№ 834
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204578 по описа за 2021 година
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на СТ. ИВ. П. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, * срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К №
3443506 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш. Заявява се, че действително на
процесната дата и час жалбоподателят е управлявал МПС-то през процесния участък, но се
оспорва твърдението на АНО, че заснетата скорост е била именно на неговия автомобил. В
тази връзка се посочва, че в кадър са заснет два автомобила, като на всички снимки
разстоянието между тях не се променя – т.е. те се движат с една и съща скорост. При това
положение според жалбоподателя не може да се установи, чия е заснетата скорост, а от там
и вмененото нарушение е останало недоказано.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт жалбата се
намира за неоснователна. Изразява се становище за законосъобразност на процедурата и
доказаност на нарушението, поради което и се пледира за потвърждаване на ЕФ изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
1
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Това е така, доколкото видно от
отбелязването на копието на ЕФ (л. 14 ) той е връчен на 24.09.2021 г., а жалбата срещу него
е депозирана на 04.10.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.03.2020 г. в 15:36 часа в рамките на населеното място - гр.Бургас, бул.
„Захари Стоянов“, до местността „Капче“ в посока от кръстовището за кв. Горно Езерово
към ж.к. „Меден рудник“, техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта
– „ARH CAM S1“ с № 11743d1, засякла и заснела, движещ със скорост от 74 км/ч. автомобил
- „Мерцедес Е 200 ЦДИ” с рег. № *. Мястото на контрол попадало в границите на
населеното място и поради това ограничението на скоростта било до 50 км/ч. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „11743D1/0045350”. По-късно записите
от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият
автомобил „Мерцедес Е 200 ЦДИ” с рег. № * към датата на нарушението е собственост на
жалбоподателя П., както и че скоростта следва да се счита на 71 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3443506 на ОДМВР -
гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „ARH CAM S1“
с № 11743d1, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените по делото Удостоверение (л. 13), Писмо от Българския институт по
метрология (л. 11) и Протокол за проверка (л. 12).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л. 10), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
2
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки, които са ясни и регистрационният номер на автомобила се разчита
лесно и без каквито и да е затруднения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото
на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното
място, както и че в този участък ограничението на скоростта е до 50 км/ч, и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 21 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта.
Основното и единствено възражение на жалбоподателя е съсредоточено около това,
че на представената снимка от техническото средство са заснети два автомобила, поради
което и не може категорично да се установи, чия е установената скорост. Съдът не
възприема това възражение по следните причини.
Видно от инструкцията за работата с тази мобилна система, предоставена от АНО –
само снимката, направена по време на самото измерване на скорост има данни за измерената
скорост и дистанция до измереното МПС и тази снимка може да бъде използвана за
еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. Посочено е също така, че на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдение на камерата (маркерите са под формата на малко
триъгълниче „^ “ и са разположени приблизително по средата на всяка страница на
снимката). Съединяването на линиите на маркерите указват с точност местоположението на
лазерния лъч върху МПС. В конкретния случай, съединяването на маркерите на процесната
снимка (л. 48) недвусмислено посочва, че по време на измерването лазерният лъч е бил
позициониран именно върху автомобила на жалбоподателя и именно неговата скорост и
разстояние са били отчетени от техническото средство. Именно поради това за съда не
остава никакво съмнение, че правилно АНО е преценил, че измерената скорост следва да се
присвои точно на автомобила, управляван от жалбоподателя.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
3
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС
на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
„автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 13) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за
движение „ARH CAM S1“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като
цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на
позициониране на техническото средство и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е
така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл.
7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 04.03.2020 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на собственика на МПС (на л. 15 гръб е приложена справка за собственост).
Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно
нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат
презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която
може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на
4
чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се
издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което
и правилно е ангажира отговорността на П..
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се
потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат
на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как
служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3443506 на
ОДМВР -гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на СТ. ИВ. П. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
5
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6