№ 59
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206578 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***********“ ООД, ЕИК ********** чрез
адв. М. К. срещу електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал. 3 вр. чл.179,
ал.3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди
и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш. Поддържа се, че той не съдържа дата на
издаването му, поради което не е възможно да бъде извършена преценка за
спазване срока по чл. 34 от ЗАНН. Застъпва се тезата за недопустимост
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционира с електронен фиш.
Според жалбоподателя, инкриминираното нарушение е описано неясно, като
не е посочен размерът на незплатената тол такса, неясно е посочено мястото
на нарушението, а отделно от това неотчитането на тол данни се дължи на
техническа неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за
събиране на тол такси. Оспорва се компетентността на актосъставителя и
АНО. Претендира се изтекла погасителна давност, алтернативно се иска от
съда да приложи чл. 28 от ЗАНН и да квалифицира нарушението като
маловажен случай. От съда се иска отмяна на атакувания електронен фиш и
1
присъждане на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не изпраща
представител. В постъпила молба от процесуален представител на
жалбоподателя се излагат отново съображения относно
незаконосъобразността на електронния фиш.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2021 г. в 05:40 часа влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“,
с регистрационен номер *******, собственост на „*******“ – Клон Пловдив с
вписан ползвател – „***********“ ООД, ЕИК ********** с технически
допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44 000 кг. се движело по път А-6
/Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, п.в. Илиянци с посока
намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10182,
разположена на път А-6, км. 50+427 между пътен възел „Илиянци“ и
Околовръстен път заснела посоченото превозно средство, като било отчетено,
че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата
- за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или тол
декларация за преминаването. За установеното бил генериран доказателствен
запис № BD19AB43EC12488AE053031F160DD8E6. С оглед горното бил
издаден процесният електронен фиш, препис от който бил връчен на
жалбоподателя на 18.04.2023 г., а на 28.04.2023 г. била подадена и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната
преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
2
което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система,
с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час –
26.02.2021 г., 05:40 часа ППС се е движило по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към
посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол
декларация за преминаването. От представените от жалбоподателя писмени
доказателства, вкл. и от извлечение от кореспонденция по имейл не се
установи неподаване на данни за изминато разстояние да се дължи на
техническа неизправност на Електронна система за събиране на тол такси.
Собствеността и вписания ползвател на процесното МПС се установяват от
справката от ОПП- СДВР.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от
правна страна следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано
лице, в законоустановения срок /препис от електронния фиш е връчен на
18.04.2023 г., а жалбата е подадена на 28.04.2023 г./ и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение
на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на
пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Изрично законът посочва, че ако в свидетелството за регистрация е
вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно чл.179, ал.3б,
изр.1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е
юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева, като
посочените административни наказания се налагат на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв. Настоящият съдебен състав
намира, че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона
за ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП
може да бъде направен извод, че единственото отклонение от общото правило
за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване
на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП , когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. От горното следва изводът, че
ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.
3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е
недопустимо. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и
чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач,
който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ.
ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни
са обективно съществуващите различия между двете норми досежно:
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за
вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна
възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е
следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по
реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че
издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни
законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН , представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за
санкциониране на нарушението по чл. 179, ал.3б от ЗП вместо съставяне на
АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на
процесуалните правила опорочило изначално
административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за
отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение №
8113/22.12.2023 г. по к.н.а.х.д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI
касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к.н.а.х.д № 3117/2023 г.
по описа на АССГ, ХIII касационен състав, решение № 3716 от 02.08.2023 г.
по а.н.д. № 9907/2022 г. по описа на СРС, решение № 3184 от 5.07.2023 г. на
СРС по а. н. д. № 10690/2022 г., решение № 2829 от 14.06.2023 г. на СРС по а.
н. д. № 5601/2022 г., решение № 2780 от 13.06.2023 г. на СРС по а. н. д. №
4118/2023 г., решение № 2708 от 8.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 2626/2023
г., решение № 2584 от 1.06.2023 г. на СРС по а. н. д. № 4679/2023 г., решение
№ 2344 от 19.05.2023 г. на СРС по а. н. д. № 10689/2022 г. Отделно от
изложеното съдът намира за нужно да посочи, че формулираното в
4
електронния фиш административнонаказателно обвинение е неясно, тъй като
не е посочено какъв е бил размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от
ЗП, както и по какъв начин същата е била изчислена. Както вече беше
посочено отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това,
че като вписан ползвател на посоченото МПС е допуснал движение на
посоченото МПС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
която не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 т.2 от ЗП, тъй като
за ППС няма валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на
чл. 10, ал.1 т. 2 от ЗП посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл.10б, ал.3
от ЗП / ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона –
бел. съд/, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които
съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол-сегменти такси, като таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в електронния
фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т. 2 от ЗП и се твърди, че не е
заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало изрично, ясно и
недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС в
какъв размер е трябвало да бъде платена тол-такса. Освен това в електронния
фиш няма посочени данни и за това какво е било конкретно изминатото
разстояние, тол-сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв
е сборът на изчислените за съответните тол-сегменти такси. Действително
съгласно чл.10б, ал.4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В електронния фиш е посочено, че за ППС няма валидна
маршрутна карта и тол декларация за преминаването тоест размерът на
таксата не би могъл да се установи по посочения в чл. 10б, ал.4 ЗП начин. В
същото време съгласно ал. 5 когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна
инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, се приема, че
съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо
на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна
5
мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална
такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6. Следователно дължимата такса
за преминаването е определяема и то по начина, посочен в цитираната
разпоредба и нейният размер е следвало да бъде отразен в електронния фиш,
вкл. с посочване начина на формирането й. Вярно е, че в електронния фиш е
вписано, че отделно от имуществената такса жалбоподателят държи и такса
по чл. 10, ал.5 от ЗП в размер на 133 лева, но не може да се приеме, че това
представлява ясно и точно посочване на размера на дължимата тол такса,
която се твърди да не е била заплатена, тъй като не е посочено как точно е
формирана тази стойност, колко километра е прието, че е изминало МПС,
между кои две точки от платената пътна мрежа е отсечката, която е прието,
че е изминало и дали в случая е признато за конкретното ППС правото на по-
ниска такса за това, че МПС е категория ЕВРО V. Липсата на конкретно
посочване на размера на дължимата тол такса за конкретното ППС с ясно
описание на начина на формирането й на свой ред ограничава правото на
жалбоподателя да разбере в пълнота фактическите предели на вмененото му
нарушение, като узнае какъв размер на такса не е заплатил и защо се приема,
че дължи такса именно в този размер. Изложеното дотук дава основание на
съда да приеме, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с неясно описание не
вмененото на жалбоподателя нарушение и неспазване на процедурата по
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, които
представляват основание за отмяна на обжалвания електронен фиш без да е
необходимо спорът да се разглежда по същество.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят. От представения договор за правна защита и съдействие се
установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 420
лева, който видно от приложената фактура – л.71 от делото е изцяло заплатен
по банков път от страна на дружеството- жалбоподател, поради което и
посочената сума следва да се присъди на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл.179,
ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на дружеството-
жалбоподател „***********“ ООД, ЕИК ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„***********“ ООД, ЕИК ********** сумата от 420 /четиристотин и
6
двадесет/ лева, представляващи сторени от дружеството разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7