Решение по дело №400/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В. Г. В. – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Балчик към ОД на МВР Добрич срещу Заповед № 357з-1619/19.06.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР-Добрич, Ц. П., с която е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, на основание чл. 197, ал. 1, т. 2, чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и жалбоподателят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че при издаването й са допуснати нарушения на чл.206, ал. 2 и чл.210 от ЗМВР. В заповедта не било посочено времето и мястото на извършване на нарушението, което водело до невъзможност да се извърши проверка за спазване на сроковете по чл.195 от ЗМВР. Посочените в заповедта фактически основания не можели да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя. Жалбоподателят счита, че е допуснато и съществено процесуално нарушение на чл.206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, понеже не били оценени всички събрани доказателства - кадровото му досие, цялостната негова дейност в системата на МВР, не била обсъдена тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него. Моли заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание, чрез адв.К. заявява, че поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, директор на Областна дирекция на МВР - Добрич, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт М. Ж. оспорва жалбата. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на нарушението, спазена е процедурата по закона и правилно и законосъобразно е определено наложеното наказание. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение.

А. съд -Добрич, след като се запозна с жалбата, приетите по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа и правна страна следното:

Оспорената Заповед № 357з-1619/19.06.2023 г. е връчена на жалбоподателя на 19.06.2023 г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 28.06.2023 г. Жалбата е подадена в законоустановения срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР. Жалбата е подадена от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна по делото се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е Справка с рег. № 357р-3545/24.03.2023 г. на разузнавач в сектор „ПКП“ при ОД на МВР Добрич, с която е предложено извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР срещу младши експерт В. Г. В.- младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ Балчик при ОД на МВР Добрич. Въз основа на справката, директорът на ОД МВР – Добрич, старши комисар, Ц. П., е издал Заповед № 357з-866/29.03.2023 г., с която на основание чл.205, ал. 2 от ЗМВР е наредил проверка за констатирани със горепосоченото справка нарушения на служебната дисциплина от жалбоподателя и е определил състава на комисията, която да я извърши. Със заповедта е определен срок за приключване на проверката до 24.04.2023 г. Заповедта е връчена на мл.инспектор В. В. на 05.04.2023 г. С Предложение от 18.04.2023 г. председателят на комисията е поискал удължаване на срока за извършване на проверката като със Заповед № 357з-1099/21.04.2024 г. срокът е удължен до 23.05.2023 г.

На 12.05.2023 г. назначената комисия от трима членове е изготвила Справка с рег. № 240р-6621 до директора на ОД на МВР Добрич, в която подробно са описани извършените действия по установяване на евентуално дисциплинарно нарушение от служителя и е направено предложение за налагане на В. на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за извършено нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, изразяващо с в забавено изпълнение на Заповед № 8121з-780/24.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за работа със заявителски материали. Цитирани са нормите на чл.9 , ал. 2 и ал. 3 от Вътрешните правила.

Справката е връчена на жалбоподателя на 15.05.2023 г., за което е съставен протокол от същата дата. В материалните по делото са приложени и изготвени покани до полицейския служител В. за запознаване със заповедта за назначаване на проверка по чл.205, ал. 2 от ЗМВР, както и за запознаване със справката.

По делото е представен Протокол от проведено на 31.10.2018 г. служебно занятие със служители на РУ Балчик, в който фигурира името и подписа на жалбоподателя, който е декларирал, че се е запознал със заповедта за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер.

От представената кадрова справка на жалбоподателя се установява, че същият е в системата на МВР от 07.04.2010 г., когато е бил назначен като стажант в „Охранително направление“ при ОДМВР-Добрич. От 2016 г. жалбоподателят е младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Балчик. Награждаван е многократно, вкл. и с множество парични награди и няма наложени дисциплинарни наказания.

В хода на дисциплинарното производство, на 10.04.2023 г. жалбоподателят е предоставил на комисията Сведение с вх. № 240р-5247/10.04.2023 г. (л.132-133), в което подробно е описал извършените действия и работа по регистрирана на 18.08.2023 г. жалба от гражданина Протич, както и последвалите периоди на болничен, платен годишен отпуск и работа в ГКПП Дуранкулак. В сведението жалбоподателят е изложил твърдения, че е извършил всички необходими проверки по жалбите на гражданина Протич в 10 дневен срок като е снемал обяснения от други граждани, съставял е протоколи за предупреждение и е изготвил докладна записка. По делото са представени доказателства, че в периода 23.08.2022 г. -25.08.2022 г. мл.полицейски инспектор В.В. е изисквал обяснения по повод жалбите от петима граждани (приложени са писмените им обяснения) и е издал протоколи за предупреждение на трима граждани.

В сведението се сочи също, че жалбоподателят е снел писмени обяснения и по другата преписка, получена през м.септември 2022 г. в РУ Балчик от прокуратурата –ТО Балчик към РП Добрич. Посочено е, че впоследствие по преписката от 18.08.2023 г. имало произнасяне и на прокурор, който приел, че извършената полицейска проверка е пълна, не е разпореждал допълнителни действия и е приел установената липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

На 19.06.2023 г., въз основа на предложението на комисията, директорът на ОД на МВР-Добрич е издал оспорената заповед, с която е наложил на полицейския служител дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

От фактическа страна в оспорената заповед е прието, че жалбоподателят носи дисциплинарна отговорност за следното:

От извършена проверка в деловодството на РУ - Балчик и направена от „Централизирана автоматизирана информационна система документооборот" (ЦАИСД) на МВР се установило, че прокурорска преписка с рег.№ 3157/2022 год. на РП - Добрич и № 624/2022 год. на ТО Балчик, образувана по жалба на П. З. П. от [населено място], била постъпила с рег.№ 240000-3898/07.09.2022 год. в РУ - Балчик. Преписката била предадена на служителя В. В. на 08.09.2022 год. По преписката е регистрирана докладна записка от извършена проверка с рег.№ 240р-11795/16.11.2022 год., изготвена от служителя В. В.. Преписката и докладната записка били изпратени на ТО [населено място] към РП [населено място] с придружително писмо с рег.№ 240000-5106/16.11.2022 год. Изведен е извода, че инспектор В. извършвал проверка по преписката в периода от 07.09.2022 г. до 16.11.2022 г., т.е. от датата на постъпването и в РУ - Балчик до датата на изпращането и в ТО [населено място] към РП [населено място].

На второ място в мотивите на заповедта е посочено, че от извършена проверка в деловодството на РУ - Балчик и направена от ЦАИСД на МВР се установило, че преписка с рег.№ 240000-3509/18.08.2022 год., съдържаща три жалби подадени от П. П., била предадена за проверка на служителя В. В. на 18.08.2022 г. С уведомително писмо с № 240000-4989/10.11.2022 г., подписано от началник РУ - Балчик, П. Протич от [населено място], бил уведомен за резултата от проверките по жалбата му. С придружително писмо с № 240000-595/02.02.2023 г. жалбите на Протич от 18.08.2022 г. били изпратени от началника на РУ Балчик до прокуратурата - Териториално отделение Балчик към Районна прокуратура Добрич. Докладната записка на мл.експерт В. В. до началника на РУ - Балчик, с която е докладвано резултата от извършената проверка по преписка с рег.№ 240000-3509/18.08.2022 г., била без номер, в нея се цитирано уведомителното писмо до гражданина Протич, от което следвало, че била изготвена след уведомителното писмо до гражданина, което било от 10.11.2022 г. Комисията приела за установено, че младши инспектор В. е извършил проверка по преписката от датата на регистрирането й, 18.08.2022 г. до датата на изпращането й в компетентната прокуратура, 02.02.2023 г.

След горните фактически констатации са изложени изводи, че с поведението си В. В. нарушил разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители/, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители /, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание".

Преди това са цитирани Заповед № 8121з- 780/24.10.2014 год. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителки материал. Цитирани са и разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила, определящи, че служителят незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура и че по сведения и сигнали, които не се регистрират като заявителски материал, проверката се извършва в срок не по-дълъг от 30 дни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон и при липса на мотиви.

Видно от всички изготвени в хода на дисциплинарното производство справки и предложения от комисията, както и от мотивите на заповедта, от фактическа страна са изложени твърдения за извършени от жалбоподателя две нарушения, а именно, че е извършвал проверка по прокурорска преписка с рег. № 3157/2022 г. на РП Балчик от 07.09.2022 г. до 16.11.2022 г., над 2 месеца и че е извършвал проверка по жалби, подадени от П.Протич на 18.08.2022 г. от датата на регистрирането им до 02.02.2023 г., над 5 месеца.

С разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, е предвидено, че за едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. В случая деянията, определени като нарушения, са две различни, понеже се изразяват в забавено извършване на проверка по две различни преписки, макар и образувани по жалба от един и същ гражданин. В самите жалби на гражданина са 3 броя и в същите се съдържат твърдения за различни по вид правонарушения.

За едната проверка в дисциплинарното производство се твърди, че е извършвана над 5 месеца – по преписката образувана и регистрирана в РУ Балчик на 18.08.2022 г., а за втората проверка се твърди, че е извършвана над 2 месеца – по постъпилата на 07.09.2022 г. в РУ Балчик прокурорска преписка с № 624/2022 г.

За двете констатирани деяния, определени като забавена работа по преписки, възложени на В.В., дисциплинарно наказващият орган е наложил едно дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца в нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.

Нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР определя, че на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

В оспорената заповед и в съставените от комисията документи са излагани твърдения за извършени от жалбоподателя две нарушения – забавяния, по постъпили в РУ Балчик на две различни дати две преписки, но без да се съобрази нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.

От мотивите на заповедта не става ясно за кое от двете забавяния е наложено дисциплинарното наказание и защо след като е прието, че жалбоподателят е забавил работата си и по преписка с рег. № 240000-3509/18.08.2022 г. над 5 месеца, и по преписка с рег. № 240000-3898/07.09.2022 г. над 2 месеца, наказващият орган не е обсъдил поотделно всяко от изложените твърдения за извършени от жалбоподателя нарушения и не е определил наказанието по реда, указан в цитираната норма.

Нарушението на правилото по чл.197, ал. 3 от ЗМВР е съществено, понеже нарушава правото на защита на полицейския служител да разбере за кое от двете забавяния му е наложено дисциплинарно наказание.

Отделно от това, съдът намира, че изпълнителното деяние се изразява в несвоевременно изпращане на резултатите от извършените проверки на компетентната прокуратура, а не в извършване на проверки по преписките в продължителен период от време - над 2 месеца и над 5 месеца. От доказателствата, събрани в дисциплинарното производство е видно, че полицейският инспектор В. е извършил веднага, в рамките на няколко дни след постъпване на жалбите на Протич, необходимите полицейски проверки като е провел срещи със съпричастните по случая граждани, снел е писмените им обяснения и е издал предупредителни протоколи. Непрецизното формулиране на изпълнителното деяние е съществен порок във формата на издадения административен акт.

Основателно е възражението в жалбата, че заповедта е издадена и в нарушение на чл.206, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарно-наказващият орган изобщо не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, подробно изложени в т.нар Сведения от 10.04.2023 г., а именно, че проверките по двете възложени преписки са извършени в цялост и в срок и че забавянето е само по отношение на изпращането на преписките до прокуратурата, за което същият е изложил множество причини от служебен и личен характер, вкл. и заболяването и смъртта на майка му. Не са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния служител. В проведеното дисциплинарното производство не е изяснена и фактическата обстановка във връзка с твърденията на жалбоподателя, че е бил натоварен с работа по много преписки. От данните по делото не става ясно дали в действителност жалбоподателят е работил едновременно по множество възложени му преписки и дали организацията на работа в РУ Балчик е позволявала спазването на всички посочени във вътрешните правила срокове.

Предвид обстоятелството, че проверките ( по които жалбоподателят е забавил изпращането на материалите в прокуратурата) са приключили с липса на данни за извършено престъпление от общ характер, дисциплинарно –наказващият орган е следвало да обсъди дали забавеното изпращане на резултатите по тях на прокуратурата, обосновава налагане на дисциплинарно наказание от процесния вид. В мотивите на заповедта не е обоснована съразмерност на тежестта на наказанието с тежестта на извършеното деяние, предвид данните за цялостното поведение на полицейския служител. Тежестта на нарушението не може да е видна от изготвеното от комисията становище от 19.05.2023 г., както неправилно е посочено в мотивите на заповедта. Законът е възложил задължение за лична преценка на органа, компетентен да наложи наказание, определяйки в нормата на чл.206, ал. 2 от ЗМВР, че той дължи подобно произнасяне, съобразявайки всички събрани доказателства. Нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито в справката и становището на комисията са обсъдени и посочени последици от процесните две забавяния. В случая е явно, че последиците от деянията на жалбоподателя са явно незначителни, поради липса на данни за престъпления по жалбите на П.Протич.

Нарушението на чл.206, ал. 2 от ЗМВР е съществено, тъй като ако всички горепосочени обстоятелства по конкретния случай бяха изяснени и обсъдени, резултата от дисциплинарното производство би бил различен.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че в конкретния случай, дисциплинарната отговорност на полицейския инспектор от РУ – Балчик към ОД на МВР Добрич е незаконосъобразно ангажирана.

Оспорената Заповед № 357з-1619/19.06.2023 г. на директора на ОД на МВР - Добрич е постановена в противоречие с материално правната разпоредба на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, при непрецизни описания на изпълнителните деяния и при несъобразяване с изискването на чл.206, ал. 2 от ЗМВР, поради което следва да бъде отменена на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Жалбоподателя доказва съдебни разноски в общ размер на 810 лева, от които 800 лева адвокатско възнаграждение, платено в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие и 10 лева държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, А. съд – Добрич

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. Г. В. – младши полицейски инспектор Заповед № 357з-1619/19.06.2023 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР-Добрич, с която му е наложено дисциплинарното наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, на основание чл. 197, ал. 1, т. 2, чл.194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на В. Г. В. с [ЕГН] сумата от 810 (осемстотин и десет) лева- съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.