РЕШЕНИЕ
№ 613
гр. Б., 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100061 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца “Т. С.” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ** Б, представлявано
от законния представител А. А., чрез пълномощника юрисконсулт А . Т., срещу ответника
“С. ТЛ“ ООД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Б., ул. “А. С.“ № **, ап. **,
представлявано от П .Б. К. ЕГН **********.
В исковата молба се сочи, че между страните не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки отправената покана, поради което длъжникът се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно до размера на обедняването. В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката е
посочено, че потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове
се сочи, че ответникът „С. ТЛ“ ООД не е изпълнил задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. В чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е
регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. За
процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т. С.” ЕАД
на потребители в гр. С., одобрени с Решение № 2 ОУ-043/12.07.2002г. на ДКЕВР, Решение
№ ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г.
на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на
ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. В този смисъл, задължението на „С. ТЛ“ ООД, за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на
следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава
за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случай, че „С. ТЛ“ ООД е имало
възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало
регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение
1
- чл. 40, ал. 2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството на ищеца не е постъпвало такова
възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Ищецът е изпратил писмо - покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно
дължимата сума, указано е, че ако „С. ТЛ“ ООД, не заплати същата в 7 дневен срок от
получаване на писмото “Т. С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда
на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това. Въпреки отправената покана
последвало плащане не е извършено, поради което ищецът е депозирал на основание чл. 410
ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „С. ТЛ“ ООД, за ползвана, но
незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата - етажна собственост, в
която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Н.” ЕАД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за ТЕ за процесния период - м.05.2018г. до м.11.2018г. за процесния имот са
начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата - “Н.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални
справки/.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане да се признае за установено
по отношение на „С. ТЛ“ ООД, че дължи на „Т. С.” ЕАД следните суми: сумата 355,44 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2018г. - 30.011.2018г. по прогнозни суми и суми отразени по изравнителни сметки №
16689362/31.08.2019г. за периода м. 10.2018г. до м. 11,2018г., № 16663593/31.08.2019г. за
периода м. 07.2018г. до м. 09.2018г., № 16663592/31.08.2019г. за периода м. 05.2018г. -
м.06.2018г., 98,30лв. - законна лихва за забава от 31.12.2018г. до 22.06.2021г., както и 25,14
лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.06.2018г.
до м.11.2018г. и 6,73 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 22.06.2021г.,
ведно със законната лихва от 08.07.2021г. датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника.
Предявените искове се оспорват изцяло като се сочи, че същите са неоснователни и
недопустими. Сочи се, че за процесния период ответното дружество не е било собственик на
имота. Не се оспорва обстоятелството, че между двете дружества не е сключван договор.
Следователно и общите условия по никакъв начин не обвързват ответника, последният не е
получавал данъчна фактура, издадена от ищеца. Доставка за ТЕ за посочения в исковата
молба имот не е заявена и не е извършвана, в обекта не е имало монтирани отоплителни
уреди. Сключеният договор с „Н. Инженеринг“ ООД, дружество различно от Н. ЕАД е от
2002г. за срок от пет години и няма данни да е подновяван. Прави се искане за отхвърляне
на предявените претенции.
Претендират се разноски.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
– писмени и назначените по делото експертизи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От страна на ищеца като доказателства са представени – нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, договор за покупко-продажба на недвижим имот от
30.12.2019г., сключен по реда на ЗДС и Правилника за прилагане на ЗДС от дата
16.11.2010г.; план за преобразуване на дружество с ограничена отговорност, посредством
отделяне чрез учредяване на три нови дружества, съставен на 29.05.2018г. С посочените
доказателства се цели да се установи, че през процесния период собственик на
топлоснабдения имот е бил ответникът.
По делото е представен договор от 18.05.2015г. при общи условия за извършване на
2
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в, ал. 2 от Закона за
енергетиката, сключен между ищцовото дружество, в качеството си на възложител, и „Н.“
ЕАД, в качеството си на изпълнител. Договорът е сключен за срок от една година.
Представен е договор от дата 18.09.2002г., сключен между Т. а. и Е. с. Н. инженеринг
ООД, в качеството на Изпълнител, и Етажна собственост жк. „Т.“, гр. С., в качеството на
възложител. Представени са протоколи за проведено Общо събрание на Етажните
собственици от дата 05.08.2002г., на което е взето решение да се извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и сключи Договор за услугата Топлинно
счетоводство с Т. а. и Е. с. Н..
Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от Т. С. АД на потребители в гр. С..
В писмения си отговор ответникът твърди, че не е бил собственик на процесния
имот, за което представя Справка от Агенция по вписванията.
От страна на третото лице - помагач „Н.“ ЕАД са представени Констативен протокол
от дата 19.05.2019г. във връзка с годишен отчет на уреда за дялово разпределение на обекти
на жк. „Т.“ бл. 39, вх. А, изравнителна сметка за периода 05.2018г. - 04.2019г. за ответното
дружество, както и три броя талони за пломбиране на водомери.
По искане на ищеца по делото са назначени две експертизи.
Вещото лице по назначената счетоводна експертиза сочи, че сумите за топлинна
енергия, предмет на исковата молба не са платени. Изравнителната сметка към фактура №
98348516/30.11.2018г е на стойност минус 53,95 лева и е въведена в информационната
система на „Т. С.” ЕАД през м. 08.2019г. Сумата, която следва да бъде довнесена е в размер
на 380,58 лева с ДДС, от които: за топлинна енергия за месец 11.2018г- 341,64 лева; за
дялово разпределение - 25,14 лева; и за подгряване на вода по дебитни известия - 13,80 лева.
Дължимата сума за ТЕ за месец 11.2018г е в размер на 395,59 лева с ДДС, от които: за
отопление - 394,88 лева; и -за БГВ - 0,71 лева.
Вещото лице по назначената СТЕ сочи, че дяловото разпределение на топлинна
енергия в СЕС за клиента са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката чл.68, чл.69 и приложение към чл. 61 т.5.2, т. 6.1.1 от Наредба № Е-
Р Д-04-1 от12.03.2020г и чл. 1396 от ЗЕ. Дялово разпределение на топлинната енергия в
сгради - етажна собственост е извършено от фирма “Н.” ЕАД съгласно чл.139а от ЗЕ и чл. 68
, чл. 69 към приложение чл. 61.Т.5.2, т.6.1.1, т.6.1.3, т.6.4 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. Обн. ДВ. бр.25 от 20 Март 2020г. Фактурираните сумите за топлина енергия за
дадения период от 05.2018г. до 04. 2019г. и отчетената топлинна енергия за дялово
разпределение, като изчислените суми за топлоенергия по отделните компоненти са дадени
в таблична форма и начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта
на енергетиката чл.68, чл.69, чл.71 и приложение към чл.61т.5.2,т.6.1.1 т.6.4 от Наредба № Е-
РД-04-1 и чл.139 от ЗЕ. Сумите за топлинна енергия за имота на клиент с абонатен №
Т******* са начислени съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
за процесния период.
Съдът кредитира изцяло заключенията и по двете експертизи, доколкото същите не
са оспорени от страните по делото и вещото лице е отговорили пълно, точно и обосновано
на поставените въпроси.
Ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение. По повод на това е образувано ч.гр.д. № 2770/2021г. по описа на
Районен съд-Б., по което е разпоредено длъжникът „С. ТЛ“ ООД да заплати на заявителя „Т.
С.“ ЕАД следните суми: сумата 355,44 лв. - главница, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна енергия за периода от месец
май 2018г. до месец ноември 2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к.
„Т.“, бл. 39, ет. 1, офис № 1 аб. *******, ведно със законната лихва върху нея от датата на
депозиране на заявлението в Софийски районен съд - 12.07.2021г., до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 98,30 лв. - мораторна лихва върху доставената и
3
ползваната топлинна енергия за периода от 31.12.2018г. до 22.06.2021г. сумата от 25,14 лв. –
представляваща сума за дялово разпределение за периода от юни 2018г. до месец ноември
2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. 39, ет. 1, офис № 1
аб. *******, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в
Софийски районен съд – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от
6,73 лв. - мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.07.2018г. -
22.06.2021г.; сумата от 25 лв. – платена държавна такса по делото и сумата от 50 лв. -
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е депозирал писмено
възражение.
Предвид на това е указано на заявителя, че следва да предяви искове за установяване
дължимостта на оспорените вземания.
В указания срок заявителят - ищец е депозирал установителни искове по чл. 422 от
ГПК, предмет на настоящото дело.
Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно
преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал
топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
/липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е поканил ответника да
плати сумите.
Съдът намира, че ищецът не се прави с възложената му доказателствена тежест.
На първо място липсват категорични доказателства, че за процесния период
ответникът е бил собственик на имот, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. 39, ет. 1,
офис № 1. Представени са доказателства – договор за покупко- продажба на имот, видно от
който „П.“ ООД е закупило имота през 2010г. Налице са данни, че през месец май 2018г. П.
ООД е преобразувано чрез отделяне, като са образувани три нови дружества – измежду
които и ответното. Видно от плана за преобразуване в патримониума на новото дружество е
включен топлоснабдения имот. В чл. 22 от Плана е посочено, че същият подлежи на
одобрение от Общото събрание на съдружниците в Преобразуващото се дружество, като
при липса на такова планът не поражда действие. По делото липсват доказателства кога и
дали представеният план е породил действието си, от там липсват доказателства и за това
кога имотът реално е преминал в патримониума на новоучреденото дружество. От това
следва, че по делото липсват категорични данни за това, че за процесния период май -
ноември 2018г. ответникът е бил собственик на описания в исковата молба имот. Видно от
представена справка в АВ вписването на извършеното преобразуване е извършено на
03.07.2019г., което е след процесния период.
В срока за отговор на исковата молба ответникът изрично е оспорил да е задължено
лице за заплащане на претендираните от ищеца вземания. В тежест на ищцовото дружество
е възложено да установи по реда на пълното и главно доказване всички елементи на съдебно
предявеното вземане, включително и обстоятелството, че през процесния период ответникът
е консумирал доставената в имота топлинна енергия.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
4
топлоснабдяван имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна реално е ползвала топлинна енергия. При съобразяване на процесуалното
бездействие на ищеца за установяване на този релевантен спорен между страните факт,
съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава,
че съдът приема, че ответникът не е консумирал топлинна енергия за отопление на имот,
поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи. При така установеното се
налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД - липсва
обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният иск е неоснователен.
На следващо място следва да се отбележи и това, че по делото липсват доказателства
за ответника да е възникнало задължение за заплащане на потребено количество топлинна
енергия. В тази връзка не са представени фактури, от които да е видно какви са дължимите
суми, какво е начислявано по тях, за кой период и кой е адресат на тези задължения, както и
липсват доказателства за получаването им от ответника – чл. 39, ал. 2 и сл. от представените
по делото Общи условия.
Искът за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по иска за стойността
на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото последният съдът приема за
неоснователен, то неоснователни са и исковете за неоснователно обогатяване в размер на
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, извършвано за
процесния имот, както и за акцесроните претенции – мораторни лихви върху двете
вземания.
По изложените по-горе съображения предявените установителни искове са
неоснователни и като такива ще следва да се отхвърлят.
Разноски в полза на ответното дружество не следва да се присъждат, доколкото
липсват доказателства такива да са сторени.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от “Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ** Б, представлявано от
законния представител А. А., чрез пълномощника юрисконсулт А . Т., срещу “С. ТЛ“ ООД с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Б., ул. “А. С.“ № **, ап. **, представлявано от П
.Б. К. ЕГН **********, с които е направено искане да се признае за установено, че “С. ТЛ“
ООД дължи на “Т. С.” ЕАД следните суми: сумата 355,44 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но неизплатена от длъжника топлинна енергия за
периода от месец май 2018г. до месец ноември 2018г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. **, ет. 1, офис № 1 аб. *******, ведно със законната лихва върху
нея от датата на депозиране на заявлението в Софийски районен съд - 12.07.2021г., до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 98,30 лв. - мораторна лихва върху
доставената и ползваната топлинна енергия за периода от 31.12.2018г. до 22.06.2021г. сумата
от 25,14 лв. – представляваща сума за дялово разпределение за периода от юни 2018г. до
месец ноември 2018г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н., ж.к. „Т.“, бл. **,
ет. 1, офис № 1 аб. *******, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
заявлението в Софийски районен съд – 12.07.2021г., до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 6,73 лв. - мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода
31.07.2018г. - 22.06.2021г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач – ФДР “Н.” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Тинтява”№ 15-17 на страната на ищеца “Т.
С.” ЕАД.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Б. в двуседмичен срок, считано
от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6