РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242000500464 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод въззивната жалба на Комисията
за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален
представител П. К., против решение № 77/27.06.2024г, постановено по гр.д.№
93/2021г на ОС – Сливен, с което е отхвърлена претенцията на Комисията
против И. Д. Ч., Б. А. С. и Н. М. М. за отнемане в полза на държавата: от И. Ч.
на следните недвижими имоти : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *********: поземлен имот с идентификатор **********;
от Б. С.: сумата от *********; товарен автомобил ********** и лек
автомобил**********, обща стойност на имуществото 74 100лв.В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Не са обсъдени всички доказателства и
липсват мотиви по доводите и възраженията на страните.От събраните по
делото доказателства се установяват предпоставките за отнемане в полза на
държавата на описаното имущество, тъй като е установено, че ответницата Ч.
е привлечена като обвиняема за престъпление, описано в чл.108 от закона и е
налице значително несъответствие между нетния доход и имуществото, което
е над 150 000лв. Наказателното производство е приключило с одобрено
споразумение на 21.11.2019г по НОХД № 582/2019г на ОС –Сливен, по
което на ответницата Ч. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от две години, като изпълнението е отложено за изпитателен срок от четири
години и глоба от 5000лв.Твърди се, че необосновано съдът е прибавил към
1
доходите и приходите на ответницата Ч. сумите от дарение от Г. Л., както и
по осигурителна сметка, по осигурителния номер на ответницата в Г., по акт
за адм.определяне на данък за 2018година и декларации за проверявания
период, възлизащи общо на 23 313,88лв. Кредитирани са показанията на
свидетеля Л., че всяка година ответницата е получавала дарения от майка си
в размер на по 1500 евро; че е направено дарение в размер на 30 000лв за
закупуване на апартамента в С.; че при пребиваване в Г. ответницата Ч. е
отсядала при майка си, която заедно със свидетеля осигурявали нейната и
семейството й издръжка за целия престой –преспиване, храна, облекло и
транспорт. Оспорен е изводът на съда, че освен доходи в Б., ответницата Ч. е
реализирала доходи и в Р Г. Всички представени документи от Г: данъчни
декларации на И. Ч., копия от осигурителна сметка и извлечение от
интегрираната система на данъчно облагане на Г. по отношение на Н. М. са
частни документи, които не са легализирани. Установяване на доходите
следва да стане с официални документи, издадени от компетентни органи, в
съответствие с предоставените им по закон правомощия.Твърди се, че
доходите , установени с тези документи, които съгласно заключението на
вещото лице са в размер на 19 901,53лв са недостатъчни дори за издръжка и
пребиваване в Г. за период от 5 години. Представеният договор за дарение за
сумата 30 000лв, подарени от свидетеля Л. има характер на частен документ,
без достоверна дата, а освен това при разпита му същият заявява, че не е
подписвал договор с И., което опровергава качеството му на заемодател и
потвърждава, че документът е съставен за нуждите на производството.
Позовава се на съдебната практика, съобразно която ответницата следва да
установи доходите на заемодателите си ,т.е. нейна е тежестта да установи ,че
третото лице, което е предоставило средствата е разполагало с тях.Освен това
съдът е следвало да прецени показанията на Н. М. и Г. Л. с оглед на
разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед тяхната възможна заинтересованост,
която би могла да повлияе на достоверността на показанията им. По
отношение на разходите съдът е приел, че разходите за престоя в Г. са поети
от майката и нейния съжител, които извод е оспорен от въззивната Комисия.
Не са ангажирани доказателства относно възможността на двамата да
посрещнат финансовите и жилищни нужди на семейството на Ч. при
пребиваването й в Г. Неправилно като разход съдът е приел само разликата
между придобиването и стойността при отчуждаването на МПС в размер на
2300лв.Тъй като не е установен законен източник на средства при
придобиването на отчуждените МПС в разходната част на анализа следва да
се включи сумата 20 600лв. На база приетото в ТР на ОСГК Комисията счита,
че най-вярно и правилно отразява разходите заключението на вещото лице от
06.03.2024г.Предвид изложеното по отношение на разходите, неправилен е
изводът на ОС по отношение на установения нетен доход, като и по двата
варианта на заключението на вещото лице е отрицателен.Неправилен е и
изводът относно стойността на придобитото и налично имущество, приета от
ОС в размер на 35 500лв.Съгласно заключението на вещото лице тя възлиза
на 50 140лв.ОС не е взел предвид каква е пазарната стойност на наличното в
края на проверявания период, съобразно заключенията на назначените
2
експертизи, което е в противоречие с ТР № 4/2021г/18.05.2023г и неправилно
е изключена от анализа сумата в размер на 12 000лв, представляваща
стойността на лек автомобил марка „Опел“,модел „Зафира“,който е наличен в
края на проверявания период и стойността му следва да е включена в
имуществото при определяне на значително несъответствие.Оспорен като
неправилен е и изводът на съда за липса на значително несъответствие между
нетния доход и придобитото имущество.Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго,с което да бъде уважена претенцията и да
бъдат присъдени разноски в двете инстанции.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Ч. и Н. М., в
който тя е оспорена като неоснователна.Оспорено е твърдението, че
писмените доказателства, установяващи доходи от Р Г. на двете ответници са
частни документи и са преведени на български език, което води до
неоснователност на възражението, че доходите от Г. не са доказани. Оспорено
е и възражението за липса на достоверна дата на представения договор за
дарение на сумата от 30 000 лв. от Г. Л., като се позовава на събраните по
делото гласни доказателства – разпита на същото лице, от който се
установява, че такава сума е подарена с цел закупуване на процесния
апартамент. Сочи се също, че по делото са ангажирани гласни и писмени
доказателства, от които се установява, че при пребиваването й в Г.
ответницата Ч. е отсядала при майка си и тя и лицето, с което съжителства са
поели разноските й.Тези доказателства не са опровергани от страна на ищеца,
който не е направил възражение за липса на доходи на майката Н. М. и
свидетеля Л. и възможност да поемат издръжката на Ч. в Г.Считат, че
правилно съдът е приел, че цената на която е придобит апартамента в кв.
********** през 2015година е посочена в нот.акт – 29 000лв. Анализирани са
събраните във връзка с тази сделка гласни доказателства, а също така и
представената декларация от Г. Л. относно направеното в тази връзка дарение
от 30 000лв. Считат, че от тези доказателства безпротиворечиво се
установява, че апартаментът е придобит на цена от 29 000лв. При установена
цена на придобиване и законен източник на средствата / дарение/ липсва
основание за отнемане на имота в полза на държавата. Освен това по
отношение на процесния апартамент няма основание да се предположи
връзка с престъпната дейност на ответницата Ч. преди, по време и
непосредствено след закупуването на имота през 2015г. Оспорен е доводът
във въззивната жалба относно извода на съда за размера на
несъответствието, като се сочи, че това оспорване е на база заключение на
вещото лице по задачи, поставени от ищеца, без да се оценени обективно и
безпристрастно доказателствата по делото.Счита, че несъответствието между
нетен доход и стойност на имуществото не надвишава 150 000лв, както
правилно е приел ОС-Сливен. Моли да се потвърди обжалваното решение и
да се присъдят разноските на двете въззиваеми.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. С.
Производството е по чл.142, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.141 ЗОНПИ.
КОНПИ /предишно наименование КПКОНПИ/, с адрес за
3
призоваване гр.Бургас, ул.Филип Кутев №26А, ет.3 е предявила иск за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от И. Ч.:
СОС с идентификатор ********* като бъде обявен за недействителен по
отношение на държавата договорът за покупко-продажбата на този
недвижим имот, със страни И. Ч. и Н. М., обективирана в нот. акт
**********; да бъде отнето в полза на държавата незаконно придобито
имущество от Б. А. С.: сумата *********; товарен автомобил ********* и
лек автомобил *********; да бъде отнето в полза на държавата незаконно
придобито имущество от И. Д. и Б. С., а именно: ПИ с идентификатор
********** на обща стойност на посоченото имущество в размер на 74 100лв
/ след прекратяване на производството по претенциите за отнемане на сумата
6835лв, представляваща стойност на отчужден имот и отчуждени МПС, както
и вноска на каса по срочен депозит в размер на 1420лв от И. Ч. и сумата 2500
лв., представляваща стойност на отчуждени две МПС от Б. С., поради отказ
от иска от страна на КОНПИ – л.15 ,том 3 от делото пред ОС –Сливен/.
С атакуваното решение окръжният съд е отхвърлил предявеният иск,
като е изложил мотиви, че от събраните по делото доказателства е установен
доход на ответниците в размер на 86 161,60лв, разходи за издръжка по данни
на НСИ в размер на 86 857,37лв, а разходите за отчуждаване на МПС са в
размер на 2300лв. Нетният доход възлиза на отрицателна величина –
2995,77лв . Стойността на придобитото имущество през проверявания период
е 35 500лв. Разликата между нетния доход и стойността на придобитото
имущество е в размер на 38 495,77лв и не представлява значително
несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 от ЗОНПИ. Доколкото липсва една от
кумулативно изискуемите предпоставки за отнемане на незаконно
придобитото имущество, а именно значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице, то всички предявени искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Съдът е приел, че доходите и
приходите на ответницата Ч. включват и парични дарения от Г. Л., доходи от
работа в Р Г. и общо възлизат на 23 313,88лв. Кредитирани са свидетелските
показания на Л., че майката на ответницата Ч.- ответницата М. й е дарявала
всяка година по 1500 евро или общо 29 267,50лв за проверявания период.
Прието за доказано извършеното дарение на сумата 30 000 лв. от свидетеля Л.
за закупуване на единия от недвижимите имоти- апартамент в гр. С., а също
така е доказано по делото, че престоя на ответницата Ч. /включващ
храна,облекло,транспорт и преспиване/ в Г. е бил поеман от ответницата М. и
Л., с когото тя живее съвместно. Стойността, на която е придобит
апартамента е 29 000 лв., като съдът е възприел показанията на разпитаните
свидетели относно този факт.Продажбата на имота е извършена на
06.12.2019г, след проверявания период, но няма основание да се предположи
връзка с престъпната дейност на ответницата Д. преди, по време и
непосредствено след закупуването на апартамента през 2015 година.
При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на
атакувания съдебен акт не се установиха пороци, водещи до неговата
нищожност и недопустимост.По правилността на съдебния акт съдът е
ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.
4
Безспорно е установено по делото, че в ТД на КОНПИ –Бургас е
постъпило уведомление от Окръжна прокуратура –Сливен, с вх.№ УВКП –
1204-1/10.09.2019г за това, че срещу лицето И. Д. Ч. има образувано
досъдебно производство №100 „КП“/2019г по описа на ОД на МВР Сливен,
пор. №159/2019г на ОП –Сливен.С постановление от 06.08.2019г Ч. е
привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 08.07.2019г в Сливен, в
съучастие с Б. С., като съизвършител при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително е държала с цел разпространение
високорискови наркотични вещества на адрес: **********, в помещение
срещу дом № ** високорискови наркотични вещества на стойност 1401,38лв
и на адрес: *********** високорискови наркотични вещества на стойност
83,32 лв – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.4, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.26, ал.1 от НК. Престъплението попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от
ЗОНПИ/ старо заглавие ЗПКОНПИ/.Образувано е НОХД № 582/2019г на ОС
– Сливен, приключило с одобрено споразумение на 21.11.2019г, с което на И.
Ч. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 4 години и глоба в
размер на 5000лв. С решение №2184/11.11.2020г на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество.Проверката обхваща периода от 11.09.2009г до 11.09.2019г, а по
отношение на ответника Б. С., за който се твърди, че е лице във фактическо
съжителство с ответницата Ч. /факт, който не е спорен между страните/,
периода на проверката е от 13.06.2017г до 11.09.2019г. Двамата ответници
имат общо дете: Б. Б. С., род. на **.**.**** г., а ответницата Ч. има и друго
дете: А. Ж., род. на **.**.**** г., понастоящем пълнолетна. В хода на
извършената проверка са събрани данни и е извършен анализ, вследствие на
което е установено значително несъответствие по смисъла на ДР на
ЗПКОНПИ.В изпълнение на решение № 390/17.02.2021г на ищцовата
Комисия, е внесена в съда искова молба за отнемане на незаконно придобито
имущество от ответниците на стойност на 83 435лв. Няма данни
ответницата Ч. да е обвиняема за друго престъпление, попадащо в обхвата на
чл.108 ЗОНПИ.
Предмет на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, след направения от Комисията частичен отказ от иска
е следното имущество: СОС с идентификатор *********** с посочена
пазарна стойност към настоящия момент 61000лв. / претендира да се отнеме
от И. Ч./ ; от Б. А. С. – сумата *********, товарен автомобил **********с
посочена пазарна стойност към настоящия момент 4000лв и лек автомобил
**********, с посочена пазарна стойност 8000лв; от Б. С. и И. Ч.: ПИ с
идентификатор ************:з а земеделски труд и отдих, с посочена пазарна
стойност 1000лв.Обща стойност на претендираното за отнемане имущество
възлиза на 74 100лв.Претендира се и обявяване за недействителна по
отношение на държавата на покупко-продажба на процесния апартамент със
страни: *************.
Съгласно трайно установената съдебна практика / решение №
147/16.09.2019г по гр.д.№ 1998/2018г, решение № 191/15.02.2021г по гр.д.№
5
4769/2019г на ВКС/ основната предпоставка за отнемането е установяване
дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в
края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е
тя.Отнемането може да бъде извършено, в случай, че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и това увеличение надхвърля посочения в пар.1,т.3 от ДР на ЗОНПИ
размер.Едва след установяване на такова превишение, подлежи на проверка
какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е
източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото
имущество или не.
Пред окръжния съд са били назначени автотехническа експертиза за
оценка на МПС, съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарните
цени на двата недвижими имота и три съдебно-икономически
експертизи.Вещото лице по последната назначена съдебно- икономическа
експертиза /приета в съдебно заседание на 03.06.2024г / е дало заключение по
поставени от двете страни въпроси, след направения частичен отказ от
иска.Във връзка с установяване на доходите на И. Ч. през проверявания
период, Комисията във въззивната жалба на първо място оспорва
включването в приходната част на анализа на доходи, реализирани от
ответницата Ч. в Г. Тези доходи са установени от представени писмени
доказателства: копия от осигурителна сметка от Социално осигурителен
институт в Г. и актове за административно определяне на данък за
проверявания период. Тези документи са представени на гръцки език, с превод
на български.Според въззивната Комисия това не са официални документи,
поради което не могат да установят законен доход.Видно от отбелязването
във въпросните писмени документи,те са издадени от
Социалноосигурителния институт и от Данъчна финансова служба на Г. и в
този смисъл са официални документи, издадени от държавни органи на
посочената държава, в рамките на тяхната компетентност.Те са представени в
заверени копия към отговора на исковата молба на И. Ч. и в становището на
Комисията по повод подадения отговор е възразено, че следва да бъдат
представени по надлежния ред, с оглед разпоредбата на чл.185 ГПК.Тази
разпоредба изисква документ на чужд език да се придружава от точен превод
на български, заверен от страната.В първото по делото заседание са
представени отново с превод на български, с удостоверяване на верността на
превода от гръцки на български от преводача К. К. Тези документи не са
оспорени от Комисията в заседанието, в което са представени. С оглед на
това възражението,че с посочените документи не може да се установява
законен доход в Г., който да се вземе предвид при анализа на доходите и
приходите на ответницата е неоснователно.Представените документи са
издадени от длъжностно лице на Р Г.,в кръга на службата му, представени са
в неоспорен превод на български, заверени от страната и установят доходи,
реализирани от ответницата Ч. там.
По отношение на включването в приходната част на анализа на
сумата от 30 000 лв., за която е прието в решението, че е подарена на Ч. от
лице, с което майка й - ответницата Н. М. живее на съпружески начала в Г. - Г.
6
Л., се възразява в жалбата, че договорът за дарение,представен по делото, е
антидатиран и настъпването на факта, за който свидетелства не е безспорно.
Договорът за дарение е представен в първото по делото заседание и не е
оспорен от представителя на Комисията в заседанието, в което е представен,
съобразно разпоредбата на чл.193,ал.1, изр.последно ГПК , поради което
съдът намира това възражение за преклудирано. Отделно, касае е се за
договор за дарение на парична сума, който е неформален и за неговата
действителност не се изисква писмена форма. По делото е разпитан като
свидетел Г. Л., който в показанията си потвърждава, че е дал сумата от 30 000
лв. за закупуване на процесния апартамент през 2015 година.По делото
липсват доказателства, опровергаващи тези свидетелски показания и оглед
неприложимостта на процесуалната забрана за разпит на свидетели по
чл.164,ал.1,т.3 ГПК в тези производства, съдът приема, че е доказано
даряването на сумата от 30 000лв през 2015г на ответницата Ч., като тази сума
следва да се включи в приходната част на анализа за доходите през
проверявания период. Възражението, че получаване на такива средства не е
установено от банковите извлечения е неоснователно, тъй като свидетелят
установява, че е дал тази сума на майката на Ч.-ответницата М., която е
предала на дъщеря си при покупката на апартамента, а не се твърди да е
преведена по банков път.В жалбата е направено и възражение, че
ответницата Ч. не е установила доходите на дарителя /а не както е посочено в
жалбата заемодателя/ и обстоятелството дали той е имал възможност да й
дари такава сума.Това възражение също е преклудирано- в цитираното по-
горе становище по отговора на исковата молба на Ч. /където е въведено това
твърдение/ и в първото по делото заседание такова възражение не е
направено от Комисията. Комисията също така възразява, че е налице
противоречие в показанията на свид. Л. и свид.М., но последната няма
качество на свидетел, а е страна по делото.Що се отнася до достоверността
на показанията на Л., то независимо от неговата евентуална заинтересованост,
съдът счита, че това не изключва възможността да бъдат ценени като
достоверни, още повече, че липсват доказателства, които да ги
опровергават.Не съществува в закона забрана да бъдат приети за установени
факти, които ползват страната, спрямо която свидетелят се явява
заинтересован. Житейски логично и убедително е лицето, с което майката на
ответницата Ч. живее на съпружески начала от 1994година да е предоставил
безвъзмездно средства за придобиване на апартамент, в който те да отсядат
при пребиваването си в страната.Не се оспорва в жалбата изводът на
първоинстанционния съд, че ежегодно ответницата М., живяла и работила в
Г., е давала на Ч. сумата от 1500евро. В този смисъл са и показанията на свид.
Л. При това за установяване на приходи и доходи на ответницата Ч. през
целия проверяван период съдът взе предвид посоченото в последното
заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, а
именно: за процесния период ответницата Ч. има деклариран нетен доход в
размер на 444,35 лв.; получените суми от обезщетения възлизат на 2968 лв.;
доходите, реализирани в Г. по представените писмени доказателства възлизат
на 19901,50лв; 29 267,50лв – дарения от Н. М.; 30 000лв – дарение от Г. Л.;
7
преводи от Н. М. – 5720,68лв; доходи на ответника Б. С. от началото на
съвместното съжителство с ответницата Ч. /13.06.2017г/ - 430,22лв. При това
следва да се приеме приход за целия проверяван период в размер на 88
732,25 лв.
По отношение на приетите от съда обичайни и извънредни разходи,
основното възражение на Комисията в жалбата е, че неправилно и
необосновано съдът е приел, че задграничните пътувания на Ч. и двете й
непълнолетни деца са поети изцяло от майка й – ответницата М. и свид. Л. В
тази връзка отново се сочи, че М. и Л. не са доказали възможност да
посрещнат финансовите и жилищни нужди на семейството на И. Ч. за
периода й на пребиваване в Г. Както бе посочено по-горе, това възражение се
прави за първи път в жалбата и е преклудирано. От друга страна, от
показанията на свид. Л., неопровергани от други доказателства, се установява,
че при престоя си в Г., ответницата Ч. е отсядала при майка си, която, заедно
със свидетеля е поела нейната издръжка.В подкрепа на това е и намиращия
се на л.187 от първоинстанционното дело документ – молба за помощ за
жилище, в която Ч. е посочена като гост на домакинството на майка си,
пребиваваща в Г. По тази причина от разходната част на анализът следва да
отпаднат сумите за престой в Г., изчислени на база Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина или по данни на Евростат за едно
лице в Р Г. Разходите за проверявания период включват средства за издръжка
на ответницата Ч. и ответника С. /по време на фактическото им съжителство/,
както и двете деца по данни на НСИ – 86 857,37лв. Разходите за закупуване
на двата недвижими имота: апартамент в С. и поземлен имот с идентификатор
*********, съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза възлизат по пазарни цени към датата на придобиване
съответно на 31600лв и 1440лв.Разходите за придобиване на МПС, налични
към края на проверявания период са: 5000лв – за т.а.“Ситроен Джъмпер“ и 12
000лв - за л.а. „Опел Зафира“.По отношение на притежаваните и отчуждени
автомобили от ответника С., следва да се има предвид ,че стойността на
придобиване е по-голяма от стойността при отчуждаването им/ с изключение
на т.а. „Форд Транзит“, при който стойността на придобиване е равна на
стойността на отчуждаване/.Поради това при определяне на несъответствието
се взема предвид стойността на придобиване като част от разходите, а
стойността при отчуждаване като част от приходите на проверяваното лице/
решение № 522/07.08.2024г по гр.д.№3010/2023г на ВКС/.Поради това
правилно окръжният съд е приел сумата 2300лв като част от разходите.
Общият размер на разходите за целия проверяван период на двамата
ответници възлиза на 144 268,65лв.В него се включват освен обичайните
разходи за издръжка на семейството, разходите за придобиване на имущество,
налично в края на периода, също и разходите за придобиване на дялове
/100лв/ в дружеството „“Боги БС“ЕООД, разходи за банкови такси, лихви и
преводи към трети лица в размер на 208,46лв; разходи за вноски по банкови
сметки на двамата ответници в размер на 1926,61лв, разходи за платени
публичноправни задължения –общо за двамата ответници в размер на
2876,21лв. При тези данни нетният доход е нулева величина, тъй като общият
8
размер на разходите надвишава общия размер на приходите. Поради това
съдът не споделя изложеното във въззивната жалба относно наличие на
отрицателен нетен доход, на база на който според Комисията е формирано
значително несъответствие по смисъла на закона. Нетният доход по смисъла
на пар.1,т.8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите
над общия размер на разходите, като тази величина може да е нулева, но не
и отрицателна. Съобразно трайната практика на ВКС, вкл. обективираната в
ТР № 4/2021г от 18.05.2023г на ОСГК на ВКС, е разяснено, че стойността на
т.нар. значително несъответствие е специално законово понятие, означаващо
превишаване с най-малко 150 000лв стойността на имуществото над общата
стойност на нетния доход за проверявания период. В случая стойността на
самото имущество по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава
150 000лв / имуществото е на обща стойност 48 640лв, по пазарни цени при
придобиване, съобразно заключенията на вещите лица/ и няма как да
формира значително несъответствие по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗОНПИ,
независимо от размера на нетните доходи по смисъла на пар.1,т.8 от ДР на
ЗОНПИ- решение № 50130/03.01.2024г по гр.д.№ 5134/2021г на четвърто гр.
отделение на ВКС.Целта на закона е да отнеме в полза на държавата
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване. В тежест на КОНПИ е да докаже какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период.
Съдът намира, че следва чрез сравнение между стойността на притежаваното
имущество в началото на проверявания период и стойността на имуществото в
края на проверявания период да се определи дали имуществото на
ответниците се е увеличило и ако да - дали увеличението е с поне 150 000
лв.Ако превишение със стойност над посочената е налице, е необходимо да се
изследва дали е налице несъответствие между същото и нетния законен доход
на лицето, изчислен като разлика между приходите и разходите на
проверяваното лице и семейството му за проверявания период. Следва да
бъдат отнети само наличните имущества, за чието придобиване бъде
установено, че лицето не е разполагало със средства от законен произход към
момента на придобиването.В случая от изложеното в исковата молба е
видно,че притежаваното в началото на проверявания период от ответниците
имущество е следното : л.а. марка „БМВ“ модел 520 И, собственост на Б. С.,
придобито през 1998г на стойност 52 000лв неденоминирани лева/заключение
на автотех.експертиза/; спестовна сметка с начално салдо 4,60 евро;
търговско дружество „Боги БС“ ЕООД с капитал 100лв, недвижим имот в
съсобственост между И. Ч. и М. А., представляващ ПИ с идентификатор
*********, с посочена стойност на придобиване - 230лв. В края на
9
проверявания период имуществото е на стойност 48 640лв. Стойността на
имуществото в началото проверявания период е общо в размер на 276лв и
при това е налице увеличение, но то не надхвърля 150 000лв /дори да се
вземе предвид стойността на същото към настоящия момент, посочена от
Комисията в размер на 74 100лв./.При приет по-горе в мотивите на
решението нулев нетен доход , стойността на имуществото в края на периода
не надвишава с посочената в пар.1,т.3 от ДР на закона стойност.
С оглед на горното съдът споделя крайният извод на ОС –Сливен, че
не е налице значително несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на
ЗОНПИ, което съгласно разпоредбата на чл.107 от ЗОНПИ е основната
предпоставка за основателност на исковете по чл.153 и сл. ЗОНПИ.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с горните мотиви.
С оглед изхода от спора на въззиваемата И. Ч. и на въззиваемата Н.
М. се дължат направените разноски в размер на по 1200 лв., за които
представени доказателства, че са реално сторени. КОНПИ дължи заплащане
на държавна такса в размер на 1787лв. за въззивното обжалване по сметка на
АС - Бургас- по иска за отнемане в полза на държавата на имуществото и по
иска за обявяване на недействителна по отношение на държавата на сделката,
предмет на нотариален акт ***********.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/27.06.2024г, постановено по гр.д.
№93 / 2021г на ОС – Сливен, поправено с решение № 260003/10.10.2024г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с
адрес за призоваване : гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26А, ет.3 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на Апелативен съд - Бургас
сумата 1787 лв. - д.т. за въззивното обжалване.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,
адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. “Филип Кутев“ №26А, ет. 3 да заплати на
И. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. М. М. , ЕГН ********** сумата от 1200 лв. на
всяка от тях , представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11