РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20235001000324 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби изходящи от З. ,Д.“ АД,
ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1.
Едната е въззивна и е насочена против постановеното по т. дело №
1493/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, решение № 379 от 21.
12. 2022 г., с което З. „Д.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1 е осъдено да
заплати следните суми:
- на А. Н. К., ЕГН **********, с. К., ул. „И.” № 7 сумата от 120 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ищцата ПТП на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 10.11.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата,
- на Старозагорския окръжен съд сумата от 4800 лв. за ДТ и сумата от 892
лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
1
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и
постановяване на друго отхвърлящо исковете в посочения по- горе размер.
Втората жалба е частна.
С нея се обжалва постановеното по т. дело № 1493/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, определение № 150 от 07.03.2023 г., с което е
оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските относно присъдено на адвокат М. Т. адвокатско възнаграждение
от 9650 лв. Иска се отмяната му и постановяване на друго намаляващо
присъденото възнаграждение.
Насрещната страна намира жалбите за неоснователни.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 21.12.2021 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
А. Н. К., ЕГН **********, с. К. искова молба против З. ,Д.“ АД, ЕИК ***, гр.
С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01.07. 2020 г. около
22, 15 ч. на кръстовището в гр. К. образувано от ул. „П.“ и път ***, км. *** м.
станало ПТП между лек автомобил „М.“, модел **, рег. № ***, управляван
от Р.Д.Р., ЕГН ********** и мотоциклет „Я.“, модел ***, рег. № ***,
управляван от М.Г.М., ЕГН **********. На мотоциклета се возела и ищцата,
която пътувала с поставена предпазна каска.
По повод самото произшествие е посочено, че мотоциклетът се движел
с допустима по ЗДП скорост по път с предимство ***, км. 191+800 м.
Достигайки кръстовище образувано от този път с улица „П.“ пред него
внезапно изскочил лекият автомобил и последвал удар. На база изложеното е
посочено, че произшествието настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, който не спазил предписанието на пътен знак Б - 2 (знак стоп) и не
е пропуснал движещия се по главен път мотоциклет. За водачът на последния
е направено твърдение, че не е имал техническата възможност да предотврати
сблъсъка чрез аварийно спиране или заобикаляне на автомобила.
След инцидента местопроизшествието било посетено от органите на
МВР. Те издали констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а на водача
2
на лекия автомобил пък бил съставен АУАН № ***01.07. 2020 г.
По- надолу в исковата молба се сочи, че от ПТП ищцата получила
редица травматични увреждания в областта на главата, шията, гръдния кош,
корема, тазовите крайници и загубила съзнание. Била откарана с линейка в У.
„П.“ АД, гр. С.З. и приета по спешност за лечение в клиниката по ортопедия и
травматология. Били й направени нужните изследвания. На 09.07.2020 г.г.
била подложена на оперативна интервенция за открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация на фемур на лявото бедро. На 14.07.2020 г. пък
била направена друга операция - отложен шев на сухожилие на длан.
В болницата ищцата пролежала от 02.07.2020 г. до 16.07.2020 г.
включително и в този период била диагностицирана със следните травми:
- фрактура феморис синистра,
- фрактура метакарии ІV манус синистра,
- лезио тендини екстензорис дигити ІV манус синистра,
- контузио канитис колли, торацис, абдоминис от ексцгшитатес,
- комоцио церебри,
- контузио пулмонум,
- фрактура нелвици.
При изписването било предписано медикаментозно лечение и дадени
указания за смяна на превръзки на 3 дни, сваляне на конци, спазване на
щадящ режим, извършване на рехабилитация в амбулаторни условия,
носенена шина на ръката 25 дни и т.н.
По повод на така дадените предписания се сочи, че същите били
спазвани стриктно, като рехабилитацията започнала от момента, в който
здравословното й състояние позволявало.
На 22.01.2021 г. бил направен преглед от специалист по физикална и
рехабилитационна медицина, който установил слабо ограничени и леко
болезнени пасивни и активни флексия в ляво коляно, оток в ляво бедро,
отслабени коленни рефлекси. Било й предписано лечение със СЧТ, масаж,
лечение с инфрачервени и видими лъчи, което било сторено.
Сочи се, че вследствие на получените увреждания ищцата изпитвала
силни болки и страдания, които продължавали и до момента.Те променили в
3
негативен аспект за продължителен период от врече целият й живот. По
време на възстановяването се налагало да пие непрестанно обезболяващи
медикаменти. През същото за нея не било възможно да задоволява и
извършва санитарно - битовите си потребности, което налагало постоянни
грижи от член на семейството. От получените рани при ПТП-то и операциите
останали белези, които никога нямало да се заличат и щели да останат до
края на живота й.
В исковата молба ищцата твърди, че вследствие на инцидент
претърпяла и тежки психически травми. Тя месеци наред не желаела да
контактува с хора и постоянно се завръщала към ужаса от катастрофата.
Често изпадала в стрес и получавала пристъпи на паника особено при поява
на автомобили и силен звук от двигател. Имала проблеми със съня
изразяващи се в трудно заспиване, говорене по време на сън, непрекъснатите
кошмари. Последните предизвиквали внезапно събуждане и изпадане в
състояние на паника и емоционални елементи - плачене и нервно изражение.
Тези състояния й пречели да живее нормално и заради тях отказвала да излиза
на публични места, където има много хора. Визуалните следи от
катастрофата пък създали у ищцата, страх, че не изглежда добре. Всичко това
станало причина да ограничи кръга от хора, с които контактува.
Посочено е, че преди инцидента ищцата била приета да продължи
образованието си като студентка в Технически университет-С., Филиал П..
Очаквала с нетърпение да придобие нови знания и да изгради нови
приятелства. Вместо това, тя била прикована на легло, не можела да се грижи
сама за себе си и станало обективно невъзможно да продължи образованието
си.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди от виновния за инцидента
водач. Те били оценени на 100 000 лв.
В ИМ са изложени твърдения, че за лекия автомобил управляван от
виновния за произшествието водач имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажирало
отговорността на застрахователя за описаните по-горе вреди.
В тази връзка на 08.11.2021 г. подала молба за изплащане на дължимото
й обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като
4
представила абсолютно всички документи, с които разполага и от които
ставало видна вината на виновното лице, както и всички настъпили
неимуществени вреди вследствие на инцидента и механизма на тяхното
причиняване.
На 01.12.2021 г. получила писмо от ответника, с което е уведомявали за
нуждата от представяне на още документи. По този повод тя подала писмено
възражение по реда на чл.108, ал.6 от КЗ, което било оставено без
разглеждане.
На таза база е направен извод, че за ищцата е налице интерес от
претендиране на обезщетението по съдебен път.
Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати сумата от
100 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди, ведно със законната
лихва от датата на катастрофата - 01.07.2021 г.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало
такъв.
С него то не оспорва, че управляваният от Р.Д.Р. автомобил е бил
застрахован при него.
Посочва, че вината на водача на застрахования при ответното
дружество лек автомобил не е установена по предвидените за това начини. В
тази връзка споменава, че няма влязла в сила присъда, която да се явява
задължителна и която със сила на присъдено нещо да установява има ли
извършено престъпление, извършено ли е виновно, от кого и при какви
обстоятелства.
По отношение на АУАН е посочено, че същият няма характер на влязла
в сила присъда, не е задължителен за гражданския съд, което пък водело до
извод, че не са налице всички елементи от фактическия състав обуславящи
отговорността на застрахователя.
В подкрепа на тези твърдения е посочено, че Р.Р. не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДП и ППЗДП и не е причинил процесното
ПТП така, както е описано в исковата молба. Твърди се, че липсва основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправното
поведение.
Относно механизъм на настъпване на ПТП-то е посочено, че същият се
5
извеждал от съставения Констативен протокол с пострадали лица, но той в
частта „обстоятелства и причини за ПТП“ нямал характер на официален
свидетелстващ документ и не обвързвал съда.
Изразено е и становище, че описаните в ИМ неимуществени вреди не се
намират в причинно- следствена връзка с процесното ПТП. Оспорено е и
твърдението, че на ищцата се е наложило да прекъсне висшето си
образование заради травмите от ПТП.
При условията на евентуалност е възразено, че претендираното
обезщетение е в завишен размер, като е направено и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради пътуването й без
предпазна каска.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва е казано,
че такава при неоснователност на главния иск не се дължи, но ако все пак се
приеме наличие на задължение за плащане на обезщетение то такава следва
да се начисли от 10.02.2022 г. - денят следващ този, в който ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Допълнителна ИМ и отговор на същата не са подавани.
В последното съдебно заседание проведено на 06.12.2022 г. е допуснато
увеличение на исковата претенция от 100 000 лв. на 120 000 лв.
Така съдът след събиране на поисканите и относими към спора
доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинени на ищцата неимуществени вреди
с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е и извод за липса
на съпричиняване.
Направен е анализ на уврежданията, които ищцата твърди да са й
причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със
събрания по делото доказателствен материал искът е бил уважен за 120 000
лв.
Върху тези сума е присъдена и законна лихва от датата , на която
застрахователя е получил претенцията за заплащане на обезщетението за
неимуществени вреди -10.11.2021 г.
6
Недоволен от решението за присъденото обезщетение над сумата от
40 000 лв. е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
В нея се излагат подробни съображения за необоснованост и
неправилност на решението свързани с това, че присъденото обезщетение над
сумата от 40 000 лв. не е съобразено с принципите залегнали в чл. 52 от ЗД,
икономическата обстановка в страната, медико - биологичните
характеристики на получените от ищцата увреждани и периода на
възстановяване от същите. Оспорен е извода на Сз ОС, че ищцата е получила
една тежка и шест средни телесни повреди. В тази връзка е посочено, че
очупванията на ръката, бедрената кост, таза и скъсването на сухожилието са
определени от наказателния съд като средни телесни и че същият не е
признал водачът на лекия автомобил за виновен за нанасяне на тежка телесна
повреда. На тази база е посочено, че останалите травми констатирани от
експертизата следвало да се определят като леки телесни повреди. Споменава
се също, че по делото не били доказани и твърденията за получени вследствие
на инцидента психични и психологични проблеми. Говори се и за липса на
доказателства за приемане на ищцата да учи висше образование и
невъзможност поради инцидента да осъществи обучението си.
С частната жалба се оспорва размера на определеното от съда адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки по отношение на обжалваните
актове не е налице и за нищожност не може да се говори.
7
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е отправила молба до ответното дружество за обезщетяване на
претърпени от нея неимуществени вреди на 10.11. 2021 г.
8
По повод на същата е образувана щета № 0801-006578/ 2021 г. На
30.11.2021 г. застрахователят е отправил до молителката искане за
представяне на допълнителни доказателства. Такива не са били представени и
на 09.02.2022 г. е постановено отказ за изплащане на обезщетение.
В случая исковата молба е предявена на 21.12.2021 г., т.е. преди
изтичане на споменатия по- горе 3 м. срок. Това обаче не е основание за липса
на интерес от търсене на обезщетението по съдебен ред с оглед на факта, че
присъждането на обезщетение е отказано още преди подаване отговора на
исковата молба.
В случая съдът при постановяване на решението е съобразил това и е
разгледал исковата претенция като предмет на преценка са били фактите и
обстоятелствата изложени в исковото молба във връзка с нея. Решението е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ може
да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва извод за допустимост на
същото.
От данните по делото е видно, че са били налице и предпоставките за
постановяване на определение по чл. 248 от ГПК.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за
неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното
решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
9
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе е ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия
в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга
лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това съобразено с факта,
че решението на СзОС за присъдените неимуществени вреди се обжалва за
сумата над 40 000 лв. сочи, че то за този размер е влезнало в сила и прави
безспорен и извода,че е налице СПН по въпроса за наличието на всички
елементи обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия
застраховател с оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ. С
жалбата не са оспорени констатациите в решението на СзОС, за получените
от ищцата физически увреждания от инцидента и липсата на съпричиняване,
а само това дали тези увреждания съставляват тежка или средна телесна
повреда и периода на възстановяване от същите.
10
Това съобразено със съдържанието на въззивната жалба, разпоредбата
на чл.269 от ГПК и приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС сочи, че
предмет на преценка в настоящето производство следва да бъде въпросът за
значението на характера на увреждането при определяне размера на
увреждането, периода на възстановяване от получените и неоспорени с
жалбата травматични увреждания, за наличието на психическите и
психологични такива и техния характер, респ. за справедливия размер на
дължимото обезщетение.
Той според чл. 52 от ЗЗД се определя от съда по справедливост. Това
съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че същият зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото, духовното и
психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата
обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото върху
физическото и психичното състояние следва да се има предвид и периода, за
който здравето е било влошено.
От заключението на приетата по делото КСМАТЕ се установява, че при
ПТП - то ищцата е получила:
- мозъчно сътресение,
- мозъчна контузия,
- контузия на белият дроб,
- счупване на IV предкиткова кост на лявата ръка,
- прекъсване на сухожилието на разгъвача на IV пръст на лявата ръка,
- счупване на лявата бедрена кост,
- счупване на илиачната кост в ляво на таза.
Според експертизата мозъчно сътресение е с период на оздравяване до 4
седмици, от които интензивни болки се изпитват 2 седмици, контузията на
мозъка е с период на оздравяване до 4 месеца и интензивни болки 2 месеца,
тази на белия дроб има период на оздравяване до 3 месеца и интензивни
болки до 2 седмици, счупването на IV предкиткова кост на лявата ръка
оздравява до 3 месеца и е придружено с болки до 4 седмици, прекъснатото
сухожилие оздравява след задължителна хирургично интервенция за 3
11
месеца, от които има интензивни болки 2 месеца, счупването на лявата
бедрена кост е с период на възстановяване до 12 месеца, от които интензивни
болки 3 месеца, а на илиачната кост в ляво на таза до 3 месеца и болки в
рамките на 2 месеца. Експертизата е посочила, че мозъчното сътресение със
загуба на съзнание/кома/, мозъчната контузия и контузията на белия дроб се
квалифицират като временно разстройство на здравето с опасност за живота.
Счупванията и прекъсване на сухожилието пък водят до трайно
затруднение в движенията на съответните крайници за срок по дълъг от 30
дни.
По повод на тези травматични увреждания след извършения преглед на
експертите са посочили, че мозъчното сътресение е отзвучало напълно.
Контузията на мозъка е довела до остатъчна цефалгия /сутрешно главоболие/,
намалели паметови възможности, раздразнителност и напрегнатост.
Контузията на белият дроб е оздравяла напълно и във връзка със същата
ищцата няма оплаквания. Счупването на IV предкиткова кост на лявата ръка е
заздравяло, но предизвиква епизодични повлияни от температурата и
натовареността разстройства. Прекъсването на сухожилието на разгъвача на
IV пръст на лявата ръка е възстановено, но също предизвиква епизодични
болки и локални сетивни разстройства. Счупването на лявата бедрена кост е
заздравяло, но е свързано с прояви на болки при натоварване, температурни
разлики, забързан ход. Подчертано е и че води до лесна уморяемост.
Счупването на илиачната кост в ляво на таза съответно към момента е довело
до леко нарушено повдигане на бедрото нагоре с ефекта на бърза уморяемост
и слабост.
При прегледа са констатирани и видими белези по тялото на ищцата
изразяващи се в груб цикатрикс в областта на лявата предкиткова област на
лявата ръка в зоната на 3,4 и част от 5 пръст, груб цикатрикс по горно -
външната повърхност на лявото бедро с големина от 8 см и тъмно виолетова
пигментация, груб цикатрикс по долната външна повърхност на лявото бедро
с големина от 6 см и с виолетова пигментация, груб ръбец предно срединно
разположен на дясна подбедрица 3/2 см. Подчертано е, че ръбците са големи
и биха могли да се премахнат само с пластични операции и козметични след
това процедури.
Факти свързани с вида и характера на получените травми, периода на
12
възстановяване , силните болки по време на същото, негативните
изживявания на ищцата свързани с невъзможността да се предвижва сама и да
се обслужва се съдържат и в показанията на свидетелите Д.А. К. и С.С..
Първата е майка на ищцата и безспорно има преки и непосредствени
впечатления от живота на дъщеря си още повече, че е лицето, което е било до
нея през целия период на възстановяване. Втората е близа приятелка на
майката, кояито често е посещавала дома на семейството и така е натрупала
преки и непосредствени впечатления.
В показанията си св. К. говори за изживения ужас от А., за страданията
по- време на болничното лечение, за престой в реанимацията и кома. Казва,
че след изписването от болницата ищцата месец и половина била на легло с
памперси, не е могла да става, да се обслужва сама и непрестанно е трябвало
да бъде обгрижвана. През следващия месец и половина вече е поставяли
седнала в инвалидна количка и да така е разхождали. Едва след третия месец
започнала с чужда помощ да се вдига на патерици и да се учи да ходи на
ново с тези помощни. Тогава можела вече и сама да сяда на тоалетния стол.
Цели пет месеца се учела да се предвижва с патерици и да ходи наново с тях.
Свидетелката споменава, че ищцата година и поливан преди разпита
започнала да се обслужва и движи сама. В тази връзка следва да се посочи, че
разпитът е проведен на 07.11.2022 г., т.е. възможността за придвижване без
чужда помощ и обслужване е станала факт към началото на лятото на 2021 г.,
т.е. 1 година след инцидента. Майката в показанията си подчертава, че през
цялото това време с оглед невъзможността да се предвижва дъщеря й била
затворена вкъщи и нямала контакти с приятелите си. Пиела постоянно
успокоителни и имала силните болки. Тя завява, че преди инцидента дъщеря
й била весело и жизнерадостно дете, което тъкмо било завършило училище,
било прието да учи висше образование и с нетърпение очаквало да започне
самостоятелния си житейски път. Инцидентът обаче е сринал психически, тя
се затворила в себе си, отказвала да контактува с други освен с най- близките
си хора. Дори след като можела да се обслбужва ип движи самостоятелно тя
рядко излизала и продължавала да бъде подтисната. Говори за проблеми с
паметта , забравяне и дава за пример, че по няколко пъти на ден дъщеря й
повтаряла вече казани по- рано неща. При лошо време и по дълго натоварване
се споменава за болки в травмираните крайници.
В показанията си св. С. също се споменава за тежки изживявания в
13
болницата, дълъг възстановителен период свързан със спазване на постелен
режим, памперси, нужда от чужда помощ, инвалидна количка, патерици и т.н.
Тя говори за депресивно състояние на ищцата свързано с нежелание да
разговаря, да се среща с приятели, да вижда хора.
От така изложеното е видно пълно съвпадение между направените от
експертизата констатации от медицинска гледна точка относно периода на
възстановяване от травматичните увреждания и действителния такъв посочен
в показанията на двете свидетелки. Това води до извод, че в случая всички те
следва да се кредитират и да се вземат предвид при формиране на извод за
размера на дължимото обезщетение.
При определяне на обезщетението ПАС счита, че на първо место следва
да се изхожда от това, че ищцата вследствие на инцидента е получила
множество физически травми засегнали различни части от тялото й. В случая
е без значение доколко те с оглед разпоредбите на НК се квалифицират като
леки, средни или тежки телесни повреди, а до каква степен от медицинска
гледна точка за създали здравословни проблеми на ищца и са повлияли на
физическото и психическото й здраве на база събрания по делото
доказателствен материал. Получените увреждания са били съпътствани с
продължителни и множество болки, а някои от тях са се характеризирали с
дълъг период на възстановяване- повече от една година. Следва да се вземе
предвид и това, че пълното възстановяване от същите реално е факт само по
отношение на мозъчното сътресение и контузията на белия дроб. Не така
стоят нещата с последиците от счупванията, скъсаното сухожилие и
мозъчната контузия. Последната видно от заключението на вещото лице и
към момента е свързано с наличие на сутрешно главоболие, раздразнителност
и напрегнатост. По- лошото обаче е, че тя е довела и до намалени паметови
възможности у ищцата, което съпоставено с младата и възраст безспорно, ще
промени начина й на живот и следва да се определи като съществено и
непоправимо увреждане. Счупваният и увреденото сухожилие независимо, че
физически са зараснали явно ще предизвикват в бъдеще негативни
изживявания при натоварване на засегнатите крайници, при влошаване на
времето и ще водят до лесна уморяемост на лицето. В тази връзка при
определяне на обезщетението следва да се изходи от младежката възраст на
лицето, което значи, че тези група негативни изживявания тя ще изпитва за
много години напред.
14
Травмите са променили и външния вид на ищцата, т.е. довели са до
видими и нелицеприятни белези по тялото й. Това също е от съществено
значение за определяне размера на дължимото обезщетение при условие, че
се касае за жена и по- точно девойка, за която външния вид е от съществено
значение за осъществяване на контакти, създаване на връзки дори и
семейство.
В показанията си двете свидетелки говорят за промени в психиката,
затвореност, нежелание да се контактува и други промени породили се след
катастрофата. Данни в тази насока се съдържат и в заключението на
експертизата. В случая за ПАС с оглед описаните по- горе травми и дългия
период на възстановяване това е напълно логично и за формиране на извод за
съществуването на тези психологични проблеми дори не е нужно
притежанието на специални знания.
На база всичко изложено до тук за съда следва извод, че на ищцата
трябва да се заплати обезщетение в претендирания с исковата молба размер
от 120 000 лв., за което няма никакво значение факта, че по делото не са
ангажирани доказателства, че ищцата е била приета във висше учебно
заведение. Този размер е съобразен изцяло с икономическата обстановка в
страната към 2020 г.- и се явява напълно справедлив с оглед всички
негативни изживявания описани по- горе.
Върху тези суми се дължи и законна лихва. При определяне на момента,
от който същата се начислява следва да се изхожда от разпоредбата на чл. 429
КЗ. В ал.2, т. 2 на същата е предвидено, че при застраховане на гражданската
отговорност в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ съответно се сочи, че те се плащат от
застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 и тази на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице. При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва
от момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая той е 10.11. 2021 г.
15
В посочения по- горе смисъл е решението на СзОС и същото ще се
потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата на адв. М. М. Т. следва да се
определи и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за
предоставената от нея безплатна правна помощ на въззиваемата страна в
производството пред ПАС. То с оглед обжалваемия интерес от 80 000 лв. и
редакцията на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения към
момента е в размер на 7 050 лв.
Тук следва да се посочи, че дължимото адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от ЗА на същия адвокат за първоинстанционното производство с
оглед момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/
05.12.2022 г./ следва да ес определи съобразно редакцията на Наредба № 1
към онази дата. То с оглед размера на уважената искова претенция и чл. 7,
ал.2 т. 5 от Наредбата е 9450 лв. Първоинстанционнияг съд в случая правилно
е посочил приложимата редакция на подзаконовия нормативен акт, но е
определил възнаграждение с 200 лв. повече.
Това сочи, че решението му в тази част следва да се измени и на адв. М.
М. Т. за осъщественото процесуално представителство на А. Н. К., ЕГН
**********, с. К. се присъди адв. възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в
размер на 9 450 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1493/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 379 от 21. 12.2022 г. в частите, с
които З. „Д.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1, е осъдено да заплати
следните суми:
- на А. Н. К., ЕГН **********, с. К., ул. „И.” № 7 сумата от 120 000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ищцата ПТП на 01.07.2020 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 10.11.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата,
16
- на Старозагорския окръжен съд сумата от 4800 лв. за ДТ и сумата от 892
лв. платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1493/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, определение № 150 от 07.03.2023 г., с което е
оставена без уважение молба вх. № 1838/09.02.2023 г. от З. „Д.“ АД, ЕИК ***,
гр. С. за изменение на решението в частта присъждаща адв. възнаграждение
по чл. 38, ал.2 от ЗА и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановеното по т. дело № 1493/2021 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, решение № 379 от 21. 12.2022 г. в частта
осъждаща З. „Д.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1 е осъдено да заплати на
А. Н. К., ЕГН **********, с.К., ул. „И.” № 7 , чрез адв. М. Т. сумата 9650 лв.
адвокатско възнаграждение в следния смисъл:
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1 да заплати на адв.
М. М. Т. от АК С.З.,с адрес, гр. К., ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, офис 1 адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на А. Н. К., ЕГН **********, с. К. в производството пред
Старозагорския окръжен съд в размер на 9 450 лв.
ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „Г.” № 1 да заплати на адв.
М. М. Т. от АК С.З.,с адрес, гр. К., ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, офис 1 адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално
представителство на А. Н. К., ЕГН **********, с. К. пред Пловдивския
апелативен съд в размер на 7050 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17