М О Т И В И към
Присъда № 260065 от 20.10.2021г. по НОХД№2015/2020г. по описа на РС-гр. Плевен.
Обвинението
е против С.Д. *** за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за
това, че през периода 07.02.2018г. – 01.08.2018г. в гр. Кнежа и гр. Плевен, при
условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими
вещи – парична сума в общ размер 23600 лева, собственост на „Д.0.“ ЕООД ***,
които владеел на основание „Анекс от 17.10.2017г. към Договор от 10.05.2017г.“,
сключен между „Д.0.“ ЕООД, ***, чрез пълномощник С.Д.Д. и П.М.П., и на
основание „Договор за Аренда от 27.03.2018г.“, сключен между „Д.0.“ ЕООД, ***,
чрез пълномощник С.Д. *** и „***“ ЕООД – гр. Кнежа, както следва:
На 07.02.2018г. присвоил
сумата от 4500 лева, представляваща авансово плащане от П.М.П. на „Д.0.“ ЕООД, ***
съгласно Анекс към Договор от 10.05.2017г.
На 27.03.2018г. присвоил
сумата от 2000 лева, представляваща авансово плащане от П.М.П. на „Д.0.“ ЕООД, ***
съгласно Анекс към Договор от 10.05.2017г.
На 27.03.2018г. присвоил
сумата от 9600 лева, представляваща авансово плащане от „***“ ЕООД на „Д.0.“
ЕООД, *** съгласно Договор за аренда от 27.03.2018г.
На 17.04.2018г. присвоил
сумата от 5000 лева, представляваща авансово плащане от „***“ ЕООД на „Д.0.“ ЕООД, *** съгласно Договор за аренда
от 27.03.2018г.
На 01.08.2018г. присвоил
сумата от 2500 лева, представляваща авансово плащане от П.М.П. на „Д.0.“ ЕООД, ***
съгласно Анекс към Договор от 10.05.2017г.
Представителят на Районна
прокуратура – гр.Плевен поддържа обвинението, счита същото за доказано. Счита,
че съдът следва да наложи наказание към минимума на предвиденото, което да бъде
отложено със съответния изпитателен срок.
В правото си на последна
дума подсъдимият С.Д. иска да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът на подсъдимия С.Д.,
адвокат Г.А. от ПАК, пледира за постановяване на оправдателна присъда като
счита, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано. Обосновава тезата си с
това, че са били налице взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия, а също
така и наличие на договореност между страните, развива пространно тази теза.
Съдът като прецени обясненията на подсъдимия С.Д.Д.
и показанията на свидетелите К.Е.Г., И.П.С., П.И.С., прочетените по реда на
чл.281, ал.6 от НПК показания на свидетеля П.С., показанията на свидетеля П.М.П.,
Л.К.Д., показанията на свидетелите Е.Д.Г., М. В. Б., М.Х.П., заключението на
вещото лице Ц.М.Ц. по назначената и изготвена съдебно-графическа експертиза,
заключението на вещото лице Д.В.А. по назначената и изготвена съдебно
видео-техническа експертиза, заключението на вещото лице Ю.Д.Т. по назначената
и изготвена съдебно-икономическа експертиза, заключението на вещото лице Ю.Т.
по назначената и изготвена допълнителна съдебно-икономическа експертиза, както
и представените по досъдебно производство № Д-372/2019 година по описа на
Районна прокуратура-Плевен и №ЗМ73/2019г. по описа на ОД на МВР-гр. Плевен, по
НОХД№2015/2020г. по описа на ПлРС, писмени доказателствени средства приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, намира за установено следното:
През
2017г. подсъдимият С.Д. и ***т на „Д.- 0.“ ЕООД – *** – свидетеля Е.Г. постигат
съгласие помежду си да осъществяват съвместна дейност, свързана с недвижим
имот, находящ се в с. Брегаре, обл. Плевен, представляващ земя с прилежащи
постройки – бивша конопена фабрика. Имотът е собственост на „Д.- 0.“ ЕООД,
закупен от свидетеля Г. с инвестиционни намерения. С оглед доброто стопанисване
на имота, свидетелят Г. възлага управлението му чрез упълномощаване на
различни физически лица. На 17.10.2017г.
свидетелят Г. предоставил на подсъдимия Д. пълномощно, с което го упълномощил
да представлява „Д.0.“ ЕООД във връзка с управлението на описания по-горе
недвижим имот. В правомощията на упълномощеното лице била включена и възможност
да сключва и прекратява договори за аренда, свързани с процесния имот, от името
и за сметка на дружеството, да получава договорената аренда.
Реализирайки дадената му
представителна власт подсъдимият Д. осъществява контакт със свидетеля П.П. - земеделски производител, който обработва земя в
землището на с. Брегаре, общ. Долна Митрополия, включително и земеделска земя,
собственост на „Д.- 0.“ ЕООД. Въз основа на договор за наем, сключен на
10.05.2017г., св. П. наема от „Д.- 0."ЕООД за срок от една стопанска
година 2017/2018г. земеделска земя, прилежаща в района на бившата конопена
фабрика. На 17.10.2017г. подсъдимият С.Д. посещава свидетеля П. в с. Брегаре,
представя даденото му пълномощно от *** на „***" ЕООД от 17.10.2017г.
и предлага да бъде сключен Анекс към Договора от 10.05.2017. Със
сключеният анекс е променена наемната цена на декар земя от 45лв. на 60 лв. и
начина на плащане. Съгласно пълномощното подсъдимият Д. има право да получава
арендни плащания от името и за сметка на „Д.– 0.“ ЕООД. За целта в сключения
Анекс от 17.10.2017г. той посочва личната си банкова сметка №*** в ***. В
изпълнение на поетите задължения, свидетелят П.П. *** уговорените наемни
вноски, както следва: на 07.02.2018г. - сумата от 4 500лв, на 27.03.2018г. - сумата от 2 000 лева и на
01.08.2019г. - сумата от 2 500 лв. Трите вноски постъпват по личната сметка на подсъдимия
Д. №*** в ***. След получаване на трите наемни вноски, подсъдимият Д.,
превишавайки предоставената му представителна власт не отчита сумата от 9
000лв. в касата на „***“ ЕООД и не уведомява за получените суми *** на фирмата
свидетелят Г.. Сумата от общо 9 000лв. остава в неговата юридическа власт.
През месец
февруари 2018г. подсъдимият Д. се свързва със свидетелят И.С. пълномощник и
управител на „***" ЕООД- гр. Кнежа. Фирмата е собственост на свидетеля П.И.С.
и има предмет на дейност - обработване на собствена и наета земеделска земя. Подсъдимият
Д. предлага на свидетеля С. да му отдаде под аренда земеделска земя, находяща
се в землището на с.Брегаре, в района на бившата конопена фабрика. Свидетелят С.
проявява интерес и отива на място да види земята. Поради лошите атмосферни условия
не могъл да прецени дали ще му е необходима предлаганата земя. По-късно, с
настъпването на пролетта свидетелят С. отново оглежда земята и решава да я
обработва под аренда. За целта е сключен Договор за аренда на земеделска земя
от 27.03.2018г., между свидетелят П.С. като собственик на „***" ЕООД - гр.
Кнежа и подсъдимият С.Д. като представител на фирма „***"ЕООД - гр.Каблешково,
въз основа на Пълномощното от 17.10.2017г. Договорът е изготвен и заверен от
нотариус в гр. Кнежа. В процеса на сключване и изпълнение на договора свидетеля
И.С. общува единствено с подсъдимия Д.. Според уговорените условия на договора
арендаторът трябва да плати авансово рента за година и половина напред - в
размер на 14 600 лв. Плащанията следва да се извършат по банков път, като подсъдимият
Д. отново посочва личната си банкова сметка №***
в ***. На 27.03.2018г. свидетелят С. превежда от сметката на „***" в
Пощенска банка сумата от 9 600 лева и на 17.04.2018г. сумата от 5000 лева по
посочената от подсъдимия Д. банкова сметка №***
в *** . След получаване на двете плащания за аренда, подсъдимият Д.,
превишавайки предоставената му представителна не отчита сумата от 14 600лв. в
касата на „Д.- 0.“ ЕООД и не уведомява за получените суми *** на фирмата
свидетеля Г.. Сумата от общо 14 600лв. остава в неговата юридическа
власт.
В периода
от 27.03.2018г. до 18.04.2018г., на три пъти подсъдимият Д. изтегля лично, на
каса в брой от банковата си сметка №*** в *** различни суми на обща
стойност от 14 500лева. От ***– гр.
София на подсъдимия С.Д. е издадена дебитна карта към сметката му №***.
От изисканите и приложени справки за движението по личната сметка на подсъдимия
е видно, че в периода 07.02.2018г. до 31.08.2018г. подсъдимия Д. осъществява
няколко тегления от личната си банкова сметка ***. Бургас, Варна и Плевен.
При
случаен контакт със свидетеля П.П., *** на ***“ ЕООД - гр. Каблешково - свидетеля
Г. разбира за действията на подсъдимия Д. и депозира сигнал до Районна
прокуратура – гр. Плевен, което става повод за образуване на настоящото
досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-икономическа
експертиза, която установява, че през периода 07.02.2018г. – 31.08.2018г. по
личната сметка на подсъдимия С.Д. №*** в *** е
постъпила сумата от 23 600 лв., като единствени вносители в този период са
били свидетелят П.П. и „***“ ЕООД. Тегленията в този период са извършени на
каса в банката и чрез АТМ – устройства в гр. Бургас, Варна и Плевен. Общо
изтеглената сума възлиза на 24 110лв., в същото време по сметката на
дружеството – упълномощител „Д.– 0. „ ЕООД няма постъпили суми от упълномощения
подсъдим С.Д..
Назначената и изготвена съдебно-почеркова експертиза установява, че
подписите за „Получател“ върху представените за изследване три броя Нареждане –
разписка от дата: 27.03.2018г., 29.03.2018г. и 18.04.2018г. са положени от подсъдимия
С.Д.. Ръкописният текст „С.Д.“ върху тях е изписан също от подсъдимия С.Д..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена видео –
техническа експертиза на един брой оптичен носител със статични изображения –
снимки от камери, монтирани на АТМ – устройства, установява, че изследването
изображения са негодни за извършване на сравнително лицево – идентификационно
изследване.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите К.Е.Г., И.П.С., П.И.С., прочетените по реда на чл.281, ал.6 от НПК
показания на свидетеля П.С., показанията на свидетеля П.М.П., Л.К.Д.,
показанията на свидетелите Е.Д.Г., М. В. Б., М.Х.П., както и представените по
досъдебно производство № Д-372/2019 година по описа на Районна прокуратура-Плевен
и №ЗМ73/2019г. по описа на ОД на МВР-гр. Плевен, по НОХД№2015/2020г. по описа
на ПлРС писмени доказателствени средства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След внимателна и прецизна
проверка съдът счита, че не са събрани достатъчно доказателства, от които по
несъмнен и категоричен начин да бъде установено, че подсъдимия е извършил
престъпното деяние, в което е обвинен от прокуратурата.
От
обясненията на подсъдимия С.Д.Д. дадени в хода на съдебното следствие, се
установяват договорните отношения между него и дружеството собственост на
свидетеля Е.Г., както и контактите му с него. Д. твърди, че дал лично на
свидетеля Г. дължимата сума по договорите за аренда.
От показанията на свидетеля К.Е.Г.
се установява, че свидетелят Е.Г. е подписал пълномощно на подсъдимия Д..
Натоварил го е със задача да отиде, да провери, да намери клиенти, след това да
се провери дали може да се даде под наем, за каква сума, относно имот – завод за
текстилна промишленост в с. Брегаре. В своите показания свидетелят Г. твърди,
че за направените разходи от страна на Д., на последния са му били превеждани
допълнителни суми, както и че за направените пътни разходи са му се изплащали
суми на момента. Видно от показанията на свидетеля К.Г., че целта на баща му Е.Г.
е била С.Д. да търси наематели, но в никакъв случай да прибира парите от тези
наеми по негова сметка.
От показанията на свидетеля И.П.С.
се установява, че същият е направил договор със С.Д. да обработва земя, като
последният поискал да му бъде заплатено предварително обработката на земята.
Направили са договор за наем, който е нотариално заверен. След няколко месеца
се явил друг собственик, фактически реалния собственик К., който казал, че е
син на собственика на земята. Свидетелят С. бил сключил договор за четири
години, като превел сумата по банкова сметка. *** К.Г. поискал от свидетеля С.
да свали договора, при което последният заявил, че ще анулира договора при
положение, че му бъдат върнати парите. След което на свидетеля С. му е
възстановена сумата от 15000лева, която е бил превел при сключване на договора
с подсъдимия Д..
От показанията на свидетеля П.М.П.
се установява, че през 2018г. С.Д. му е представил пълномощно от собствениците
на имота. Свидетелят П.П. е наемател на земя, която се намира в бившата фабрика.
Платил е наема за земеделската стопанска година, за да обработва и ползва
земята, сумата е 9000 лева за 160 декара обработваема площ, по 50.00 лева наем
за декар. В договора е упомената сумата, която съм платил. С.Д. е представил
банкова сметка, ***а където да се преведе сумата. В своите показания свидетелят
П.П. твърди, че преди този договор за аренда със С.Д. е имал друг договор и е
плащал на друг пълномощник на собствениците, а именно Л.К.Д..
Видно от показанията на
свидетеля Л.К.Д. е, че 2007г. е продадена така наречената конопена фабрика. При
идването на новия собственик Г. първоначално взаимоотношенията между тях били
другарски, но след тази дата освен да ги представлява новите собственици Е.Г. „***“
ЕООД, свидетелят Д. е трябвало да плаща ток, вода, такса смет, скици вадил от
тяхно име, отдавал земя под наем, която е собственост на Г., до момента, в
който се появил С.Д.. Между собственикът на фирма „***“ и свидетелят Д. е имало
регламент, с парите, които получавал във връзка с отдаването на земята под
наем, плащал такса смет, данъците и тока на конопената фабрика.
От показанията на свидетеля Е.Д.Г.
се установява, че с подсъдимият С.Д. се за познали, когато пристигнал в Каблешково в стая за гости собственост на Г..
Тогава Д. бил безработен и помолил Г. да остане за една седмица в къщата за
гости. След което Г. го изпратил до Брегаре, за да уреди документите около
завода в с.Брегаре. Свидетелят Е.Г. подписал Генерално пълномощно на подсъдимия
Д., с което да го представлява пред съда, пред МВР, без право за продажба на
имоти. Свидетелят Г. твърди в своите показания, че Д. е сключвал арендни
договори, не го е уведомявал за извършваните действия от негова страна.
Видно от показанията на
свидетелката М. В. Б. е, че същата е счетоводител на фирма „*** -02“ и е
виждала първото пълномощно, с което Г. упълномощава Д.. Същата твърди, че е заплащала
суми, но постъпление от арендни договори няма, само суми за разходи, за скици,
за данъци и такси към общината, за договор за правна защита.
От показанията на свидетеля М.П.
се установява, че същият не познава свидетелят Е.Г., а е виждал синът му
свидетеля К.Г.. П. е бил на работа във фабриката при С.Б.. Свидетелят П.
останал да работи във фабриката, като пазач, когато пристигнал Д.. Д. е
заплащал на П. суми, които не са били фиксирани за извършената работа.
От заключението на вещото
лице Ц.Ц. по изготвената съдебно-графическа експертиза Протокол №279/11.12.2019г., се
установява, че подписът за „Получател“ в Нареждана-Разписка от 27.03.2018г., за
сумата от 5000 лева е положен от С.Д.Д.. Ръкописният текст „С.Д.“ в същата
Нареждане-Разписка за сумата от 5000 лева е изписан от С.Д.Д.. Подписът за
„Получател“ в Нареждане-Разписка от 29.03.2018г. за сумата от 5000 лева е
положен от С.Д.Д.. Ръкописният текст „С.Д.“ в същата разписка е изписан от С.Д.Д..
Подписът за „Получател“ в Нареждане-Разписка от 18.04.2018г. за сумата от 4500
лева, е положен от С.Д.Д. и ръкописният текст „С.Д.“ в същата разписка е
изписан от С.Д.Д..
От заключението на вещото
лице Д.В. по изготвената съдебно видео-техническа експертиза Протокол №26/19.02.2020г. се
установява, че при извършеното изследване е установено, че на представеният
един брой оптичен носител компакт диск марка Verbatin CD-R, надписан с ръкописен надпис „Снимков м-л AFIB 8003“, съдържа три папки със
статични изображения – снимки. Не са
установени следи от манипулация или намеса върху записаната информация, като копие
на снимките са откопирани и подредени в т.7 в изследователската част на
експертизата.
От заключението на вещото
лице Ю.Д.Т. по изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че:
По задача 1. Извършените разходи от подсъдимия С.Д. през периода
01.01.2017г. до 01.08.2018г. в услуга на „***“ ЕООД са както следва:
1.
Разходи
за нощувки в хотел „***“ Плевен
В „Архив гости“ на хотел „***“
за периода 18.10.2017-09.06.2018г. за клиент С.Д.Д. има отбелязани 91 бр.
нощувки на обща стойност – 2926.00 лв. платени в брой. Данните са обобщени в
следната таблица:
|
№ стая
|
от дата
|
до дата Цена лв.
|
нощувки
|
Сума
|
|
509
|
18.10.2017
|
20.10.2017 44,00
|
2
|
88,00
|
|
613
|
24.10.2017
|
29.10.2017 44,00
|
5
|
220,00
|
|
613
|
3.11.2017
|
10.11.2017
44,00
|
7
|
308,00
|
|
613
|
14.11.2017
|
17.11.2017
|
30,00
|
3
|
90,00
|
|
613
|
19.11.2017
|
23.12.2017
|
30,00
|
34
|
1020,00
|
|
613
|
1.1.2018
|
4.1.2018
|
30,00
|
3
|
90,00
|
|
613
|
4.2.2018
|
15.2.2018
|
30,00
|
12
|
360,00
|
|
413
|
21.2.2018
|
11.3.2018
|
30,00
|
17
|
510,00
|
|
402
|
25.3.2018
|
28.3.2018
|
30,00
|
3
|
90,00
|
|
418
|
15.5.2018
|
18.5.2018
|
30,00
|
3
|
90,00
|
|
617
|
7.6.2018
|
9.6.2018
|
30,00
|
2
|
60,00
|
|
всичко
|
|
|
|
91
|
2926,00
|
2.Разходи по Договор
за охрана от 12.02.18г. с„***„ООД
гр. София Договорът за охрана е сключен в гр.Плевен между „***“ ООД
представлявано от Е.Г. с пълномощник С.Д.Д. - възложител и „***“ ООД гр. София
от ***- изпълнител.
Договорът е за срок от една
година. Подписан е от страните и оформен с печат на „*** №2“ ООД.
I. Предмет на договора е извършването на невъоръжена охрана чрез автопатрул
на обект Конопена фабрика в с. Брегаре с площ 246.333 дка.
IV.Цена Месечно възнаграждение 1000лв. без ДДС платими по сметка в ***
Съгласно счетоводна справка
издадени са :
Ф-ра № 32914/27.02.18г. за
12.02. - 28.02.2018 - 726.00лв.
Ф-ра №34527/02.05.18г. за
м.03. и м.04.2018г.
– 2400.00лв.
Всичко
3126,00 лв.
Извършени плащания по с/ка
на „***“ ООД в ***:
По Ф-ра № 32914/27.02.18г. -
на 28.03.18г. платени 726,00 лв.
По ф-ра №34527/02.05.18г. -
на 13.06.18г. платени частично 1400.00лв.
Всичко
2126.00лв.
Неплатени
1000.00лв.
3.
Разходи
по Договор за Правна защита от 14.11.2017г.
Сключен договор от С.Д. ***
представлявано от Диян И. Мичев с адрес *** и Варна.
Договорът за Правна защита е
на стойност 5000.00лв. възнаграждение за правна защита и съдействие.
От адв. ***са подадени:
Заявление до ОП гр. Плевен вх.№7605/17 от 16.11.2017г. /л.74-76/
Жалба
вх.№316000/-42028/04.12.17г. в ОД на МВР по същия повод. /л.77-78/
4.Разходи по издаване
Н. А. от 22.12.17г. за
признаване право на собственост върху Н И от Hoт. С.И..
Нот.такса 243,96 + 19,81
такса за вписване.= 263,77
лв.
Такса на Община Д.
Митрополия - за У-ние по §16 ал.1 от ЗУТ - 65,00 лв.
Платена такса на Община Д.
Митрополия - 20,00 лв.
Всичко 348,77 лв.
В делото не се установиха
други документи удостоверяващи направени разходи.
Извършените разходи от
подсъдимия С.Д.Д. през периода 01.01.2017г. до 01.08.2018г. в услуга на „Д.-.“
ЕООД са общо:
1. Разходи за нощувки в
хотел „***“ гр. Плевен 2926,00 лв.
2. Разходи по Договор за
охрана с ***ООД 2126,00 лв.
3. Разходи по Договор за Правна защита 5000,00 лв.
4. Разходи по издаване Н.
А./22.12.17г. 348,70 лв.
Всичко 10400.70 лв.
По задача 2.
Пътуванията на С.Д. в услуга на „***“ ООД, са установени и са оценени осреднено
разходите за пътуване с автомобил от гр. Варна до гр. Плевен и обратно по
данните от архива на хотел „***“ Плевен в следната таблица:
|
дата
|
до дата
|
Километри
|
гориво
Литри
|
Ед.Цена
|
Обща
сума
|
|
18.10.2017
|
20.10.2017
|
603
|
42,21
|
2,13
|
89,90
|
|
24.10.2017
|
29.10.2017
|
603
|
42,21
|
2,13
|
89,90
|
|
3.11.2017
|
10.11.2017
|
603
|
42,21
|
2,13
|
89,90
|
|
14.11.2017
|
17.11.2017
|
603
|
42,21
|
2,13
|
89,90
|
|
19.11.2017
|
23.12.2017
|
603
|
42,21
|
2,13
|
89,90
|
|
1.1.2018
|
4.1.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
4.2.2018
|
15.2.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
21.2.2018
|
11.3.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
25.3.2018
|
28.3.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
15.5.2018
|
18.5.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
7.6.2018
|
9.6.2018
|
603
|
42,21
|
2,12
|
89,48
|
|
Иггьтувания
|
ВН-ПЛ и
|
обратно
|
464,31
|
|
986,38
|
В същия период С.Д. е
пътувал от гр. Плевен до гр. Долна Митрополия и с. Брегаре.
Разстоянието Плевен - Долна
Митрополия e 11км. в едната посока Разстоянието гр. Плевен - с. Брегаре е 36
км. в едната посока
общо 47 км. в едната посока или общо
94 км.
Разхода на бензин за 94 км.
х 7/100 л. = 6,58 литра.
При цена 2.13лв. за литър
еднократното пътуване е струвало 14.00лв.
В материалите по делото няма
посочени данни за броя на пътуванията до гр. Долна Митрополия и с. Брегаре и
обратно.
При така установеното от
фактическа страна, съдът счита, че от обективна страна подсъдимият не е
извършил престъплението в което е обвинен. Защото съставът на престъплението по
чл.206, ал.1 от НК предпоставя упражняване на фактическа власт от дееца по отношение
на чужда вещ, което да се извърши на правно основание – сключен договор за
наем. Обсебването на вещта може да се осъществи не само чрез действия -
фактическо или юридическо разпореждане с чуждото имущество, в свой или чужд
интерес, но и чрез бездействие, например отказ да се върне вещта. Ако деянието
на престъплението се изразява в отказ да се върне чуждата вещ, какъвто е
настоящият случай, то този отказ също трябва да бъде противозаконен. Сам по
себе си отказът на дееца да върне чуждата вещ, след поискването й от
собственика не може да бъде определен в всички случаи, като акт на имуществено
разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Деецът трябва да съзнава, че в
резултат вещта ще премине в негова или на другиго полза, като поведението му
излиза извън възможното съобразно правното основание, на което той владее или
пази вещта (в този смисъл вж. и р. №608/1991г. на ВС, 1н.о., р. №231/2001г. на
ВКС, 1н.о., р. № 139/2010г. на ВКС, III
н.о., р. №94/2010г. на ВКС, III н.о. и мн.др.), за да бъде установена и
субективната страна – прекия умисъл за извършване на престъплението.
В този смисъл е и
константната съдебна практика намерила израз в Решение №94 от 16.03.2010г. на
ВКС по н.д.№769/2009г., III н.о.; Решение №188 от 26.04.2012г. на ВКС по н.д.
№514/2012г. II н.о.; Решение №231 от 19.062001г. на ВКС по н.д.№166/2001г.
1н.о.
При така представените от
защитата документи въз основа на които е назначена допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, аргументират наличието на негови вземания от С.Д.
към „Д.0.” ЕООД, поради което съдът възприема, като състоятелно развитата
защитна позиция за извършено взаимно прихващане. Съставомерността на
извършеното от подсъдимия Д., следва да бъде преценявано през съображенията за
наличието на насрещни изискуеми и ликвидни вземания между него и свидетелят Е.Г.
в качеството му на собственик и управител на „Д.– 0.” ЕООД. Именно оценката на
обстоятелствата, че се касае за изпълнение на договор за поръчка чл.280 и сл.
от ЗЗД от страна на С.Д. възложен му от Е.Г., намерил израз в Пълномощно
приложено на л.83 от съдебното производство, с което освен всички други
правомощия е дадена възможност на С.Д. да получава договорената аренда, както и
Споразумение от 16.01.2018г. между Е.Г. и С.Д., приложено на л.71 от съдебното
производство, според настоящият съдебен състав изключват субективната страна, а
именно - прекият умисъл за извършване на престъплението в което е обвинен Д..
Въпросът за предмета на
престъплението, а именно сумата от 23600 лева, не може да се разглежда
изолирано от този, за отношението на субекта към чуждите движими вещи.
Доколкото става въпрос за пари фактическото им преминаване по сметка на
подсъдимия така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт,
означава че той упражнява фактическа власт върху паричната сума. Същото право
му е предоставено въз основа на горецитираното пълномощно, с което изрично е
оправомощен да получава договорената аренда. В този смисъл твърдяното от
подсъдимия Д. и защитникът му адв. А., че с не връщане на сумата представляваща
авансово плащане от сключените арендни договори е извършено прихващане между Д.
и „***” ЕООД, намира опора в заключението на допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза. Именно поради това не може да се възприеме тезата на прокуратурата,
че постъпилите по сметка на Д. суми не са негови и той няма право на
прихващане. Обстоятелството, че Д. е извършил действия за които е бил изрично
оправомощен имат съществено значение по отношение на представителната власт и
основанието на което те са извършени. В конкретният случай наличието на
облигационни отношения по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД изключват умисъла за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
От показанията на
разпитаните свидетели, включително и на Е.Г. се установява неговото немарливо
отношение към имотите му в Община Долна Митрополия.
С оглед изложеното съдът
счита, че се касае за конфликтни облигационни отношения между С.Д. от една
страна и Е. Г. в качеството му на управител на „Д.-.” ЕООД, а не за извършено
престъпление по смисъла на чл.206 от НК.
С оглед изложеното, поради
липсата на обективна и субективна страна на обвинението по чл.206, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК спрямо подсъдимия С.Д.Д., съдът счита, че следва да признае
същият за невинен по повдигнатото обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК
присъдата не може да почива на предположения и подсъдимия се признава за
виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящия
случай, с оглед събраните доказателства се установи липсата, както на
обективна, така и на субективна страна, поради което на основание чл.304 от НПК
подсъдимият С.Д.Д. следва да бъде
оправдан.
При този изход на процеса
направените деловодни разноски в размер на 847.91 лева, следва да останат за
сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
С оглед изложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: