Р Е Ш Е Н И Е
№ 2138
град Пловдив, 21.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 1975 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от П. Н. Л., с ЕГН **********, чрез процесуален представител
адв.П., срещу Решение №1236/14.06.2022г. по АНД №2978/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, с което е потвърден
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К №4377377, издаден от ОД на
МВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4,
във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на П. Н. Л. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се
развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява за
отмяната му и отмяна на ЕФ. Претендира се адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР Пловдив не се представлява, не взима
становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд Двадесет и първи състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна
страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав установи, че с оспорения,
издаден от ОД на МВР Пловдив ЕФ, серия К
№4377377 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на 13.01.2021г. в 10,07 часа, на републикански
път II-64 км.50+500 посока град Пловдив, при максимално
разрешена скорост за движение 60 км/ч въведено
с ПЗ В-26, с отчетен толеранс - 3 км/ч в полза на водача, П.Л., в качеството му
на законен представител на „Агроинвест - 2010“ ООД, собственик на МПС лек
автомобил „Ауди Ку 7“, с рег.№ ***, е бил санкциониран на основание чл.189
ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 74
км/ч, при максимално разрешена скорост от 60 км/ч нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си извод за законосъобразност
на атакувания ЕФ, състав на Районния съд е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на ЕФ.
Районният съд е
постановил неправилен съдебен акт. Във връзка с изложените от първостепенният
съд мотиви е необходимо на първо място да се отбележи, че нормите на чл.39 ал.4
и чл.85а ЗАНН са съществували, респ. са приети от законодателя и обнародвани с
изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е
именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ.
и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП. Или, всъщност основното изменение е в самия
ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН. След това
изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата
се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при
последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр.109/2020г. в сила от
23.12.2021г. Нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, не са общи по отношение
новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП. Не може да бъде споделено и виждането, че
цитираните правила от ЗАНН се прилагали във всички случаи, необхванати от ЗДвП,
вкл. и че последният във всички случаи е специален по отношение на първия.
Съобразно тези норми, в тях се сочи приложимостта им
по отношение на електронните фишове, т.е. „…случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител …“/чл.39, ал.4/, а правилото на чл.85а пък
повелява, че „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона
за движението по пътищата“. Както се посочи по-горе, тези две норми са приети
заедно в един закон с тази на чл.189 ал.4 ЗДвП, в чиято редакция и към
настоящия момент няма принципни промени. Или, самият ЗИД на ЗДвП сочи, че
правилата от него /вкл. чл.189 ал.4/ се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо
друго с нормите си и особено тази на чл.39 ал.4, която е изрично посочена.
Така, че няма как да бъде споделена тезата, че нормата в ЗДвП, се явява
специална.
На следващо място новелата на чл.39 ЗАНН /до изменение
в сила от 23.12.2021г./ регламентира институтите на т.н. „явно маловажни
случаи“/ал.1/ и „маловажни случаи/ал.2/ на административни нарушения, като
нормата на ал.4 е смислово и идейно свързана с тях. Ако се изходи от фактологията
по казуса, в който е наложена глоба в размер на 50 лева, то доколкото
нарушението е било установено безспорно при извършването му, е налице
възможност нарушителите в тези хипотези да се възползват от маловажността на
едно такова деяние, поради което и именно ал.4 повелява, че електронен фиш не
се издава, когато глобата е в размерите по ал.2. Противното означава, че
вмененото нарушение дори за изброените хипотези в мотивите на съдебното решение
по чл.182 ЗДвП /касаещи напр. превишение от 10 км в час/ винаги ще се
санкционира, независимо от обстоятелствата, при които е извършено нарушението
или личността на наказваното лице.
Относно неприложимостта на „маловажният случай“. Това
е възможно, но само, ако законодателят изрично е посочил това, но не и съдът.
Така например в КТ чл.415в ал.2 изрично
е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и
чл.63 ал.1 и 2. Или подходът при административнонаказателната отговорност е
ясен този институт, който е от публичен
ред, не се прилага само, ако в закон е посочено и то за конкретно изброени
нарушения. В случая в чл.189 ал.4 ЗДвП, в ЗДвП като цяло, или дори в ЗАНН, не
се откриват подобни правила, относими към казуса, като ЗДвП собствено дефинира
само „маловажно нарушение“ съгласно §6 т.32 ДР на закона, която норма представя
едно общо дефинитивно правило. Това всъщност се подкрепя и косвено от самото
правило на чл.189, ал.4 ЗДвП, според което то се прилага само, ако за
нарушението не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки.
От изложеното следва, че когато такива наказания са
предвидени, а това безспорно са такива за по-тежки нарушения, то тогава не се
издава електронен фиш, а се следва съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.
С оглед изложеното, са налице касационните основания
по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд като
несъответстващо на материалния закон следва да бъде отменено, а ведно с него и
ЕФ.
По отношение на претенцията за заплащане на разноски
за възнаграждение за един адвокат, за двете съдебни инстанции, съдът намира
същото за неоснователно със следните аргументи: Съгласно чл. 38, ал. 1 от
Закона за адвокатурата "Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право
на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг
юрист. " По делото формално се твърди, но от представените доказателства
не може да бъде направен извод, че касаторът попада в една от категориите лица,
на които адвокатът има право да окаже безплатна правна помощ. Преценката на
адвоката не може да бъде произволна и следва да бъде подкрепена от
доказателства, при липсата на които съдът приема, че нито са направени разноски
за адвокатско възнаграждение, нито са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Материалните и процесуални права трябва да се
упражняват добросъвестно. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, роднинството
и процесуалното представителство на друг юрист, са факти от обективната
действителност, за които следва да се ангажират и доказателства, те са и
проверими при съответната служебна деятелност от страна на съда. Когато
законодателят е употребил термина „близки“, той също е имал предвид отношения
изградени с близък, близка, т.е човек, с
когото някой е свързан с тесни роднински или приятелски връзки. Тези отношения
също така се манифестират, демонстрират, те не могат да останат спотаени,
недоказани и използвани единствено за целите на делото.
Последствието при установяване на факта на
недобросъвестно упражнени процесуални права от страна на касатора по смисъла на
чл. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е, че акцесорното право на адвокатско
възнаграждение на адвоката му не следва да бъде признато с оглед недопускане
целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект. За пълнота следва
да се посочи, че освен за този касатор, адв. П. в съдебното заседание на
19.10.2022 г. е претендирал разноски по чл.38, ал.1,т.3 и за друг „Близък-касатор“.
Разбира се, всеки е свободен да изгражда и изпълва със съдържание отношенията
си с друг човек, но това не би могло да се използва като средство за
неоснователно обогатяване.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХХI състав,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение №1236/14.06.2022г. по АНД №2978/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ
Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К
№4377377, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП на П. Н. Л. в
качеството му на законен представител на „Агроинвест - 2010“ ООД, собственик на
МПС лек автомобил „Ауди Ку 7“, с рег.№ ***, е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането на адв. П. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението е оконачателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: