Решение по дело №143/2020 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 260002
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Галин Христов Георгиев
Дело: 20203210200143
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

     Р Е Ш Е Н И Е

                №…..

                                                        ГР.БАЛЧИК, 11.05.2022  г.

 

                                        В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на  петнадесети април през две хиляди  двадесет и втора година,   в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ  :ГАЛИН ГЕОРГИЕВ

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.

                                                                                                         2.

при секретаря:МАЯ ЕНЕВА

и в присъствието на прокурора:.БЕЗ

като разгледа докладваното от Председателя  АНХД143  по описа за..2020 год.на БРС,  за да се произнесе взе предвид следното:................................................…

 

            Производството е образувано по предявена жалба от архитект А.Д.Д.,***,с адрес за призоваване в ***, срещу наказателно постановление №Д-3 от 22.05.2020г. на инж.И.М.К.,Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол-Добрич,с правно основание в разпоредбите на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

            Жалбата е постъпила в деловодството на въззиваемата страна и ведно със административната преписка е изпратена в Районен съд-Балчик, където е получена с Рег.№2059 от 25.06.2020год.,като е образувано настоящото АНХД№143/2021 по описа на Районен съд-Балчик.

В жалбата си,жалбоподателят твърди,че е наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалният и материалния закон. Твърди се, че не е налице вина и не е извършено визираното в наказателното постановление административно нарушение.

            Моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично в съдебно заседание.

В съдебно заседание, архитект А.Д., поддържа жалбата. Сочи доказателства, прави доказателствени искания.

Пледира, че поддържа жалбата по доводите подробно изложени в нея. Според жалбоподателят, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,като незаконосъобразно. Представя писмена защита.

            Възиваемата страна, редовно призована  се представлява в с.з. от ю.к. З.Г. и ю.к.П.М..

Процесуалният представител на възиваемата страна оспорва изцяло жалбата, като твърди, че наказателното постановление е законосъобразно.

Пледира, съдът да потвърди, като законосъобразно  изцяло процесното, обжалвано наказателно постановление. Представя писмена защита. Не претендира деловодни разноски.

По делото, като свидетел е разпитан Н.П.А.-актосъставител.

            Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:

            Жалбоподателката заема длъжността”Главен Архитект на Община-Балчик”.

            На 06.03.2020год. в Община-Балчик е  извършена  служебна проверка по чл.156 от ЗУТ. За проверката е съставен констативен протокол.

При проверката свидетелката Н.А. анализира документи послужили за издаването на Строително разрешение №16 от 19.02.2020год. относно: ”Монтаж на шест броя бунгала и един брой павилион за търговия със ЗП-278 кв.м.”, в УПИ VI, кв.249 по плана на с.Кранево, Балчишка община, Добричка област.

Според свидетелката, главният архитект е допуснал административно нарушение на разпоредбите на чл.148 ал.4 и ал.8 от ЗУТ. Според свидетелката, административното нарушение е извършено на 19.02.2020год.

            Свидетелката Н.А. приела, че жалбоподателката е допуснала административно нарушение на чл.148 ал.4 и ал.8 от Закона за устройство на територията, като е издала Строително Разрешение №16 от 19.02.2020год.

Според нея това нарушение е на 19.02.2020год., датата на издаване на гореописаното строително разрешение.

С оглед на това,тя съставя Акт за установяване на административно нарушение №Д-1 на 21.04.2020год.

АУАН е връчен  на жалбоподателката.

            Срещу АУАН е подадено писмено възражение от арх.А.Д. директно в РДНСК-Североизточен район. Това писмено възражение не е уважено от административно наказващия орган.

Въз основа на образуваната административна преписка, административно-наказващия орган издава наказателно постановление №Д-3 от 22.05.2020год. с което за допуснатото административно нарушение е наложил административно наказание на жалбоподателя, а именно Глоба в размер на 1000лева( хиляда лева).

            При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта на жалбата :

Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 08.06.2020г. Жалбата е подадена в деловодството на възиваемата страна  с вх.№Б-173-00-633 на 16.06.2020г. Жалбата е пусната по пощенски куриер-ЕКОНТ, видно от копие от  куриерска разписка и това е станало на 15.06.2020год.

Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

            Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол-Добрич,упълномощен за това със Заповед№РД-13-171 от 13.06.2019год.на Началника на ДНСК.

            Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление

В наказателното постановление са цитирани множество норми от Закона за устройство на територията, като нарушени, а именно разпоредбите на чл.148 ал.4 от ЗУТ, чл.148 ал.8 от ЗУТ, чл.20 ал.2 от ЗУТ, чл.20 ал.3 от ЗУТ.

чл.20 ал.2 от ЗУТ гласи: „Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите — според ПУП, допустимото основно застрояване в имота е четириетажно курортно застрояване /хотел, апартаментно-курортна сграда и др./ с височина до 12м. Разрешеният„монтаж“ на готови конструктивни функционални /преместваеми/ единици определено не реализира капацитета на застрояване, предвиден с ПУП. Той е в съответствие с основното предназначение на имота, но с допълващи функции. Допуснатото отстояние на обектите от 1,50м. и височина от 2,50м. не биха увредили ничий интерес, щом съгласно чл.48, ал.4 и ал.5 и чл.42, ал.2 ЗУТ до самата имотна граница е допустимо изграждане на плътна ограда с Н 2,20м. и застрояване зад нея без съгласие от съседа.

Чл.20 ал.3 от ЗУТ  гласи:Застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване в УПИ“ -Разрешените за монтаж обекти съответстват по фукционално предназначение на ПУП. Според чл.41, ал.1 от ЗУТ допълващото застрояване (спомагателни, второстепенни и обслужващи функции) съответства на ПУП, но това не го прави основно застрояване. Като основното застрояване в имота може да бъде изграден четириетажен хотел или друга курортна сграда, но в ЗУТ не е регламентиран нито срок за реализиране на предвиденото с ПУП основно застрояване, нито изискване то да е реализирано, за да бъде допустимо второстепенното за имота допълващо застрояване.

чл.148, ал.4 от ЗУТ гласи: разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква - Разрешение за строеж № 16/109.02.2020г. е издадено на основание чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ: ,не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за - монтаж на инсталации, съоръжения и уредби“.

В случая предмет на разрешението за строеж е МОНТАЖ на конструктивни съоръжения, които самостоятелно не са строежи, а са преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, но трайно прикрепени към площадки в терена. Категорично в ЗУТ няма норма, дефинираща даден обект като преместваем, само ако липсва „трайно закрепен към терена“.

чл.148, ал,8 ЗУТ гласи: „Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж“. С оглед на това предвидените СМР са в обхвата на „монтаж“ на готови конструктивни модули, съгласно чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ (изрично посочен в Разрешение за строеж № 16/109.02.2020г.), за разрешаване на които одобряване на проектна документация не се изисква.

Освен изброените по-горе основания, в НП№ Д-3/22.05.2020г. на Началник РДНСК Добрич, като нарушение се сочи и издадената по случая Виза за проектиране, с твърдение, че е в противоречие с действащия ПУП. Въпреки, че издадената Виза за проектиране №5/24.01.2020г. е отделен административен акт, за издаването на който в НП № Д-3/22.05.2020г. не са посочени наказателни основания, мотивите за „незаконосъобразността“ й също са част от процесния наказателен акт, което е доказателство за посочване на нарушения, извън посоченото в НП от 19.02.2020г., водещо до разнопосочност на твърдените административни нарушения.

Описвайки фактическа обстановка съдържаща твърдения за много административни нарушения,а същевременно налагайки само едно административно наказание,административно-наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в неяснота на конкретното нарушение,да което е наказан жалбоподателя.Нарушен е основния принцип в административно-наказателното производство,че за всяко административно нарушение се налага конкретно административно наказание,което закона предвижда.В обжалваното наказателно постановление са посочени множество административни нарушения,а е наложено само едно административно нарушение,което създава неяснота в обвинението,ограничава правото на защита на жалбоподателя и опорочава процесното наказателно постановление,до степен на незаконосъобразност.

На следващо самостоятелно основание, при служебната проверка на АУАН и наказателното постановление, съдът констатира, че административно-наказващия орган не е изпълнил задължението си, изрично да обоснове наличието или липсата на условията за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Тези действия на административно наказващия орган са предмет на задължителна проверка от съда, в случай на обжалване, поради което тяхната липса е съществено процесуално нарушение, тъй като отнема възможността на съда за съответния съдебен контрол.

С оглед изложеното, съдът преценява, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и следва изцяло да бъде отменено.

Нито една от страните не е направила искане за присъждане на деловодни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр.ал.3 т.2 от ЗАНН,съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №Д-3 от 22.05.2020г. на инж.И.М.К., Началник на Регионална Дирекция за Национален строителен контрол-Добрич, с което за констатирано на 06.03.2020год. в Община-Балчик,административно нарушение на чл.148, ал.4 и ал.8 от ЗУТ, изразяващо се в издаване на Строително Разрешение №16 от 19.02.2020год. относно: ”Монтаж на шест броя бунгала и един брой павилион за търговия със ЗП-278 кв.м.”, в УПИ VI, кв.249 по плана на с.Кранево, Балчишка община, Добричка област на Архитект А.Д. Д., Главен Архитект на Община-Балчик, с адрес за призоваване в ****, е наложено административно наказание, а именно ГЛОБА в размер на 1000лв.(хиляда лева), като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :