Определение по дело №2883/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№261078        30.12.2020 г              град Бургас

 

                        БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и двадесета година в следния състав:                     

 Председател: Мариана Карастанчева

                                                                           Членове:    1.Пламена Върбанова                                                                                                                                  

                             2.мл.с. Детелина Димова

 

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от  младши съдия Детелина Димова частно гражданско дело номер 2883 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

                        Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл.413, ал. 2 ГПК.  Образувано е по частна жалба, подадена от "Банка ДСК" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", ул. "Московска" № 19, чрез юрисконсулт Галя Йорданова Петрова против Разпореждане № 2610043/23.11.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1038/2020г. по описа на Районен съд Несебър, с което съдът е отхвърлил подаденото от „Банка ДСК” ЕАД против М.М.У., ЕГН ********** и Х. М. И., ЕГН ********** заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК в частта, с която се иска солидарното им осъждане да заплатят сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, както и в частта, в която се претендират разноски за над 192,21 лева до пълния претендиран размер от 194,61 лева.

                        С частната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно неравноправния характер на претендираната такса в размер на 120 лева, наименувана в т. 5 от приложимата към сключения между страните договор за кредит Тарифа относно такси по кредити за текущо потребление като „разходи при изискуем кредит“. Настоява се, че посочената сума не представлява такса, като без значение е какво наименование е използвал кредитора при регламентирането й в приложимата тарифа. Това било така, тъй като същата не се дължи във връзка с предоставяни от банката услуги, за които потребителят по принцип дължи възнаграждение, а е предвидена, за да покрие извършени от кредитора действия по обявяване кредита за предсрочно изискуем, вследствие спиране на плащанията от страна на длъжника и има характер на имуществени вреди. В Тарифата на банката била извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. С оглед на изложеното жалбоподателят намира, че претендираната сума не представлява такса, свързана с управление на кредита и съответно не попада в ограничителния режим на чл. 10а от Закона за потребителския кредит. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това прави искане да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 120 лева и присъждане на платената държавна такса в пълен размер.

                        Бургаският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и след като се запозна с материалите по делото, както и като съобрази относимите законови разпоредби, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения.

Производството по ч.гр.д. № 1038/2020г. по описа на Районен съд Несебър е образувано по подадено от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу М.М.У., ЕГН ********** и Х. М. И., ЕГН ********** за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 6678,04 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017г. и договор за поръчителство от 30.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.10.2020г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 386,40 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.04.2020г. – 09.10.2020г., сумата от 8,71 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 15.04.2020г. – 09.10.2020г., сумата от 37,10 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.10.2020г. – 28.10.2020г., сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, както и сумата от 194,61 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 144,61 лв. за платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 от ГПК, в частта, в която се претендира сумата от 120 лева, представляваща "разходи при изискуем кредит“.

В заявлението на Банката е посочено, че вземането за претендираните суми произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е настъпила поради обявена предсрочна изискуемост. Уведомление за предсрочна изискуемост е изпратено до главния длъжник по кредита – М.М.У. чрез писмо с обратна разписка, като видно от представените по делото доказателства същото е връчено на 05.10.2020 г. на Р. Х. М.- снаха. В заявлението са изложени доводи относно липсата на необходимост за връчване на отделно уведомление за предсрочна изискуемост и до поръчителя Х. М. И., доколкото отговорността на последния е акцесорна и е недопустимо за отделните длъжници изискуемостта на едно и също вземане да настъпва в различен момент.

След запознаване с представените към заявлението доказателства: договор за кредит и представляващите неразделна част от същия - Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, представляващо Приложение № 3 към договора, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора, съдът констатира, че процесното вземане в размер на 120 лева е предвидено в т. 5 от Тарифата с наименование „разходи при изискуем кредит“.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева, районният съд на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК е приел, че в тази част искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В мотивите си, съдът е посочил, че претендираната такса представлява по съществото си такса за управление на кредита в случай на изпадане на длъжника в забава, в който случай по принцип е дължимо обезщетение в размер на лихвата за забава.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно неравноправния характер на таксата, претендирана като разходи по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно е оплакването в частна жалба според което претендираната сума не представлявала такса и то такава свързана с управление на кредита, за която е приложима забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочената сума, очевидно е предварително фиксирана и нейният размер по никакъв начин не е обусловен от конкретните бъдещи действия, които банката би извършила във всеки отделен случай, в който поради забава или друго неизпълнение на кредитополучателя задълженията по даден кредит биват обявявани за предсрочно изискуеми. Жалбоподателят сам посочва, че разходите, свързани с обявяване изискуемостта на кредита имат характер на имуществени вреди, а такива в принципен план могат дори и да не настъпят /например в хипотеза, в която длъжника лично бъде уведомен от служител на банката за настъпилата изискуемост/, или пък да настъпят, но в много по - нисък размер. Съвкупността от действия, които банката сочи, че е необходимо да извърши, при това не по своя воля, а в резултат на неправомерното отклонение от дължимото изпълнение на договорните задължения, не е предопределена. Нито в договора, нито в общите условия са предварително определени действията, които банката следва да извърши в случай на изискуемост на кредита. Ето защо, в някои случаи разходите, които банката би направила, за да обяви кредита за предсрочно изискуем в действителност може да възлизат на сума в размер на 120 лева, но в други случаи същите могат да бъдат и в минимален размер, или дори да не бъдат направени такива. Извършената от банката предварителна оценка на вредите, които би претърпяла, в случай на предсрочна изискуемост на кредита, без да има яснота какви действия или съвкупност от действия ще бъде необходимо да бъдат извършени от нейно име, в качеството й на кредитор, противоречи на изискването за добросъвестност и води до нарушаване на равновесието между правата и задълженията на страните в правоотношението.  Отделен е въпросът, че липсва каквато и да било яснота относно реда, начина и параметрите, въз основа на които предварително е определен този размер от 120 лева, като както вече бе споменато, нито в договора, нито в тарифата са упоменати конкретни действия, които Банката следва да извърши при изискуемост на кредита. С оглед на изложеното, съдът приема, че претенцията за сумата от 120 лв. има характер на компенсаторна неустойка, тъй като същата цели да обезщети вредите, които банката би претърпяла във връзка с извънсъдебно събиране на вземанията. Ето защо, съдът намира, че така претендираната такса с характер на неустойка е в противоречие с ограничението в чл. 33 от , доколкото предвижда различен начин на обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения съгласно закона. Нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, поради което заявлението по чл. 417 от  в тази част се явява неоснователно и поради това първоинстанционния съд правилно го е отхвърлил.

По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено, като с оглед резултата по делото на частния жалбоподател не следва да се присъждат разноски по настоящето производство.

По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване.

     Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2610043/23.11.2020г., постановено по ч.гр.д. № 1038/2020г. по описа на Районен съд Несебър, с което съдът е отхвърлил подаденото от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК против М.М.У., ЕГН ********** и Х. М. И., ЕГН ********** в частта, с която се иска солидарното им осъждане за заплащане на сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, както и в частта, в която се претендират разноски за над 192,21 лева до пълния претендиран размер от 194,61 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                 2.