№ 7329
гр. София, 16.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110134671 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с молба от 21.06.2023 г., /с уточнение
от 07.07.2023 г./ предявена от К. Т. С. срещу Топлофикация София ЕАД, с
предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 1 250 лв.,
представляваща частична главница в размер на 4 590.59 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в,
поради погасяване на вземането по давност. Налице са твърдения, че по
изпълнителният лист издаден по гр. д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в е
образувано изп.д. № 20228560401405 на ЧСИ .., т.е. след изтичане на
давността, считано от 14.03.2013 г., която е петгодишна. Твърди, че
кредиторът не е предприемал други действия, които да прекъсват давността за
вземането.
С уточняваща молба от 07.07.2023 г. взема становище, че сумата е в
размер на 4 590.59 лв., установена е с влязъл в сила акт, т.е. вземането вече
няма периодичен характер, като установено със съдебен акт и не може да се
разпредели частичната претенция от 1 250 лв. за каква част от вземането се
отнася.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото Топлофикация София ЕАД е
постъпил писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва иска
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че по
отношение на вземанията не е изтекла предвидената в закона давност, а и по
процесното изп.д. № 20228560401405 на ЧСИ .. са предприемани
1
изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Преди провеждане на първото по делото заседание е постъпила молба вх.
№ 16310/18.01.2024 г. на ответника по делото Топлофикация София ЕАД, в
която се взема становище за недопустимост на иска, поради липса на правен
интерес, тъй като уважаването на частичния отрицателен установителен иск е
равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен
установителен или осъдителен иск, т.е. уважаването на частичния
отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува
изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част,
предмет на съответното дело. Твърди и че така предявен иска представлява
злоупотреба с процесуални права. Цитира съдебна практика в този смисъл.
В постъпило по делото становище на ищеца на 14.02.2024 г. същия
поддържа допустимостта и основателността на иска.
Настоящият съдебен състав намира подадената искова молба за
недопустима, като конкретните съображения за това са следните:
С предявяването на този отрицателен установителен иск длъжникът
цели да осуети възможността за принудително изпълнение по вземането,
защото погасителната давност е изтекла. Решението, с което искът е уважен,
формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава
право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника.
Именно липсата на право на принудително изпълнение, респ. липса на
изпълняемо право, е предмет на исковете по чл. 439 ГПК, като с нарочно
уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното
изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес. При твърдения, че след снабдяването на кредитора с
изпълнителен лист и изтичането на периода от време, в който същият не
пристъпва към изпълнение, следва, че вземането, предмет на изпълнителния
лист, продължава да съществува, но е придобило ново качество – станало е
естествено вземане. В случай, че отрицателният установителен иск бъде
уважен, не се отрича съществуването на вземането, нито качеството
„кредитор“ на взискателя, а се отрича правото му на принудително
изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул.
Субективното право вече не е скрепено с принуда и носителят му е длъжен да
търпи новосъздаденото положение – той може да очаква изпълнение
2
(осъществяването му е допустимо при доброволно изпълнение, кредиторът
продължава да се надява да получи плащане от длъжника, което е негово
право), но не и да го изисква принудително, а дали длъжникът ще се позове
на давността, или не, е въпрос на негова морална преценка. С оглед на
гореизложеното и така очертания характер и предмет на иска по чл. 439, ал. 1
ГПК, съдът достига до извод, че за ищеца липсва правен интерес същият да
бъде заявен като частичен. Предявяването на иск за установяване
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право се допуска само, когато ищецът има интерес да установи това със
съдебно решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск,
какъвто се явява и искът по чл. 439 ГПК, за наличието на която съдът е
длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство.
На следващо място следва да се има предвид, че институтът на
частичния иск е допустим, като същият е предмет на Тълкувателно решение
№ 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК. В него е
разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен
иск. В тази връзка Върховният касационен съд изяснява, че предмет на всяко
гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно
материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на
ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде
индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска.
Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от
които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен
частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на
вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като
частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат
основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното
решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за
непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално предявеният
частичен осъдителен иск е бил отхвърлен (тъй като с това решение е отречено
със сила на пресъдено нещо съществуването на основанието на вземането в
пълен обем), респ. при уважаване на частичния иск силата на пресъдено нещо
3
на решението обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така че е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
За разлика от изложените съображения за правния интерес при
частичния осъдителен иск, при частичния отрицателен установителен иск
такива съображения не могат да бъдат изложени. Това е така, защото при
отрицателен установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази,
каквато би била, ако ответникът по отрицателния иск беше предявил
положителен установителен иск за същото вземане. В този смисъл от
правилата на доказването следва, че уважаване на отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен
установителен иск за същото вземане между същите страни при
разменено процесуално качество ищец – ответник, респ. отхвърлянето
на отрицателен установителен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск (виж Определение № 67/18.02.2011 г. по
ч. гр. д. № 17/2011 г. на II г. о. на ВКС, Определение № 288/16.06.2010 г. по ч.
гр. д. № 108/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. №
7805/2013 г. на I г. о. на ВКС). За разпределението на доказателствената
тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната в
процеса. Предявяването на претенцията изцяло или частично не променя
правилата, касаещи доказателствената тежест и формирането на сила на
пресъдено нещо по отношение на спорното право. Следователно уважаването
на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето
на частично или изцяло предявен положителен установителен или осъдителен
иск – т. е. уважаването на частичния отрицателен установителен иск би
означавало, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер,
а не само досежно предявената част, предмет на съответното дело (а в случая
уважаването на частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК би
означавало, че правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не
само досежно предявената част, предмет на делото). Силата на пресъдено
нещо ще разпростре действието си и за непредявената част, доколкото
несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално
право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г.
4
по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК. В тази хипотеза
последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би бил
недопустим поради формираната вече сила на пресъдено нещо за целия
размер на вземането. В последващото производство – това за непредявената
част, не би имало нито един нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави
двете претенции – по първия частичен отрицателен установителен иск и по
следващия, идентични. Щом двете претенции имат един и същ предмет, то
няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни
производства. В хипотеза на предявен иск по чл. 439 ГПК с твърдение за
погасяване на правото на принудително изпълнение на кредитора по
вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното
дело, решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо
върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение
за своето вземане срещу длъжника.
На следващо място, ако се възприеме тезата за допустимост на частичен
иск по чл. 439 ГПК при твърдения, че цялото вземане е погасено по давност
/какъвто е настоящия случай, според горецитираната уточняваща молба от
07.07.2023 г./, то това би дало възможност на длъжника да предяви редица
подобни производства за различни части на вземането (както е и в настоящия
случай), което от една страна – засяга имуществените интереси на
насрещната страна по правоотношението, а от друга страна – създава
съществено затруднение с оглед очертаване предмета на спора по всеки един
от частичните отрицателни установителни искове – коя конкретна част от
изпълнението се оспорва по всяко отделно исково производство, респ. за коя
конкретна част изпълнението ще следва да се прекрати след представяне на
решението пред съдебния изпълнител – арг. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. С
предявяването на частичния отрицателен установителен иск длъжникът по
същество търси защита не по част, а по целия размер на вземането, което от
своя страна създава възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на
закона, вкл. на разпоредбите за родова подсъдност в противоречие на чл. 3
ГПК.
По изложените съображения и доколкото подадената искова молба е
недопустима, същата следва да се остави без разглеждане и производството
по делото да се прекрати. Искането на ответника за присъждане на разноски в
отговора на исковата молба съдът намира за основателно по реда на чл. 78, ал.
5
4 от ГПК за сума в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба вх. № 177528 от
21.06.2023 г., предявена от К. Т. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София,
..., офис партер, чрез адв. С., срещу Топлофикация София ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец №
23Б, с предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 1 250 лв.,
представляваща частична главница в размер на 4 590.59 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 6788/2017 г. на СРС, 26 с-в,
поради погасяване на вземането по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 34671 по описа на СРС за
2023 г.
ОСЪЖДА К. Т. С. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ..., офис
партер, чрез адв. С., да заплати на Топлофикация София ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец №
23Б, сума в размер на 100 лв., представляващи разноски по делото.
Определението може да се обжалва от ищеца пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6