От Софийска градска прокуратура е внесен
обвинителен акт по обвинението на А.Р.М.
за това, че на 12.05.2006 г., около 13,30 ч. в гр. С., в асансьора на
бл.*, вх.* находящ се в ж.к."Х.С." е отнел
чужда движима вещ-1 бр.мобилен апарат марка „Сони Ериксон" модел К 700 I на стойност 264 лв. от владението на И.Я.В., с намерение
противозаконно да го присвои, като е употребил за това сила-нанесъл удари с
десен юмрук по главата и гърдите на И.В., хванал главата му с дясната си ръка и я удрял в стената на
асансьора и заплашване-насочил към врата на И.В. джобен нож, като го заплашил с
думите -"Дай си телефона и не викай, защото ще те наръгам"
,след което взел от дясната ръка на И.В. инкриминираната вещ, като деянието е
осъществено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъден на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Деянието е квалифицирано по чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198,
ал.1 в. с чл.29, ал.1 б.”а” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, изразява
становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. При
определяне на наказанието прокурорът пледира съдът да отчете липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, като определи наказание „лишаване от
свобода” за срок от три години и шест месеца, което да се изтърпи от подсъдимия
при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият М. упражнява правото си да
признае фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума заявява, че съжалява за
извършеното престъпление.
Защитникът на подсъдимия М. моли съдът да наложи минимално по размер
наказание с оглед процесуалното поведение на подсъдимия и младата му
възраст.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, въз основа на събраните доказателства,които обсъди поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Р.М. е български гражданин, роден на
*** ***, с ЕГН **********,***, местност „Х.М." № *, с
основно образование, неженен, осъждан.
Преди инкриминираната дата подсъдимият
Веселинов е осъждан с различни присъди,както следва: по пет различни
наказателни производства за извършени от него деяния, като непълнолетно лице,
по описа на РС-Русе, при които са му били наложени наказания „лишаване от
свобода” . По арг. от чл.29, ал.2 от НК тези съдебни актове не оказват влияние
върху правната квалификация на деянието. Подсъдимият е бил осъждан и като пълнолетно лице по НОХД 1712/2003г. по описа на РС – Русе с присъда,
влязла в сила на 18.08.2003г. , с която за извършено тежко умишлено
престъпление (по чл.195 , ал.1, т.3 от НК), на подсъдимия е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което
не е било отложено по чл.66 от НК. Това
наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 01.10.2005г. (справка рег. №
И-2005г. /08.02.2011г. от ДП). Деянието, описано в обвинителния акт е било
извършено на 12.05.2006г. ,т.е. в срока по чл.30, ал.1 от НК.
След деянието подсъдимият е осъждан, както
следва: на лишаване от свобода за срок
от три години, наложено по
НОХД 2464/2006г.на СРС,НК с
присъда, влязла в сила на 28.03.2007г. за деяние, извършено на 28.04.2006г.;
наказание „лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца, наложено
с протоколно определение на СРС, НК, 4 състав, влязло в сила на 17.04.2007г. на
СРС, НК, 4 състав по НОХД 18047/2006г. за деяние,извършено на 21.04.2006г.;
наказание „лишаване от свобода”за срок от две години по НОХД 3978/06г.
по описа на СГС,НО, 6 състав
с присъда ,в сила на 08.08.2007г. за деяние, извършено на 12.04.2006г; наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година и девет месеца, наложено по НОХД 17828/2006г. на СРС, НК с
присъда, влязла в сила на 29.11.2007г.
за деяние, извършено на 14.04.2006г. и наказание „лишаване от свобода „ за срок
от две години и шест месеца, наложено по НОХД 181/2007г. по описа
на СРС, НК с присъда, влязла в сила на 19.07.2007г. за деяние ,извършено на 11.05.2006г.
Деянията, за които са постановени горепосочените съдебни актове са в отношение
на реална съвкупност, като съдебните актове не оказват влияние върху правната
квалификация на деянието.
Съдът се
е произнесъл с определение по чл.372, ал.4 от НПК, с което е приел за
установено, че самопризнанието, направено от подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК,
се подкрепя от събраните доказателства, поради което е обявено, че няма да се
събират доказателства за тези факти. С
оглед постановеното определение по чл.372, ал.4 от НПК и на основание чл.373,
ал.3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както следва:
На 12.05.2006 г., около 13,30 ч. свидетелите
И.Я.В. и П.А.М. се прибирали от училище и се насочили към вх.Е на бл* в ж.к."Х.С." в гр.С., където живеели. Подсъдимият М. ги проследил и тръгнал
след тях като след като свидетелите влезли във входа и след това в
асансьора, ги последвал, като влязъл с тях в асансьорната кабина. Докато
асансьорът се движел в посока нагоре, подс. М. натиснал копчето за спиране и асансьорът заседнал между първия и втория
етаж. След като асансьорът спрял, подсъдимият нанесъл удари с десен
юмрук по главата и гърдите на св.В. , хванал главата му с дясната си ръка и я
удрял в стената на асансьора. Веднага след
това подс. М. извадил от джоба на панталона си джобен нож и го заплашил с
думите "Дай си телефона и не викай, защото ще те наръгам". Св.
В. се уплашил от действията на подсъдимия и извадил от джоба си мобилен апарат
„Сони Ериксон", модел К 700 I на
стойност 264 лв. След като взел телефона
, подсъдимият М. казал на св.М. да натисне копчето на първия етаж. При
спирането на асансьора подсъдимият излязъл на етажната площадка и избягал навън. В хода на разследването подсъдимият
М. бил предявен на свидетелите В. и М. и категорично бил разпознат като
извършителя на деянието.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
За да постанови определение по чл.372, ал.4
от НПК и за да приеме за установена описаната фактическа обстановка, съдът прие
за добросъвестни показанията на свидетелите :
И.В., проверени с показанията на свидетелката С.В. и П.М.. Съдът изведе фактите по случая
от протоколи за разпознаване на лица (л.12, л.13 от ДП), от заключение на
експертизи, както следва: СПЕ ( л.24-л.30 от ДП, л.34 –л.39 от ДП), с които е
безспорно установена психичната годност на свидетелите В. и М. и свързаната с
това възможност да дават свидетелски показания, СОЕ (л.45 –л.46 от ДП). Съдът
прие и писмените доказателства и доказателствени средства, справка за съдимост, удостоверение от ГДИН относно
периодите на изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”, както и
удостоверение от М-ТЕЛ изх. № 6209/22.05.2006г. относно факта на проведени
телефонни разговори след инкриминираната дата (л.43 от ДП).
Съдът съобрази факта, че в досъдебното
производство основните свидетели на обвинението – И.В. и П.М. са били
разпитвани в малолетна възраст. При
разпита им обаче са били спазени процесуалните правила на чл.140, л.1 от НПК,
тъй като е било осигурено участие на родител и педагог. Няма съмнение за
наличието на свидетелска годност на малолетните свидетели и с оглед
заключението на съдебно-психиатричните експертизи. Показанията на двамата
свидетели са напълно еднопосочни относно обстоятелството, че непознат мъж ги е
последвал във входа на блока, като е избързал преди тях и е влязъл първи в
асансьорната кабина, че подсъдимият е стопирал движението на кабината,
задействайки механизма на спиране точно между първия и втория етаж. Начинът, по който е била
употребена сила спрямо пострадалия В., е описан детайлно в неговите показания и
същите са били интерпретирани правилно при описанието на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В показанията на малолетните
свидетели е възпроизведена в пълен синхрон и заплахата, отправена към св. В.,
изразяваща се в насочване на нож към
шията на пострадалия. Съдът констатира, че показанията на св. В. са по – пълни
в сравнение с показанията на другия свидетел очевидец, като в тях се
възпроизвежда и конкретна словесна заплаха към личността му, насочена към
улесняването на дееца при отнемането на инкриминираната вещ. Тази констатация
обаче не следва да се отнесе към достоверността на свидетелските показания, тъй
като намира своето логично обяснение във факта, че св. М. е бил с повече от
една година по-малък от другия свидетел. Касае се за нападение над дете, което
към момента на деянието е навършило 12 години. Нападението е осъществено в присъствието
на друго дете, навършило единадесет години.
Съдът констатира, че по други факти и обстоятелства св. М. дава детайлни
показания, които допълват съществено разказа на пострадалия от престъплението
свидетел. Така например, св. М. твърди, че св. В. се е опитал да скрие
инкриминираната вещ зад гърба си в момента, в който е разбрал, че подсъдимият
проявява интерес към тази вещ. Св. В. също твърди, че е криел телефона си, за
да не го види подсъдимият. При тези предхождащи отнемането действия не е
достоверно св. В. доброволно да се е разпоредил с вещта си. Ето защо съдът
приема за установен факта, че се касае за противозаконно отнемане по смисъла на
чл.198, ал.1 от НК, при което инкриминираната вещ е изтръгната от ръката на
пострадалия, така както твърди св. М..
И
двамата свидетели са се намирали в крехка възраст, характерна със
социална незрялост, нападението е било съпроводено със силни негативни
емоционални преживявания и за двете деца, независимо, че пряко е било нападнато
само едното. Ето защо съдът счита, че липсата на пълен синхрон по всички
детайли на случая в показанията на свидетелите не може да бъде основание те да
бъдат отхвърлени, като недобросъвестни или недостоверни. Наред с това, с
участието на малолетните свидетели са били проведени годни
разпознавания, при които е идентифициран подсъдимият.
Показанията на св. С.В. съдът цени не само с
оглед проверката на свидетелските показания, дадени от малолетните свидетели,
но и като надежден източник на доказателства относно състоянието на
пострадалото от престъплението дете ( физическо и психическо) след деянието.
Макар и органите на ДП да не са назначили СМЕ, няма никакво съмнение, че на св.
В. са били причинени телесни увреждания, извън описаните в разпоредбите на
чл.128 и чл.129 от НК.
В обобщение настоящият съдебен състав счита,
че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин по основния факт по
чл.102, т.1 от НПК.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на така
събраните доказателства настоящият състав на съда счете, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М. е
осъществил състав на престъпление по чл.199, ал.1, т. 4 вр. с чл.198, ал.1 вр.
с чл. 29, ал.1, б. «а» от НК, тъй като на 12.05.2006 г.,около 13,30 ч. в гр.С., в
асансьора на бл.* вх.*, находящ
се в ж.к."Х.С." е отнел чужда движима вещ-1 бр.мобилен апарат марка „Сони
Ериксон" модел К 700 I на
стойност 264 лв., от владението на И.Я.В., с намерение противозаконно да го
присвои, като е употребил за това сила-нанесъл удари с десен юмрук по главата и
гърдите на И.В., хванал главата му с дясната си ръка и я удрял в стената на
асансьора и заплашване-насочил към врата на И.В. джобен нож, като го заплашил с
думите -"Дай си телефона и не викай, защото ще те наръгам" ,след
което взел от дясната ръка на И.В. инкриминираната вещ, като деянието е
осъществено при условията на опасен рецидив като е бил осъден на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК, както следва: присъда № 111 от 31.07.2003 г. на Русенски районен
съд, постановена по НОХД 1712/03 по описа на PC- Русе, в сила на 18.08.2003г., с която
подсъдимият А.Р.М. е признат за виновен и на осн.чл.195 ал.1 т.З пр.1, т.7 и
чл.54 НК е осъден на „Лишаване от свобода" за срок от една година, при
първоначален „общ" режим на изтърпяване.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил сам изпълнителното деяние на
съставното престъпление грабеж, като е участвал и при употребата на сила, и при
отнемането на инкриминираната вещ. Няма
съмнение, че подсъдимият е взел телефона от ръката на пострадалия, като за настъпването
на този общественоопасен резултат е бил значително улеснен от факта на
употребената сила и заплаха. Така първоначално св. В. се е съпротивлявал, криел
е телефона зад гърба си ( показанията на св. М.), но тъй като интензивността на
ударите не е намаляла, пострадалият се е принудил да покаже вещта на
подсъдимия.
Според
настоящия съдебен състав вещта е взета насилствено от ръката на св. В., а не е
дадена в резултат на принуда по смисъла на чл.143, ал.1 от НК. За формиране на
този извод съдът се довери на
показанията на св. М., в които се твърди, че съпротивата на пострадалия
е била сломена окончателно след един от
поредните удари на главата на пострадалия в стената. Относно въпросът кога окончателно е била
сломена съпротивата на св. В. се констатира единственото по – съществено
противоречие в показанията на двете деца ( според св. В. преломният момент е била заплахата с нож,
както и репликата на подсъдимия, че действително ще го използва срещу В.). В
обвинителния акт не е даден превес на едно от двете твърдения, тъй като
обвинението е възприело, че и силата, и заплахата в равна степен са довели
дееца до улесняването на противозаконното отнемане. Съдът даде вяра на св. М.,
тъй като е очевидец, който не е пряко ангажиран в нападението. Обективно по
време и непосредствено след ударите в участъци, близки до сетивните му органи,
св. В. не би могъл така детайлно да възприема факта на конкретните действия на
подсъдимия, с които последният е установил трайна фактическа власт върху
инкриминираната вещ.
Правната
квалификация на деянието се обуславя и от правния статус на подсъдимия към
момента на извършване на деянието, което е извършено почти в началото на срока
по чл.30, ал.1 от НК. Следователно са налице всички предвидени в закона предпоставки
за прилагането на закон за по-тежко наказуемо престъпление, обусловено от
съдимостта на дееца.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Фактът на бързо напускане на мястото на престъплението, указването към
малолетните свидетели да не го следват, обективира съзнанието на подсъдимия, че
противозаконно свои чужда вещ. Няма никакво съмнение, че подсъдимият е
съзнавал, че употребява сила, още повече, че телесните увреждания – видими по
лицето на пострадалия, са настъпили веднага след нанасянето на удари в
асансьорната кабина.
По изложените
мотиви съдът призна подсъдимия А.М. за
виновен по предявеното му обвинение за извършено от него престъпление по
чл.199, ал.1, т. 4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1 ,б. «а» от НК.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
Престъплението по горепосочения текст от НК е наказуемо с лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
Съдът намира,че не са налице основанията на
чл.55 от НК. По арг. от чл.58а, ал.4 от НК съдът е задължен да изследва въпроса
за евентуалното наличие на изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е единствено младата възраст на дееца. Това
обстоятелство обаче има незначетилна относителна тежест и значение, съпоставено
с факта, че подсъдимият е бил осъждан и за други деяния от РС- Русе преди
инкриминираната дата, които са значителен брой ( 5 деяния), също касаят
престъпления против собствеността и личността ( чл.195 и чл.198 от НК) и само и
единствено непълнолетието на дееца към момента на извършването им е пречка да
бъдат третирани, като отделно осъждане по смисъла на чл.29, ал.1 б.”б” от НК.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са интензитетът на употребената сила,
при която главата на пострадалия е била многократно удряна в стената на
асансьора, фактът, че заплахата е била
отправена с хладно оръжие ( нож) при обстоятелства, които изключват намесата на
трети лица ( деецът е осъществил нападението в анасьорна кабина, като на
практика е било невъзможно случаен минувач да окаже помощ на малолетните
свидетели), малолетието на пострадалия и придружаващия го свидетел и последиците, които може да има нападението
върху психиката на неукрепнал, физически и социално незрял организъм, хитростта
на дееца за изолирането на малолетните свидетели от външна среда чрез
следването им в асансьорната кабина и задействането на системата за стопиране
на движението й.
В обобщение настоящият съдебен състав счете,
че са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, чието съществено значение за преценка на обеществената опасност
на личността на дееца не може да се преодолее с факта на младата му възраст.
Настоящото производство се
провежда по диференцираната процедура на гл. ХХVІІ от НПК и на основание
чл.373, ал.2 от НПК съдът приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Ето защо съдът счете, че следва да се определи
наказание „лишаване от свобода” съобразно разпоредбите на чл.54 от Общата част
на НК „лишаване от свобода” между
минималната долна граница на наказанието и средните предели, но без значително
да превишава тази граница. Аргумент в
тази насока е сравнително ниската стойност на инкриминираната вещ и факта, че
употребата на сила не е довела до
сериозни телесни увреждания извън случаите на чл.130 от НК. Ето защо съдът определи наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест години, което при условията на чл.58а ,ал.1 от НК
намали с една трета. По изложените съображения съдът осъди подсъдимия за
деянието, за което се провежда настоящото наказателно производство на „лишаване
от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание в
затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът,след като индивидуализира
наказанията на подсъдимите приложи и чл.25,ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК
съдът групира наказанията, измежду наложените по НОХД 2464/06г.
на районен съд Пловдив (лишаване от свобода за срок от три години), по
НОХД 18 047/2006г.на СРС ( лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца), по НОХД
3978/06г. на СГС ( лишаване от свобода за срок от две години), по НОХД
17828/2006г. на СРС ( лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца), по НОХД
181/2007г. на СРС ( лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца),
както и наказанието по НОХД 938/11г. на СГС, като определи едно общо,
най-тежкото от наложените наказания – лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Съдът счете, че е наложително за поправянето на
подсъдимия да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като се касае за шест
съдебни акта, респективно – за най-малко шест престъпни деяния , извършени при условията на реална
съвкупност. Всички, включени в
съвкупността деяния, касаят престъпления против собствеността и личността. От изисканите и приложени мотиви към НОХД
2464/2006г. по описа на Пловдивски окръжен съд е видно, че описаното деяние по
това наказателно производство е със сходна форма на изпълнителното деяние,
както и това, за което се провежда настоящото наказателно производство, като
отново посегателството е срещу две лица в сграда, отново е било насочено към
отнемане на мобилни телефони и отново е използвано за заплаха средство, което
при евентуална употреба срещу телесната неприкосновеност на пострадалия може да
предизвика реална опасност за живота и здравето му – метална пила. Ето защо
съдът счете, че у подсъдимия е формирана трайна нагласа да извършва
еднородни престъпления срещу собствеността и личността с отработен идентичен
почерк, което налага приложението на чл.24 от НК. Съдът намира, че с оглед
специалната превенция на наказанието увеличението на наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години следва да бъде с максимума, предвиден в чл.24
от НК, а именно с ½ . Така съдът
увеличи наказанието на подсъдимия лишаване от свобода за срок от четири години
с ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС вр. с чл.60, ал.1
от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за
изтърпяване на така определеното наказание в затворническо общежитие от закрит
тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът зачете и
приспадна от така определеното наказание
времето, през което подсъдимият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по
НОХД 2464/06г. на районен съд Пловдив, по НОХД
18 047/2006г.на СРС, по НОХД 3978/06г. на СГС, по НОХД 17828/2006г.
на СРС, по НОХД 181/2007г. на СРС, считано от 09.11.2006г., както и зачетеното
на основание чл.59, ал.1 от НК време по същите наказателни производства. При
произнасяне по въпросите на чл.25, ал.2 от НК съдът съобрази наличната справка
от ГДИН относно началото на изтърпяване на наказанието по включените в
съвкупността деяния(л.18 от СП).
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати разноските по делото ,както
следва: от досъдебното производство-194 лева, от съдебното производство - сумата от 20
лева - общо в размер на 1188 лева.
На
основание чл.190,ал.2 от НПК съдът
осъди подсъдимите да
заплатят сумата от по пет лева за всеки
служебно издаден 1 бр. изпълнителен лист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: