№ 157
гр. К., 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100193 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от
М. Г. Т., ЕГН ********** от с. Д., ул. „О.“ № 7 / изпратена по подсъдност от
Административен съд – С. област /, с искане да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № РД – 17 – 88 / 01.04.2022 г. издадена от Кмета
на Община К., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 11 ал.
4 и чл. 13 ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 3 по Протокол № 1 /
09.02.2022 г. за определяне на застроена и незастроена площ, на комисия,
назначена със Заповед № РД – 05 – 191 / 28.05.2021 г. на кмета на Община К..
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателят М. Г. Т., редовно призована не се явява, вместо нея се
явява адв. Ц. – САК, който поддържа жалбата и е изложил подробни
съображения в писмени бележки.
Община К., редовно призована не изпраща представител и не е взела
становище по така подадената жалба.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема
за установено във фактическо отношение следното:
В качеството си на наследник на Ц. Д. М., бивш жител на с. Д.,
1
починал 12.10.1985 г., жалбоподателят е подал до община К. заявление вх. №
6 / 18.10.2019 г. за възстановяване на правото на собственост върху бивш
земеделски имот, собственост на неговия наследодател с площ 1 200 кв. м.,
попадащ в урбанизираната територия на с. Д..
Със заповед № РД – 05 – 191 / 28.05.2021 г. Кметът на Община К.
назначил комисия, която да разгледа подадените заявления за издаване на
удостоверение и скица по чл. 13 от ППСПЗЗ относно имоти, подлежащи на
възстановяване, находящи се в границите на урбанизираните територии и
всички заявления за одобряване на помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ.
Кметът на Община К. издал Заповед № РД – 17 – 88 / 01.04.2022 г., с
която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 11 ал. 4 и чл. 13 ал. 4,
5 и 6 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 3 по Протокол № 1 / 09.02.2022 г., с
който се установява, че от бивш земеделски имот с площ по цифрови данни
770 кв. м., попадащ в урбанизираната територия на ниско жилищно
строителство, определени със застроителен и регулационен план на с. Д.,
одобрен със заповед № 0637 / 1971 г. :
Определя като свободна от застрояване площ – няма свободна площ в
регулация и 13 кв. м. извън регулация
Определя като застроена площ 757 кв. м. със застрояване и вид и
размери от : - 545 кв. м. в УПИ IX – за фурна кв. 13 – застроена съгласно
отреждането със сграда на един етаж със ЗП 244 кв. м., построена 1990 г.,
133 кв. м. в улица с осови точки 82 – о.т. 187 и 79 кв. м. в улица с о.т. 82а
– о.т. 81в.
Така издадената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.04.2022 г.
По делото е прието заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза, според което съгласно представената извадка на плана на с. Д. / л.
38 от делото / се установява, че процесния имот касае УПИ IX от кв. 13,
като не е отразено предназначението на имота. Площта на УПИ IX – за фурна
по графични данни е 1 438 кв. м. на комбинирана скица, издадена от община
К. / л. 12 / УПИ IX от кв. 13 е с предназначение „за фурна“. В имота е
отразена сграда с площ 240 кв. м. със статут „полумасивна сграда“. При
огледа се установило, че сградата е изоставена, но заключена. Свободната
незастроена площ н имота е 1 198 кв. м. Сградата по данни на общината е
построена през 1990 г. Съгласно посочените в заключението норми,
прилежащите площи към такъв тип сграда е – 3.0 м. от всички страни на
2
сградата и осигуряване подход към нея, като общата площ за процесната
сграда е – 501 кв. м.
В имот УПИ IX – за фурна, освен построената полумасивна сграда
други мероприятия не се извършени. Имотът не е ограден и не е извършено
никакво благоустрояване. Довеждащата улица, представлява черен път,
кален, без бордюри. От северната страна / УПИ ХI – общ / е разположен имот,
който е ограден и представлява склад за дърва за огрев.
Изработена е комбинирана скица – приложение 1 на която са отразени
кадастралния и регулационен план на с. Д., кв. 13, УПИ IX – за фурна с
нанесен на нея процесният имот със стар пл. ном. 171 по плана от 1930 г. и
проектен пл. ном. 639. Площите на застъпване са определени на
комбинираната скица на л. 12, издадена от Общината. СТЕ е изчислила
площта както свободна от застрояване, съвместно с прилежащата към
сградата площ – 501 кв. м., така и общата площ, с която попада процесният
имот в УПИ IX – 309 кв. м.
Съдът намира, че експертизата отговаря пълно и точно на поставените
въпроси и я кредитира изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
жалбата за допустима по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е подал
до община К. заявление вх. № 6 / 18.10.2019 г. за възстановяване на правото
на собственост върху бивш земеделски имот, собственост на неговия
наследодател с площ 1 200 кв. м., попадащ в урбанизираната територия на с.
Д..
Жалбата срещу заповедта е постъпила в Административен съд – С.
област на 29.04.2022 г., съответно е подадена в срок, от правоимащо лице -
участник в административната процедура, срещу органа отказал издаване на
документите, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно
производство, преди произнасянето на общинската служба по земеделие по
искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски
земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на
3
чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на заповедта на кмета на общината се
издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, и 6 и чл. 13а, въз основа на
които, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие
като административен орган по поземлената собственост постановява
решение за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се
в строителните граници на населените места (в границите на урбанизираните
територии). В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя
застроената, съответно свободната от застрояване площ на претендиран за
възстановяване по ЗСПЗЗ имот при спазване изискванията на Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и
устройствени зони. Изследва се има ли реално, фактическо строителство
и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на имота, без да се изследва въпроса за
законността на строителството. Съдът в настоящото производство проверява
единствено дали правилно са определени застроените и незастроените площи
с оглед техническите правила и норми по устройство на територията. В
посочения смисъл е Решение № 1749 от 06.02.2012 г. на ВАС по адм. дело №
14060/2011 г., IV о.
Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗСПЗЗ може да стане по два начина - без изготвяне на помощен план,
когато има данни за границите на имотите и въз основа на помощен план
изготвен по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, когато липсват такива данни. От
представените по делото писмени доказателства се установи, че в настоящия
случай за идентифициране на имота на наследниците на Ц. Д. М. е бил
изготвен помощен план. В съответствие с разпоредбата на чл. 13а, ал. 5 от
ППЗСПЗЗ, изработването на помощния план е било възложено от
наследниците - заинтересованите лица. В съответствие с процедурата по
изработване на помощния план предвидена в разпоредбите на чл. 13а, ал. 5, 6,
7 и ал. 8 ППЗСПЗЗ, изработеният от правоспособно лице помощен план е бил
представен пред Община К. и приет. Въз основа на този помощен план
комисия, назначена от кмета по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определила
застроената и незастроена площ.
С атакуваната Заповед № РД – 17 – 88 / 01.04.2022 г., е одобрено
Решение № 3 по Протокол № 1 / 09.02.2022 г., с който се установява, че от
бивш земеделски имот с площ по цифрови данни 770 кв. м., попадащ в
урбанизираната територия на ниско жилищно строителство, определени със
4
застроителен и регулационен план на с. Д., одобрен със заповед № 0637 / 1971
г. :
Определя като свободна от застрояване площ – няма свободна площ в
регулация и 13 кв. м. извън регулация
Определя като застроена площ 757 кв. м. със застрояване и вид и
размери от : - 545 кв. м. в УПИ IX – за фурна кв. 13 – застроена съгласно
отреждането със сграда на един етаж със ЗП 244 кв. м., построена 1990 г.,
133 кв. м. в улица с осови точки 82 – о.т. 187 и 79 кв. м. в улица с о.т. 82а
– о.т. 81в.
Съдът разглеждайки мотивите на заповедта във връзка с нейния
диспозитив и със заключението на приетата съдебно - техническа експертиза,
намира, че обжалваната заповед е издадена при нарушение на изискванията
на закона и при непълнота на мотивите.
В случая по делото от заключението на СТЕ и приложената скица,
представляваща неразделна част от експертизата се установи, че от процесния
имот, съставляващ имот пл. № 171 по кадастралния план на с. Д. от 1930 г. по
букви А – Б – В – Г – Д - Е – Ж – А с площ по графични данни 309 кв. м. е
свободна от застрояване площ.
С оглед на което съдът намира, че издаденият административен акт се
явява незаконосъобразен в частта, касаеща част от имот пл. № 171 по
кадастралния план на с. Д., с площ по графични данни 309 кв. м., заключена
между буквите А – Б – В – Г – Д - Е – Ж – А, в скицата приложена към СТЕ,
която е свободна от застрояване площ.
За да бъде законосъобразна, заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ
следва да отразява правилно както местоположението на имота, така и
данните за застроената и свободната част от него. Макар оспорената заповед
да е издадена от компетентен по материя, функции и териториален обхват
административен орган, в предвидената от закона форма, същата страда от
изброените пороци, тъй като при издаването й са нарушени разпоредбите на
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - липсва посочване на свободната от застрояване
площ от 309 кв. м.
Предвид на изложеното, атакуваната заповед следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
5
ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 10 лева, заплатено възнаграждение за
СТЕ – 600.00 лева и за адвокатски хонорар в размер на 800.00 лева или общо
в размер на 1 410.00 лева.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. Т., ЕГН ********** от с. Д., ул. „О.“
Заповед № РД – 17 – 88 / 01.04.2022 г. издадена от Кмета на Община К., с
която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 11 ал. 4 и чл. 13 ал. 4,
5 и 6 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решение № 3 по Протокол № 1 / 09.02.2022 г. за
определяне на застроена и незастроена площ, на комисия, назначена със
Заповед № РД – 05 – 191 / 28.05.2021 г. на кмета на Община К..
ОСЪЖДА Община К., със седалище и адрес : гр. К., ул. „О.“ № 1 да
заплати на М. Г. Т., ЕГН ********** от с. Д., ул. „О.“ № 7 сумата от 1 410.00
/ хиляда четиристотин и десет / лева за направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. област в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6