№ 639
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Л. Анг. К.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602871 по описа за 2022 година
С присъда от 11.10.2021г. по н. о. х. д. № 584/21 г. Софийски районен съд, НК, 97 с
–в е признал подсъдимия В. Д. В. за виновен в това ,че на 13.11.2019г. в гр.София, е
направил опит да причини средна телесна повреда на П.А.Д.,като деянието,макар и да е
довършено не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца,поради което и на
осн.чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.18 вр.чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от
свобода за срок от две години ,изпълнението на което е отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК за
срок от четири години.В тежест на подсъдимият са възложени и направените по делото
разноски.
Против постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимият ,в която се
оспорва правилността на съдебния акт.Прави се искане присъдата да бъде отменена ,като се
постанови нова, с която В. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение.Алтернативно се релевира искане за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание,защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в
нея доводи.Моли за постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на СГП,счита,че обжалваната присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
1
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в НПК ред
множество гласни и писмени доказателства и въз основа на техният анализ е приел от
фактическа страна, следното:
Подсъдимият В. Д. В. е роден на 03.07.1960г. в гр.Силистра.Има средно
образование,разведен е. Работи като шофьор в ПАД 3- Дружба. Не е осъждан.
Пострадалият П.Д. и подс.В. се познавали от дълги години. Двамата работили като
шофьори в гараж “Дружба”,гр.София.През 2019г. живеели под наем в едно общо
жилище,находящо се в гр.София, ул. **** .
На 13.11.2019г. пострадалият Д. бил на работа до късно вечерта.Прибрал се в
квартирата на посочения адрес около 01.30 ч. и отишъл в кухнята. Там дошъл и
подс.В..Последният бил употребил алкохол.Започнал да крещи без никаква причина: “Ти си
комуняга” ,”Ти си фашист” Свидетелят му казал да не пие повече ,защото на следващия ден
бил на работа. Освен това му обърнал внимание за предупреждението от хазаите ,че много
се карат,вдигат шум ,прибират се късно и могат да бъдат изгонени. Започнала свада между
двамата.В разгара й,подс.В. взел един от кухненските ножове с метално острие от около
20см,който стоял близо до мивката.3амахнал с него към пострадалия,който в това време
седял на масата и го прорязал в областта на гърдите в ляво. Пострадалият извикал,’’Какво
правиш ,ще ме убиеш”. Тогава подсъдимият замахнал с ножа втори път , а пострадалият се
опитал да го избие от ръката му,в резултат на което дръжката на ножа се счупила ,но
острието му останало забито в гърдите на пострадалия.Нараняването било повърхностно,без
да проникне в гръдната кухина.След действията си,без да каже нищо,подсъдимият се
прибрал в стаята си.Пострадалият извадил острието от гърдите си ,след което потърсил
лекарска помощ в УМБАЛ “Св.Анна”,където останал на лечение.
От заключението на СМЕ на пострадалия се установява ,че в резултат на двата
удара,пострадалият получил две непроникващи в гръдната кухина прободно-порезни рани
по предната повърхност на гръдния кош,локализирани в т.нар сърдечна област,близо една
до друга.Всяко една от раните самостоятелно е причинила на пострадалия временно
разстройство на здравето,неопасно за живота.
Според заключението на СПЕ на подсъдимия към датата на извършеното
деяние,същия е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.Намирал се е в състояние на обикновено алкохолно опиване,при което не е
била нарушена психическата му годност.
При така установената фактическа обстановка, първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдимият В. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 вр.чл.18 ал.1 от
НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.Първата съдебна инстнация е положила необходимите
усилия да разкрие обективната истина и да изясни спорните моменти по делото.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимият е извършил престъплението, описано
във внесеният обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
2
обжалваната присъда.
Обосновано ,първата съдебна инстанция е дала вяра на показанията на
пострадалия,които намират опора в съдебно-медицинското заключение.Същите са
подробни,убедителни , последователни и се подкрепят от заключението на СМЕ на
пострадалия,изслушано в съдебно заведение ,което кореспондира с описания от пострадалия
механизъм на причиняването на телесното увреждане и неговата
времесъответственост.Според заключението, групираността на раните показва,че същите са
причинени с бърза последователност на нанасянето на ударите с предмет тип „нож“,какъвто
механизъм на случилото се описва пострадалия.Липсват основания ,които да налагат извода
,че показанията на пострадалия са недостоверни или тенденциозни.Не са събрани и други
доказателствени източници ,които да опровергават изложеното от него.Същият е отказал да
бъде конституиран в друго процесуално качество в процеса,изложеното от него е логично и
безпротиворечиво,поради което обосновано първия съд е поставил показанията му в
основата на своите фактически изводи.
Законосъобразно,действията на подсъдимият са квалифицирани като опит към
престъпление по чл.129 от НК.От заключението на СМЕ се установява ,че ударите,нанесени
от подсъдимия са попаднали в т.нар. сърдечна област.Безспорно ,същите са не са довели до
сериозни последици за живота и здравето на пострадалия,но това се дължи както на факта
,че подсъдимият е действал в състояние на алкохолно опиване,което му е попречило да бъде
точен и прецизен ,така и на съпротивата на пострадалия/довела до счупване на дръжката на
ножа/,които е успял да предотврати по-тежък резултат.В същото време,следва да се
отбележи,че подсъдимият е нанесъл два удара в областта на гърдите ,,бързо,един след
друг,близо един до друг,със замах,с хладно оръжие,с 20 см. острие,което е от естеството да
предизвика фатален изход,при проникване в гръдната област и независимо от вика на
пострадалия ,че може да го убие с това си действие.Според трайната практика на ВКС
умисълът на дееца се илюстрира от неговите действия,а в случаят действията на подсъдимия
обуславят извод за умишленост с ясната цел да предизвика причиняване на средна телесна
повреда.В този смисъл,възраженията на защитата ,свързани с липса на умишлени действия
към престъпление по чл.129 от НК са неоснователни.Независимо ,че на пострадалият е
причинено леко телесно увреждане,умисълът на подсъдимия е включвал постигането на по-
тежкия резултат.
Извършвайки цялостна служебна проверка на присъдата, въззивния съд счете, че
наложеното наказание на подсъдимият е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подс. В. е
отчетен факта ,че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване,като към него
следва да се добавят и че не е бил предизвикан от пострадалия ,а е подходил агресивно и
обществено-опасно в обикновен словесен конфликт със своя съквартирант.
Отчетени са като смекчаващи обстоятелства – добрите характеристични данни и
чистото му съдебно минало. Правилно,първият съд е приел,че изброените смекчаващите
3
обстоятелства не са от категорията на многобройните, а липсва и изключително
такова,което да предпоставя определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
На подсъдимият е наложено наказание лишаване от свобода в близък до минимума
размер от две години ,без да се нарушават правилата за индивидуализация на наказанието.В
този смисъл, въззивният съд счете ,че няма основание за проява на по-голяма
снизходителност към подсъдимият.
Правилен е и решаващият извод на СРС относно приложението на чл.66 от
НК.Настоящият въззивен състав се солидаризира с изводите на СРС ,че условното осъждане
е от естеството да постигне целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК,но за неговата
продължителност първия съд не е изложил мотиви.Въззивният съд счита ,че минималният
отлагателен срок ще окаже най-силно възпиращо въздействие върху поведението на
подсъдимият и ще съдейства за постигане в максимална степен на целите на генералната
превенция по чл.36 от НК,поради което в тази част атакуваният съдебен акт следва да бъде
ревизиран,като срокът по чл.66 от НК следва да се намали от четири на три години.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде изменена в посочения по –
горе смисъл,поради което и на основание чл. 337 ал.1 т.1 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 11.10.2021г. по н. о. х. д. № 584/2021 год. на Софийски районен съд,
Наказателна колегия, 97 с – в.като НАМАЛЯВА размера на определения изпитателен срок
по чл.66 ал.1 от НК на подсъдимия В. Д. В. от четири на ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4