№ 183
гр. К., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100714 по описа за 2022 година
Производството е за налагане на мярка за защита от домашно насилие и има
правното си основание в чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Молителката А.Ф.З., ЕГН **********, от с. Т., общ. П.Б., обл. С.З., ул.
„*********“ ***, сочи, че с ответника Д. Й. Ч., ЕГН **********, от с. Т., ул.
„*******, живели съвместно повече от 5 години в с. Т., общ. П.Б., като
окончателно се разделили преди около шест месеца. Често посещавала
Обединеното К., била предоставила на Ч. достъп до собствените й недвижими
имоти, находящи се в гр. К., и в с. Т., които той свободно ползвал докато я
няма, ползвал и нейните автомобили, които били в България. Докато били
заедно го подпомагала финансово, като му предоставила достъп до нейни
спестявания в жилището им. След раздялата му заявила, че не желае да
ползва нейните недвижими имоти и не желае да я посещава и търси докато е
в България, както и че нямало да го подпомага финансово. Той заявил, че
нямало да напусне къщата й в с. Т. и й предложил ако толкова държи на нея,
да му даде единия апартамент в гр. К.. Бил в афектно състояние, викал и я
заплашвал. Била много уплашена и очаквала, че може да я удари. На тази
случка присъствала и нейната дъщеря на 15 г, която също много се уплашила.
След раздялата с Ч., той продължил да я търси, да я заплашва, казвал й, че
нямало да я остави на мира, нямало да я остави да живее спокойно. Всичко
това правел с цел да му прехвърли собствеността върху нейната земя,
намираща се в с. Т., местност „******. Тя категорично му заявила, че няма да
му предостави никакви имоти и да я остави на мира.
Сочи, че се прибрала от А. в България на 09.03.2022 г. и понеже се
притеснявала от Д.Ч., решила, че е по-безопасно да остане в апартамента си в
гр. К., като помолила нейна приятелка да отиде у тях на гости – за компания и
безопасност.
На ******* г. получила съобщение от Д., че знаел, че е в България и че
трябвало да се видят на всяка цена, за да се „разберат“ за мястото в с. Т..
1
Продължавал да я тормози, като й заявявал, че ако не се разберат, ще срути
постройката в имота или ще я запали.
Сочи, че на ****** г. около 17.30 ч. заедно с нейна приятелка Л.А. от гр. П.,
отишли по настояване на Ч. на бензиностанция „***“ в гр. П.Б., на „*******“,
където го изчакали да дойде. Малко по-късно на място пристигнал Д. и като я
приближил на висок тон й заявил, че трябвало да му даде мястото в с. Т..
Попитал я колко пари иска и че на всяка цена щял да получи този имот. Тя му
казала, че не желае нито да му го даде, нито да го продава. Като разбрал това
за пореден път Д. започнал да вика и да я заплашва, попитал я дали това е
нейния последен отговор и след като потвърдила, той започнал да й крещи, че
сега вече ще я убие, че ще запали всичко, което има и че ще й разруши
живота. В този момент Л. му казала да се успокои, да спре да се държи по
този начин. Тогава той се обърнал към нея и й казал да млъкне и да не се
намесва. Тъй като се притеснила, помолила Л. да си тръгват, за да не й
направи нещо, при което станали. Като видял това Д., станал рязко и излязъл
преди тях. Тогава се върнали, за да изчакат да си отиде.
Молителката твърди, също че и след тази случка Д.Ч. продължава и към
този момент да я тормози, като й изпращал съобщения по телефона и да я
„притиска“ да му прехвърли имота. От съседи разбрала, че на няколко пъти е
ходил в апартаментите й в гр. К., ул. „******* и на ул. „*******.
Молителката посочва, че била силно уплашена от поведението на Д. Й. Ч.,
и предвид обстоятелство, че същия бил ловджия и имал огнестрелно оръжие,
счита, че заканите му реално можели да бъдат осъществени, поради което
моли съда да образува производство по чл. 18 от ЗЗДН и като се убеди в
основателността на молбата и наличието на пряка и непосредствена опасност
за живота и здравето й, включително и отправените реални закани за
убийство, от страна на ответника, със заповед за незабавна защита, а в
последствие и със заповед за защита, да наложи на ответника подходяща
мярка по чл. 5 от ЗЗДН, а именно: 1. Задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие; 2. Забрана на извършителя да
приближава нея, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих при условия и срок, определени от съда; 3. Задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми, при
условия определени от съда и срок от 18 месеца.
На основание чл.9 ал.3 от ЗЗДН А.З. е представила заедно с молбата си до
съда и подписана от нея декларация, в която е отразила, че на ****** г. ,
около17,30 часа на бензиностанция „***“ в гр.П.Б., на „*******“, Ч. заявил
крещейки, че ще я убие и ще запали всичко, което има.
В открито съдебно заседание молителката А.Ф.З., редовно призована, се явява
лично и поддържа молбата чрез процесуалния си представител.
В съдебно заседание ответникът – редовно призован, лично моли съда
молбата да бъде отхвърлена. В дадения от съда срок е представил писмени
бележки, в които посочва, че намира претенциите на А.З. за неоснователни и
недоказани. Сочи, че единственото вярно е, че са се срещнали с молителката
на бензиностанцията на „*******“ по негова инициатива и тя е дошла там с
приятелката си Л.. Твърди, че не е заплашвал А., а само е искал да си уредят
отношенията за имота в с. Т.. Имотът е бил придобит със средства на двамата,
но поради отсъствието на молителката от България при сключване на
сделката, в нотариалния акт е записано само неговото име. Впоследствие, тъй
като щели да живеят заедно, й е прехвърлил собствеността. Той е започнал
строителство в имота, в което е вложил негови средства. Тя е знаела за това,
2
тъй като той редовно й е изпращал снимки. След като е разбрал, че ще се
разделят и тя се е върнала от А., той я е поканил да се видят, за да уредят
отношенията си по повод имота, като е искал да й плати нейната част –
парите, които е дала за закупуването на имота. Не отрича, че на ****** г. се е
видял с молителката на бензиностанцията на „*******“ на „***“, която се
намира непосредствено до друга бензиностанция на „******“. Твърди, че с
него на срещата е дошла жената на брат му, която е останала до касите на
бензиностанцията, а той се е срещнал с молителката на масите в
непосредствена близост. В разговора А. е поискала 15000 лв., за да му
прехвърли имота, като не я е интересувало, че е закупен за 2000 лв., а
постройката я е правил той със собствени средства. Когато се опитал да убеди
А. да промени мнението си, Л. се намесила в разговора. Той и казал да не се
намесва. Твърди, че не е заплашвал молителката и не е вдигал скандал.
Оспорва твърденията, че и след раздялата е продължил да посещава нейните
имоти, както и че е притеснявал майка й и сестра й, както и че с тях е в добри
отношения.
В рамките на развилото се съдебно производство молителката А.З., въпреки
дадената й възможност, същата не ангажира гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Д.Г. Ч.а, водена от ответника, се установява,
че е отишла на срещата на ******* г. между молителката и ответника,
състояла се на бензиностанцията на „*******“. Стояла е в страни и е
наблюдавала, като не е видяла ответникът да се е държал агресивно, да е
повишавал тон, и след като не са се разбрали за сумата за прехвърляне на
имота, той си е тръгнал.
От молбата, подадена до съда, писмените бележки на ответника и
свидетелските показания може да се обоснове категоричен извод за наличие
на неуредени имуществени отношения, които са повод за конфликт между
страните.
Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН,
както и общите приложими такива, приема от правна страна следното:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на
чл.3 т.2 от ЗЗДН и чл.8 т.1 от ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните са
били във фактическо съжителство, макар ,че от месеци не живеят заедно.
Районен съд К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата,
която е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по
чл.10 ал.1 от ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.
Съдът следва да извърши проверка дали по отношение на молителката е
осъществено противоправно действие, което може да се подведе под
законовото определение за домашно насилие съгласно чл.2 от ЗЗДН. За
преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и събраните
доказателства - декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и гласни доказателства.
Съгласно законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която се
съдържа в ЗЗДН, то представлява акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителят, пострадалите и
ответникът.
В хода на настоящото производство съдът намира, че не са налице достатъчно
събрани доказателства, от които се установява извършването от ответника
Д.Ч. на твърдените в молбата по чл.8 т.1 от ЗЗДН актове на домашно
насилие.
3
В случая фактическите твърдения, заявени в молбата остават недоказани. Те
се подкрепят единствено от депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
в която молителката е посочила, че ответникът е осъществил акт на домашно
насилие над нея изразяващо се в следното – „на ****** г. около 17.30 ч. на
бензиностанция „***“ в гр. П.Б., на „*******“, заяви крещейки, че ще ме убие
и че ще запали всичко което имам.“
Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9
ал.3 от ЗЗДН има особена доказателствена сила. Тази сила обаче ще е налице
само когато по делото няма други доказателства. Нормата на чл.13 ал.3 от
ЗЗДН не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък
дерогира общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа
специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се
прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи в
условията на пълно и главно доказване извършения от ответника акт на
домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на
извършване на деянието. При наличието на други доказателства, съдът е
длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях дава
вяра и на кои не.
Съдът кредитира дадените свидетелски показания на свидетеля Д.Г. Ч.а, която
е била непосредствен свидетел на проведената среща. Същата заявява, че не е
имало повишаване на тон или заплахи от страна на Д.Ч., отправени към
молителката А.З..
По смисъла на закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права – чл. 2 ЗЗДН. За съда е безспорно, че със закона се дава защита
срещу агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено благо на пострадало лице.
Настоящият съдебен състав счита, че не всяко нарушение на лично или
имуществено благо представлява домашно насилие. За да се приеме, че е
налице такова, следва по делото да се представят или посочат и съберат
доказателства относно факти за състояние и типични реакции на пострадалия,
от които да се изведе извод, че жертвата е преживяла насилие. В конкретния
случай, всички събрани доказателства по делото сочат на възникнал спор
между страните относно имуществени отношения. Такива са и
обстоятелствата, изложени в подадената молба от А.З.. Останаха не доказани
твърденията за сочените заплахи за живота и здравето на молителката, а
именно „че ще ме убие и че ще запали всичко, което имам.“ Повишаването на
тон при спор не във всички случаи представлява осъществено психическо
насилие. По делото липсват доказателства, успешно обосноваващи изводите
на решаващия състав за реализиран спрямо молителката акт на домашно
насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Конфликтните отношения между страните по съществото си не могат да се
квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН.
Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от
домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл.
4 специален законов ред, страните да уреждат отношенията си по наличен
спор за имущество.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не
следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм,
4
водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Следва да се подчертае, че
социалното предназначение на ЗЗДН, е да даде адекватна и бърза защита от
домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не
урежда разрешаване на имуществени спорове. В противен случай, вместо да
предостави закрила, законът ще се превърне в оръдие за прокарване на
несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.
При обсъждане на събраните доказателства може да се направи обоснован
извод, че поведението на ответника към молителката, дори и да е създало
негативни емоции у нея, не може да се квалифицира като домашно насилие и
да обуслови по отношение на ответника да се използва държавна принуда под
формата на мерки по ЗЗДН.
При тази съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени
със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на съдебния
състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ
характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН спрямо молителката
от страна на ответника , не е извършен. Касае се за възникнал спор между
двамата по повод имущество, който не може да бъде определен като домашно
насилие. В производството по настоящото гражданско дело молителката не
успя да проведе пълно и главно доказване на твърдения от нея акт на
домашно насилие, поради което молбата й следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Съдът не следва да се произнася по наведените в молбата и декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН обстоятелства за предходни прояви на домашно насилие,
предвид липсата на конкретизация за време , място на извършване, в какво се
изразява упражненото насилие и т.н.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
молителката следва да заплати държавната такса по настоящото производство
в размер на 25.00 лв. по сметка на РС-К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.Ф.З. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т.,
общ. П.Б., обл. С.З., ул. „*********“ ***, против Д. Й. Ч., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с. Т., общ. П.Б., обл. С.З. ул. „*******, за издаване на
заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие като
неоснователна и недоказана.
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на Д. Й. Ч. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. П.Б., обл. С.З., ул. „*******,
да бъдат наложени мерки по чл. 5 т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А.Ф.З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Т., общ. П.Б., обл.
С.З., ул. „*********“ ***, да заплати по сметка на Районен съд К. на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева и 00
стотинки), представляваща държавна такса за разглеждане на подадената
молба по чл. 8, т.1 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. в 7-дневен срок от
5
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6