№ 11555
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110146113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. Закон за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по жалба на Т. П. С., ЕГН ********** срещу М. Л. А.,
ЕГН **********, в която са изложени твърдения, че е жертва на домашно
насилие, осъществено спрямо него от ответника по делото, с който е живял на
семейни начала, с искане за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, предвидени в чл. 5, ал.1 от ЗЗДН. Претендира разноски .
В молбата е посочено, че страните са живели на семейни начала.
Молителят заявява, че ответникът упражнил физическо и психическо
насилие, изразяващо се в нанасянето на удари и изричане на заплашителни
думи към него. Молителят твърди, че посочените актове на домашно насилие
са извършени на 28.07.2021 г., около 17:00 часа, в жилището, което живеел,
находящо се в гр.София, ул. Преки път, №29. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изложените в молбата твърдения, като заявява, че
същите не отговарят на действително фактическо положение. Моли съдът да
отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание молителят, чрез своя процесуален представител
адв. Х., моли съдът да уважи молбата и да издаде заповед за съдебна защита.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.Н. моли съдът да отхвърли
молбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която
1
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален,
емоционален или икономически тормоз, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо определена категория лица, в която попадат
страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Не са оспорени по делото твърденията на молителя, сочещи
съжителството на семейни начала между страните по делото, а именно такава
по см. на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Ето защо съдът приема, че страните по делото са
надлежно легитимирани да търсят защита и да отговарят по реда на ЗЗДН. В
конкретния случай молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на
чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен от ответника акт
на домашно насилие, и е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъде установен осъществен спрямо молителя Т. П. С., акт на домашно
насилие от страна на ответника М. А. на посочената в молбата дата.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя
/л. 6/, в която се съдържат изявления, че на процесната дата, в дома на
горепосочения адрес, ответницата крещяла срещу молителя заплашително,
като му се заканила да го унищожи. Докато бил наведен да връзва
маратонките си, молителят усетил удар по главата и за момент изгубил
съзнание. Съдът кредитира като годно доказателствено средство
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички
предвидени в закона правноиндивидуализиращи белези.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – Цветилия Иванова
Стоилкова /по искане на молителя/, както и на Богдан Кирилов Асенов /по
искане на ответника/.
От разпита на свидетелката Стоилкова, очевидец на случая, е видно, че
лятото на 2021г. ответникът е бил на горепосочения адрес и към 17.00 часа
свидетелката е чула една руса жена да крещи на молителя, да отправя обидни
думи и да го удря с някакъв предмет по главата/некатегорично определен от
нея като желязна обувалка/, при което на молителя потекла кръв. Съдът
кредитира показанията на св. Стоилкова, тъй като са последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, в частност с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Св.Асенов не сочи в показанията си факти и обстоятелства от значение
за делото, същият излага общи впечатления от отношенията между
молителката и ответника. Твърди, че се видял с ответника на процесния ден
2
към 15.00 часа, а след това същата заявила, че към 17.30 часа трябва да бъде
към мола на Стамболийски. Излезли от дома някъде към 16.30 часа, при което
видели молителят навън в колата му. Свидетелят оставил ответницата в
сладкарница Неделя към 17.00 часа. Тези свидетелски показания се
потвърждават от заключението на СТЕ за това, че жена, отговаряща на
описание на ответника/вж. показанията на св.Кристиян Емилов Стойнев/ се
намира в сладкарница Неделя, но са посочени различни часове на
пребиваването й там от часа на твърдяното насилие. Вещото лице не сочи да
има разминаване в часа от показания такъв на записите от камерите и
съществуващи данни, че реалното време се разминавало с един час и двадесет
минути, т.е показано време от 15.51 часа да отговаря на 17.10 часа. Това
твърдение не е доказано по категоричен и ясен начин, поради което съдът не
го кредитира. Заключението на протокол за извършена експертиза/л.110/
показва снимки от камерата, заснела жена, разпозната като ответника, да
пребивава в сладкарница Неделя, но с невъзможност за идентификация с
лицево-идентификационно изследване.
С оглед на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и събраните гласни доказателства
съдът приема за установено, че на посочената дата е извършен акт на
домашно насилие срещу молителя. Така установените факти съдът намира, че
могат да бъдат подведени под понятието домашно насилие, дефинирано в
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, а именно: всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като
извършител на физическо и психическо домашно насилие, следва да бъдат
приложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 пр.1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалото лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
тежестта на установения акт на домашно насилие и настъпилите от него
вредни последици за молителя , съдът счита, че глобата следва да бъде
наложена в минималния размер – 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25,00 лева; претенцията на молителя за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение, тъй като не се представи списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът:
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу М. Л. А.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. Преки път, №29у ет.1, ап.30, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. Л. А., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Т. П. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗЗДН на М. Л.
А., ЕГН ********** за срок от шест месеца, считано от постановяване на
решението, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 м
до Т. П. С., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Л. А., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на М. Л. А., ЕГН ********** глоба в размер на 200,00
(двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет – по сметка на СРС.
ОСЪЖДА М. Л. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. П. С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското
управление по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4