№ 496
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
едИ.десети март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100900032 по описа за 2023 годИ.
СГС е сезиран с искова молба от ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД, с която са предявени
срещу ЗАД“ А.“ АД искове с правно основание чл.411, вр. с чл.432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че е сключил договор за имуществено застраховане с „Ю.И.“ ООД, по
който е поел задължението да носи покритие за автобус „Ноге“, модел „Туринг“ с рег.N СВ
*******. Сочи се от ищеца, че застрахованият автомобил е бил увреден в резултат на ПТП
от 29.01.2020 г., което е причинено от Я. П. П., която при управление на л.а.“Мерцедес А-
160“ с рег.N ******* е предприела изпреварване при мокра настилка, навлязла е в лентата за
насрещно движение и се е ударила в л.а.“Рено Сценик“ с рег.N *******, след което е
настъпил удар със застрахования автомобил. След увреждането на застрахования автомобил
ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на 269 500 лв., с което е встъпил в
правата срещу ответника, който е страна по сключен договор за застраховка гражданска
отговорност за управлявания от делинквента П. автомобил. Иска се от ищеца ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 269 500 лв. – застрахователно обезщетение, както и сумата
от 7785,56 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 29.05.2022 г. –
06.01.2023 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението,
че представеният протокол за ПТП не притежава доказателствена стойност, защото
актосъставителят не възпроизвежда свои преки възприятия. Оспорва се поведението на
водача на л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N ******* да е причИ. за настъпване на
произшествието, защото то е причинено от водача на л.а.“Рено Сценик“ с рег.N *******,
който се е движел с несъобразена скорост, респ. поради други негови нарушения на
правилата за движение по пътищата. Освен това този водач е могъл да предотврати удара
чрез спиране. Прави възражение за съпричиняване поради поведението на водача на
1
увредения автомобил. Оспорва се наличието на пряка причинна връзка между поведението
на водача на л.а.“Мерцедес А-160“ и вредите по застрахования автомобил. Искът за
главница се оспорва по размер, а искът по чл.86 ЗЗД се оспорва с довода, че с писмо изх.N
Л-5823/13.09.2022 г. от ищеца са изискани допълнителни документи, които не са били
представени.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че представеният протокол за ПТП има качеството на официален удостоверителен
документ по чл.179 ал.1 ГПК, поради което доказва, че произшествието е настъпило по
описания в него начин. Сочи се, че не са представени доказателства за факта, че и други
лица имат вИ. за настъпване на вредата, която е причинена само от поведението на водача
на л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N *******.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с
довода, че протоколът за ПТП не притежава материална доказателствена сила относно
причините за настъпване на произшествието. Поддържа се и възражението за принос на
водача на увредения автомобил.
Представен е протокол за ПТП с пострадали лица от 29.01.2020 г., в който се сочи, че Я.
П. П. при управление на л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N ******* е предприела изпреварване
при мокра настилка, навлязла е в лентата за насрещно движение и се е ударила в л.а.“Рено
Сценик“ с рег.N *******, който след удара се е блъснал в автобус „Ноге“, модел „Туринг“ с
рег.N СВ *******, а този автобус се е блъснал с л.а.“Мазда 6“ с рег.N *******.
Представени са документи, изискани от районен съд –гр.Ловеч по НОХД 834/2023 г. –
протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020 г. и фотоалбум.
Установява се от заключението на СТЕ, че поради предприета маневра изпреварване и
навлизане в лентата за насрещно движение от страна на водача на л.а.“Мерцедес А-160“ с
рег.N ******* е настъпило процесното ПТП от 29.01.2020 г., от което е бил увреден автобус
„Ноге“, модел „Туринг“ с рег.N СВ *******, защото л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N ******* е
реализирал произшествие с насрещно движещия се л.а.“Рено Сценик“ с рег.N *******, след
което е настъпил удар с автобус „Ноге“, модел „Туринг“ с рег.N СВ *******, а той се е
ударил в мантинелата. Според в.лице не е възможно да се определи дали водачът на
л.а.“Рено Сценик“ е могъл да предотврати удара с л.а.“Мерцедес А-160“, защото
навлизането на този автомобил представлява внезапна опасност. Сочи се, че водачът на
л.а.“Рено Сценик“ не е могъл да предотврати вторичния удар с автобуса, защото след първия
удар автомобилът се е завъртял и е загубена устойчивост, поради което автомобилът е
застанал пред ударилия го автобус. Водачът на автобуса е могъл да предотврати удара с
л.а.“Рено Сценик“ при движение с позволена скорост и безопасна дистанция, но не е имал
възможност да предотврати удара с л.а.“Мазда“ поради настъпила загуба на напречна
устойчивост след удара с л.а.“Рено Сценик“. Налице е тотална щета, при която
застрахователното обезщетение възлиза на 327 470,50 лв. Сочи се в обясненията на в.лице,
изнесени в съдебното заседание на 28.06.2023 г., че водачът на автобуса е предприел
спасителна маневра спиране и е свил наляво, за да избегне удара с л.а.“Рено“, а задната част
2
на автобуса е възможно да е ударена от удар с движещ се зад него автомобил, защото тези
щети са констатирани при извършения веднага след събитието огледа.
Установява се от допълнителното заключение на СТЕ, че л.а.“Мерцедес А-160“ се е
движел по посока на гр.Варна с около 116 км./ч. и при извършена маневра изпреварване е
навлязъл в насрещната лента, но е загубил управление и не е успял да се прибере в своята
лента, поради което се е ударил с насрещно движещия се с около 94 км./ч. л.а.“Рено“, след
което е продължил движение е се е ударил с автобуса, който се е движел с около 95-97, но
преди удара с около 74-75 км./ч. Автобусът се е отклонил вляво преди удара, а след удара с
л.а.“Мерцедес А-160“ е навлязъл насрещната лента за движение и е ударил с предна лява
част л.а.“Мазда“. Водачът на автобуса не е имал възможност да предотврати удара с
л.а.“Мазда“.
Сочи се в обясненията на в.лице, изнесени в съдебното заседание на 06.02.2024 г., че
водачът на автобуса се е отклонил преди удара наляво, но едва след удара е навлязъл в
насрещната лента, а след удара е настъпил и удар между автобуса и л.а.“Мазда“. Ударът
между автобуса и л.а.“Мерцедес“ е причИ.та водачът на автобуса да загуби управление.
Според в.лице освен отклоняване наляво водачът на автобуса е могъл да спре аварийно, но
отново щеше да настъпи удар, и то челен, който е най-опасният удар. С оглед размерите на
автобуса и на л.а.“Мерцедес“ размИ.ване между тях е невъзможно
Представена е проформа фактура от 11.03.2020 г., в която се сочи, че ремонтът на
увредения автобус възлиза на 141 228,61 лв.
Представени са платежни нареждания за кредитен превод от 15.12.2021 г. и от 18.11.2021
г., в които се сочи, че ищецът е наредил да се преведе на „Ю.И.“ ООД сумата от по 100 000
лв. – застрахователно обезщетение по процесната щета.
Представено е споразумение за прихващане от 11.07.2022 г., с което „Ю.И.“ ООД, ищецът
и „Г.П.“ ООД са се съгласили задължението на „Ю.И.“ ООД в размер на 257 945,41 лв. –
застрахователни премии, да се погаси по компенсация с негови вземания за застрахователно
обезщетение в размер на общо 165 833 ,80 лв., сред който вземане по процесната щета в
размер на 69 500 лв.
Представена е писмена претенция от 09.09.2022 г., с която ищецът е поискал от ответника
плащане по процесната щета.
Установява се от показанията на св.Ш., че при настъпване на процесното събитие е
управлявал л.а.“Рено Сценик“, но в неговата лента е навлязъл насрещно л.а.“Мерцедес“ на
около 50 метра пред него, който е извършил изпреварване. Този автомобил е започнал да се
движи наляво и надясно – „занесъл“ е и е настъпил удар. След удара автомобилът на
свидетеля се е обърнал обратно на движението и е бил подпрян на мантинелата. Преди
удара зад него се е движел на нормална дистанция автобус.
Установява се от показанията на св.Т., който е управлявал автобуса при настъпване на
процесното събитие, че се е движел към гр.София със скорост от около 70-80 км/ч. зад
л.а.“Рено“. Видял е, че водачът на л.а.“Мерцедес“ е загубил контрол – скачал е от леви на
3
десни гуми в лентата за насрещно движение и се е ударил в л.а“Рено“. Свидетелят е
направил опит да се отклони наляво и е навлязъл малко в насрещната лента за движение.
След първи удар л.а“Рено“ се е ударил в автобуса – първо в предната част, а след това в
задната част, а след удара с л.а.“Мерцедес“ автобусът се е завъртял и е навлязъл изцяло в
насрещната лента. Маневрата ляв завой е бил предприета след удара между л.а.“Мерцедес“
и л.а.“Рено“, защото преди него свидетелят не е знаел в коя посока ще отиде л.а.“Мерцедес“,
който се е движел на „пинг-понг“, а без тази маневра би настъпил удар в централната част
на автобуса. Преди удара с л.а.“Мерцедес“ свидетелят е започнал плавно да спира, а след
удара автобусът е ударил в другата лента л.а.“Мазда“ странично /ляво/ преди да спре в
мантинелата.
Установява се от показанията на св.С., че при настъпване на процесното произшествие е
управлявал л.а.“Мазда 6“ и се е движела към гр.Варна, а пред нея в насрещната лента се е
движел автобус. В лявото странично огледало е видяла, че от колоната автомобили,
движещи се след нея, автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение и буквално е
„летял“ като неуправляем с висока скорост. В момента в който този автомобил се е изравнил
със свидетеля е настъпил удар с автомобил в насрещната лента, а автобусът, за да избегне
удара със задмИ.ващия автомобил, е навлязъл в лентата на свидетеля и така е настъпил удар
с него – лява част. Преди това е настъпил удар между л.а.“Мерцедес“ и друг автомобил с
добричка регистрация в насрещната лента.
В показанията на св.П. се сочи, че при настъпване на процесното произшествие е
управлявала л.а.“Мерцедес“, но не помни нищо.
С определението за доклад по чл.374 ГПК от 15.05.2023 г. е прието на основание чл.146
ал.1, т.3 и т.4 ГПК за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване следното
обстоятелство – че ответникът е страна по сключен застрахователен договор „гражданска
отговорност“ за л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N *******, действал към настъпване на
процесното събитие.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.411 КЗ
и чл.86 ЗЗД.
Не се спори, че между ищеца и „Ю.И.“ ООД е бил сключен договор за имуществено
застраховане, по който ищецът е поел задължението да носи покритие на риска от
увреждане на автобус „Ноге“, модел „Туринг“ с рег.N СВ *******, както и че през действие
на застрахователното правоотношение е било реализирано на 29.01.2020 г. ПТП, от което е
бил увреден застрахованият при ищеца автобус. Спорът е концентриран около въпросите
дали водачът на л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N ******* е станал причИ. за настъпване на
процесното произшествие, или то е причинено от водача на л.а.“Рено Сценик“ с рег.N
4
*******, както и дали водачът на застрахования автобус има принос по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД за увреждането – в тази насока са повдигнатите от ответника възражения и
оспорвания.
Според съда от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се
установяват факти, които по несъмнен и категоричен начин сочат, че процесното
вредоносно събитие е настъпило в резултат на противоправното поведение на Я. П. П. при
управление на л.а.“Мерцедес А-160“ с рег.N *******, защото това събитие се явява
закономерна последица от извършените от П. фактически действия. От доказателствата не
се установяват факти, които да изключват отговорността на това лице, респ. да сочат, че е
налице принос и на други водачи.
От констативен протокол за ПТП от 29.01.2020 г., от основното и допълнителното
заключение на СТЕ се установява, че Я. П. П. при управление на л.а.“Мерцедес А-160“ с
рег.N ******* в нарушение на предвидената забрана за извършване на маневра изпреварване
поради пътен знак B-24 и маркировката на пътя Варна - София – I-4 при км.39 +100 е
предприела забранената маневра „изпреварване“ и навлизане в насрещната пътна лента, в
която се е движел застрахованият автобус. Съдът приема, че водачът П. е нарушила
предвидената в нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП забрана на пътно платно с двупосочно
движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да се изпреварва, да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение, както и задължението по чл. 77 ППЗДвП -
водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата. След навлизане в насрещната лента за движение е настъпил първият удар -
между л.а.“Мерцедес А-160“ и л.а.“Рено Сценик“ с рег.N *******, а след този удар
л.а.“Мерцедес А-160“ е продължил да се движи в насрещната лента, в резултат на което е
настъпил вторият удар - между л.а.“Мерцедес А-160“ и застрахования автобус, водачът на
който след удара е загубил управление и е навлязъл в другата лента за движение, в която е
последвал трети удар - между автобуса и л.а.“Мазда 6“ с рег.N *******.
От допълнителното заключение на СТЕ, изготвено след изискване на протокола за оглед
и фотоалбума по НОХД на районен съд - гр.Ловеч по НОХД 834/2023 г., и от изнесените
обяснения на в.лице Е. в съдебното заседание на 28.06.2023 г. и на 06.02.2024 г. се
установяват факти, въз основа на които съдът достига до доказателствения извод, че след
първия удар между л.а.“Мерцедес А-160“ и л.а.“Рено Сценик“ не е настъпил удар между
л.а.“Рено Сценик“ и автобуса, а вторият удар е настъпил между л.а.“Мерцедес А-160“ и
автобуса. Вещото лице сочи в обясненията си, че водачът на автобуса, движещ се зад
л.а.“Рено Сценик“, е започнал маневра „спиране“, отклонил се е наляво и след настъпване
на втория удар е премИ.л в насрещната лента, където е спрял до мантинелата, а неговото
място на спиране е зад мястото на спиране, на което е спрял л.а.“Рено Сценик“, който след
първия удар с л.а.“Мерцедес А-160“ е продължил движение по посока на гр.София. Този
механизъм изключва вторият удар да е настъпил между л.а.“Рено Сценик“ и движещият се
зад него автобус, защото след първия удар автобусът се е отклонил наляво и е премИ.л в
другата лента за движение, но поради удара с л.а.“Мерцедес А-160“, а л.а.“Рено Сценик“
5
след първия удар е продължил да се движи и е спрял в своята лента за движение - до
мантинелата. След първия удар л.а.“Мерцедес А-160“ не е спрял, а е продължил да се движи
в насрещната лента, в която се е ударил с движещия се в тази лента автобус, който след
удара е навлязъл в другата лента, т.е напуснал е лентата, в която се е движел пред него
л.а.“Рено Сценик“. В показанията на св.Т., който е водач на автобуса, се изнасят факти за
това, че първо л.а.“Мерцедес А-160“ се е ударил в л.а.“Рено Сценик“, а след това
л.а.“Мерцедес А-160“ е продължил движение и се е ударил в автобуса. В показанията на
св.С. се изнасят факти, че автобусът се е отклонил наляво, за да избегне удара с
л.а.“Мерцедес А-160“, а не за избягване на удар с л.а.“Рено Сценик“.
В случая единствено поведението на П. при управление на л.а.“Мерцедес А-160“ стои в
причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат, а този фактически извод се
подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Т., С. и Ш.. Изнесените в
показанията на тези свидетели факти взаимно си кореспондират, защото липсва каквото и да
е противоречие, но важно е да се отбележи, че показанията им кореспондират и с изводите
на в.лице Е. и с удостоверените в протокола за ПТП фактически обстоятелства. И тримата
свидетели сочат, че л.а.“Мерцедес“ при изпреварване е навлязъл с висока скорост в
насрещната лента / в която са се движели л.а.“Рено“ и зад него автобусът/, където е започнал
да се движи наляво и надясно и е „занесъл“ – според св.Ш.; „скачал“ е от леви на десни гуми
и се е движел на „пинг-понг“ – според св.Т.; буквално е „летял“ като неуправляем с висока
скорост – според св.С..
ПричИ.та за настъпване на процесното събитие е извършената от водача на
л.а.“Мерцедес А-160“ забранена маневра „изпреварване“ и навлизане в насрещната лента за
движение, и то с висока скорост, но няма данни за фактически извод, че е налице и друга
причИ. от обективна страна за настъпване на вредоносния резултат. В този случай съдът
приема, че настъпването на вредоносносния резултат се явява пряка и закономерна
последица единствено от поведението на водача П..
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между поведението на Ш. при управление на
л.а.“Рено“ и настъпване на процесното произшествие, от което е увреден автобусът. Този
водач не е допуснал нарушение на правилата за движение при управление на МПС и не е
станал причИ. за настъпване на втория удар /между автобуса и л.а.“Мерцедес“/. Вредите,
настъпили в резултат на последващия удар между л.а.“Мерцедес“ и автобуса, се намират в
пряка причинно-следствена връзка единствено с поведението на водача на л.а.“Мерцедес“ –
П.. Първото произшествие между л.а.“Рено“ и л.а.“Мерцедес А-160“ няма качеството на
задължителна фактическа предпоставка за настъпване на втория удар - между
л.а.“Мерцедес“ и автобуса, доколкото, дори и водачът на л.а“Рено“ да бе избегнал удар с
навлезлия в неговата лента л.а.“Мерцедес“, удар би настъпил между л.а.“Мерцедес“ и
автобуса, движещ се зад л.а.“Рено“.
Като краен извод - веригата от факти, които в съвкупност водят до увреждането на
автобуса, започват с предприетото от П. забранено изпреварване и навлизане в насрещната
6
лента за движение, в която се е движел застрахованият автобус. Без значение за
отговорността на ответника в качеството на застраховател „гражданска отговорност“ по
отношение на управлявания от П. автомобил е дали поради влошаване на здравословното
състояние този водач е извършил противоправните действия, довели до произшествието и
вредите от него - чл.493 ал.2, т.6 КЗ.
За пълнота на изложението следва да се спомене, че дори и водачът на л.а.“Рено“ да има
принос за настъпване на произшествието, то това би означавало да се приложи правилото на
чл.53 ЗЗД, респ. чл.499 ал.7 КЗ, което предвижда солидарна отговорност. При наличие на
солидарна отговорност, произтичаща от непозволено увреждане, единият от причинителите,
респ. неговият застраховател „гражданска отговорност“, няма право да противопостави на
увредения или на встъпилия в правата му застраховател по имуществена застраховка
възражение, че и други лица са причинители /решение № 123 от 19.06.2012 г. по гр.д. №
171/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр.д. № 3441/2015 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
По възражението за принос на водача на увредения автобус. Съдът намира, че не са
налице факти, които да сочат на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД на водача Т., управлявал
застрахования автобус. От обясненията на в.лице, изнесени в съдебното заседание на
06.02.2024 г., се установява, че водачът на автобуса освен отклоняване наляво е могъл да
спре аварийно, но отново щеше да настъпи удар с навлезлия в неговата лента за движение
л.а.“Мерцедес А-160“ - и то челен удар, който е най-опасният удар, както и че с оглед
размерите на автобуса и на л.а.“Мерцедес“ размИ.ване между тях е било невъзможно.
Водачът на автобуса се е отклонил преди втория удар наляво, но едва след удара с
л.а.“Мерцедес“ е навлязъл поради загуба на управление в насрещната лента, в която
автобусът се е ударил с л.а.“Мазда“. В основното заключение на СТЕ се сочи от в.лице, че
водачът на автобуса е могъл да спре, но съдът приема, че правилно водачът Т. не е спрял,
защото спирането би означавало челен удар с л.а.“Мерцедес А-160“ , който след първия удар
с л.а“Рено“ е продължил да се движи в насрещната лента /на автобуса/. Съдът възприема
изцяло фактическият извод на в.лице, изнесен в съдебното заседание на 06.02.2024 г., че
удар би настъпил вИ.ги между л.а.“Мерцедес“ и автобуса. В този смисъл съдът намира, че
от страна на водача на автобуса не е налице фактически принос, защото неговите действия
по никакъв начин не се явяват фактическа предпоставка за настъпване на произшествието.
Водачът на автобуса е направил всичко възможно за избягване на челен удар с
л.а.“Мерцедес“, а констатираният от в.лице факт, че Т. се е движел със скорост от 96-97
км./ч. не е в причинна връзка с настъпване на втория удар между автобуса и движещия се
срещу него л.а.“Мерцедес“, защото и при спиране на автомобила, удар би настъпил – челен
при това. Вторият удар е довел до загуба на управление на автобуса, поради което и вредите
от последващия трети удар / между автобуса и л.а.“Мазда 6“/ са в причинна връзка с
поведението на водача П..
Деликтната отговорност на водача П. е установена по категоричен начин, поради което за
ответника в качеството на застраховател „гражданска отговорност“, сключена за
7
управлявания от делинквента автомобил, е възникнало на основание чл.411, вр. с чл.432 КЗ
задължение да плати застрахователно обезщетение.
Ищецът е изплатил на застрахования обезщетение в размер на по 100 000 лв. – с
платежно нареждане от 15.12.2021 г. и от 18.11.2021 г., а задължението му за сумата от
69 500 лв. е погасено по компенсация със споразумение от 11.07.2022 г. – видно от списъка с
щети, приложен към споразумението. Общият размер на изпълнено от ищеца задължение за
застрахователно обезщетение възлиза на 269 500 лв. С погасяване на този дълг ищецът на
основание чл.411 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу ответника, който е
застраховател „гражданска отговорност“.
От заключението на СТЕ се установи, че е налице тотална щета, което се потвърждава от
удостоверение на МВР N 204134002408 за прекратяване на регистрацията на автобуса -
чл.390 ал.1 КЗ. От второто допълнително заключение на СТЕ се установява, че
застрахователното обезщетение възлиза на 312 112,50 лв., но ищецът е встъпил в правата на
увредения срещу ответника до размера от 269 500 лв.
Писмената претенция на ищеца за суброгационното вземане е получена от ответника
09.09.2022 г., поради което на основание чл.412 ал.3 КЗ ответникът е изпаднал в забава от
10.10.2022 г. С писмо от 13.09.2022 г. ответникът се е позовал на нормата на чл.412 ал.2 КЗ,
но неоснователно, защото за установяване на основанието и размера на вредата не е
необходимо да се изчака приключване на досъдебно производство N 24/2020 г. на РП Ловеч
с краен акт /чл.493 ал.2, т.6 КЗ/.
На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава от 6726,42
лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД е основателен за тази сума, а за разликата до пълния
предявен размер следва да се отхвърли.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.411 КЗ следва да бъде уважен
изцяло, искът по чл.86 ЗЗД следва да се уважи до размера от 6726,42 лв., а за разликата до
7785,56 лв. да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ А.“ АД ЗАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да заплати на „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, сумата от 269 500 лв. –
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 29.01.2020 г., ведно със законната лихва от
06.01.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 6726,42 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.10.2022 г. - 06.01.2023 г.,
както и съдебни разноски от 20 587,92 лв., като отхвърля иска по чл.86 ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер от 7785,56 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК -Застраховане“ АД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, да заплати на
ЗАД“ А.“ АД ЗАД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, съдебни разноски от 16,28 лв.
8
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9