№ 15
гр. Варна, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110102711 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от И. С. В., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ж.к. „П.“, ул. „Т.“ № ................... срещу „К.И.И.” ЕАД /частен правоприемник на
„БНБ П.П.Ф.“ ЕАД/, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.” № 21
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело № 2180 по описа на ЧСИ рег. № 808
З.Д. с район на действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за изпълнение №
4433/13.05.2011г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № ...........г. по описа на ВРС, а
именно: 970,51лева, представляваща главница по договор за кредит от 12.05.2011г.;
258,21лева, представляваща надбавка печалба; 344,55лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 30.05.2008г. до 12.05.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 12.05.2011г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 131,47лева разноски по делото на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по
чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Въз основа на издаден в полза на
ответника изп.лист по влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № ...........г. по
описа на РС- Варна, ищецът е бил осъден да плати сумата от 970,51лева главница по договор
за банков кредит от 12.05.2011г., ведно със законната лихва считано от 12.05.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, 258,21лева представляваща надбавка,
344,55лева представляваща лихва за времето от 30.05.2008г. до 12.05.2011г. и 131,47лева
разноски по делото. Въз основа на изп. лист ответникът е образувал изп. дело № 2180/2011г.
по описа на ЧСИ рег. № 808. Твърди се, че последното изп.действие по това изп.дело е
извършено с молбата за образуване на 21.11.2011г., поради което е настъпила перемпция и
изп. производство е било прекратено по право и понастоящем е изтекла петгодишната
давност за принудително събиране на вземането. Искането е за уважаване исковата
претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че понастоящем петгодишната давност за събиране на
вземането не е изтекла. Потвърждава, че въз основа на изп.лист и молба от 21.11.2011г.,
кредиторът е образувал изп.д. № 2180/2011г. по описа на ЧСИ рег. № 808. Посочва, че
предприетите по това изп.дело действия са, както следва: изпращане на ПДИ на
01.12.2011г., е присъединяване на ТД на НАП – Варна с удостоверение с вх.
№130/04.01.2012г., изпращане на запорно съобщение на 27.03.2012г. до работодател,
конституиране на нов взискател на 25.08.2015г., посочване на изпълнителен способ на
21.12.2016г., запорно съобщение на 20.02.2017г. до работодател, уведомление за цесия на
20.02.2017г., искане за насрочване на опис на движими вещи на 24.11.2017г., изпращане на
запорни съобщения до банки на 19.01.2018г., искане за запор на трудово възнаграждение на
31.07.2018г., запорно съобщение до работодател на 30.11.2022г. По силата на договор за
цесия от 15.05.2015г. сключен с кредитора е придобил вземането предмет на изп.лист,
поради което и ответникът е бил конституиран като взискател по изп.дело. Излага правни
доводи относно прекъсване на давността с извършените от взискателя действия по
изпълнението и за това, че във времето, в което е бил висящ изп. процес, давност не е текла.
Поради изложените съображения оспорва да е проявявал бездействие по повод събиране на
вземането си. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа иска и оспорва писмения отговор.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С
писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният
фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на
пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът
следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност,
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така
решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Ч. ГО/. Към датата на исковата молба, за събиране
на спорното вземане е висящо изп. дело № 20118080402180 по описа на ЧСИ рег. № 808 З.Д.
с район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения, а и от
данните по изп. производство не следва извод то да е междувременно прекратено.
Следователно ответникът притежава надлежна пасивна процесуална и материална
легитимация. Искът е отрицателен установителен и в тежест на ответника е да докаже, че
правото на принудително изпълнение съществува.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства:
2
- че по силата на изп. лист издаден по ч.гр.д. № ...........г. по описа на ВРС ищецът е
бил осъден да заплати на „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД, частен правоприемник на което е ответникът,
процесната сума;
- че за събиране на вземането е било образувано изп.дело 2180/2011г. по описа на
ЧСИ рег. № 808.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:
По заявление на „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. №...........г. по описа на ВРС. Заявлението е
уважено и е била издадена заповед за изпълнение с № 4433/13.05.2011г., а след влизането й
в сила и изпълнителен лист от 13.07.2011г. с предмет на вземането по нея - 970,51лева
главница по договор от 12.09.2007г. – CREX - 01587158; 258,21лева, представляваща
надбавка печалба; 344,55лева представляваща мораторна лихва за времето от 30.05.2008г. до
12.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2011г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 131,47лева разноски по делото на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. На 21.11.2011г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на заявителя,
ЧСИ рег. № 808 е образувал изп.дело № 2180/2011г. С молбата е поискано от ЧСИ
извършване на изпълнителни действия, както и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено
предприемане от ЧСИ на всички необходими изп. действия за принудително изпълнение на
задълженията на длъжника.
На 01.12.2011г. ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника и извършване
проучване на имуществото му чрез изготвяне на справки за постоянен и настоящ адрес на
длъжника.
На 04.01.2012г. с постъпване на удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от НАП с вх. № 130/04.01.12г., Държавата е присъединена като
взискател по делото.
На 27.03.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
„С.“ ЕООД.
На 25.08.2015г. по изп. дело е постъпила молба от ответника за конституирането му
като частен правоприемник на взискателя съгласно договор за цесия от 15.05.2015г., с който
е придобил следните вземания- 970,51лева - главница, 258,21лева - договорна лихва,
629,01лева законна лихва върху главницата и разноски в размер на 317,47. На основание чл.
18 ЗЧСИ е възложено на ЧСИ извършване на всички необходими действия по събиране на
вземането.
На 20.02.2017г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работадателя на длъжника –
„Ула“ ООД.
На 20.02.2017г. е изпратено съобщение до длъжника за извършената цесия.
На 14.11.2017г. е постъпила молба от взискателя за справка БНБ и с искане за
насрочване на опис на движими вещи.
На 19.01.2018г. са изпратени запорни съобщения до всички банки в страната относно
вземания по банкови сметки на длъжника.
На 07.09.2021г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка за наличие на
трудови договори и съответно налагане на запори при установяване на такива.
На 30.11.2022г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – „К.“
ООД.
При така установената хронология на фактите по делото, основният спорен между
страните по делото въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането,
вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на
взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
3
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност. Страните не спорят, че
издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 15.06.2011г.
От тогава е започнала да тече давност за събиране на вземането по нея и в рамките на
търсената защита следва да се съобразяват само факти настъпили след 15.06.2011г.
Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност, т.е 5години /така
решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС/.
С образуването на изп. дело на 21.11.2011г. давността се счита за прекъсната.
С решение по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, решение по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС,
IV ГО, решение по гр.д. № 2884/2021г. на ВКС III ГО е дадено разяснение, че перемпцията е
без правно значение за давността и че новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. И, докато давността изключва принудителното изпълнение, без възможност
длъжникът да се позове на нея пред съдебния изпълнител, нито последният да може да я
зачете, то перемпцията не го изключва и предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, въпреки което съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Затова, когато по изп. дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ– той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изп. дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Следователно, без
правно значение се явява обстоятелството, че в периода 19.01.2018г. до 30.11.2022г. спрямо
длъжника, реално взискателят е бездействал, срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл и
изпълнителното производство се счита за прекратено по право. Всяко едно от действията по
налагането на запори на 20.02.2017г., 19.01.2018г. и 30.11.2022г., е прекъсвало давностния
срок, без значение че реално не са довели до осребряване имущество на длъжника, съотв. до
постъпление на суми от удръжки от трудово възнаграждение/пенсия. Съгласно
задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и
многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива
на съдебния изпълнител. С всяко от посочените действия давността е прекъсвана,
независимо от настъпилата перемпция, защото както се посочи настъпилата перемпция е без
правно значение за института на погасителната давност. От 30.11.2022г. е започнала да тече
нова 5годишна давност и към момента на подаване на исковата молба - 02.03.2023г., тя не е
била изтекла.
В заключение, предприетото от ищеца отричане съществуването на правото на
принудително изпълнение е неоснователно. Това обоснова неоснователност на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът претендира разноски за
юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, което следва да се възложи в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „П.“, ул. „Т.“
4
№ ................... срещу „К.И.И.” ЕАД /частен правоприемник на „БНБ П.П.Ф.“ ЕАД/, ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П.В.” № 21 за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело №
2180 по описа на ЧСИ рег. № 808 З.Д. с район на действие ВОС, относно вземане посочено в
заповед за изпълнение № 4433/13.05.2011г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело №
...........г. по описа на ВРС, а именно: 970,51лева, представляваща главница по договор за
кредит от 12.05.2011г.; 258,21лева, представляваща надбавка печалба; 344,55лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.05.2008г. до
12.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда 12.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
131,47лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна
давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, на основание чл. 439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „П.“, ул. „Т.“ №
................... ДА ЗАПЛАТИ на „К.И.И.” ЕАД, ЕИК .......... сумата от 100лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящата инстанция, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5