Определение по дело №274/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 199
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Албена Георгиева Палова
Дело: 20205200500274
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №….

 

 

гр. Пазарджик, 11.06.2020 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито

заседание на единадесети юни  ………….………....………….

през две хиляди и двадесета година .................... в състав:

 

                      Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                          Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА

                                    РОСИЦА ВАСИЛЕВА

 

при секретаря ………………....…......…… и в присъствието на

прокурор…………..............…. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова ……...... в. ч. гр. дело №274 по

описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК във вр. с чл.78, ал.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н.Н. А. срещу определение №466/18.02.2020г., постановено по гр.д.№1148/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което жалбоподателят е осъден да заплати на в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от 120лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ пред въззивната инстанция по в.гр.д.№805/2018г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, с искане същото да отменено.

В законоустановения срок по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от НБПП, в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното:

Производството по гр.д.№1148/2018г. по описа на Районен съд - Пазарджик е приключило решение №939/16.07.2018г., което е потвърдено с решение №22/29.01.2019г., постановено по в.гр.д.№805/2018г. по описа на ПзОС, с което предявеният иск от Н. А. против ГД „Изпълнение на наказания“ е отхвърлен изцяло. Решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване, поради което също е влязло в законна сила.

         С определение №1427/29.05.2018г., постановено по гр.д.№1148/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик, на ищеца Н. А. е предоставена правна помощ по реда на чл.94 и следващи от ГПК, изразяваща се в процесуално представителство и с определение №1547/06.06.2018г. му е назначен служебен адвокат, който е го е представлявал, вкл. и пред въззивната инстанция.

При така установеното от фактическа страна, настоящата съдебна инстанция достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалвания акт РС – Пазарджик е приел, че получилият правна помощ Н. А. следва да бъде осъден да възстанови на НБПП, изплатеното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.7 ГПК.

Видно от данните по делото, на ищеца Н. А. е предоставена правна помощ на основание чл.23, ал.3 от ЗПрП, поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

На основание чл.2 от ЗПрП и чл.94 ГПК тази правна помощ под формата на процесуално представителство е безплатна, което означава, че лицата, на които е предоставена, по начало не дължат възстановяване на държавата на изразходваните от нея средства.

Действително гражданското производство, в което жалбоподателят е ползвал правна помощ, е приключило с неблагоприятен за него изход. Това обаче не обуславя задължение същият да възстанови на НБПП изплатеното възнаграждение на служебния адвокат (в този смисъл е задължителната практика на ВКС - Определение №671/11.12.2015г. по ч.гр.д.№5715/2015г. на III г.о.; Определение №99/14.04.2016г. по ч.т.д.№730/2016г. на I г.о.; Определение №131/24.06.2016г. по ч.гр.д.№2020/2016 г. на II г.о.; Определение №136/27.06.2016 г. по ч.гр.д. №2039/2016 г. на II г.о. и др.).

Поначало предоставената по реда на чл.23, ал.3 от ЗПрП правна помощ на страна по гражданско дело, предполага, че същата не разполага със средства да заплати за адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието налагат това. Веднъж предоставена от съда, правната помощ запазва естеството си на "безплатна" такава (арг. чл.2 ЗПрП и чл.94 ГПК). Икономически слабата страна в процеса, дори при отхвърляне на исковите й претенции като неоснователни, не дължи възстановяване на изразходваните от държавата средства по сметка на НБПП. По този начин се гарантира конституционното право на защита в процеса.

Отделно от това, императивната разпоредба на чл.78, ал.7 ГПК урежда единствено въпроса за разноски между страните по делото. НБПП няма процесуално качество на страна в исковото производство. Цитираният текст на закона се прилага по отношение на НБПП, само доколкото искът на ползвалото правна помощ лице бъде отхвърлен. Изречение първо на чл.78, ал.7 ГПК регламентира възможността насрещната страна (а не на страната ползвала правна помощ), при неблагоприятен за нея изход на процеса, да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата, изплатена като възнаграждение на служебния адвокат.

Изречение второ на чл.78, ал.7 ГПК пък урежда отговорността на получилото правна помощ лице, но само за разноските, направени от насрещната страна при осъдително решение, съразмерно отхвърлената част от иска. Следователно в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.2 ГПК лицето, получило правна помощ, не дължи разноски на НБПП.

Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт и като такъв, същия следва да бъде отменен и вместо него молбата на НБПП да бъде отхвърлена неоснователна спрямо жалбоподавателя.

Изплатеното на служебния адвокат възнаграждение в размер на 120лв. ще следва да остане за сметка на бюджета на НБПП, който съгласно чл.2 от ЗПрП се финансира от държавата.

Тъй като решението, което е постановено по делото е влязло в законна сила, настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Въз основа на всичко гореизложено и на основание чл.278, ал. 2 ГПК, Пазарджишки окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №466/18.02.2020г., постановено по гр.д.№1148/2018г. по описа на РС – Пазарджик, с което жалбоподателят Н. А. е осъден да заплати на в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 120лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по в.гр.д.№805/2018г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски в размер на 120лв. за предоставената на Н. А. правна помощ по в.гр.д.№805/2018г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.