Р
Е ШЕ Н И Е
Номeр ІV- 8 Година 2019, 25 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет
и осми януаридве хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. ДИМАНА КИРЯЗОВА - ВЪЛКОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова гражданско
дело № 1700/2018г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д.П.Г., ЕГН: **********
*** и на А.Д.Г., ЕГН: ********** ***,
подадена чрез адвокат Т. от БАК против решение
№ 171/30.11.2017г., постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 243/2016г., с което е допусната
делба между жалбоподателите и между лицата М.З.Г., ЕГН: ********** и З.Г.Г.,
ЕГН: ********** за съсобствените им недвижими имоти при квоти, както следва:
1.поземлен имот с идентификатор
57491.502.400 по КККР на гр.Поморие с площ от 317 кв.м., находящ се в
гр.Поморие, ул.“Лозенградска“ № 8 при граници: имот с идентификатор
57491.502.399; имот с идентификатор 57491.502.401; имот с идентификатор
57491.502.542 и имот с идентификатор 57491.502.543 и квоти: за М.Г. – 4,22%; за
З.Г. – 4,21 %; за Д.Г. – 57,82 % и за А.Г.– 33,75%;
2.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.1 по КККР на гр.Поморие с адрес в гр.Поморие,
ул.“Княз Борис“ № 103, ет.1, представляващ ателие за творческа дейност с площ
от 33,62 кв.м., ведно с 9,01 идеални части от общите части на сградата при
граници на ателието: имот с идентификатор 57491.502.400.1.3 и имот с
идентификатор 57491.502.400.1.4; над обекта – имот с идентификатор 57491.502.400.1.2
и квоти: за М.Г. – 1/6; за З.Г. – 1/6; за Д.Г. – 1/6 и за А.Г. – 3/6.
3.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.2 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.2, представляващ жилище-апартамент с площ
от 86,44 кв.м., ведно с 24,85 идеални части от общите части на сградата при
граници: под обекта – имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с
идентификатор 57491.502.400.1.2 и имот с идентификатор 57491.502.400.1.4 при
квоти: за М.Г. – 1/6; за З.Г. – 1/6; за Д.Г. – 1/6 и за А.Г. – 3/6.
4.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.3 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.2, представляващ обект за търговска
дейност с площ от 22,28кв.м., ведно с 13,43 идеални части от общите части на
сградата при граници на обекта: имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с 57491.502.400.1.2
и имот с идентификатор 57491.502.400.1.4 при квоти: за М.Г. – 2/9; за З.Г. – 2/9
и за А.Г. – 5/9.
5.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.4 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.1, представляващ обект за търговска
дейност с площ от 22,28 кв.м., ведно с 13,43 идеални части от общите части на
сградата при граници на обекта: имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с
идентификатор 57491.502.400.1.2 и имот с идентификатор 57491.502.400.1.3 при
квоти: за М.Г. – 2/9; за З.Г. – 2/9 и за А.Г. – 5/9.
В жалбата Д.Г. и А.Г. твърдят, че
квотите им в делбената маса са различни от тези, които съдът приема и че спорът
се концентрира върху два въпроса: 1) дали къщата е придобита по време на брака
между Петко Г. и Анка Г. или Анка Г. наследява като преживяла съпруга и не
разполага с половината от собствеността, придобита в режим на СИО и 2) дали в
полза на А.Г. е изтекла кратката придобивна давност по чл.69, ал.2 от ЗС за прехвърлените му от
Анка Г. идеални части. Жалбоподателите развиват фактически и правни доводи за
построяване на къщата в режим на СИО и за добросъвестно владение върху
идеалните части, предмет на прехвърлителни сделки. Правят искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което съдът да допусне делба на
съсобствените им недвижими имоти при твърдените от Д.Г. и А.Г. квоти.
Претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите се
представляват от адвокат Зарева от БАК, която е надлежно преупълномощена от
адвокат Т.. Адвокат Зарева пледира за отмяна на решението на основанията,
изложени във въззивната жалба.
Въззиваемите страни - М.З.Г. и З.Г.Г.
представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на
жалбата. В отговора ответниците оспорват възраженията на жалбоподателите за
придобиване на процесната сграда в режим на СИО и за придобиване на 5/6 идеални
части от същата по давност от А.Г.. Правят искане за присъждане на съдебни
разноски.
В съдебно заседание въззиваемите страни
се представляват от адвокат О. от БАК, която пледира за отхвърляне на жалбата. Адвокат
О. претендира разноски и представя писмена защита.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за
установено следното:
На 08.12.1940г. Петко Д.Г. сключва брак
с Анка Димитрова Караманлиева, което се установява от свидетелство за венчание №
131/1940г.
На 29.12.1960г. Петко Г. придобива 282,5
кв.м., съответстващи на 34,62% от дворно място, представляващо парцел ІІ-65 в
кв.88 по плана на гр.Поморие, цялото с площ от 816 кв.м., ведно с построената
върху него масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа, паянтова къща,
хамбар, плевня, обор и навес. Правото на собственост Г. придобива в резултат на
съдебна делба, извършена между наследниците на покойния Д.Г. Атанасов – Гена
Димитрова Г., Георги Д.Г. и Петко Д.Г.. В този смисъл е представения по делото
съдебен протокол от 29.12.1960г., с който е одобрена делбата.
На 25.10.1965г. единият от съделителите
Георги Д.Г. продава на Петко Д.Г. 160 кв.м. идеални части, равняващ се на
19,61% от парцел ІІ-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие (нотариален акт № 181,
том І, дело №311/25.10.1965г. на народен съдия в Районен съд – Поморие). В
резултат на тази сделка Петко Г. става собственик на 362,55 кв.м. идеални
части, равняващи се на 44,43 % (34,62% + 19,61% х 1/2) от поземления имот,
ведно с построените в имота складово помещение с площ от 54 кв.м. и навес с
площ от 29 кв.м. Прехвърлителната сделка е извършена по време на брака между
Петко Г. и Анка Г., при действието на чл.103, вр. чл.13 от Семейния кодекс от
1968г. Поради това, Анка Г. придобива правото на собственост върху 79,97 кв.м.
идеални части, равняващи се на 9,80 % от имота.
На 24.08.1978г. Петко Г. се снабдява с
констативен нотариален акт за право на собственост, придобито в резултат на
давностно владение върху дворно място с площ от 324 кв.м., представляващо
парцел ІV-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие (нотариален акт № 135, том І, дело
№335/24.08.1978г. на съдия при ПРС). Според заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието от първата инстанция, УПИ ІІ-65 в кв.88 по плана на
гр.Поморие от 1968г. е идентичен с УПИ ІV-1193 в кв.88 по плана на гр.Поморие
от 1988г. и с ПИ с идентификатор 57491.502.400 по КККР на гр.Поморие, находящ
се в гр.Поморие, ул.“Лозенградска“ № 8 с площ от 317 кв.м.
На 24.08.1978г. Петко Д.Г. дарява на
сина си Д.П.Г. 160/324 кв.м. идеални части, които се равняват на 49,38% от
парцел ІІ-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие, ведно с построените в него навес с
площ от 29 кв.м. и стопанска постройка с площ от 54 кв.м. Едновременно с това,
Петко Г. отстъпва на сина си Д.Г. право на строеж, по силата на което
последният да изгради еднофамилна, двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
съобразно утвърден архитектурен проект.
На 11.12.1986г. Петко Г. умира и оставя
за наследници съпругата си Анка Г. и синовете си Д.П.Г. и Георги П.Г.. Към
момента на откриване на наследството правото на собственост върху имота е
разпределено, както следва: Петко Г.– 58,08 кв.м., равняващи се на 17,93%
идеални части; Анка Г.– 105,92 кв.м., равняващи се на 32,69% идеални части и Д.Г.
– 160 кв.м., равняващи се на 49,38% идеални части. Правото на собственост върху
сградата, построена в имота принадлежи на Анка Г. – 1/3; Д.Г. – 1/3 и Георги Г.
– 1/3.
На 18.05.2001г. Анка Димитрова Г. дарява
на внука си А.Д.Г. 1/3 от собствените си 4/6 идеални части от 164/324 кв.м. от
парцел ІІ-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие от 1968г., който е идентичен с
парцел ІV по плана на гр.Поморие от 1988г., ведно с 1/3 от собствените си 4/6
идеални части от построената в имота двуетажна жилищна сграда, застроена на
площ от 95,00 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място (нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 76, том ІІ, рег.№ 888, дело №223/18.05.2001г.)
На 01.12.2010г. Анка Димитрова Г.
прехвърля на внука си А.Д.Г. 4/9 идеални части от 164/324 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 57491.502.400, целият с площ от 317 кв.м.; 4/9 идеални
части от самостоятелен обект в сграда– апартамент с идентификатор
57491.502.400.1.2 с площ от 86,44 кв.м., ведно с прилежащите му 24,85 кв.м.
идеални части от сградата и 4/9 идеални части от самостоятелен обект в сграда –
ателие с идентификатор 57491.502.400.1.1 с площ от 33,62 кв.м., заедно с 9,01
кв.м. идеални части от сградата срещу задължението на А.Г. за издръжка и
гледане.
На 08.09.2011г. Анка Димитрова Г. умира
и оставя за наследници синовете си Д.Г. и Георги Г..
На 12.06.2015г. Д.П.Г. продава на сина
си А.Д.Г. 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.502.400.1.1, представляващ ателие с площ от 33,62 кв.м., заедно с 9,01
кв.м. идеални части от сградата; 1/6 идеална част отапартамент с идентификатор
57491.502.400.1.2 с площ от 86,44 кв.м., ведно с прилежащите му 24,85 кв.м.
идеални части от сградата; 4/9 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.3, предназначен за търговска дейност с площ от 22,28кв.м.,
заедно с 13,43% идеални части от сградата и 4/9 идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 57491.502.400.1.4, предназначен за търговска
дейност с площ от 22,28 кв.м., заедно с 13,43 % идеални части от сградата.
На 09.02.2016г. умира Георги П.Г. и
оставя за наследници съпругата си М.З.Г. и дъщеря си З.Г.Г..
На 19.05.2016г. М.Г. и З.Г. предявяват
иск за делба против Д.П.Г. и А.Д.Г.. В исковата молба наследниците на Георги Г.
искат да се допусне делба на съсобственото им имущество при следните квоти:
върху поземлен имот с идентификатор
57491.502.400, находящ се в гр.Поморие, ул.“Лозенградска“ № 8 с площ от 317
кв.м. – за М.Г. – 4,22%; за З.Г. – 4,21%; за Д.Г. – 57,82%; за А.Г. – 33,75%;
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.502.400.1.1 – за М.Г.– 1/6 идеална част; за З.Г. – 1/6 идеална част; за Д.Г.–
1/6 идеална част и за А.Г. – 3/6 идеални части;
върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.2 – за М.Г.– 1/6 идеална част; за З.Г. – 1/6
идеална част; за Д.Г.– 1/6 идеална част и за А.Г. – 3/6 идеални части;
върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.3 – за М.Г.– 2/9 идеални части; за З.Г. – 2/9 идеални
части и за А.Г. – 5/9 идеални части;
върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.4 – за М.Г.– 2/9 идеални части; за З.Г. – 2/9
идеални части и за А.Г. – 5/9 идеални части.
В отговора на исковата молба ответните
страни Д.Г. и А.Г. оспорват заявените от ищците квоти и повдигат възражение за
изтекла в полза на А.Г. придобивна давност върху идеалните части от имота,
прехвърлени му от Анка Г. с дарствен акт на 18.05.2001г. В отговора на молбата
ответниците правят възражение и за изтекла в полза на А.Г. кратка погасителна
давност по чл.79, ал.2 от ЗС по отношение на идеалните части от имота и
сградите, които Анка Г. му прехвърля на 01.12.2010г. срещу задължение за
гледане и издръжка. Тези възражения, ответниците основават на твърдението, че
Анка Г. е придобила идеалните части, предмет на прехвърлителните сделки в режим
на съпружеска имуществена общност.
За установяване на релевантните за
спорното правоотношение юридически факти по делото са представени всички нотариални
актове и споразумителния протокол от 29.12.1960г., които установяват
правата, придобити от страните. Представени са договори за отдаване под наем на
помещенията в сградата, заповед № РД-16-44/01.02.1993г. за отписване от
актовите книги на магазин с площ от 45,60 кв.м., ведно с прилежащото му дворно
място от 23 кв.м., оценителен протокол от 17.08.1975г. и декларация по чл.14 от ЗМДТ.
По делото е извършена и приета
съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че поземленият имот с
идентификатор 57491.502.400 по КККР на гр.Поморие, находящ се в гр.Поморие,
ул.“Лозенградска“ № 8 с площ от 317 кв.м. е идентичен с УПИ ІV-1193 по плана на
гр.Поморие от 1988г. Имотът е идентичен и с парцел ІV-65 в кв.88 по плана на
гр.Поморие от 1968г. и с част от парцел ІІ-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие от
1954г. (отменен). Построената в имота четириетажна многофамилна жилищна сграда с
площ от 98 кв.м. и идентификатор 57491.502.400.1 е идентична с двуетажната
сграда, описана в споразумителен протокол от 29.12.1960г. по гр.дело № 672/1960г.
на Районен съд – Поморие.
По делото е разпитан свидетелят Иван Музаков,
който твърди, че наследодателят на ищците Георги Г. му е давал под наем единият
от магазините в сградата в продължение на 16 години. Свидетелят посочва, че А.
и баща му (Д.Г.) са направили ремонт на втория и на приземния етаж от сградата
и са поставили нова дограма. Музаков заявява, че познава баба Анка и синът й,
но никога не е договарял с тях, а само с Георги. Уточнява, че е плащал наема на
З. и на майка й. Заявява, че партидите за ток и вода на магазина са записани на
Георги.
По делото е разпитан свидетелят Ангел
Панчев – съсед на страните, който твърди, че старата къща е строена около 1947
– 1948г. и неговият баща е участвал в строителството. Според показанията на
Панчев старата къща е била на „бай Петко и жена му Анка“, а новата е строена от
него. Свидетелят посочва, че магазинът в къщата е разделен на две, за да се
ползва от двамата братя – Георги и Митко. Панчев казва, че десният магазин е
ползван от Георги, а левият – от Митко.
По делото са събрани показанията на
свидетелката Илка Полихронова, която твърди, че познава Петко и Анка от 1970г.
и че двамата са собственици на старата къща. Според свидетелката, баба Анка е
ползвала старата къща и я давала под наем, а магазините на долния етаж са били
поделени между синовете й и отдавани от тях под наем. Полихронова твърди, че
намерението на баба Анка е било да прехвърли идеалните си части на своя внук А.,
защото той и баща му са я гледали. Подчертава, че ремонтите на къщата са
правени от А. и Д., но не знае кой е осигурявал средствата.
По делото са изслушани показанията на
свидетелката Минка Лазарова, която заявява, че за нея собствениците на старата
къща са дядо Петко и баба Анка. Лазарова подчертава, че синовете на дядо Петко
и баба Анка са си разделили магазините и че спорове между тях, не е имало.
Свидетелката посочва, че баба Анка е прехвърлила на внука си А. притежаваните
от нея идеални части от сградата. Лазарова е категорична, че до 2010г. баба Анка
е отдавала къщата под наем на туристи.
С решение №171/30.11.2017г., Поморийският
районен съд допуска съдебна делба между М.З.Г., ЕГН: **********, З.Г.Г., ЕГН: **********,
Д.П.Г., ЕГН: ********** и А.Д.Г., ЕГН: ********** на следните недвижими имоти:
1.поземлен имот с идентификатор
57491.502.400 по КККР на гр.Поморие с площ от 317 кв.м., находящ се в гр.Поморие,
ул.“Лозенградска“ № 8 при граници: имот с идентификатор 57491.502.399; имот с
идентификатор 57491.502.401; имот с идентификатор 57491.502.542 и имот с
идентификатор 57491.502.543 и квоти: за М.Г. – 4,22%; за З.Г. – 4,21 %; за Д.Г.
– 57,82 % и за А.Г.– 33,75%;
2.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.1 по КККР на гр.Поморие с адрес в гр.Поморие,
ул.“Княз Борис“ № 103, ет.1, представляващ ателие за творческа дейност с площ
от 33,62 кв.м., ведно с 9,01 идеални части от общите части на сградата при
граници на ателието: имот с идентификатор 57491.502.400.1.3 и имот с
идентификатор 57491.502.400.1.4; над обекта – имот с идентификатор
57491.502.400.1.2 и квоти: за М.Г. – 1/6; за З.Г. – 1/6; за Д.Г. – 1/6 и за А.Г.
– 3/6.
3.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.2 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.2, представляващ жилище-апартамент с площ
от 86,44 кв.м., ведно с 24,85 идеални части от общите части на сградата при
граници: под обекта – имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с
идентификатор 57491.502.400.1.2 и имот с идентификатор 57491.502.400.1.4 при
квоти: за М.Г. – 1/6; за З.Г. – 1/6; за Д.Г. – 1/6 и за А.Г. – 3/6.
4.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.3 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.2, представляващ обект за търговска
дейност с площ от 22,28кв.м., ведно с 13,43 идеални части от общите части на
сградата при граници на обекта: имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с 57491.502.400.1.2
и имот с идентификатор 57491.502.400.1.4 при квоти: за М.Г. – 2/9; за З.Г. – 2/9
и за А.Г. – 5/9.
5.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 57491.502.400.1.4 по КККР на гр.Поморие с адрес на имота в
гр.Поморие, ул.“Княз Борис“ № 103, ет.1, представляващ обект за търговска
дейност с площ от 22,28 кв.м., ведно с 13,43 идеални части от общите части на
сградата при граници на обекта: имот с идентификатор 57491.502.400.1.1; имот с
идентификатор 57491.502.400.1.2 и имот с идентификатор 57491.502.400.1.3 при
квоти: за М.Г. – 2/9; за З.Г. – 2/9 и за А.Г. – 5/9.
В мотивите на решението съдът приема, че
ответниците не са доказали твърдението за осъществено от Анка Г. давностно
владение, годно да я направи собственик на идеалните части на останалите
съсобственици. Съдът приема също, че приобретателят А.Г. не е упражнявал спокойно
и несмущавано давностно владение върху идеалните части на другите съсобственици
в продължение на повече от десет години. Третият решаващ извод на съда е, че жилищната
сграда в имота не е построена по време на брака между Петко и Анка и за нея не
е възникнала съпружеска имуществена общност. За да формира този извод, съдът се
е позовал на съдебно-техническата експертиза, според която сградата, отразена в
плана от 1968г. е идентична със сградата по сега действащия план на гр.Поморие
от 1988г.
В хода на въззивното производство е
допусната и извършена допълнителна съдебно-техническа експертиза, която дава заключение,
че поземленият имот с идентификатор 57491.502.400 по КККР на гр.Поморие е
идентичен с УПИ ІV-1193 в кв.88 по плана на гр.Поморие от 1988г. Според
експертизата, този имот е с площ от 317 кв.м., предвиден е за нискоетажно
застрояване и е неподеляем.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежни страни, за които обжалваното решение поражда неблагоприятни
правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. Изключенията от това правило са
разписани в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според
т.1 от това решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори когато нейното нарушаване не е въведено като основание за
обжалване. В конкретния случай приложение намират нормите на чл.344, ал.1,
изр.1 от ГПК и чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ. Според първата норма с решението за
допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Разпоредбата е
императивна, тъй като обезпечава потестативното правото на делба на всеки съделител. Прекратяването
на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални права на собственост изисква
безусловно установено право на собственост върху вещите в режим на имуществена
общност и точно определени квоти за всички съделители. Поради това, въззивният
съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебната делба, е
длъжен да обезпечи правилното приложение на императивната материално правна
норма.
Според правилото на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ урегулираните поземлените имоти, които се намират в градовете и за които
планът предвижда ниско жилищно застрояване, трябва да имат площ най-малко от
300 кв.м. и лице най-малко 14 метра. Според ал.4 при делба на тези имоти,
реално обособените части не могат да бъдат с размери, по-малки от посочените,
намалени най-много с 1/5.
В конкретния случай от заключението на
допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че поземленият имот,
върху който е изпълнена сградата, е с площ от 317 кв.м., предвиден е за
нискоетажно застрояване и е неподеляем. От основното заключение на
съдебно-техническата експертиза е видно, че сградата се състои от четири
самостоятелни обекта, по отношение на които във втората фаза на делбата ще
възникне етажна собственост (чрез възлагането им, чрез публична продан или чрез
разпределение). За да се изпълнят критериите за обособяване на тези обекти като
самостоятелни обекти на основното застрояване, поземленият имот трябва да
остане за общо ползване като прилежащ терен и обща част за всеки обект – чл.38
от Закона за собствеността. Поради това, делбата следва да се допусне само за обектите,
но не и за дворното място, което ще бъде обща част по смисъла на чл.38 от ЗС.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на въззиваемите страни, че въпросът за
неподеляемостта на дворното място трябва да се разгледа във втората фаза на
делбата – по извършването й. Действително, съществува съдебна практика, според която
въпросът за поделяемостта на поземления имот може да бъде разрешен при
извършването на делбата. В повечето случаи обаче, фазата на извършването се
определя като най-късният момент, в който може да се разреши този въпрос, а не като
единственият етап от производството, в който това може да се случи. В този
смисъл е решение №97/10.07.20185г. на ВКС по гр.д. № 3845/2017г., І ГО.
По изложените съображения, решението в
частта, в която е допусната делбата на поземления имот с идентификатор 57491.502.400
по КККР на гр.Поморие, е неправилно и трябва да се отмени със следващото от
това отхвърляне на иска в тази част.
Решението в останалата част, е валидно,
допустимо и правилно.
Съдебната делба е особено исково
производство, чрез което се установява и принудително се осъществява
потестативното право за прекратяване на съсобствеността. Поради особения
характер на това производство, въпросите, които се разрешават в първата му фаза
са между кои страни е възникнала съсобственост, за кои имоти и в какви части. В
конкретния случай, с решение № 171/30.11.2017г. районния съд е допуснал да се
извърши съдебна делба при посочените от ищците квоти. Едновременно с това,
съдът е отхвърлил възраженията на ответниците за придобити от Анка Г. идеални
части в режим на СИО, за изтекло в нейно полза давностно владение и за добросъвестно
владение върху придобитите от А.Г. идеални части. Въпросът за основателността
на отхвърлените възражения, е пренесен и пред въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК, обн. ДВ, бр.23/22.03.1968г. (отм.) недвижимите и движимите вещи и права
върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване на нуждите на семейството. Алинея втора гласи, че недвижимите и
движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и
права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на
чл.389а – чл.389д от ГПК, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Според
чл.103 от СК’68
правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при
заварени бракове. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че Петко Г. е получил в наследство, чрез делба на съсобствен имот
282,5 кв.м. от парцел ІІ-65 в кв.88 по плана на гр.Поморие, целият с площ от
816 кв.м., ведно с построената върху него масивна жилищна сграда, състояща се
от две етажа, паянтова къща, хамбар, плевня, обор и навес. От заключението на
съдебно-техническата експертиза е видно, че този имот е идентичен с процесния -
поземлен имот с идентификатор 57491.502.400 по КККР на гр.Поморие с площ от 317
кв.м. Идентична е и построената в имота сграда. При това положение, изводът на
районния съд, че дворното място и сградата, са принадлежали на общия
наследодател Петко Г., е правилен и обоснован. Този извод не се променя от
показанията на свидетеля Панчев, според които сградата е строена през 1947г. –
1948г. Действително, през този период Петко Г. е бил в брак с Анка Г., но той е
наследил къщата едва през 1960г. Поради това, възражението на въззивните
страни, че сградата е построена по време на брака между Петко Г. и Анка Г. и е
съпружеска имуществена общност, е неоснователно. Дори да се приеме за доказано
твърдението, че къщата е изградена по време на брака, на основание чл.92 от ЗС,
същата ще стане индивидуално притежание на наследодателя Г..
Придобивната давност се определя от
правната доктрина като оригинерен способ за придобиване на право на собственост
и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната уредба на
правния институт придобивна давност се съдържа в глава VIII от Закона за
собствеността. Според чл.79, ал.1 от този закон правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се
осъществи фактическия й състав, е необходимо да са налице следните кумулативно
предвидени материалноправни предпоставки: 1. владение по смисъла на чл.68 от ЗС
и 2. изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобиване
на вещно право по давност законът не предвижда, в т.ч. и позоваването като
изрично волеизявление по чл.120, вр. с чл.84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите
по т.2 от ТР № 4/17.12.2012г., прието от ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от
ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл.69 от ЗС е регламентирана
презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението
(corpus) съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира
упражняването на фактическата власт от държане във владение е необходимо да се
изрази ясно и недвусмислено намерението за своене (animus domini). Тежестта да
установи тези факти – владението и продължителността му в течение на десет
години без прекъсване, се носи от страната, която черпи благоприятни правни
последици от осъществяването им и която се позовава на давността като способ да
придобие правото на собственост. В конкретния случай това са въззивните страни А.Г.
и Д.Г.. За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически
факти, пред първата инстанция са разпитани свидетелите Музаков, Панчев,
Полихронова и Лазарова. От показанията на свидетелите действително се
установява, че Анка Г. е използвала старата къща и е отдавала стаи под наем.
Същите обаче не посочват, че Г. е установила явно и несмущавано владение върху
идеалните части на останалите собственици по начин, който да изключва техните
права. Напротив. Всички свидетели заявяват, че спорове между Г. и синовете й
никога не е имало спорове. В практиката си, Върховният касационен съд е възприел
становището, че когато правото на собственост върху недвижим имот е придобито
на основание наследствено правоприемство, какъвто е настоящият случай, всеки от
сънаследниците, който държи имота, упражнява фактическата власт за своята част
и е държател на частта на останалите. За да установи само своята фактическа
власт, с намерението да свои само за себе си, наследникът трябва да даде външен
израз на намерението си. Субективното отношение и намерение трябва да бъдат
ясно и недвусмислено манифестирани пред собствениците на вещта и пред всички
правни субекти. Несъмнено трябва да бъде и отблъскването на владението на
останалите съсобственици в продължение на 10 години. В настоящия случай това не
е постигнато. Ангажираните от ответниците доказателства не установят еднозначно
и непротиворечиво, че Г. е упражнявала спокойно и несмущавано владение върху
сградите в продължение на 10 години. Такъв извод може да се направи и за
ответника А.Г.. Упражняваната от последния фактическа власт върху прехвърлените
му идеални части не е явна, недвусмислена и насочена да отхвърли владението на
другите наследници. Обстоятелството, че А. и баща му са извършвали ремонти в
сградата и са подменили дограмата, не променя този извод, тъй като това са
действия на обикновено управление със съсобствен имот, а не такива по
отблъскване на владението на съсобствениците.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че въззивните страни не са провели необходимото пълно и пряко доказване
на твърдението за придобиване на делбените сгради чрез давностно владение и
възражението й е неоснователно.
Възражението на въззивните страни, че А.Г.
е придобил чрез добросъвестно владение прехвърлените му на 01.12.2010г. идеални
части, също е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от
ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на
5 години, ако владението е добросъвестно. Анализът на цитираната правна норма
обосновава извод, че за да се осъществи фактическия й състав, е необходимо да
са налице следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: 1. добросъвестно
владение по смисъла на чл.70 от ЗС; 2. юридическо основание и 3. изтичане на 5
годишен период от време. В конкретния случай не е изпълнена първата от тези
предпоставки, а именно – спокойно, необезпокоявано и недвусмислено заявено пред
другите съсобственици упражняване на фактическата власт върху придобитите чрез
сделка идеални части. Завладяването на идеалните части от четирите обекта,
които се ползват общо от всички наследници трябва да е явно, а не скрито. Поради
това, възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения, въззивната
жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това
потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата
на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им. Това правило намира приложение в случаите, в които страните не спорят за
обектите, които трябва да се допуснат до делба, за съсобствеността и за правата
на съсобствениците. В тази хипотеза разноските се присъждат след извършване на
делбата във втората й фаза. Когато искът за делба се оспорва чрез
правоизключващи възражения за съсобственост, какъвто е настоящият случай, и
когато оспорването е пренесено пред въззивната инстанция, приложение намират
правилата на чл.78, ал.2, вр. с чл.81 от ГПК. Според първата разпоредба ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Текстът на чл.81 от ГПК задължава
съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция.
Като се съобрази с цитираните правни
норми и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да
присъди в полза на въззиваемите страни извършените от тях разходи за водене на
делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 701,90 лева.
Мотивиран от това, Бургаският окръжен
съд, IV
въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 171/30.11.2017г.,
постановено по гр.д. № 243/2016г. по описа на Районен съд – Поморие в частта, в
която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 57491.502.400 по КККР
на гр.Поморие с площ от 317 кв.м., находящ се в гр.Поморие, ул.“Лозенградска“ №
8 при граници: имот с идентификатор 57491.502.399; имот с идентификатор
57491.502.401; имот с идентификатор 57491.502.542 и имот с идентификатор
57491.502.543 и квоти: за М.Г. – 4,22%; за З.Г. – 4,21 %; за Д.Г. – 57,82 % и
за А.Г.– 33,75% и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.З.Г., ЕГН: **********
*** и З.Г. *** за делба на поземлен имот с идентификатор 57491.502.400 по КККР
на гр.Поморие с площ от 317 кв.м., находящ се в гр.Поморие, ул.“Лозенградска“ №
8 при граници: имот с идентификатор 57491.502.399; имот с идентификатор
57491.502.401; имот с идентификатор 57491.502.542 и имот с идентификатор
57491.502.543 и квоти: за М.Г. – 4,22%; за З.Г. – 4,21 %; за Д.Г. – 57,82 % и
за А.Г.– 33,75%.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171/30.11.2017г.,
постановено от Районен съд – Поморие по гр.д. № 243/2016г.
в останалата част.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН: ********** *** и А.Д.Г.,
ЕГН: ********** *** да заплатят на М.З.Г., ЕГН: ********** *** и З.Г. *** съдебно-деловодни
разноски в размер на 701,90 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: