Р Е Ш
Е Н И Е
№62 17.02.2020 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на петнадесети януари ........…….................................................
през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д..............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...… гр.д. № 74 по описа
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ
– „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД гр.София твърди, че в образуваното заповедно производство
ответникът бил уведомен за издадената заповед при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника бил подписан Договор за паричен заем
№ 2692978 от 29.11.2016 г. в размер на 1200 лева, който бил усвоен изцяло, с
което заемодателят изпълнил задълженията си. Заемополучателят се задължил да
ползва и върне заемната сума, като със същия ще се рефинасира друг договор на
ответника в размер на 768,88 лева. След извършеното прихващане задължението на
заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят изплащал остатъка от заемната
сума по договора. Ответникът се задължил да върне заемната сума, съгласно
условията на договора, като заплати сума в размер на 1304,10 лева ведно с
лихвата, на 21 седмични погасителни вноски всяка в размер на 62,10 лева. Длъжникът заплатил сумата от 660 лева, като
към момента дължимата главница възлизала на 849,26 лева. Начислена била и
договорна лихва в размер на 48,16 лева до настъпване на падежа 26.04.2017 г.
Длъжникът не предоставил обезпечение, поради което била начислена еднократна
неустойка в размер на 416,64 лева. Поради забавата в плащането били начислени и
разходи за събиране в размер на 45 лева,
съгласно чл.10а ЗПК. Ответникът следвало да изплати целия заем на
26.04.2017 г., падежите на всички вноски изтекли, поради което същият дължал
обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 114,79 лева. Моли
след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, по силата на което
да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за
сумите: 849,26 лева главница, 48,16 лева договорна лихва за периода от 07.12.2016
г. до 26.04.2017 г, 416,64 лева неустойка, 114,79 лева мораторна лихва за
периода от 27.04.2018 г. до подаване на заявлението, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – А.Х.С. ***, призован
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител на ответника
подово отговор и оспорва иска изцяло по основание и размер. Счита, че не е
изпълнено задължението на кредитора да предостави заема. Ответникът не бил уведомен
за извършената цесия. Представеният договор за заем бил недействителен, тъй
като не били спазени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11, чл.24, чл.26,
чл.33, ал. 2 и други от ЗПК Алтернативно счита, че ответникът дължи само сумата
от 540 лева, тъй като е внесъл 660 лева и с тях следвало да погаси единствено
главницата. Ответникът не дължал претендираната възнаградителна лихва,
мораторна лихва, както и претендираните неустойки и разходи и такси, тъй като
тези клаузи били нищожни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 30.07.18 г. е образувано ч.гр.д. № 1424/18 г. по
описа на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№ 793/07.09.2018 г. за сумите в размер на сумата в размер на сумата в размер на 849,26 лева (осемстотин
четиридесет и девет лв. и двадесет и шест ст.) - главница, 48,16 лева (четиридесет и осем лв. и шестнадесет
ст.) – договорна лихва от 07.12.2016 г. до 26.04.2017 г. , 416,64 лева (четиристотин и шестнадесет лв.
и шестдесет и четири ст.) – неустойка за неизпълнение, 114,79 лева (сто и четиринадесет лв. и седемдесет и девет ст.) -
законна лихва от 27.04.2017 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и 78.58
лева деловодни разноски.
Посочено е, че вземането е: на 29.11.2016 г.
между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем с №
2692978. На 01.05.2018 г. подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии. Длъжникът уведомен по
реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 03.05.2018 г.
Разноски: Внесена ДТ – 28.58 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение –
в размер определен от съда.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На
29.11.2016 г. между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ответника е сключен Договор за
паричен заем № 2692978 по силата на който заемодателят е предал на заемателя
сумата в размер на 1200 лева, при седмична вноска от 62,10 лева, срок 21
седмици, 21 вноски и с посочени дати за плащане на вноските в периода от
07.12.2016 г. до 26.04.2017 г., при фиксиран лихвен процент от 40.00 %, лихвен
процент за ден 0,11 % - при отказ от договора, обща дължима сума от заемателя
предвид допусканията по т.8 – 1304,10 лева при ГПР – 48,32 %. С подписването на
договора страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя,
като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за
паричен заем № 2621802 в размер на 768,88 лева.
Съгл.
чл.4, ал.1 Заемателят се е задължил в срок от 3 дни да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на
посочени условия или банкова гаранция. При не изпълнение на това условие е
уговорено, че заемателят дължи неустойка в размер на 624,96 лева, която се
заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски, като към размера на вноските
се добавя сумата от 29,76 лева.
Уговорено е, че
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице.
Представени
са предложението за сключване на договор за паричен заем.
Ищецът прилага Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017 г. по силата на
който „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля
на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за прехвърляне
на ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем и договори
за потребителски кредити, които същият е отпуснал на свои клиенти, като вземанията се
индивидуализират в Приложение № 1 към Договора – на хартиен носител. Представя
се извлечение от Приложение № 1801.05.2018 г. към Рамковия договор, където под
№ 1925 на стр. 19/24 е посочен договор №
2692978/29.11.2016 г., длъжника,
отпусната главница 1200 лева, остатък от главницата 849,26 лева, остатък
от договорна лихва – 48,16 лева, остатък от неустойка – 416,64 лева, лихва за
забава – 99,79 лева и общо дължимо към
датата на продажбата 1 413,85 лева. Приложено е пълномощно за уведомяване
на длъжниците с право за преупълномощаване на други лица със същите права,
Потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, като и
уведомление до длъжника от ищеца за
връчване на длъжника.
За
изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установи, че сумата е предоставена на
ответника съгласно чл.9 от договора, по заема са извършвани плащания в периода
от 13.12.2016 г. до 28.10.2017 г. всичко 615,00 лева, след която дата няма
внасяни суми. С внесените суми са погасени 208,32 лева – неустойки – 7 вноски
до 18.01.2017 г., 55,94 лева – договорна лихва – 55,94 лева – 7 вноски до
18.01.17 г., 350,74 лева- главница, като са погасени 6 вноски до 11.01.2017 г.,
от които 323,40 лева и 27,34 лева от 7-ма вноска (18.01.2017 г.) Начислена сума
за разход за събиране на вземания 45,00 лева – по 9,00 лв. в периода от 28.01.2017 г. до 28.05.2017
г.размерът на остатъчното задължение по пера съм датата на депозиране на
заявлението е: 849,26 лева – главница, 48,16 лева – дължима договорна лихва,
416,64 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 105,93 лева –
законна лихва до 19.07.2018 г. или общо
1419,99 лева.
В
съдебно заседание посочва, че не е предоставен документ за
предоставяне/усвояване на сума, но имало извършени плащания.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че на 29.11.2016 г. между страните по
делото е сключен Договор за паричен заем.
Същият покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са приложими наред с
общите такива на ЗЗД. По силата на договора на кредитополучателя отпуска кредит в размер на 1 200
лева – чиста стойност при посочен лихвен процент и обща сума за плащане в
размер на 1 304,10 лева, която е следвало да бъде издължена на 21 бр. седмични вноски. По делото не е предсотване погасителен план. Съгласно чл.3, ал.2, изр. 2 и
3 от Договора – след извършеното прихващане задължението на заемодателя се
погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума
по този договор. Договорът има силата на разписка.
Съгл. чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая кредиторът е
изпълнил задължението си.
Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на
ищцовото дружество, по силата на Приложение № 1/01.05.2018
г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) от 30.01.2017г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията
има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания
по делото. Не се представят
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, които да
са достигнали до знанието му. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със
самата искова молба, към която е приложено уведомление до длъжника. Действително,
няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната
цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото
дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК.
Ето
защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена
дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1424/2018 г. по описа на РС – Димитровград суми, а
именно: сумата от 849,26 лева – главница, 48,16 лева – договорна лихва за
периода от 07.12.2016 г. до 26.04.2017 г., 416,64 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение,
114,79 лева – лихва за забава върху непогасената главница в размер на 114,79
лева за периода от 27.04.2017 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата.
Предвид
изхода на делото, в полза на ищеца не се следват разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******************************,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. - управители против А.Х.С. ***, ЕГН **********,
иск да се признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца сумите: 849,26 лева
(осемстотин четиридесет и девет лв. и
двадесет и шест ст.) - главница, 48,16
лева (четиридесет и осем лв. и шестнадесет ст.) – договорна лихва от
07.12.2016 г. до 26.04.2017 г. , 416,64
лева (четиристотин и шестнадесет лв. и шестдесет и четири ст.) – неустойка
за неизпълнение, 114,79 лева (сто и
четиринадесет лв. и седемдесет и девет ст.) - законна лихва от 27.04.2017
г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които по ч.гр.д. 1424/2018 г. на РС-Димитровград
е била издадена Заповед № 793/07.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: