Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.03.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на шестнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 2099 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на Г. Ф., длъжник по изпълнително
дело № 20207880400275 срещу отказ на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ,
обективиран в съобщение изх. № 5108/30.06.2020 г., за намаляване размера на приетите
разноски за адвокатския хонорар на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Излага, че процесуалния представител на взискателя не е
извършвал действия за защита и съдействие, както и такива с цел удовлетворяване
на вземането, а само е депозирал молба за образуване на изпълнително дело. Освен това седалището и банковите сметки на Фонда
са публични и общоизвестни и спрямо него не се налага осъществяването на
каквито и да било принудителни действия за реализиране на вземането. Заявява,
че в срока за доброволно изпълнение задължението по изпълнителния лист е заплатено
и не са направени разноски за изпълнителни способи след този срок. Моли съда да
отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение до законоустановения мининум от 200 лв. Евентуално,
ако съдът прецени, че на взискателят се следват и разноски за водене на
изпълнителното производство, адвокатския
хонорар да бъде намален до минималния такъв предвиден в чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ако съдът прецени, че размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран, моли да бъде изменен и
размерът на пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съобразно размера на
дълга. Претендира сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят, в срока за отговор на
частната жалба, оспорва същата като
излага подробни доводи за нейната неоснователност. Счита, че не са налице основания за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение. В случай, че съдът намери същото за прекомерно, моли
то да бъде съобразено с посочения в чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата минимален
размер. Оспорва претендираните от жалбоподателя разноски за настоящото
производство.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на
чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител М.К. излага становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че размерът на претендираното адвокатски
хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и
липсват основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
По допустимостта на частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава
чрез съответния съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й
редакция към месец септември 2019 г.).
Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда
от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на разноските), като е
внесена и определената държавна такса.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Производството по изпълнително дело № 20207880400275
на ЧСИ М.К., с peг. № 788 на КЧСИ е образувано по молба на Е.М.С., като
взискател чрез нейния процесуален
представител - адвокат Л.Ю.Д., срещу Г. Фонд - като длъжник, въз основа на
изпълнителен лист от 08.06.2020 г. на CPC, II ГО, 74 с-в за сумата от 8 152,40 лв., представляваща законна лихва за
забава върху присъдени по гр.д. № 4275/2012 г. На СГС обезщетение по чл.288,ал.7 КЗ /отм./, както и за сумата от 893,60 лв. - присъдени разноски по делото. В
молбата е посочено, че с договор за цесия от 25.07.2018 г., задължението по
посочения изпълнителен лист е цедирано от Р.А.Н.на Е.М.С.. Направено е искане за
изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника, като в случай, че
същия не изпълни в предоставения му срок за доброволно плащане, да бъдат
предприети действия по принудително събиране на сумата чрез налагане на запор
върху банковите му сметки. Претендира разноски по изпълнителното дело в размер
на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна помощ и съдействие от 16.06.2020 г., от който е
видно, че взискателят е договорил и заплатил на своя процесуален представител – адв. Л.Ю.Д. от САК
сумата от 800 лв. адвокатско възнаграждение.
С постановление на ЧСИ от 17.06.2020 г. са приети
претендираните от взискателя разноски, както следва: 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 1 017,22 лв., от
които 48,00 лв. – обикновени такси по т.1 и т.5 и 969,22 лв., с вкл. ДДС –
пропорционална такса по т.26 върху събраната сума.
Частният съдебен изпълнител е поканил длъжника Г. ф.
да изпълни доброволно задължението си, като му е връчил покана за доброволно
изпълнение на 17.06.2020 г. В същата покана, извън сумата по посочения
изпълнителен лист е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 017,22 лв.
В срока за доброволно изпълнение на 19.06.2020 г., длъжникът
е възразил по отношение на разноските, сторени от взискателя за адвокатско
възнаграждение над минималния размер от 200 лв., както и по отношение на изчислената
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Със съобщение, получено от взискателя на 23.06.2020
г., съдебния изпълнител го е уведомил за постъпилото възражение.
На 26.06.2020 г. е депозирано становище от
взискателя, с което счита депозираното възражение за неоснователно.
На 30.06.2020 г. съдебния изпълнител М.К. е постановил
отказ по направеното възражение за
намаляване на приетите разноски, за който отказ длъжника е уведомен със
съобщение № 5108 на 01.07.2020 г.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по
отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за
адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското
възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва
осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила
другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско
възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не
е налице може да намали уговореното възнаграждение, като в този случай е
ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението
на § 2 от ДР не обвързва съда, съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012
г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително
дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а
с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният
случай единственото фактическо действие, което е осъществено от процесуалния
представител на взискателя - адв. Л.Д.(САК) е подаването на молба за образуване
на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден изпълнителен лист,
поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил
за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Независимо,
че няма данни по делото, че сумата по изпълнителния лист е преведена в срока за
доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други изпълнителни действия. Следователно,
след като от представителя на взискателя не са извършвани други същински изпълнителни
действия, освен да се подаде молба за образуване на изпълнително дело и при
съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, се налага извода, че направеното от
длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да бъде
уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 800 лв.
следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на
адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното
производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от
200 лв.
Що се отнася до окончателната такса по т.26 от ТТР
на ЗКЧСИ в размер на 969,22 лв., настоящият съдебен състав намира същата за
неправилно определена от ЧСИ, доколкото е определена върху материален интерес
от 9 846 лв., включващ 9 046 лв. неолихваемо вземане по изпълнителен лист и 800
лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 26, б. „в" от ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както
следва: от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв. Според забележка 4 към т. 26
от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В
този размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото
изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
т.е. в случая сумата 9 046 лева. Предвид това дължимата такса по т. 26,
формирана върху главница от 9 046 лева, възлиза на 892,42 лева с ДДС, т.е /100+643,68+148,74
/ДДС / и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер
от 969,22 лева .
По
разноските:
Независимо от изхода на спора, обаче, с оглед
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Тук
следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не
намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително
производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на
защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на
действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект
на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи
за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той,
обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и
имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни
действия и актове на съдебния изпълнител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Г. Ф., отказ на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 5108/30.06.2020 г. по изп.д.
№ 20207880400275 за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено
от взискателя по изп. дело № 20207880400275 на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ,
адвокатско възнаграждение от 800 лв. на
200 лв., както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от
длъжника от 969,22 лв., на 892,42 лв., с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Г. Ф. за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.