Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
…………...2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и седми
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на
секретаря Галина Г.ева, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм. дело № 2802 по описа за 2022 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118, ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Л.К., ЕГН **********,***, против решение №
2153-03-161/21.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което са
отхвърлени жалбите с вх. № 1012-03-557 от 19.10.2022г. и вх. № 1012-03-557#1 от 19.10.2022г. против разпореждане №
031-00-13142-2/03.10.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП – Варна на НОИ, с което на основание
чл. 54ж, ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане №031-00-13142-1/30.11.2020г.
за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на
жалбоподателката, от 09.11.2020г. до
04.09.2021г. в размер на 20,64 лв. дневно и срещу разпореждане №
031-00-13142-3/03.10.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО във връзка с
чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а по заявление № 031-013142/09.11.2020г., с прекратено правоотношение от 27.10.2020г. по чл. 71 ал.1
от КТ.
Жалбоподателката твърди,
че решението е незаконосъобразно. Счита, че решението не е мотивирано, тъй като
съдържа единствено обикновена ретроспекция на административната преписка и не
съдържа каквито и да било правни изводи по същество на оплакванията й. Твърди,
че не са изложени аргументи относно връчването на разпореждане №
03-00-13142-2/03.10.2022г. и причината то да не й бъде изпратено, което е
нарушило правото й на защита. Не е обсъдено и възражението й, че в периода от
юли 2019г. до април 2020г. е невъзможно да съществуват доказателства за реално
полаган от нея труд, тъй като от 22.06.2018г. до прекратяване на трудовото й
правоотношение с осигурителя „Политур 2016“ЕООД е била в осигурен социален
риск, ползвала е болничен лист за общо заболяване, бременност и раждане, а
считано от 02.02.2019г. до 04.11.2019г. е била в отпуск по майчинство, след
което е подадено приложение №10 към чл.9 ал.1 и чл.11 ал.1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи в държавното обществено осигуряване за изплащане
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 КСО. Твърди и че
оспореният акт, както и потвърдените с него разпореждания са издадени в
противоречие с материалния закон. Счита, че от представените писмени
доказателства безспорно се установява, че реално е полагала труд в полза на
осигурителите „Политур 2016“ЕООД и „Д.2010-ГЛ“ЕООД. Счита, че липсата на
писмени доказателства не доказва липса на търговска дейност, а доказва
неизпълнение на задължението за водене на счетоводни и търговски книги от
страна на дружеството „Политур 2016“ ЕООД, което към настоящия момент е обявено
в несъстоятелност. Твърди,
че липсват доказателства относно твърдението на органа, че не е престирала труд
в посоченото търговско дружество и че органът не е посочил относими
доказателства в подкрепа на твърдението си. Счита, че задължителните
предписания за деклариране на данни от осигурителя нямат обуславящо значение,
тъй като нямат характер на правно релевантен факт, определящ наличието на
осигурително правоотношение и неговото съдържание, т.е. на факт от значение за
преценката на осигурителния й статус и изпълнение на чл.40, ал.1 от КСО.
Твърди, че липсата на самостоятелна проверка на фактите в хода на
административното производство от страна на органа обуславят нарушение на
задължението по чл.35 от АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Счита, че оспорените актове са издадени при допуснати съществени
процесуални нарушения на чл.35 и чл.36 АПК, не са събрани всички относими
доказателства от значение за преценката на правото й да получи парично
обезщетение за безработица. Моли съда да отмени обжалваният акт и да върне
преписката с указания по тълкуването и прилагане на закона, както и да й бъдат
присъдени разноски за защита по делото в хипотезата на безплатна правна помощ.
Ответната страна по
жалбата – Директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.
E.Л., оспорва жалбата. Счита, че след като дружеството-осигурител не е
извършвало дейност, лицата по трудови правоотношения, включително Н.К., също не
са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са
осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл.48а от КСО.
Твърди, че не са представени доказателства за реално извършвана трудова дейност
от страна на жалбоподателката. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление №
031-00-13142/09.11.2020г. жалбоподателката е поискала от ТП на НОИ - Варна
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал.3 от КСО, поради прекратяване на трудовото правоотношение с „Д.2010-ГЛ“ЕООД, гр.
Варна, считано от 27.10.2020г. Приложена е Заповед № 840904-1/27.10.2020г., съгласно
която трудовото правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание
чл. 71 от Кодекса на труда.
С Разпореждане №
031-00-131142-1/30.11.2020г. на основание чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1,
54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО на К. е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 09.11.2020 г. до 04.09.2021 г. в размер на 20.64 лева
дневно.
С Разпореждане №
031-00-13142-2/03.10.2022г. е отменено Разпореждане №
031-00-131142-1/30.11.2020г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, тъй като
след извършена проверка, обективирана в Констативен протокол №
КП-5-03-00901703/30.03.2021г. е установено,
че за заявителката липсват доказателства за реално престиран труд за периода от
месец юли 2019г. до месец април 2020г., т.е. не е осигурено лице по смисъла на
чл.10 от КСО и §1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО.
С Разпореждане №
031-00-13142-3/03.10.2022г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО по Заявление № 031-00-13142/09.11.2020г., с
прекратено трудово правоотношение от 27.10.2020г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.
В
мотивите на двете разпореждания органът е взел предвид констатираните
обстоятелства, че лицето не е полагало труд и не е извършвало реална трудова
дейност при „Политур 2016“ ЕООД и поради това не е имало статут осигурено лице
по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за период от
м.07.2019г. до м.04.2020г.
От
констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. се установява, че е
извършена проверка по разходите на ДОО на „Политур 2016“ЕООД, при която е
констатирано, че в търговския регистър има подадени ГФО за 2016г. и 2017г. и
няма подаден годишен финансов отчет за 2018г. и 2019г. С писмо изх. №
Ц1030-03-745#2/07.12.2020г. е изискано предоставяне на осигурителна информация
за дружеството, а именно данни за регистрирани и въведени в експлоатация
електронни касови апарати, данни от регистрирани продажби, данни за подадена
ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. и приложение към нея, данни за активни банкови
сметки, данни за работещ обект, информация за издадени фактури от регистрирани
по ЗДДС и отразени доставки към регистрирани по ЗДДС лица, подадена от
собственика ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г., във връзка с което от ТД на НАП
уведомяват, че дружеството има подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за периода 2016г.
- 2018г., няма подадена ГДД за 2019г., от предоставена справка за задължено
лице - обобщени обороти фискални устройства е видно, че няма регистрирани
обороти за периода м.06.2019г. – м.12.2020г. Установено е, че на „Политур
2016“ЕООД са извършвани проверки за периода до 30.06.2019г. по постъпили
сигнали от сектор „КП-1“ и „КП-2“ във връзка с представени заявления за
отпускане на парични обезщетения за безработица и представени Приложения №9 и
Приложения №10 от НПОПДОО, приключили с констативни протоколи №
КВ-5-03-00791865/29.07.2020г. и № КВ-5-03-00791882/30.07.2020г., в които е
констатирано, че за периода след 01.07.2019г. не са представени доказателства
за осъществявана дейност на дружеството, като не са представени исканите за
проверката документи. От извършена справка „трудови договори“ е установено, че
дружеството е сключило 267 договора с общо 222 лица през периода 05.2016г. -
12.2020г. Проверката е извършена във връзка с установяване на извършваната от
дружеството дейност и съответно основанието за осигуряване за наетите в
дружеството лица след 01.07.2019г. Съгласно справка от регистъра на трудовите
договори, Н.Л.К. има подадено уведомление за сключен трудов договор, считано от
14.06.2018г. с прекратяване от 14.04.2020 г. чрез „Политур 2016“ ЕООД. Лицето е
назначено в „Д.2010-ГЛ“ ЕООД за периода 13.04.2002г. до 26.10.2020г. Същото е
подало заявление и е отпуснато парично обезщетение за безработица, като в база
за изчисление влиза осигурителният стаж от „Политур 2016“ ЕООД. За проверката
от осигурителя или упълномощено от него лице не са предоставени абсолютно никакви
документи. Въз основа на гореизложените констатации и липсата на представени
счетоводни и банкови документи, трудови договори, ведомости за заплати,
приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договор за
наем, платежни нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и
хронологичен регистър на каса, банка, персонал, клиенти, контролният орган на
ТП на НОИ - Варна заключава, че в периода след 01.07.2019г. не може да се
удостовери по безспорен начин извършвана от дружеството дейност.
В констативни протоколи
№КВ-5-03-00791865/29.07.2020г. и № КВ-5-03-00791882/30.07.2020г. е
констатирано, че през периода от 15.03.2016г. до 04.06.2019г. дружеството е
осъществявало дейност: хотелиерски услуги в нает обект от „Синчец ММ“ ЕООД, представляващо хотелски комплекс „Д.Палас“ в
к.к. Златни пясъци и докато е извършвало дейност е имало регистрирани 3 броя
фискални устройства за връзка с НАП. Установено е, че за периода след
01.07.2019г. липсват доказателства за осъществявана търговска дейност от
дружеството.
От Протокол №
П-03000320039034-073-001/02.06.2020г. се установява, че на „Политур 2016“ ЕООД
е извършена и проверка от контролните органи на ТД - Варна на НАП по спазване
на осигурителното законодателство за периода от 01.07.2019г. до 02.06.2020г., при
която е констатирано, че липсват доказателства за осъществяване от осигурителя
на независима икономическа дейност след 04.06.2019г. - датата на дерегистрация
на дружеството по ЗДДС. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
25.04.2016г. и е дерегистрираио на 04.06.2019г., поради установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. За периода 15.03.2016г. - 04.06.2019г. на
дружеството редовно са извършвани проверки по прихващане или възстановяване,
както и проверки за установяване иа факти и обстоятелства, от които е видно, че
дружеството е осъществявало дейност: хотелиерски услуги в нает обект от „Синчец
ММ“ЕООД, който представлява хотелски комплекс „Д.Палас“ в к.к. „Златни пясъци“,
състоящ се от масивна сграда на 5 етажа - 148 стаи и 13 апартамента. Докато е
извършвало дейност, дружеството е имало регистрирани три броя ФУ за връзка с
НАП. След 01.07.2019г. в информационната система на НАП няма данни за
генерирани отчети по ЕКАФП. За периода от 01.07.2019г. до 31.03.2020г. от дружеството
са подавани декларации обр. 1 и обр. 6, като декларираните осигурителни вноски
не се внасят. Дружеството има данъчни и осигурителни задължения в особено
големи размери, има образувано изпълнително дело от 2018г. С постановление от 25.02.2020г.
има наложен запор върху банковите сметки на дружеството. Едноличният собственик
на капитала С.Т.Т.е собственик на множество дружества с големи задължения към
бюджета, включително и такива, дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на
приходната администрация. За периода след 01.07.2019г. липсват доказателства за
осъществяване на независима икономическа дейност от дружеството. В хода на
административното производство е извършена насрещна проверка на Н.К., като от
същата с оглед връчено й ИПДПОЗЛ са представени писмени обяснения; трудов
договор № 169/14.06.2018г., съгласно който е била наета на 8 - часов работен
ден, на длъжност- технически сътрудник, с основно трудово възнаграждение от 600
лв., месторабота: офис, гр. Варна, к.к. Златни пясъци, х-л „Д.Палас“; копие на
трудова книжка; длъжностна характеристика; диплома за завършено виеше
образование - специалност „Икономика на търговията“; фиш за работна заплата. В
писмените си обяснения е посочила, че е полагала труд на адреса, посочен в трудовия
договор, а именно в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци, х- л „Д.Палас“ и е
получавала възнаграждение в брой. От 01.07.2019г. до момента не е осъществявала
трудова дейност в „Политур 2016“ ЕООД, тъй като от 22.06.2018г. до момента е в
осигурен социален риск бременност и раждане.
Издадени
са задължителни предписания №ЗД-1-03-00903408/02.04.2021г. по реда на чл.108,
ал.3, т.3 КСО до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за заличаване на подадените
данни по чл.5, ал.4 от КСО за 43 лица, между които и Н.К. за периода м.07.2019г.
- м.04.2020г., които са влезли в законна сила на 18.01.2022г. Задължителните
предписания не били изпълнени в предвидения 5-дневен срок, поради което е
инициирана процедура по служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието и сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателя, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица. Данните са
заличени на 12.07.2022г.
Издадени
са задължителни предписания № ЗД-1-03-01044596/06.12.2021г. по реда на чл.108,
ал.1, т.3 от КСО до осигурителя „Д.2010-ГЛ“ ЕООД за заличаване на подадените
данни по чл.5, ал.4, т.1 относно лица, сред които не е жалбоподателката.
От
Констативен протокол № КИ-5-03-01044484/06.12.2021г. се установява, че на
осигурителя „Д.2010- ГЛ“ЕООД е извършена проверка от контролните органи на ТП -
Варна на НОИ по разходите на държавното обществено осигуряване, при която е
установено, че след м.11.2019г. дружеството не е осъществявало дейност.
От
жалба вх. № 1012-03-557/19.10.2022г. и № 1012-03-557#1/19.10.2022г.се установява, че
жалбоподателката е оспорила издадените Разпореждане № 03-00-13142-3/03.10.2022г.
и Разпореждане № 03-00-13142-2/03.10.2022г. пред Директора на ТП на НОИ –
Варна.
С
Решение № 2153-03-161/21.11.2022г. Директорът на ТП на НОИ – Варна, като е взел
предвид констатираните обстоятелства от контролен орган на ТП на НОИ-Варна при
извършените проверки на „Политур 2016“ЕООД и „Д.2010-ГЛ“ ЕООД, служебно
събраната информация, че дружествата не са извършвали дейност, поради което и
лицата по трудови правоотношения, включително жалбоподателката, не са
упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и не са
осигурени лица по смисъла на чл.10 КСО и
§1 ал.1 т.3 ДР на КСО е отхвърлил жалбите на К. против обжалваните
разпореждания на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП
на НОИ-Варна.
Същите
обстоятелства са констатирани и в констативен протокол №
КВ-5-03-01243018/25.11.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ.
От представените
с жалбата писмени доказателства се установява, че съгласно трудов договор №
169/14.06.2018г. „Политур 2016“ЕООД е възложило на К. да изпълнява длъжността
технически сътрудник; че трудовото й правоотношение с „Политур 2016“ ЕООД е
прекратено на 14.04.2020г.; на 10.04.2020г. е сключила трудов договор с „Д.2010-ГЛ“
ЕООД на длъжността „технически сътрудник“, видно от приложена по делото
длъжностна характеристика /идентична по права и задължения, посочени в нея за
двете дружества/; трудовото й правоотношение е прекратено със заповед №840904-1
от 27.10.2020г.
В с.з.
са представени доказателства от търговско дело № 200/2021г. на ОС-Бургас във
връзка с производството по обявяване на „Политур 2016“ЕООД в несъстоятелност, а
именно молба на основание чл.626 ТЗ, решение №53 от 13.07.2021г. на ОС-Бургас.
От
показанията на св. М.С.и св. М.Д. се установява, че жалбоподателката е
започнала работа при „Политур 2016“ ЕООД през 2018г. Свидетелите заявяват, че
дружеството се занимавало с „дропшипинг“ в Амазон, т.е. пазарува се по-евтино
от американски сайтове, всичко се развивало изцяло на американския пазар, с
печалба на единица продукт. Дружеството се занимавало с обработване на поръчки
на клиенти, следене за наличностите на продуктите в Амазон, качване на нови
артикули за продажба в Амазон, следене на сроковете за доставка на поръчките,
проучване на търсенето, намиране на продукта и изпращане на този, който търси
крайния продукт, като така се изпълнява поръчката на клиента. Установяват, че в
Амазон има различни продавачи и излизат всички продавачи на съответния артикул
и ако продавачът пусне поръчка чрез тях като продавач, те я обработвали, а след
като „влезе“ поръчка за даден продукт, те намирали продукта в други сайтове, в
които се продава. Свидетелите твърдят, че когато се търси даден продукт и
търсещият го намери, под продукта излизат продавачите и трябва да се избере от
кой продавач да бъде поръчан, след което автоматично търсещият се отразява като
продавач. По отношение отчитането на работата свидетелите твърдят, че всичките
им поръчки били нанасяни в Google Drive – екселски таблици, като всеки от
служителите е влизал в екселските таблици с неговата електронна поща в Gmail и
нанасял всички поръчки от клиенти, съответно разновидностите, които трябва да
намери за всеки артикул, сумите – колко е струвал артикулът, на каква цена го
купуват служителите и съответно каква цена плаща клиентът за този артикул и
каква е печалбата от всяка поръчка. Съгласно показанията им и те качвали
продукти за продажба в Амазон. Относно заплащането на трудовото възнаграждение
свидетелите установяват, че заплатите им в началото били изплащани в PayPal, а
след това в Payoneer, където било същото, не са им плащали в брой, нито пък им
били превеждани заплати по дебитни карти. Заплатите били прехвърляни от
картите, които са свързани с акаунтите в Амазон, където реално влизали парите
от поръчките и оттам в долари са им били прехвърляни заплатите в тези карти
Payoneer, откъдето всеки служител си прехвърлял съответната сума към
българските карти. Работното им място било в гр. Варна, ул. ****. Св.Д. не е
сигурна към коя фирма се е водила жалбоподателката. Св. С.познава собственика П.Л.от
2016г. Възнагражденията се получавали в онлайн сметка. Парите идвали от
различни места, П.Л.имал 15 пайнерски акаунта, в които идвали парите от Амазон,
а той преценявал от кой акаунт да ги изплати. Отчитането ставало в тези Гугъл
таблици.
Представен
е и регистър на трудовите договори на „Политур 2016“ЕООД, вписани от
осигурител, както и декларации на .И., С.Ч., М.Б., попълнени в хода на
извършени проверки.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
С решение №
2153-03-161/21.11.2022г. директорът на ТП на НОИ гр. Варна е отхвърлил жалбите
с вх. № 1012-03-557 от 19.10.2022г. и вх. № 1012-03-557#1 от 19.10.2022г. на жалбоподателката против разпореждане №
031-00-13142-2/03.10.2022г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което
на основание чл.54ж, ал.2 т.1 от КСО е
отменено разпореждане №031-00-13142-1/30.11.2020г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл. 54а от КСО на жалбоподателката, от 09.11.2020г. до 04.09.2021г. в размер на 20,64 лв. дневно и
срещу разпореждане № 031-00-13142-3/03.10.2022г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж,
ал.1 от КСО вр. чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение
за безработица по чл. 54а по заявление №
031-013142/09.11.2020г., с прекратено
правоотношение от 27.10.2020г. по чл.71 ал.1 от КТ.
Решението е връчено по
пощата на Н.К. на 25.11.2022 г. /майка на жалбоподателката/, видно от известие
за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 08.12.2022 г.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на
правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. РазглеД.по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3 вр. ал.1, т.2 от КСО – Директора на ТП на НОИ - Варна, в обема на предоставените му правомощия,
и в предвидената в чл.117, ал.3, изречение първо от КСО форма – мотивирано
решение. Същото съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, които предоставят
възможност за разбиране на причините, които са обусловили съдържанието на акта.
Същите са изложени в степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен
контрол спрямо приложението на материалния закон. В процесното Решение №
2153-03-161/21.11.2022г. са изложени подробни мотиви, които съгласно чл. 97,
ал. 1, изр. второ от АПК се приемат като част от мотивите на разпорежданията,
предмет на контрол за законосъобразност, поради което неоснователно е
възражението, че актът не съдържа конкретни мотиви, а единствено ретроспекция
на административната преписка.
Разпореждането
е постановено след изясняване на всички относими факти и обстоятелства,
съгласно изискването на чл. 53 от АПК, въз основа на които е установено, че Н.К.
не е имала качеството на осигурено лице при „Политур 2016“ ЕООД. Във връзка с
горното съдът намира, че жалбоподателката е имала възможността да направи
всичките си възражения и да наведе доводи, както в хода на административното,
така и в хода на настоящото производство. Жалбоподателката е разполагала и с
възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, както
пред административния орган, така и в хода на съдебното производство. Не е
нарушено правото й на участие в производството, както и изискването по чл.35 от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване на всички посочени от страните
в административното производство факти, обстоятелства и доказателства.
Възраженията й в жалбата за допуснато нарушение са неоснователни.
Не
се установи в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените,
които да послужат като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
Възраженията
й, че е нарушено правото й на защита, тъй като разпореждане №
031-00-13142-2/03.10.2022г. не й е
връчено, са неоснователни. Същата е реализирала правото си на защита с
обжалването на разпореждането по съответния ред.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
Страните
не спорят по факта, че жалбоподателката има регистриран в НАП трудов договор. Не
се спори и по обстоятелството, че Н.К. е подала заявление за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 календарни месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, или
професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а, ал. 3 от КСО, обезщетението за безработица се отпуска
въз основа на заявление до ТП на НОИ, а съгласно ал. 4 обезщетението се изплаща
от датата на последното прекратяване на осигуряването при наличие на
предвидените в посочения член условия – ако заявлението е подадено в тримесечен
срок от датата на прекратяване на осигуряването и лицето се е регистрирало като
безработно в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни от тази дата.
Съгласно
чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С оглед действащото
законодателство и по аргумент от чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО, за да се приеме, че едно лице е „осигурено” по смисъла на закона, то за
същото следва да се установи наличието на предвидените в закона кумулативни
предпоставки, а именно лицето да подлежи на задължително осигуряване, което
означава, че същото следва да е лице със сключено трудово или служебно
правоотношение, тъй като въз основа на това правоотношение за него се внасят
и/или дължат осигурителни вноски и да е започнало да упражнява трудова дейност
като работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на
неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не
предвижда и не включва в хипотезата на приетата правна норма.
В случая се оспорва
наличието на кумулативното изискване упражняване на трудова дейност, т.е.
изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено годно
трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства не се установи
жалбоподателката да е упражнявала трудови функции в „Политур 2016“ ЕООД и
обективно да е полагала наемен труд.
Наличието на трудов
договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за да
възникне осигурително правоотношение са необходими още и основанията изброени в
чл.10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Безспорно е, че едно от
условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за
осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО.
Наличието на трудов
договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва
идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата
разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице“ е лицето да
упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва не само да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да
осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Съгласно
константната съдебна практика защитими са само трудови и осигурителни права,
които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно
условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е
осъществявало трудова дейност.
Не са налице
доказателства жалбоподателката действително да е осъществявала трудова дейност
за „Политур 2016“ЕООД.
Твърдяните факти подлежат
на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея правни
последици по арг. от чл.154, ал.1 от ГПК, в случая от оспорващата. Твърдението
за липса на трудова дейност съставлява отрицателен факт, като на доказване
подлежи положителният насрещен факт от страната, която се ползва от него.
Такова доказване в случая не бе проведено.
Горните изводи не се
променят и от показанията на св. С.и на св. Д., които твърдят, че
жалбоподателката е постъпила на работа при тях през 2018г., като е проучвала в
интернет продукти за препродаване с цел печалба. В показанията на свидетелите
липсва конкретност, не става ясно за какви продукти и в кои електронни сайтове
е извършвала дейност жалбоподателката, по чие нареждане и в точно какъв период
от време. Съгласно доказателствата „Политур 2016“ЕООД е осъществявало дейност в
областта на туризма. Липсва информация и по отношение на това, към кого и по
какъв начин Н.К. е отчитала свършената от нея работа през съответния работен
ден. Недоказани са и обемът и видът на нейните задължения. Показанията на свидетелите
са противоречиви и неясни. Освен това, предвид чл.164, ал.1, т.2 от ГПК
правнозначимите факти относно обстоятелствата по чл.10, ал.1 и § 1, т. 3 ДР на КСО не могат да се опровергават със свидетелски показания. Следователно не се
събраха доказателства, че жалбоподателката реално е полагала труд по трудов
договор с „Политур 2016“ ЕООД, в какво се изразява положения от нея труд, какви
задължения е имала, къде ги е изпълнявала, получавала ли е трудово
възнаграждение и начина на неговото изплащане.
В подкрепа на горните
обстоятелства са и констатираните обстоятелства при извършените проверки на
осигурителя на жалбоподателката, който не е представил никакви доказателства за
осъществявана дейност – счетоводни и банкови документи – приходни и разходни
касови ордери, фактури, договори с контрагенти, договори за наем, платежни
нареждания, месечни оборотни ведомости, аналитичен и хронологичен регистър на
каса, банка, персонал, клиенти.
От служебно изисканата информация от ТД на НАП е видно, че за „Политур
2016“ ЕООД няма подадена ГДД за 2019г., от предоставена справка за задължено
лице - обобщени обороти фискални устройства е видно, че няма регистрирани
обороти за периода 06.2019 г.-12.2020г. В ТР не са обявени ГФО за 2019г. и
2020г.
Тези констатации не са оспорени от жалбоподателката, в това число и
Констативен
протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г.,
а и констативните
протоколи предхождащи го, които
представляват
официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила, съгласно
чл.179, ал.1 от ГПК, което обосновава и извод, че дружеството посочено за осигурител /“Политур 2016“ЕООД/ не е извършвало дейност по
смисъла на ТЗ за процесните периоди. Не са налице и първични счетоводни
документи /разходни касови ордери, платежни нареждания или вносни бележки/,
удостоверяващи реалното престиране на трудово възнаграждение, поради което не
може да се приеме за установено и че жалбоподателката е получавала в
действителност такова.
Съгласно и показанията на
свидетелите възнаграждения са постъпвали по техни акаунти от различни от
дружеството лица.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че осъществяването на
търговска дейност от страна на нейните работодатели няма отношение към
качеството й на „осигурено лице“. След като по делото не се установи, че дружеството „Политур 2016“
ЕООД е осъществявало търговска дейност за процесния период, то лицата по
трудови правоотношения, включително Н.К.,
също не са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване и
не са осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Ирелевантно е
обстоятелството, че дружеството „Политур 2016“ ЕООД е обявено в несъстоятелност.
Представените по делото документи от търговското дело за несъстоятелност на
„Политур 2016“ ЕООД не установяват, че дружеството е извършвало търговска
дейност в областта на продажбата на артикули след 01.07.2019г. Прието е в
Решение № 53/13.07.2021г. по ТД № 20212100900200 по описа на Окръжен съд –
Бургас за 2021г., с което е обявена неплатежоспособността на дружеството, че същото
е упражнявало търговска дейност в областта на туризма, а не, както се твърди от
жалбоподателката, в препродаването на стоки с цел печалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност. Оспореният акт
е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл.24
НЗПП вр. чл.143 ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата Н.Л.К.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-03-161/21.11.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ – Варна.
ОСЪЖДА Н.Л.К., ЕГН **********,*** да заплати на ТП-Варна на НОИ сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: