№ 104
гр. Благоевград, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело №
20221200900214 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. Л. С. с адрес
гр.Благоевград, ул.“***“ 1, ет.1 и Е. С. С. с адрес гр.Благоевград, ул.“***“ 1, ет.1, чрез адв.Л.
и адв.С., срещу „***“, ЕИК *** с адрес: гр.София, бул.“***“ № 51 Д.
В исковата молба се посочва, че на 17.02.2018 г. около 18.30 часа, в гр.Благоевград е
настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. Джип „Х5”, с peг.№***, РАМА **,
управляван от лицето Д.Т.Т., ЕГН:**********, който към момента на ПТП е бил
собственост на „***” ЕООД и велосипедиста Л. Х.в С., ЕГН:**********.
Сочи се, че водачът Д.Т. се движил по ул.„***”, като на кръстовището с бул.“***“ е
извършил маневра завой на ляво, при наличие на забранителен знак Г-2. Твърди се, че в
този момент велосипедиста пресичал бул.„***“, с посока на движение към ул.„***“,
срещуположно на движението на МПС – БМВ. Навежда се, че едновременно с извършване
на забранената маневра - завой наляво, водача на МПС е навлязъл и в насрещната лента за
движение на бул. „***“, където реализирал ПТП с движещия се там велосипедист. Посочва
се, че в следствие на ПТП пострадалият е получил тежка черепно мозъчна травма, поради
което бил закаран в УМБАЛСМ „Пирогов”- гр.София. Сочи се още, че въпреки проведеното
интензивно лечение продължило почти три месеца, на 02.05.2018 г. е починал Л. Х.в С.,
баща на ищеца Х. Л. С. и съпруг на Е. ищцата С. С..
Твърди се, че ищецът Х. С. е преживял огромен стрес, поради внезапната и трагична смърт
на баща си. Поддържа се, че е имал силна емоционална връзка с баща си и е изгубил своята
опора и съветник.
Поддържа се също, че между ищцата и починалия е съществувала силна емоционална
връзка, винаги са били заедно, подкрепяли са се.
1
Посочва се също така от ищците, че към датата на събитието ЗК „***“ е било дружеството
застраховател на увреждащия автомобил, марка „БМВ“, модел „X 5“, с peг.№***, видно от
застрахователна полица №BG/22/1***1, валидна за периода от 19.09.2017г. до 19.09.2018г.,
като към настоящия момент увреждащото МПС е пререгистрирано и е с ДК №Е ** МК.
Твърди се още, че от страна на ищците е предявена претенция към застрахователната
компания, в резултат на което е образувана щета №**18-7442/05.06.2018 г., с която същите
са поискали да им бъдат платени претърпените неимуществени вреди, вследствие на пътния
инцидент, като до настоящия момент обезщетение от същото не е постъпило. Навежда се, че
дружеството е изискало прилагането на документи, които не попадат сред доказателствата
по чл.496 от КЗ.
С оглед горните съображения иска се от съда постановяване на решение, с което да
се осъди ЗК „***” АД, да заплати на Х. Л. С. и Е. С. С., сумата в размер на по 150 000 лева
/за всеки от тях/, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
в следствие от смъртта на бащата на ищеца и съпруг на ищцата, ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2018 г. до окончателното плащане на вземането. Претендират се и
присъждането на сторените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗА.
Ответникът по реда на чл.131, ал.1 ГПК е изразил становище за прекомерност на
предявения иск за неимуществени вреди и оспорва същия.
С отговора се навеждат доводи, че не е постановен отказ от страна на
застрахователното дружество за изплащане на застрахователното обезщетение.
Ответното дружество оспорва предявените искове, като сочи, че не са представени
доказателства за заявените от ищцата обстоятелства и механизъм на ПТП, както и
причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно и
противоправно поведение на водача Тодоров. Сочи, че не е изследвано подробно
поведението на пострадалия и други относими обстоятелства.
В този смисъл, при условията на евентуалност, ответникът навежда довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците Л. Х.в, като
сочи, че същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради извършено
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му, като се е движел извън позволените за движение на велосипедисти места на
пътното платно – извън трасе, предназначено за велосипеди. Сочи се, че Л. Х.в е управлявал
велосипед, неозначен с устройство за излъчване на бяла или червена светлина в предната и
задна част на велосипеда, без работещи спирачки, като се е придвижвал на място
предназначено за пешеходци без да слезе и пресече бутайки велосипеда, както и без
светлоотразители на двете колела и светлоотразителна жилетка, които обстоятелства са от
значение с оглед настъпване на произшествието.
Оспорват се в отговора всички твърдения за вида, обема и интензитета на твърдените
неимуществени вреди, поради което поддържа, че претенцията за обезщетение за тези вреди
2
е значително завишена.
Ответното дружество оспорва изцяло като неоснователни исковете за присъждане на
лихва по претенциите за неимуществени вреди.
В отговора на исковата молба се моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. В случай, че същият бъде уважен, се моли иска да бъде счетен от съда за
изключително завишен и неотговарящ на вида на травмите, на принципите на
справедливостта и на обществената практика за определяне на обезщетения при подобни
случай.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат всички
възражения и доказателствени искания.
Предявените искове са за обезщетение за неимуществени вреди за по 150 000 лв. за
всеки от ищците, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /ДВ бр.102/2015 г./, при действието, на
който е бил сключен застрахователния договор по задължителната застраховка „ГО“ и е
настъпило твърдяното застрахователно събитие, във вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване намира правното си основание в
разпоредбата на чл.432, ал.2 КЗ във вр.с чл.51, ал.2 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с пострадали
лица с рег.№2018-1046-154 от 10.03.2018г., съставен от дежурен полицейски служител при
РУ-гр.Благоевград и неоспореното заключение на инж.Ж. С. за извършената САТЕ, се
установява механизма на ПТП, при което е пострадал и впоследствие починал Л. Х.в С.
(баща на ищцата – видно от Удостоверение за наследници изх.№1132/08.05.2018 г., издаден
от Община Благоевград). Установява се, че на 17.02.2018 г., около 18,30 часа, в
гр.Благоевград на ул.“***” до кръстовището с ул.“***” по пешеходната пътека отляво
надясно, гледано в посока центъра на града се е движил велосипедистът Л. Х.в С. - на 57 г.
от гр. Благоевград. След изминаване на разстояние 1,44 м по пътеката, от ул.“***” навлиза в
платното за движение лек автомобил марка „БМВ” Х5, управляван от правоспособния водач
Д.Т.Т. – на 43 г. от гр.Благоевград. Първоначално водачът се е движил успоредно на
пешеходната пътека, срещу движението на велосипедиста. След изминаване на разстояние
от 6 до 7 м предприема завой наляво. В този момент вижда велосипедиста и задейства
спирачната система, но не успява да предотврати удара с велосипедиста. Скоростта на
движение на лек автомобил „БМВ“ в момента на удара на велосипедиста е била 17 км/ч.
Първоначалния контакт между велосипедиста и лекия автомобил е бил с лява странична
част в областта на предно ляво колело на автомобила в задна гума на велосипеда. Създава се
въртящ момент около предната гума, при който велосипедистът с лявата ръка или тялото в
областта на хълбока удря страничното ляво огледало и го обръща в посока на движение на
автомобила. Височината на велосипеда е 1,05м. От удара, велосипедистът пада на асфалта.
След удара на 1,7 м спира лекият автомобил. Вследствие на нанесената тежка черепно-
3
мозъчна травма велосипедистът е починал (видно от Медицинско свидетелство за смърт
№476 от 03.05.2018 г., издадено от УМБАСМ „Пирогов“ София). В САТЕ се посочва още, че
произшествието е станало в тъмната част на денонощието, в населено място, около 18, 30 ч.,
като видимостта при конкретните метеорологични условия е била не по-малка от 50 м.,
поради което посочва, че не е имало ограничения на видимостта. Посочва се още, че
велосипедистът, чрез задействане на спирачната система, не е имал техническа възможност
да предотврати удара, тъй като общото време за спиране 2,24с. е по-голямо от времето на
виждане 1с. Посочва се, че при навлизане в платното за движение на ул.“***“ от водача на
лек автомобил „БМВ“, велосипедистът е бил на пешеходната пътека и е изминал 1, 44 м.
Вещото лице дава заключение, че единственият вариант да не настъпи произшествие е, ако
водачът на лекия автомобил е осигурил преминаването на велосипедиста по пешеходната
пътека, и не е нарушил пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“. Посочва още, че
няма данни пострадалият да е бил със светлоотразителна жилетка и светлоотразители на
колелета и не може да се определи какви елементи е имало по велосипеда. Вещото лице
посочва обаче, че имайки предвид, че произшествието е станало в населено място и на
осветено място, то не е в причинно-следствена връзка с наличието на светлоотразителни
елементи по велосипеда и водача му. В заключението си вещото лице посочва още, че
причините за допуснатото ПТП са от субективен характер. Посочва, че водачът на лек
автомобил БМВ преди да започне маневра завой наляво е бил длъжен да осигури
предимство на велосипедиста. Посочва се още, че първоначалния контакт между
велосипедиста и лекия автомобил е бил с лява странична част в областта на предното ляво
колело на автомобила в задна гума на велосипеда.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото
лице д-р Камен А., при претърпяното ПТП на 17.02.2018 г. Л. Х.в С., същият е получил
тежка черепномозъчна травма и натъртване на меки тъкани по гръдния кош и корема.
Вещото лице посочва, че получената черепномозъчна травма от Л. Х.в С. при претърпяното
на 17.02.2018 г. ПТП – тежка контузия на мозъка, вътре-черепни кръвоизливи и
многофрагментно счупване на черепните кости – е била несъвместима с живота му и му е
причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В експертизата се
посочва още, че независимо от проведеното своевременно и адекватно лечение, тежката
черепно-мозъчна травма и последвалите я усложнения – гнойна бронхопневмония и гнойно-
некротичен трахеобронхит, са довели до настъпилия на 02.05.2018 г. смъртен изход. В
заключение вещото лице отбелязва, че между получените травматични увреждания от Л. Х.в
С. при претърпяното ПТП на 17.02.2018 г., настъпилите усложнения в хода на лечението и
настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
Страните не спорят, а и съдът с доклада по делото е обявил за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
между ответното застрахователно дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х 5“, с рег.№*** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „***“
АД по силата на застрахователна полица №BG/22/1***1, валидна за периода от 19.09.2017 г.
4
до 19.09.2018 г. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие отговорността на водача на автомобила за причинените от него при
ПТП /застрахователно събитие/ неимуществени вреди на увреденото лице/или лица.
Установява се от представените доказателства, че с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“ вх.№7725/05.06.2018 г. ищците, чрез
пълномощниците си адв.К. Л. и адв.Я. С., са предявили пред ответника застрахователна
претенция за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С
уведомително писмо №5814/07.06.2018 г. ответникът е уведомил ищците, чрез
пълномощниците им, че не е налице основание да уважи предявената претенция, тъй като е
необходимо да представи още документи, в т.ч. заверено копие на влязло в сила
заключително постановление по наказателно производство срещу водача, причинил пътно-
транспорното произшествие или заверен препис на влязла в сила присъда с мотиви и
изпълнителен лист в оригинал срещу водача, причинил ПТП, респ. одобрено от съда
споразумение, авто-техническа експертиза, изготвена по следственото дело в заверено
копие, всички медицински документи и съдебно медицинска експертиза на труп.
Разпитания по делото св. С. /съпруга на ищеца/посочва, че ищецът е имал
изключително силна връзка с баща си. Посочва, че смъртта на баща му се е отразила
изключително тежко на ищеца. Баща му е бил негова опора, помагали са си, разчитал е на
неговата помощ и съвети. Имали са общи планове да построят заедно къща, но това не се
случило и към момента не може да преодолее смъртта на баща си.
От показанията на св.Х.ва /дъщеря на ищцата/ се установява, че ищцата е имала
прекрасни отношения със съпруга си, заедно били от ученическите си години. Правили
планове заедно, подкрепяли се и към момента ищцата не се чувства добре тъй като не е
могла да преодолее загубата на съпруга си и животът й се обезсмислил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл.172 ГПК, като
логични и последователни.
При така установените обстоятелства и след съобразяване на приложимия
закон, съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ /ДВ бр.102/2015 г./, при
действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната
застраховка „ГО“ и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във вр. с чл.52 ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че предявения иск е допустим и частично основателен.
Нормата на чл.429, ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
5
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО“ и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран
в разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 05.06.2018 г., предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият
съдебен състав намира, че предявените искове са допустими.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на
договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска
отговорност“, сключен между делинквента и ответното дружество, противоправно деяние на
делинквента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена
връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищците. В тежест на ответника е да
обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът –
застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска „гражданска
отговорност“ с делинквента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на
извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира като
обективно и компетентно изготвено. По делото се установява противоправното поведение
на водача на лекия автомобил, който е нарушил чл.16, ал.1, т.3, чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 и 2 и
чл.36, ал. 2 ЗДвП, с което причинил ПТП, в което е настъпила смъртта на водача на
велосипедиста. Вещото лице по САТЕ изрично посочва, че единственият вариант да не
настъпи произшествието е, ако водачът на лекия автомобил е осигурил преминаването на
велосипедиста по пешеходната пътека, и не е нарушил пътен знак Г2 „Движение само
надясно след знака“. С това си поведение водачът на лекия автомобил е нарушил сочените
по – горе разпоредби на ЗДвП, поради което следва да се приеме, че поведението му е било
противоправно.
Настъпилите вреди в резултат на противоправното поведение на делинквента, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от съдебно-
медицинската експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като обективна и
обоснована. Според посочената експертиза между получените травматични увреждания от
Л. Х.в С. при претърпяното ПТП на 17.02.2018 г., настъпилите усложнения в хода на
6
лечението и настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432 от КЗ, следва да бъде ангажирана,
като предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищците от
загубата на баща и съпруг да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №4/23.12.1968 г. то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът взе предвид изключително близките отношенията между ищеца и
неговия баща, съответно между ищцата и нейния съпруг.
Имайки предвид посочените от закона и в съдебната практика критерии за
справедливо определяне на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователно
събитие, съдът намира, че следва да определи размер за обезщетяване на неимуществените
вреди на ищците в размер на по 120 000 лв., за всеки от тях, в който размер следва да се
уважи предявените искове, а над този размер до предявения да се отхвърлят.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди.
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД ВКС последователно
застъпва становището, че съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на
посочената разпоредба е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки неговото
настъпване, така че увреждането се явява като пряка последица и от негови действия или
бездействие. Релевантно е единствено поведението на пострадалия обективно да е в
причинна връзка с настъпилите вреди, без да е необходимо същото да е и виновно. В този
смисъл за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД подлежи на изследване единствено наличието на
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.432, ал.1 КЗ
респективно чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице (така задължителната за съдилищата
практика, обективирана в т.7 от ППВС № 17/1963г. на ВС, както и в редица решения на ВКС
–Решение № 58/29.04.2011г. по т.д.№ 623/2011г. на ІІ т.о., Решение № 59/10.06.2011г. по т.д.
7
№ 286/2010г. на І т.о., Решение № 169/28.02.2012г. по т.д.№ 762/2010г. на ІІ т.о., Решение
№ 54/22.05.2012г. по т.д.№ 316/2011г. на ІІ т.о. и други).
В конкретния случай при така установения механизъм на реализиране на ПТП, а
именно неспазване на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил
„БМВ“, който е нарушил пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака“, настоящата
инстанция намира възражението за съпричиняване за неоснователно. В случай, че водачът
на МПС-то не бе навлязъл в насрещното платно за движение, то безспорно е, че удар е
нямало да има, а оттук и ПТП. Отделно от това, по делото не се събраха доказателства, че
водачът на велосипеда е извършил нарушение на правилата за движение по ЗДвП, поради
което възражението за съпричиняване е неоснователно. Възражението е и бланкетно. В
отговора на исковата молба ответникът единствено е посочил, че ищецът с поведението си е
нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата. В тежест на ответника е да
докаже твърденията си за извършени от ищеца действия, с които той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Такива доказателства не са представени и не са
събирани. Нещо повече, установява се от приетата авто-техническа експертиза, че
единственият вариант да не настъпи произшествието е, ако водачът на превозното средство
не е нарушил пътен знак Г2 „Движение само на дясно след знака“.
В контекста на изложените съображения, предявените искове за неимуществени
вреди следва да се уважат за сумата от 120 000 лв. Над този размер до предявените размер от
150 000 лв., исковете за обезщетение за неимуществени вреди са завишени, поради което
следва да се отхвърлят като неоснователни.
В чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят
отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице,
което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна – арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ. В случая основателността
на частичната основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция за лихва върху сумата, която следва да се присъди, считано от
07.06.2018 г. (датата, на която ищците са уведомени за отказа по застрахователната
претенция) до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съобразно резултата от делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищците се дължат
разноски от ответната страна, съразмерно на уважената част на иска, възлизащи според
доказателствата по делото в размер на по 2400 лв. за всеки от ищците - платена държавна
такса, сумата от 960 лева разноски за депозити по допуснатите експертизи. Следва също
така, на основание чл.38 ЗАдв., да се осъди ответникът да заплати на процесуалните
представители на ищците – адв.К. Л. и адв.Я. С., сума в размер на по 9450 лева за
8
осъщественото процесуално представителство по делото за всеки от ищците.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд – гр.Благоевград държавна такса за разглеждане на делото съобразно
уважената част от иска, възлизаща по арг. от чл.1 ТДТССГПК в размер на 1800 лв. за всеки
иск или общо 3600 лева. Тук следва да се съобрази частичното освобождаване на ищците от
дължимата по делото държавна такса и внасянето от тях на държавна такса в размер на по
3000 лв. (видно от платежното нареждане на л.89 и на л.71 от делото).
Съобразно резултата от делото и по арг. от чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има
право на сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът определя
Същите според доказателствата по делото възлизат в размер на лв. 360 лева
възнаграждение за юрисконсулта по 180 лева по всеки от исковете или съразмерно на
отхвърлената част му се залъжат 72 лева. Разноски за експертизи 107.19 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
С оглед горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗК „***“ АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на Х.
Л. С., ЕГН ********** с адрес гр.Благоевград, ул.“***“ 1, ет.1, сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него от възникналото на 17.02.2018г. ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта
на неговия баща Л. Х. С., б.ж. на гр.Благоевград, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 07.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен от ищеца размер от 150 000
лева, ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 07.06.2018г. до
окончателното плащане.
На основание чл.127, ал.4 ГПК присъдената сума може да бъде заплатена по
следната банкова сметка: IBAN BG***, Уникредит Булбанк
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ЗК „***“ АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на Е.
С. С., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.“***“ 1, ет.1, сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея от възникналото на 17.02.2018 г. ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, в резултат на смъртта
на нейния съпруг Л. Х. С., б.ж. на гр.Благоевград, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен от ищцата размер от 150 000
лева, ведно със законната лихва върху отхвърления размер, считано от 07.06.2018г. до
9
окончателното плащане.
На основание чл.127, ал.4 ГПК присъдената сума може да бъде заплатена по следната
банкова сметка: BG 03 ***, в „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на Е. С. С., ЕГН **********, сумата
от 2400 лв. – разноски държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на Х. Л. С., ЕГН **********, сумата
от 2400 лв. – разноски държавна такса, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на Х. Л. С., ЕГН ********** и Е. С.
С., ЕГН **********, сумата от 960.00 лева – разноски за експертизи, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на адв.К. Л. и адв.Я. С., сумата от 9 450
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38
ЗАдв. процесуално представителство на ищцата С. по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ЗАдв. ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“***“ №51Д, да заплати на адв.К. Л. и адв.Я. С., сумата от 9 450
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38
ЗАдв. процесуално представителство на ищеца С. по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Е. С. С., ЕГН ********** и Х. Л. С., ЕГН
**********, да заплатят на ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“***“ №51Д, сумата от 179.19 лева – разноски, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗК „***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“***“ №51Д, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград, държавна такса за разглеждане на исковете съобразно уважената част, в размер
на 3600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд – гр. София.
10
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11