Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
23.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в
публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря М.ТОДОРОВА и в присъствието на прокурор
В.БЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 239 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.313 и
сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. С.И.С. ***, защитник на подсъдимия Н.С.Н. *** срещу присъда № 159/13.12.2018г.
постановена по нохд № 1530/2017г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С
атакуваната присъда подсъдимият Н.С.Н. е признат за виновен в това, че в
периода от 16.06.2015г. до 19.06.2015г. в
гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление попречил и осуетил
изпълнението на съдебно решение - одобрено споразумение по НОХД № 1233/2013г.
на Районен съд - Сливен, с наложено наказание „Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от две години, като отказал да предаде
и не предал в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -Сливен СУМПС №
*********, издадено на 28.07.2011г. от ОД на МВР – Сливен, поради което и на
основание чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на три месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим,
като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.296 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК за датата 15.06.2015г. за това, че отказал да
предаде и не предал в РУ на МВР - Сливен горепосоченото СУМПС.
В
писмената въззивна жалба, депозирана от защитника на подс. Н.С.Н. в установения
от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с така
постановения съдебен акт, като се сочи, че същият е неправилен поради допуснато
нарушение на закона. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъда признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
и поддържано срещу него обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Впоследствие
е депозирано допълнение към въззивната жалба на защитника на подсъдимия Н.Н., в
което подробно се излагат възраженията срещу присъдата на СлРС, както и
подкрепящите ги аргументи и доводи. Твърди се, че районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му приложение –
подсъдимият е следвало да бъде признат за невиновен поради несъставомерност на
деянието от обективна и субективна страна. Заявява се, че деянието е
несъставомерно от обективна страна поради това, че не е налице основен елемент
от обективния състав на престъплението по чл. 296 ал.1 от НК, а именно -
съдебно решение. Навеждат се аргументи, че одобреното от съда споразумение за
решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК няма характер на съдебно
решение, с което се въвежда директно
задължение за определен субект да извърши правно определено с решението
задължение и в тази се прави позоваване на съдебната практика /тълкувателно
решение № 22/20.04.1983 г. по н.д. № 23/1983 г. на ВС на РБ/ и правната теория.
Заявява се, че внимателния прочит на споразумението по НОХД № 1233/2013г. на
СлРС сочи на това, че с този съдебен акт не е въведено директно задължение по
отношение на подсъдимият да извърши правно определено с акта задължение. Акцентира
се и върху факта, че в конкретното споразумение за решаване на делото по
отношение на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 2 години е посочено, че се зачита времето през което е
било отнето СУМПС, а именно от 01.05.2013 г. Сочи се и че към дата 16.06.2015г.
подсъдимият е съзнавал, че срока на това наказание е изтекъл и затова не е
предал свидетелството си управление на МПС. В тази връзка се обоснова извод, че
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.296 ал.1 от НК, а като го е признал за виновен за това
деяние, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В жалбата се прави и
оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в това, че подсъдимият е признат за виновен в това, че е попречил
и осуетил изпълнението на съдебно решение т.е. че е осъществил с едно и също
деяние и двете форми на изпълнителното деяние, без съдът да посочи с какви
действия или бездействия ги е осъществил. Като се цитират дефинициите на тези
понятия според тълковния речник, че обосновава тезата, че преченето и
осуетяването се извършват с действие т.е. система от телодвижения, които са
осъществени въз основа на едно решение и насочени към постигане на една и съща
цел, а непредаването и отказа да се предаде СУМПС сочат по-скоро на бездействие
от страна на подсъдимия. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъда признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Алтернативно се настоява за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В с.з.
пред въззивния съд подсъдимият Н.С.Н., редовно призован, се явява лично и с упълномощения
си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за уважаването й. Възпроизвежда накратко основните си
оплаквания и подкрепящите ги съображения за несъставомерност на деянието от
обективна и субективна страна, както и за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Изразява несъгласие с аргументите изложените в мотивите
към присъдата касаещи съставомерността на извършеното от подсъдимия, както и с
доводите на представителя на прокуратурата наведените в хода на съдебните
прения. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимият да бъда признат за невиновен и оправдан по повдигнатото и
поддържано срещу него обвинение. Алтернативно се настоява за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Сливен предлага присъдата да бъде потвърдена като
правилна, обоснована и законосъобразна. Заявява, че по делото категорично е
установено, че подсъдимият е извършил деянието, за което е осъден. Излага
съображения от фактическо и правно естество относно съставомерността на
извършеното от подсъдимия. По отношение на жалбата дава заключение, че същата е
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Сливенският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмените жалби като
изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като
извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по
реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на защитника на подсъдимия за частично
основателна – само по отношение на оплакването за неправилно приложение на
материалния закон касаещо преценката за съставомерност на извършеното от
подсъдимия като деяние по чл.296 ал.1 от НК.
Въз
основа на извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното в
първата и въззивната инстанции съдебно следствие писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства следва да се приеме за установена следната фактическата
обстановка:
С
протоколно определение от 02.10.2013г. по нохд № 1233/2013г. по описа на СлРС било одобрено споразумение за решаване на
делото, по силата на което подсъдимият Н.С.Н. бил признат за виновен, че е
извършил престъпление по чл.343б ал.2 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ предл.1 от НК бил осъден на наказание „пробация“. На основание чл.343г от НК подсъдимият Н. бил лишен от правото на управлява МПС за срок от две години,
считано от влизане на споразумението в сила, като е зачетено времето, през
което СУМПС е било отнето по административен ред, а именно: 01.05.2013г. В
действителност свидетелството за управление на МПС на подс. Н.Н. не е било
отнето към тази дата.
След
влизането в сила на горепосочения съдебен акт, същия е бил изпратен за изпълнение
на Районна прокуратура - Сливен на 09.10.2013г., която от своя страна го е
изпратила за изпълнение в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливен на
11.10.2013г., където за фактическото изпълнение на присъдата отговаряла свид. Е.Ц.,
заемаща длъжността Началник група „Отчет на пътно-транспортните произшествия,
на адмнинистративнонаказателната дейност и информационна-аналитична дейност“ на
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен.
По
същото време подс. Н.Н. изтърпявал наказание „Лишаване от свобода" в
Затвора гр. Бургас, където бил настанен, считано от 30.10.2013г. за изтърпяване
на наказание наложено му по ЧНД № 1873/201 г. на СлРС, а именно - 4 месеца „Лишаване от свобода" и
преведено по чл.68 ал.1 от НК за отделно изтърпяване наказание от една година
„Лишаване от свобода" по НОХД № 955/2011 г. на СлРС.
Докато подсъдимият
бил в Затвора гр. Бургас, свид. Е.Ц. изготвила писмо рег. № 1003/30.01.2014г.
до Началника на Затвора гр. Бургас, подписано от Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с молба да бъде изпратено СУМПС № ********* на
подс. Н.С.Н., а в случай, че същият заяви изгубване на документа, да попълни
изпратената Декларация за изгубен или повреден български документ за
самоличност. В отговор на това писмо подс. Н.Н. попълнил Декларация от
19.02.201 г., в която отразил, че свидетелството му за управление на МПС е в
дома му на съхранение и поради това, че изтърпява наказание в Затвора - Бургас
няма възможност да го предаде. Подсъдимият бил освободен от Затвора - Бургас
поради изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода" на 18.12.2014г.
На
29.12.2014г. било изпратено писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен
до РУ на МВР - Сливен за отнемане на СУМПС от подс. Н.Н. и изпращане на същото
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен или за попълнена от лицето
Декларация по чл.154 от ЗДвП. Адресът на подсъдимият бил многократно посещаван
от служители на РУ на МВР -Сливен, но лицето не било открито. Подс. Н.Н. бил
обявен за издирване с мярка „Установяване на адрес".
На
15.06.2015г. около 18.30 часа подс. Н.Н. бил установен от свид. Д. Д. - служител на РУ на МВР - Сливен. Пред свид. Д.
подсъдимият заявил, че е запознат със задължението си да предаде СУМПС, същото
е в дома му - гр. Сливен ул. „********* но няма да го предостави в сектор „Пътна
полиция" на ОД на МВР - Сливен. Свид. Д. връчил на подс. Н. призовка за
явяване на 17.06.2015г. в сектор „Пътна полиция", като за целта уведомил и
свид. Ц.. При установяването на подс. Н. и предприетите действия с негово
участие бил и свид. С. А. -
служител в РУ МВР - Сливен.
На
16.06.2015г. подс. Н. се явил при свид. Ц. - служител в сектор „Пътна полиция“.
След проведен разговор с нея, подсъдимият отново отказал да предаде СУМПС, поради
което свид. Ц., в качеството си на Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при
сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен издала разпореждане от същата дата, с което на
основание чл.64 ал.1 от Закона за МВР е било разпоредено на подсъдимия в срок
до 2 дни, или до 19.06.2015г., да предаде в сектор „ПП“ – ОД на МВР – Сливен,
стая 11 СУМПС № *********, във връзка с привеждането в изпълнение на наложеното
му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по протокол по нохд №
1233/02.10.2013г. на Районен съд гр.Сливен. На основание чл.60 ал.1 от АПК било
допуснато предварително изпълнение на разпореждането.
С определение
от 19.06.2015г. по адм.дело № 172/2015г. по описа на Административен съд
гр.Сливен е била отхвърлена като неоснователна жалбата на подсъдимия срещу
допуснатото предварително изпълнение на разпореждането от 16.06.2015г. за
привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Това
определение не е било атакувано и е влязло в сила на 01.07.2015г.
С
решение № 168/05.11.2015г. постановено по адм.дело № 174/2015г. по описа на
Административен съд гр.Сливен е била отхвърлена жалбата на подсъдимия Н. против
разпореждането от 16.06.2015г. на Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при
сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен, с което на основание чл.64 ал.1 от Закона за
МВР е било разпоредено на подсъдимия в срок до 2 дни, или до 19.06.2015г., да
предаде в сектор „ПП“ – ОД на МВР – Сливен, стая 11 СУМПС № *********, във
връзка с привеждането в изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ по протокол по нохд № 1233/02.10.2013г. на Районен съд
гр.Сливен.
С
решение № 3394/21.03.2017г. постановено по адм.дело № 405/2016г. по описа на
ВАС на РБ, пето отделение, решението на Административен съд гр.Сливен по
адм.дело № 174/2015г. е оставено в сила.
В
посочения в разпореждането срок т.е. до 19.06.2015г. подс. Н.Н. не предал
свидетелството си за управление на МПС, поради което свид. Ц. му съставила АУАН
№ 749814/19.06.2015г. за извършено нарушение по чл.64 ал.1 от Закона за МВР – за
неизпълнение на полицейско разпореждане.
С
наказателно постановление № 1559/25.06.15г., издадено от Началник Сектор „ПП“
при ОД на МВР – Сливен въз основа на АУАН № 749814/19.06.2015г. за нарушение по
чл.64 ал.1 от ЗМВР, а именно неизпълнение на законно полицейско разпореждане
извършено на 19.06.2015г,. на основание чл. 257 ал.1 от Закона за МВР на
подсъдимия Н. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 26.10.2015г.
С
решение № 282/04.12.2018г. постановено по анд № 252/2018г. по описа на
Административен съд гр.Сливен е било възобновено административнонаказателното
производство по влязлото в сила наказателно постановление № 1559/25.06.15г.
издадено от Началник Сектор „ПП“- Сливен при ОД на МВР, самото наказателно
постановление е било отменено, а образуваното административнонаказателно производство
по АУАН № 749814/19.06.2015г. на началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР
гр.Сливен е било прекратено.
С
наказателно постановление № 17-0804-001192/01.06.2017г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен въз
основа на АУАН № 1192/10.05.2017г., бл.№ 915400, съставен за нарушения по
чл.174 ал.3, чл.147 ал.1, чл.100 ал.1 т.1 и 3 и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на
подсъдимия Н. били наложени следните административни наказания: глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП; глоба в
размер на 50 лв. – на основание чл.181 т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. –
на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.1,2 и глоба в размер на 10 лв. – на основание
чл.183 ал.1 т.1 предл.3 от ЗДвП.
С
решение № 458/18.10.2017г. постановено по анд № 837/2017г. по описа на Районен
съд гр.Сливен цитираното по-горе наказателно постановление е било потвърдено.
Това решение е оставено в сила с решение № 205/18.12.2017г. постановено по канд
№ 190/2017г. по описа на Административен съд гр.Сливен.
На
02.02.2018г. подс. Н.Н. предал свидетелството си за управление на МПС, за което
бил съставен протокол за доброволно предаване, в който подсъдимият
собственоръчно записал: „Предавам свидетелство за управление на МПС № *********
и контролен талон към него с № 4325304
във връзка със съдебно решение №
458/18.10.2017 г. на СлРС”.
Фактическата
обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда достатъчно систематизирано
и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият
съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно
правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и
други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и стигна до принципно същите
т.е. до изложените в мотивите към проверявания съдебен акт фактически
констатации с допълненията във връзка със събраните допълнително в хода на
проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие.
Следователно
присъдата на районния съд не е необоснована, а и на практика такова оплакване
липсва в писмената жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, по повод на
която е образувано и настоящо въззивно производство. Възражения във връзка с
доказателствата по делото, тяхната преценка и установените факти не се правят и
в проведеното съдебно заседание.
Събраните
в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства
по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в
мотивите към присъдата фактически констатации.
Първоинстанционният
съд е събрал и подложил на анализ и проверка всички необходими за изясняването
на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства,
доказателства и доказателствени средства и в този смисъл въпросните
обстоятелства са били изяснени в достатъчна степен.
Настоящият
въззивен съд принципно възприема и споделя изложените съображения на първата
инстанция касаещи преценката на събраните в хода на проведеното в първата
инстанция съдебно следствие доказателствени материали и намира за принципно
правилни и обосновани изложените в резултат на тази преценка доказателствени
изводи относно фактите.
В
мотивите си районният съд е посочил, че е изградил изводите си относно фактите,
респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Правилна
е преценката относно свидетелските показания като безпротиворечащи и взаимно
допълващи се и именно поради това същите са били кредитирани.
Особено
внимание е отделено на показанията на свид.
Е.Ц. - длъжностно лице отговорно за привеждането в изпълнение на наложеното на
подсъдимия наказание. Отчетено е обстоятелството относно категоричността на
твърденията й по отношение на проведения от нея разговор с подсъдимия, при който той е заявил, че няма
да предостави свидетелството си за управление на МПС като е изтъкнал и
причината за това. Свидетелката подробно му е обяснила фактическата и
юридическа страна на възникналата ситуация както и че поведението му е
противоправно и ще доведе до негативни за него последици. В хода на въззивното
съдебно следствие беше проведен
допълнителен разпит на свид. Ц., по искане на защитата, в хода на който от
нейна страна бяха депозирани показания, които потвърждават и допълват
твърденията й в хода на първоинстанционното съдебно следствие. В много голяма
степен показанията на тази свидетелка допринасят за установяването и
изясняването на съществените обстоятелства от предмета на доказване по
настоящото дело вкл. конкретното поведение на подсъдимия във връзка с непредоставянето
на СУМПС и извършените от нейна страна конкретни правни и фактически действия в
тази насока т.е. за да бъде приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от право да управлява МПС. Чрез тези показания /и в
допълнение от страна на писмените
доказателствени материали/ се установява и факта, че свидетелката е действала в
служебно качество т.е. упражнявала е служебните си задължения. По повод на
последното защитата на подсъдимия депозира възражения, че според приложената по
делото длъжностна характеристика на свидетелката не са били вменени задължения
във връзка с изпълнението на наказанията по чл.237 от ЗИНЗС т.е. касаещи
лишаването от права. Макар това да касае правните изводи на съда, настоящата
инстанция намира за необходимо да посочи, че задълженията на свид. Е.Ц. като
началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен не
произтичат единствено от служебната й длъжностна характеристика /където същите
са описани общо/, а преди всичко от законовите и подзаконови нормативни актове,
за които ще стане въпрос по-нататък.
Съдът с
основание е кредитирал и показанията на свид. Станимир Андонов и на свид. Д. Д., които са категорично заявяват, че при установяването на подсъдимия на
15.06.2015г., на същия му е било разяснено задължението да предаде СУМПС, както
и че той е отказал да го предаде с обяснението, че срокът на наказанието му е
изтекъл. В този смисъл са и показанията на свид. А. Г., които
също са кредитирани, като този свидетел заявява, че по повод на работата си е
разговарял с подсъдимия и лично пред него последният е заявил, че е наясно с
наложеното му наказание.
Правилно
са кредитирани и показанията на свид. М. Ж. М., който в качеството си на полицейски инспектор е
изготвил докладна записка /приложена и приобщена по съответния процесуален ред
по делото/ за проведена среща с подсъдимия и отправена показана да предаде
свидетелството си за управление на МПС, както и за отказа това да бъде сторено.
Районният
съд по същество е кредитирал и обясненията на подс. Н.Н.. Като е отчетено
обстоятелството, че подсъдимият не се признава за виновен е направена
констатацията, че той на практика признава, че не е предал СУМПС с мотив, че според
него срокът на наказанието му бил изтекъл.
В хода
на въззивното съдебно следствие подсъдимият депозира допълнителни обяснения, в
които потвърждава тезата си, че не е предал свидетелството си за управление както
поради факта, че е считал наказанието за изпълнено, така и поради това, че в
този момент той не е могъл да го намери. Заявява, че това е била единствената
причина да не изпълни полицейското разпореждане, издадено от свид. Е.Ц..
Същевременно заявява, че е предал свидетелството си за управление след като го
е намерил и във връзка с издадено по-късно наказателно постановление за други
нарушения по ЗДвП. Последното се установява и подкрепя и от изискания от съда и
приложен по делото протокол за доброволно предаване от 02.02.2018г., както и от
писмото на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, свидетелството
за управление на Н.С.Н. се съхранява във връзка с влязло в сила наказателно
постановление №
17-0804-001192/01.06.2017г. на сектор „Пътна полиция”, считано от 02.02.2018г.
С
основание са кредитирани и всички писмени доказателствени материали приобщени
по съответния ред по делото като имащи значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото. Макар районният съд да не ги е конкретизирал и коментирал
поотделно, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че от тези
материали особено съществено значение имат тези, от които се установява какви
конкретно действия и от кои лица са били предприемани за привеждане в
изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява
МПС вкл. издаденото от свид. Е.Ц. разпореждане от 16.06.2015г., съставения акт
за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление, както и произнасянето на Административен съд гр.Сливен и ВАС на
РБ в тази връзка. От важно значение са и писмените доказателства изискани и
приобщени от въззивния съд в хода на проведеното от него съдебно следствие –
цитираният по-горе протокол за доброволно предаване, както и цялата преписка
във връзка с издаденото Наказателно
постановление № 17-0804-001192 от 01.06.2017 г. на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен, влязло в сила на
18.12.2017г.
Въз основа на така прието за
установено от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата,
първоинстанционният съд е направил извод, че с извършеното от подсъдимия Н.С.Н.,
той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 16.06.2015г. до
19.06.2015г. в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление попречил и
осуетил изпълнението на съдебно решение - одобрено споразумение по НОХД №
1233/2013г. на Районен съд - Сливен, с наложено наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство" за срок от две години, като отказал
да предаде и не предал в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен СУМПС №
*********, издадено на 28.07.2011г. от ОД на МВР - Сливен.
Настоящата
инстанция не споделя този извод на районния съд касаещ правната квалификация на
деянието извършено от подсъдимия Н.С.Н..
Престъплението
по чл.296 ал.1 НК е против правосъдието и съответно обект на това престъпление
са обществените отношения, осигуряващи правилното развитие на правосъдната
дейност, чиято цел е да обезпечи реализиране на правосъдието в отношенията
между страните. Съставомерността на престъпния състав по чл.296 НК се изразява
под формата на обективирано действие или бездействие, с цел да се препятства
реалното осъществяване на очакваните последици, към които е насочено влязло в
сила и общозадължително съдебно решение. Резултатът следва да е целен, а
престъпните действия или бездействия следва да бъдат противоправни.
Според
първинстанционния съд в конкретния случай е налице „съдебно решение" по смисъла визиран в нормата
на чл.296 от НК, доколкото съгласно цитираната от него в мотивите към
атакувания съдебен акт разпоредба на чл.32 ал.1 от НПК присъдата е акт, който
постановява съдът като първа и въззивна инстанция и с който решава въпросите за
виновността и отговорността на подсъдимия. Действително съгласно правната
теория присъдата представлява решение на съд, с което завършва едно дело и в
което се определя вината и наказанието и в този мисъл наистина представлява
съдебно решение в широкия смисъл на това понятие.
Така
направеното тълкуване в мотивите към атакуваната присъда на понятието „съдебно
решение“ за целите на това конкретно наказателно производство, обаче, се явява
прекалено разширително, тъй като следвайки логиката на районния съд, всеки един
съдебен акт /независимо от вида му и основанието на което е постановен/ се
явява съдебно решение и следователно неизпълнението му би следвало да води до
ангажиране на наказателната отговорност по посочения по-горе текст от НК от
всяко лице, което по какъвто и да било начин попречи или осуети изпълнението
му.
Очевидно
това не е била идеята на законодателя, иначе не би било необходимо към
първоначалния текст на разпоредбата на чл.296 ал.1 от НК да се допълни и „заповед
за защита от домашно насилие“, доколкото последната също представлява съдебен
акт и следователно е съдебно решение в широкия смисъл на това понятие.
Неоснователно
първата инстанция е преценила, че цитираната от защитата на подсъдимия съдебна
практика /в частност тълкувателно решение № 22/20.04.1983 по н.д. № 23/83г.,
ОСНК, ВС/ е неотносима към настоящия казус, вероятно с мотив /който изрично не
е посочен/, че цитираното тълкувателно решение има за предмет на тълкуване понятието
„съдебно решение“ по смисъла на чл.182 ал.2 от НК. В решение № 615/14.01.2002г.
на ВКС по н.д. № 577/2001г., 2-ро н.о., докладчик съдията Гроздан Илиев, обаче,
изрично е посочено, че макар в цитираното тълкувателно решение понятието
„съдебно решение“ да е тълкувано по повод съдържанието на обективен признак на
разпоредбата на чл.182 ал.2, не са налице основания за неприложимост на
възприетите критерии за разграничаване на съдебните актове и в останалите
случаи, където като обективен признак от състава на престъплението е използвано
родовото или видовото понятие за съдебно решение и се посочва изрично
разпоредбата на чл.296 от НК.
В този
смисъл се явяват основателни част от възраженията във въззивната жалба по повод
на съставомерността на деянието на подсъдимия от обективна страна. Действително
внимателният прочит на споразумението за решаване на делото по НОХД №
1233/2013г. на СлРС сочи на това, че с този съдебен акт не е въведено директно
задължение по отношение на подсъдимия да извърши правно определено с акта
задължение.
Следователно
и поради липсата на един от елементите включени в обективната страна на състава
на престъплението, деянието на подсъдимия се явява несъставомерно по чл.296
ал.1 от НК.
Същевременно,
обаче, настоящата инстанция намира, че извършеното от подсъдимия осъществява от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.270 ал.1 от НК, а
именно - в периода от 16.06.2015г. до 19.06.2015г. в гр.Сливен противозаконно е
пречил на орган на власт - Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при сектор
„ПП“ – ОД на МВР Сливен да изпълни задълженията си във връзка с изпълнението на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години“,
наложено по НОХД № 1233/2013г. на Районен съд - Сливен.
С оглед на
приетото за установено от фактическа страна е несъмнено, че от обективна страна
с поведението си през посочения период от време е възпрепятствал свид. Е.М., в
качеството си на орган на власт - Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при
сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен да изпълни задълженията си във връзка с
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да
управлява МПС..
След
влизането в сила на горепосочения съдебен акт, същия е бил изпратен за
изпълнение на Районна прокуратура - Сливен, която от своя страна го е изпратила
за изпълнение в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Сливе., където за
фактическото изпълнение на присъдата отговаряла именно свид. Е.Ц., заемаща
длъжността Началник група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, на
адмнинистративнонаказателната дейност и информационна-аналитична дейност“ на
сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен.
На
16.06.2015г. свид. Ц., именно в качеството си на Началник група „Отчет на ПТП,
АНД и ИАД“ при сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен издала разпореждане, с което на
основание чл.64 ал.1 от Закона за МВР е било разпоредено на подсъдимия в срок
до 2 дни, или до 19.06.2015г., да предаде в сектор „ПП“ – ОД на МВР – Сливен,
стая 11 СУМПС № *********, във връзка с привеждането в изпълнение на наложеното
му наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по протокол по нохд №
1233/02.10.2013г. на Районен съд гр.Сливен.
В посочения
в разпореждането срок т.е. до 19.06.2015г. подс. Н.Н. не предал свидетелството
си за управление на МПС, поради което свид. Ц. му съставила АУАН №
749814/19.06.2015г. за извършено нарушение по чл.64 ал.1 от Закона за МВР – за
неизпълнение на полицейско разпореждане.
Отказът на
подсъдимия да предостави свидетелството си за управление на лицето, което на
което е било възложено да приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС т.е. неизпълнението на полицейското разпореждане
обективно е довело до невъзможност това лице да изпълни задължението си.
Следователно е. налице пречене от страна на подсъдимия съответният орган на
властта на изпълни задължението си във връзка с изпълнението на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Няма
съмнение, че свид. М. е имала качеството на орган на власт по смисъла на чл.93 т.2
от НК предвид обстоятелството, че е заемала длъжността Началник група „Отчет на
пътно-транспортните произшествия, на адмнинистративнонаказателната дейност и
информационна-аналитична дейност“ на сектор „Пътна полиция" към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Няма
съмнение и по отношение на това, че предприетите от нея действия са във връзка
с възложеното й привеждане в изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от право да управлява МПС и в този смисъл се касае за изпълнение на
служебни задължения.
Противозаконността
на поведението на подсъдимия произтича от правомерността на действията на
органа на властта, която е установена с актовете на съдилищата, потвърждаващи законосъобразността
на полицейското разпореждане.
Неоснователни
са възраженията свързани с факта, че в конкретното споразумение за решаване на
делото по отношение на наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 2 години е посочено, че се зачита времето през
което е било отнето СУМПС, а именно от 01.05.2013 г. С оглед доказателствата по
делото няма съмнение, че свидетелството на подсъдимия не е било отнето
на посочената в споразумението дата, а е предадено от него едва на 02.02.2018г.
и то във връзка с друго съдебно решение.
Неоснователни
са и възраженията във връзка с процедурата по изпълнение на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съгласно чл.
237, ал.1 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и
контролират упражняването му. Реда за издаване и отнемане на свидетелствата за
управление на МПС са регламентирани в Наредба № 1-157 от 1.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, като в чл. 20 от наредбата е
предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз
основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с
които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС";
2. наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС.
Според
чл.190 ал.2 от ЗДвП наказанието "лишаване от право да се управлява
МПС" започва да се търпи от датата на изземване на свидетелството за
управление, което в настоящия случай не се е случило. От това следва, че за
периода след 02.10.2013г. до момента на предаване на свидетелството по
отоншение на подсъдимия не е започнал да тече срока на изпълнение на наложеното
наказание "лишаване от право на управлява МПС". Действително в
разпоредбата на чл.49 ал.3 от НК е посочено, че срокът на наказанията по чл.37
ал.1 т.6 и т.7 от НК започва да тече от влизане на присъдата в сила, но
осъденият не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е
изтърпял наказанието лишаване от свобода.
В тази
връзка настоящият съдебен състав също /както и съставите на административните
съдилища/ намира, че не е налице колизия между цитираните по-горе разпоредби.
Разпоредбата на чл.49 от НК се намира в раздел II "Видове наказания"
на НК, като систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че правилото
срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на
лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК, за част от които не се изисква
наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност. Относно
хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал
предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда осъденият вече да
е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява
МПС. Този извод се извежда от чл.59 ал.4 от НК изискващ при изпълнение на
наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.
Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на
присъдата осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и
свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл.190 ал.2 от ЗДвП.
След като фактическото изземване не е извършено, срокът на наказанието не е
започнал да тече.
Деянието на
подсъдимия е осъществено и от субективна страна, в условията на пряк умисъл. Подсъдимият
е знаел за така наложеното му наказание , знаел е повода и акта, с който му е
било определено то както и че никога СУМПС не му е било отнемано. Той неколкократно
е бил уведомяван, че следва да предаде СУМПС, включително и докато е изтърпявал
ефективно наказание в Затвор през 2014г., въпреки което не е предприел действия
по предаването му. За пореден път това е сторила и свид. Ц. при явяването му
при нея на 16.06.2015г., както и с издаденото от нея Разпореждане от същата
дата. В този смисъл подсъдимият е бил абсолютно наясно, че е задължен да
предаде СУМПС, за да бъде изпълнено наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС", но не го е сторил и по този начин е възпрепятствал съответния орган
на власт да изпълни задълженията си именно във връзка с изпълнението на това
наказание.
Правилното
приложение на материалния закон и в частност прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление, сочи на необходимост от упражняване на правомощието на въззивния
съд по чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК, като бъде извършена
преквалификация на престъплението от такова по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК в такова по чл.270 ал.1 от НК.
С оглед на
обстоятелството, че с решение № 282/04.12.2018г. постановено по анд №
252/2018г. по описа на Административен съд гр.Сливен е било възобновено
административнонаказателното производство по влязлото в сила наказателно
постановление № 1559/25.06.15г. издадено от Началник Сектор „ПП“ - Сливен при
ОД на МВР, самото наказателно постановление е било отменено, а образуваното
административнонаказателно производство по АУАН № 749814/19.06.2015г. на
началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Сливен е било прекратено, не
съществува пречка по смисъла на чл.24 ал.1 т.8а от НПК за реализиране на
наказателната отговорност за извършеното деяние.
Предвид
наличните по делото обстоятелства имащи значение за размера на отговорността,
настоящият съд намира, че на подсъдимия Н.С.Н. следва да бъде наложено наказание
глоба в размер именно на 500 лв.
За да
стигне до този извод, а именно, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание в минималния размер и по по-леката алтернатива, настоящият съд
възприе и констатациите изложени в мотивите на първата инстанция по отношение
на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и по отношение
на обстоятелствата, имащи значение за размера на отговорността.
Наистина са
налице няколко смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които
изрично са констатирани от районния съд - добрите му характеристични данни и
процесуално поведение, както и продължителността на наказателното производство.
Последното само по себе си би поставило въпроса за приложението на разпоредбата
на чл.55 от НК, тъй като съдебната практика приема, че по принцип
продължителността на наказателното производство представлява изключително
смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. От друга страна, обаче, но с
оглед наличието и на някои отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият
съд стигна до извода, че не е налице несъразмерна тежест на предвидено най-леко
в случая наказание спрямо конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца в случая и поради това не са налице основанията за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК.
Към тези смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се прибави и допуснатата грешка от страна
на съда, одобрил споразумението за решаване на делото по нохд № 1233/2013г. по
описа на СлРС във връзка със зачетеното време, през което СУМПС е било отнето
по административен ред, а именно от 01.05.2013г. Това несъмнено е породило
както затруднения при изпълнението на наложеното наказание лишаване от право да
се управлява МПС, така и е създало впечатление у подсъдимия относно срока на
това наказание и в известна степен е мотивирало поведението му, макар и без да
го оправдава.
Мотивиран
от горните съображения, въззивния съд стигна до извода, че на подсъдимия следва
да бъде наложено именно посоченото по-горе по вид и размер наказание и при
условията на чл.54 от НК.
Във връзка с изложеното по-горе присъдата
на Районен съд гр.Сливен следва да бъде изменена като:
- се
преквалифицира деянието на подсъдимия Н.С.Н. от такова по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК в
такова по чл.270 ал.1 от НК, а именно, че в периода от 16.06.2015г. до
19.06.2015г. в гр.Сливен противозаконно
е пречил на орган на власт - Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при
сектор „ПП“ – ОД на МВР Сливен да изпълни задълженията си във връзка с
изпълнението на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години“, наложено по НОХД № 1233/2013г. на Районен съд - Сливен.
Присъдата
следва да бъде отменена в частта й, с
която на Н.С.Н. на основание чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е наложено
наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На
подсъдимия Н.С.Н. за деянието по чл.270 ал.1 от НК следва да се наложи
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно - наказание глоба в размер на 500
лв.
В
останалата си част /на практика в оправдателната си част, касаещи датата
15.06.2015г. и това, че отказал да предаде и не предал в РУ на МВР - Сливен
СУМПС/ присъдата следва да бъде потвърдена, тъй като се явява правилна и
законосъобразна.
В хода
на извършената цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен акт не
се установи в хода на наказателното производство до този момент да се били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или нарушили
процесуалните права на страните в процеса.
Тъй
като при извършената въззивна проверка се констатира наличие на основания за
изменение на присъдата на Сливенския районен съд, следва същата да бъде изменена
съобразно изложеното по-горе в мотивите към настоящия съдебен акт.
Ръководен
от изложеното съдът и на основание чл.334 ал.3 и чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ присъда № 159/13.12.2018г. постановена по нохд № 1530/2017г. по описа на
Районен съд гр.Сливен. като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието на подсъдимия Н.С.Н. от такова
по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК в такова по чл.270 ал.1 от НК, а именно, че
в периода от 16.06.2015г. до 19.06.2015г. в гр.Сливен, противозаконно е пречил
на орган на власт - Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ при сектор „ПП“ –
ОД на МВР Сливен да изпълни задълженията си във връзка с изпълнението на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години“, наложено по НОХД №
1233/2013г. на Районен съд - Сливен.
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на
Н.С.Н. на основание чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е наложено наказание три
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
НАЛАГА на
подсъдимия Н.С.Н. за деянието по чл.270 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК
наказание глоба в размер на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: