Решение по дело №881/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба и две нейни уточнения на Д. С. К., с адрес Пловдив, [улица], вх. Г, ет. 4, представлявана от адвокат Н., насочена срещу Национален осигурителен институт, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд. Ищецът претендира обезщетение в размер на:

1. 5000 лева за неимуществени вредите, които са причинени в периода 11.08.2022г.-20.02.2024г. и се изразяват в душевни страдания, накърнено достойнство на ръководен служител, лични унижения, психически дискомфорт от раздяла със семейството и приятелската среда, които са следвали пряко от незаконосъобразния административен акт;

2. 800 лева имуществени вреди за адвокатски хонорар по адм.д. № 9721/2022г. на Административен съд София град;

3. 50 лева имуществени вреди за невъзстановени банкови такси за налагане на запор върху личната й банкова сметка в Банка ЦКБ АД на 12.10.2022г. и вдигане на 07.02.2024г..

4. 292, 40 лева имуществени вреди, претърпени в периода 12.10.2022г. – 07.02.2024г. за банкови такси при теглене на каса от банката и други допълнителни банкови такси, по отношение на запорираната лична банкова сметка.

5. Законна лихва в размер на 2361,09 лева, считано от дата на издаване на Разпореждане № РВ-3-21-01177429/11.08.2022г. до датата на уточнението на исковата молба 23.07.2024г., която законна лихва е върху сумата от 9731,59 лева(възстановено от ТП на НОИ София град обезщетение на дата 02.02.2024г. ).

6. 1200 лева имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца по § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за двете й деца.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, както е уточнена. Ангажира свидетели по делото.

Ответната страна – Национален осигурителен институт, в писмен отговор/л.102/, чрез редовно упълномощен юрисконсулт – П., счита иска за недопустим, алтернативно оспорва иска изцяло по основание и размер, счита го за недоказан и неоснователен. Основните възражения са, че ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение по реда на АПК чрез изменение на съдебния акт в частта за разноските, което е оставено без уважение. Имуществените вреди за банкови такси и такси при запор, се сочат за комисионни и не се считат за следствие от отмененото разпореждане. Оспорва се, че не се дължи законна лихва под формата на претендираното обезщетение, тъй като длъжностните лица са упражнявали законови правомощия, по аргумент на чл. 113 от КСО. Оспорва и причинените неимуществени вреди. Подробни съображения се излагат в становище по същество на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че исковата претенция е основателна по отношение на имуществените и неимуществени вреди. Предлага искът да бъде уважен изцяло.

Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с окончателно Решение № 705/22.01.2024 г. по адм. дело № 4135/2023 г. на Върховен административен съд(л.39), е отменено Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с което е отхвърлена жалбата на Д. С. К. срещу разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение за периода 19.09.2016г.-30.04.2018г. в размер на 9731, 59 лева.

Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, е незаконосъобразният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили посочените в исковата молба вреди.

Представено е Експертно решение № 90509 от 28.09.2022г. на ТЕЛК ІІІ състав, при УМБАЛ „Св. Г.“АД гр. Пловдив, с което на ищцата за срок от 2 години(до 01.09.2024г.) е определена 80% ТНР(л.15).

С писмо с изх. № 9001-21-61293/29.02.2024г. директор на ТП на НОИ София е уведомил г-жа К., че по нейно заявление от 01.02.2024г. е издадено Разпореждане № ВР-3-21-01540524/19.02.2024г. на ръководител контрол по разходите ДОО в ТП на НОИ София град, с което е разпоредено да й се възстанови сума в размер на 3367,45 лева, удържана за погасяване на задължения по Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО(л17).

С писмо с изх. № 1029-15-22963/10.07.2023г. началник отдел Пенсии(л.18 и л. 46) е уведомил г-жа К., че размерът на удръжката, по реда на чл. 114а, ал. 3 от КСО, възлиза на 385,24 лева месечно. С последващо писмо от 10.04.2023г.(л. 52) сумата е 229,31 лева месечно.

Ищцата е представила копие на Разпореждане № 850919/17.02.2023г. на длъжностно лице по ПО(л.19 и л. 47, л. 53), с което е разпоредено прихващане на изискуемо вземане на Д. К. от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, вземане на ДОО, произтичащо от неоснователно изплатена на лицето сума за парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, чрез налагане на месечна удръжка от пенсията при спазване на чл. 114а, ал. 3 от КСО.

Представена е Справка(НОИ) за цялостното движение на суми по партида на Д. С. К.(л.21).

Ищцата е представила копие на кореспонденция от личен имейл към ТП на НОИ София(л23), от който е видно, че тя е отправила запитване на 07.02.2024г., защо запорът по сметката й стои още. В отговор е уведомена, че след решението на ВАС от 22.02.2024г. с писмо № ОЗ-3-21-01534464/02.02.2024г. и № ОЗ-3-21-01534462/02.02.2024г. запорите са отменени и същите са пратени към съответните банки.

Представено е извлечение от банкова сметка на Д. С. К.(л.59) от ЦКБ за период 01.10.2022г.-18.06.2024г. След запознаване със съдържащата се информация за паричните преводи в него, съдът установи, че на 12.10.2022г. е взета такса обработка на запор от 25 лева(л. 60) и 4 лева дотаксуване на запорирана сметка. На 07.02.2024г. е взета такса запор в размер на 25,43 лева(л. 68). В извлечението се съдържат преводи на суми от ДСП Пловдив, от Окръжен съд Пловдив, Община Перущица, Областна администрация Пловдив и други. Има ежемесечно взети суми от банката за такса поддържане на сметка. За действия с основание „теглене на суми“ от г-жа К. се съдържа данни за изтеглени суми, но те са в общ размер и не съдържат данни за комисионна за банката съответно за изтеглената сума. На 20.02.2024г. е постъпил приход в сметката на г-жа К. от ТП на НОИ София град от 3367,45 лева.

От страна на ответника е представено Определение № 4236/08.04.2024г. по адм.д. № 4135/2023г., с което е оставено без уважение искането на Д. К. за допълване на Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на ВАС в частта за разноските; Преводно нареждане от ТП на НОИ София към Д. С. К. на сума 3367,45 лева.

Ищцата е представила две удостоверения за раждане на Х. И. К.(р. 2016г.) и Б. И. К. (р. 2015г.).

Уважено е искането за разпит на свидетели.

Свидетелят А. И. К. знае, че г-жа К. е претърпяла тежка животозастрашаваща катастрафа, лежала е в болница, останала е била без средства и работа. Знае, че НОИ са й запорирали сметките, за което не е можела да си издържа децата и да плаща. Казва, че са участвали заедно в НПО „Спаси Пловдив“ и събирали дарения, защото нямала средства, тъй като е била „цялата изпочупена“, нямала е пари за хляб. Той с негови средства й е помагал. Споделя, че тя е била психически беше много съкрушена от това, че държавата й е направила неправомерен запор. Не може си спомни точно кога е била катастрофата, но знае, че тя е нямала пари в периода през 2022 г. – 2023 г. Давал й е заеми, за да може да осигури храна на децата си и да преживява. Пояснява, че психически е била много зле, като описва, че е говорила едно и също, гледала в земята, останала била без пари и не можела да купи хляб на децата си. Гледал е да отклони тъмните й мисли. Знае, че г-жа К. е работила като съдебен заседател (мисли) 2022 г.-2023 г., но там плащанията са били по 100 лв.- 200 лв. на година. Не знае дали има пенсия. Мисли, че запорът е бил за около 10000 лева, но е било лично нещо и не е питал. Казва пред съда, че няма по – неприятно събитие от това, че е изпотрошена цялата и едва има крака, в инвалидна количка, с пирони след операция в гр.София. Знае, че мъжът и е бил алкохолик, с който се е развела, като не помагал за децата. Не знае да е теглила кредит. Не знае дали й е запорирана пенсията и удържана.

Свидетелката М. Н. Р. – М. е майка на ищцата. Споделя на съда, че след като дъщеря й е катастрофирала много тежко май 2022г., хората са били събрали пари, за да се подпомага лечението. Август месец дъщеря й е получила писмо от НОИ за връщане на майчинството за дъщеря й, родена 2016 г. Банковата й сметка била блокирана. Казва, че дъщеря й е на легло и същевременно да се плати. Споделя, че тя е майка с две малки деца и НОИ изведнъж след шест години запорирал тези пари заради некоректен работодател, а тя си е плащала осигуровките. Майката казва, че дъщеря й се чувствала зле, те живеели заедно. След катастрофата изпадала в „едни състояния“, а е нямала никакви доходи. Казва, че е била омъжена, но мъжът й бил пияница, комарджия, като не я подпомагал. Затова и тя се е преместила при нея да се грижи за тях. След като дъщеря й е взела пенсия, НОИ са й запорирали пенсията, взимали са половината. Дъщеря й не е можела да спи, чувствала се е зле, развела се е, мъжът й не е плащал издръжка за двете деца, а те са били ученици. Наложило се тя да работи, за да я подпомага. Свидетелката споделя, че след като подала документи във ВАС, са вдигнали запора на дъщеря й. Отнело е време, за да й върнат парите, казва, че е било с месеци запор на пенсията. Споделя, че Д. К. е плакала, изпадала в депресия, взимала пари на заем за грижи за децата и за разходи за лечение. Наложило се е и втора операция за махане на имплантите, което отново била свързано с разходи. Отделно казва, че НАП я разследвала, заради некоректния работодател. Знае, че през 2024г. в началото са възстановени парите на дъщеря й.

Ищцата К. е представила Тарифа за лихва, такси и комисионни за физически лица на Ц. К. Б. в сила от 03.12.2024г. Посочва, че в чл. 2, т. 2 месечната такса за разплащателна сметка с дебитна карта е 2, 54 лева, а за запорирана сметка е 6, 85 лева ( л. 149). За теглене от сметка минимумът е 11,73 лв. и 0, 75% от сумата.

Ищцата е представила отговор от НАП по нейно запитване с рег. № Ж-ИЦ-33-4/31.08.2022г.(л.135).

Въз основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред.

Искът е допустим, като е насочен срещу Национален осигурителен институт - юридическо лице със седалище гр. София съгласно чл. 33, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.

Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК. Искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежния ответник, от чиято структура е органът издал незаконосъобразен административен акт при упражняване административна компетентност, и от който се твърди да са причинени вредите.

В конкретния случай е отменен като незаконосъобразен административен акт - Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с което е отхвърлена жалбата на Д. С. К. срещу разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение за периода 19.09.2016г.-30.04.2018г. в размер на 9731, 59 лева, отменено с Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд. Тоест налице е първата материално-правна предпоставка за възникване на правото на обезщетение.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Искът в частта му за обезщетение за неимуществените вреди е частично основателен.

Съдът счита, че се доказва от показанията на свидетелите М. (майка на ищцата) и К. (познат на ищцата), които макар и близки на К. и в този смисъл заинтересовани да поддържат тезата й, но дадени под отговорността на чл. 290 от НК, се установява, че ищцата действително е имала моменти на безпокойство и притеснение, които в едната си част са породени от издаденото разпореждане за възстановяване на суми. Съдът кредитира тези показания, тъй като от общуването с ищцата, свидетелите имат преки впечатления какво е било емоционалното й състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност, логични са, като близостта с ищцата не следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието й. Показанията им обаче само в малка част са за емоциите на К. от издаденото разпореждане на ТП на НОИ София, в тази си част са свързани със самото запориране на средства по изпълнение на разпореждането на ТП на НОИ София град. В по-голямата си част свидетелските показания се отнасят за претърпяна от ищцата катастрофа, за лечението на здравословното й състояние, за семейни проблеми със съпруга й, за негов алкохолизъм, липса на грижи от него за семейството, за разследване от НАП. Това, че е страдала емоционално, не се подкрепя от други писмени доказателства. Тревожното и депресивно състояние не е довело до прегледи от медицинско лице или прием на лекарства. Липсват медицински документи, такива за прегледи или изписано лечение за психическото й състояние. За негативните емоции по делото не се установи да са били с такъв интензитет и дълбочина, които да се отразят в такава степен, че да засегнат нервната й система много повече от обичайната раздразнителност, както и да са били с необходимост от професионална помощ и периодично лечение. Още повече, че се установява, че в този период 2022г.-2024г. ищцата е имала здравословни проблеми, за които има издадено Експертно решение на ТЕЛК от 28.09.2022г. и не може ясно да се разграничи външната проява на чувства, свързани с акта на ТП на НОИ София град, от чувствата относно здравословното й състояние. Свидетелите сочат, че ищцата е била в процес на развод с мъжа й и бащата на децата й, като негативните емоции от това обстоятелство също се наслагва в емоционалното състояние. Пред съда единствено със свидетелски показания се доказва тезата на ищцата К. за причинено негативно емоционално състояние от отменения като незаконосъобразен административен акт от органите при ТП на НОИ София град, като външната изява на чувствата е комплексна и не може да се установи обективно в коя степен е от личното здравословно състояние, личното семейно състояние и личното засягане от издадения административен акт.

Установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства, в границите на тревожност от оставането му без доходи, безпокойство за издръжката на деца, за необходимостта от средства за възстановяване на сумата по ДОО. Неясно е обаче в каква част от целия исков период тези чувства са били изцяло към случилото се с преживяната катастрофа, към развода, към административния акт на органите на ТП на НОИ София град, тъй като свидетелите сочат, че К. е била в тежко здравословно състояние, като се е нуждаела от средства за лечение, имала е мъж алкохолик, с който се е разделила пак в този период.

Безспорно е обаче, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт – Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на доброволно получено парично обезщетение в размер на 9731, 59 лева, ищцата не би претърпяла негативни емоционални чувства в някаква степен и за това. Съдът отчита, че част от негативните емоции са резултат от издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение на органите на ТП на НОИ София град. Размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца за тези неимуществени вреди, трябва да бъде оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира претендиратият размер от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативните изживявания, но и с установеното, че не са довели до психотравма, с дълбочина и сериозност, което да се е отразило на психическото здравето на ищцата, което да е доказано с медицински документи. Данните са единствено от свидетелските показания на майка й и на един познат. При това положение искът в частта му за неимуществени вреди следва да бъде уважен частично, като НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените от отменени по съдебен ред Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София и разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, които съдът оценява по справедливост в общ размер на 500 (петстотин) лева. Още повече, че ищцата е юрист по образование, завела е дело за оспорване на законосъобразността на решението на директор на ТП на НОИ София град, известно й е, че съдебните процеси изискват време за приключване с окончателен съдебен акт. Периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Не е доказано и влошаване на здравословното психическо състояние на лицето.

С оглед уважената част в размер на 500 лева, съдът следва да отхвърли иска в останалата част до 5000 лева за неимуществени вреди като недоказан.

По отношение на имуществените вреди:

Ищцата претендира 800 лева имуществени вреди за адвокатски хонорар по адм.д. № 9721/2022г. на Административен съд София град;

Ищецът е оспорил Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София и разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, за което е образувано адм.д. № 9721/2022г. пред Административен съд София град. Решението по това дело е обжалвано пред Върховен административен съд, който се е произнесъл с Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. С окончателно определение № 4236/08.04.2024г. по същото дело ВАС не е уважил искането за допълване на решението си и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 888 лева(с вкл. ДДС), като разноски, направени в първоинстанционното производство. По настоящото дело не са представени доказателства за извършването на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по адм.д. № 9721/2022г. на Административен съд София град. Независимо от липсата на доказателства в тази насока претендираните имуществени вреди в размер на 800 лв. за адвокатски хонорар в производството по адм.д. № 9721/2022г. пред Административен съд София град, не подлежат на обезщетяване в настоящото производство по ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая АПК в чл. 143 регламентира отговорността за разноски в съдебните производства. В случая този ред е приложим за сторените разноски в производството по адм.д. № 9721/2022г. на Административен съд София град и по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд. Изложеното обосновава извода на съда за недопустимост на иска в тази му част, поради което следва да бъде оставен без разглеждане.

Ищцата претендира 50 лева имуществени вреди за невъзстановени банкови такси за налагане на запор върху личната й банкова сметка в Банка ЦКБ АД на 12.10.2022г. и вдигане на 07.02.2024г. и 292, 40 лева имуществени вреди, претърпени в периода 12.10.2022г. – 07.02.2024г. за банкови такси при теглене на каса от банката и други допълнителни банкови такси, по отношение на запорираната лична банкова сметка.

Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. В случая К. не е изпълнила доброволно възстановяване на сумите по разпореждането от 11.08.2022г. Съответно за принудително събиране на вземането си ответникът е избрал реда по чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО и е наложил запор по сметките на ищцата, разкрити в ЦКБ АД.

Съгласно чл. 110, ал. 6 от КСО запор по сметките на длъжника на ДОО се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на ТП на НОИ до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното обществено осигуряване. В съответствие със закона ръководителят на ТП на НОИ – София град е предприел действия, в резултат на които е запорирана сметката на К. в ЦКБ АД. По делото не се твърди и не са представени доказателства запорът да е обжалван по реда на чл. 294 - 298 от АПК, поради което той е законосъобразно наложен.

Преводите на посочените сумите и удържаните такси за налагане на запор, за обслужване на запорирана сметка, за теглене на суми от запорирана сметка от ЦКБ, съответно в посочения исков период, е действие, извършено от банката в изпълнение на законосъобразно наложен запор, поради което то не може да обоснове отговорност на ответника за имуществени вреди. От една страна ищцата К. не е изпълнила доброволно разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Органът е предприел законоустановените действия по процедура по изпълнението му, наложен е запор (който не е обжалван). Органите при НОИ не са изпълнители на сочените действия по обслужване и таксуване на банковата сметка, като с оглед законосъобразно наложения запор на банковата сметка на К. (при липса на доброволно изпълнение за възстановяване на сумите), действията по обслужване на запорираната сметка и изпълнението на разпорежданията са съобразно закона. Отделно от това претендираните суми за такса за запориране на банкова сметка и комисионни на банката за извършените банкови преводи, не са разноски по производството. Те са разходи по заплатени комисионни на банки за паричните преводи, които не са присъщи, задължителни за административното производство разходи и следователно те не са пряка и непосредствена последица и увреждане на имуществото от незаконосъобразния акт. Още повече, че ищцата не е доказала и размер на твърдените вреди от банкови такси и комисионни, доколкото е представила Тарифа за лихва, такси и комисионни за физически лица на Ц. К. Б. в сила от 03.12.2024г., която не е действаща към исковия период.

Предвид изложеното исковата молба в тази част (за 50 лева имуществени вреди за невъзстановени банкови такси за налагане на запор върху личната й банкова сметка в Банка ЦКБ АД на 12.10.2022г. и вдигане на 07.02.2024г. и 292, 40 лева имуществени вреди, претърпени в периода 12.10.2022г. – 07.02.2024г. за банкови такси при теглене на каса от банката и други допълнителни банкови такси, по отношение на запорираната лична банкова сметка) е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ищцата претендира законна лихва в размер на 2361,09 лева, считано от дата на издаване на Разпореждане № РВ-3-21-01177429/11.08.2022г. до датата на уточнението на исковата молба 23.07.2024г., която законна лихва е върху сумата от 9731,59 лева(възстановено от ТП на НОИ София град обезщетение на дата 02.02.2024г. ).

Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва, която е съотнесена към сумата 9731, 59 лева, а началната дата, от която е претендирана сумата, е 11.08.2022г.(датата на издаване на разпореждането от орган на ТП НОИ София град) до датата на уточнението на исковата молба – 23.07.2024г.

Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за обезщетение, което е законната лихва по чл. 86 ЗЗД (пропуснатата полза).

Съгласно съдебната практика имуществените вреди – пропуснати ползи - поради неизпълнение на парично задължение в срок, са такива настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност. Доколкото не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена в съдебно производство и на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая следва да бъде установено дали е налице забавено плащане от страна на ТП на НОИ София град, от кой момент. Съответно следва да се прецени дали е в причинно-следствена връзка от отменения като незаконосъобразен административен акт.

В разглеждания случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията по повод изпълнение на административна дейност акт, адресат на който е ищецът - Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е отменен като незаконосъобразен с окончателно съдебно Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд. Следователно, след съдебния акт от 22.01.2024г., Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г., в неговата цялост и правни последици, е преустановило съществуването си.

На ищеца е била удържана сума в общ размер на 9731,59 лева. С влязлото в сила Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд, с което е отменено решението на пенсионния орган и потвърденото с него разпореждане, удържаната на ищеца сума представлява недължимо платена сума на отпаднало основание, която подлежи на възстановяване.

С искане с вх. № 9001-21-612/16.02.2024г.(видно от л. 17), ищецът е поискал от директора на ТП на НОИ – София град да му бъде изплатена сума, удържана по Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г.

По заявление на К. с вх. № 1019-15-243/01.02.2024г. е издадено разпореждане № ВР-3-21-01540524 от 19.02.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО(л.17), с което е разпоредено възстановяване на сума в размер на 3367,45 лв., която е сумата удържана по Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Същата е възстановена на 20.02.2024 г. по сметка на ищеца(л.105).

Възстановяването на недължимо платени суми по ДОО представлява отделно административно производство, което се развива по инициатива на правоимащото лице, в случая – ищецът, и приключва с отделен административен акт - разпореждане, подлежащо на оспорване.

В случая именно такова производство е инициирано от Д. К. с подаване на искане с вх. № 1019-15-243/01.02.2024г. в ТП на НОИ – София град. По повод на депозираното искане, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София град е издадено разпореждане № ВР-3-21-01540524 от 19.02.2024 г., с което е разпоредено възстановяване на сума в размер на 3367,45 лв., която е възстановена по сметка на ищеца на 20.02.2024 г. Няма данни по делото същото да е обжалвано от лицето.

При регламентиран ред в КСО за възстановяване на недължимо платени суми следва изводът, че органът не е изпаднал в забава, тъй като сумите не са станали изискуеми с влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено Разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при ТП на НОИ София град.

Органът се е произнесъл в законоустановения месечен срок от искането за възстановяване на сумите, предвиден в нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

Изложеното налага извода, че в случая претендираните на основание чл. 1 от ЗОДОВ имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – лихва върху удържаната сума, не са в пряка причинно-следствена връзка с отменения административен акт. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая обуславя неоснователността на предявения иск в тази му част и следва да се отхвърли.

Ищцата претендира 1200 лева имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца по § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за двете й деца.

Претендираните имуществени вреди представляват претърпени загуби, които са посочени като сумата от 1200 лева;

§ 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г.(ЗДБ) регламентира ползването на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, при съответните хипотези.

Административното производство по ползване на данъчно облекчение за деца се развива пред Национална агенция по приходите и е отделно административно правоотношение между декларатор и органите при НАП. То е със сезиране на друг компетентен орган, който да се произнесе по данъчното облекчение за деца. Това производство е различно, то е от компетентността на друг административен орган, а не на НОИ или органи при ТП на НОИ. Получаването на данъчно облекчение зависи от регламентация от друг закон и касае други административни правоотношения.

По тези причини съдът счита, че 1200 лева имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца по § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за двете й деца, които се претендират, не може да бъде изплатена под формата на обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Производството по издаване на друг административен акт/извършване на действие по намаляване на данък, какъвто е редът за ползване на данъчно облекчение за деца по ЗДБ на Република България, обуславя и липсата причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт на органите на ТП на НОИ София град и получаването на данъчно облекчение.

Крайният извод на съда по отношение на имуществените вреди е, че не е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията за обезщетяването им следва да бъде отхвърлена.

Разноски не са претендирани от ищеца.

Разноски са претендирани от ответника. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Д. С. К. с адрес Пловдив, [улица], вх. Г, ет. 4, насочен срещу Национален осигурителен институт в ЧАСТТА му за обезщетение на имуществени вреди в размер на 800 лева за адвокатски хонорар по адм.д. № 9721/2022г. на Административен съд София град, причинени в резултат на отменено като незаконосъобразно разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд.

Прекратява производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, София, да заплати на Д. С. К. с адрес Пловдив, [улица], вх. Г, ет. 4, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 (петстотин) лева, причинени в периода 11.08.2022г.-20.02.2024г. в резултат на отменено като незаконосъобразно разпореждане № РВ-3-21-01177429 от 11.08.2022г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и Решение № 1040-21-731/27.09.2022г. на директор на ТП на НОИ София, с Решение № 705/22.01.2024г. по адм.д. № 4135/2023г. на Върховен административен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част за неимуществени вреди над сумата от 500(петстотин лева) до претендирания размер от 5000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. С. К. с адрес Пловдив, [улица], вх. Г, ет. 4 срещу Национален осигурителен институт, София в частта му за обезщетение на имуществени вреди за:

- 50 лева имуществени вреди за невъзстановени банкови такси за налагане на запор върху личната й банкова сметка в Банка ЦКБ АД на 12.10.2022г. и вдигане на 07.02.2024г.;

- за 292, 40 лева имуществени вреди, претърпени в периода 12.10.2022г. – 07.02.2024г. за банкови такси при теглене на каса от банката и други допълнителни банкови такси, по отношение на запорираната лична банкова сметка;

- за законна лихва в размер на 2361,09 лева, считано от дата на издаване на Разпореждане № РВ-3-21-01177429/11.08.2022г. до датата на уточнението на исковата молба 23.07.2024г., която законна лихва е върху сумата от 9731,59 лева(възстановено от ТП на НОИ София град обезщетение на дата 02.02.2024г. );

- за 1200 лева имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за неполучени данъчни облекчения за деца по § 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за двете й деца.

ОСЪЖДА Д. С. К. с адрес Пловдив, [улица], вх. Г, ет. 4 да заплати на Национален осигурителен институт, София, разноски за юрисконсултска защита в размер на 100 (сто) лева.

Решението в частта, с която исковата молба срещу Национален осигурителен институт, София е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено, може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

Решението в останалата част може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.