О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 789 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На трети май, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
мл.с. МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 581 по
описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу Решение
№403/21.02.2019г. по гр.д.№7228/17г. по описа на Районен съд Бургас.
Въззивникът – ищец „Дом за пълнолетни лица с деменция“ – с.Бистрилица, Община
Берковица, обл. Монтана обжалва решението в
частта, с което над сумата от 3748 лева до предявения размер от 3382.40
лева, е отхвърлен иска за приемане за установено по отношение на ответницата Е.Г.Д.
– К., че в полза на въззивника съществува,
представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди съгласно акт за начет
№ 11-04-1/04.01.2017г., както и мораторна лихва, дължима до 14.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 3 748 лв., считано от 15.06.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 4184/2017 г. на БРС. Въззивникът изразява несъгласие с
първоинстанционното решение в отхвърлителната част и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
Според
въззивника, фактурата, удостоверяваща заплащане на 365.64 лева за заплатени
такси за 25 бр. СИМ карти не е била представена по делото поради технически
пропуск, по делото са били представени доказателства относно данните в нея;
нейната стойност е част от предявената обща претенция по размер и период и
сумите и периода в нея са част от акта за начет.
Извършен е анализ на
представените доказателства – доклад от извършена финансова инспекция, за да се
обоснове извод, че процесните суми са част от вредата, за която е съставен акта
за начет.
Изложени са съображения и досежно
размера на мораторната лихва.
Заявено е оплакване, че съдът не
е указал на ищеца задължението да уточни иска и да представи доказателства за
пълния му размер. Направено е искане по доказателствата – за приемане на
посочената фактура и платежни нареждания.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивната страна на 06.03.19г. Въззивната жалба е подадена
на 20.03.19г. – в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявени от
него е уважен частично. Следователно жалбата е допустима.
Въззивникът – ответник Е.Г.Д. – К. от гр.Бургас обжалва решението в
частта, с което е прието за установено че в полза на „Дом за пълнолетни лица с деменция“, с предишно
наименование „Дом за възрастни хора с деменция“, съществува вземане в размер на
3748,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди съгласно
акт за начет № 11-04-1/04.01.2017г., както и сумата от 322,71 лв. (триста
двадесет и два лв. и седемдесет и една ст.) – мораторна лихва, дължима до
14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3 748 лв., считано
от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4184/2017 г. на БРС и въззивницата
е осъдена да заплати сумата от 618.50 лв.
представляващи направените по делото разноски. Въззивницата изразява
недоволство от постановеното решение и претендира неговата отмяна.
На първо място са изложени
съображения за недопустимост на иска поради липса на активна материалноправна и
процесуална легитимация – работодател на ответницата по силата на ЗМСМА е
Общинската администрация, чрез кмета на Община Берковица.
На второ място пунктуално се
оспорват изводите на съда, основани на акта за начет, по отношение на който БОС
вече е изложил съображения, че не обхваща процесния период.
Трето, също пунктуално и подробно
и обоснован извод, че съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по
делото – не е взел предвид изложеното в писмената защита, относно недопустимост
на доказателствените средства – свидетелските показания на св.Борисов и
неговата заинтересованост, както и тази на св.Соколова; игнориране на СГЕ,
обвързаност от доказателствената сила на оспорени документи, чиято автентичност
е установена, като изводите на съда в тази насока са направени в нарушение на
правни принципи.
На следващо място подробно и
пунктуално за обсъдени свидетелските показания на св.Борисов и св.Соколова,
както и съжденията на съда в тази насока, за да се обоснове краен извод за
заинтересованост и недопустимост.
Пето – обсъдени са представените
по делото приемо – предавателни протоколи и направените от съда изводи, досежно
тяхната доказателствена сила.
На шесто място съображения са
изложени за оспорване на възприетата от съда правна квалификация на иска като
такава по чл.45 ЗЗД, във връзка с представените договори и сим карти, изводите
на съда, основани на акта за начет, както и погрешния извод, че ползваните
услуги са прекратени след ревизията. На следващо място подробно е анализирана
правната квалификация, за да се обоснове извод, че не са налице предпоставките
на чл.45 ЗЗД – вина, вреда и причинна връзка; не е обсъдена възможността
вредата да е причинена поради небрежност и разликите в последиците между
умишлената и небрежна форма на вина. Не са ангажирани доказателства за
установяване размера на вредите, а обратно – ответникът е провел насрещно
доказване.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивната страна на 28.02. Въззивната жалба е подадена на 08.03.19г.
– в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. исковете, предявени срещу него
са уважени. Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Е.Д. – К. В срока по чл.263,
ал.1 ГПК – на 11.04.19г. е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Според въззиваемата, налице е процесуална
преклузия за представяне на доказателствата, приложени към въззивната жалба на
ищеца. Оспорени са аргументите на въззивника, че т.к. сумата по процесната
фактура е включена в исковата сума, спрямо нея следва да се направят същите
извъди, въпреки че не е представена по делото. Оспорва се оплакването, че съдът
е следвало да указва на ищеца че не сочи доказателства.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
Доказателственото
искане следва да бъде оставено без уважение – не са изложени съображения за
преодоляване преклузията на чл.266 ГПК – въззивникът признава съществуване на
пропуск от негова страна, който не може да бъде
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №581/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 22.04.19г.
- на 20.05.2019г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на
въззивника – ищец.
Препис от отговора на въззивната жалба на Д. ДА СЕ ВРЪЧИ
на въззивника за сведение.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.