Р Е
Ш Е Н
И Е
N213
гр.Русе, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N265 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „ Гранична полиция“ - МВР-София против
решение №371/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6579/2019 г. на Русенския
районен съд в частта, с която са осъдени да заплатят на М.В.Ц. сумата в размер
на 1626.85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 31.10.2016 г.- 31.10.2019 г. на основание
чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179 от с.з., сумата в
размер на 212.20 лв.- обезщетение за забава, сумата от 121.20 лв., представляваща
равностойността на ободряващи напитки, както и в частта за разноските. Твърди
се, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което
исковете се отхвърлят изцяло, както и да й се присъдят направените разноски за
производството.
Ответникът по жалбата М.В.Ц.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, подробно изложени в отговора
по чл.263 от ГПК.
Въззивният съд като
съобразява доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си по чл.269 от ГПК, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР във вр.чл.9.2 от НСОРЗ, за заплащане на лихва
за забава върху допълнителното възнаграждение за извънреден труд, за заплащане
на обезщетение за непредоставяни
ободряващи напитки и хранителни продукти с правно основание чл.181 от ЗМВР.
Установено е, че за
периода 31.10.2016 г.- 31.10.2019 г. страните са в били служебно правоотношение
като М.В.Ц. за процесния
период е заемал длъжността „с.п.“ в група „Охрана на държавната граница“ при
ГПУ-Русе към РДГП- Русе съгласно акт за встъпване в длъжност от 12.12.2015 г., издаден въз основа на заповед №
8232з-3359/10.12.2019 г. на директора на ГДГП-МВР. За процесния период Ц.
е работил на 12-часови смени и с оглед характера на работата полагал труд и пред нощта / от 22.00 ч. до 6.00 ч./
съгласно утвърдени графици. Съгласно графиците служителят е положил общо 1616 часа
нощен труд, който е заплатен съобразно
нормативната уредба. На същият са изцяло заплатени положените часове нощен труд
без да е извършвано преобразуване на нощния към дневния труд. След
преобразуване на положения нощен труд към дневен труд с коефициент 1,143 се
получава положен извънреден труд от 231.088 часа. На служителя е заплатено
възнаграждение само за 110.6 ч. извънреден труд, а часовете извънреден труд,
получени след преобразуване на нощния към дневния труд, не са заплати. Размерът
на възнаграждението за този извънреден труд възлиза на 1626.85 лв., а лихвата
за забава върху тази сума е в общ размер на 212.20 лв.
За същия период
съгласно ЗМВР, Наредба
№8121з-904/30.07.2015 г. и заповеди на министъра на вътрешните работи на
служителя са се е полагали ободряващи напитки, каквито не са му предоставяни.
Равностойността на ободряващи напитки
възлиза на 121.20 лв.
Тези факти са установени
както с признанията на страните, така и с представените писмени доказателства и
приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер на 1626.85 лв. по
съображения, че за този период в действащите Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г.
и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
издадени въз основа на законова делегация, липсва правна норма, регламентираща
преобразуването на положения нощен труд с коефициент, прието е, че е налице
празнота в уредбата, поради което субсидиарно следва
да намери приложение нормата на чл.9 от НСОРЗ и е уважил предявеният иск,
основан на тази правна норма в размер, установен с приетата по делото
експертиза.
Районният съд е уважил и
претенцията за заплащане на левовата равностойност на непредоставените ободряващи
напитки по съображения, че работодателят не е изпълнил основно задължение и при
неизпълнението му за служителя възниква правото да претендира паричната
равностойност на същите като компенсация за неправомерно недадена натурална престация.
Съобразно изхода от
спора съдът е разпределил и отговорността за разноските.
Обжалваното решението в
частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ е правилно.
Даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане
на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители в системата на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
в това число и възнаграждението за положен извънреден труд, регламентирано в чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят
по силата
на законова делегация на основание чл.187, ал.9 от министъра на вътрешните
работи. За процесния период в
действащите Наредба №
81213-592 от 25.05.2015 год. и Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 год. липсва норма, аналогична на нормата
на чл.31,ал.2 на
отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 год. за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична
законова регламентация районният съд правилно
е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите
на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би поставило държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение,
както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение
за извънреден труд. В този смисъл
е и решение № 311 от 8.11.2019 год.на
ВКС по гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждение на държавни служители
от системата на МВР, но дава
принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон
при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС. По отношение
на размера на иска, съдът
е съобразил установените по делото обстоятелства
относно часовете нощен труд, положени
от служителя
в процесния период и дължимото му се
възнаграждение съобразно заключението на вещото лице. По тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към които
съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението в тази част се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид основателността
на главният иск основателна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава и правилно същата е уважена в
установения с експертизата размер.
Решението е неправилно в
частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на парична равностойност
на непредоставени на служителя ободряващи напитки.
По отношение на иска по
чл. 181, ал. 3 от ЗМВР за заплащане равностойността на непредоставени
ободряващи напитки настоящата инстанция намира същия
за неоснователен.
Разпоредбата на чл.181,
ал.3 от ЗМВР сочи, че за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се
осигуряват ободряващи напитки като редът и условията на предоставянето им и
тяхната стойност се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015
г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., издадена
на основание чл.181, ал.5 във връзка с ал.3 от ЗМВР.
Безспорно е по делото,
че служителят е полагал труд и през нощта, поради което същият има право на
тонизиращи напитки, каквито за процесния период не са
му предоставени. Задължението на работодателя
е да престира в натура, като в чл.10 от
Наредба №8121з- 904/ 2015 г. изрично е посочено, че неизпълнението на това
задължение не може да се компенсира с пари. Предвид специалната правна норма,
изключващо паричната компенсация на непредоставените ободряващи напитки, искът
се явява неоснователен и неправилно е уважен. В тази част решението е
неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което искът като неоснователен се отхвърли.
С оглед изхода от спора правилно
първоинстанционния съд е разпределил и отговорността
за разноските за производството по правилата на чл.78 от ГПК- съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Разноските за въззивната инстанция също следва да се определят по
правилата на чл.78 от ГПК.
За въззивното
производство жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 382.53 лв.,
представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съгласно представения списък, а ответникът е направил разноски в
размер на 600 лв.- платено адв. възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност с твърдения, че същото
следва да се редуцира до размер на 300 лв., тъй като съгласно чл.9 от Наредба
№1/2004 г. възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивна
жалба не се дължи в случаите, когато е последван от процесуално
представителство. Възражението е основателно, поради което в полза на ответника
по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.- платено адв. възнаграждение. След извършване на служебно прихващане
и съобразно уважената част от жалбата съдът приема, че ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 25 лв.
разноски за въззивното производство.
Съгласно чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№371/04.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 6579/2019 г. на Русенския районен съд
в частта, с която ГД „Гранична полиция“-МВР-София е осъдена да заплати на М.В.Ц.
*** сумата в размер на 121.20 лв.,
представляваща парична равностойност на непредоставени ободряващи напитки и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.Ц.
*** против ГД „Гранична полиция“-МВР-София иск за сумата в размер на 121.20 лв.,
представляваща парична равностойност на непредоставени ободряващи напитки като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.В.Ц. *** да заплати на ГД „ГП“-МВР-София сумата в
размер на 25 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията- докладчик Мария Велкова:
Считам обжалваното решение
в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преобразуване на нощния към дневния труд по правилата на
чл.9 от НСОРЗ за неправилно.
Страните по делото са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение. В закона няма препращаща норма, която да даде основание да
се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ,
така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и
НСОРЗ.
ЗМВР е специален
нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в системата на
МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на
дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична
законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови заповеди.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
В чл.178 от ЗМВР са
посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължат
за положен извънреден труд- чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
За процесният
период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР е регламентирана в
чл.187, ал.1 от ЗМВР във вр.ал.3 и чл.179 от с.з.,
както и в Наредба №8121з-592 /25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016
г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР,
както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и
на НСОРЗ. / в т.см. и решение №55/07.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г.,
ІІІ ГО/.
Неправилно е прието, че
е налице непълнота в специалната уредба, поради което на служителя се дължи
допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по
правилата на НСОРЗ.
Непълнота в закона е
налице при липса на специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай
няма. За положения от служителите в системата на МВР извънреден труд и нощен труд са налице специални нормативни
актове, които регулират правоотношенията между страните по делото и в
съответствие с тях на служителя е заплатен изцяло положения от него нощен труд.
НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ. В чл.2 от нея е очертано
приложното й поле като същата е неприложима дори за работещите по трудово
правоотношение в администрация- чл.2, ал.3. НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице
изрична специална правна уредба.
Претенцията на служителя
за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положения от
него нощен труд като работещ на смени по
правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да
намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е
изцяло неоснователна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: