Р Е Ш Е
Н И Е
№ 592
гр.***, 08.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1404 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ж.к. „***“, бл. 139, вх. 2, ап. 10, чрез управителя – Р.К., срещу
Наказателно постановление № 1377-F514221/20.11.2019г., издадено от зам. Директор на ТД на
НАП-***, с което за нарушение на чл. 40, ал.1, т. 1, б. „В“ от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО), вр. с чл. 7, ал.1 КСО и на основание чл. 104, ал.
1 ЗЗО, на жалбоподателя е наложена –„имуществена санкция” в размер на 4000 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че фактическата обстановка не е изследвана задълбочено, както и че са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и в частност не е посочено
дали санкцията е наложена на основание предложение първо или предложение второ
на ал. 1 на чл. 104 ЗЗО. Счита се, че неправилно актосъставителят е приложил процедурата
по чл. 40, ла.2 ЗАНН и е съставил АУАН в отсъствие на представител на дружеството,
както и че са посочени различни правни норми, което е попречило на дружеството
да организира защитата си.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от управителя
и от пълномощник - адв. Димитър Димитров – БАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва, че е била нарушена процедурата по съставяне и
връчване на АУАН, както и че към момента сумите за дължими вноски са заплатени.
Управителят Куртева заявява, че не е била търсена за съставяне на АУАН, а
отделно от това наложената санкция е прекомерна и би довела до фалит на
дружеството.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Карабелева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови
изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 5 - НП е
връчено на представител на жалбоподателя на 26.02.2020г., а жалбата срещу него
е депозирана на 02.03.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
През месец юни
2019г. при изпълнение на служебните си задължения св. Т.Д. – инспектор по
приходите в ТД на НАП – *** извършила проверка за спазване на осигурителното
законодателство от страна на дружеството-жалбоподател. В хода на тази проверка
св. Д. констатирала, че дружеството е декларирало пред съответните органи, че
през месец юни 2019г. при него са работили 4 души, за които се дължат здравни
осигуровки в размер на 142,51 лева. В последствие свидетелката констатирала
също така, че крайният срок за заплащането им е бил на 25.07.2019г., но въпреки
това вноските не са били заплатени.
На база тези факти
св. Д. преценила, че дружеството е извършило нарушение по чл. 40, ал.1, т. 1,
б. „В“ от ЗЗО, вр. с чл. 7, ал.1 КСО, поради което и изпратила покана за
явяване на представител на дружеството в ТД на НАП-***. Междувременно провела и
разговори със счетоводителя на дружеството, когото също уведомила за
положението и който заявил, че ще говори с управителя за внасяне на дължимата
сума.
След като никой не
се явил на поканата на 08.10.2019г. св. Д. съставила по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН АУАН с № F514221/08.20.2019г срещу
дружеството описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл.
40, ал.1, т. 1, б. „В“ от ЗЗО, вр. с чл. 7, ал.1 КСО. След съставяне на акта
той бил изпратен за връчване на представител на дружеството-жалбоподател. На
15.10.2019г. актът бил връчен на упълномощено лице – Бойка Костадинова, която
го получила, без да направи възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН също не
постъпили писмени възражения
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 20.11.2019г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на нарушението по чл.
40, ал.1, т. 1, б. „В“ от ЗЗО, вр. с чл. 7, ал.1 КСО, поради което и на
основание чл. 104, ал.1 ЗЗО му наложил „имуществена санкция” в размер на 4000
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съдът не възприема
доводите на жалбоподателя, че НП е опорочено, защото неправилно е била
приложена процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Видно от показанията на
актосъставителя – първоначално до дружеството е била изпратена покана и са били
проведени разговори с упълномощен представител и едва след като никой не е се е
явил в ТД на НАП се е пристъпило към съставяне на акт в отсъствието на
представител на жалбоподателя – т.е. процедурата е била изпълнена съгласно
закона. Дори обаче да се приеме, че не са били нали налице, установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН
предпоставки, то съдът пак би достигнал до извод за несъщественост на
процесуалния пропуск. От данните се установява, а и няма спор, че АУАН е бил връчен на упълномощено лице, с
което е била осигурена възможност на жалбоподателя да се запознае с неговото
съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН,
които да бъдат взети предвид от АНО, преди да се произнесе по преписката – нещо
което съзнателно не е сторено. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС,
въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да
се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за
законосъобразност. Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен
начин от приложените в преписката доказателства, поради което следва да се
приеме, че санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната
практика на съдилищата, в това число и на БАдмС, обективирана в Решение №1139
от 21.06.2017г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 977/2017г., Решение № 1016 от
26.05.2016г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от
12.06.2017г. на АдмС - *** по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение №1492/20.10.2015г.
на АдмС - *** по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
По
същество - не се спори, че дружеството
има качеството на осигурител и като такъв е носител на задължението за
заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него работници в срок
до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда, съгласно
чл. 7 от КСО, което в случая не е сторено. С това си бездействие дружеството е
осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 40, ал.1, т.1, б."в" от ЗЗО,
съгласно която норма здравно осигурителната вноска на осигуреното лице,
определена по реда на чл. 29, ал.3, се определя върху дохода и се внасят в
сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Правилно е ангажирана
отговорността му на основание разпоредбата чл. 104, ал.1 от ЗЗО, която
предвижда имуществена санкция в размер от 4000 да 8000 лева за работодател,
който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати.
Съдът не споделя доводите
за неяснота или за противоречие в АУАН и НП. Тъкмо напротив – всички факти са
поднесени в разбираме и ясен вид, като изрично е посочено на какво основание
дружеството е дължало плащане на заравните вноски, за кой месец и до кога.
Посочено е и че същото е бездействало и не е изпълнило задължението си, а видно
от представените с нарочно писмо документи (л. 19 ) дори към 18.05.2020г.
момент вноските не са внесени. Действително по делото са приложени и платежни
документи за внесени вноски, но те касаят други периоди и са неотносими към
настоящия спор. При това положение, правилно дружеството е било санкционирано
за неизпълнение на законовите си задължения, като в този смисъл е и практиката
на касационната инстанция по аналогични казуси, като например - Решение № 993 от 5.06.2015 г. на АдмС - ***
по к. а. н. д. № 712/2015 г.
Санкцията е определена в минималния възможен
размер, поради което и съдът не може допълнително да я намали, въпреки
твърдението на управителя, че тя се явява непосилна за дружеството и евентуално
би довело до фалит.
В заключение съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като "маловажен случай". Касае се за изпълнение на основни задължения към здравното осигуряване, а от там и към осигуреността на здравната система, които не може да бъде заобикаляни посредством института на маловажния случай. Отделно от това дори към настоящия момент сумата не е платена, а се установява и че това далеч не е единственото неизпълнено задължение на дружеството към държавата, а тъкмо напротив – то системно не изпълнява задълженията си към фиска. Поради всичко това прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
1377-F514221/20.11.2019г., издадено от зам. Директор на ТД на НАП-***, с което
за нарушение на чл. 40, ал.1, т. 1, б. „В“ от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО), вр. с чл. 7, ал.1 КСО и на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО, на „***” ЕООД с
ЕИК: *** е наложена –„имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.