401 „редовен“,поръчителят подписвал договор за поръчителство,и по второто условия да представи банкова гаранция с бенефицер-заемодателя,за сумата уговорена в чл.2,т.7 от договора,със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане по договора.Ответника се съгласил,че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение да дължи неустойка. Същата се начислявала еднократно след изтичане на тридневния срок от датата на сключения договор между страните и се дължало като допълнителна сума към всяка погасителна вноска в размер на 16,44 лв..Към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК дължимата неустойка от страна на длъжника била в размер на 211,98 лв.
При забава на плащане на някоя от погасителните вноски,заемателя дължи на заемодателя законна лихва за всеки ден забава,съгласно чл.8 от договора.
Съгласно чл.9 от договора в случай,че заемателя не изпълни задължението си за плащане на дължимите погасителни вноски,заемателя имал право да предприеми всички позволени от закона действия за събиране на своето вземане-телефонни разговори,писма и стикери и др.,което можело да доведе до увеличаване на размера на дължимите суми.
Отвеникът е трябвало да изплати целия заем на 11.07.2017 год. последната падежна дата,като от него момент до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,изпълнителен лист и настоящата искова молба,сроковете по всички падежи на остатъчните вноски били отдавна изтекли,като същия продължавал виновно да не изпълнява задълженията си,поради което дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 18,90 лв. за периода от 12.07.2017 год. /датата на последната погасителна вноска/ до 30.11.2017 г.датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
На 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД сключило с ищцовото дружество договор за цесия, по силата на който прехвърлило вземането си, произтичащо от договора за паричен заем. След сключване на договора за цесия длъжникът бил надлежно уведомен за цесията и смяната на кредитора чрез връчване на исковата молба.
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД за издаване на заповед за изпълнение, в рамките на производството по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС била издадена заповед № *** г. за изпълнение за парично задължение сумите от 446,52 лв. – главница, 24,47 лв. – договорна лихва за периода 21.02.2017 г. – 11.07.2017 г.,211,98 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение,45,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 18,90 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 12.07.2017 г. – датата,следваща деня на последната вноска на паричния заем до 30.11.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47,ал.5 ГПК,като с оглед разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 ГПК се предявява настощия иск. Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.В същия се оспорва изцяло исковата претенция,прави се възражение,че липсва уведомление с което цесията е връчена на ответника,като в тази насока се оспорва процесуалната легитимация на ищеца.Счита се,че иска е неоснователен,като се счита,че при сключване на договора не са спазени изискванията на чл.19,20 и следващите ЗПК. Не на последно място се твърдяло,че ищеца е такъв по силата на изкупено вземане,а приложените доказателства,включително извлечение от задължението към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК изхождали от цедента,който би следвало към настоящия момент да не притежава документи,тъй като при цедирането на вземането цедента предавал на цесионера всички документи,касаещи вземането,вкл.обезпеченията по тях.
В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.Постъпила е молба с която молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие,като се претендира уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-деловодни разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител който пледира за отхвърляне на иска,като неоснователен и недоказан.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано в съда на 08.12.2017 г. от заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и длъжник Ф.А.Л. ***, за сумите съответно от 446,52 лв. – главница, 24,47 лв. – договорна лихва за периода 21.02.2017 г. – 11.07.2017 г.,211,98 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение,45,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 18,90 лв. - лихва за забава/мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода 12.07.2017 г. – датата,следваща деня на последната вноска на паричния заем до 30.11.2017 г.-датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането.
Съдът е уважил това искане като е издал заповед № *** г. за претендираните със заявлението суми, съставляващи главница, договорна лихва, неустойка,разходи заизвънсъдебно събиране на задлъжнието,законна лихва и законната лихва за забава върху главницата, считано от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство от 75,00 лв. общо.
Предвид , че ответницата е била уведомена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 13.02.2017 г. ответникът е сключил договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт” АД, съобразно който последните са й предоставили заемна сума в размер на 700,00 лв., а ответникът е поел задължението да върне същия в размер на 760,83 лв. , ведно с договорната лихва на 21 седмични вноски, всяка от които по 36,23 лв., с падеж на първата вноска 28.02.2017 г. и на последната 11.07.2017 г.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е продало на ищцовото дружество вземането си по договора за паричен заем с Ф.А.Л. , а за станалата цесия ответника – длъжник бил уведомен с нарочно уведомление от 10.08.2018 г., получено от особения представител на ответника с връчването на исковата молба и приложенията към нея.
От ангажираните от ищеца по делото писмени доказателства се установи наличие на сключен между ответника Ф.А.Л. и „Изи Асет Менидмънт” АД договор за паричен заем № *** г., по силата на който третото неучастващо в настоящото производство лице е предоставило на ответника в качеството му на заемател сумата от 700.00 лв., а последния от своя страна се е задължил да върне предоставената й заемна сума в срок от 21 седмични вноски, като към момента на предявяване на иска срокът на договора е изтекъл, т.е. вземането по него е изискуемо. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника.
Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително споразумение. По силата на писмено пълномощно /л.17/ „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт”АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, сключен на 30.01.2017 г.
В препис извлечение от Приложение № 1/01.10.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД се посочва вземане към длъжника Ф. А. Л. по договор № *** г., по който е отпусната сума в размер на 700 лв., с общ размер на задължението към датата на цесията от 742.87 лв., включващ остатък на главницата към 01.10.2017 г. – 446.52 лв, остатък договорна лихва към същата дата – 24.47 лв, остатък неустойка към тази дата – 256.98лв. и лихва за забава към същата дата – 14.90 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление, адресирано до ответника Ф.А.Л., с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е уведомил ответника, че на основание сключен Рамков Договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение №1 от 01.10.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД задължението му, произтичащо от Договор за паричен заем с № *** г. е изкупено от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, което Дружество е новият кредитор на ответника. На основание чл.99 от ЗЗД, както и на основание чл.4.5 от Договора за цесия и съгласно Пълномощното от цедента ответникът е уведомен, че считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД и всички плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат превеждани по сметка на Агенцията.
По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, която в табличен вид в констативната част на експертизата подробно е посочила начислените задължения по предоставения паричен заем на ответника и направените погашения, от които е видно, че същите не са погасени в пълен размер. Видно е, че с направените погасителни вноски, общо в размер на 423.10 лв., са погасени: неустойка в размер на 133.26 лв., договорни лихви за 36.36 лв. и главници за 253.48 лв., като е спазена поредността за погасяване: неустойки, лихви, главница. Съгласно заключението, размерът на вземанията след извършените погашения, са общо 745.58 лв., в т.ч. главница – 446.52 лв, договорни лихви – 24.47 лв., неустойки – 211.98 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране – 45.00 лв. и лихви за забава до 30.11.2017 г. в размер на 17.61 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД– частен правоприемник /цесионер/ на „Изи Асет Мениджмънт”АД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № *** г, издадена по ч.гр.д.№*** г.по описа на ЯРС.
Съдът намира, че приложения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. е валидно сключен между заемодателя по процесния договор за паричен заем – „Изи Асет Мениджмънт”АД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, в качеството му на купувач/цесионер/.
По делото са ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се явява материално - правно легитимиран да претендира заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №*** г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 30.01.2017 г, в който процесното вземане е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на вземането, в т.ч. и начислената лихва за просрочие към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото няма доказателства, които да установяват, че преди подаване на исковата молба ответникът е надлежно уведомен за цедиране на вземането.
Независимо от това обстоятелство съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява утвърдената непротиворечива практика, която приема, че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД в качеството му на пълномощник на цедента „ Изи Асет Мениджмънт”АД. Тъй като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика./ Съгласно второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера - „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор след цедиране на вземането. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за паричен заем № *** г. между „Изи Асет Мениджмънт”АД и ответника Ф. Л.А. са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Съдът приема за доказан факта, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил в брой на ответника – заемател сумата от 700.00 лв. От своя страна, ответникът е поел задължение да върне заемната сума на двадесет и една вноски, всяка в размер от 36.23 лв., в периода от 28.02.2017 г. до 11.07.2017 г., ведно с уговореното възнаграждение за ползването при общ размер на всички плащания 760.83 лв. Между страните по договора е постигнато съгласие, че при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в размер на 9 лв., които се начисляват за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лева. На следващо място, по силата на договора/ чл.4/, заемателят – ответник се е задължил в 3 – дневен срок, считано от датата на сключване на договора, да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя. Неизпълнение на горното задължение е скрепено със санкция – неустойка в размер на 345.24 лв, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, чрез добавяне към всяка от тях на сума в размер на 16.44 лв.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че ответникът е извършил плащания по Договора за паричен заем в общ размер на 423.10 лв, като в този смисъл е и заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно на 11.07.2017 г. От изслушаната СИЕ се установява, че с направените погасителни вноски общо в размер на 423.10 лв. са погасени неустойки за 133.26 лв, договорни лихви за 36.36 лв. и главница за 253.48 лв. След извършените погашения, размерът на вземанията по процесния договор за паричен заем е, както следва: 745.58 лв., в т.ч. главница – 446.52 лв, договорни лихви – 24.47 лв., неустойки – 211.98 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране – 45.00 лв. и лихви за забава до 30.11.2017 г. в размер на 17.61 лв.Доказателство относно факта на плащане на тези суми не са ангажирани и до датата на приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е предложила на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
По отношение на иска с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД съдът намира следното. Претенцията си за заплащане на неустойка ищецът основава на постигната договореност в процесния Договор за паричен заем № *** г. Установява се, че в чл.4 е включена клауза, по силата на която Ф.Л. се е задължила в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Неизпълнението на така поетото задължение е скрепено със санкция – заплащане на договорна неустойка в размер на 345.24 лв. Съдът намира, че в настоящия казус не са налице условията за присъждане на претендираната неустойка. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение относно предоставяне в 3 – дневен срок на някое от посочените в чл.4 обезпечения. Действително, принципът на договорната свобода/ чл.9 от ЗЗД / е основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т.нар.добри нрави. Съдът е задължен служебно да провери съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния случай съдът приема, че по начина, по който е уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора, неустойката е изпълнява единствено обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на поетото задължение до предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. Съдът намира, че в случай на заплащането на претендираната от ищеца неустойка ще бъде налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Договорената в чл.4 от договора неустойка е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Наред с горното, съдът счита, че неустоечната клауза на чл.4 от Договора за паричен заем № *** г. може да бъде квалифицирана и като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.143, т.5 от ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай, че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор за паричен заем № ***г. Това обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена, тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина на попълване на договора съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по чл.4 от договора не е индивидуално уговорена.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл.4 от договора за мобилни услуги се явява неравноправна и тъй като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП се явява нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора. В този смисъл нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното с иска по чл.92 от ЗЗД вземане за неустойка
От всичко изложено дотук следва извода, че предявеният от „ Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД иск с основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД - за установяване дължимостта на вземане за неустойка в размер на 211.98 лв. се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
В условията на обективно кумулативно съединяване ищецът е предявил претенция за заплащане на сумата от 45.00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния казус, претендираната такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. е начислена поради забава в плащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни. Съдът счита, че отговорността за разноски, предвидена с договора по същество представляват вземане, дължимо при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на вземането и за дейност на служител. Ето защо, съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника забава. По смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При тези съображения настоящият състав приема, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенцията си за разходи за извънсъдебно събиране на задължението, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Действително, в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е предвидена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Съдът счита обаче, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране на задължението не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя по силата на договора, имат за цел да осигурят изпълнението по договора. В случая начисляването на разходите за извънсъдебно събиране води до неоснователно обогатяване на кредитора и тъй като има за цел заобикаляне на императивни разпоредби на ЗПК, тази клауза се явява нищожна.
При тези съображения предявеният обективно съединения иск за заплащане на сумата от 45.00лв. – разходи за събиране подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
С оглед на това,че в настоящото производство длъжника е платил сумата от 133.26 лв. по договора като неустойка и която не дължи,с тази сума следва да се преспаднат сумите от 24,47 лв. договорна лихва,сумата от 17,61 лв. лихва за забава и сумата 91.18 лв. от главницата,с оглед на което основателен се явява иска за главница в размер на 355,34 лв. който следва да се уважи,а останалите искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство в общ размер на 945.00лв, както следва: 175.00 лв. – заплатена държавна такса, 300.00 лв. – депозит за особен представител, 120.00 лв. – депозит за вещо лице и 350.00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се редуцира на сумата от 695.00лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 350.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 330.66 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 35.68 лв,
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, по отношение на Ф.А.Л., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от Р.Г.А.и Т. Я. К. съдебен адрес:*** следните суми: 355.34 лв/ триста петдесет и пет лева и 34ст./- главница., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 08.12.2017 г. до изплащане на вземането – предмет на Заповед №*** г , издадена по ч.гр.д.№*** г.по описа на ЯРС,като исковете за главница над сумата от 355.34 лв. до пълния предявен размер от 445.52 лв.,за договорна лихва в размер на 24,47 лв.,неустойка за изпълнение на договорна задължение в размер на 211,98 лв.,лихва за забава в размер на 18,90 лв. и разходи и такси за извън съдебно събиране на просорчени задължения в размер на 45 лв. ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф.А.Л., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от Р. Г.А.и Т.Я.К. съдебен адрес:*** разноски по настоящото производство в общ размер на 330.66лв., както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 35.68 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК: ***, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. съдебен адрес:*** за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 350.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№*** г. по описа на ЯРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: