Р Е Ш Е Н И Е
17.07.2020 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 19 юни |
Тринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 702 по описа за 2020 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0938-006018 от 15.11.2019 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2,, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, явява се лично и с процесуален представител адв. ***от АК Русе.
Молят съда да отмени изцяло наказателното постановление, тъй като същото е издадено в нарушение на чл. 57 от ЗАНН, тъй като не е имало ПТП и напускане на такова. В съдебно заседание поддържат жалбата.
Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
жалбоподателя е съставен АУАН АG № 90349 от 05.11.2019 г. за това,
че на същата дата, в 13:40 часа на ПП I-
Като нарушения в АУАН-а са посочени - чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и чл. 42, ал. 2,т. 1 от ЗДвП.
Наказващият орган, преценявайки установената в АУАН фактическа обстановка през призмата на събрания доказателствен материал намерил, че водачът на МПС-то – жалбоподателят по настоящото производство е извършил констатираните в акта нарушения.
Атакуваното, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия АG № 90349 от 05.11.2019 г.
Издадено е Наказателно постановление 19-0938-006018 от 15.11.2019 г. е издадено от ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, с което на жалбоподателят са наложени съответните наказания.
Горната фактическа обстановка описана в АУАН-а и атакуваното НП съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени в административно наказателната преписка към жалбата, протокола за ПТП и гласни доказателства - показанията на свидетелите ***и ***дадени в о.с.з.
Свидетелят ***е
***в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен установява, че на посочената в
акта дата, заедно с колегата си ***били дневна смяна. Към 13:40 часа получили
сигнал за възникнало ПТП на ПП I-
След проведен разговор с двамата водачи, полицейските служители съставили протокол за ПТП/л10/, в който били описани нанесените материални щети и по двата автомобила. Протоколът за ПТП е подписан от двамата участници. Свидетелят ***потвърждава, че щети били прясно нанесени. Т.е. възникнали са при съприкосновението на двата автомобила още на същият ден, а не са стари,от предишни повреди. Свидетелят установява,че при съставянето на акта за ПТП разпитали двамата участници и установили, че виновен за същото е жалбоподателят, тъй като той е изпреварил товарен автомобил – влекач „***“ на пострадалия ***, като не оставя достатъчно странично разстояние и го блъска странично при изпреварване.
Свидетелите по делото установява по безспорен начин, че и по двата автомобила имало нанесени материални щети.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са обективни, правдиви, логични, взаимно се допълват и се потвърждават от събраните в хода на производството писмени доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на жалбоподателя, досежно станалото ПТП по негова вина. Намира същите за защитна позиция.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - Водач, който изпреварва, е длъжен - по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.
Съдът намира, че жалбоподателят виновно е осъществил състава на цитираното в НП административно нарушение, което се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и гласни такива.
От обективна страна съдът приема, че жалбоподателят, като водач на ППС, е извършил ***евра изпреварване и не е осигурил достатъчно странично разстояние от изпреварваното МПС- лек автомобил влекач „***“,, с рег. № *** - блъска го, вследствие на което е причинил ПТП с материални щети.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е длъжен да знае правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си с тя**По отношение на второто нарушение,за което жалбоподателят е наказан, съдът намира, че събраните по делото гласни доказателства не доказват по един несъмнен и категоричен начин, че е осъществен виновно съставът на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
В атакуваното наказателно постановление е отразено дословно-„при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й”.
Съгласно разпоредбата на чл.123,ал.1 ,т.3 от ЗДвП-Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:...т.3 когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Съдът приема и че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Посочената разпоредба задължава участниците в произшествие, в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на §6, т.27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието "Участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на жалбоподателя, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната разпоредба.
Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без да подаде съответен сигнал за случилото се.
Действително, същият не е осъществил контакт с другия участник в произшествието, поради което и не са налице конкретни разногласия между тя**В практиката си обаче съдът приема, че разногласие относно обстоятелствата за ПТП винаги е налице, след като водачът е напуснал произшествието. Самият факт на напускането е доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в него.
При това положение съдът приема за законосъобразно санкционирането на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, тъй като същият виновно е нарушил посочената разпоредба.
За констатираното нарушение законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанията на нарушенията са достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере осъществяването на какви деяния му е вменено.
Съдът счита, че не е налице нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен с участието на само един свидетел. Цитираната норма изисква участието при съставянето на акта на двама свидетели само в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението.
В случая свидетелят ***., макар и да не е очевидец на настъпването на произшествието, не е само свидетел при съставянето на акта, а е участвала при установяването на нарушението. Същият е присъствал при разговора с жалбоподателя относно инцидента, участвал е при изготвянето на фотоснимки и т.н. При това положение не е налице хипотезата по чл.40, ал.3 от ЗАНН и следователно не е допуснато нарушение на процесуалните правила в тази връзка. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването в акта на данните на лицето, претърпяло имуществени вреди от първото нарушение.
Не са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в резултат от първото нарушение не само е създадена опасност за движението, но е настъпило и ПТП.
По изложените съображения съдът приема, че не са налице основания за пълна или частична отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-006018 от 15.11.2019 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2,, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: