Р Е Ш
Е Н И Е
№ 257/10.04.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен
съд Монтана, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи март две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 259/2023 г.
по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение № 27/08.02.2023 г., постановено по АНД № 202216302009721/2022 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 519/04.08.2022 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица. Със същото на И.А.Д. *** - лицензиран лесовъд, получило позволително за сеч № 0657879/28.02.2022 г. и издал превозен билет № 7538/16.04.2022 г. за 3.30 пл.м.з дървесина, дърва за огрев не от временен склад, посочен в технологичния план за имот № 67677.142.24, за което му е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите.
Касаторът, директор на РДГ Берковица, обжалва решението на съда, като твърди незаконосъобразност, неправилност на решението, поради нарушение на закона. Твърди, че в съставения АУАН и издадено НП са спазени всички изисквания на закона, противно на приетото от въззивния съд. Пълно, точно и изчерпателно е описана фактическата обстановка и безспорно е установено нарушението, неговия нарушител и неговата вина. Прави искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, при което същата е допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказаното производство са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, не било достатъчно индивидуализирано мястото на извършване, не е посочено точно и ясно къде е издаден превозният билет, за да е ясно, че мястото на издаване на същия и временния склад са различни. Прието е, че липса технологичен план, намира, че в случая съдът е лишен от възможност да проконтролира тези факти. Приел е също, че посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е неприложима в случая.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на въззивния съд. Неправилно съдът е приел, че в АУАН и НП са налице неясноти, които да водят до нарушаване правото на защита на административнонаказаното лице. От събраните и представени писмени доказателства безспорно се установява посоченото в АУАН и НП нарушение, като дори оспорващият не е възразил нито относно установеното по протокол № 144402/12.05.2022 г. , нито при съставяне на АУАН. От приложеното извлечение от информационната система на ИАГ безспорно се установява, че временният склад е в Генова мъртвина и същото е различно от установеното с GPSкоординатите, където е издаден превозния билет. Впоследствие наведените доводи в жалбата, че не му било ясно, като приема, че е възможно да е извършил твърдяното нарушение, но не било ясно, т.к. не е посочено точното място, което очевидно е защитна теза, неподкрепена с доказателства. При безспорно установени факти и фактическа обстановка правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на И.Д..
Настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, съдът обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно ал.2 на същия член за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон следи служебно.
Съдебният състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, основните доводи на съда, че не може да проконтролира къде е временния склад по технологичния план, не се споделя от настоящия състав, решението е постановено при неправилен разбор на събраните писмени доказателства, поради което неправилно са приложени относимите материалноправни разпоредби.
Направените възражения и възприети от въззивния съд, че посочената правна норма на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е санкционна и не съдържа правила за поведение по принцип е относително вярно, но следва да се обърне внимание, че в случая в НП изрично е посочено, че същата е във вр. с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите. А съгласно разпоредбата на чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци“, а допълнително посочената заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите, е издадена на основание §37 от ПЗР на ЗГ и чл.211 от ЗГ във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл.7, ал.2 от Наредба № 6 от 07.10.2010 г за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление. Направеното възражение пред въззивния съд, че законът не урежда въпроса за временния склад, същият го е обсъдил и неправилно възприел за основателно, но предвид гореизложеното не се споделя от настоящия състав.
Неоснователни са изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция не споделя. Основателни са възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем. АУАН е съставен, а НП издедено от компетентени органи, с необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно са приложени и относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
При тези данни, касационната инстанция намира, че административното нарушение е установено по безспорен начин и като е отменил обжалваното НП, районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/08.02.2023 г., постановено по АНД № 202216302009721/2022 г. по описа на РС Монтана, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 519/04.08.2022 г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/Берковица, с което на И.А.Д. ***, е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.2 във вр.с чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № ЗАП-142/14.02.2020 г. на изп.директор на Изпълнителна агенция по горите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: