Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2016 17
.12. 2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
На седми декември две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина
Драганова
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 2153 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.83, ал.4 вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила
жалба от А.Я.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021г.,
издаден от Пламена Дончева –старши инспектор по приходите при ТД на НАП-
Бургас, потвърден с Решение № 107/11.08.2021г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени съображения
за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на
адмнистративнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Оспорват се констатациите на приходните органи във връзка с извършено
нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС, поради наличието на освободена доставка по
смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС. Посочва, че голяма част от аргументите в акта и
решението са неверни или се тълкуват превратно, а именно превратно и механично
тълкуване на сделката с двата имота, находящи се в гр.Созопол, местност
„Мисаря“, бл.1, ет.3 без да се проследи генезиса й, както и изложеното, че е собственик на 8 имота, което не отговаря на
действителното положение. Иска се отмяна на оспорения акт.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата и иска оспорения акт и
решението, с което е потвърден да бъдат
отменени. Не ангажира доказателства. Претендират се разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
оспорване административен акт, от страна имаща правен интерес от оспорването му
и е подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК - жалбата е подадена на 25.08.2021г.
чрез директора на дирекция „ОДОП“- гр. Бургас, а решението на директора на
дирекция „ОДОП“- гр. Бургас, с което е потвърден оспореният акт е с дата на
издаване 11.08.2021 г., поради което се явява допустима.
При разглеждането и́ по същество,
съдът намира за установено от фактическа следното:
Със
Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 023912101791566 от 13.05.2021г.,
жалбоподателят А.Я.К. е поискал да бъде регистриран при условията на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС поради формиране на облагаем оборот в размер на 192 621, 66лв.
към датата на подаване на заявлението. Към заявлението са приложени декларация
за получени доходи за последните 12 месеца преди текущия, включваща суми
получени от наеми и продажба на недвижими имоти, справка за облагаемия оборот
за последните 12 месеца
По повод подаденото заявление, с
Резолюция №022692101795886 от 13.05.2021г. С.Т. на длъжност Началник сектор „Регистрация“ при
ТД на НАП-Бургас е разпоредила извършване на проверка относно наличието на
основания за регистрация на лицето по ЗДДС.
До жалбоподателя е отправено
Искане за представяне на документи и писмени обяснения № 023912101791566 от 13.05.2021г.,
в отговор на което са представени :
- извлечения от банкови сметки за
2020г. и 2021г.
-нотариални актове за продажба
недвижими имоти-нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 447,
т.ІІІ, рег.№ 2947, н.д.№ 380 от 2021г., с който жалбоподателят продава свой
собствен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
67800.503.458.1.15, с адрес гр.Созопол, местност Мисаря, бл.1, ет.3, ап.15,
ведно със складово помещение за сумата от 75523,70лв., от които 8423,70 лв. е
получил по банкова сметка, ***. ще му бъде преведена по банкова сметка ***, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 492, т.ІІІ, рег.№ 3261, н.д.№417 от 2021г., с който жалбоподателят
продава свой собствен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
67800.503.458.1.16, с адрес гр.Созопол, местност Мисаря, бл.1, ет.3, ап.16,
ведно със складово помещение за сумата от 89 134лв.
-справки за липса на обекти,
стопанисвани от лицето, липса на дълготрайни активи, няма назначени лица по
трудов договор, няма сключен договор за счетоводно обслужване, начина на
разплащане с клиенти се осъществява в брой и по банков път, номерата на
банковите сметки, основни клиенти и доставчици посочва наематели на помещения
–„МЦ Ойромед“ ООД и „Еврофарм“ ЕООД, няма реализиран оборот за текущия месец,
посочва адрес за кореспонденция и електронен адрес, посочва основна дейност-
отдаване под наем на недвижими имоти, няма вътреобщности придобивания, няма
упълномощени лица, декларация, че
дейността му се финансира от собствени средства, придобити от наеми и продажба
на придобити недвижими имоти, постановление за възлагане на недвижими имоти от
12.02.2020г..
След приключване на проверката е
издаден оспорения акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021г. от
старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, в който е установено, че
за последните 12 месеца преди текущия от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е
реализиран оборот в размер на 192 621,66 лв. от продажба на два недвижими
имота-апартамент-студио 15 и апартамент-студио 16/, находящи се в сграда в гр.
Созопол, местност Мисаря, блок 1 и приходи от наеми в размер на 7393,96лв.
Установеное, че за периода от 01.03.2021г. до 14.04.2021г. / за период не
по-дълъг от два последователни месеца/ е реализиран оборот от 71 311,
85лв. , включващ авансово плащане в размер на 4211, 85лв. на 02.03.2021г. и продажна
цена на имот в размер на 67 100лв. от 14.04.2021г. Прието е, че на
14.04.2021г. е възникнало основание за задължителна регистрация по чл.96, ал.1,
изр.2 от ЗДДС, поради което е следвало да бъде подадено заявление за
регистрация до 21.04.2021г. В акта е прието за установено, че продадените
недвижими имоти са въведени в експлоатация от 09.08.2016г. съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 55 от 09.08.2016г., издадено от
Община Созопол.
Подадена е жалба до Директора на
Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП –София против издадения акт за регистрация по
ЗДДС. В жалбата жалбоподателят посочва, че е бил подведен да подаде заявление
за регистрация по ЗДДС, тъй като според него сделките с продажба на недвижими
имоти са освободени доставки по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС, както и
съгласно чл.96, ал.3, предл.ІІ от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват
доставките по ал.2, т.2 и 3 от ЗДДС, когато са не са свързани с основната
дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на
лицето, както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82,
ал.2 и 3.
По повод на жалбата е изискана
допълнителна информация от жалбоподателя във връзка с изпълнително дело
№20198050400913/2019г. въз основа на какви документи е взискател, процесните
имоти с каква цел са придобити, какви действия е предприел във връзка с
осъществяване на последващи сделки с процесните два недвижими имота. В отговор
на писмото жалбоподателят е представил нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №17, т.ІІ, рег.№3846, дело № 197 от 2013г. и доказателства от
изпълнителното дело за възлагане на недвижимите имоти, посочва, че имотите са
придобити, поради невръщане на дължимата сума от длъжниците и че за продажбата
им се е обърнал към няколко агенции за недвижими имоти и познати.
Горестоящият административен орган директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП е постановил Решение №
107/11.08.2021г., с което е потвърдил оспорения акт за регистрация по ЗДДС.
Съдът като съобрази изложената
фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
При преценката на
законосъобразността и обосноваността на акта за регистрация, съдът следва да
извърши проверка дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната
форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването, както и
правилно ли е приложен материалния закон в изпълнение на задължението си по чл.
160, ал. 2 от ДОПК. Оспореният Акт за
регистрация по ЗДДС, е издаден от компетентен орган по приходите, който
съгласно чл. 83, ал. 2 от ДОПК и Глава девета от ЗДДС, е органът по приходите
от компетентната ТД на НАП, по аргумент от чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Спазени са правилата за местна компетентност, обусловена от
териториалната дирекция по седалището на дружеството - ТД на НАП-Бургас.
Не се установяват съществени
нарушения на процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите
и материалноправни изводи на органа по приходите.. Извършена е проверка по реда
на чл.101, ал.6 от ЗДДС и е спазен срока, регламентиран с ал.7 на посочената
разпоредба.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с
данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на
стока или услуга, а съгласно чл. 3 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице,
което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и
резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът. Облагаемият
оборот се определя от данъчните основи по осъществените облагаеми доставки.
Жалбоподателят е подал Заявление
за регистрация по ЗДДС на 13.05.2021г., като е посочил в него облагаем оборот
за последните дванадесет месеца преди текущия : за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2021г. в размер на 192 621,66 лв.. При проверката е установено, че
задължителният оборот, необходим за регистрация по закона, е достигнат през
периода от 01.03.2021г. до 14.04.2021г., тъй като реализираният оборот през
този период е 71 311, 85лв., което съответства на изискването на чл. 96 ал. 1
предложение второ от ЗДДС. За да достигне до този извод административният орган
е включил в облагаемия оборот авансово плащане
в размер на 4211, 85лв., получено на 02.03.2021г. във връзка с продажба на недвижим
имот и 67 100лв. цената на имота,продаден с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 447, т.ІІІ, рег.№ 2947, н.д.№ 380 от 2021г. на 14.04.2021г. От
предоставеното от жалбоподателя извлечение от банковата му сметка №
BG60BUIN9561000649004 в Алианц Банк България АД се установява, че плащането на
имота е извършено, както следва;
- капаро
в размер на 4 211,85 лв., преведено на 16.02.2021г. от Е.З.;
- капаро
в размер на 4 211,85 лв., преведено на 02.03.2021г. от Е.З.;
-сума в размер на 67 100,00 лв.,
преведена на 21.04.2021г. от Е.З.. Съответно органът е приел, че към 13.05.2021г.,
когато дружеството изчислило облагаем оборот в размер на 192 621,66 лв. и въз
основа на него е подало Заявление за регистрация на 13.05.2021г., вече са били
налице предпоставките за регистрация със срок до 21.04.2021г.
Спорът в настоящия казус е
представляват ли тези доставки освободени по смисъла на чл.45, ал.3 от ЗДДС,
както и представляват ли имотите, продадени през месец април 2021г.
„дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето“, за да е осъществен
фактическия състав на чл.96, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.3 от ЗДДС, на която се е позовало дружеството - жалбоподател, освободена
доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови,
доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето
на други вещни права върху тях.
По аргумент за противното от
чл.45, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.12, ал.1 от ЗДДС доставката на сгради или
на части от тях, които имат характеристиката на "нови сгради" е
облагаема доставка.
В §1, т.5 от ДР на ЗДДС е
установена легална дефиниция на понятието нови сгради, съгласно която това са
сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал
изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или за които към датата,
на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца,
считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение
за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
В настоящия случай не е спорно, че имотите
предмет на доставките са въведени в експлоатация от 09.08.2016г. съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 55 от 09.08.2016г., издадено от
Община Созопол. Видно от извлечението от банковата сметка авансово плащане е
получено на 02.03.2021г. и имотът е продаден с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 447, т.ІІІ, рег.№ 2947, н.д.№ 380 от 2021г. на 14.04.2021г.,
като остатъкът от сумата е получен на 21.04.2021г., т.е. към посочените дати не
са изтекли 60 месеца от датата на удостоверението за въвеждане в експлоатация-09.08.2016г.
При така установените факти недвижимият имот представлява „нова сграда“ по
смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС.
По отношение на следващото
възражение, с оглед приложението на чл.96, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на на чл.96,
ал.3 от ЗДДС в облагаемия оборот не се
включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3- доставки
на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и доставки на застрахователни услуги по
чл. 47 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките
на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за
които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
В конкретния случай е необходимо
лицето да извършва независима икономическа дейност и доставките на дълготрайни
активи, да са използвани в дейността на лицето.
На първо място съгласно чл.3, ал.2
от ЗДДС „Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци
и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него.“ Не се оспорва от жалбоподателя, че той осъществява
независима икономическа дейност като отдава под наем недвижими имоти. Това
обстоятелство се потвърждава от подадената от него декларация, в която е
декларирал наематели „МЦ ойромед“ ООД и „Еврофарм 2012“ ЕООД.
Оборотът, формиран от органа по
приходите за регистрация по ЗДДС е въз основа на авансовото плащане на
02.03.2021г. и окончателното плащане/21.04.2021г./ във връзка със собствен на
жалбоподателя недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
67800.503.458.1.15, с адрес гр.Созопол, местност Мисаря, бл.1, ет.3, ап.15,
ведно със складово помещение /нотариален акт за продажба на недвижим имот №
447, т.ІІІ, рег.№ 2947, н.д.№ 380 от 2021г. от 14.04.2021г./. Имотът е придобит
въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 03377 от
12.02.2020г. на ЧСИ Станимира Николова, влязло в сила на 20.08.2020г., ведно
със самостоятелен обект с идентификатор 67800.503.458.1.16. Не е спорно и
обстоятелството, че жалбоподателят е бил взискател по изпълнителното дело, по
което са възложени имотите. За да се приложи изключението на чл.96 ал.3,
предложение 2 от ЗДДС следва да са налице кумулативно и двете предпоставки
визирани в закона. Първо, предмет на доставката да е дълготраен материален или
нематериален актив и второ този актив да е използван в дейността на лицето. При
липсата на която й да е от двете предпоставки, изключението на закона не може
да се приложи. В този смисъл е и съдебната практика /Решение №
3428/10.03.2011г. на ВАС, I во отделение по адм.дело № 13101/2010г., Решение №
14627/02.12.2009г. на ВАС -I во отделение по адм.дело № 8128/2009г. / „…….като
под използване в дейността следва да се има предвид използване на актива
непосредствено в независимата икономическа дейност, когато същият допринася за
извършването й, като е налице пряка или косвена обусловеност между използването
на актива и извършваните от лицето доставки, без самите активи да са предмет на
доставка. “ Представените доказателства по делото не обосноват извод за
използване на ДМА в дейността на жалбоподателя, а именно отдаване под наем на
конкретния недвижимия имот.
От съществено значение, за да се
обоснове включването на доставката в облагаемия оборот следва дейността с
продажбата на недвижими имоти да се осъществява „редовно или по занятие срещу
възнаграждание“, за да са осъществени предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗДДС, тъй
като лицето не е търговец. В потвърдителното решение е прието че извършените
продажби на обсъдените недвижими имоти през м.04.2021г. не са еднократни сделки,
тъй като жалбоподателят е извършвал продажби на недвижими имоти и в предходни
години. Административният орган се позовава на извършените многобройни вписвания
по партидата му в Имотен регистър при Агенция по вписванията, като посочва, че през
2019г. е извършена продажба на самостоятелен обект в сграда в гр. Бургас, ул.
“Алеко Богориди“ № 10, през 2018г. заедно със съпругата си и още две
лица-съсобственици продават ателие в гр. Бургас, ул. “К. Фотинов“ № 25, а през
2015г. продава поземлен имот и дворно
място в с. Граничар, общ. Средец. Действително в партидата на лицето има
множество вписвания, но в значителната си част не касаят продажби на недвижими
имоти. Наличието на собственост върху недвижими имоти не обосновава изводът за
извършване дейност по занятие, свързана с покупко-продажба на недвижими имоти.
Посочените от административния орган сделки не обосновават критерия „извършвани
редовно или по занятие“, тъй като се касае за 1 сделка през 2019г., 1 сделка
през 2018г. на съсобствен имот и 1 сделка през 2015г. на наследствен имот. В
закона не са определени критерии, въз основа на които да се приеме, че е налице
осъществяване на търговска дейност по занятие. В съдебната практика по данъчни
дела се е наложил като критерий броят на осъществените сделки -три или повече от три продажби в рамките на 12
последователни месеца, с цел реализиране на печалба в свой частен интерес. В
този смисъл са и Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012
г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г.. Дейността
на едно лице може да се определи като търговска дейност по занятие, когато
единствената цел на извършените сделки е извличане на печалба, което е различно
от обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот и не
съставлява икономическа дейност. В случая не би могло да се твърди, че
продадените през месец април имоти са закупени с цел продажба, тъй като въпреки
краткия срок, през който са били в собственост на жалбоподателя, са придобити от
него с цел удовлетворяване на вземане, по което е бил кредитор. Според решение
на Съда на ЕС (Втори състав) от 15 септември 2011 година Съединени дела C-80/10
и C-181/10 J.S.срещу M. F. и E. K. и H. J.-K. срещу
D. I. S. w W.: "Доставката на предназначена за застрояване земя трябва да
се счита за подлежаща на облагане с данък върху добавената стойност по силата
на националното законодателство на държава членка, ако тази държава членка се е
възползвала от предвидената в член 12, параграф 1 от Директива 2006/112 относно
общата система на данъка върху добавената стойност възможност, независимо от
постоянния характер на сделката или от това дали осъществилото доставката лице
упражнява дейност като производител, търговец или доставчик на услуги, стига
тази сделка да не представлява обикновено упражняване на правото на собственост
от неговия титуляр.“ „По същия начин фактът, че преди прехвърлянето
заинтересованото лице е осъществило разделянето на имота на парцели, за да може
да получи от него най-добрата обща цена, сам по себе си също не е определящ,
както и продължителността на периода, през който са извършени посочените
действия или размерът на получените като резултат от тях приходи. Всъщност
всички тези обстоятелства могат да се впишат в контекста на управлението на
личното имущество на заинтересованото лице.“ В случая с оглед начина на
придобиване и последващата им продажба следва да се определи като възможност за
връщане на дадения кредит, а не препродажба с цел печалба. Действително
жалбоподателят декларира, че е използвал агенции за недвижими имоти и познати с
цел продажбата на имота, но не се установи по делото активността му в тази
връзка, за да се приеме, че съответства на търговска дейност.
В случая, доколкото жалбоподателя е физическо
лице, а не търговец, който по силата на търговското си качество осъществява
търговска дейност, както и че не е налице дейност редовно или по занятие, съгласно
горепосочения критерий, не се установи активност на предлагане на имотите,
съответстваща на търговец, не би могло да се приеме, че доставката предмет на нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 447, т.ІІІ, рег.№ 2947, н.д.№ 380 от 2021г.,
ведно с авансовото плащане, свързано с нея следва да се определи като част от
независимата икономическа дейност, упражнявана от жалбоподателя, поради което
не може да формира облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Предвид изложените
съображения съдът счита, че оспорения акт за регистрация по ЗДДС е издаден в
противоречие със закона, което е основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК,
поради което следва да бъде отменен.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на делото,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна. По делото
са представени доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 10лв.,
поради което следва да бъде заплатена от ответника.
Мотивиран от горното, на основание
чл.160 от ДОПК, Административен съд - град Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на А.Я.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
акт за регистрация по ЗДДС № 020422101926200/27.05.2021г., издаден от П.
Д. –старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение №
107/11.08.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на А.Я.К. с ЕГН ********** сумата от 10 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: