№ 195
гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Велина П.а
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина П.а Гражданско дело №
20215530104730 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Постъпила е искова молба от И. Г. Г. и Р. П. Р., с която се твърди, че видно от
Трудов договор №8 от 13.07.***. и длъжностна характеристика от същата дата, П. Р. П. б.ж.
на с. ***, общ. *** (баща на ищеца Р. П. Р. и фактически съжител с ищцата И. Г. Г.) бил
работил по трудов договор в „Минстрой Марица Изток“ АД на длъжност „машинист на
булдозер“, шифър по НКПД 83422004, като същият имал трудов стаж и професионален
опит по същата професия 34г., 4 месеца и 14 дни. На *****. П. П. изпълнявал служебните
си задължения на обект „Работи по отстраняване на горния пласт на почвата“ в рудник
„Трояново 1“, в близост до с. ***, обл. Стара Загора. Около 15:30 часа при слизане от
управляваната от работника машина,последния паднал върху земна маса от пръст на
селскостопанска нива, вследствие на което получил травматични увреждания. От Епикриза
към ИЗ №6500, издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, ставало ясно, че на
същия ден работникът П. П. бил приет за лечение в Хирургичното отделение на болницата в
средно-тежко общо състояние поради инцидента, при който получил травматичните
увреждания и за който пострадалият нямал спомен. На пациента били извършени преглед и
редица изследвания, направени консултации със специалисти. По време на болничния
престой била приложена медикаментозна терапия, от която работникът се повлиял
положително. На 21.08.***. П. П. бил изписан с подобрение, като била поставена
окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Като придружаващи заболявания са посочени
установените при направените консултации със специалисти: Контузио артикулацио хумери
декстра. Контузио торацис декстра. Малък плеврален излив вдясно. Дадени са препоръки за
спазване на щадящ физически и нервно-психологически режим след изписването, като е
1
назначено и медикаментозно лечение за дома.
На пострадалия работник бил издаден Болничен лист за временна
неработоспособност № Е20210945883 от 23.08.***., издаден от от МБАЛ „Св. Пантелеймон“
АД - гр. Ямбол, от който се установява, че П. П. е в отпуск от *****. до 20.09.***. (общо 34
дни) поради описаната злополука (посочена още тук като трудова по чл.55, ал.1 от КСО),
при която бил получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
След изписването от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, пострадалия отново
почувствал неразположение и отново на същия ден - 21.08.2021 година, постъпил в
болничното заведение за лечение. От Епикриза към ИЗ № 6572 издадена от МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол било видно, че П. П. е приет отново за лечение с диагноза
остри стомашни язви с кървене и придружаващо заболяване - състояние след контузия на
мозъка и посттравматична енцефалопатия. Проведено било медикаментозно лечение, както
по диагнозата с която е приет П. П., така и на придружаващото заболяване. Пациента бил
изписан с предписание за продължаване на лечението в домашни условия на 27.08.2021
година. Въпреки че спазвал всички лекарски предписания и прилагал медикаментозната
терапия, и след изписването си П. П. продължавал да изпитва дискомфорт и
неразположение, болки в главата, прилошавало му. На 28.08.2021 година, близките му го
транспортирали до Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара
Загора, където отново бил приет за лечение. По време на извършване на изследвания за
установяване на състоянието на пострадалия, същия починал. От Съобщение за смърт №***
от ***г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора, било видно, че
причината за смъртта е установена от съдебен лекар д-р Емил Бъчваров и като такава се
посочва: Счупване на шиен прешлен. Възходящ гръбначномозъчен оток. Датата на смъртта
се потвърждава и от Препис-извлечение от акт за смърт от 30.08.20201г., издаден от Община
Стара Загора въз основа на акт за смърт №2088 от 30.08.***., съставен в гр. Стара Загора.
Осигурителят „Минстрой Марица Изток“ АД, депозирал в ТП на НОИ Стара Загора
декларация за трудова злополука с вх. №95/24.08.***. С Разпореждане №95 от 01.09.***. на
НОИ, Териториално поделение - Стара Загора, на основание чл. 60, ал.1 от КСО,
декларираната от осигурителя „Минстрой Марица Изток“ АД, злополука била приета за
трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Сочи се, че злополуката е станала през време и
във връзка с извършваната работа - при изпълнение на възложената му работа, пострадалия
П. Р. П. при излизане от кабината на машината, която управлявал, паднал върху пръст, земна
маса на селскостопанска нива, вследствие на което получил травматични увреждания.
Въпреки, транспортирането по спешност на пострадалия в болнично заведение и
проведеното лечение, вследствие на получените травми при падането от машината, която
управлявал, същия починал на 28.08.2021 година в МБАЛ „Проф. Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара
Загора. С Разпореждане №95 от 01.09.***. на НОИ, Териториално поделение - Стара Загора,
процесната злополука е призната за трудова, поради което и отговорността за обезщетяване
на причинените в резултат на тази злополука вреди следвало да се понесе от работодателя.
Тъй като пострадалият работник не бил имал каквито и да било други инциденти след
2
описания, при които да е получавал травматични увреждания, то несъмнено настъпилата
смърт била в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при описаната
трудова злополука. Видно от Удостоверение за наследници с изх. №054 от 01.09.***.,
издадено от с. ***, Община ***, Р. П. Р. е син на починалия на 28.08.***. П. Р. П., с ЕГН:
**********, б.ж. на с. ***, общ. ***, което се установявало и от Удостоверение за раждане
(Дубликат) от 28.08.2017г., издадено от общ. Раднево въз основа на акт за раждане №0045 от
08.06.2010г., съставен в гр. Раднево. От Удостоверението за раждане било видно също така,
че майка на ищеца е ищцата И. Г. Г., която до смъртта на П. Р. П. живяла на семейни
начала с него на посочения адрес в с. ***, общ. ***. Съгласно константната практика на
ВКС работодателят отговарял имуществено пред работника за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност
или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази
отговорност имала обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по
чл.200 от КТ за съда съществувало задължението само да установи наличие на
трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или
професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата
злополука, респ., налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни
лица от предприятието-работодател, както и причинна връзка между последните и
трудовата злополука, не представлявал задължителен елемент от състава на отговорността
пред пострадалия работник. Трудова злополука били травматичните увреждания, станали
през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в
причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна
или трайна загуба на трудоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.200
от КТ можело да бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване на
предпоставките по чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ. В конкретния случай, починалият работник не
бил допринесъл по никакъв начин за настъпването на злополуката. Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според
константната съдебна практика, справедливостта не била абстрактна категория или
субективнав зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите. При определянето на размера на обезщетението, съдът следвало да прецени
характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е
станало, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет,
продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната към
момента на увреждането и др. В резултат на трудовата злополука за Р. Р. и И. Г. настъпил
най-тежкият житейски резултат -загубили са много близък човек - баща за ищеца и
фактически съжител за ищцата. В резултат на трагичния инцидент ищците претърпели и
търпели и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка
от загубата на толкова близък за тях човек. Това било нормалното житейски оправдано
състояние на едно задружно и сплотено семейство, лишено завинаги от човека, който е бил
неговата основна опора. Ищецът изгубил баща си, към когото изпитвал синовна обич, и
3
животът му щял продължи без бащината подкрепа и грижи, ищеца бил изключително
привързан към своя баща. Разчитал на него в ежедневието си и във всяка житейска
ситуация. Връзката между баща и син е била много силна, но е прекъсната завинаги от
трагичния инцидент.Ищцата загубила своя спътник в живота, с когото споделяла всички
радостни и тъжни мигове, мъжът, когото е обичала безкрайно и когото е дарила със син,
човекът, на когото е имала пълно доверие и на чиято подкрепа винаги можела да разчита.
Смъртта на най-близкия човек на ищците им се отразила изключително негативно. Занапред
те нямало да могат да разчитат на подкрепата на главата на семейството и бивали лишени
от моралната и финансова опора, на която са разчитали от страна на П. Р. П.. Размерът на
претендираните обезщетения бил в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни
казуси. На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати на
ищците и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата
на увреждането - 28.08.***., до окончателното изплащане на сумите.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника „Минстрой
Марица Изток“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул.
„Тачо Даскалов“ №10, представлявано от Г. Н. Вълканов и Динко Петров Ламбев, да
заплати на всеки от ищците И. Г. Г., с ЕГН: **********, лично и като майка и законен
представител на Р. П. Р., е ЕГН: **********, двамата с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ***,
сумите от по 5 000 лв (пет хиляди лева) представляваща част от цялата им претенция от по
150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетения за причинени
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на *****., вследствие на
която на 28.08.***. е настъпила смъртта на П. Р. П., с ЕГН: **********, б.ж. на с. ***, общ.
*** - баща на ищеца и фактически съжител на ищцата, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 28.08.***. - датата, на която е настъпила смъртта, до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна
Ответната страна счита, че така предявените искове са процесуално допустими, но
неоснователни и като такива ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер.Оспорват се изцяло всички фактически твърдения на ищците, че техния
наследодател П. Р. П. е починал вследствие на травматични увреждания получени от него
при трудовата злополука станала на *****. на обект „Работи по отстраняване на горния
пласт на почвата” в рудник Трояново 1, в района на с. ***. Оспорва се изцяло посоченото от
ищците правно основание, а именно, че за тях са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, които да им дадат право да търсят обезщетение за вреди от
трудовата злополука с техния наследодател. Оспорва се размера на претендираното
обезщетение от всеки от ищците, счита се, че е прекомерно и не съответства на
действително претърпените от тях неимуществени вреди. Счита се, че трагичния изход за
наследодателя на ищците не е в резултат на получени травми от него по време на трудовата
злополука на **2021 г„ поради което не били налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 200, ал. 1 от КТ. В случай обаче, че по делото се установи, че смъртта на П. е
настъпила в резултат на травматичните увреждания получени при трудовия инцидент с него,
ответната страна прави възражение за съпричиняване на травмите по време на трудовата
злополука от пострадалия работник. Същият непосредствено преди злополуката бил
преустановил работа с машината - последната е била изключена и в покой, а П. е бил в
технологичен престой, като изчаквал да възникне необходимост от работа с грейдера по
заглаждане на образуваните коловози по пътя от товарните автомобили превозващи пръст.
Той обаче не е изчаквал в съответствие с разпореждането на работодателя, дадени му чрез
4
ръководителите на обекта инж. Д. Г. и инж. Р., а е проявил груба небрежност, като е
изчаквал възникването на необходимост от работа на грейдера стоейки в кабината на
машината при отворена врата, седнал на седалката е високо - около десетина сантиметра над
нивото на седалката, вдигнати крака на арматурното табло (волана) на машината. При това
положение на тялото той сам се бил лишил от здрава опора на три точки - двата крака на
пода на кабината и на седалката, и независимо от причината, поради което е загубил
равновесие - заспИ.е, световъртеж поради нисък хемоглобин или друго движение, не е имал
възможност да се задържи на седалката в кабината. По този начин сам и в грубо нарушение
на разпоредбите на работодателя бил предизвикал падането си на земята от кабината на
грейдера и настъпването на трудовата злополука, съответно и на неблагоприятните
здравословни последици за себе си от злополуката. Ответната страна прави възражение за
съпричиняване от близките на пострадалия, които го транспортирали до и от МБАЛ „Св.
Пантелеймон” Ямбол при втория му престой в болницата, и от дома му до СПО УМБАЛ
„Стоян К.ич“ АД, без да спазват задължителните правила при транспортиране на
пострадали от травми, подобни на тази от която е починал П., както и в предоставянето на
непълна и/или неточна информация за цялостното здравословното състоянието на
пострадалия на приемащия екип на СПО УМБАЛ „Стоян К.ич“ АД. Прави се възражение за
съпричиняване от страна на МБАЛ „Св. Пантелеймон” Ямбол, изразяващо се в непълно,
и/или неточно, и/или неправилно диагностициране на опасните за живота на П. травми и
увреждания при постъпването му в болницата, последвано от непълно и/или неправилно
проведено животоспасяващо лечение на действително получените травми от П. при
злополуката, което лечение не съответствало на цялостното му здравословно състояние и
на реалната степен на опасност за живота му от травматичните уврежданията, с които е
приет за лечение, и в крайна сметка е съпричинило леталния изход за П.. В тази връзка се
твърди, че счупването на шиен прешлен, макар и опасна за живота травма, е заболяване,
което при навременно и правилно диагностициране и лечение завършвало с положителен
резултат за пострадалия. Прави се възражение за съпричиняване от страна на УМБАЛ
„Стоян К.ич“ АД, изразяващо се в неправилно реанимиране на П. при постъпването му в
СПО УМБАЛ „Стоян К.ич“ АД, несъобразено с всички заболявания, които е имал при
постъпването в болницата, което е съпричинило леталния изход за П.. Ответника „Минстрой
Марица изток” АД имало сключен на основание Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите, обн. ДВ бр. 15/2006 г., застрахователен договор с „Алианц
България” ЗАД, с който били застраховани работници и служители по списък, в който бил
включен и пострадалия П. Р. П., срещу покрити рискове от смърт, трайна или временна
загуба на работоспособност от трудова злополука. За сключеният договор била издадена
застрахователна полица № *** от 02.08.2021 г. Съгласно сключената застраховка,
застрахователят дължал плащане на застрахователно обезщетение на правоимащите лица в
договорения размер. Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли
обективно и субективно съединените искове изцяло като неоснователни. В случай, че бъде
прието, че исковете са основателни, се моли да бъде намален размера на обезщетението с
процента на съпричиняване от пострадалия П..
В срока за отговор е постъпило становище от „Алианц България“ ЗАД.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ответника и застрахователното дружество към датата на настъпилата трудова злополука с
ищеца, поради което и не се прави възражение за привличането на ЗАД „Алианц България",
като трето лице - подпомагаща страна на ответника „Минстрой Марица Изток“ АД.
Исковите претенции, предявени от И. Г. Г. се считат за недопустими, поради липса на
процесуална легитимация и правен интерес при иск по чл. 200, КТ, доколкото видно било от
представеното Удостоверение за наследници, починалото лице имало трима наследника -
5
единствено неговите синове, като ищецът И. Г. Г. не фигурирал в същото. Поддържа се
становището за недопустимост на исковите претенции и на двамата ищци, изложени в
отговора на исковата молба, депозиран от ответника „Минстрой Марица Изток“ АД. От
страна на застрахователното дружество се оспорва предявените на осн. чл. 200, КТ искови
претенции за сумите: от по 5000 лв, частично предявени от по 150 000 лева, от всеки от
ищците както следва: Р. П. Р., както и от И. Г. Г. и по основание, и по размер, респективно,
оспорват се и претенциите и на двамата ищци по чл. 86, ЗЗД. Поддържа се отговора на
ответника по отношение на неоснователността на исковите претенции с всички
съображения изложени в него. От страна на „Алианц България“ ЗАД се оспорват изцяло
обстоятелствата относно механизма на трудовата злополука. Освен Разпореждането на
НОИ, ищците не се ангажирали с доказателства по отношение на механизма на трудовата
злополука. Видно било от разпореждането на НОИ, че причината за настъпилата трудова
злополука е: „на работника му прилошава, предполага се, че излиза от кабината и пада на
земята". Във връзка с констатациите на НОИ за причината за злополуката, а именно, че му е
прилошало и е паднал, се твърди, че работника е бил без поставен колан в машината, на
отворена врата и без каска, което само по себе си представлявало три груби нарушения на
ЗБУТ и правилата за безопасност при работа, обезопасяване на работното време,
безопасност при работа с машини и съоръжения при извършената проверка, извършени от
работника или, проявена „груба небрежност" при изпълнение на възложената му работа.
Видно било, че на работодателя незабавно е извършена проверка във връзка с декларираната
трудова злополука, като с протокола за извършената проверка, при която било
констатирано, че работодателя не бил извършил каквито и да било нарушения на КТ или на
ЗБУТ, както и че на работника са проведени всички инструктажи във връзка със заеманата
длъжност и възложената работа. Твърди се, че работника е извършил редица груби
нарушения на ЗБУТ, на правилата за безопасност при работа с машини и съоръжения, както
и на задълженията си, произтичащи от трудов договор, длъжностна характеристика и КТ, от
което следвало, че от страна на работника била проявена „груба небрежност". Прави се
възражение за проявена груба небрежност от страна на работника по време на изпълнение
на трудовите му задължения, като се твърди, че работника сам е причинил настъпилата
трудова злополука, като не бил обезопасил работното си място, не спазил инструкциите за
безопасност при работа, не е спазил инструкциите за работа с машини и съоръжения, не е
носил лични предпазни средства, най-вече, не е носил каска, а от тук следва и че сам е
допринесъл за настъпването на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Твърди
се също, че работника не бил имал необходимата квалификация за заемане на длъжността,
както и че не е имал правоспособност за работа с булдозер. Видно от трудов договор,
работникът е бил пенсионер, с основно образование и без никакъв трудов стаж по
специалността, което противоречало на длъжностната му характеристика, в която,
изискванията за заемане на длъжността са: средно - специално образование, техникум
„СПТУ" - средно-професионално техническо училище, специалност „Верижни и колесни
трактори", както и Удостоверение за правоспособност „булдозерист". Съгласно законовата
уредба, за управление на ППС (пътни транспортни средства), каквото е „булдозер", лицето
6
следвало да има Свидетелство за управление на изкопни машини, но за да завърши този
курс, лицето следва да представи СУМП минимум категория „В", каквото се твърди, че
работника не е притежавал, тъй като същият бил с основно образование, видно от трудовият
договор, а за да завърши курс за СУМПС, лицето следвало да има средно образование.
Видно от подписаните от лицето трудов договор и длъжностна характеристика, последният
е следвало да представи доказателства за правоспособност и диплома за средно образование,
но същите не ги е представил, поради което работникът е декларирал неверни данни пред
работодателя за своите умения. Това обстоятелство само по себе си представлявало „груба
небрежност", проявена от работника, която сама по себе си изключвала правото на
обезщетение по чл. 200, КТ, както се сочи и в исковата молба. В допълнение, се прави
възражение за ангажиране отговорността на застрахователното дружество с претендираните
суми, доколкото съгласно общите условия на сключеният застрахователен договор,
обезщетение не се дължи при проявена груба небрежност от работника и/или констатирани
вирусни заболявания, депресивни състояния, хронични заболявания и други претърпени
заболявания, които не са декларирани за работника, каквито се твърди, че в случая са
налице. Прави се възражение за самопричиняване /съпричиняване. в резултат на проявена
груба небрежност от страна на работника, като се изнася, че ищецът сам е допринесъл за
вредоносният резултат на имуществените вреди, а от там и на неимуществените вреди. В
тази връзка, се твърди, че инцидентът е станал по изключителна вина на ищеца. Оспорва се
наличието на пряка причинно - следствена връзка между смъртта на работника и
настъпилата трудова злополука, което да обуславя иска по чл. 200, КТ и се оспорват
твърденията в исковата молба за причината за смъртта на наследодателя. Твърди се от
застрахователното дружество, че смъртта на лицето е настъпила от друг инцидент -
последващо падане на лицето, удар, или от общо влошено здраве, предвид обстоятелството,
че лицето очевидно не е било в добро физическо и/или психическо състояние, както и
предвид възрастта на работника П. П. - 72 години, на лицето му е прилошало, работника е
бил пенсионер, на 72 години, без необходимата квалификация за заемане на длъжността,
поради което не е бил годен за работа към датата на инцидента. Видно от представената
медицинска документация от деня на прегледа, както и последващи такива, лицето било с
мозъчно сътресение от падането, извършени са му всички изследвания, извършена е
интервенция на главата (шев), но същият е изписан на 21.08.21г. (влязъл в болница на
**21г.), с медикаментозно лечение, подобрено състояние „добро общо състояние, афебилен
и без оплаквания", като е предписано да се върне за сваляне на конците на 25.08.***.
Оспорват се претърпени неимуществени вреди и по основание, и по размер по отношение
на И. Г., доколкото същата не била наследник на П. П. и последният е бил в брак с друга
жена, от която има други двама сина. Ищцата не се ангажирала с доказателства за
твърденията си, че същата е била във фактическо съжителство с П. П.. Напротив, видно от
медицинската документация, П. П. бил с постоянен адрес село ***, ***, а ищцата заедно със
сина си, видно от Удостоверение за наследници е с постоянен адрес село ***, *** - съвсем
различни населени места. От същото удостоверение било видно също, че П. П. е живял
единствено с втория от тримата се синове - В. П. Р., който единствено е с постоянен адрес,
7
адреса на починалия. Счита се, при условията на евентуалност, че претенциите са завишени
по размер. Изхождайки от ППВС № 4/ 1964г., при преценка на дължимото обезщетение от
работодателя, следва да се релевират характера на претърпените имуществени и
неимуществени вреди, интензитета и срока на претърпените болки и страдания,
причинените неудобства, както и да се отчете принципа на справедливост, съобразно
получаваното трудово възнаграждение до деня на злополуката, получените обезщетения по
КСО, както и получени застрахователни обезщетения. В тази връзка, се иска от съда да
отчете обстоятелството, че основното трудовото възнаграждение на ищеца, съгласно
представеният трудов договор е 900 лева, същият е пенсионер на 72 години, поради което в
исковата молба липсвали правни и фактически основания за претендираните суми от по 150
000 лева за всеки от ищците. Следвало също да се подчертае, че съгласно представеното
удостоверение за наследници, лицето имало трима наследника в лицето на неговите синове,
като в случай, че претенцията бъде уважена, следва съдът да има предвид, че обезщетение се
дължи на всеки от наследниците съобразно припадащата им се част от наследствената маса.
При условията на евентуалност, се прави възражение за всички претенции на ищците за
сумата над 23 500 лева за всеки от ищците по отделно, доколкото съгласно подписаният
застрахователен договор, при смърт на работника от трудова злополука, в случай, че не са
налице правоизключващи факти и обстоятелства по общите условия, по застрахователния
договор, за починалият П. П. е договорирано обезщетение на наследниците при смърт, общо
за всички, сумата от 94 000 лева. Предвид обстоятелството, че наследодателят имал трима
наследника, от които само единият е предявил претенцията си по съдебен ред към
настоящия момент, но същевременно и ищцата И. Г. предявява претенции за обезщетение,
то при разделяне на сумата на 4, се получавало обезщетение от 23 500 лева за всеки
наследник. Прави се възражение за прихващане на исковите претенции с всички
обезщетения, получени от работника, и от всички наследници, във връзка с процесната
трудова злополука, а именно: Всички обезщетения, получени от ищеца по реда на КСО от
НОИ по време на престоя си поради отпуск по болест, обезщетенията, получени от
застрахователното дружество, във връзка със застраховка „трудова злополука" на
работниците на ответника, всички получени пенсии от работника и наследниците му.
Оспорва се претенцията за лихва за периода от 28.08.***. до датата на завеждане на исковата
молба, доколкото ищците не били предявили доброволна претенция. Предвид оспорването
на исковите претенции по главница, оспорват се и претенциите за лихва от датата на
завеждане на исковата молба. Счита се, че ищците не се ангажират с доказателства за нито
едно от твърденията си в исковата молба, както и претърпените неимуществени вреди в
соченият интензитет и време, поради което исковата молба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Предвид гореизложеното, се иска да бъдат оставени без
разглеждане предявените искови претенции от И. Г. Г. по чл. 200, КТ като недопустими, а
производството по отношение на нея да бъде прекратено, да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искови претенции на двамата ищци, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Ж. З. – а ответното дружество
от адв. Т. А.. Явява се и управителя на същото-Д. Ламбев.
8
От фактическа страна:
Установява се видно от Трудов договор № ***г. -заверено копие, от който е
приложено по делото, че П. Р. П. като работник на длъжност –маш. булдозер и „Минстрой
Марица Изток“ АД –като работодател са се намирали в трудовоправни отношения по между
си.
Приложена по делото е длъжностна характеристика на П. П., видно от която е, че за
длъжност „машинист на булдозер“ сред основните функции и задължения е регламентирано,
че следва да познава много добре възможностите на машината и инструкцията за нейната
експлоатация, да управлява булдозера и извършва безопасно различни видове операции и
работи, да познава принципа на действие и взаимодействие на отделните възли и агрегати.
Приложена по делото е Епикриза издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ АД гр. Ямбол за П., видно от която е, че е постъпил на *****. и изписан на
21.08.***., посочена е окончателна диагноза: мозъчно сътресение. Отразени са препоръки
към ОПЛ на пациента: проследяване на състоянието и консултация с неврохирург от СИМП
след 21.09.***.
Налице по делото е Епикриза издадена от Вътрешно отделение по Гастроентерология
нефрология и клинична хематология при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол за П.,
видно от която е, че е постъпил на 21.08.***. изписан на 27.08.***. посочена е окончателна
диагноза: остри стомашни язви с кървене, придружаващи заболявания състояние след
контузия на мозъка, посттравматична енцефалопатия. Срещу графата консултации е
отразено невролог: състояние след контузия на мозъка посттравматична енцефалопатия.
Приложен по делото е болничен лист за П. от 23.08.***., посочена диагноза: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, като причина е отразено-злополука-трудова.
Приложено по делото е съобщение за смърт №*** за П. от ***г., както и препис
извлечение от акт за смърт.
Приложено по делото е удостоверение за наследници, от което е видно, че след
смъртта си починалия е оставил като наследници синовете си Р. П. Р., В. П. Р. и Р. П. Р..
Приложено по делото е Удостоверение за раждане на Р. П. Р..
Налице по делото е Разпореждане №95/01.09.***., по силата на което декларираната
злополука вх. № 95/24.08.***. на Териториално поделение Ст. Загора от осигурителя
„Минстрой Марица Изток“ АД станала с П. Р. П. на *****. се приема за трудова.
Приложен по делото е пътен лист за автомобил Грейдер за период *****.00:00:00-
*****. 23:59:00 издаден на 09.11.***.
Налице по делото е застрахователна полица №*** Задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“. Като застраховащ е посочено
ищцовото дружество, а като застраховани-41 лица работници и служители на застраховащия
по приложен поименен списък неразделна част от полицата. В приложения списък под №28
фигурира името на починалия П..
9
Приложено по делото е копие от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа, Ежедневен инструктаж на обект земни работи, започната на 14.07.***. завършена на
31.08.***. За дата *****. от книгата е видно, че на позиция трета е записано името на
пострадалия, налице е и подпис на инструктирания. Налице е подпис на инструктирания П.
П. и в извадка от Книга за инструктаж-начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда
и противопожарна охрана под №677.
Налице по делото е Удостоверение за промени на постоянен адрес на И. Г. Г., както и
удостоверение за семейно положение съпруг/а и деца на Г., от което е видно, че има син Р.
П. Р.. От удостоверение за постоянен адрес на Г. е видно, че е отразен като такъв с. *** ***
от 20.02.2004г.
Видно от справка от ОДМВР *** е , че починалия е имал валидно СУМПС към дата
13.07.***. и към *****.
Приложено по делото е трудово досие на П. Р..
Видно от справка от НОИ-ТП Ст. Загора е, че на П. не са изплащани парични
обезщетения за безработица и парични обезщетения за временна неработоспособност от ТП
на НОИ Ст. Загора за период от 21.08.***. до момента на изготвяне на справката. Видно от
справка от НОИ-ТД *** е, че пенсията на пострадалия била прекратена от 31.08.***. тъй
като бил починал на 28.08.***. последната дължима пенсия за м. 08. била преведена по
лична платежна сметка в Банка ДСК АД. ТД на НОИ *** не било изплащало на
наследниците пенсии. Имало отпусната наследствена пенсия на наследник от 01.09.***.
Представени по делото са болнични листове издадени на П. Р. П..
Приложено по делото писмо от РЗИ Ст. Загора видно от което, е че в националната
информационна система за Ковид-19 нямало данни П. да е боледувал от Ковид-19 или
същия да е бил карантиниран като контактен на боледували от Ковид-19, лицето не било
боледувало от други заразни болести подлежащи на отчет по Наредба №21 от 18.07.2005г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести.
Приложени по делото са декларация за трудова злополука, протокол за разследване
на допусната трудова злополука в „Минстрой Марица Изток“ АД, както и обяснения на И.
В. И. и Г. В. Г.
Налице по делото е Епикриза издадена от Клиника по обща и оперативна хирургия
при УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.ич“ АД, от която е видно, че П. е постъпил на 16.04.***.
изписан на 20.04.***. Отразена е окончателна диагноза: Улкус Дуодени сангвинолента.
Хематемезис.
Приложени по делото са болнични листове за починалия П. от 22.06.***.,
01.12.2020г., 01.11.2019г., 03.06.2019г.
Налице по делото е Инструкция за безопасна работа с булдозер.
Приложена по делото е Справка за извършени прегледи на П. Р. П. представена от
НЗОК- РЗОК Ст. Загора.
10
При изслушването на ищцата И. Г. същата твърди, че на 28.08.***. П. бил
транспортиран чрез частна клиника и приет в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.ич“ АД, след което
починал Имал рана на дясната страна на врата и на ръката. П. бил изписан от МБАЛ „Св.
Пантелеймон“ Ямбол АД на 27.08.***. следобяд към два часа. Същия споделял, че го боли
от дясна страна.Возел се на задната седалка на колата.
Видно от показанията на св. Р. П. Р. е, че ищцата и починалия живеели заедно от 15
години. В деня на злополуката свидетеля посетил баща си до болницата в гр. Ямбол. На
изписването от болницата пострадалия бил целия в рани- в дясната част по главата по
ръката и по крака имал синини. След прибирането им у дома повърнал кръв, при което бил
подаден сигнал на тел. 112. П. бил откаран и приет в спешен център в гр. Ямбол, а след това
настанен във вътрешно отделение. На 27.08.***. бил изписан, при прибирането си в къщи,
легнал, близките му потърсили частна линейка и пострадалия бил откаран в Ст. Загора,
където бил приет в неотложен кабинет, след няколко часа починал. Битови инциденти с
пострадалия в дома му нямало. Загубата на П. се отразила тежко на ищцата и детето Р.,
първата изпаднала в депресии, детето имало проблеми в училище.
Видно от показанията на св. К. М. К. е, че познавал починалия и ищцата, те имали
дете. Детето изживявало тежко смъртта на баща си, а ищцата била съкрушена. Въпреки, че
приживе починалия бил пенсионер се чувствал здрав, работел за да стабилизира финансово
семейството си.
В показанията си св. Д. Д. Г.-ръководител производствено технически отдел при
ответното дружество твърди, че познавал починалия като изпълнителен, кадърен, работлив
човек, нямал пропуски в трудовата дисциплина, изпълнявал съвестно и качествено задачите
си. Свидетеля бил правил забележки на П. за това, че по време на технологичен престой
стоял с вдигнати крака около волана на грейдера, а от страни на волана имало 3-4 ръчки,
които представлявали лостове, с които се движело греблото на грейдера спрямо
хоризонталния и вертикалния наклон, по който минава. На П. свидетеля бил правил
забележки и за това, че не бил гресирал машината. След като получил съобщение за това, че
П. бил намерен под грейдера свидетелят отишъл на обекта, там била линейка, пострадалия
имал бяла яка на врата, П. му споделил, че чувства болка. При отИ.ето на свидетелят на
место двете врати на грейдера били отворени, не бил запален и на 95% греблото било
поставено в позиция. Нивото на вратата на грейдера било на 1,5м от земята, имало три
стъпала до вратата.
Видно от показанията на св. И. В. И. е, че работи в ответното дружество като
багерист. На *****. свидетелят работел на багер, а починалия карал грейдер. Свидетелят
бил видял П. с вдигнати на таблото крака, след 15 минути го видял, че е с крака под
машината, а тялото и главата му навън от същата. Свидетелят отишъл до П. видял, че е
охлузен от дясната си страна, бил ударен в дясната област на главата, раните му били доста
дълбоки. П. бил с работно облекло. Двете врати на грейдера били отворени за да става
течение. Инструктаж им бил извършен от прекия началник, който идвал всяка сутрин, лични
предпазни средства им се давали всяка година, на 6 месеца.
11
Видно от показанията на св. П. М. П. е, че поставянето на яка на шията било
превантивна мярка прилагана от екипа на Спешна помощ, при довеждането на П. от Спешна
помощ в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ дежурен хирург консултирал болния назначил КАТ на
глава, на гръден кош и ренгенография на дяснораменна става, при КАТ на главата се
виждали костите на черепа главния мозък, консултация с невролог не била извършена,
нямало симптоматика.
Налице по делото е История на заболяването изпратена от УМБАЛ „Проф. д-р Ст.
К.ич“ Ст. Загора.
Налице по делото е История на заболяването №***г. изпратена от МБАЛ „Св.
Пантелеймон“-Ямбол“ АД
По делото е приложена съдебно-медицинска експертиза на труп №***/***. видно от
която е, че при огледа и аутопсията на П. Р. П. се установило:счупване на тялото на втори
шиен прешлен с разместване, кръвонасядане на меките тъкани около счупването, оток на
мозъка, вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор. Алкохолна кардиомиопатия.
Охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците. Охлузване на лицето. Причината за
смъртта била възходящ мозъчен оток вследствие на шийната травма, довел до парализа на
важни мозъчни центрове-дихателен и сърдечно-съдов. Травматичните увреждания били
причинени от действието на твърди, тъпи предмети и тъпо ръбести предмети и било
възможно да са получени при падане от строителна машина при удари в нейните детайли и
терена.
Налице по делото е фиш за спешна медицинска помощ от *****. оформен за
пострадалия, отразено е в допълнителен клиничен преглед: болка в дясно рамо, рана на
главата. В графата „шиниране“ е сложена отметка срещу думата „яка“.
Видно от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза е, че нямало
категорични данни с какви точно инструкции е бил запознат работникът, нямало писмени
данни какво точно бил нарушил. Несъмнено работникът бил запознат с основните
изисквания за спазване на работното време, но спецификата специално на неговата дейност
не е представена според вещото лице, с документ в който да е конкретизирано с какво точно
да се занимава и как да го прави по време на технологичния престой. При огледа на *****. в
кабината на грейдера имало налична каска. Нямало категорични данни имал ли е обективна
възможност работника П. да предотврати злополуката, същия имал необходимата
квалификация за изпълнение на възложената работа. Според вещото лице нямало
представени данни за периода от сключване на трудовия договор починалия П. да е получил
срещу негов подпис лични предпазни средства-каска и светлоотразителна жилетка, нямало
представени разписани и подписани задължения от работника какво да прави по времето на
технологичен престой. Според свидетелски показания по делото фургонът към момента на
злополуката се намирал на около километър разстояние и по време на технологичен престой
на грейдера не се бил ползвал за почивка. Нямало никъде запис още повече положен подпис
на пострадалия, че по време на технологичните почивки трябва да стои в кабината с каска,
светлоотразителна жилетка с поставен колан и затворени врати при изключен двигател и
12
неработещ климатик. Лостовете при изгасен двигател на грейдера били неактивни. Според
вещото лице на работника бил провеждан начален и периодичен инструктаж с положени
подписи. Според вещото лице при поставени крака на лостовете за управление било
невъзможно падане през вратата, поради законтрящото действие на краката от седалката
Поради подлакътниците вероятността от странично изпадане била малко вероятна. Вещото
лице изтъква, че 2,2м е разстоянието от седалката до изравнения терен на земята, и 1,7м от
пода на кабината до изравнения терен на земята.
Видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза е, че П. е
получил следните травматични увреждания при претърпяната трудова злополука на **2021
година: Контузия на главата, рана на челото в дясно, охлузвания в дясна скула, охлузвания в
дясна букална област, подкожен хематом в дясна шийна област, мозъчно сътресение,
фрактура на втори шиен прешлен с разместване, мозъчен оток в малък и продълговат мозък,
контузия на дясна раменна става, охлузване по ляво коляно, охлузване по ляв глезен,
подкожен хематом по лява мишница, контузия на гръдният кош в дясно над лопатката,
плеврален излив вдясно. Според вещото лице от сведенията на направените проверки и
обследвания, медицински документи и свидетелски показания е видно, че има категорична
причинно следствена връзка между трудовата злополука, усложненията след нея и смъртта
на пострадалият.Травматичните увреждания според вещото лице са причинени от
действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и е възможно да са били получени при
падане от строителна машина при удари в нейните детайли и терена. Прилошаването на
пострадалия най-вероятно се дължало на ортостатичен колапс при изправянето на
последния. Фактори влияещи на това били- висока околна температура, хипотония, рязко
изправяне, напреднала възраст. От обследваните документи било видно, че лицето само
преди 4 месеца е лекувано по повод кръвоизлив от стомашно -чревният тракт в Хирургична
клиника в УМБАЛ Стара Загора и имало вероятност да е с остатъчни колапсни състояния от
загубените количества кръв тогава. Не се изключвало и спъване, подхлъзване, или политане
при слизането от грейдера. От аутопсията липсвала увреда на друг орган. Причината за
смъртта на П. е възходящ мозъчен оток вследствие на шийната травма, довел до парализа на
важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов. Аутопсията по категоричен начин
доказвала вида увреда и причината за смъртта. Травмата описана при трудовата злополука
обяснявала механизма на получаване на увредата. Липсата на сериозни увреди по други
органи и системи показва директно кое е предизвикало Фаталният изход от увредата.
Според вещото лице смърта категорично е настъпила от напредваш мозъчен оток в шийният
отдел. Това е довело до нарушаване на жизнено важни функции на организма каквито са
сърдечна дейност и дишане. Счупването на шията се дължало на рязка дефлексия и
последваща флеския в шията или на директна травма върху нея. Начина на травмиране
описан в делото може според вещото лице да се смята за механизъм водещ до такъв вид
увреда на шийният гръбнак с проява счупване на шиен прешлен без контузия на
гръбначният и продълговат мозък и е без огнищна неврологична симптоматика веднага след
травмата и под прикритието на симптомите на мозъчното сътресение и визуално блоковата
травма-глава, шия, рамо , гръден кош всичките в дясно. Описаният кръвоизлив в областта на
13
шията е с белезите на начална резорбция на кръвта отговаряща на времето на травмата и от
описанието на съдебно медицинският експерт при аутопсията-Шията…в задната и дясната й
част се установява синьо-зелено кръвонасядане, което се слива с подобно кръвонасядане на
дясното рамо и дясната горна част на гърба, като последното заема цялата дясната лопаткова
област. При счупване на шийни прешлени се извършвало два вида лечение. Първото било
консервативно/в началото болнично и след това домашно/. То се извършва чрез
имобилизация на шийните прешлени с различни видове твърди шийни яки. Второто -
оперативно. Към тези два вида лечение се добавя и медикаментозно - стационарно и в
домашни условия. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че при загубата на съзнание
каквато и да е по степен винаги трябвало да се проследи за увреждане на шията, при травма
на различните прешлени и в частност втори шиен прешлен по принцип имало болкова
реакция, при П. нямало неврологична симптоматика от началото до края, той загинал от
оток, а не от контузия. П. имал микротравма в зоната на втори шиен прешлен,
хиповолимичен и хеморагичен шок.
Според Заключението по тройната съдебно-медицинска експертиза въз основа на
медицинската документация и СМЕ, П. Р. П. на **2021 година, при настъпилия инцидент е
получил следните травматични увреждания: Контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на дясна раменна става,контузия на дясната половина на гръдния кош, плеврален
излив, разкъсно-контузна рана на челото в дясно, охлузване в дясна скула, точковидни
охлузвания в дясна букална област,обширно кръвонасядане обхващащо кожата на дясна
шийна област, в областите на дясно рамо и дясна лопатка, точковидни охлузвания по кожа
на лявото коляно, ивичести охлузвания по кожата на левия глезен, счупване на тялото на
втори шиен прешлен с разместване, разкъсване на предна надлъжна връзка.и кръвонасядане
на околните тъкани При допълнителния анализ на извършените образни изследвания се
установило: липса на травматични увреждания в областта на видимите участъци на първи
шиен и горната половина на втори шиен прешлени, суспектни данни за счупване на шийка
на дясната раменна кост, без дислокация,счупване на 7 и 8-мо ребра в дясно по
паравертебрална линия, счупване на десния страничен израстък на 7-ми гръден прешлен,
прекъсване на върха на спинозния израстък на 12-ти гръден прешлен. Вещите лица не
можели да приемат наличието на причинно-следствена връзка между счупването на втори
шиен прешлен и настъпилата смърт 10 дни след инцидента. Описаното при аутопсията на
починалия вклиняване на малкомозъчните тонзили, в медицинската практика обичайно
следвало като усложнение след развитие на оток на главния мозък. В случая с пострадалия
П. травматичните увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет. Видимите
травматични увреждания по тялото на пострадалия били разположени в различни проекции,
поради това било възможно да бъдат получени при падане от строителна машина и при
удари в нейните детайли и терена. В заключението е отразено: КТ на главен мозък, от
топограмата линейна силна сянка с кос ход през тялото на втори шиен прешлен, без
разместване и въпреки, че находката не била категорична за фрактура, правило впечатление
леко разширените меки тъкани превертебрално 7-9мм-норма до 7 мм.
Видно от заявеното в съдебно заседание от вещото лице П. Т. е, че най-вероятната
причина за смъртта бил остър възпалителен процес на фона на тежък хроничен процес на
белия дроб-пулмофиброза което води до тежка хипоксия последната се утежнява от
хиповолемичен шок довел до мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване. Според вещото
лице П.Т. се отбелязва като най-вероятно счупване това, при което настъпва екстензия на
шията, преразтягане на предна надлежна връзка и отчупване на фрагмент при това
преразтягане на тялото на втори шиен прешлен. Според вещото лице Т. Г. въпреки, че в
14
обхванатите от скенер зони на първи и втори шиен прешлен не се установявали
травматични прекъсвания твърди, че двата скенера обхващали частично и незадоволително
шийния отдел. Според вещото лице А. Д. в периода от травмата до леталния изход на лицето
в документацията нямало отразени нови травматични промени. Възможно било всички
травматични увреждания да са станали от падане от машина според П. Т..
От правна страна
Предявените искове са процесуално допустими.
Според чл.200 ал.1 от Кодекса на труда за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Правната теория и съдебната практика
са категорични,че отговорността по чл.200 от Кодекса на труда, има обективен характер и
пострадалият работник, или служител не е необходимо да доказва виновно поведение от
страна на работодателя, или друг негов работник или служител. Отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ е безвиновнна и гарационно-обезпечителна по своята правна
характеристика. Работодателят отговаря за уврежданията причинени на работника или
служителя при изпълнение на неговите трудови задължения,независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като работодателят е
длъжен да осигури безопасни условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. В
настоящия случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество са
налице-между страните е имало сключен трудов договор № ***г.,налице е трудова
злополука, установена по надлежния ред от представеното Разпореждане №95/01.09.***. на
ТП на НОИ- Ст. Загора, както и декларация за трудова злополука, протокол за разследване
на допусната трудова злополука в „Минстрой Марица Изток“ АД, медицинска
документация.
Съдът намира, че по делото се установи и причинната връзка между настъпилата
смърт на П. П. и претърпяната трудова злополука- на първо място в заключението на
съдебно-медицинската експертиза се твърди, че причината за смъртта на П. е възходящ
мозъчен оток вследствие на шийна травма довел до парализа на важни мозъчни центрове
дихателен и сърдечно-съдов. И двете експертизи съдебно-медицинската експертиза и
Тройна съдебно-медицинската експертиза приемат, че травматичните увреждания е
възможно да са станали от падане от машина. Смъртта категорично е настъпила от
напредващ мозъчен оток в шийния отдел според единичната СМЕ за разлика от нея в
тройната СМЕ вещите лица не изтъкват категорична причина за смъртта, като сочат
вероятна такава, но безспорно е, че от КТ на главен мозък, от топограмата се установява
линейна силна сянка с кос ход през тялото на втори шиен прешлен, без разместване и
въпреки, че находката не била категорична за фрактура, правило впечатление леко
разширените меки тъкани превертебрално 7-9мм-норма до 7 мм. Според вещото лице П.Т. се
отбелязва като най-вероятно счупване това, при което настъпва екстензия на шията,
преразтягане на предна надлежна връзка и отчупване на фрагмент при това преразтягане на
тялото на втори шиен прешлен. От друга страна според вещото лице А. Д. в периода от
травмата до леталния изход на лицето в документацията нямало отразени нови травматични
промени. Не на последно място в съдебно заседание вещото лице П. Т. заявява, че в
медицинската документация било описано също обилно кръвонасядане в задна част на
15
шията, задна част на рамо и задна лопатъчна област която може да е в резултата на счупване
на шийката на дясна раменна кост, тези дълбоки кръвонасядания не се виждали
непосредствено след травмата но в продължение на два-три дни се визуализирали. В
заключението на единичната СМЕ е отразено, че описания кръвоизлив в областта на шията е
с белезите на начална резорбция на кръвта отговаряща на времето на травмата. Според
вещите лица по тройната СМЕ липсвало подробно описание на локализацията на
фрактурната линия на тялото на втори шиен прешлен, но означено е, че е било налице
разместване, освен това в експертизата като едно от вероятните увреждания, които могат да
доведат до дифузен мозъчен оток с повишено вътречерепно налягане усложнено с
малкомозъчно вклиняване с последващо притискане на жизнено важни центрове / дихателен
и сърдечно-съдов/ в продълговатия мозък се сочи разместване на костните фрагменти с
притискане на шиен отдел на гръбначен мозък и остър спинален шок.
Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД посочва,че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
не е абстрактно понятие.То е свързано с редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства,които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, причинените морални
страдания, и др. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от ищцовата страна.
Обезщетението следва да бъде определено по справедливост, което се отнася не само до
размера на обезщетението, а и до естеството и характера на страданията, които подлежат на
обезщетяване. Същото следва да възмезди действително претърпените от ищцовата страна
страдания вследствие на смъртта на починалия П.. Преценката при определяне на
неимуществените вреди се основава на конкретните обстоятелства и има за цел да
компенсира действително претърпени страдания на пострадалия.
Целта на обезщетението за неимуществени вреди е да компенсира в максимална
степен причинените на ищеца неимуществени вреди /претърпените от него болки и
страдания/ възникнали от деянието. Вследствие на състоялата се трудова злополука и като
резултат от същата- смъртта на съжителя за ищцата и бащата за детето Р., ищците
претърпели значителни неимуществени вреди и продължават да понасят такива – измъчват
ги душевни терзания, усещане за емоционална празнота и дълбока скръб по починалия
съжител и баща. Душевната болка повлияла и върху учебния процес на детето Р., ищцата
изпадала в депресии. Този извод следва от съвкупното разглеждане на свидетелските
показания. Настоящия съдебен състав базирайки се на заключението на вещите лица и
другите събрани по делото доказателства намира последиците от посочените травми за
обективно установени и доказани. При съвкупната преценка на всички обстоятелства
следва да се отчете, че пострадалия е починал в една активна и трудоспособна възраст, без
да може да бъде пълноценен съпруг и баща на малолетното си още дете. Вземайки предвид –
настъпилата смърт на П. Р. П., причинените морални страдания, настоящия съдебен състав
счита,че следва да уважи предявените като частични искове от ищцата и детето Р. П.,
заедно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането-28.08.***. до
окончателното изплащане.
По разноските:
16
От ищцовата страна е направено искане за присъждане на разноски, по делото са
представени договори за правна защита и съдействие и пълномощни от 07.09.***. от И. Г. Г.
и И. Г. Г. като майка и законен представител на малолетното дете Р. П. Р.. В договорите е
обективирано, че правната защита ще бъде осъществена безплатно съгл. разпоредбата на
чл.38 ал.2 ЗА. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга
на визираните в т.1-т.3 на чл.38 ал.1 от ЗА е установено със закон. В конкретния случай са
налице всички необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуалния
представител на ищците да претендират и получат възнаграждение за оказаната безплатно
адвокатска помощ и съдействие на осн. чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна – за разноски за
процесуално представителство на ищците. Предвид горното съдът счита, че следва да
определи в полза на процесуалния представител на И. Г. Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 580лв - чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и в полза на процесуалния представител на И. Г. Г. като майка
и законен представител на малолетното дете Р. П. Р. адвокатско възнаграждение в размер на
580лв - чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Минстрой Марица Изток“ ЕИК ********* с адрес гр. Раднево ул. „Тачо
Даскалов“ №10 да заплати на И. Г. Г. ЕГН: ********** с адрес: с. *** *** общ. *** обл. ***
сумата от 5 000,00лв представляваща част от цялата претенция от 150000лв,
представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука станала на *****. вследствие на която на 28.08.***. е настъпила смъртта на П. Р.
П. с ЕГН: ********** б.ж. на с. *** общ. ***-фактически съжител на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 28.08.***. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Минстрой Марица Изток“ ЕИК ********* с адрес гр. Раднево ул. „Тачо
Даскалов“ №10 да заплати на И. Г. Г. ЕГН: ********** с адрес: с. *** *** общ. *** обл.
***, като майка и законен представител на Р. П. Р. с ЕГН: ********** сумата от 5 000,00лв
представляваща част от цялата претенция от 150000лв, представляващи обезщетения за
причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука станала на *****.
вследствие, на която на 28.08.***. е настъпила смъртта на П. Р. П. с ЕГН: ********** б.ж.
на с. *** общ. ***-баща на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 28.08.***. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „Минстрой Марица Изток“ ЕИК ********* с адрес гр. Раднево ул. „Тачо
Даскалов“ №10 да заплати в полза на адв. Ж. З. с адрес от гр. Стара Загора, ул. „Х. Д.
Асенов“ № №89 ет.4 офис 2, сумата в размер на 1160лв представляваща адв.
възнаграждение.
17
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Минстрой Марица Изток“ ЕИК *********
с адрес гр. Раднево ул. „Тачо Даскалов“ №10 да заплати в полза на държавата по сметка на
РС Ст. Загора сумата от 400лв държавна такса съобразно с уважения размер на иска и
сумата от 1384,50лв -за СМЕ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
18