Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. В., 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, VII наказателен състав, в публично заседание на единадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Ангелова
при участието на секретаря В.В., като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д.№ 324 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на С.Ц.Ч. ***
против Наказателно постановление № 18-0967-000493 от 18.05.2018 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР - В., сектор Пътна полиция, с което са й
наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът оспорва НП,
като навежда съображения, че същото е незаконосъобразно и неправилно и моли за
неговата отмяна. Твърди се, че обжалваните АУАН и НП са издадени в нарушение на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изразява становище, че не може да се приеме, че полицейските
служители са дали надлежно нареждане за спиране и за извършване на проверка,
тъй като способите за това са уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Счита, че
подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил не
съставлява сигнал за спиране по смисъла на закона, като подаването на такъв
сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на
движение, без да поражда правните последици на отдадено нареждане за спиране. В
подкрепа на становището си, сочи разпоредбата на чл. 207 от Правилника за
прилагане на ЗДвП, съгласно който сигнал за спиране от движещ се полицейски
автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция – Спри! С
оглед на това счита, че неспирането от нейна страна при подаден светлинен и
звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил не е следвало да се квалифицира
като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган
за контрол на движението.
В проведеното открито съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Д.Х. от ВрАК, който поддържа жалбата с изложените доводи и моли за
отмяна на НП.
Ответната страна – сектор
„Пътна полиция” В. към ОД на МВР В., редовно призована, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима. Административно наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН 451182, серия Д от 02.05.2018г. за това, че на същата дата, около 20,00 часа, в гр.В., на
кръстовище на ул.„***” и ул.”***” жалбоподателката С.Ч. управлява л.а. „Ауди
А4” с рег.№ *** в срока за налагане на ПАМ - „Временно
отнемане на СУМПС по реда на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП”, поради което
полицейските служители я последвали със звуков и светлинен сигнал, но водачът
не се подчинил и продължил движението си по ул.„***” и на кръстовището с ул.„***”
преминала на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в
нормален режим, където създала реална предпоставка за ПТП, след което пол.органи
й подали сигнал със стоп-палка по образец, видян и разбран от водачката, на който
тя не спряла, а продължила движението си по ул.”***” и на кръстовището с ул.”***”
спряла автомобила. Пол.служители установили, че Ч. управлява автомобила без
СУМПС и КТ към него, както и без СРМПС. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията като такива по чл.6, т.1, пр.2, чл.103, чл.100, ал.1, т.1, чл.150а,
ал.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели
и на жалбоподателя, като последният получил и подписал препис от АУАН без да
посочва писмени възражения по констатираното нарушение. Въз основа на горния
акт за установяване на административно нарушение, при
идентично с АУАН описание на фактическата обстановка, наказващият орган
е издал атакуваното НП № 18-0967-000493/18.05.2018 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-В., сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При
обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства
посредством разпита на актосъставителя М.Т. и на свидетеля-очевидец Н.Д.Н.,
които с показанията си установяват описаната в АУАН фактическа обстановка, с изключение на обстоятелството
подаван ли е сигнал за спиране на жалбоподателя със стоп-палка по образец по
време на движение. Актосъставителят Т. твърди, че такъв сигнал е подаден от
колегата му седящ на мястото до шофьора, докато св.Н. категорично заяви, че е подал само светлинен и звуков сигнал, тъй
като не е имал възможност да подаде сигнал
за спиране на жалбоподателя със стоп-палка по образец по време на движение, тъй
като последната е увеличила скоростта. Показанията на двамата свидетели са
противоречиви в тази им част, но съдът дава вяра и кредитира свидетелските
показания на св.Н., тъй като същите са последователни и логични и кореспондират
с установената по делото фактология. По делото са приети и съответно приложени следните
релевантни към случая писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло: Справка
за нарушител /водач С.Ц.Ч., видно от която последната има множество нарушения
на ЗДвП, довели до съставяне на АУАН, издаване на НП и Заповеди за налагане на ПАМ; Заповед на министъра на вътрешните работи
8121з-515 от 14.05.2018 г.и Докладна записка от 29.12.2018 г.; АУАН 451182 от
02.05.2018 г. и НП от 18.05.2018 г. – в
оригинал.
При гореустановената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията
на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Процедурата по установяването на административно
нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е
уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1,
б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН
от материално
компетентни органи, видно от приложената по делото заповед на МВР.
Актосъставителят отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността
„младши автоконтрольор” в ОД на МВР в правомощията му е да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност
да издава наказателни постановления на началника на група в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-гр. В., действащ като административно-наказващ орган,
произтича от т.2.11. от представената заповед
на министъра на МВР. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетели-очевидци на нарушението; подписан
е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в него, съгласно разпоредбата
на чл.43, ал.1 от ЗАНН. И АУАН, и НП
отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй
като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.
Разгледана
по същество жалбата се явява частично основателна, тъй като след преценка и анализ на представените и приети
по делото гласни и писмени доказателства, настоящата инстанция установи, че
описаното в АУАН и НП като нарушение на чл.103 от ЗДвП остана недоказано.
Изложените твърдения от страна на актосъставителя по отношение на
обстоятелството, че е подаван на жалбоподателката сигнал за спиране със
стоп-палка по образец бяха опровергани от св.Н., който заяви, че такова
действие той самият не е извършил. Словесно описаното
нарушение на разпоредбата по чл.103 от ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водач
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителят на службата за контрол
място. Видно от показанията на
свидетелите жалбоподателката, е управлявала
л.а. „Ауди А4” с рег. № *** в срока на лишаване от право на управление на
МПС, поради което полицейските служители са я последвали със звуков и светлинен
сигнал. Водачът не се е подчинил и продължил движението си по улиците на град В.
и накрая ул.”***” спряла и излязла от автомобила. И двама свидетели установяват,
че е подаден светлинен и звуков сигнал, а по отношение на твърдението за подаване
на сигнал със стоп-палка по образец същото остана недоказано. Чл.103 от ЗДвП не
съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране”, поради което
тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП. Последната
задължава контролният орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. За да е осъществен състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на
ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил
задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено
от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да
е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл.170
ал.3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен
сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния
орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да
намали скоростта и да спре на указано място. Светлинния сигнал не може да
удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал
означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи
на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален
режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от
автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал
за спиране по смисъла на ЗДвП. По делото безспорно се установи, че по никакъв
друг начин на жалбоподателката не е подаван сигнал за спиране от полицейските
служители.
Съгласно действащата правна уредба,
подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като
автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал
възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален
режим на движение (чл.104, ал. 1 от ЗДвП), възникване на задължение за
пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички
тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за
спиране по чл. 103 от ЗДвП. С оглед на
това подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим
на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла
на ЗДвП. Съгласно чл.207, изр. последно от ППЗДвП, сигнал за спиране
от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ
надпис „Полиция-Спри!". По аргумент за противното подаването на светлинен
и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния
режим на движение не съставлява
сигнал за спиране и не вменява задължение на водача за това.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбоподателката не е
осъществила състава на вмененото й административно нарушение по
чл.103 ЗДвП и наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част
като незаконосъобразно.
В останалата си част НП следва да
бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че жалбоподателката е извършила нарушения на чл.6, т. 1, на чл.100,
ал.1, т.1 и на чл.100, ал.1 т. 2 от
ЗДвП, които не се оспорват от същата. По отношение управляването на МПС в срока
на лишаване от това право по реда на чл.171, т.1 ЗДвП, същото представлява
престъпление по чл.343в, ал.3 НК, за което има и влязла в сила присъда.
Водим от горните си съображения,
Съдът на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№18-0967-000493 от 18.05.2018 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР - В., сектор Пътна полиция,
В ЧАСТТА, с която за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП на С.Ц.Ч. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№18-0967-000493 от 18.05.2018 г., издадено от Началник група към ОД на
МВР - В., сектор Пътна в останалата му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.В. по
реда на гл.XII от АПК в 14 (четиринадесет)
дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Районен съдия: