РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Пловдив, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20235300102619 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба /уточнена с молба вх.
№33139/31.10.2023г./, подадена от Р. И. М., с ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П.
****, с която е предявен иск с правна квалификация чл.440, ал.1 ГПК против Т. Л. С., с ЕГН
**********, с адрес- гр. П. ****, и против Ж. Ж. Н., ЕГН **********, и Д. Ж. Н., ЕГН
**********, действащи чрез з. пр. и техен б.- Ж. В. Н., с адрес: гр. П.****.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищцата М. е собственик на
недвижим имот- СОС с идентификатор 56784.540.771.1.24 по КККР на гр. П., с адрес на
имота- гр. П. ****/**, който е придобила като обезщетение срещу отчужден от нея имот,
находящ се в гр. П., ул.****, въз основа на Заповед №**/***г. на Пр. на ИК на Общ НС- П..
С нотариален акт № ***,***/****** г.. същата е призната за собственик на недвижим
имот- жилище № **, находящо се на *** етаж в жилищна сграда- блок № ***, построена
върху държавна земя в ЖК „Т.“ в гр. П., състоящо се от три стаи, трапезария и готварна, със
застроена площ от 92,58 кв.м, ведно с избено помещетие № ***, със застроена площ от 10,29
кв.м, ведно с 1,920 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, при описаните съседи, който имот представлява СОС с идентификатор
56784.540.771.1.24 по КККР на гр. П.. След придобиване на имота, през м. август **** г..
ищцата го отдала под наем на лицето Н. Г. М.. Според присъда №23/21.01.2005г. по нохд
№634/2003г. на ПОС, влязла в сила на 06.07.2005г., М. изготвила неистински документ-
договор за продажба на държавен недвижим имот от в.ж. ф. по реда на НДИ от дата *******
г.. и страни- Д. Т.- продавач и П. М. – купувач, като в този договор бил индивидуализиран
като предмет на продажбата процесният имот, собственост на ищцата. Съставеният от М.
1
неистински документ впоследствие бил използван за сключване на ******г. на договор за
продажба на имота между П. П. М. /продавач/, действащ чрез м. си- Н. Г. М., и ответницата
Т. Л. С.. По отношение на този договор се твърди, че не е породил транслативен ефект,
доколкото се касае за продажба на чужда вещ, и следователно, Т. С. не е придобила правото
на собственост върху процесния недвижим имот. Последната никога не е притежавала ключ
за имота, не е живяла в него, не го е ползвала по какъвто и да е начин, не е заявявала спрямо
ищцата претенции към правото й на собственост върху имота. Независимо от това,
изпълнението по изп. д. №****г., с взискатели - Ж. Ж. Н., ЕГН **********, и Д. Ж. Н., ЕГН
**********, действащи чрез з. пр. и техен б.- Ж. В. Н., и длъжник- Т. Л. С., е насочено към
притежавания от ищцата недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор
56784.540.771.1.24 по КККР на гр. П., с адрес на имота- гр. П. ****/**, като на ******г. е
вписана възбрана върху имота по искане на ЧСИ Н., а на 05.10.2023г. е насрочен опис на
имота. Сочи се още, че изпълнителното производство е било образувано по изп. лист от
17.01.2023г., издаден от РС- Пловдив, на основание протоколно определение
№9143/08.12.2023г. по гр.д. №110911/2022г. на ПРС, с който С. е осъдена да заплаща
издръжка за малолетните си деца.
Предвид така изложените фактически обстоятелства, ищцата заявява, че за нея е
налице правен интерес от провеждане на иск по чл. 440, ал.1 от ГПК, поради което се иска от
съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане по
изпълнително дело №****** на ЧСИ П. Н.- СОС с идентификатор 56784.540.771.1.24 по
КККР на гр. П., не принадлежи на длъжника по това изпълнително дело- Т. Л. С..
Съображения по спора са развити и в писмена защита на адв. М.- процесуален представител
на ищцата. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците Ж. Ж. Н., ЕГН
**********, и Д. Ж. Н., ЕГН **********, действащи в производството чрез з. пр. и техен б.-
Ж. В. Н., чрез упълномощения адв. Т. Т.. Изложено е в отговора, че предявеният иск е
допустим, а по отношение на изнесеното в исковата молба, относно собствеността на
недвижимия имот и владеенето му, се иска да се предостави възможност на ответниците да
вземат становище на по-късен етап, тъй като към датата на подаване на отговора няма
депозиран такъв от другия ответник, собственик на имота- Т. С.. Посочва се, че към момента
на насрочване на опис на процесния недвижим имот по имотната справка на длъжника няма
вписана искова молба от трети лица, оспорващи собствеността имота. В деня на насрочения
опис са били заявени претенции от ищцата, поради което описът е бил отложен.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от
ответницата Т. Л. С., в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим и
основателен, като се иска да се постанови решение в хипотезата на признание на иска.
Твърди се, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства отговарят на правната и
фактическа страна на реалното правно и фактическо положение. Иска се, на основание
чл.78, ал.2 ГПК, ответницата да не бъде осъждана за разноски, тъй като не е станала причина
2
за завеждане на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Установява се от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение насрещу отчужден недвижими имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./, с №
*****, н. д. №***/***.**** г.. на н. при РС- Пловдив, че Р. М. е призната за собственик на
следния недвижим имот: жилище № **, находящо се на *** етаж в жилищна сграда- блок
№*****, построена върху държавна земя, к. „Т.”, гр. П., състоящо се от три стаи, трапезария,
готварна, с площ от 92,58 кв. м, с прилежащо избено помещение № *** със застроена площ
от 10,29 кв.м, и 1, 920 % идеални части от общите части на сградата, при граници на
жилището: ******, отгоре- *** на Н., а за избеното помещение: изба № *** на ап. **,
коридор, изба № ** на ап. **. В нотариалния акт е посочено, че ищцата е придобила
описаното жилище като обезщетение срещу отчуждения й недвижим имот в гр. П., на
ул.****.
Представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена с №АО-
1701/09.05.2014г., издадено от Община П., от което е видно, че имената Р. И. М. и Р. И. М. са
имена на едно и също лице.
По делото е приложено нохд № 634/2003г. на ОС- Пловдив, приключило с влязла в
сила присъда №23/21.01.2005г., с която Н. Г. М., ЕГН **********, е призната за виновна в
това, че за периода от ******г. до 29.07.1996г. в гр. П. и гр. С., при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи, е получила чуждо
движимо имущество- парични суми от лицата- Т. Л. С., И. Д. М., П. М. М., И. Г. Г. и С. Д. Ц.,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.212, ал.4, вр. с ал. 1, пр.2 и
3 вр. с чл.26, ал.1 НК, за което й е наложено съответното наказание. В мотивите на
присъдата е посочено, че Р. М. е придобила собствеността върху имот- апартамент, находящ
се в гр. П., ЖК „Т.”, бл.*, ***, с нотариален акт от ****** г.. След придобиване на
процесното жилище, през месец август **** г.. М. го отдала под наем на лицето Н. Г. М.. От
своя страна М. изготвила неистински документ- Договор за продажба на държавен
недвижим имот от в.ж. ф. по реда на НДИ с дата ******* г.. и със страни –Д. Г. Т. –продавач
и П. П. М. /с. на Н. М./ като купувач. В договора било индивидуализирано като предмет на
продажбата- наетото жилище, а подписът на продавача Т. Н. М. имитирала. На ******г. бил
сключен договор за покупко-продажба на процесния имот, с който П. П. М., представляван
от пълномощника си- Н. М., продал имота на Т. С..
От представения нотариален акт ****, дело № *****г., в който е обективиран
посоченият в присъдата договор за покупко- продажба от ******г., е видно, че П. М.,
действащ чрез пълномощника си Н. М., е продал на Т. Л. С. недвижим имот, описан като
апартамент № ***, вход *, етаж * от жилищен блок №*, строен върху държавна земя в гр.
П., ЖК ”Т.”, с площ от 96,93 кв.м, ведно с избено помещение № **, с площ 5,71 кв.м, и
4,8105 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от
134 500 лв. Според отразеното в нотариалния акт, при съставянето му са представени-
3
договор за покупка от ******* г.. на Министерство на отбраната, пълномощно и др.
Установява се от приложеното в заверено копие изп. дело № ****** по описа на ЧСИ
П. Н., рег. № ** при КЧСИ, с район на действие - Пловдивски окръжен съд, преобразувано
под № **** по описа на ЧСИ К. П., че същото е образувано по молба от ******г. на
малолетните взискатели - Ж. Ж. Н. и Д. Ж. Н., действащи чрез з. пр. и техен б.- Ж. В. Н., и
изпълнителен лист от 17.01.2023г., издаден по гр.д. № 911/2022г. на Районен съд- Пловдив,
въз основа на протоколно определение №9143/08.12.2022г /влязло в сила на 16.12.2022г./,
срещу Т. Л. С. за заплащане на месечна издръжка за всяко от децата в размер на 1 000 лв.,
считано от 27.07.2022г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
същата, както и на сума от по 500 лв. еднократно веднъж годишно за началото на учебната
година до 05.09., която сума да бъде използвана за дрехи, учебни помагала и всичко
необходимо за започване на учебната година. Видно от молбата за образуване на
изпълнително дело, взискателите са поискали налагане на възбрана, насрочване на опис и
изнасяне на публична продан на следния недвижим имот, собственост на длъжника С., а
именно- СОС с идентификатор 56784.540.771.1.24, с адрес- гр. П., ЖК ”Т.”, бл.*, ***.
С вписана на 28.09.2023г. в. изпълнението е насочено срещу недвижимия имот- СОС
с идентификатор 56784.540.771.1.24, с административен адрес- гр. П., ЖК”Т.”, бл.*, ***, с
площ от 96,93 кв.м, който СО се намира на етаж * в сграда с идентификатор 56784.540.771.1,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.771, с предназначение на самостоятелния
обект- жилище, апартамент в жилищна и вилна сграда или сграда със смесено
предназначение, при описаните граници, ведно с избено помещение № **, с площ от 5,71
кв.м, ведно с прилежащите 4,8105% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот.
С покана за доброволно изпълнение изх. №***/******г. длъжникът- Т. С. е
уведомена, че общото задължение по изпълнителното дело възлиза на 45 957,16 лв. В
поканата е посочено, че е наложена възбрана върху гореописания недвижим имот и е
насрочен опис на дата 19.09.2023г., между 10,30 ч. и 17,00ч., на възбранения недвижим имот.
По изп. дело е налично копие от кадастрална карта с данни от КРНИ на СОС с
идентификатор 56784.540.771.1.24, актуално към ******г., от което е видно, че като
собственик на имота е записано лицето Р. М., въз основа на нотариален акт № ***/**** г..
Установява се от протокол за опис и оценка на недвижим имот, че на 19.09.2023г. в
11ч. възбраненият имот е посетен от ЧСИ Н., в присъствието на пълномощника на
взискателите- адв. Т. и длъжника С. ЧСИ е констатирал, че в имота се намира трето лице- Р.
М., което е заявило, че живее в него и че е собственик на имота, като е представило присъда
№23/21.01.2005г. на ПОС по нохд № 634/2003г. и нотариален акт № *** от ******* г.. На
посочената дата опис не е извършен и същият е насрочен за 05.10.2023г. С разпореждане на
ЧСИ Н. насрочените за 05.10.2023г. изпълнителни действия са отложени, а с разпореждане
от 08.11.2023г. изпълнението по изп.д. №****г. по отношение на процесния недвижим имот
е спряно, въз основа на издадената обезпечителна заповед по гр.д. №2619/2023г.
4
По делото е прието удостоверение за наличие или липса на данни с изх. №25-
270741/18.10.2024г. на СГКК- П., според което, в одобрените със Заповед №РД-18-
48/03.06.2009г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П. е отразен
имот с идентификатор 56784.540.771.1.24, без данни за собственост, промяна в КККР е
направена на 11.09.2023г., по повод подадено в СГКК на 01.09.2023г. заявление от Р. М., и е
свързана със запис на данните за собственик, с данни за акта на собственост, за прилежащи
части към обекта, взети от представения документ за собственост – нотариален акт №
***/**** г..
Прието е като доказателство по делото и удостоверение изх. №94/08.04.2025г.,
издадено от „Пловдивинвест-21“ АД, в което е констатирано, при направена съпоставка на
документа за собственост- нот. акт № ***/**** г.., архива на блок №* в ЖК“Т.“, гр. П., и КК
на гр. П., че описаният апартамент в акта за собственост е идентичен със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.540.771.1.24 , с настоящ адрес- гр. П., ЖК “Т.“, бл.*,
****, като апартамент № ** е по номерация на всички апартаменти в целия блок, а по
номерация на апартаментите само във вход * същият апартамент е под № ***, апартаментът
граничи: на същия етаж с ап. ** с идентификатор 540.771.1.23, под него с ап.* с ИД
540.771.1.21, над него- с ап. * с ИД 540.771.1.27 и с ап. * от вх. * с ИД 540.771.1.2.4.
При така установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.440, ал.1 от ГПК, всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Искът с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК е отрицателен установителен иск, като
с него се цели да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което
не принадлежи на длъжника.
Предмет на иска по чл.440, ал.1 ГПК не е правото на ищеца, а правото на длъжника,
като целта е при недоказана принадлежност на оспореното право да се отрече възможността
за насочване на принудителното изпълнение за негово задължение върху имуществото,
което принадлежи на трето лице.
Твърденията относно правата на ищеца и връзката им с вещта, предмет на
изпълнението, обуславят съществуването на правния интерес от исковата защита. В случай
че ищецът твърди, че вещта върху която е насочено изпълнението му принадлежи, той
трябва да проведе доказване на правото си на собственост. Ако ответниците твърдят, че
собственик на вещта е длъжникът, те трябва да установят правата на длъжника, които
изключват правото на ищеца.
В случая ищцата, като трето лице, чието право е засегнато от изпълнението,
е предявила иска си, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението
за парично вземане не принадлежи на длъжника.
По делото не е спорно и се установява, че по отношение на имот- СОС с
5
идентификатор 56784.540.771.1.24, с административен адрес- гр. П., ЖК”Т.”, бл.*, ***, с
площ от 96,93 кв.м, намиращ се на *** етаж в сграда с идентификатор 56784.540.771.1,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.540.771, е насочено принудително изпълнение по
изп. дело №****г. по описа на ЧСИ П. Н., по което взискатели са малолетните ответници,
действащи чрез техния б. и законен представител, а длъжник е Т. С.. Изпълнителното
производство е започнало за събиране на възникналите вземания за издръжка на
ответниците Н.и по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 911/2022г. на РС- Пловдив, и
все още не е приключило.
Установи се, че с нотариален акт № ***/**** г.. Р. М. е призната за собственик на
имот- жилище № **, находящо се на *** етаж в жилищна сграда- блок №*****, построена
върху държавна земя, к. „Т.”, гр. П., с площ от 92,58 кв. м, като имотът е придобит като
обезщетение срещу отчужден на ищцата недвижим имот.
Събраха се в хода на производството доказателства, които са достатъчни, за да се
обоснове извод, че имотът, описан в представения нотариален акт за собственост №
***/**** г.., е идентичен с този, върху който е насочено принудителното изпълнение по изп.
дело №****г.
От друга страна, няма доказателства по делото, които да легитимират надлежно
длъжника Т. С. като собственик на процесния имот. Напротив, установи се, че праводателят
на ответницата- П. М. не е бил собственик на имота към датата на сключване на
продажбената сделка- ******г., обективирана в нотариален акт №****г., тъй като същият не
е притежавал годен титул за собственост. Представеният при сключването на договора за
покупко- продажба документ- договор за продажба на държавен недвижим имот от в.ж. ф.
по реда на НДИ от ******* г.. , със страни- Д. Т.- продавач и П. М. – купувач, не
удостоверява придобито от последния право на собственост върху имота, доколкото се
установява по несъмнен начин от присъдата, постановена по нохд №634/2005г. на ПОС, че
същият е документ с невярно съдържание, при съставянето на който е извършено
престъпление. А след като праводателят на ответницата не е имал в патримониума си
собствеността върху имота, за да го прехвърли, то и ответницата не може да се легитимира
като собственик на този имот.
С оглед на изложеното, съдът приема, че процесният имот не е собственост на
длъжника Т. С. и не може да служи за реализиране по принудителен ред на задължението на
длъжника по изп. д. №****г. спрямо взискателите Н.и, поради което предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените разноски за настоящото производство,
които, според данните по делото, възлизат в общ размер на 6 430,63 лв. /540,63 лв.- внесена
държавна такса, 5 880 лв.- заплатено адв.ско възнаграждение, 10 лв.- заплатена държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение/. Ответниците Ж. и Д. Н.и не са признали иска, а
и посредством писмени изявления в изп. процес в качеството на взискатели са дали повод за
предявяване на иска по чл.440, ал.1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за
6
освобождаването им от отговорност за разноски. Ответницата Т. С., макар да е признала
иска, с извънпроцесуалното си поведение също е дала повод за завеждане на делото-
неизпълнението на задълженията й спрямо взискателите е довело до иницииране от тях на
изпълнителното производство, а и в хода на последното тя не е признала за извършената
сделка с несъответно притежавани вещни права, при което разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК,
на която се позовава в отговора на исковата молба, е неприложима. Ето защо, от
направените от ищцата разноски в размер на 6 430, 63 лв. ответниците Н.и следва да бъдат
осъдени да заплатят общо 3215,31 лв., а ответницата Т. С.- 3215,31 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. Л. С., с ЕГН **********, с адрес- гр.
П. ****, Ж. Ж. Н., ЕГН **********, и Д. Ж. Н., ЕГН **********, последните двама,
действащи чрез з. пр. и техен б.- Ж. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П.****, че
недвижимият имот, срещу който е насочено изпълнението за парично вземане по
изпълнително дело №****** на ЧСИ П. Н., преобразувано под № **** по описа на ЧСИ К.
П., а именно: СОС с идентификатор 56784.540.771.1.24 по КККР на гр. П., последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
е от 11.09.2023г., с адрес на имота- гр. П., ЖК „Т.“, бл.***, ****, който самостоятелен обект
се намира на етаж * в сграда с идентификатор 56784.540.771.1, с предназначение- жилищна
сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.771, с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с
площ от 92,58 кв.м, ведно с избено помещение № *** с площ от 10,29 кв.м, ведно с 1,920 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.540.771.1.23, под обекта:
56784.540.771.1.21, над обекта-56784.540.771.1.27, който самостоятелен обект, съгласно
нотариален акт № *****, нот. дело №**** от ****** г.. на н. при ПРС, представлява:
жилище № **, находящо се на *** етаж в жилищна сграда- блок №***, вход *, построена
върху държавна земя, к. „Т.”, гр. П., състоящ се от три стаи, трапезария и готварна, с площ
от 92,58 кв. м, с прилежащо избено помещение № *** със застроена площ от 10,29 кв.м,
ведно с 1, 920 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при съседи на жилището: ******, отгоре- *** на Н., при съседи на избеното
помещение: изба № *** на ап. **, коридор, изба № ** на ап. **, не принадлежи на длъжника
по това изпълнително дело- Т. Л. С. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Т. Л. С., с ЕГН **********, с адрес- гр. П. ****, да заплати на Р. И. М., с
ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. П. ****, сумата 3215,31/три хиляди двеста и
петнадесет лв. и тридесет и една ст./ лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. Ж. Н., ЕГН **********, и Д. Ж. Н., ЕГН **********, действащи чрез з.
пр. и техен б.- Ж. В. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П.****, да заплатят общо на Р. И. М., с
7
ЕГН ********** и постоянен адрес- гр. П. ****, сумата 3215,31/три хиляди двеста и
петнадесет лв. и тридесет и една ст./ лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8