№ 1184
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501019 по описа за 2021 година
., за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИВ. С. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна,
ул.“***с“ №27А, вх.Б, ет.4, ап.16, против Решение №60 от 16.02.2021г. постановено по гр.д.
№9928/2021г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от
“Инвест Тайм“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Варна.
ул.“Христо Смирненски“, ж.к.“Трошево“, бл.59, ет.3, ап.13, представлявано от Д.И.И.,
против жалбоподателя, иск с правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
осъждането на последния да заплати на въззиваемия сумата от 5069.51лв., представляващи
левовата равностойност на 2592 евро, дължима на основание сключения между страните
Договор за поръка от 30.05.2020г.
В жалбата се излагат противоречиви твърдения, че решението на РС Варна е валидно
и евентуално допустимо, но напълно неправилно и същевременно, че е постановено при
наличието на тежко нарушение на закона и при явна необоснованост, водещи до неговата
нищожност. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд за наличие на твърдяната от
ищеца облигационна връзка между страните, а именно договор за поръчка-посредничество
при покупко-продажба на недвижим имот, като са развити подробни съображения. Сочи се,
че обжалваното решение е постановено при липса на пълно, обективно и всестранно
изследване на обстоятелствата по делото, при неправилна оценка на събраните
1
доказателства и при допуснати съществени нарушения на процеса на извеждане на
правнорелевантните факти, на основата на които съдът е формирал погрешни правни
изводи, като е приел, че искът е доказан по основание и размер. На следващо място, се
оспорват изводите на съдът за несвоевременност на наведените от ответника доводи за
нищожност на договора, като са изложени обстойни съображения в обратна насока, а
именно за допустимост и срочност на оплакванията за нищожност и унищожаемост на
договора. Оспорват се и изводите за изпълнение на договора от посредника, като са
изложени доводи за неизправност на ищеца, съответно за недължимост на претендираното
от него възнаграждение. На последно място, са изложени оплаквания за неправилност на
отказа на решаващия съд да събере поскани от ответника-жалбоподател доказателства.
Моли се за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото, или за
унищожаване на Договора от 30.05.2020г., или алтернативно за отмяна на решение и
отхвърляне изцяло на предявеният иск, или за намаляване на дължимото на ищеца
възнаграждение, съобразено реално извършената дейност, или с цената на покупко-
продажбата на имота. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при
постановяването му, съдът се е ръководил от материалния и процесуалния закон. Оспорват
се доводите на жалбоподателя, като са развити подробни съображения за тяхната
неправилност и необоснованост. Изложени са подробни съображения в подкрепа на
правилността на изводите на първоинстанционния съд и се моли за потвърждаване на
обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалният си представител поддържа
жалбата, оспорва отговора на същата и моли за присъждане на разноските направени пред
двете инстанции.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата и поддържа отговора
си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание правно основание чл.286 от ЗЗД вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ИВ. С. Л. да заплати на “Инвест Тайм“ ЕООД сумата от
5069.51лв., представляващи левовата равностойност на 2592 евро, съставляващи
възнаграждение по сключения между страните Договор за поръчка от 30.05.2020г.
В исковата молба се твърди, че на 30.05.2020г. между страните е сключен договор за
посредничество при покупка на недвижим имот, по силата, на който ответника е възложил
на ищеца да посредничи при придобиване на имот, представен от посредника, срещу
възнаграждение в размер на 3% без ДДС, от продажната цена, която е посочена в договора и
2
приложението към него. Сочи се, че в случая уговорената с договора цена е в размер на
72000 евро. Поддържа се, че по силата на т.3.3 от договора, ответникът е поел задължение да
плати уговореното възнаграждение и в случай, че продажбено правоотношение възникне
със свързано с него лице. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си по договора,
ищецът е предложил на ответника, като потенциален купувач имот-апартамент в ж.к.“Бриз“,
ул.“Д-р Индржинка Кръстева“ №4, ет.3, където е извършен оглед на 30.05.2020г. Сочи се, че
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА №154, том 4, рег.№5852, дело
№634/2020г. на Варненски нотариус с рег.№513, братът на ответника-Владимир Сашев Л., е
придобил въпросния недвижим имот. Поддържа се, че предвид реализиране на сделката от
свързано лице, се е сбъднало условието по т.3.3 от договора, съответно за ответника е
възникнало задължение да заплати договореното възнаграждение в размер на 3.6 % с ДДС.
Поддържа още, че е направен опит за извънсъдебното уреждане на спора, за което на
ответника е изпратена нотариална покана, което не е дало резултат.
С постъпилият от ответникът отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Оспорва наличието на валидно сключен от страните договор за
поръчка, като се поддържа, че ответникът е считал, че подписва единствено протокол за
оглед и защото не му е предоставен препис от договора. На следващо място се поддържа, че
ищецът не е имал правомощия да предлага имота, тъй като продавачът не му е възлагал
продажбата. Сочи се, че ответникът не е страна по договора за продажба на имота, който е
сключен с брат му, както и че ищецът не е предоставил никакви посреднически услуги на
купувача, а единствено телефонен номер на продавача. На последно място се оспорва
размера на иска, тъй като имотът е закупен на цена, различна от посочената в договора за
посредничество, респективно че възнаграждението следва да се съобрази с действителната
продажна цена. Моли се за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Същото
е и допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. В тази връзка съставът на въззивният съд, намира оплакванията
на жалбоподателя за нищожност на атакувания съдебен акт, за неоснователни.
По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно
3
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
доводите на въззивникът, съставляват оспорване на изводите на районния съд за наличието
на предпоставките за уважаване на иска, като се поддържа, че страните не са обвързани от
твърдяната облигационна връзка, респективно че покупката на имота не е станала в резултат
от действията на ищеца, поради което възнаграждение по договора за посредничество не се
дължи. Евентуално се навеждат оплаквания касаещи размера на иска с оглед действителната
продажна цена на процесният имот. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
Видно е от приетият по делото заверен от ищецът препис от Договор за поръчка от
30.05.2020г., че жалбоподателят е възложил на въззиваемото дружество да организира и
осъществи огледи на недвижими имоти, както и да посредничи при придобиване на
недвижим имот, в това число при избор на конкретен имот да извърши проверка за тежести,
да подготви предварителен договор за покупко-продажба и да консултира възложителя
относно документите, необходими за сключване на окончателен договор. От друга страна
възложителят, се е задължил при подписване на предварителен договор за покупко-
продажба да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 3% без ДДС от цената,
посочена в договора за поръчка и приложенията към него. Освен това по смисъла на т.3.3 от
договора възложителят е поел задължение да заплати уговореното възнаграждение и в
случай, че предложеният от изпълнителя имот бъде закупен от близко или свързано с първия
лице. В Приложение №1 към договора за поръчка, което се явява част от материалният
носител на процесния договор, е описано извършването на два огледа, единият от които е на
процесният апартамент, находящ се в ж.к.“Бриз“, ул.“Д-р Индржинка Кръстева“ №4, ет.3, с
посочена покупна цена от 72000 евро, като извършването на огледа е удостоверено с подпис
на възложителя-ответник.
Установява се от представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА №154, том 4, рег.№5852, дело №634/2020г., че Владимир Сашев Л.,
за който не е налице спор, че е брат на ответника, е закупил горепосоченият недвижим имот
на 15.07.2020г.
С оглед горното, съставът на въззивният съд, приема следното:
Анализа на процесният договор от 30.05.2020г., установява, че между страните е
сключена сделка, съдържаща съществените елементи на договор за поръчка, по силата на
която ответникът е възложил на ищеца да му съдейства за придобиването на имот, в това
число да организира и осъществи огледи на недвижими имоти, като при избор на конкретен
имот, следа да съдейства и за придобиването му, чрез проверка за тежести, подготовка на
предварителен договор за покупко-продажба и т.н. Насрещното поетото задължение от
възложителят, при подписване на предварителен договор за покупко-продажба, да заплати
4
възнаграждение на изпълнителя в размер на 3% без ДДС от цената, посочена в договора и
приложенията, като това възнаграждение се дължи и в случай, че предложеният имот бъде
закупен от близко или свързано с първия лице. Установява още, че процесният имот е бил
предмет на оглед, като в последствие същият е придобит от брата на възложителя, със
сделка обективирана в НА №154, том 4, рег.№5852, д.№634/2020г.
Предвид изложеното оплакванията на жалбоподателя за липса на облигационна
връзка между страните, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се има предвид, че
при липса на надлежно направено оспорване от ответника на автентичността на
представеният по делото заверен препис от договор за поръчка, респективно на успешно
проведено доказване, че положенията от възложителят подпис е неавтентичен, въпросният
договор, като частен документ, носещ подпис на страната, е обвързващ и установява
наличието на твърдяната от ищецът облигационна връзка. Като за действителността на
договора е без значение в колко екземпляра е съставен и дали страната разполага с препис
от същия. Тук е мястото да се посочи, че предвид естеството на документа на проверка по
реда на чл.193 от ГПК подлежи единствено автентичността на същия и по конкретно
подписите на страните, но не и съдържанието му. Ето защо при липса на изрично оспорване
на достоверността на подписите, напротив при направено изявление от страната за
автентичност на подписът , за съдът не съществува задължение и възможност за проверка
на истинността на процесният договор. В този смисъл доводите на ответника за допуснати
нарушения от първоинстанционния съд на процесуалните правила, включително и при
анализа на доказателствената съвкупност, са несъстоятелни.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя за липса на договорна
обвързаност, тъй като ищецът не е бил легитимиран да предлага имота, доколкото
процесния договор и по-конкретно Приложение №1 към него, установява извършен оглед на
имота, което от своя страна показва, че изпълнителя е упълномощен да предлага имота. В
случая за валидността на упълномощаването, не е необходимо да се спазва специална
форма, в това число и писмена такава, като делегирането на представителна власт може да
стане и с конклудентни действия-пр. предоставяне на информация за местоположението на
имота и на ключове за същия. След като изпълнителя е осигурил възможност да се извърши
удостоверения с Приложение 1 оглед на имота, както и предвид признатия от ответника
факт, че му е предоставил тел.номер на продавача, то очевидно ищецът е разполагал с
правомощия да предлага имота. Наред с това в конкретния казус възражение за липса на
възлагане на продажба на имота, може да се направи само от страна на упълномощителя
/собственик/, но не и от трето за мандатното отношение лице, каквото в случая се явява
ответника.
Доводите на жалбоподателя за непълнота на съдебният акт, поради необсъждане на
всички възражения за недействителност на процесният договор, са неправилни. В случая
конкретни възражения за недействителност на договора в различните хипотези на
нищожност или унищожаемост, са изложени едва в писмената му защита, което ги прави
5
несвоевременно наведени и неподлежащи на обсъждане, поради настъпила процесуална
преклузия. Още повече, че към този момент не възможно насрещната страна да вземе
отношение по тях, респективно да предприеме действия по защитата си, което е
допълнителен аргумент за недопустимост на въпросните възражения.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори да бъдат възприети за
своевременно направени, доводите за нищожност на договора, са неоснователни, доколкото
същия не преследва забранена от закона цел, като неговите предмет и основание, които бяха
коментирани по-горе, са ясни и възможни. Изложеното важи и по отношение на
възражението за унищожаемост, тъй като в хода на производство не се доказа
осъществяване на някоя от хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗЗД.
Оспорването на ответникът, че посредника не е изпълнил задълженията си по
договора за посредничество, основано на твърденията, че единственото действие от страна
на изпълнителя, е извършване на оглед, без предприети последващи такива, допринасящи за
придобиване на имота, е неоснователно. Както вече се посочи процесният договор за
посредничество, е ***д на договора за поръчка, респективно по дефиниция е неформален,
двустранен, консенсуален и възмезден. Въпросният договор съдържа насрещно съгласие на
страните по делото за оказване на съдействие при покупка на имот, като едно от основните
задължения на изпълнителят, е предоставяне на информация за предлагането на пазара и
организирането на огледи, без да е предвидено ограничение да се предлагат само имоти, с
чиито собственици посредника, се намира в договорна връзка. С извършването на оглед на
процесния имот, който е организиран от служител на ищеца, гореописаното задължение на
посредника е изпълнено. Обстоятелството, дали ищецът, се намира в преки договорни
отношения с продавача, няма касателсво с облигационната връзка между страните по
делото. Ето защо с организирането на оглед и осигуряване на контакт между купувач и
продавач, посредника е изпълнил съществената част от задълженията си по договора за
посредничество, като останалата част е останала неизпълнена по независещи от него
причини, а именно поради поведението на възложителя, съответно на реалният купувач на
имота. Тук е мястото да се посочи, че в процесния договор изрично е предвидена
дължимост на възнаграждение за посредника, с осъществяване на факта на свързване на
страните по договора за покупко-продажба и заявяване на намерение за сключване на
сделка, в който смисъл следва да се тълкува клаузата на т.3.2 от договора определяща падеж
на плащането при подписване на предварителен договор. На още по силно основание
възнаграждението се дължи и с оглед настъпилото в последствие закупуване на имота от
брата на възложителя, с което по същество е извършено одобрение на свършената от
посредника работа по предлагане на имот с търсените характеристики.
Предвид изложеното, следва извода, че покупката на процесния имот от свързано с
ответника лице, каквото безспорно се явява неговият брат, е станала именно в резултат от
предоставената информация от посредника за предлагането на имота за продажба и
извършеният оглед на същия. Ето защо съдът намира, че са се сбъднали условията по т.3.3
6
от процесния договор за посредничество, респективно, че на ищеца се дължи
възнаграждение, определено по реда на т.3.2 от същия договор вр. с Приложение №1, т.е. 3.6
% от 72000 евро, или сумата от 2592 евро, с левова равностойност от 5069.51лв. Доводите на
въззивника, че в договора са вписани повече от една цена, което препятства определянето на
действителният размер на възнаграждението, не кореспондират с данните по делото,
доколкото видно от процесния договор е, че за съответния имот е посочена само една цена.
Възражението на жалбоподателят, че възнаграждението следва да се определи на база
действителната продажна цена посочена в нот.акт, е неоснователно. В горецитираната т.3.3
от договора за посредничество изрично е посочен реда за определяне на възнаграждението, а
имено върху цената на имота посочена в договора, респективно в Приложение №1, което е
неразделна част от него.
Доводите на въззивника за недължимост на претендираното възнаграждение, предвид
липсата на съставени, издадени и надлежно осчетоводени данъчни и разходнооправдателни
документи от изпълнителя по повод реализиране на приход продажбата на процесния имот,
са ирелевантни за спора, тъй като дори това да е така, то евентуалното нарушение на
фискалното законодателство е основание за ангажиране на административно финансовата
отговорност на дружеството, но не може да повлияе на облигационната обвързаност между
страните.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че предявените претенции са
основателни и като такива подлежат на уважаване. Като е достигнал до същия правен извод,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемият,
следва да се присъдят деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6000лв. Релевираното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар претендиран от насрещната страна, се явява
неоснователно, тъй като изчислен при условията на НМРАВ съобразно с материалният
интерес, размера на минималното възнаграждение възлиза на 585лв. и предвид правната и
фактическа сложност на делото, претендираните 600лв. не се явяват прекомерни.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №60 от 16.02.2021г. постановено по гр.д.№9928/2021г.
по описа на PC Варна.
ОСЪЖДА ИВ. С. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул.“***с“ №27А, вх.Б,
ет.4, ап.16, да заплати на “Инвест Тайм“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес
7
на управление гр.Варна. ул.“Христо Смирненски“, ж.к.“Трошево“, бл.59, ет.3, ап.13,
представлявано от Д.И.И., сумата от 600лв., представляваща деловодни разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8