№ 39406
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110112996 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Я. Д. срещу „С.К.“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, с който се иска
да бъде обявена нищожността на клауза в чл.11, ал.2 в Договор за потребителски
заем № 838598 от 31.03.2023г., сключен между страните, поради противоречие
със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1
ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави,
както и с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати
сума в размер на 5лв., частично предявен иск от общата сума от 302,97 лв.,
представляваща платена при липса на основание по клаузата, предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 07.03.2024г., до
изплащането.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 1000 лева. В договора бил
посочен размер на ГПЛ 44,5% и ГПР 56,67 %. Уговорено е било заемът да се върне в
срок до 16.06.2023 г. на единадесет седмични вноски. Поддържа се в чл. 5, ал. 1 от
договора да е уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да
бъдат обезпечени с някое от обезпеченията, предвидени в същия (с банкова гаранция
или поръчители), а ако кредитополучателят не изпълни задължението да представи
обезпечение по кредита, съгласно клаузата на чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при
неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи фиксирана неустойка в размер на
302,97 лв. При сключването на договора поради непредоставяне на обезпечение, на
ищеца била начислена неустойка в общ размер на 302,97 лева, която сума била
дължима към месечната погасителна вноска в размер от 124 лева, с което общото
задължение по договора било в размер на 1364 лв. Развива съображения за нищожност
на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е
1
неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на
чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1
ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на
това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за
кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била
нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка,
така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 ЗЗП. Поддържа,
че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал.
1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото
не се посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са
включени в него. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като
неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на
подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната
клауза за неустойка за нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз
основа на нищожната клауза сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата претенция, до изплащането.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата
молба документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК за задължаване ответника да представи преписката по договора за паричен заем,
както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало
отговор сочи се,че договорът за паричен заем е действителен, сочи се, че договорната
клауза за неустойка също е действителна,твърди се,че заемополучателят е имал 14 дни
за отказ от договора. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена
между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема. Поддържа, че не е налице
противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените
аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността
кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до
начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на
предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът
направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал
на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и
да не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди се, че всички заплатени от
ищеца суми са получени на валидно право но основание. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Към писмения отговор са представени доказателства, противопоставя се по
допускането на ССчЕ.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че между страните има сключен договор за потребителски заем № 838598 от
2
31.03.2023г. с твърдените клаузи, във връзка с който ответникът е предоставил на
ищеца сумата от 1000 лева, която последният се е задължил да му върне.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
За да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност
установителни искове в тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза от
договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, че е неравноправна,
евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства, като относими,
допустими и необходими, следва да се приемат.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на следните въпроси, преформулирани от съда: Каква е общата сума по
процесния договор за кредит № 838598/31.03.2023 г., която ищецът е заплатил на
ответника вкл. и чрез рефинансиране на кредита, като вещото лице посочи
погасяванията по дати, размер и начин, по който са осчетоводени от ответника?
Какъв е размерът на ГПР, ако в същия се включи и начислената неустойка за
неосигуряване на обезпечение? Каква е била дължимата възнаградителна лихва от
заемополучателя за периода от усвояване на кредита до неговото пълно погасяване?.
Останалите искания, заявени с исковата молба следва да се оставят без уважение
като ненеобходими и/или неотносими към спорния между страните въпрос.
По искането по реда на чл. 213 ГПК:
Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които
участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да
съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. Съгласно
чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение
на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и
специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014
г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при
обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
/служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано
дело и се разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай
настоящото дело не е първо, а последно образувано, поради което не следва да се
присъединяват към него друго висящо между страните производство.
3
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2024 г.
от 9:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за
съединяване към настоящото гр. д № 12996/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в, на
следните дала: гр. д № 64484/2023 г. по описа на СРС, 38 с-в, гр. д № 68942/2023 г. по
описа на СРС, 27 с-в, както и гр.д.№ 8669/2024 г. по описа на СРС, 42 с-в.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата и ответника молба писмени
документи като доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите в мотивната част на
настоящото определение, при депозит в размер на сумата 350 лева, вносими от ищеца
в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д., телефон:
**********. УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства за
внесен депозит.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДОСТАВИ на вещото лице достъп до
счетоводните си записвания във връзка с процесния договор за потребителски кредит,
като при неосигуряване на необходимото съдействие за изготвяне на заключение,
съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за установени обстоятелствата, за които
страната е създала пречки да бъдат установени.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца,
заявени с исковата молба.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
4
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложените задачи и за датата на
насроченото открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5