Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Е. И., [ЕГН], от с. Буйново, обл. Търговище, [улица], против Решение № 2153-25-7 от 25.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище с което са потвърдени Разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление на жалбоподателката с вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г. и Разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023г. издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

В жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се сочи наличие на неправилна преценка на компетентния орган относно центъра на жизнените интереси и обичайното място на пребиваване на жалбоподателя, в оспорения административен акт. Сочи се, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е извършил пълната дължима проверка за релевантните по преписката обстоятелства. Също така се сочи, че административният акт е постановен в противоречие с целта на Регламент № 883/2004 за постигане солидарност при социалните фондове, по съображения № 1 и № 12 от преамбюла на Регламент № 883/2004.

Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне, претендират се разноски.

Ответникът в производството – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез юрк. С., в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението за нарушение на процедурата като изразява становище, че АО е извършил всички дължими проверки, съобразно компетенциите си. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Със Заявление вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г. А. И. е поискал отпускането на парично обезщетение за безработица (ПОБ) от България след последната си заетост в Германия, като е посочила, че през последния период на заетост в чужбина от 22.04.2022 г. до 30.09.2023 г. г. е упражнявала трудовата си дейност при работодател в Германия, след което е с прекратено правоотношение с осигурител в тази държава и декларира, че не получава парично обезщетение за безработица в друга държава.

Във връзка с подаденото заявление след като административният орган е констатирал несъответствия в заявлението и приложенията към него, с писмо изх. № У-251-00-1398-1/18.10.2023 г. е изискано да бъдат представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС Германия.

С разпореждане № 251-00-1398-1/18.10.2023 г. на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 251-00-1398/11.10.2023 г. е спряно. След като са приети получените на 06.11.2023 г. от жалбоподателката документи, с разпореждане № 251-00-1398-2/06.11.2023 г. на основание чл. 55 АПК производството за отпускане на ПОБ е възобновено.

Изпратено е запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Германия, като с разпореждане № 251-00-1398-3/08.11.2023 г. производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление вх. № 251-00¬1398/11.10.2023 г. е спряно. Разпореждането е получено на 17.11.2023 г. и не е обжалвано.

На 30.11.2023 г, чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017, издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Германия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Германия за времето от 22.04.2022 г. до 30.09.2023 г. На същата дата - 30.11.2023 г. по случай 3036472 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI от КИ на ДЧ на ЕС - Германия е получен СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен размера на брутния доход през периода на заетост от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г.

С оглед получените отговори от КИ на ДЧ на ЕС - Германия с Разпореждане №251-00-1398-4/05.12.2023 г. на основание чл. 55 АПК е възобновено производството за отпускане на ПОБ, образувано по заявление вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г.. Разпореждането е получено на 22.12.2023 г.

На 11.12.2023 г. е издадено Разпореждане № 251-00-1398-5 на Главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което е отказано отпускане на ПОБ. Същото е връчено на жалбоподателката на 22.12.2023 г. по пощата – видно от приложеното на л.20 от делото известие за доставяне.

На 02.01.2024 г. е подадена жалба от името на А. Е. И., чрез адв. М.. В жалбата е посочено, че се обжалва Разпореждане № 251-00-1398/05.12.2023 г. поддържа се, че с обжалваното разпореждане се възобновява производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г., по което е издадено Разпореждане № 251-00-1398-5 от 11.12.2023 г. на ръководителя на БО при ТП на НОИ гр. Търговище, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на посоченото разпореждане. Формулирано е искане за отмяна на Разпореждане № 251-00-1398/05.12.2023г. На Ръководителя на ОБ при ТП на НОИ - гр. Търговище за възобновяване производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г., по което е издадено Разпореждане № 251-00- 1398-5 от 11.12.2023 г. на ръководителя на БО при ТП на НОИ - гр. Търговище, с което се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО и връщане на преписката за ново разглеждане.

С обжалваното в настоящото производство решение горестоящият орган приел, че със жалбата от 02.01.2024 г. се оспорват Разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г. с което е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г. и Разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г. с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

В оспореното решение решаващият орган е свел спора до обстоятелството коя е компетентната държава по изплащане на паричното обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателя е била на територията на Германия и няма данни в процесния период от 22.04.2022 г. до 30.09.2023 г. г. да е бил осигурен в Република България. Приел е жалбата за неоснователна и е произнесъл диспозитив, с който е потвърдил разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което на основание чл. 55 АПК е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г., подадено от А. Е. И., [ЕГН] и е потвърдил разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. издадено от Н. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г., с което предвид заявление вх. № 251-00-1398/11.12.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на А. Е. И..

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е от лице, адресат на индивидуален административен акт, който акт засяга неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118, ал. 1 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в същата съображения.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгл. чл. 117 КСО. Спазена е предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания. Същото обаче е недопустимо, като постановено по повод оспорване на неподлежащ на оспорване акт - разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г., както и срещу акт - разпореждане № 251-00-1398-5/05.12.2023 г., който не е бил оспорен по административен ред с жалбата от 02.01.2024 г.

С разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 АПК е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г., подадено от А. Е. И..

Съдът намира, че жалбата от 02.01.2024 г. до Директора на ТП на НОИ - Търговище срещу това разпореждане, е била недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя да оспори акта.

На административно обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 3 АПК жалбата и протестът се оставят без разглеждане от горестоящия административен орган, когато подателят няма интерес от обжалването.

На първо място административният акт по чл. 55 АПК за възобновяване на спряно административно производство не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството по издаване на индивидуален административен акт. По силата на чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове.

В случая оспореният административен акт е издаден по реда на чл. 55 АПК и с него се възобновява едно спряно административно производство. разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. е част от процедурата по издаване на крайния индивидуален административен акт, с който административното производство ще приключи и съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. Нейната законосъобразност, както бе посочено, подлежи на контрол при проверка законосъобразността на издадения краен акт. С отпадане на основанието за спиране на административното производство, същото следва да бъде възобновено служебно или по искане на страната, респективно следва да продължат процесуалните действия по издаването на съответният административен акт по подаденото заявление по арг. на чл. 55, ал. 1 АПК.

Освен това в случая с възобновяването на административното производство, същото е започнало от действието, от което е било спряно. Поради това липсва правен интерес от обжалването като положителна процесуална предпоставка – чл. 881 ал. 1, т. 3 АПК. С възобновяване на административното производство не се засягат по никакъв начин правата на жалбоподателя в рамките на производството по отпускане на исканото парично обезщетение. Налице е и последващо произнасяне от компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Търговище в производството по процесното заявление, а именно Разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. От това следва, че административният орган е следвало да остави без разглеждане жалбата срещу разпореждането за възобновяване на административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица.

На второ място, видно от съдържанието на жалбата от 02.01.2024 г. в същата липсва изявление на жалбоподателя с което същият да заявява, че оспорва разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, с което по заявление вх. № 251-00-1398/11.12.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на А. Е. И.. Липсва и изрично искане за отмяна на това разпореждане. Това означава, че е налице произнасяне по незаявено искане, което прави обжалваното определение недопустимо.

В тази връзка следва да се има предвид и че доколкото искане за отмяна на разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. не е било формулирано, но изложените в жалбата от 02.01.2024 г. доводи и съображения, касаят предимно законосъобразността именно на разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г, в този случай решаващият орган е следвало да изпълни задълженията си по чл. 87, ал. 1 АПК. Съгласно същата разпоредба, при нередовна жалба решаващият орган има задължението да укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите в жалбата си, като заяви изрично дали иска отмяна на административния акт - разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023 г. или иска отмяна на друг акт.

Като не е упражнил правомощието си по чл. 87, ал. 1 АПК Директорът на ТП НОИ Търговище се е произнесъл по нередовна жалба. Нередовната жалба е недопустима а постановеният по недопустима жалба акт също е недопустим.

Преписката следва да се върне на Директора на ТП НОИ Търговище, който в изпълнение на изискването на чл. 87, ал. 1 АПК да остави постъпилата жалба от 02.01.2024 г. без движение, с указания до жалбоподателката за изрично уточняване на оспорвания от нея акт и формулиране на надлежно искане за отмяната му. При извършване на преценката за допустимост органът следва да съобрази, дали са били изпълнени указанията по чл. 87, ал. 1 АПК или дали е налице правен интерес за оспорване на административния акт.

По отношение направените по делото разноски:

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя се дължи присъждане на направените по делото разноски. Същите са в размер на 10 лв. за държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК Административен съд – Търговище

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 2153-25-7 от 25.01.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище с което са потвърдени Разпореждане № 251-00-1398-4/05.12.2023 г. издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което е възобновено производството по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление на А. Е. И., [ЕГН], от с. Буйново, обл. Търговище, [улица] вх. № 251-00-1398/11.10.2023 г. и Разпореждане № 251-00-1398-5/11.12.2023г. издадено от главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на А. Е. И. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ - Търговище за ново произнасяне по жалба на А. Е. И. с вх. № 1012-25-1/02.01.2024 г., съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София да заплати на А. Е. И., [ЕГН], от с. Буйново, обл. Търговище, [улица]сумата от 10 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.