Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, ………….2019 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 92 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 226,ал.1 вр. с чл.284,ал.1 и ал.5 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 7607/06.11.2018 г. (п.кл. от 05.11.2018 г.), подадена от Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат С.С.Ч., САК, адрес *** срещу „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление:, ***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар и срещу А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска: общо 120 240 лева  -срещу първия ответник и евентуално- 26 000 лева срещу втория ответник.

В исковата молба се излага, че на 31.07.2014 г.  отв. А.Т.А., като водач на л.а. марка „Мерцедес", модел „500 SE" с per. № *******, управлявайки превозното средство в с.Ъглен, Ловешка област, след ул.„Освобождение" на моста над р. Вит в посока с. Садовец, Плевенска област, нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което автомобилът напуснал платното за движение, ударил се в металния парапет на моста и паднал в реката. В резултат на това настъпила смъртта на  К. М. С. - пътник в лекия автомобил и син на ищцата.

Твърди, че като майка на загиналия К. М. С. преживява изключително тежко загубата на своя син. Двамата с него са били изключително близки, винаги са се подкрепяли и са разчитали един на друг. Починалият е бил опора и винаги е бил до нея в трудните моменти като единствен близък човек, след като нейният съпруг е починал през 2001 г.

Описва, че е била в силен шок от новината за катастрофата на сина си, довела до тежка депресия от неговата внезапна и неочаквана загуба. Стресът от смъртта на сина и бил силен, целият и живот е вече променен. Липсата на К. като емоционално присъствие, опора в живота и надежда за сигурност е толкова голяма, че довела до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.

С оглед на това счита, че обезщетение в размер на 200 000 лв. отговаря на изискването за справедливост.

Обосновавайки пасивната легитимация на ответника твърди, че е предявила пред НББАЗ претенция за уреждане на отношенията доброволно, но ответникът определил и изплатил обезщетение, което счита, че е в изключително занижен размер - 90 000 лв., поради което предявя­ва настоящия иск за горницата до пълното дължимо обезщетение от 200 000 лв.

Счита, че ответникът НББАЗ следва да и заплати законната лихва в размер на 10 240 лева върху доброволно изплатената сума от 90 000 лв. за периода от 05.05.2015 г. (датата на изтичане на тримесечния срок за доброволно уреждане на претенцията на ищцата) до 16.06.2016 г. (дата­та, на която НББАЗ е изпълнило задължението си.

Предявила е евентуален иск срещу прекия делинквент - виновния водач.

Моли да бъде осъден ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" да и заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 110 000 лева, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. М. С. при ПТП на 31.07.2014 г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума считано от 07.11.2015 г. до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски, както и законната лихва в размер на 10 240 лева върху доброволно изплатената сума от 90 000 лв. за периода от 05.05.2015 г. до 16.06.2016 г.

Моли при условията на евентуалност да бъде осъден ответника А.Т.А. да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лева - част от дължимите общо 110 000 лв. , настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К. М. С. при ПТП на 31.07.2014 г., ведно с дължимата законна лихва от 07.11.2015 г. до окончателното и изпла­щане.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответниците е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са им връчени редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", в който предявения иск се оспорва по основание и размер.

Сочи, че с платежно нареждане N 12193764/ 01.07.2016 г., по заведената в НББАЗ по претенция вх. N 2-0617/05.02.2015 г. от ищцата щета N 05-15-00-31-Е Бюрото е определило и изплатило по представената на 22.06.2016 г. банкова сметка *** на 90 000 лв. Твърди, че при определяне размера на дължимото обезщетение от Управителния съвет на НББАЗ са отчетени същите факти и обстоятелства, които се твърдят и по настоящото дело и че сумата от 90 000 лв. съответства на вида, характера и степента на понесените болки и страдания, като е съобразена и със съдебната практика за процесната 2014 г. и установените в страната икономически условия и стандарт на живот.

Подчертава, че сумата от още 110 000 лв., в съвкупност с която общото обезщетение ще възлиза на 200 000 лв., е несъразмерно висока и не само не съответства на принципа на справедливостта, чийто смисъл е в относително сходен обем имуществените блага, получавани като обезщетение, да компенсират болките и страданията на увредените лица, но и ще доведе до неоснователно обогатяване, до каквото би се стигнало във всеки случай на неадекватно и несъразмерно високи обезщетения спрямо икономическата среда и начин на живот на загиналия и увреденото лице към датата на непозволеното увреждане.

Определя като недоказани твърденията на ищцата за претърпени извънредни болки и страдания и за развита след ПТП остра стресова реакция и душевно разстройство.

Оспорва съдържанието на представената към исковата молба служебна бележка изх. N 2/01.06.2016 г.от д-р Р. Г., както и причинно-следствената връзка между посочената в този документ диагноза и смъртта на К. М. С..

На следващо място, на основание чл. 51,ал.2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищцата, който е пътувал в автомобила без да постави задължителния предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, както и че загиналият съзнателно е поставил в риск живота и здравето си, приемайки да бъде превозван от неправоспособен водач, въпреки че този факт му е бил добре известен.

Оспорва акцесорния иск за лихва и счита че не е изпадал в забава, както и претенцията за законна лихва върху търсената с исковата молба сума.

Представя писмени доказателства и прави искания.

Ответникът А.Т.А. не е подал отговор на исковата молба.

В допълнителна искова молба Е.Ш.А. , чрез пълномощника си –адвокат С.С.Ч., оспорва изцяло подадения отговор от ответника и счита, че възраженията са неоснователни.

Подаден е допълнителен отговор от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, в който ответникът поддържа всички възражения, които е изложил в отговора на исковата молба, както и направените доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат С.Ч., който поддържа исковата молба и представя в срок писмена защита.

Ответникът „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”се представлява от адвокат М.К. от САК, която моли да  бъде отхвърлен предявения иск. Представя писмени бележки.

Ответникът А.Т.А. изразява съжаление за случилото се и твърди, че пострадалият е скочил сам от колата.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обстоятелствата по пътнотранспортното произшествие са установени с влязлата в сила присъда № 3 от 26.01.2017 година, постановена по НОХ дело № 384 по описа за 2016 година. С нея Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия А.Т.А. роден на *** ***, Ловешка област, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********, за виновен в това, че на 31.07.2014 год., около 22.40 часа в с. Ъглен, Ловешка област, на мост след ул.„Освобождение" в посока с. Садовец, Плевенска област при управление на МПС-лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „500 SE" с per. № *******, собственост на Б. А. ***, без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, „при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава за категория „В" скорост от 90 км./ч. извън населено място", като в тъмната част на денонощието със скорост от 117,5 км./ч., предизвикал удар в металния парапет на моста, с което по непредпазливост причинил смъртта на К. М. С., ЕГН ********** ***, като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б", предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 54 от НК  го осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода.

Страните по делото не спорят, че непосредствената причина за смъртта на К. М. С. е асфикция, вследствие на удавяне, както е приел съдът, постановил осъдителната присъда срещу ответника по настоящето дело А.А..

От удостоверение за раждане № 060849/03.11.1988 г. , издадено въз основа на акт за раждане № 313/03.11.1988 г. е видно, че Е.Ш.А. е майка на К. М. С..

От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява механизма на ПТП, движенията, които е извършвал лекият автомобил, управляван от А., както и ефективността на поставените предпазни колани при установената скорост на удара и спецификите на установения механизъм.

Експертът е основал заключението си на приложените протоколи за оглед на ПТП и снимковия материал.Установено е, че автомобилът се е движил с висока скорост на светлините на фарове, по пътя от с. Ъглен, обл. Ловеч към с. Садовец, обл. Плевен. Поради скорост, превишаваща възможностите за възприемане на пътното платно и евентуално аварийно спиране в зоната на осветеност на фаровете, автомобилът се оказва пред ляв за него завой. Водачът не успява да следва линията на кривата на завоя и автомобилът се озовава в мислената насрещна лента. Тогава с рязко завъртане на волана надясно А. се опитал да го върне в правилната посока, но настъпва загуба на странична устойчивост и задна лява част започва да занася и изпреварва предната (отложени са следи от гумите на автомобила, доказващи това). Автомобилът извършва движение постъпателно напред и косо надясно, с едновременно въртене по вертикалната ос по посока на часовниковата стрелка. Така той достига косо дясната страна на пътното платно и десния банкет. Предна лява гума се качва на десния тротоар на моста и се стига до удар на предна броня вляво и преден ляв калник в металния парапет, като ударът е отзад напред. Автомобилът продължава ротацията си около вертикала по часовника, до удара на задно ляво колело в бордюра на тротоара на моста (от там е изместването на заден мост) следва удар на заден ляв калник в парапета на моста и след откъсването на същия автомобилът пада от височина 6,8 м във водите на река Вит. Той е на колела, леко косо спрямо моста и с предна част към него.

При левия страничен удар в десните тротоар и парапет на моста тялото на К. С. се е плъзнало по задната седалка и се показало с ляво рамо (лява ръка) през задна лява врата и по време на продължаващото постъпателно движение на лекия автомобил напред със задна част, претривайки се в парапета, който най-вероятно е откъснал лявата ръка от мишницата.Части от парапета с елементи от автомобила (облицовки и лайсни) изпадат във водата.

При завъртането на лекия автомобил около вертикалната му ос по часовниковата стрелка вследствие инерционните сили, тялото на пострадалия С. е политнало наляво, и след страничния удар на лявата част на автомобила в десния (посока огледа и движението на автомобила парапет на моста), то с още по голяма сила се е насочило наляво, като е възможно (снимка № 8 от фотоалбума) тялото да е излетяло през прозореца на задна лява врата или през самата нея.

Констатирано е, че лекият автомобил марка „Мерцедес", модел „500 SE" с per. № ******* е фабрично оборудван с автоматични самозатягащи се предпазни триточкови колани на всички 5 места в него: предни две- водач и пътник до него и задни- три пътнически.На мястото, на което е седял С. е имало предпазен колан.

Направен е извод, че при конкретния механизъм на ПТП поставен предпазен колан би задържал тялото на пострадалия К. С. на мястото отзад вдясно, където е бил седнал и то не би политнало наляво при ротацията на лекия автомобил, и впоследствие при страничния удар няма да излети от автомобила, т. е. коланът би предотвратил изпадането от колата.

Относно щетите по автомобила е констатирано, че те са предимно в лявата му страна. По нея са счупени или деформирани всички елементи - осветителни тела, преден капак, странични стъкла, калници, врати, брони, изместени са двата моста вероятно от ударите в бордюра на тротоара и в последващия в десния парапет на моста. Най-силно изразени са деформациите в предна и задна леви части. Няма констатирани щети по автомобила в дясната му част и в зоната, където е седял К. С.. Самият механизъм не предполага щети вдясно на автомобила, тъй като преди удара в десния парапет той се е завъртял с лявата си страна към него.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на резултата, експертът е изложил, че предпазният колан е най-ефективен при фронтален удар, като предпазва тялото от политане напред при получените инерционни сили и при преобръщане на автомобила, като го задържа към седалката. При установената висока скорост на движение за лекия автомобил "Мерцедес" - 500SEL при челен удар обезопасителният колан не би могъл да гарантира живота на пътника, тъй като има опасност от разкъсване на вътрешни органи, но при сложния механизъм и страничен удар в противоположната на сядането му страна би запазил тялото на място. Не би се стигнало до загуба на лява ръка и до удавяне.

При падане на автомобил във воден басейн поставен предпазен колан би могъл да затрудни освобождаването на човека да се освободи и да се предпази от удавяне при висок воден стълб или при преобръщане на автомобила в достатъчно дълбока вода. В случая, обаче, водното количество е достигало до 0,5-0,6 м, т. е. тялото е паднало във водата и тогава се е удавило.

Според представената служебна бележка № 2/01.06.2016 г., издадена от личния лекар на Е.А., тя се лекува от Депресивно разстройство на личността с трайно и упорито протичане.В момента е в ремисия, но е на поддържаща терапия. Друга медицинска документация не е представена по делото.

По повод оспорването на този документ, съдът е допуснал и приел заключение на съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от д-р М.М. ***,  което съдът приема изцяло, като обективно и компетентно дадено. Установено е, че около 2010 г. при ищцата Е.Ш.А. е възникнал Лек депресивен епизод със симптоми на отпадналост, безсилие, липса на настроение Тя е провеждала лечение с медикамента Деанксит, който продължава да приема и в момента.След смъртта на сина си през 2014 г.е преживяла емоционална криза, състоянието и се влошило и най-вероятно е била налице Смесена тревожно- депресивна реакция.За това заболяване обаче липсва медицинска документация, ищцата е продължила лечението си със същия медикамент, без да увеличава дозата на приемане. Посочено е, че Смесената тревожно- депресивна реакция е продължила не повече от няколко месеца (по дефиниция- до 6 месеца) и симптоматиката, която страната описва е безсъние, усамотяване, отпадналост. Отбелязано е обаче, че симптомите на тази реакция най-вероятно са били повлияни (редуцирани, омекотени) от приемания медикамент, който има антитревожно, антидепресивно и стимулиращо действие. Към момента на освидетелстване (11.03.2019 г.) експертът е посочил, че не се установяват психопатологични симптоми (афективни нарушения, депресивни симптоми).Това може да се установи с по-голяма степен на сигурност при спиране на медикамента Дейнксит, което обаче не е експертен въпрос, а е личен избор на Ш.. Приема, че след 31.07.2014 г. А. е развила Смесена тревожно- депресивна реакция (реакция на тежък стрес), с неголяма продължителност и оскъдна симптоматика, която е в има причинно-следствена връзка със смъртта на сина и.

В производството са събрани и гласни доказателства.

Свидетелката А. Я. А. е съседка на ищцата, познава нея и сина и. Описва, че К. е бил в седми клас, когато баща му е починал и от тогава живее с майка си. Отношенията помежду им описва като много добри и че са се гледали. Твърди, че преди катастрофата Е. е била добре, а след нея е стресирана, като всяка майка. Описва, че докато са търсели К. в реката в продължение на четири дни, Е. е стояла на моста и е била в тежко състояние- не приказва, само гледа и плаче. Според свидетелката и в момента Е. е в същото състояние- като на погребението- като се съберат, тя говори за сина си и плаче, не може да преодолее загубата му и е постоянно на гробищата.

Свидетелката Е. М. А. също е съседка на Е.А. и споделя аналогични впечатления. Според нея Е. е много добра жена, работлива и е била много усмихната, но след катастрофата се променила много- затворила се в себе си, трудно разговаря с хората, постоянно има сълзи в очите и.В свободното си време е на гробищата. Казвала е, че за нея няма живот. Споделя впечатленията си, че Е. и К. са били много близки, К. е помагал много на майка си и макар да е имал приятелка, е живеел с майка си.

Свидетелят Н.А. С. също описва промяната в психическото състояние на ищцата след катастрофата, отнела живота на сина и. Твърди, че Е. и К. са живели заедно в къща, която са закупили след смъртта на неговия баща, защото не се разбирали с роднините му. К. е работел на дърводобива 6-7 години, изкарвал пари и ги носел в семейството си.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Спорът е търговски ( по този въпрос съдът се е произнесъл с определение№ 528/22.11.2018 г.) и с исковата си молба ищцата  Е.Ш.А. е предявила обективно съединени осъдителни искове:

срещу първия ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”:

- главен, с правно основание чл.226 КЗ (отм.) вр. с чл.284, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 110 000 лева, настъпили вследствие на виновно причинена смърт на К. М. С. при ПТП на 31.07.2014 г., ведно с дължимата законна лихва върху тази сума считано от 07.11.2015 г. до окончателното и изплащане и

-и акцесорен  по чл.84,ал.3 ЗЗД, чл.282, ал.5 вр. с чл.271,ал.5 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ –за сумата 10 240 лева, представляваща законна лихва върху изплатена сума от 90 000 лева за периода от 05.05.2015 г. до 16.06.2016 г.

срещу втория ответник А.Т.А.:

- евентуален иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД за сумата от 26 000 лева- частичен от 110 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото събитие, в едно със законната лихва считано от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” не оспорва пасивната си легитимация. Нещо повече, безспорно е извършеното от него на 01.07.2016 г.  с платежно нареждане № 12193764 плащане на сумата от 90 000 лева по щета № 05-15-00-31-Е, образувана по претенция на ищцата с вх.№ 2-0617/05.02.2015 г. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди.

В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г., приложимата норма е чл.226, ал.1 КЗ (отм.), която регламентира правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска обезщетение пряко от застрахователя, а отговорността на НББАЗ е ангажирана на основание чл.282 КЗ (отм.)

Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то Бюрото отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

На основание чл.300 ГПК следва да бъде съобразена влязлата в сила присъда по НОХ дело № 384/2016 година на Ловешкия окръжен съд, която е задължителна за гражданския състав, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, че деянието е извършено от А.Т.А., неговата противоправност и виновността му за настъпилото ПТП. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства в настоящето производство.

В доклада по делото си, съдът е приел, че между страните няма спор относно настъпването на ПТП на 31.07.2014 година в резултат от действията на водача А.Т.А. при управление на лек автомобил с испанска регистрация и настъпилата смърт на К. М. С., син на ищцата. Механизма на настъпилото ПТП е подробно описан и изяснен от неоспорената от страните съдебно автотехническа експертиза.

Предвид горното съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител на вредата.

С оглед доброволно извършеното плащане на обезщетение от страна на Сдружение НББАЗ, което по същество представлява признание за съществуване на застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на автомобила, с испанска регистрация, с който е причинено ПТП, поради което искът по чл.226, ал.1 вр. с чл.282 КЗ (отм.) е доказан по основание. Налице е основание за обезщетяване на ищцата за претърпените неимуществени вреди.

По размера на неимуществените вреди:

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в емоционални и психически болки и страдания, отличаващи се с висок интензитет, с оглед загубата на единствено дете, лишаване от най-близкия човек, от неговата морална и материална опора. Установява се, че ищцата и сина и са живели заедно и след като е останала вдовица, тя е разчитала на него (св.С.). Между майката и сина е имало близост, обич и разбирателство. Всички свидетели описват, че след загубата на своя син ищцата се променила, станала затворена, постоянно плаче и ходи на гробища, не може да преодолее загубата му (св.А., св.А.). Ако до смъртта на сина си ищцата е имала Лек депресивен епизод, то според експерта, изготвил съдебно-психиатричната експертиза след 31.07.2014 г. тя е развила Смесена тревожно- депресивна реакция (реакция на тежък стрес), с неголяма продължителност и оскъдна симптоматика, която е в причинно-следствена връзка със смъртта на сина и. Към момента на освидетелстване, обаче, не се установяват психопатични симптоми (афективни нарушения, депресивни симптоми).

Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърдено в практиката обезщетение за аналогични случаи (напр. Решение № 236 от 13.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1200/2017 г., I т. о., ТК), но съобразени с конкретния казус.

С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата, както и предвид социално икономическите условия в страната към момента на ПТП и нормативно определения лимит по застраховка "Гражданска отговорност" - § 27, ал.2, т.1,б.”б” от ПЗР на КЗ (отм.), съдът намира, че справедливо, според посочените критерии, е обезщетение в размер на 180 000 лева.

По възражението за съпричиняване на вредите:

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Две са възраженията за съпричиняване,направени от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи". Едното е, че загиналият съзнателно е поставил в риск живота и здравето си, приемайки да бъде превозван от неправоспособен водач, въпреки че този факт му е бил добре известен, а другото е, че е пътувал в автомобила без да постави задължителния предпазен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.

По отношение на първото възражение няма събрани каквито и да било доказателства, че К. М. С. е знаел, че водачът на лекия автомобил, ответник по настоящето дело А.А., не е притежавал свидетелство за управление на МПС.

По отношение на второто възражение, съдът приема, че е основателно.

Обективния характер на съпричиняването е признат изрично от ВС в т.7 на ППВС № 17/1963 г. и обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, но не и на вина.

 При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът следва да съобрази доколко неговите действия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.

В случая при определяне на приноса на пострадалия съдът съобразява заключението на авто-техническата експертиза. Констатирано е, че лекият автомобил марка „Мерцедес", модел „500 SE" с per. № ******* е фабрично оборудван с автоматични самозатягащи се предпазни триточкови колани на всички 5 места в него, включително и на мястото, на което е седял С..

На базата на писмените доказателства, експертът е направил извод, че при конкретния механизъм на ПТП поставен предпазен колан би задържал тялото на пострадалия К. С. на мястото отзад вдясно, където е седял и то не би политнало наляво при ротацията на лекия автомобил, и впоследствие при страничния удар няма да излети от автомобила, т. е. коланът би предотвратил изпадането от колата. Следва да бъде съобразено, че щетите по автомобила са предимно в лявата му страна и че няма констатирани щети в дясната му част и в зоната, където е седял К. С., а и самият механизъм не предполага щети вдясно на автомобила. При описания сложен механизъм на произшествието и страничен удар в противоположната на сядането му страна, предпазният колан би запазил тялото на загиналия на място и не би се стигнало до загубата на лява ръка и до удавяне, което е причината за настъпилата смърт на С.. Може да бъде изтъкнато и друго съображение и то е, че след падането на автомобила от 6.8 м. височина във водите на река Вит, той е останал на колела, а водата е била на височина до 05- 06 метра (според снимковия материал).

С оглед на това съдът приема, че наред с неправомерното поведение на делинквента, с поведението си пострадалият е улеснил настъпването на вредоносния резултат, като в нарушение на чл.137а ЗДвП не е поставил обезопасителен колан, поради което е налице съпричиняване в размер на 1/4.

Предвид определения общ размер на вредите от 180 000 лева и приетото съпричиняване, съдът определя като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 135 000 лева.

Като се приспадне заплатената от застрахователя сума от 90 000 лева, то искът се явява основателен и доказан за 45 000 лева, като за разликата над този размер и до пълния предявен в размер на 90 000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Върху главницата НББАЗ дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 07.11.2015 г. и до окончателното и изплащане. Предявявайки претенцията за заплащане на лихва, ищецът е съобразил разпоредбата на чл.111, б.в) ЗЗД, предвид предявяване на исковата молба на 06.11.2018 г. ( п.кл. от 05.11.2018 г.)

По предявения акцесорен иск по чл.282, ал.5 вр. чл.271, ал.5 КЗ (отм.), чл.84,ал.3 ЗЗД –за сумата 10 240 лева, представляваща законна лихва върху изплатена сума от 90 000 лева за периода от 05.05.2015 г. до 16.06.2016 г.:

Разпоредбата на чл.282, ал.5  КЗ (отм.) урежда, че когато към бюрото бъде предявена претенция за обезщетение, се прилага чл.271, ал.5 КЗ (отм.), според който увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока по ал.1. Практиката на ВКС, ТК е категорична, че началният момент, от който при изплащане на обезщетение Националното бюро на българските автомобилни застрахователи дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, е след изтичане на срока по чл.271, ал.5 във вр. с ал.1 КЗ (отм.) В този смисъл са мотивите в решение № 37 от 19.03.2018  по т.д.№ 1341/2017 г. ІІ т.о.; Решение № 207 от 15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3234/2014 г., I т. о., ТК , Решение № 163 от 04.10.2016 г. по т.дело .№ 3456/2015 г. І т.о., решение по т.д.№ 3074/2015 г. ІІ т.о. Мотивите на върховната инстанция се основават на особения статут на НББАЗ, чиито задължения не са производни от отговорността на делинквента, както това е валидно за застрахователя и че правилото на чл.107 във вр. с чл.105 КЗ е неприложимо, тъй като се касае за права на трето за застрахователния договор увредено лице.

Тъй като молбата- претенция ( с Вх. № 2-0517 от 05.02.2015 г.) на ищцата за изплащане на обезщетение е подадена до НББАЗ на 05.02.2015 г., то срокът, в който бюрото е следвало да се произнесе, изтича на 05.05.2015 г., поради което след тази дата изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава и до датата на плащане на сумата от 90 000 лева- 30.06.2016 г. Законната лихва за забава за периода е в по-голям размер от предявения, поради което искът следва да бъде уважен, така, както е поискано.

Ищецът е предявил срещу втория ответник А.Т.А. евентуален иск с правно основание чл.226 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за сумата от 26 000 лева- частичен от 110 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото събитие, в едно със законната лихва считано от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Условието при което е предявен е да не се докаже пасивната легитимация на ответника. Тъй като това условие не се е осъществило, то този иск не следва да се разглежда.

По отношение на разноските:

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищцата е освободена от заплащане на държавни такси (Опр. № 5 04.02.2019 г. по ч.т.д. № 6/2019 г. на ВТАС), но е направила разноски в размер на 4865 лева за адвокатско възнаграждение на адвокат С.Ч., съгласно договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК. Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 2235.05 лева за адв.възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 2209.60 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и разноски 230 лв. за съдебно-психиатрична експертиза. На основание чл.11 от Тарифата дължи и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответникът също е поискал присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, включващ депозит за САТЕ- 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 7320 лева. Предвид възражението на пълномощника на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съдът го намалява на 5 000 лева, при условията на чл.78, ал.5 ГПК. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски общо в размер на 2865.10 лева, които ищцата следва да заплати.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар, на основание чл.226, ал.1 вр. с чл.284, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ, да заплати на Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2015 г. и до окончателното и изплащане, представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 31.07.2014 г. при което е причинена смъртта на сина и К. М. С., като иска за разликата до пълния претендиран размер от 110 000 лева- ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар, на основание чл.282, ал.5 във вр. с чл.271, ал.5 КЗ (отм.) вр. §22 ПЗР КЗ, да заплати на Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 10 240 (десет хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща законна лихва върху изплатена от ответника сума от 90 000 лева (по щета 05 15 00 031 Е) за периода от 05.05.2015 г. до 16.06.2016 г.

ОСЪЖДА „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***, държавна такса в размер на 2209.60 (две хиляди двеста и девет лева и 60 стот.) лева и разноски – 230 (двеста и тридесет) лева за експертиза или общо 2439.60 лева, както и ДТ в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***, разноски по делото в размер на  2235.05 (две хиляди двеста тридесет и пет лева и пет стот.) лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***, Е.Ш.А., ЕГН ********** с адрес: ***,   на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на „Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Ч.- генерален секретар,  разноски по делото в размер на 2865.10 (две хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 10 стот.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: