Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 15.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на
06.01.2020, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2146/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********
***-1818-02-638 от 16.04.2019г.
на началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.80, т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е
наложена глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства и излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 11.03.2019г., около 11:30
часа, на Главен път І-8, в района на с.Мало Конаре, при извършена полицейска
проверка не представила документ за самоличност – лична карта или друг
заместващ документ.
Това
съставлявало нарушение на чл.6 от ЗБЛД, което било констатирано от
актосъставителя С. Т. - служител в РУ на МВР-Пазарджик.
Макар и лаконични,
от показанията на св.Т. стана ясно, че именно той е съставил акта против лицето
установено като нарушител на посочените по-горе дата, час и място. Той бе
категоричен, че лицето не е имало документ за самоличност и поради това не го е
представило пред него по време на проверката. Посочи, че самоличността на
лицето била установена след като то посочило имената си, както и имената на
братя, сестри, родители, евентуално рождена дата. След което полицейският
служител, чрез връзка с дежурния в районното управление по телефона, установявал
дали действително има такова лице. При получен положителен отговор се пристъпило
към съставянето на АУАН с № 638 от 11.03.2019г., който акт бил подписан о
жалбоподателя А. без възражения.
Въз
основа на акта било издадено и атакуваното НП, което било връчено на
жалбоподателя на 22.10.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез
АНО на 29.10.2019г., т.е. в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приети
по делото и от показанията на св. Т..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви и
взаимно се допълват.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В хода на
административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се
доказа, че с поведението си жалбоподателят А. е извършила виновно нарушение по
чл.6 от ЗБЛД, която правна норма императивно вменява в задължение към гражданите,
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Нарушението е осъществено с пряк умисъл, т.к. А.
не е представила пред полицейския служител Т. документ за самоличност – лична
карта или друг заместващ документ, което наложило самоличността й да се
установява, чрез справка с дежурния в полицейското управление, направена по
телефона. Всичко това бе изяснено от показанията на разпитания свидетел, а не
се оспори по никакъв начин от страна на защитата.
Независимо че св.Т.
е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът
намери неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на
делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава
нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било
извършено.
От показанията на
актосъставителя стана категорично ясно, че по подробно описания по-горе начин,
време и място, на А. била извършена полицейска проверка, при която тя не
представила документ за самоличност.
Показанията на
актосъставителя в горния смисъл не се опровергават от никое друго събрано по
делото пряко или косвено, писмено или гласно доказателство.
С оглед на казаното
до тук съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност спрямо А. на основание чл.80, т.5 във вр. с чл.6 от ЗБЛД.
Несъстоятелно е
възражението във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение
/СПН/, накърняващо правото на защита, т.к. в НП не било описано ясно и
недвусмислено мястото на нарушението.
Видно е, че в НП
мястото на нарушението е описано така „ … на главен път І-8, в района на с.Мало
Конаре”. От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на
този път, който попада на територията на Община Пазарджик и в частност в района
на цитираното село, а А. не би могла да твърди, че не е съзнавала къде точно на
пътя се е намирала на 11.03.2029г., около 11.30 часа, когато е извършила
нарушението и против нея е бил съставен АУАН, т.к. този акт й е бил предявен,
подписан от нея и то без възражения, т.е. била е наясно с всички съществени
елементи на нарушението – време, място и начин.
Не
може да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че А. не била извършила
вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена
изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение,
респ.- неносене на документи за самоличност. Действително по делото е прието
като писмено доказателства експертно решение № 1989 от 10.12.2008г. на ТЕЛК при
„ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно, че жалбоподателят А. е с 50%
намалена работоспособност – пожизнено, т. к. страда от лека умствена
изостаналост. Това обаче не значи, че А.
е невменяема, респ. админисративнонаказателно неотговорна. Служебно е известно
на настоящия съдебен състав, че в РС-Пазарджик е било образувано АНД №
1090/2019г., по което е направено предложение от РП-Пазарджик за освобождаване
на Т.А. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
глоба по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.329 ал.1 от НК, извършено от
нея в периода 17.07.2017г. – 17.01.2029г., на Главен път І-8 /гр.Пазарджик –
гр.Пловдив/. Служебно е известно и това, че по горецитираното АНД е била
изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на А., която е изследвала и дала
отговор на въпроса относно вменяемостта й в посочения период, а именно, че е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си.
Деянието не
съставлява маловажен случай, т.к. е със завишена степен на обществена опасност.
Това е така, защото проверяваното лице се е намирало извън населено място и с
неудостоверяването на самоличността си е затруднило работата на полицейският
служител от МВР, който вместо да изпълнява типичните си служебни задължения по
охрана и опазване на обществения ред е трябвало да губи време при проверка на
действителната самоличност на лицето, чрез справка с дежурния в полицейското
управление.
При определяне размера на глобата наказващият орган се
е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел
степента на обществена опасност на конкретното нарушение и степента на
вина на нарушителя, както и факта, че нарушението е за първи път, при
което правилно е наложил предвиденото
наказание в минимален размер, а именно
глоба от 50 лева, с което ще се постигнат целите на наказанията, визирани в
чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, респ.
потвърждаване на обжалваното НП, то искането на пълномощника на жалбоподателя
за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК, не следва да бъде уважавано.
Пак с
оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван
от юрисконсулт, който своевременно направи искане за присъждане на разноски,
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
присъди такива. Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза
на ОД МВР-Пазарджик, доколкото тази дирекция има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал
обжалваното НП, е структурирано към същата областна дирекция по реда на чл.42
ал.3 от ЗМВР. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80
лева.
По тези съображения
и на основание чл.63 от ЗАНН, Пазарджишкият РС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2019-1818-02-638 от 16.04.2019г. на началника
на РУ МВР-Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД и за нарушение на чл.6 от ЗБЛД е наложена
глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР-Пазарджик
разноски– юрискносултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: