Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 4850 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са два кумулативно съединени конститутивни
иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по т. 2 КТ и осъдителен иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от Д.Т.М. против Общинско предприятие „Социални дейности“ гр. Враца за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяването му на предишната работа, както и за присъждането на
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът
работел при ответника на длъжност „счетоводител“ до 15.10.2019 г., когато бил
освободен с оспорената заповед № 91/14.10.2019 г. поради закриване на щата на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
Навежда следните основания за незаконност на
уволнението:
- сочи, че не е налице действително съкращаване в щата
на ответника;
- не е извършен подбор от работодателя при спазване
условията на чл. 329 КТ;
- тъй като е трудоустроен с 60 % трайна
неработоспособност, като освен това страда и от заболяване „захарен диабет“,
сочи че се ползва от предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ закрила, но
работодателят не е взел мнение на ТЕЛК Враца и Д „ИТ“ Враца преди уволнението.
Сочи, че е регистриран като безработен.
С оглед на твърденията си, ищецът иска уволнението му
да бъде признато за незаконно, а процесната заповед да бъде отменена, както и
да бъде възстановен на предишната си работа, на която е заемал длъжността
„счетоводител”. Претендира заплащането на обезщетение за времето, през което е
останал без работа вследствие на уволнението в размер на 4536 лв. за периода от
15.10.2019 г. до 15.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът счита предявените искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 КТ за неоснователни. Твърди, че е налице реално съкращаване на
щата, като е утвърдено ново щатно разписание, считано от 01.08.2019 г., в което
са предвидени две бройки за длъжност „счетоводител“, като преди това са били
три. Сочи още, че е изпълнена и процедурата по подбор съгласно чл. 329, ал. 1 КТ,
като от изготвения протокол от назначената комисия се установило, че ищецът е с
най-нисък резултат. Твърди, че преди уволнението на ищеца е взето мнение на
ТЕЛК и е получено разрешение от Д „ИТ“ гр. Враца. Счита предявения главен иск
за неоснователен, поради което неоснователни се явяват и обусловените от него
искове за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението.
В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане с присъденото по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение с изплатените от
работодателя обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 274,91 лв. за 8 дни,
по чл. 200, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 756,00 лв., по чл.
222, ал. 1 КТ в размер на 361,57 лв. за м. ноември и 328,70 лв. за м. декември.
Претендира разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения
доклад по делото, срещу който страните не са възразили, обективиран в
Разпореждане № 113/06.01.2020 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните е отделено обстоятелството, че същите са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „счетоводител”,
считано до 15.10.2019 г.
С
допълнително споразумение №92/25.02.2019 г. към трудов договор № 25/24.11.2017
г. страните уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер от 750,00
лв.
С Решение №
1112 по Протокол № 78/30.07.2019 г., Общински съвет Враца е приел и утвърдил
промяна в структурата на ОП „Социални дейности“, като е съкратил 1 щатна бройка
„счетоводител“. Видно от приложеното към протокола ново щатно разписание,
ответното предприятие е останало с 1 щат за длъжността „гл. счетоводител“ и 2
щата за длъжността „счетоводител“.
Видно от
приетата по делото Заповед № 91/14.10.2019 г., издадена от Ю. К. – директор на
ОП „Социални дейности“, трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 15.10.2019 г. поради съкращаване на щата. Като правно основание
работодателят е посочил разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ във връзка с дадено разрешение
изх. № 19083020/30.09.2019 г. от Инспекцията по труда гр. Враца и ТЕЛК № 3713
от 116/02.09.2019 г. Заповедта е връчена на ищеца на 15.10.2019 г., на която
дата му е връчено и предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Прието по
делото е и експертно решение № 1443 от зас. № 041/16.03.2017 г., издадено от
МБАЛ „Хр. Ботев“ АД гр. Враца, видно от което на ищеца Д.Т.М. е определена 60 %
трайно намалена работоспособност за срок от три години, с водеща диагноза Неинсулинозависим захарен диабет.
От
представените два броя болнични листи от 26.08.2019 г. и от 20.09.2019 г. се
установява, че ищецът М. е бил в отпуск по болест в периода от 21.08.2019 г. до
19.10.2019 г. с поставена диагноза Увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
Със Заповед
№ 1/01.08.2019 г., издадена от Ю. К. – директор на ОП „Социални дейности“, на
заемащия длъжността „главен счетоводител“ е наредено да отрази промяна в
длъжностното щатно разписание на предприятието в сила от 01.08.2019 г., като
съобрази съкратената щатна бройка „счетоводител“.
Със своя
Заповед № 76/24.09.2019 г. директорът на ответното предприятие Ю. К. определя
комисия за извършването на подбор на осн. чл. 329 КТ между заемащите длъжността
„счетоводител“, като се извърши преценка на квалификацията и начина на
изпълнение на задачите, възложени на служителите. Определеният състав на
комисията включва лицата Т. П. – „организатор социални дейности“, А. С. –
„човешки ресурси“ и инж. П. Я. – технолог. Определеният краен срок за работа на
комисията бил 01.10.2019 г.
Приет по
делото е протокол от 30.09.2019 г. за проведено заседание на определената
комисия по подбор, видно от който ищецът Д.М. е класиран на последно място с
получен брой точки 13,2.
Общинско
предприятие „Социални дейности“ е отправило искане до Инспекция по труда гр.
Враца за даването на разрешение на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Д.М., заемащ длъжността
„счетоводител“. Искането е с изходящ номер на ответното предприятие 167/27.09.2019 г.
и входящ номер по описа на Инспекция по труда 19102019/27.09.2019 г.
Същевременно към него е приложено копие от протокол за извършен подбор от 30.09.2019 г.
С писмо вх.
№ 118/30.09.2019 г. по описа на ОП „Социални дейности“, Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Враца уведомява ответното предприятие, че на осн. чл. 333, ал. 1, т.
2, т. 3 и т. 4 КТ дава предварително разрешение за прекратяване на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ на трудовото правоотношение с лицето Д.Т.М.,
заемащ длъжността „счетоводител“.
Видно от
приетото по делото Експертно решение № 3713 от зас. № 116/02.09.2019 г. на ТЕЛК
при МБАЛ „Хр. Ботев“ АД гр. Враца, на ищеца Д.М. е определена трайно намалена
работоспособност от 60 %. Като водеща диагноза е посочена Неинсулинозависим
захарен диабет. Установява се от писмо на НЕЛК с вх. № 123/11.10.2019
г. по описа на ответното предприятие, че срещу издаденото Експертно решение на
ТЕЛК е образувано административно производство по реда на чл. 112 от Закона за
здравето, планирано за разглеждане на 20.01.2020 г.
Със Заповед
№ 132/15.11.2019 г. на директора на ОП „Социални дейности“ е наредено на ищеца Д.М.
да се изплати една брутна работна заплата поради оставане без работа на осн.
чл. 222, ал. 1 КТ.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От
показанията на свид. С. М., заемащ длъжността „главен счетоводител“ при
ответника, се установява, че последният не е бил уведомяван за извършването на
подбор измежду трите лица, заемащи длъжността „счетоводител“. Във връзка с
проведения подбор никой не е изисквал становище от него, нито му е била
изискана информация от счетоводния отдел във връзка с работата на тримата
счетоводители. Сочи, че като пряк ръководител на отдела и съпоставяйки работата
на тримата счетоводители не би класирал ищеца Д.М. на последно място, тъй като
се справял с работата си по-добре от П. Г., която допускала множество грешки.
От
показанията на свидетеля Т. П., заемащ длъжността „организатор социални
дейности“ се установява, че същият е бил определен за един от тримата членове на
комисията по подбор. Сочи, че комисията провела две срещи, като класирала ищеца
на последно място, сравнявайки качествата му, образованието му и квалификацията
с останалите двама счетоводители. Установява се от показанията му, че комисията
по подбор не е изисквала информация от счетоводния отдел за работата на тримата
счетоводители. Свидетелят не успя да отговори на поставените му въпроси във
връзка с начина, по които са определяни оценките на лицата, измежду които е
извършван подборът, както и какъв е бил определеният от комисията диапазон по
поставянето на точки по отделните критерии.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като счита, че същите са логични и
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Спорни между
страните са следните въпроси: спазени ли са от работодателя процедуарните
изисквания на чл. 333 КТ във връзка с получаване на предварително разрешение от
Дирекция „Инспекция по труда“ и мнение от ТЕЛК; извършен ли е законосъобразен
подбор по смисъла на чл. 329 КТ.
За да е
налице реално съкращение на щата, е необходимо да се установи или
че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е
преустановено, или че те са преминали към друга /съществуваща или новосъздадена
длъжност/, но наред с други функции, които именно отличават съкратената с
приемащата съкратените функции длъжност.
От събраните
писмени доказателства се установява, че до уволнението на ищеца е действало
щатно разписание, съгласно което при ответника длъжността „счетоводител“ е
заемана от три лица, изброени поименно, сред които и ищецът Д.Т.М.. Видно от
представеното щатно разписание към 01.08.2019 г., утвърдено от зам. кмет по
„Хуманитарни дейности“ на Община Враца, се установява, че за същата длъжност са
предвидени две места. Новото щатно разписание е утвърдено въз основа на взето
решение от Общински съвет гр. Враца за съкращаване на една длъжност
„счетоводител“. Същевременно е разкрита нова длъжност „организатор ученическо
хранене“, която е с различни трудови функции от съкратената длъжност
„счетоводител“. Съдът намира, че в случая трудовите функции на една от
длъжностите „счетоводител“, каквато е заемана от ищеца, са преустановени.
Налице е следователно реално съкращение на щата, при което се премахва една
длъжност „счетоводител” в ОП „Социални дейности“ гр. Враца. Нови длъжности,
включващи единствено трудовите функции на вече съкратената длъжност, не са
открити.
Когато
длъжността е премахната като наименование, но трудовата ѝ функция в
съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита
длъжност, би било налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението би било незаконно
на това основание. В конкретния случай не се установи да е налице фиктивно
съкращаване на щата.
Поради
изложеното съдът приема, че реално заеманата от ищеца длъжност е съкратена.
Вторият
спорен между страните въпрос е дали е спазена предвидената в закона
процедура преди уволнение във връзка с осигурената на ищеца закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ /предварително разрешение на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Враца/ и по чл. 333, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ /мнение от
ТЕЛК/.
Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ /съкращаване на щата/, работодателят може да уволни служителя само с
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случаи, а
именно: трудоустроен работник или служител; работник или служител, боледуващ от
болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; работник или
служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. В случая
императивното законово изискване е спазена, като работодателят с писмо от
27.09.2019 г. е отправил искане до Дирекция „Инспекция по труда“ Враца за
получаване на предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, като е посочено всяко едно от трите относими основания
по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 КТ и са приложени относимите за това
документи – експертно решение и копие от болничен лист. С писмо от 30.09.2019
г. Дирекция „Инспекция по труда“ Враца е дала предварително разрешение за
уволнение на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 333, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, в случаите на
уволнение на трудоустроен работник или служител или на работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, се
взема мнението на трудово-експертната лекарска комисия. От приетото по делото
писмо с изх. № 132/07.08.2019 г. по описа на ответника /л. 186/, работодателят
ОП „Социални дейности“ Враца е поискал мнение от ТЕЛК Враца за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца поради съкращаване в щата. Мнението е поискано
на осн. чл. 333, ал. 2 вр. чл.333, ал. 1, т. 3 КТ – хипотеза, касаеща
уволнението на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. В случая ТЕЛК е дала отрицателно мнение, обективирано
в Експертно решение № 3713 от зас. № 116/02.09.2019 г., като е посочено, че
ищецът страда от заболяване „Захарен диабет 2 тип субкомпенсирана форма“, което
е включено в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях
имат особена закрила съгл. чл. 333, ал. 1 КТ. Експертната комисия счита, че
лицето е с намалени адаптивни възможности за усвояване на нови професии при
други условия на труд и всяка промяна в трудовите правоотношения може да се
отрази неблагоприятно на здравословното му състояние. Мнението е дадено въз
основа на чл. 333, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 КТ.
От данните
по делото се установява, че ищецът Д.М. към момента на уволнението е с 60 %
трайно намалена работоспособност /ЕР на ТЕЛК – л. 7/. Закрилата по чл. 333, ал.
1, т. 2 КТ, приложима по отношение на трудоустроен работник или служител, се
прилага винаги щом с решение на ТЕЛК е определен процент трайно намалена
работоспособност поради болест или трудова злополука и са посочени
противопоказни условия на труд. В случая по отношение на ищеца тези
предпоставки са налице, за да се приеме, че е трудоустроен служител по смисъла
на чл. 314 КТ. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, когато
един работник или служител се ползва от закрилата по чл. 333 КТ на повече от
едно основание, тя трябва да бъде преодоляна за всяко едно от тях
поотделно – в този смисъл са например произнесените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 60/13.06.2017 г. по гр. дело № 3186/2016
г. на ІІІ г. о., решение № 431/17.01.2014 г. по гр. д. № 869/2013г. на ІV г.о.;
решение № 246/11. 11. 2015г. по гр. д. № 1305/2015г. на ІІІ г. о.; решение №
443 от 24. 03. 2016г. по гр. д. № 2569/2015г. на ІV г.о. и др. В
случая, преди да пристъпи към прекратяване на процесното трудово правоотношение
поради съкращаване на щата на ищеца /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/, работодателят,
знаейки за заболяването Неинсулинозависим захарен диабет и
трудоустрояването му с експертното решение на ТЕЛК от 16.03.2017 г., изисква и
получава от териториално компетентната ТЕЛК мнение по чл. 333, ал. 2 вр. с чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ с оглед наличието на заболяване по Наредба № 5 от
20.02.1987г. на Министъра на здравеопазването, обективирано в Експертно решение
от 02.09.2019 г., според което уволнението на ищеца ще се отрази
неблагоприятно. Становище от ТЕЛК в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ с
оглед трудоустрояването на служителя, работодателят не е искал и не е
получавал. Работодателят – ответник не е преодолял предварителната закрила
на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, с която се ползва ищецът като трудоустроено лице,
което е достатъчно основание за признаване незаконосъобразност на процесното
уволнение, без да е нужно да се разглежда спорът по същество.
Горният
извод произтича от обективния характер на предварителната закрила по чл. 333,
ал. 1, т. 2 КТ, имаща за цел да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии, която
предварителна закрила всякога следва да бъде преодоляна от работодателя, щом е
налично трудоустрояване към момента на уволнението.
Непреодоляната
от ответника закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е достатъчна да обуслови извод
за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение и за основателност на
предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с оглед
обусловения характер на втория иск, без да е нужно да се разглеждат останалите
релевирани от ищеца формални основания и такива по същество.
Без да бъде
разглеждана законосъобразността на извършения подбор по смисъла на чл. 329 КТ,
следва да се отбележи, че прави впечатление, че ищецът е бил избран от
работодателя като служителя, с когото ще бъде прекратено трудовото
правоотношение преди да бъде извършен подборът, което
опорочава изцяло процедурата по чл. 329 КТ. За да стигне до този извод съдът
съобрази два формални факта. На първо място, поисканото от ТЕЛК Враца мнение
във връзка със заболяването на ищеца по чл. 333, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 КТ е от
дата 07.08.2019 г. /л. 186/, докато процедурата по подбор е започнала на 24.09.2019
г., когато е издадена заповедта, с която е определена комисията /л. 37/ и е
приключила с изготвен от комисията по подбор протокол от 30.09.2019 г. /л.
40-41/. Тоест, около месец и половина преди извършения подбор е било поискано
мнение от ТЕЛК във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.
Работодателят е длъжен да извърши сравнение между служителите, заемащи еднакви
длъжности по критериите на чл. 329 КТ и едва след определяне
кой служител следва да бъде уволнен съобразно законовите критерии,
работодателят би трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално
преодоляване на закрилата. Така съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 426 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2009 г., IV
г. о., ГК. На следващо място, прави впечатление, че на 27.09.2019 г.
е отправено искане до Дирекция „Инспекция по труда“ Враца за даване на
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца /л. 40/, като
към искането е приложен протокол от извършен подбор от 30.09.2019 г.,
което означава че протоколът е бил изготвен предварително и преди провеждането
на заседанието на комисията по подбор.
При
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението се признае за
незаконно и бъде отменено.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността
на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна
съдът. Страните не спорят, че съществувалото между тях трудово правоотношение е
имало безсрочен характер. Същевременно не се събраха доказателства, от които да
се направи извод, че до устните състезания трудовият договор би бил прекратен
на друго основание. Ето защо искът следва да се уважи като основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ :
Предявен е
осъдителен иск за сумата от 4536,00 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 15.10.2019 г. до 15.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
Искът за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение
предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период, но за не повече от 6 месеца. Последното обстоятелство се
установява от представените от ищеца писмени доказателства /заверен препис от
трудова книжка, представена и в оригинал за оглед от съда в проведеното открито
съдебно заседание, както и регистрационна карта, издадена от Агенция по
заетостта, дирекция „Бюро по труда”/. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане за обезщетение, което е доказано, което е доказано за периода от
прекратяване на трудовото правоотношение до приключване на устните състезания –
от 15.10.2019 г. до 29.01.2020 г. В останалата си част /за периода от
30.01.2020 г. до 15.04.2020 г./ искът се явява преждевременно предявен.
Съгласно чл.
228 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е
полученото за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор.
Видно от представените по делото служебни бележки за изплащано на ищеца
възнаграждение, последното му брутно трудово възнаграждение е в размер на
756,00 лв., включващо основното му месечно възнаграждение от 750,00 лв., както
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от
0,8 % или сумата от 6,00 лв.
От
прекратяването на трудовото правоотношение до приключване на устните състезания
е изминал период от 3 пълни месеца /от 15.10.2019 г. до 15.01.2020 г./, за
които се дължи обезщетение в размер на 2268 лв. /3 х 756 лв./. Изчисленото
средно дневно брутно трудово възнаграждение за м. януари, съобразно броя на
работните дни в този месец, е в размер на 34,36 лв. В периода от 16.01.2020 г.
до 29.01.2020 г. има 10 работни дни, за които се дължи обезщетение в размер на 343,60
лв. /10 х 34,36 лв./. Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
2611,60 лв. и за периода от 15.10.2019 г. до 29.01.2020 г., като бъде отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 4536 лв. и за периода от 30.01.2020
г. до 15.04.2020 г. като неоснователен.
По направеното възражение за прихващане:
В условията
на евентуалност прави възражение за прихващане с присъденото по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение с изплатените от работодателя обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ
за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 274,91 лв. за 8 дни, по чл. 200, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в
размер на 756,00 лв., по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 361,57 лв. за м. ноември
и 328,70 лв. за м. декември.
В случая се
сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на възражението, тъй като
съдът достигна до извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ.
Прихващането
е способ за погасяване на две насрещни вземания, до
размера на по-малкото от тях. Фактическият състав на правото да се извърши
прихващане, предполага наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1/наличие на две вземания, които са действителни; 2/същите да са
насрещни, без да е необходимо да бъдат предмет на едно и също правоотношения;
3/ двете задължения да имат за предмет пари или еднородни заместими вещи и 4/
вземането на страната, която прихваща да е изискуемо и
ликвидно.
Установи се
от приетите по делото доказателства /л. 68/, неоспорени от ищеца, че с
издадения фиш за м. октомври му е изплатено обезщетение по чл. 220 КТ в размер
на сумата от 756,00 лв. и по чл. 224 КТ в размер на 274,91 лв., с фиша за м.
ноември му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 361,57 лв.
и с фиша за м. декември му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в
размер на 328,70 лв.
За
основателността на възражението за прихващане следва да бъде установено, че
действително сумите са дължими от ищцата. В случая са налице предпоставките за
възникване на вземане на ответника към ищцата за изплатени от него суми за
обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ и по чл. 222, ал.1 КТ, тъй като с отмяната на
уволнението, трудовото правоотношение се възстановява и отпада основанието за
тяхното получаване.
По отношение
на обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да се
посочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на
работника или служителя парично обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за
неизползвания годишен отпуск, като при отмяна на заповедта за уволнение и
възстановяване на работника или служителя на заеманата длъжност не се
възстановява и правото му на платен годишен отпуск, тъй като трудовото
правоотношение е било прекратено. В този смисъл, трайната практика на ВКС
по този въпрос, обективирана в решение
№289/19.10.2011 по дело №618/2010 на ВКС, ГК, III г.о, решение №1627 от 13.10.2005г. по гр.д.№562/2003г. на ВКС, ІІІг.о. и
решение №623 от 24.06.2002г. по гр.д.№933/2001г. на ВКС, ІІІг.о., е че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ
безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може
да претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са
уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е. въпросът
за отпадането на правото не стои. Ето защо, служителят не дължи
връщане на полученото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В
случая от представения фиш за м. октомври 2019 г. /л. 68/ се установява, че
сумата от 274,91 лева /брутен размер/ е преведена на ищеца именно на това основание.
Установява се от фиш за м. октомври, ноември и декември 2019 г., че брутният
размер на сумите, преведени на ищеца като обезщетение по чл. 220 КТ и по чл.
222 КТ е в общ размер от 1446,27 лв.,
която сума, след отмяна на уволнението, се явява получена на отпаднало
основание и подлежи на връщане от ищеца. До този размер следва да бъде
извършено съдебно прихващане с присъденото в полза на ищцата обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ.
След като
бъде извършено прихващане с дължимата от ответника сума, представляваща
обезщетение за оставане без работа в размер на 2611,64 лв., с дължимата от
ищеца сума от 1446,27 лв., представляваща получени на отпаднало основание суми,
дължима от ответника остава сумата от 1165,37 лева, като над този размер
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 ГПК, когато присъжда обезщетения за
работа, съдът служебно постановява предварително изпълнение. Понятието
обезщетение за работа не е дефинирано в ГПК, поради което обемът му следва да
бъде очертан от специалния закон, уреждащ видовете обезщетения, дължими по
трудовото правоотношение – Кодекса на труда. Присъденото в настоящия случай
обезщетение е уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ, озаглавен „Други видове
обезщетения”. То обезщетява пропусната полза от увеличаване патримониума на
ищеца чрез полагане на труд по трудово правоотношение, поради което следва да
се приеме, че има характер именно на обезщетение, свързано с работа. Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъденото
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
Съгласно
чл.7, ал.1 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при самостоятелно предявяване на всеки от исковете
по чл.344, т.1 и т.2 КТ размерът на възнаграждението е равен на не по-малко от
минималната работна заплата за страната към този момент. С оглед
обстоятелството, че в случая са предявени три кумулативно съединени иска, както
и че минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна
помощ е 560,00 лева, а размерът на възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредбата
за искът с материален интерес над 1000 лева, какъвто е този по чл.344, т.3 КТ е
547,52 лева, възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата, е
неоснователно.
С оглед
изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 571,74
лева. Не е посочено по какъв начин е разпределено възнаграждението по всеки от
исковете, поради което съдът приема, че то е равно по всеки от тях и размерът на
дължимите разноски е определен, като е взето предвид, че два от предявените
искове са уважени изцяло, а по оценяемия иск е съобразен уваженият размер – за
конститутивните искове се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 253,33
лв. по всеки от тях, а за осъдителния иск – сумата от 65,08 лв.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска. Съдът като съобрази,
че ответникът не е посочил какво е възнаграждението по всеки от исковете, срещу
които се е защитавал, то съдът приема, че същото е равно за всеки от трите
иска. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 138,71 лева.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда сумата от 206,61
лв. - 2 х 80 лева определена държавна
такса по двата предявени неоценяеми иска; 46,61 лева държавна такса по иска за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, пропорционално на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Д.Т.М., ЕГН **********, за което е
издадена заповед № 91/14.10.2019 г. на директора на Общинско предприятие „Социални
дейности” гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д.Т.М., ЕГН ********** на заеманата до уволнението
длъжност „счетоводител” при Общинско предприятие „Социални дейности” гр. Враца,
ул. „Стоян Заимов“ №1.
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ във
връзка с чл.225 ал.1 от КТ Общинско предприятие „Социални дейности” гр. Враца,
ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати на Д.Т.М., ЕГН ********** сумата от 1165,37 лв. /хиляда сто шестдесет и пет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща размера на брутното трудово възнаграждение за периода 15.10.2019
г. до 29.01.2020 г., в който ищецът е останал без работа след уволнението, като ОТХВЪРЛЯ
иска до размера от 2611,64 лв. като погасен по направено възражение за
прихващане от Общинско предприятие „Социални дейности” гр. Враца срещу Д.Т.М. за
изплатени на последния обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ
през м. октомври, м. ноември и м. декември 2019 г. в брутен размер от 1446,27
лв., а за сумата до пълния предявен размер от 4536,00 лв. и за периода от
30.01.2020 г. до 15.04.2020 г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Общинско
предприятие „Социални дейности” гр. Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати на
Д.Т.М., ЕГН ********** сумата от 571,74
лева, представляваща направени разноски в производството съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Т.М.,
ЕГН ********** да заплати на Общинско предприятие „Социални дейности” гр.
Враца, ул. „Стоян Заимов“ № 1 сумата от 138,71
лева, представляваща направени разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Общинско предприятие „Социални дейности” гр. Враца,
ул. „Стоян Заимов“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 206,61
лв., представляваща държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта по иска по 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано
от 12.02.2020 г. на основание чл.315, ал.2 ГПК, а в частта по чл. 242 ГПК,
имащо характер на определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в
едноседмичен срок, считано от посочената дата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: