Р Е Ш Е Н И Е
№ 1429
гр.Пловдив, 29.07.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
3705/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „2Р България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул.“Марица юг“ № 196, срещу наказателно постановление № 36-0000237 от
10.05.2019 г., издадено от
Началник областен отдел „Автомобилна администрация“
Пловдив, с което на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер
от 1000 лева, за нарушение на чл10 ал.1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че наименованието на адреса
на управление на дружеството е извършено от Община Пловдив, предвид на което не
следва процесното нарушение да се вменява на дружеството – жалбоподател. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. Х., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, че нормативната уредба не
изисква като условие за получаване на лиценз посочване на седалище и адрес на
управление на конкретно лице. Възразява се,
че е налице различно описание на фактическата обстановка в АУАН и
НП. Изтъква доводи, че не е налице фактическа промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството, а единствено административна такава.
Въззиваемата страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител. Преди даване ход на съдебното
следствие от същата е депозирано становище по същество на спора. В него се
излагат съображения, че нарушението е установено по безспорен начин. Посочва
се, че с оглед приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка, правилно е определена нарушената разпоредба. Според въззиваемата
страна санкцията е правилно определена, след преценка, че не е налице хипотеза
на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното от съда се иска потвърждаване на обжалваното
НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Еднолично дружество с ограничена
отговорност „2Р България“ притежава лиценз за вътрешни товарни превози № 11016,
валиден до 08.03.2028 г. Същото имало вписан адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Марица – юг“ № 186. На посочения адрес съответствал УПИ IV-144,145 от кв.
3 по плана на „Многофункционална зона Изток“ гр. Пловдив. В Община Пловдив,
район Източен, същият УПИ фигурирал и с адрес: гр. Пловдив, бул. „Марица“ №
196.
Информация, че за процесното УПИ,
където се намира базата на дружеството – жалбоподател са налични два адреса
достигнала до свидетеля В.М., който имал сключен договор с „2Р България“ ЕООД.
За удостоверяване на своя адрес дружеството разполагало със служебна бележка
изх. № 7000-13/28.01.2009 г., издадена от Община Пловдив, район „Източен“, от
която било видно, че УПИ IV-144,145, се намира на адрес гр. Пловдив, бул. „Марица – юг“ № 186.
Свидетелят М. посетил отново
Община Пловдив, район „Източен“, където му било издадено Удостоверение изх. №
9400-184/18.01.2019 г., че УПИ IV-144,145, се намира на адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 196.
Предвид последното удостоверение
от дружеството – жалбоподател на 04.02.2019 г. била вписана промяна в
търговския регистър досежно седалището и адреса на управление на дружеството,
като било вписано, че същият е гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 196. Базата на
дружеството обаче не била променена.
През месец април 2019 г.
свидетелят Г. извършил комплексна проверка на дружеството – жалбоподател. В
хода на същата свидетелят установил, че са променени седалището и адреса на
управление на дружеството и същото не е уведомило за посоченото обстоятелство
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив.
Поради изложеното на 09.04.2019 г.
свидетелят Г. съставил на жалбоподателя АУАН Серия А-2018 № 261684, с което му
вменил нарушение по чл. 10 ал.1 от ЗАвПр. Актът бил връчен на упълномощено от
дружеството лице, с изрично пълномощно. Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по от разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – П.Г. и В.М.. Показанията на свидетелите са преки и
непосредствени, взаимно допълващите и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената
фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: Служебна бележка изх. № 7000-13/28.01.2009 г.,
издадена от Община Пловдив, район „Източен“; Удостоверение изх. №
9400-184/18.01.2019 г. Община Пловдив, район „Източен“; Справка за актуално
състояние на „2Р България“ ЕООД от електронен търговски регистър; изрично
пълномощно и АУАН Серия А-2018 № 261684/09.04.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и
информационните технологии. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 10 ал.1
от ЗАвПр при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България
или в лиценза на Общността, извън случаите на чл. 10 ал.2 ЗАвПр, превозвачът
подава заявление за отразяването им в тридесетдневен срок от тяхното
настъпване. Обстоятелствата, вписани в лиценза могат се извеждат от нормата на
чл. 10 ал.1, вр. Приложение № 6 от Наребда № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, между които е и адресът
на превозвача.
От приетата по
делото фактическа обстановка несъмнено се установи, че наименованието на
адресът на дружеството, макар и без промяна на местонахождението на базата, е
променено, поради което за жалбоподателя е възникнало задължението в срок от 30
дни от тяхното настъпване писмено да уведоми Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" и да направи писмено искане по образец
/приложение № 6а/ за отразяване на промените в лиценза съобразно нормата на чл.
10 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
Доколкото не са представени
доказателства дружеството – жалбоподател да е осъществило посоченото поведение,
а именно да е уведомило Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" за промяна на своя адрес и да е подало искане
за отразяване на посочената промяна, то несъмнен е налице деяние, описващо
признаците на вмененото на дружеството нарушение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Съдът намира обаче, че самото деяние разкрива друго смекчаващо обстоятелство,
което разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, а именно: че е налице
единствено административна промяна на седалището и адреса на управление на
дружеството, не и фактическа такава. Така несъмнено от приложените по делото
гласни и писмени доказателства се установи, че повече от десет години базата на
дружеството – жалбоподател се намира на едно и също място, като същата е
разположена в УПИ IV-144,145 от кв. 3 по плана на „Многофункционална зона Изток“ гр. Пловдив.
Действително, административният адрес, отговарящ на посоченото УПИ,
първоначално е бил гр. Пловдив, бул. „Марица – юг“ № 186, а впоследствие е
променен на гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 196, но от показанията на свидетеля М.
се установи, че и на двата посочените адреса се получават кореспонденция и
пратки на дружеството, респ. няма
никакво съмнение за съконтрахените му къде се намира неговата база. Настоящият
съдебен състав намира, че целта на въведеното правило за поведение е да обезпечи адрес на територията на Република България на превозвач,
притежаващ посочения лиценз, както и чрез него да се осъществява
кореспонденцията на дружеството – жалбоподател със свои клиенти и държавни
органи. Доколкото и двете цели са постигнати, въпреки неизпълнението на
задължението за посочване на нов адрес, то съдът намира, че извършеното от
дружеството – жалбоподател нарушение се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите от същия вид, поради което попада
в приложението на чл. 28 ЗАНН. Според
съда се касае за инцидентна проява, а не за системно нарушаване на установения
правов ред.
От всичко
изложеното следва, че наказателно постановление следва да бъде
отменено,
доколкото извършеното от жалбоподателя нарушение се явява маловажно, като нарушителят бъде
предупреден, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36-0000237 от 10.05.2019
г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „2Р
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул.“Марица юг“ № 196, на основание чл. 104а от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание –
имуществена санкция, в размер от 1000 лева, за нарушение на чл10 ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС