Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание
на шести юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росица Савова
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
и при участието на съдебен секретар Любка Николова,
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д. № 176
по описа на КнОС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба с вх. № 265951/15.03.2021 г. подадена от Р.Й.И. с адрес гр. ************, кв. “************“, ************, ************,
************,
чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А.Т.,
с адрес: ***, насочена против решение № 260099/16.02.2021 г., постановено от РС
– Кюстендил по гр.д. № 2195/2019 г. по описа на същия съд.
С първоинстанционният съдебен акт, РС – Кюстендил е отхвърлил
като неоснователен предявения от Р.Й.И. против
„************“ АД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр.************, бул.“************“
************иск
да бъде осъдено последното да му заплати сумата от ************ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени му в резултат на ПТП, реализирано на ******г. в с. Я., община ************, област ************,
на кръстовището, образувано от пресичането на местен път KNL 112 при километър
1+ 740 с републикански път III-6005, водещ към *****************в с. Я., община
************, област ************, причинено от М.М.К.,
като водач на л.а марка „*****************“, модел „******“ с рег. № ******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество по
силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност, ведно със законната
лихва считано от ******г.. до ******г.; осъдил е „************“ АД да заплати на Р.Й.И. сумата
от ****** лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от ****** лева, считано от ******г. до ******г. вкл.;
прекратил е производството по делото в частта му по предявеният от Р.Й.И.
против „************“ АД иск да бъде осъдено последното да му заплати сумата от
******лв., представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месеците януари и
февруари на ****** г. и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност,
в резултат от процесното ПТП, ведно със законната
лихва считано от ******г. до окончателното изплащане на тази сума; осъдил е „************“АД
да заплати на Р.Й.И. сумата от ****** лева, представляваща разноски по водене
на делото в първоинстанционното производство,
съобразно уважената част от иска, както и да заплати по сметка на РС –
Кюстендил сумата от ******д. т. и ****** лева възнаграждение на в.л.; осъдил е Р.Й.И., да заплати на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК на „************“АД, сумата от ******лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно прекратената част
от производството. Решението се обжалва в частта, в която исковете са
отхвърлени, производството по делото е прекратено, както и относно началния
момент на периода, от който е присъдено обезщетението за забава в размер на
законната лихва, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по водене на делото
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваните части. Твърди се, че възприетото от КРС по отношение на
иска за неимуществени вреди е неправилно, противоречи на принципа за
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и се отклонява от съдържащите се в ППВС №
4/1968 г. задължителни указания. Акцентира се, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е обсъдил всички събрани
и приети по делото писмени доказателства, конкретно сочейки преписка на
застрахователя, съдържаща протокол от ******.****** г., с изразено становище на
експертна комисия при застрахователя, според което обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изрзявщи
се в болки и страдания следва да е в размер на ****** лева.
Твърди се,
че КРС неправилно и в нарушение на материалния закон е определил началната
дата, от която се дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, като е приел, че датата е ******г. вместо ******г. Сочи се, че съдът
неправилно и в нарушение на материалния закон е прекратил производството по
делото в частта за имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
независимо, че застрахователят е признал основателността на иска; също твърди,
че решението е неправилно и в частта за разноските, които ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца, респективно разноските, които ищецът е осъден да
заплати на ответното дружество, поради неправилното отхвърляне на иска за
неимуществени вреди и прекратяване на производството по иска за имуществени
вреди.
Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове в пълен размер и
присъждане на законната лихва като се определи период с начален момент - дата
на претърпяване на вредите. В случай на отмяна на обжалваното решение в частта,
с която е прекратено производството по предявения иск за имуществени вреди, се
иска връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по иска.
Претендират се разноските за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна „************“ АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр.************, бул.“************“
************чрез
пълномощника юрисконсулт Николай Китанов, в който се изразява становище за
недопустимост на подадената въззивна жалба. Твърди
се, че въззивната жалба е нередовна съобразно чл. 260, т. 3 и т. 4 от ГПК, тъй като в нея не се сочел обжалваем размер, какви са пороците на първоинстанционното
решение, нито искане на въззивника.
Иска се връщане на въззивната жалба на основание
чл. 262 от ГПК; евентуално се иска съдът да укаже на въззивника
да конкретизира пороците, които твърди и искането си, както и предоставяне
възможност на ответника да представи нов отговор по въззивната жалба с
отстранени нередовности. Алтернативно се иска
отхвърлянето на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като
- 2 -
обосновано и
законосъобразно. Претендират се разноските във въззивното
производство.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба,
както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в
открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Кюстендилският окръжен съд,
преценявайки на основание чл. 269 ГПК служебно изцяло валидността и
допустимостта на атакуваното първоинстанционно
решение и съобразявайки се с наведените доводи в жалбата констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящия съдебен състав.,
след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната
съвкупност и при оценката на същите по вътрешно убеждения и във вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази следното:
Делото е образувано въз
основа на обективно кумулативно съединени искове предявени от Р.Й.И. срещу ЗД „******"
АД, ЕИК ************, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата *********лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на ******г. в резултат на виновното
поведение на М.М.К. като водач на лек автомобил марка
„*****************“, модел ****** с рег.№*********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована по силата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от ******г.,
датата на увреждането до датата на окончателното й изплащане; да заплати сумата
от ******лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи,
причинени в резултат на описаното ПТП, като разлика между размера на
получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение за месеците януари и февруари на ******
г. и изплатеното обезщетение за временна
нетрудоспособност, ведно със законната лихва от ******г. - датата на
увреждането до датата на окончателното й изплащане. Ищецът е претендирал и
направените по делото съдебни разноски.
В срока за отговор на ИМ
ответното застрахователно дружество изразява становище за допустимост, но
неоснователност по размер на исковите претенции, Не оспорва обстоятелството, че
процесното ПТП е реализирано по вина на участник,
управляващ лек автомобил, застрахован от ответника по застрахователна полица № **************
за л.а марка „*****************“ ******“ с рег.№ *********.
Районният съд е конституирал
като трето лице – помагач на страната на ответника деликвента
М.М.К.. В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор,
същият изразява становище за
допустимост, но неоснователност, алтернативно за частична основателност на
исковите претенции.
Пред първоинстанционния съд
са събрани писмени и гласни доказателства, допуснати и изслушани са съдебно –
медицинска, съдебно - автотехническа и съдебно –
счетоводна експертизи.
Пред въззивната инстанция не
са събирани нови доказателства.
За да се произнесе по
депозираната въззавна жалба в рамките на своята
компетентност, настоящият съдебен състав, въз основа на съвкупния анализ на
доказателствата, събрани пред първата съдебна инстанция, счита за установено от
фактическа страна следното:
От събраните пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и от заключенията по
приетите експертизи, по безспорен начин се установяват обстоятелствата от
обективна страна, във връзка с настъпилото ПТП, от което се твърди, че са
настъпили уврежданията за въззивника – Р.Й.И..
По делото не се спори, а и
от събраните доказателства се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на ПТП – ******г.,
по отношение на лек автомобил „*****************“, модел „******“ с рег.№ *********,
чрез издаване на застрахователна полица №************** от ЗД „******“ АД.
Не е спорно и че било
образувано наказателно производство по НОХД № 1624/2018 г. на КРС, приключило с
постигнато споразумение, одобрено с протоколно определение от 26.11.2018 г., с
което било наложено наказание на водача на л.а. „*****************“, модел „******“ с рег.№ ********* М.М.К. за престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.“А“,,пр.2, във вр. с ал.1 във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
Това обстоятелство се
потвърждава от представения с исковата молба констативен протокол от ******г.,
съставен от полицейски служител за посоченото ПТП, където като причина за
настъпването му е посочено: „ ******* /водача на л.а. „*****************“,
модел „******“ с рег.№ ********* М.М.К./ при преминаване през нерегулирано кръстовище
не пропуска движещия се от дясно ******* /л.а. *******модел „*******“ с рег. № *******,
управляван от Р.Й.И./, в следствие на което реализира ПТП с пострадали“.
От разпита на св. Л., както
и от назначената авто-техническа експертиза, не се
установява ищецът да е бил без предпазен колан. След реализираното ПТП И.
посетил ЦСМП – Кюстендил, където след рентгенография, отразяваща състоянието
му, бил насочен за домашно лечение, като от приложените по делото болнични
листове се установява период на домашен – амбулаторен режим на лечение от около общо два месеца. От разпитаните в
производството пред РС – Кюстендил св. С.И.и св.К.Д.се установява, че веднага
след ПТП ищецът търпял силни болки, които били най-интензивни в първите *****дни,
като впоследствие техният интензитет отшумявал. Потвърждение за това са и
показанията н св. Л., който сочи, че той
и ищецът са присъствали на ловни излети на датите **********г., **********г. и **********г., макар да извършвали само логистични
дейности, без реално да участват в ловното мероприятие.
От съдебно-медицинската
експертиза, изпълнена от в.л. д-р Е.Л., се установява, че наличните при ищеца
след ПТП контузии - натъртване на меки тъкани, охлузване, оток и болки в
областта на шията, гръдния кош, поясната област и
дясното коляно, е възможно да са получени от ПТП и се характеризират като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, подлежат на пълно
възстановяване, като периода е различен в зависимост от различни фактори като
тежест на увредите, начина на лечение и индивидуално според организма на
пациента. Вещото лице установява, че при разчитането от рентегнолог
след проведените КАТ на лумбалните прешлени и
поставена диагноза „*************“, която представлява увреждане на междупрешленните дискове и причинява болки в шията, гърба
или кръста, като най-често се получава прищипване на нервните окончания на
гръбнака, при което най-често болката се превръща в хронична. Не се установява
от амбулаторните листа,изготвени
- 3 -
от личния лекар на ищеца, отразяващи проведено лечение в периода
от *************год. до ******г. същият да е имал оплаквания, свързани с болки
в шията, гърба или кръста, съответно да е провеждано лечение от „*************“.
От експертното заключение по
назначената и изслушана пред районния съд съдебно – счетоводна експертиза на
в.л. С.Т.се установява, че за времето на временна нетрудоспособност ищецът е
получил сумата от ****лева. по-малко от
брутното си трудово възнаграждение,което би било в размер на ****лева.
На ******год. ищецът
депозирал пред ответното дружество искане за завеждане на претенция по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като видно от Доклад
по щета /л.55/ на същия е отказано да бъде изплатено обезщетение.
По делото не е спорно, а
това се установява и от преводно нареждане за кредитен превод от ******г.
/л.54/, че след образуване на производството пред РС – Кюстендил, на ищеца е
изплатено обезщетение от ответното дружество в размер на ******лева, от която
сумата от ******лева. обезщетение на неимуществените вреди и ******
лева. за претърпените имуществени вреди.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд обвързан от оплакванията,
наведени с въззивната жалба и основан на собствените си изводи от правна
страна, излага следните доводи:
Въз основа на фактическите
твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения от
ищеца петитум, първоинстанционният
съд правилно е приел, че са предявени и приети за разглеждане от съда, преки
осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди,
предявени от пострадалия срещу застрахователят на отговорното за настъпилите
вреди лице.
Разпоредбата на чл.432 ал.1
от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви
иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а
пряко срещу застрахователя. Правото на такъв иск се поражда от съществуването
на застрахователен договор между деликвента и
застрахователя, както и от съществуването на застрахователно правоотношение
между същия, респективно ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на
увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след реализиране
на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от застрахователя, който
по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени
вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено с чл.432 ал.1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено
от него, то застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в
който отговаря и причинителя на вредата.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Отделно от това с
разпоредбите на чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ са уредени и специалните
предпоставки, обуславящи допустимостта на исковата претенция.същите са
установени по делото досежно исковата претенция за
неимуществени вреди, при което същата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
За да бъде уважен
предявеният иск като основателен, необходимо е да се установи при условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на предвидените законови
предпоставки. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Вредата не е нормативно определена, но се
схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на благата на
човка: имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо
състояние. В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди, определими на основание чл. 52 ЗЗД. Трайната съдебна
практика приема, че за да е основателен искът за вреди от непозволено
увреждане, следва да се установи наличие на всички елементи от сложния ЮФ,
какъвто е непозволеното увреждане - осъществено противоправно
деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта
на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно
деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца.
По делото няма спор по
следните установени в производството факти, а именно: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към датата на ПТП - ******г., по отношение на л.а. „*****************“, модел „******“ с
рег.№ ********* със срок на валидност ******г. до ******г., издадена от ЗД „******“
АД, както и че със споразумение, влязло в законна сила, водачът на л.а. „*****************“,
модел „******“ с рег.№ ********* М.М.К. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.3,пр.1,б.“А“,,пр.2, във вр. с ал.1 във вр. с
чл.342,ал.1,пр.3 от НК чрез предизвикване на процесното
ПТП.
Безспорно с обсъдените
по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспореното от страните
заключение по съдебно-автотехническа и съдебно –
медицинска експертизи, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и
установена вреда - причинена телесна повреда на ищеца, което обстоятелство е
прието и за безспорно от съда, с оглед предходно приключилото наказателно
производство, при което предвид вида на причинените на ищеца телесни
увреждания, да липсва повдигнато обвинение за извършено спрямо него
престъпление от общ характер, за съда е безспорно, че претендираните
с исковата молба вреди, са причинени именно от деянието, за което е признат за
виновен М.М.К. – привлечен като трето лице – помагач
на страната на ответното дружество. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това и при наличието на влязло в сила споразумение, имащо
характера на осъдителна присъда, се приема за установено, че водачът на л.а. „*****************“
модел „******“ с рег.№ ********* М.М.К. е виновен за
причиненото ПТП. На това основание в хода на настоящия процес е доказана
причинно-следствената връзка между противоправното
поведението на водача К. и причинените на ищеца травматични увреждания.
Установи се и наличието на
претърпени неимуществени вреди, които са в причинна връзка с процесния
инцидент. В тази насока безспорно е заключението на експерта д-р Е.Л. за
наличието на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията на
ищеца.
- 4 -
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения
на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; №
59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава“. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на
ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
При определяне на размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът в настоящия казус съобразява така
установените конкретни обективно съществуващи обстоятелства:
При безспорно установена
причинно следствената връзка между настъпилите за въззивника
увреждания и претърпените от него неимуществени вреди, следва задължително да
бъде отчетен начина на настъпването на ПТП и обективните обстоятелства при
които същото се е осъществило, получените от пострадалия травматични
увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки, периода за
възстановяване, психоемицоналното състояние му след
инцидента.
От изслушаната съдебно
медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил контузия в долната
част на гърба и таза, както и контузия /натъртване/ на меки тъкани, оток,
охлузвания и болка в областта на шията, гръдния кош, поясната
област и дясното коляно. Установено е, че периодът на възстановяване при
описаните травматични увреждания и в зависимост от техния интензитет, начина на
лечение и с оглед индивидуалните особености на организма, като вещото лице
отчита пълно вазстоновяване на пострадалия за период
около два месеца без остатъчни за същия усложнения на здравето. Отчетено е, че наличното при ищеца заболяване
„*************“ не е причинено от реализираното ПТП, както и че остатъчните
болки в шията, гърба и кръста се дължат по-скоро на последното, а не са
следствие от процесното ПТП, доколкото при тази артроза болката
често се превръща в хронична. В подкрепа на този извод е и установеното, че ищецът
е участвал в организирани на дати **********г., **********г.
и **********г. ловни излети, макар и извършвайки само логистични дейности, все
пак води до извод за благоприятно развиващ се оздравителен процес. Причинените леки телесни повреди са изцяло
преодолени от ищеца. Следва да се съобрази и обстоятелството, че пострадалият
не е бил обездвижен, макар непосредствено след увреждането движенията на същия
да са били частично ограничени и съпроводени с болезнени усещания. Така въззивният съд отчита благоприятното за пострадалия пълно
възстановяване на причинените му в резултат на настъпилото ПТП физически
травми, които с течение на времето са напълно преодолени, възстановителния
период е сравнително кратък – два месеца, ресективно
в рамките на дни – ***** е периодът, през който са търпени по-интензивни
телесни болки.
При определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява комплексно както
получените травматични увреждания, така и отчита като ориентир за размерите на
дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди и повишаването
на нивата на застрахователно покритие съобразно с европейските директиви, както
и икономическа конюнктура в страната към момента на възникване на увреждането,
съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, както и константната съдебна практика
при определяне на обезщетения при деликт с подобен
характер и интензитет на вредите. При прилагане на тези критерии въззвиният съд намира, че сумата от ******лева в случая е достатъчна за
компенсиране на такова увреждане, като тази сума отговаря и на принципа на
справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Фактът на извършено плащане
от ответника след връчване на препис на исковата молба на сумата от общо ******лева,
от които ****** лева за неимуществени вреди и ****** лева за имуществени,
съставлява признание на осъществено основание по чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на
претърпените от ищеца от процесното ПТП на ******г.
неимуществени вреди до размера, който застрахователят е приел за справедлив и
който се припокрива с размера, който и настоящият съдебен състав приема за
такъв. Несъстоятелни са възраженията на въззиника, че
съдът е следвало да обсъди становището на комисията при застрахователя,
изразено в протокол от ***********г., според което справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди е ****** лева, тъй като съдът следва да
прецени основателността на иска въз основа на собствени констатации и
заключения, обсъждайки събраните в производството доказателства, с оглед
принципа за непосредственост на процесуалните действия. Посоченият протокол обективиращ становище на комисия при застрахователя не
обвързва съда при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Доколкото в тази част
правните изводи на районният съд се припокриват с тези на въззивния,
решението в частта, в която искът а обезщетение за неимуществени вреди в размер
на ******лева е отхвърлен, като неоснователен ще бъде потвърдено.
С исковата молба е претендирана законна лихва за забава върху търсеното
обезщетение, считано от датата на застрахователното събитие – ******г., като в
тази насока се поддържа и довод за неправилност на решението на районния съд
относно началният момент на периода, за който е присъдено обезщетението за
забава в размер на законната лихва.. Първоинстанционният
съд е присъдил законна лихва върху
- 5 -
обезщетението, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от ищеца – ******г., на основание чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. с ал. 3 КЗ. Тази норма обаче е приложима в
правоотношенията по застраховане гражданската отговорност, но не и гражданската
отговорност на автомобилистите, за които е предвидена специална, спрямо тази на
чл. 429 КЗ, нормата на чл. 497 КЗ, дял ІІ на КЗ/. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 –
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ, изискващ изрично уведомление от застрахователя.
Решението на районния съд е
постановено в противоречие с чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и законната лихва върху
присъденото обезщетение следва да се дължи
от изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото
няма спор, че със същата са представени всички доказателства. Искането на
застрахователя ищецът да му представи наказателно постановление относно
посочените с АУАН е необосновано.
Доколкото обаче разпоредбата
на чл.271, ал.1 ГПК предвижда, че ако решението не е обжалвано от другата
страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение и
при липса на обжалване от страна на застрахователя, решението на районният съд
в тази му част също следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд споделя и изводите на районния за недопустимост на
производството по деликтния иск за обезщетение на
причинени от ПТП имуществени вреди.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ във вр.
с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало гражданската отговорност на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по
реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция вх. № ****** от ******г., по
която застрахователят е отказал да удовлетвори претенцията. От така предявената
пред застрахователя претенция е видно, че тя касае само неимуществените, но не
и имуществените вреди, поради което правилно производството по делото в тази
част е прието от районния съд за недопустимо с последица прекратяването му.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8
от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на ЗД „******“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размер
на ******лева, съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗПП във вр.
чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260099/ от 16.02.2021 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2195/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р.Й.И., ЕГН **********,
с адрес гр. ************, кв. “************“, ************, ************, ************,
да заплати, на основание чл.78, ал.8 ГПК, на „*****************“АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр.************, бул.“************“
******, сумата от ******/******/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.