Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Враца, 09.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен
състав в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Васил Ганов
При секретаря Ваня Василева и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 641 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Г.М. ***, с ЕГН **********, е обжалвал НП
№ 2142/29.11.2018 год. на Началник РУ МВР - Враца, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.80, т.5
от ЗБЛД, за нарушение на чл.6 от същия закон.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави се искане за
отмяната му. Твърди се, че жалбоподателят на посочената дата и час в АУАН и НП
е управлявал личния си автомобил по ул.„Спортна” в гр. Враца. Когато наближил
алеята водеща към стадион „Христо Ботев ” в гр. Враца и установявайки, че не
може да завие по нея, тъй като имало забранителен знак, продължил пътя си по
ул.„Спортна”. Същевременно жалбоподателят забелязал, че на около 200м. навътре
към стадион „Христо Ботев” имало паркиран полицейски автомобил. М. продължил с автомобила си, но тъй като видял
свой познат, спрял автомобила си пред №33 на ул. „Спортна”, за да поговорят.
След няколко минути, докато разговарял със своя познат, зад автомобила на
жалбоподателя спрял полицейски автомобил, като полицейските служители го
попитали „защо бяга”. След като жалбоподателят им отговорил, че не бяга от
никого, а и както виждат
автомобилът му е спрян. Полицейските
служители му поискали документ за самоличност и жалбоподателят М. им дал
шофьорската си книжка /СУМПС/. След това му поискали „лична карта”, но тъй като
нямал, му съставили АУАН, а в последствие и обжалваното Наказателно
постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Д.Н. ***, с пълномощно по делото.
Ответната страна не изпраща представител,
като в придружителното писмо, с което изпраща преписката, моли жалбата да бъде
оставена без последствие, а НП да бъде потвърдено.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът като прецени представените по делото
доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна
служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като
отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и
надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна.
Видно от материалите по приложената по
делото административнонаказателна преписка, на 11.11.2018г. св. по делото С.П.С. съставил акт за установяване
на административно нарушение №2142/11.11.2018г. срещу жалбоподателя за това,
че на 11.11.2018г., около 10.35 часа, в гр. Враца,
ул. „Спортна” №33, при извършена полицейска проверка лицето /жалбоподателя/ не
представя личен документ, с който да удостовери самоличността си, с което
нарушил чл.6 от ЗБЛД. АУАН е съставен в присъствието на св.А.И.К.. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
получил препис от него.
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лв., на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД, за нарушение на
чл.6 от същия закон за това, че на 11.11.2018г., около 10.35 часа, в гр. Враца, ул. „Спортна” №33,
при извършена полицейска проверка не представя личен документ, с който да
удостовери самоличността си.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени
доказателства – АУАН №2142/11.11.2018г.,
НП №2142/29.11.2018г
год., писмени възражения, както и от гласните доказателства – показанията на
разпитаните в с.з. свидетели
При
така установената фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
В
преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основана
на фактическите констатации на АУАН. По силата на чл.14 ал.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В хода на настоящото
съдебно следствие показанията на свидетеля С.С. не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка, тъй като твърди, че не си спомня конкретния случай и как
са извършили проверката. От показанията на *********се установява, че при
проверката са спорили, че жалбоподателят е дал някакви документи, но нямал
лична карта. Св. К. твърди, че жалбоподателят нямал никакви документи за самоличност и чрез „справка
с дежурния” са установили самоличността му.
Поради това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са
събрани достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин
извършеното на посоченото в НП административно нарушение.
В
случая не е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината
на нарушителя.
Независимо от горното, дори и да се
приеме, че формално от обективна и субективна страна жалбоподателят е допуснал
това нарушение, съдът счита, че се касае до маловажен случай на
административно нарушение.
С атакуваното НП се твърди
нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Нормата на чл.6 от ЗБЛД сочи, че гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Според легалното определение
на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД,
"документ за самоличност", по смисъла на закона, е удостоверителен
документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел
индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.
Според чл.13, ал.ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските
граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт,
дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за
самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС),
както и замесващите паспорта временен паспорт, служебен открит лист за
преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на
Република България. От своя страна, разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗБЛД,
предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена,
с който и да е от документите по ал.1 и 3 на посочената норма.
За
да се приеме случаят за маловажен, следва да се изхожда от размера на
вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и
другите смекчаващи обстоятелства.
Съдът при тълкуване на
обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля, приема, че при
административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата
относно обществената опасност на административното нарушение, липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за
извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и
фактическите данни по отношение на нарушителя. Вярно е, че обществените
отношения, които регулира ЗБЛД, са от особена обществена важност, но това не
може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за
индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния нарушител, още повече, че самият
законодател в ЗБЛД е уредил подобни маловажни случаи на
административни нарушения. В конкретния случай съдът приема, че дори и да
се приеме, че жалбоподателят е допуснал това нарушение, то извършеното
от него за първи път нарушение е незначително с оглед на това, че същият
при срещата си с полицейските служители
е разговарял със свой познат. Освен това, жалбоподателят представил
други документи. Касае се за нарушение, от което не е могло да настъпят вредни
за обществото последици. След проверка на жалбоподателя, административните
служители „рутинно” са констатирали, че същият не представя документ за
самоличност, но не са изследвали причините затова. Административно-наказващият
орган е следвало да съобрази това, за което е следвало нарушителят да бъде
санкциониран с глоба по фиш, съгласно чл.82 от ЗБЛД. Безспорно излизането от
дома без лична карта е очевидно маловажен случай на нарушение по чл.6 ЗБЛД и
като не са го квалифицирали като такова, полицейските служители са
приложили неправилно материалния закон. Налице са били всички предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с ниска степен на
обществена опасност. Според съда, съвкупната преценка на посочените
обстоятелства в настоящия случай обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл.6 от ЗБЛД, формално извършеното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност, поради което и съдът счита, че е налице
хипотезата на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Като не е
приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Когато деянието
представлява маловажен случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 ЗАНН. Преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
При горните съображения, съдът счита, че
НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №2142/29.11.2019 год.
на Началник РУ - Враца, с което на Г.М. ***, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на основание чл.80, т.5 ЗБЛД, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: