Р Е Ш Е Н И Е
№ 2051
гр. Варна, 19.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание
проведено на пети април през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №11 767
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано е по повод предявени искове от „В.” ООД, ***, *,
представлявано от управителя В. Я. с адрес за призоваване: *, чрез адв. М.Т. от
ВАК с адрес: *** против „Е. – П. П.” АД, ЕИК: * с адрес: *, представлявано от всеки двама от членовете на УС Б. Д. П., П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че „Е.П.”
АД, ЕИК: * дължи на „В.” ООД, ЕИК: *, сумата от 21 028.88лв. главница,
част от цялата сума по фактура №42/30.11.2014год. на стойност 48 528.92лв.
с ДДС, както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата –
19.12.2014год., когато е извършено частично плащане по фактура
№42/30.11.2014год., а именно сума в размер на 3 557.67лв. дължима за
периода от 19.12.2014год. до 17.08.2016год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -
17.08.2016год. до окончателното изплащане на задължението. Моли за присъждане
на направените по делото разноски.
Правен
интерес от предявените искове ищецът аргументира навеждайки следните фактически
твърдения:
Ищцовото
дружество притежава централа за производство на ток от слънчева енергия.
Произведената ел.енергия от него се продава на ответното дружество по кл.номер:
*, записан на името на ищеца. Между страните има и подписан договор за
изкупуване на ел.енергия №198/31.05.2012год. относно 9312 поликристални модули,
находящи се в обект ФвЕЦ „О. м.”. Производството се осъществява, чрез соларни
панели, присъединени чрез електроразпределителната мрежа, собственост на „Е. П.
М.” АД, съгласно договор за присъединяване на обект на независим производител
на ел.енергия №3003-2010-П-Д11-413-13.07.2011год., подписан на 10.08.2011год.
между страните.
С
решение №Ц-33/14.09.2013год. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012год.
временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа
за производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени за количествата продадена ел.енергия. На основание чл.13,ал.7
ЗЕ решенията на ДКЕВР подлежат на предварително изпълнение. Решението на ДЕКВР,
което е с характеристиките на адм.акт е отменено и отмяната има обратно
действие. Доколкото решението на ДКЕВР е конститутивен административен акт, то
при неговата отмяна породените с акта правни последици отпадат с обратна сила,
както и ВАС приема в редица свои решения, включително по делата, образувани по
жалби за отмяна на това решение, т.е. следва да се приеме, че Решение Ц-33
никога не е било част от правния мир , никога не е пораждало правни последици и
имуществените отношения на неговите адресати следва да бъдат възстановени в
състоянието преди неговото приемане.
Ищецът
и ответното дружество се намират в търговски взаимоотношения, изразяващи се в
продажба на ел.енергия. За периода от 31.10.2014год. до 30.11.2014год. е
издадена фактура №42/30.11.2014год. на стойност 48 528.92лв. с ДДС от
ищеца за произведена ел.енергия в размер на 83.280кWh с единична цена 0.4856лв.
кWh без ДДС.Движимата вещ е произведена и продадена от лицензианта, като същата
е била индивидуализирана от годно, сертифицирано и пломбирано СТИ. От ответното
дружество не са възразили относно качеството или количеството на стоката.
Ответното
дружество не е извършило цялостно плащане по фактурата за полученото количество
ел.енергия. На 19.12.2014год. е извършено частично плащане на стойност 26 510.04лв. Служители на
лицензианта са уведомили управителя на „В.”ООД, че ще бъде заплатена само част
от ел.енергията.
Въпреки
частичното плащане, лицензианта е осчетоводител изцяло фактура
42/30.11.2014год., издадена от „В.” ООД, ползвал е начисления ДДС върху сумата,
както и е ползвал гаранциите за произход пред АУЕР.
Поради
неизпълнение на задължението си за плащане на вземането по главния иск,
ответникът изпада във забава от момента в който е направил плащане на
останалата част от дълга – 19.12.2014год.
Относно
процесната фактура има влязло в сила решение на ВОС по в.т.дело №735 по описа
за 2016год., с което е потвърдено решение №1353/06.04.2016год., постановено по
гр.дело №14340/2015год. на ВРС, 7-ми състав, с което лицензианта е осъден да
заплати сумата от 990лв. представляваща част от неплатен остатък от
22 018.88лв.
След
направените неуспешни опити от страна на управителя на дружеството –ищец да
бъде уреден спора без съд, ищецът входира заявление за издаване на заповед за
изпълнени за остатъка от сумата. Образувано е ч.гр.дело №9846/2016год. по описа
на 19-ти състав при ВРС. В законоустановения срок постъпва възражение от
длъжника „Е. П. П.” АД , поради което и ищецът завежда настоящия установителен
иск.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на
исковата молба. Оспорва иска с доводи за липса на задължение на ответника в
претендирания размер. Не оспорва факта,
че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез енергиен
обект-фотоволтаична електроцентрала „Орлова могила” с обща инсталирана мощност
от 2.000 кW, находяща се в землището на село О. м., общ.Д., обл.Д.,въведена в
експлоатация с разрешение за ползване №ДК-07-Д-10 от 13.03.2012год.
Ответникът
е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с ел.енергия. Като краен
снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ в редакцията му към процесния период
01.11.2014год. – 17.12.2014год., ответникът е задължен да купува ел.енергия,
произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част
от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от
КЕВР, а друга част по утвърдената от ДКЕВР цена, по която общественият
доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители на електроразпределителните
дружество.
Между
„Е. –П. П.”АД /с предишно наименование „Е.ОН Б. П.”АД”/ и „В. М” ООД е сключен
договор за изкупуване на ел.енергия , произведена от възобноваем енергиен
източник №198 от 31.05.2012год. По силата на този договор „В .М” ООД е сключил
договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем източник №198
от 31.05.2012год. По силата на този договор „В. М” ООД произвежда, доставя и
продава ел.енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект-фотоволтаична
електрическа централа ФВЕЦ „О. М.” с обща инсталирана мощност 2000 киловата,
находяща се в ПИ 115030 с.О. м., община Д., обл.Д. на „Е.П.” АД в качеството му
на купувач. Съгласно чл.16 от Договора цената за продажба на ел.енергия се
определя от ДКЕВР, като към момента на сключване на Договора цената е била
определена с Решение №Ц-18/20.06.2011год. на ДКЕВР. Процесните количества ел.енергия са продадени от ищеца на ответника
по силата на същия този договор.
През
процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е в размер на
485,60 лв. без ДДС за МВтч и е определена с Решение Ц-18 / 20.06.2011 г. на
ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера
на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за количества
надхвърлящи определената средногодишна продължителност на работа - по цена, по
която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните
снабдители и електроразпределителните дружества ( чл. 31, ал.5 ЗЕВИ в
редакцията му към процесния период).
Със същото решение на ДКЕВР за
утвърждаване на преференциалната цена е определената средногодишна
продължителност на работа на фотоволтаичната централа, която е 1250 часа -
т.111.5. от решението ( на стр. 15).
През
процесния период цената, по която общественият доставчик продава електрическата
енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества се определя
с друг административен акт, издаден от ДКЕВР (сега КЕВР) -Решение №
Ц-12/30.06.2014г. Тази цена е в размер на 114,10 лв. без ДДС /МВтч и е посочена
в т.И ( стр. 84 от решението).
Между ищеца и ответника съществува спор относно
цената, която следва да бъде заплатена за процесиите количества електрическа
енергия - дали това е преференциалната цена, определена с Решение Ц-18 /
20.06.2011 г. на ДКЕВР или е цената, по която общественият доставчик продава
електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества, определена с Решение № Ц-12/30.06.2014г.
През месец ноември 2014г. ищецът е произвел 83 280
КВтч електрическа енергия, за която е издал и процесната фактура №
42/30.11.2014г. В същата единичната цена е вписана в размер на 0,4856 лв за
кВтч енергия.
Приложената от ищеца цена за продажба на
електрическата енергия е неправилно посочена за цялото количество, произведено
през месец ноември 2014г.
В този месец централата на ищеца е достигнала
определената средногодишна продължителност на работа от 1250 часа, по точно
ФвЕЦ О. М. до края на месец ноември 2014г. е работила 1275,47 часа.
Прилагайки часовете работа съобразно инсталираната
мощност на централата по Договор № 198/2012г. ответникът е изчислил, че
преференциална цена се дължи за 32 350 кВтч, които се заплащат по 0,4856 лева
за кВтч, а остатъкът от произведената електрическа енергия през месец ноември
2014г. в размер на 50 930 кВтч следва да се заплати по 0,12532 лева за КВтч -
цената, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества, определена с Решение
№ Ц-12/30.06.2014г.
Своевременно, с писмо изх. №EPRS-2340/15.12.2014r.
ответникът е уведомил „В."ООД за допуснатата от последното грешка в
приложената единична цена за количествата електрическа енергия, фактурирани с
процесната фактура № 42/30.11.2014г., като е поискал производителят да издаде
кредитно известие. Също така ответникът е заплатил стойността на електрическата
енергия, продадена му през ноември 2014г. в съответствие с чл. 31, ал.5 от ЗЕ,
плащайки частично по фактура № 42/30.11.2014г., за да не допуска забава в
изпълнение на задължението си да плати електрическата енергия до безспорната му
част. Обстоятелството, че ищецът на 19.12.2014г. е получил плащане в размер на
26 510,04 лева се сочи и от ищеца в исковата молба.
Ищецът
не е предприел действия по привеждане на процесната фактура в съответствие с
условията на доставката, уточнени от ответника. Нещо повече - за произведената
електрическа енергия през месец декември 2014г. ищецът отново издава фактура, в
която като цена на електрическата енергия е посочена преференциалната цена
вместо цената, по която общественият доставчик продава електрическата енергия
на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, определена с
Решение № Ц-12/30.06.2014г.
Във
връзка с отказа на „В." ООД да съобрази изпълнението на договорните си
задължения с императивните изисквания на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ ответникът е
сезирал секторния регулатор ДКЕВР ( понастоящем КЕВР). Писмото е изпратено с
копие до „В2М"00Д и е с изх. № №EPRS-53/12.01.2015r.
Ищецът по настоящото дело е завел
срещу ответника частичен иск с размер 990 лева, представляващ частична
претенция за неразплатен остатък по фактура № 42/30.11.2014г., който е уважен
от съда. На 11.08.2016г. решението е влязло в сила. На 02.09.2016г. ответникът е
заплатил по банков път присъдената частично сума от 990 лева по фактура №
42/2014г. и сторените разноски. Към отговора е
приложено копие от платежното нареждане.
Сочи, че основна част от исковата молба е
обстойно изложение относно действието на Решение № Ц-33/ 19.09.2012 г. на
ДКЕВР, на неговата отмяна, както и на практиката на ВАС по тези въпроси. Същото
обаче, счита, че е напълно неотносимо
към спора, с който ищецът е сезирал съда. С Решение № Ц- 33 от 14.09.2012 г. на
ДКЕВР е определена временна цена за достъп на производителите до преносните
мрежи, каквато ищецът не претендира по настоящото дело, в случая съдът е
сезиран със спор за твърдяно частично неизпълнение на договор за продажба на
електрическа енергия.Поради явната неотносимост на тази част от исковата молба
към петитума на същата, моля съдът да не събира и допуска доказателства,
свързани с Решение №Ц-33/17.9.2012г. на ДКЕВР.Сключеният между ищеца и
ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 198 от 31.05.2012 г. е сключен при действието
на чл.31 от Закон за енергията от възобновяеми източници.По силата на чл. 16
цената за продажба на електрическа енергия се определя от ДКЕВР, като към
момента на сключване на Договора се определя от Решение Ц-18 / 20.06.2011 г. на
ДКЕВР и е 485,60 лева /МВтч без ДДС.До приемането на ЗИД на ЗЕВИ, обн. ДВ. Бр.
109 от 20.12.2013г. и съответното изменение на чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ не съществуват
ограничения за заплащане по преференциална цена на произведената от ВЕИ
производители електрическа енергия. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергията от възобновяеми източници, обнародван ДВ,
бр. 109 от
Цените, утвърждавани от КЕВР, за изкупуване на електрическа енергия от
възобновяеми източници са нормирани цени. Те
се определят с административен акт - решение на КЕВР във връзка с
предоставените му по закон правомощия за регулиране на цените за продажба на
електрическа енергия по чл. 21, ал. 1 от ЗЕ и чл. 30, ал. 1 и ал. 2отЗЕ.
Правоотношенията между страните, макар и предвидени
нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната
свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен
характер. Цените, по които производителите продават електрическа енергия на
крайния снабдител не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР - чл. 30,
ал. 1, т. 1 от ЗЕ.
Предвид факта, че процесиите правоотношения се
развиват на регулиран пазар, в чл. 35, ал. 1 от Договора за изкупуване е
договорено, че изменение или допълнение на договора може да се извърши и при
наличие на промяна на законодателството, като ал.2 на чл. 35 от Договора
въвежда задължение на продавача да се съобрази с предложението от страна на
купувача, възникнало вследствие на възникването на такава хипотеза.
С влизането в сила на изменението на чл. 35, ал.5 от
ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ. Бр. 109 от 20.12.2013г., в сила от от 01.01.2014г.),
се реализира визираната по-горе промяна на законодателството, която води до
изменение на действащия между страните Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №198 от 30.05.2012г., по
отношение на посочената в чл. 16 от Договора нормирана цена за изкупуване.Така,
считано от 01.01.2014г., нормативно е
уредено изменението на съществения елемент - цена на електрическата енергия в
съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия,
произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ.Писмените изявления
на ответника, уведомяващи за наложената от ЗЕВИ и КЕВР промяна на приложимите
цени за изкупуване след достигане на средно годишното производство на ФвЕЦ О. М.
представляват по същество изявление за необходимост от промяна на договора
поради промяна в законодателството. Промяната касае изменение на нормирана
цена, която се определя по административен ред и съставлява елемент от
фактическия състав на гражданското правоотношение по продажба на електрическа
енергия от възобновяеми източници. Административният акт, с който цената е
променена, подлежи на изпълнение от адресатите му по силата на чл. 13, ал.7 ЗЕ,
поради което нежеланието на ищеца да изпълнява нормата на чл. 35, ал.5 относно
нормираната цена за продажба е без правно значение за настъпване на промяната в
продажбеното правоотношение.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА БЕЗПОРСНИ И НЕНУЖДАЕЩИ
СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници -
фотоволтаична електрическа централа ФвЕЦ О. М.; Ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена отДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
СЪДЪТ
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в отношенията
между страните в настоящото производство, че фактура №42 от 30.11.2014г.
издадена от ищцовото дружество е осчетоводена в счетоводството на ответника,
както и че по тази фактура съществува неизплатена част в размер от 21028,88
лв., която всъщност представлява процесната сума.
В хода на проведените по делото
съдебни заседания страните чрез процесуални представители поддържат заявените
позиции по спора.
По
допустимостта на иска: От изисканото за нуждите на настоящото производство
ч.гр.дело №9846/2016год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за
изпълнение №4818/19.08.2016год. по силата на която длъжникът „Е.П.”АД, ЕИК:* с
адрес: *** да заплати на кредитора ”В
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на настоящия иск в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валиден
договор за продажба на ел.енергия с ответника, точно изпълнение на задължението
за доставка на ел.енергия, че претендираното за плащане количество ел.енергия е
реално доставено на абоната, размера и изискуемостта на вземанията.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са приети следните обстоятелства: Ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници -
фотоволтаична електрическа централа ФвЕЦ О. М.; Ответникът е краен снабдител на
електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена отДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР),че фактура
№42 от 30.11.2014г. издадена от ищцовото дружество е осчетоводена в
счетоводството на ответника, както и че по тази фактура съществува неизплатена
част в размер от 21028,88 лв., която всъщност представлява процесната сума.
Няма спор между страните , а и от приетото по делото
решение по гр.дело №14340/2015год. на ВРС се установява , че ответникът е
осъден да заплати на ищеца, сумата от 990лв.,представляваща част от неплатен
остатък от 22018.88лв.-цена по договор №198 от 31.05.2012год., сключен между
страните, за изкупуване на ел.енергия, произведена през периода 31.10.2014год.
– 30.11.2014год. от фотоволтаична ел.центра /ФВЕЦ/ с мощност 2.188МWp „Орлова Могила”, за което е издадена фактура
№42/30.11.2014год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда-18.11.2015год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.327 ТЗ и чл.86 от ЗЗД и сумата от 400лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в производството пред РС-Варна, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК. Така постановеното решение е потвърдено с
решението по в.т.дело №735 от 2016год. на ВОС.
Претендираната в настоящото производство сума,
представлява разликата между фактурирания неплатен остатък по фактура №42
/30.11.2014год. и платената сума от 990лв., която е присъдена на ответника,
съгласно горепосоченото решение.
За процесната сума безспорно се установява, че е
фактурира, по фактура която е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество. Ответникът признава, че не е платил претендираната сума, като
навежда възражения, че така претендираната сума, ведно с платената сума от
990лв., представляват сбор на сума, която е неправилно начислена. Т.е. спорният
между страните въпрос е относно това дали осчетоводената от ответника стойност
по издадената от ищеца фактура е по-висока от дължимата за произведената
електроенергия от възобновяем източник. Ответникът твърди, не грешка в
изчислените преференциални цени , а напротив, че след надхвърляне на
количеството произведена ел.енергия от ищеца над определените
1 250ефективни часа за останалите количествата ел.енергия в процесния
период, електроенергията се закупува не на преференциални цени, а на цените, на
които общественият доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители. Тези
възражения са били известни на ответника при провеждане на производството по
гр.дело №14340/2015год. на ВРС, същите са били заявени в това производство, но
са останали недоказани. В това производството съдът не може да ги разглежда,
тъй като те не представляват възражения срещу съществуването на спорното право,
а срещу неговото изменение по размер и
по същество са насочени срещу правопораждащи спорното право факти, относно,
които е формирана СПН с решението по частичния иск. Съгласно задължителната
съдебна практика по чл.290 ГПК, установена с решение №89/11.07.2011год. по т.дело
№716/2010год. на ВКС, ТК, І т.о. предмет на силата на присъдено нещо не е само
субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз
основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право. В конкретния случай това са фактите, относно
сключения договор между страните, извършената от ищеца доставка, приемането й
от ответника и издаване на фактура №42/ 30.11.2014г. Така установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на присъдено нещо, доколкото индивидуализират спорното право,
чрез основанието и петитума на иска и
възраженията срещу тях в настоящото производство се явяват недопустими.
Предвид на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че в полза на ищеца съществува вземане за сумата от
21 028.88лв. главница, част от цялата сума по фактура №42/30.11.2014год.
на стойност 48 528.92лв. с ДДС. С извършеното на 19.12.2014год. частично
плащане ответникът изпада в забава и дължи обезщетение на ищеца от тази дата до
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.08.2016год. След справка с „Апис калкулатор”, съдът установи, че претенцията
за обезщетяване в размер на
3 557.67лв. е доказана по размер. Като законна последица от
уважаване на главното вземане, следва да се присъди законни лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 17.08.2016год. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК , следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на сторените
в настоящото производство разноски в размер на 1 691.73лв. , изразяващи се
в държавна такса в размер от 491.73лв. и адв.хонорар в размер от 1200лв. и на
разноските в производството по ч.гр.дело №9846/2016год. на ВРС в размер от
1 441.73лв.,изразяващи се в държавна такса в размер от 491.73лв. и
адв.хонорар в размер от 950лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото
дело , че ответникът „Е. – П. П.” АД, ЕИК: * с адрес: *,
представлявано от всеки двама от
членовете на УС Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДЪЛЖИ на ищеца „В.”
ООД, ***, *, представлявано от управителя В. Я. с адрес за призоваване: *, чрез
адв. М.Т. от ВАК с адрес: ***, сумата от 21 028.88лв./двадесет
и една хиляди двадесет и осем лева, осемдесет и осем ст./ главница, част от
цялата сума по фактура №42/30.11.2014год. на стойност 48 528.92лв. с ДДС,
както и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата –
19.12.2014год., когато е извършено частично плащане по фактура
№42/30.11.2014год., а именно сума в размер на 3 557.67лв. /три хиляди петстотин петдесет и седем лева, шестдесет
и седем ст./дължима за периода от 19.12.2014год. до 17.08.2016год., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 17.08.2016год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9846/2016
по описа на ВРС, XIХ състав, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е. – П. П.” АД, ЕИК: * с адрес: *, представлявано от всеки двама от членовете на УС Б. Д. П., П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на „В.” ООД, ***, *,
представлявано от управителя В. Я. с адрес за призоваване: * чрез адв. М.Т. от
ВАК с адрес: ***, сумата от 1 691.73лв./хиляда шестстотин деветдесет и един лева, седемдесет и
три ст./ ,
представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство и
сумата от 1 441.73лв./хиляда
четиристотин четиридесет и един лева/разноски в производството по ч.гр.д. № 9846/2016 по
описа на ВРС, XIХ състав ,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/