Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
09.03.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
09.02. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
445 |
по
описа за |
2022 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.
Депозирана
е жалба от С.В.Н. от ***, против Ревизионен акт №
Р-16000921004988-091-001/01.06.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
424/15.09.2022 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Излага
доводи, че РА е незаконосъобразен и неправилен, респ. счита същия за постановен
в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при липса на
доказателства, релевантни към предмета на ревизионното производство.
Оспорва
изцяло изводите на органите по приходите, с които е прието наличието на
основанието по чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на С.В.Н. от *** по отношение на данъчни
задължения на „***“ ООД, с ЕИК ***.
Излага
подробни съображения относно незаконосъобразността на процесния
РА, неоснователността и липсата на обоснованост на изводите на ревизиращия
екип, довели до ангажирането на отговорността й по чл. 19 от ДОПК, в
противоречие с приложимите правни норми и релевантните доказателства по
административната преписка, включително и заключението на вещото лице по
извършената частна графологична експертиза.
По
изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени
Ревизионен акт № Р-16000921004988-091-001/01.06.2022 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 424/15.09.2022 г. на директор на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощниците адв. Н.Г. и адв. И.М., които поддържат изцяло жалбата по изложените в
нея съображения. Молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
РА и присъди разноски. Представят писмена защита, в която са въведени доводи
относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на предпоставките за ангажиране
на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Релвират
искане за присъждането на деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт Й.Б.,
която в оспорва жалбата като неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата и потвърди изцяло атакувания РА и присъди, в полза на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, юрисконсултско
възнаграждение. При условията на алтернативност, в
случай че съдът отмени РА и възложи разноски, релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В
представена писмена защита, излага съображения за законосъобразност и
обоснованост на оспорения РА, респ. за наличието на предпоставките за
ангажирането на отговорността на жалбоподателката в
хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Сочи, че поддържа представената по делото
молба от 06.12.2022 г./вх. № 3086 – л.
278 от делото/ и въведеното в нея
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ №
Р-**********4988-020-001/31.08.2021 г./л. 86,
т.I от
делото/, връчена по
електронен път на 02.10.2021
г./удостоверение
за извършено връчване по електронен път - л. 89, т. I от
делото/, с която е възложено извършването на
ревизия на С.В.Н. от ***, за установяване на отговорността й за задълженията на
„***“ ООД, както следва: Корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.; Данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях правоотношения, за периода от 01.03.2019 г. до
31.05.2019 г.; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица, за периода от 01.01.2019
г. до 31.03.2019 г.; ДОО – за осигурители, за периода от 01.03.2019 г.до
30.04.2019 г.; Вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода от
01.04.2019 г. до 31.05.2019 г.; Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за
периода 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. За изменение на първоначалната заповед е
издадена Заповед № Р-16000921004988-020-002/29.12.2021 г./л. 92, т. I/, касаещи срока за приключване на
ревизията, с която на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е бил продължен
до 02.03.2022 г. Цитираните заповеди са издадени от В. П. А. – *** при ТД на
НАП – Пловдив, оправомощена със Заповед №
РД-09-2433/16.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив /л. 5 – л. 8, т. I/.
Резултатите
от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16000921004988-092-001/15.03.2022 г./л.
65 – л. 81, т. I/, връчен по електронен път на 13.05.2022 г./документът е
изтеглен от имейл *** - л.
85/. Ревизираното лице е
подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК/вх.
№ К7-30/26.05.2022 г. – л. 60,
т. I/.
Съставен е Ревизионен
акт/РА/ № Р-**********4988-091-001/01.06.2022 г./л. 51 – л. 56 от т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от В. П. А. - *** при
ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и К. Г. Н., на длъжност ***
при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен
път на 27.06.2022 г. - документът е
изтеглен от имейл *** - л.
59/
С ревизионния акт по реда на
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е вменена отговорност на С.В.Н. за задълженията
за данъци и задължителни осигурителни вноски на „***“ ООД, в размерите и за
периодите както следва: Корпоративен данък за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г., в размер на ***
лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г.
в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал.
1 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019
г., в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за ДОО – за
осигурители, за периода от 01.03.2019 г.до 30.04.2019 г. в размер на *** лв.,
ведно с лихви в размера на *** лв.;
Вноски за Здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 01.04.2019 г. до
31.05.2019 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.; Вноски за
ДЗПО-УПФ – за осигурители, за периода 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. в размер на *** лв., ведно с лихви в размер
на *** лв.
По същество, след
извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и
обяснения, относими към ревизията, резултатите от
извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от
трети лица, извършените справки, както и документи, присъединени от друго
ревизионно производство, ревизиращия екип е приел за установено следното: „***“
ООД е вписано в ТР на 27.08.2008 г. със съдружници А.Т.Г.
и С. И. С.. С.В.Н. е вписана като управител на дружеството, считано от
16.02.2018 г. и е имала това качество през ревизирания период, както и към
момента на извършване на ревизията. На юридическото лице са установени
задължения, произтичащи от невнесени задължителни осигурителни вноски и данъци
по подадени декларации, в размери и за периоди както следва: Данък върху
доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (по декларация обр. № 6), за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. с
главница в размер на *** лв.; Вноски за ДОО – за осигурители (по декларация обр. № 6), за периода от 01.03.2019 г.до 30.04.2019 г. с главница в размер на *** лв.; Вноски за
Здравно осигуряване – за осигурители (по декларация обр.
№ 6), за периода от 01.04.2019 г. до 31.05.2019 г., с главница в размер на ***
лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ – за осигурители (по декларация обр.
№ 6), за периода 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г., с главница в размер на *** лв.; Корпоративен данък за
периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. (по ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2018 г.), с главница в размер на *** лв.; Данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица (по декларация
по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО), за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., с главница в размер на *** лв.
Ревизиращият екип, в
резултат на извършените проверки и анализ на събраните доказателства, е приел,
че са налице обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за реализиране на
отговорността на С.В.Н., в качеството й на управител, за установените и
невнесени по-горе задължения за данъци и вноски на юридическото лице.
За вменяване на отговорност
по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са изложени съображения, че С.В.Н., в
качеството си на управител на „***“ ООД,
пряко е участвала в управлението му, когато са били подавани процесните декларации, въз основа на които са установени
задълженията дружеството. Прието е, че са укрити факти и обстоятелства, които по закон е следвало да бъдат обявени
пред органите по приходите. В тази връзка е посочено, че в подадената ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. е деклариран общ размер на приходите, който е с по-малък
размер от този по счетоводни данни/деклариран
размер на приходите с ГДД – *** лв., при общ размер на приходите по счетоводна
сметка 709 и счетоводна сметка 703 – *** лв., т.е. разлика от *** лв. – стр. 12
от РД/. Предвид това е прието, че подадената декларация се явявала с
непълни данни.
На следващо място, въведени
са мотиви, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на РЛ и
невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски на дружеството. В тази връзка е посочено е, че С.В.Н. е
отговорно трето лице, което е знаело за задълженията на „***“ ООД, но не е
извършило плащания по тях. Прието е, че е налице недобросъвестно препятстване
на събирането, изразяващо се в извършени плащания в пари под формата на
разпределяне на дивидент от печалбата, разпореждане с имущество на дружеството,
изразяващо се в последваща продажба на дружествени
активи по балансова стойност, вследствие на което са прекратени трудовите
правоотношения на наетите в дружеството лица. Посочено е, че в резултат на
горното дружеството от действащо се е превърнало в нефункциониращо.
Изложени са доводи, че е
налице невъзможност за събиране на публични вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски. В тази връзка е посочено, че задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски, ведно с прилежащите към тях лихви, са предмет
на принудително събиране по Изпълнително дело № ***/*** г., което не можело да
бъде успешно проведено, тъй като по запорираните
сметките нямало постъпления (дружеството вече не осъществява дейност), а
същевременно дружеството не притежавало каквото и да е имущество (в резултат на
извършените разпоредителни сделки с дружествено имущество), срещу което да се
насочи изпълнението. Въз основа на съвкупната преценка на релевантите
обстоятелства - намаляване на касовата наличност, предприетите действия от
приходната администрация за принудително събиране на задълженията и
невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага
с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, ревизиращия екип е
обосновал извод за поведение на управителя, което е единствената причина за
несъбираемост на установените на дружеството публични вземания възникнали на
основание подадени декларации по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
По отношение на наличието на
условията за прилагането на чл. 19, ал. 2 от ДОПК спрямо С.В.Н. са изложени
мотиви, че от нейна страна, в качеството й на управител на задълженото
юридическо лице, са налице действие или бездействие - недобросъвестно
препятстване установяването и последващо събиране на
задълженията или препятстване само на събирането на същите. Посочено е, че
препятстването се състои в разпореждане с имущество на дружество при условията
на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като
ревизираното лице не само не е спомогнало за намаляване дълговете към
държавата, а обратното - възпрепятствало е тяхното събиране. В тази връзка е
въведен довод, че С.В.Н. като управител на „***“ ООД е издала 22 бр. заповеди
за разпределение на дивидент на съдружниците в
дружеството и РКО за тяхното изплащане/стр.
3 от РА – л. 52 от делото/, с което
е намалила паричните средства на същото, вместо да бъдат изплатени задължения
му, което действие давало основание за вменяване на отговорност по чл. 19, ал.
2 от ДОПК за задълженията на юридическото лице. Прието е също така, че лицето е
извършило и разпоредителни сделки с активи на дружеството, в резултат на което
е възникнала неплатежноспособност на същото, която
впоследствие е довела и до невъзможност за събиране на задълженията.
Предвид изложеното, органите
по приходите, извършващи ревизията са приели, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК спрямо С.В.Н. като отговорно лице за
публичните задълженията на дружеството, чийто управител е била по време на
тяхното възникване. Изложени са съображения, че за ревизирания период С.В.Н. е
управител на „***“ ООД, а на основание чл. 141, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ управителят
организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Прието е,
че управителят не само е представлявал дружеството, но в качеството си на такъв
е подписвал първични и вторични счетоводни документи, поради което е бил
наясно, относно сключването и изпълнението на всички сделки и нереалното им отразяване
в счетоводството на предприятието. Изложен е довод, че съгласно чл. 136, ал. 2
от ТЗ, управителят на дружеството участва в заседанията на общото събрание,
като в тази връзка е направен извод, че ревизираното лице не може да не е
знаело за обстоятелствата, при които са сключени описаните в доклада сделки,
вида и датите на документите, които са издавани от него, размера на плащанията
по тях, както и за представянето им в декларациите по смисъла на Глава
тринадесета от ДОПК.
Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 37 от т. I/ са въведени доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 19 от ДОПК, като в подкрепа на доводите си представя и Протокол за
извършена частна почеркова експертиза, относно
автентичността на документите, свързани с изплащане на дивиденти на съдружниците в дружеството .
С Решение № 424/15.09.2022
г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л.
25-л. 34 на т. I/, е потвърден ревизионният акт, издаден
на С.В.Н., за установяване на отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задълженията
на „„***“ ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на ***
лв., ведно с лихви в размер на *** лв.
За изясняване на делото е
назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза,
по която на вещото лице е поставена задача, след като се запознае с материалите
по делото, снеме сравнителни образци от подписа на жалбоподателката
С.В.Н. и извърши необходимите справки, включително и в заявленията за издаване
на български документи за самоличност, находящи се в
съответното ОД МВР, да даде заключение относно обстоятелствата: Подписите,
респ. някои от подписите срещу „Управител“ / „Ръководител“, положени в Заповеди
за изплащане на дивиденти /22 бр./, издадени от С.Н., в периода от 02.01.2019 г.
до 19.02.2019 г. /л. 514 – л. 524 от т. II на делото/, както и в разходни-касови ордери /РКО/
на „***“ ООД, за изплатени дивиденти на съдружниците
в дружеството /44 бр., л. 525 – л. 546, т. II/, изпълнени ли са от С.В.Н. или от друго
лице?
От заключението на вещото
лице, прието без възражения по делото от страните, както и от разпита му
съдебно заседание, се установява, че изпълнените в 22 бр. заповеди на
управителя на „***“ ООД и в 44 бр. РКО за изплащане на дивиденти на съдружници, подписи срещу „Управител“/„Ръководител“, не са
положени от С.В.Н.
По делото е разпитана в
качеството си на свидетел Г. Г. Б., която сочи, че в периода от 2013 г. до 2019
г. е била в трудови правоотношение с „***“ ООД, на длъжност ***. Заявява, че в
този период е работила в административния офис на дружеството, заедно с двамата
собственици – А.Г. и С. С., които, според свидетелката, на практика са
управлявали и ръководили дружеството, с оглед делегирането им на правомощия от
страна на д-р Н. В този смисъл сочи, че в процеса на работа счетоводителката на
дружеството е контактувала изцяло с двамата съдружници.
Свидетелката твърди, че електронните подписи на всички лекари, в т.ч. и на д-р Н.,
били съхранявани в административния офис и същите били оставени на нейно
разположение, за ползване без тяхно участие при изготвяне на отчети към РЗОК.
При така установената по делото
фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената проверка за
законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба
е допустима и подадена в законоустановения срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява
основателна.
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с
разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е
изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в
посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен
доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия
екип.
От представените по делото доказателства
се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно
подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на
електронните документи.
Следва да се посочи, че в РА изрично е
посочено, че отговорността на С.В.Н. за задълженията на управляваното от нея
дружество – „***“ ООД - задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 от ДОПК, се
вменява на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Същевременно в РА са развити
съображения единствено за обстоятелства, относими към
хипотезата на ал. 2 на цитираната норма, респ. липсват такива, които да се
отнасят към отговорността на РЛ в хипотезата на ал. 1. Независимо от това,
предпоставките за реализиране на отговорността на жалбоподателката
в хипотезите, както на ал. 1, така и на ал. 2 на чл. 19 от ДОПК, подробно са
разгледани от ревизиращия екип в Ревизионния доклад.
С оглед горното, настоящият състав намира, че спорът по
делото се свежда до това, налице ли са предпоставките за ангажиране на
отговорността на жалбоподателката по реда на чл. 19,
ал. 1 и/или ал. 2 от ДОПК, в качеството й на управител на „***“ ООД, с ЕИК ***,
за задълженията на дружеството, ведно със съответните лихви за забава,
възникнали на основание подадени от юридическото лице декларации (декларация обр. № 6, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО, ГДД по чл. 92 от ЗКПО).
По силата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК,
който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист,
търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по
чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да
обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не
могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски, отговаря за непогасеното задължение.
Съгласно ал. 2 на чл. 19 от ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице
по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия,
в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни
вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото
лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или
отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
В горецитираната
норма на чл. 19 от ДОПК е въведен особен случай на лична имуществена
отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски
субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Анализът на чл. 19, ал. 1
от ДОПК аргументира извода, че за да възникне отговорността на лицето по този
ред, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на
задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. да е налице виновно поведение на
лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да
бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3.
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на
това поведение - укриването на факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност
за събиране на посочените публични вземания, поради обстоятелството, че
дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие
съществуващите публични задължения.
На основание чл. 170, ал. 1
от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в настоящия
процес носител на доказателствената тежест да
установи/докаже фактическите основания за издаването на обжалвания акт, вкл.
наличието на тези елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, на когото в тази връзка са дадените от съда
указания относно разпределението на доказателствената
тежест в процеса с разпореждане от 20.10.2022 г., препис от което е връчен на
всяка една от страните/л. 260 – л. 262,
т. II от
делото/.
По делото е безспорно, че за
релевантния по делото период С.В.Н. е била управител на „***“ ООД ***, с ЕИК ***.
Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката
и се установяват от приложените към административната преписка доказателства -
Ревизионен доклад № Р-16000921004988-092-001/15.03.2022 г., Договор за
възлагане на управлението на „***“ ООД /л.
116 – л. 117, т. II/ и Справка от ТР/л. 191, т. II
от делото/. От същите е видно, че през този процесен период съдружници в
дружеството са А.Т.Г. и С. И. С.
Предвид това, съдът намира, че
е налице първият от горецитираните елементи от
фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно С.Н. е била управител на
задължено лице по чл. 14 от ДОПК. Следва да се отбележи, че за периода от 01.01.2018 г. до 16.02.2018 г., който период попада в обхвата
на процесното ревизионно производство, управител на „***“
ООД е бил Г. Т. Т., но ревизиращия екип е приел, че задълженията предмет на
ревизията не са възникнали през този период, поради което по отношение на него
липсва основание за установяване наличието на условия за прилагане на чл. 19 от ДОПК.
Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управител, а при няколко управители всеки
един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор
предвижда друго. Съответно, управителят организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание – чл. 141, ал. 1 от ТЗ.
Безспорно е по делото, че
задълженията на „***“ ООД за корпоративен данък, данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица,
вноски за ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители,
вноски за универсален пенсионен фонд за осигурители, произтичат от подадени от
страна на дружеството декларации образец 6, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларация
по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.
1 от ЗКПО.
Не се спори по делото, че във връзка с
декларираните задължения по подадени декларации на „***“ ООД, с оглед
невнасянето им от задълженото лице е образувано Изпълнително дело №***/*** г.
на публичен държавен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, образувано на 05.03.2019
г. с общ размер на задължението от *** лв. към посочената дата. По
изпълнителното дело са били и предприемани многократно действия по
присъединяване на взискатели, като към 12.12.2022 г. общия размер на задължението е *** лв./Справка за задълженията, които подлежат на
разпределение от публичен изпълнител – л. 568 – л. 569/.
Наличието на основанието по
чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на жалбоподателката
е обосновано с подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., за която е прието, че
била с непълни данни, тъй като декларирания в същата общ размер на приходите се
различавал с приходите на дружеството отчетени по счетоводни сметки. Този извод
е обоснован с наличието на общи приходи от дейността за 2019 г. в размер на ***
лв., отразени по счетоводна сметка 709 и 703, и деклариран в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. общ размер на приходите от *** лв., т.е. с *** лв. по-малко. В
тази връзка, на стр. 22 от РД – л. 75,
стр. 2, т. I
от делото, е посочено, че
декларирания по-малък размер на приходи спрямо този по счетоводни данни,
представлява укриване на факти пред данъчната администрация, които по закон
следва да бъдат обявени, а подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № ***/30.06.2020
г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., се
явява декларация с непълни данни.
За прилагането на
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК релевантна е връзката между
поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството. Следва
да се установи, че укриването на факти е пряко относимо
към събирането на данъците, дължими от дружеството, а не към дължимостта на данъци от дружеството. Фактическият състав
на чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между
укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да
обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за
събирането на задълженията на дружеството за данъци.
Настоящият съдебен състав
намира, че в процеса ответникът не установи при условията на главно и пълно
доказване обстоятелство, че С.В.Н., в
качеството й на управител на „***“ ООД, е укрила факти и обстоятелства, които
по закон е следвало да бъдат обявени пред орган по приходите, вследствие на
което да не може да бъдат събрани задълженията на дружеството.
Във връзка с горното,
несъмнено информирането на приходната администрация за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък, за извършените и получените
облагаеми доставки, както и за дължимия данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др., за начислени осигурителни вноски и данък
върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, се извършва под
формата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, респ. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и
чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, декларации обр. 6, като разминаването между декларираното
и действителното задължение, съставлява укриване. По принцип, несъответствието
между действително проявените факти и обстоятелства, установени с РА, и тези,
отразени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, следва да бъде квалифицирано като укриване по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК,
доколкото управителят представлява дружеството, а и същият, в качеството му на
управител, лично подписва първичните и вторични счетоводни документи, ГДД по
чл. 92 от ЗКПО, отчетите и т.н., поради което ще е наясно, че тези действия/или
бездействия/ са насочени към укриването на правнозначими
факти и обстоятелства, отразявани в подаваните по реда на ЗКПО декларации. В конкретния
случай обаче, подадената от „***“ ООД ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г., за
която приходните органи твърдят, че е с непълни данни, се явява несъставомерна за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК
като елемент от фактическия му състав - укриване на факти и обстоятелства, в резултат
на което да е невъзможно да бъдат събрани задълженията на дружеството, доколкото задължението за данъци
по същата ГДД, касае данъчен период 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. и е извън обхвата на задълженията, за които се ангажира
отговорността на жалбоподателката. В този смисъл,
отговорността на С. В. е ангажирана за установено задължение за корпоративен
данък на „***“ ООД за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2018 г. (по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. - ), с главница в размер
на *** лв. Предвид това, представянето
на данни за приходи на дружеството за 2019 г. с ГДД по ЗКПО, които като размер
са по-малък от реализираните от задълженото ЮЛ приходи за 2019 г., е ирелевантно за реализиране на отговорността на управителя
на дружеството по чл. 19 от ДОПК за данъчен период 01.01.2018
г. – 31.01.2018 г. Нещо повече, задълженията на дружеството по ЗКПО, за които е
ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл.
19 от ДОПК в качеството й на управител, са възникнали именно въз основа на
подаване на съответната декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Освен всичко това,
за прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК релевантна е връзката между
поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, респ.
следва да се установи, че укриването на факти е пряко относимо
към събирането на данъците, дължими от дружеството, а не към дължимостта на данъци от дружеството.
С други думи, подадената ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. с вх. № *** от 30.06.2020 г., за която приходните
органи твърдят, че е с непълни данни, се явява несъставомерна
за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК като елемент от фактическия му състав
- укриване на факти и обстоятелства, в резултат на което да е невъзможно да
бъдат събрани задълженията на
дружеството, доколкото задължението за данъци по същата ГДД, касае
данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и е
извън обхвата на задълженията, за които се ангажира отговорността на жалбоподателката.
Отделно от горното, няма
конкретни данни, които да обосноват извода, че С.В.Н., в качеството си на
управител на „***“ ООД, е била наясно със съдържанието на подадената ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2019 г. по отношение на декларираните в същата приходи, респ.
тези по счетоводните сметки на дружеството, за да се приеме, че тя целенасочено
е подала ГДД с непълни данни. В този смисъл, видно от изисканите и дадени в
хода на ревизионното производство обяснения от Т. Г. Д. /вх. №
Р-820/09.02.2022 г. - л. 206, т. II/, последната,
в качеството си на упълномощено лице е подавала от името на дружеството СД по
ЗДДС, декларации по чл. 92 от ЗКПО, декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.
201, ал. 1 от ЗКПО. Заявила е, че целият счетоводен архив /първични счетоводни
документи, фактури, банкови извлечения, счетоводни справки от регистрите, ГФО,
ГДД и справки за НСИ/ е бил предаван своевременно на съдружниците
след годишно счетоводно приключване на съответната година. Към обяснението са
приложени документи в т.ч. и пълномощно, по силата на което Т. Д. е била
упълномощена от С.Н., в качеството й на управител и представляващ „***“ ООД, да
представлява дружеството пред всички държавни администрации, в т.ч. и НАП, като
съставя, подписва и получава всякакви документи и справки, в т.ч. и данъчни
декларации, като за целта може да използва и квалифициран електронен подпис. Видно
от съдържанието на РД/стр. 11, л. 70 от
делото/, както и от съдържанието на представените и приети по делото
писмени доказателства: Заверени разпечатки от ИС на НАП на подадените по
електронен път Декларации - Образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.
42 от ЗДДФЛ“ за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. - 2 л. и Справка за
задълженията на осигурител по Декларация обр. 6 /
Заявление (актуално състояние) за период на задължението от м. 03/2019 г. до м.
05/2019 г.; Заверени разпечатки от ИС на НАП на подадената по електронен път
годишна данъчна декларация /ГДЦ/ по чл.92 от ЗКПО, касаеща
финансова 2018 г. на дружеството с вх. № ***/*** г., ведно със Съобщение за
резултати от обработката - 8 л.; Заверени разпечатки от информационните масиви
на ТД на НАП Пловдив на Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1
от ЗКПО за дължими данъци с вх.№ ***/*** г. / за период 01.01.2019
г. - 31.03.2019 г. /, ведно със Съобщение за резултати от обработката - 4 л./л. 572 – л. 586 от делото/, ГДД по чл. 92
от ЗКПО, респ. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО,
декларации обр. 6, са подписвани с КАП Подадените
Декларации обр.1 и обо.б и
СД по ЗДДС за периода 01 Q1 2019 г. -3Q.O6.2O19 г, и ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019 г, са
подписвани с КЕП № *** с титуляр *** и автор S. V. N. и c КЕП № *** c титуляр T. G. D. и автор T. G. D.
Предвид горното, изцяло
формално и без документална обоснованост, приходните органи са приели, че от
страна на С.В.Н., в качеството си на управител на „***“ ООД, са укрити факти и
обстоятелства, изразяващи се в подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с непълни данни,
при положение че процесната ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2019 г. е съставена и подписана от упълномощено лице /Т. Д./, което
обстоятелство дори е прието за безспорно установено от органите по приходите на
стр. 12 от РД –л. 70, стр. 2, т. I
от делото. В тази връзка, съдът намира доводите на органите по приходите, че С.В.Н.,
в качеството си на управител на „***“ ООД, е била наясно за осчетоводяването на
съставените от дружеството документи и резултата от тях в подаваните декларации
/образец 6, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.
201, ал. 1 от ЗКПО/, за неоснователни, доколкото РЛ нито е водило счетоводството
на дружеството, нито пък лично е съставяло, респ. подавало декларации по ЗКПО,
ЗДДФЛ и КСО.
Предвид горното и доколкото
установените с обжалвания ревизионен акт РА задължения на „***“ ООД,
произтичащи от невнесени, както следва: Корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в размер на *** лв.; Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г.
в размер на *** лв.; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни
и чуждестранни физически лица по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г., в размер на *** лв.; Вноски за
ДОО – за осигурители, за периода от 01.03.2019 г.до 30.04.2019 г. в размер на ***
лв.; Вноски за Здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 01.04.2019
г. до 31.05.2019 г. в размер на *** лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ – за осигурители,
за периода 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г.
в размер на *** лв., по основание и размери са възникнали именно въз
основа на подадените от задълженото ЮЛ декларации, то категорично не може да се
обоснове извода, че така посочените задължения са възникнали вследствие на
укрити факти и обстоятелства от страна на управителя на „***“ ООД.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че по отношение на жалбоподателката
не са налице елементите от фактическия състав на основанието по чл. 19, ал. 1
от ДОПК, а именно: Да е налице виновно поведение на лицето, чрез което се
укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред
органа по приходите или публичния изпълнител; Причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на това поведение -
укриването на факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
На следващо място, според
съда, не е налице и основание за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо С.В.Н.. Приложението на цитираната разпоредба предполага
кумулативното наличие на следните елементи, за да бъде ангажирана тази
отговорност: 1. Да се установи качеството на лицето на управителен орган на
задължено юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните
действия; 2. Да се установи дали от ревизираното лице са извършени
недобросъвестни действия, с които е засегнато имуществото на дружеството, респ.
извършвани ли са плащания от имуществото на дружеството, които представляват
скрито разпределение на печалба или дивидент; и/или извършвано ли е отчуждаване
на имущество на дружеството; 3. Наличието на причинно- следствена връзка между
разпоредителните действия на лицето и имущественото състояние на задълженото
дружество и 4. Дали в резултат на извършените плащания имуществото на
задълженото лице е намаляло и именно по тази причина главното задължено лице не
е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски.
Както вече бе посочено
по-горе, по делото е безспорно, че считано от 16.02.2018 г. С.В.Н. е била
вписана в ТР като управител на „***“ ООД, с ЕИК ***.
За реализиране на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК спрямо С.Н., органите по приходите са
приели, че в резултат на извършени разпоредителни действия с активи на
дружеството, както и с изплащане на парични средства под формата на дивиденти
на съдружниците в „***“ ООД, ревизираното лице
съзнателно е намалило имуществото на задълженото юридическо лице, вместо да
бъдат изплатени установените задължения за данъци и осигурителни вноски. С
други думи, така описаните фактически основания от органите по приходите,
касаят хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, наличието на което правно
основание следва да преценено от съда.
В хода на ревизионното
производство с Протокол № Р-16000921004988-П73-003/01.03.2022 г. /л. 490, т. II/ са били присъединени документи, съдържащи се в ревизионното
производство за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК спрямо А.Т.Г. - съдружник в „***“
ООД, а именно: Протоколи-решения на общото събрание на „***“ ООД за
разпределение на дивидент, заповеди на управителя за изплащане на дивидент и
разходни касови ордери (РКО) за размера на изплатения дивидент на съответния
съдружник/описани
в таблица на стр. 15-16 от РД – л. 75, т.
I/. От съдържанието на същите, изискани от
приходната агенция и приети като доказателства в съдебното производство в
заверени копия/л. 503 – л. 546, т. II от делото, се установява, че в периода 02.01.2019
г. – 19.02.2019 г. са били проведени общи събрания на съдружниците
на „***“ ООД - А.Т.Г.
и С. И. С., на които единодушно са били взети решения /22 бр.
протоколи-решения/ за разпределяне и изплащане на всеки от съдружниците
на дружеството на дивиденти от неразпределена печалба за минали години. В
изпълнение на взетите решения са издадени съставени и 22 бр.заповеди/л. 514 – л. 524/, с които било наредено
сумите, посочени във взетите решения, да бъдат изплатени като дивидент на всеки
един от съдружниците, в брой от касата на
дружеството. За размера на изплатени дивиденти, възлизащи общо в размер на ***
лв., са били съставени и 44 бр. РКО/л.
525 – л. 546/. Във всяка една от заповедите е посочено, че се издава от д-р
С.Н. – управител на „***“ ООД, ЕИК ***, като е налице положен подпис срещу
„управител“.
Съдът, извършвайки анализ на
съдържанието на горепосочените доказателства, поотделно и в съвкупност с целия доказателствен материал по делото, включително и
заключението на вещото лице по назначената почеркова
експертиза, намира, че в конкретния случай не се установяват извършени действия
или поведение на С.В.Н. като управител на
„***“ ООД, свързани с разпореждане с парични средства на дружеството,
водещи до намаляване на тяхната наличност, вследствие на което да не бъде
възможно погасяването на установените задължения. Следва да се посочи, че при
провеждането на ревизията и в хода на съдебното производство, ревизираното лице
неизменно поддържа тезата, че съдържащите се в релевантните заповедите и РКО за
изплащане на дивиденти на съдружниците, подписи, не
са полагани от нея, респ. липсва валидно волеизявление по изплащане на
дивиденти на съдружниците в „***“ ООД.
За изясняване на това
обстоятелство е назначена и извършена и съдебно-почеркова
експертиза, като от заключението на вещото лице, което не се оспорва от
страните и съдът приема за безпристрастно, обективно и компетентно, се
установява, че подписите положени срещу „Управител“ / „Ръководител“ съответно в
заповедите /22 бр./ и разходни касови ордери /44 бр./ за изплащане на
дивиденти, не са изпълнени от С.В.Н. Видно и от съдържанието на документите,
всеки един от положените подписи съдържа апостроф, което само по себе си е
аргумент, че не е изпълнен от титуляра.
Предвид всичко това, съдът
намира, че по отношение на посочените документи – заповеди на управителя на „***“
ООД и разходни касови ордери - л. 514 – л. 546, т. II, не се доказва авторството им от страна на
ревизираното лице, респ.
не са налице твърдените от органите по приходите действия от страна на
управителя по намаляване паричните средства на дружеството, извършено чрез
изплащане на дивиденти на съдружници. Нещо повече,
според настоящия състав всички доказателства сочат, че решението за
разпределението на дивиденти, произтичащи от неразпределена печалба за минали
години и изплащането им от касата на дружеството, са действия, които могат да
се вменят единствено на съдружниците в дружеството – А.Т.Г.
и С. И. С.. Впрочем по отношение на посочени лица са налице данни за издадени
РА срещу всеки един от тях - Решение №
392/30.08.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което се потвърждава
PA № Р-16001621004989-091-001/06.04.2022 г., издаден на А.Т.Г. и РД №
Р-16002621004990-092-001 от 01.03.2022 година; Решение № 391/30.08.2022 г. на
директора на дирекция ОДОП Пловдив, с което се потвърждава РА №
Р-16002621004990-091- 001/06.04.2022 г., издаден на С. И. С. и РД №
Р-16002621004989-092-001 от 01.03.2022 година/л. 398 – л. 457/. С посочените РА е ангажирана отговорността на
всеки един от съдружниците по реда на чл. 19 от ДОПК
за декларираните но невнесени задължения на „***“ ООД, които по размери,
основание и периоди, са идентични с тези предмет на настоящето производство.
На следващо място,
неоснователно и недоказано се явяват и доводите в РА, респ. в РД, че С.В.Н., в
качеството си на управител на „***“ ООД, недобросъвестно се е разпореждала с
активи на дружеството, с което не само не е спомогнала за намаляване на
публични му задължения, но и е възпрепятствала тяхното събиране, поради
изчерпване на наличното имущество. В този смисъл, представените и приети по
делото доказателства не се установяват извършени от страна на С.Н. разпореждания
с имущество на дружеството при условията на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Органите по
приходите са визирали извършени през ревизирания период разпоредителни сделки с
дружествено имущество /стр. 17 от РД, л. 73, т. I/, за които в РА, респ. в РД се твърди, че са извършени от жалбоподателката,
в качеството й на управител. От наличното по административната преписка
Протокол-решение, от проведено на 22.03.2019 г. общо събрание на съдружниците на „***“ ООД /л. 564, стр. 2, от т.II/, се установява, че от съдружниците
в дружеството - А.Т. и С. С., е взето решение за възлагане на управителя на
дружеството да пристъпи към продажба на бързоликвидни активи на същото с цел
осигуряване на финансови средства, с които да се осигурят неотложни плащания.
Едновременно с това, е взето и решение за освобождаване на управителя на
дружеството от отговорност по взетото по-горе решение. Извършването на продажба
на активи, от страна на „***“ ООД в полза на трети лица, се установява от
представените и приети по делото доказателства – фактура № ***/22.03.2019 г.,
фактура № ***/22.03.2019 г., фактура № ***/22.03.2019 г., фактура № ***/
22.03.2019 г., фактура № ***/28.03.2019 г. /л.
558, стр. 2 – л. 560, т. II
от делото/,
фактура № ***/25.04.2019 г., фактура № ***/08.04.2019
г. /л. 252, т. II/ и договор за покупко-продажба на МПС/л. 250, т. II/.
Видно от изброените документи, всяка една от фактурите е съставена от А.Г. –
съдружник в „***“ ООД, като същия съдружник, в качеството си на пълномощник на „***“
ООД, последното в качеството на продавач по договор за покупко-продажба на МПС
от 08.04.2019 г./л. 245, стр. 2 от делото/,
е изповядал от страна на дружеството и разпоредителната сделка за покупко-продажбата
на собствения на ООД специализирани автомобил - линейка, марка „Опел“, модел „***“
с рег. № ***. В нито един от посочените доказателства не е налице материализирано
волеизявление от страна на С.В.Н., действайки от името и за сметка на „***“ ООД, свързано с разпореждането/продажбата
на активи на задълженото дружество, поради което се налага изводът, че от нейна
страна не са извършвани каквито и да са действия, целящи намаляване на
имуществото на задълженото юридическо лице. В случая, за да са релевантни за
ангажирането на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК спрямо С.Н., извършените
разпоредителни сделки с дружествено имущество, както и изплащането на парични
средства от касата на дружеството, следва същите да са осъществени от лицето,
като фактът, че същото е управител на дружеството сам по себе си на обосновава
извод, че плащането и/или отчуждаването е извършено с нейното пряко участие.
Предвид изложеното, съдът
намира, че един от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК не е налице, което е самостоятелно основание за приемане на РА в тази част
за незаконосъобразен. Още веднъж следва да се посочи, че за вменяване на
отговорността в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК законът изисква
наличието на кумулативно предвидени елементи: 1. Лицето да има качество на
управителен орган на задължено юридическо лице към момента на извършване на
разпоредителните действия; 2. Наличието на недобросъвестни действия: плащания в
натура или пари от имуществото на дружеството, които представляват скрито
разпределение на печалба или дивидент; или отчуждаване на имущество на
дружеството; 3. Наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните
действия на лицето и имущественото състояние на задълженото дружество и 4. Дали
в резултат на извършените плащания имуществото на задълженото лице е намаляло и
именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати
данъците си или задължителните си осигурителни вноски.
В конкретния случай, по
делото не се установи С.В.Н. да се е разпореждала по някакъв начин, в
качеството си на управител на задълженото юридическо лице, с пари и/или
имущество на дружеството, вследствие на което имуществото на последното да е
намаляло, респ. от описания по-горе фактически състава на чл. 19, ал. 2, т. 1
от ДОПК липсва конкретно поведение или действия свързано с разпореждане на
парични средства или отчуждаване на имущество. Доколкото в случая втория
елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК предполага
действията да са недобросъвестни, при положения че такива въобще не са
извършвани от жалбоподателката, то търсенето на
какъвто и да е субективен елемент в нейното поведение е ирелевантно.
По аргумент от същото, съдът намира за необходимо да посочи, че липсва каквато
и да причинно-следствена връзка между действия на жалбоподателката
и имущественото състояние на задълженото дружество, тъй разпоредителни действия
от страна на С.Н. с имущество на „***“ ООД, не са извършвани от нея.
По изложените съображения,
съдът намира, че в случая не са налице и основанията за реализиране
отговорността по чл. 19, ал. 2, ал. 1 от ДОПК спрямо С.В.Н., в качеството й на
управител на „***“ ООД. В РД и РД не са въведени доводи за наличието на
основанието по чл. 19, ал. 2, т. 2 от ДОПК спрямо жалбоподателката,
като липсват и каквито и да са доказателства за осъществени от нейна страна действия,
свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице
за обезпечаване на чужд дълг, поради което съдът намира, че не следва да излага
мотиви в тази връзка.
Отново следва да се
отбележи, че носител на доказателствената тежест за установяване наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ДОПК, е административния
орган, като според настоящия съдебен състав, в хода на процеса не установи при
условията на главно и пълно доказване наличието на предпоставките, обосноваващи
ангажирането на отговорността на жалбоподателката по
реда на посочената разпоредба, поради което обжалваният РА е явява материално
незаконосъобразен.
Предвид горното, съдът
намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен като
незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-16000921004988-091-001/01.06.2022 г.,
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от В. П. А. - *** при ТД на НАП
гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и К. Г. Н., на длъжност *** при ТД на
НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на С.В.Н., в качеството й на
управител „***“ ООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е
вменена отговорност за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
общо в размер на *** лв. и лихви в размер на
*** лв.
При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, произтичащи от внесена държавна
такса,
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.
В тази връзка, видно от представения
по делото договор за правна
защита и съдействие от 03.11.2022 г./л. 275, т. II/, С.В.Н. е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3
000 лв. Съдът намира за неоснователно надлежно въведеното от главен
юрисконсулт Й.Б. /л. 278,
т. II/ възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК във вр. с чл.
161, ал. 2
от ДОПК, вземайки предвид разпоредбата на чл. 8, ал.
1 във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действащата редакция на нормата към датата
на приключване на устните състезания/, съгласно която с оглед материалния
интерес по делото/*** лв./ минималния размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 5 442.40 лв. При това положение
заплатеният размер на адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. се
явява под минимално установения размер съобразно горецитираната разпоредба, поради което същия
се следва в пълен размер. Предвид това,
в полза на оспорващия следва да бъдат
присъдени деловодни разноски, в размер на 3 810 лв.
Водим от горното
и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.В.Н. от *** Ревизионен акт/РА/ №
Р-16000921004988-091-001/01.06.2022 г.,
издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от В. П. А. - *** при ТД на НАП
гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и К. Г. Н., на длъжност *** при ТД на
НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на С.В.Н., в качеството й на
управител „***“ ООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е
вменена отговорност за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
общо в размер на 45 059.33 лв. и лихви в размер на 14 595.68 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.София, да
заплати на С.В.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, деловодни разноски
в размер на 3 810 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в
14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Председател: